[Dan4eto]

Всичко за Земята

Аз обичам нашата планета. Тя се казва Земя.

Пишете тук за неща, които са за планетата ни и вече не може да се намерят онлайн.

[Dan4eto]

Червен дъжд в Индия - Извънземни ли валят?

Над 50 тона от мистериозни червени частици се изсипаха над Индия през 2001. Сега надпреварата е да се разбере какво по дяволите е това?


 Колкото и странно и нелепо да звучи, буркана пълен с червеникава дъждовна вода в лабораторията на Годфри Луис в Южна Индия гъмжи от… е, извънземни!! През Април, Луис, физик от Университета Махатма Ганди публикува статия в престижния журнал Astrophysics and Space Science в който той излага хипотезата че тези проби от дъждовни води паднали спорадично над щата Керала през лятото на 2001 съдържат микроби от външния Космос.

По-точно, Луис успя да изолира дебелостенни, червеникаво оцветени клетъчно-подобни структури с размер около 10 микрона. Още по-странно, дузина от тези частици са лишени от ДНК, макар че се възпроизвеждат изобилно даже във води с температури над 3000 С. (Досега е известно че живот може да съществува в среда с температура до 1200 С.) Как да се обясни това? Луис спекулира че тези частици са адаптирали се към трудните космически условия извънземни бактерии, които използуват комети или метеорити като превозно средство, последните навлизайки в плътните слоеве на атмосферата се разпадат и разсеяните в горната атмосфера частици се смесват с водните пари и падат като червен дъжд. Ако неговата теория се окаже вярна, тези клетки биха били първото доказателство за извънземен живот и като такова биха могли да породят нови интересни теории за произхода на живот на Земята.

 Миналата зима, Луис изпрати някои от пробите на астронома Чандра Викрамасинге и неговите колеги от Университета в Кардиф, Уелс, които сега се опитват да репликират неговите екперименти. Викрамасинге се очаква да публикува резултатите от своите проучвания късно тази година.

Междувременно други по-земни теории изплуваха. Едно проучване на Индийското правителство през 2001 година отдаде това явление което някои нарекоха “кървав дъжд” на водорасли. Други теории въвлякоха гъбични спори, червен прах донесен чак от Арабския полуостров, даже много финна мъгла от кръвни клетки образувана от сблъсъка на метеор с високо летящи прилепи.

Луис и неговете колеги отхвърлиха всички тези теории, посочвайки че и водораслите и гъбичките имат ДНК и че кръвните клетки имат тънки стени и умират бързо когато са изложени на въздействието на вода и въздух. И което е по-важно, кръвните клетки не се репликират. “Ние вече имаме някои поразяващи снимки- електронна микрография- от тези клетки срязани по средата,” казва Викрамасинге. “Ние ги виждаме да напъпват, с малки дъщерни клетки вътре в големите клетки.”

Теорията на Луис се харесва на Викрамасинге. Преди повече от четвърт век, той бе съавтор на модерната теория на панспермия, която постулира че космически скални късове гъмжащи от бактерии са “посяли” живота на Земята. “Ако е вярно че живота е донесен от кометите преди 4 милиарда години,” казва астронома, “би могло да се очаква че микроорганизми са все още инжектирани във нашата среда от време на време. Това може да е едно от тези явления.”

Следващата значителна стъпка, обяснява микробиолога Милтон Уейнрайт от Университета в Шефилд, който е член на един друг Британски тим изследващ пробите на Луис, е да се потвърди дали тези клетки наистина са лишени от ДНК. Досега предварителните тестове потвърждават това. “Живота както знаем изисква ДНК, или иначе не е живот,” казва той. “Но даже и тези организми да се окажат една аномалия, отсъствието на ДНК не доказва обезателно че те са от извънземен произход.”

Луис и Викрамасинге планират по-нататъшни екперименти които да тестуват клетките за специфични въглеродни изотопи. Ако резултатите са извън нормите за живот на Земята, това би било мощно доказателство на идеята на Луис, относно което той самият е скептичен. “Аз самият бих бил по-склонен да приема едно по-просто обяснение,” казва той, “но не мога да намеря такова.”
 Jebediah Reed  - Popular Science
 Превод - Бойко Григоров

[Dan4eto]

Какво се вижда от орбита?

Благодарение на многобpойните сателити в орбита, има малко тайни кътчета на повърхността на Земята, които са все още непроучени и неизследвани. Сателити се използват за предсказване на времето, телекомуникация и навигация (GPS).

За науката, сателитите са най-ефективните съоръжения за бързи и точни измерения в глобален мащаб. Но ако можеше всеки от нас да се качи на Международната Космическа Станция, и да погледне надолу с една от разновидните камери, какво бихме видели?

Това може да разберете от сайтове, които доставят новини (снимки) от сателитите на НАСА и ЕСА, и тяхното приложение.

[Dan4eto]

Риба на разходка

‘Дълбоководна риба на разходка’ звучи като анимационен филм, но това е точно какво прави рибата рибар Lophius piscatorius. Обитател на водите в Северния Атлантически Океан, рибата рибар за първи път в рибния свят показва на биолози как тя използва перките си за да се разхожда по морското дъно.

Дълбоководни камери записаха как рибата одлепя тялото си от дъното без помощта на мощната си опашка. Четирите перки не само поддържат масата на тялото и, но и я придвижват в продължение на няколко метра. Целта на подобно нерибно поведение не е все още ясна, но специалисти не отхвърлят вероятността че леката походка на рибата рибар е да дебне плячката си.

Рибата рибар е уникален хищник. Тялото и е плоско, с мощна опашка и обширна уста. Обикновенно рибата се прикрива в пясъчно дъно, и използва израстък на главата си за да примамва други риби към устата си (откъдето и идва името!). Дебененто на плячка е ново за този хищник, но начина на придвижване е още по изненадващ.

Страното поведение на дънната риба бе записано на видео благодарение на уникален кооперативен проект между петролната индустрия и морски биолози. Платформите които добиват суров петрол в Северно Море и Мексиканския Залив се наблюдават с дълбоководни камери които се оправляват от дистанция. Камерите са подобни на тези които морски биолози използват, но скъпото съоръжение не е в бюджета на всеки океанографски институт. Проектът SERPENT позволява на биолози да използват високо качествена техника безплатно за да хвърлят повече светлина върху поведението на морските обитатели.
Иво Григоров

[Dan4eto]

Двама българи покориха Нанга Парбат

Николай Петков и Дойчин Боянов ще направят опит да изкат два осемхилядника в рамките на един експедиционен сезон.

За първи път в историята на българският алпинизъм двама българи ще  атакуват два осемхилядника  за един сезон без използването на кислород. Изкачването на Нанга Парбат и Хидън Пик ще бъде посветено на 123-та годишнина от Априлското възстание.

След успешният старт на 3 юли / точно 53 години след първото изкачване на върха от Херман Бул/ на 8 юли първата част от експеримента  завършва успешно – след 14 часов преход Николай Петков и Дойчин Боянов достигат до върха Нанга Парбат и венага започват спускане, което е наблюдавано от базовия лагер с помоща на телескопи.

Вторият връх  Хидан Пик ще атакуват около 10 август и ще се опитат да прокарат нов маршрут, който ще носи името „Булгария”.

Николай Петков е покорявал два пъти Еверест (1984 и 2004 година), а Дойчин Боянов направи безкислородно изкачване на най-високия връх на планетата през 2004-а.

Хронология на изкачването

8 юни - експедицията започва. Освен Петков и Боянов, Нанга Парбат ще опитат да изкачат още двама български алпинисти - Тервел Керелов и д-р Теменуга Кьопке-Станева, която е практикуващ лекар в Швейцария и Германия.

3 юли - начало на първия опит за атака на върха, изкачване до лагер 1, нощувка в него.

4 юли -  прехода от лагер 1 до лагер 2, нощувка в лагер 2.

5 юли -от лагер 2 до лагер 3, нощувка в лагер 3, поради наличието на нов сняг участниците от други експедиции се отказват и на следващия ден слизат към базовия лагер.

6 юли -от лагер 3 до лагер 4,  прехода е затруднен от дълбокия сняг и силния вятър.

7 юли - почивка в лагер 4.

8 юли – изкачването на Нанга Парбат започва малко след полунощ и продължава 14 часа.
Пламена Иванова

За Нанга Парбат /8125 м/

Нанга Парбат /8125 м/ е разположен на запад от осемхилядниците в Непалските Хималаи и от групата на каракорумските гиганти от тази категория, на границата между Индия и Пакистан. Пирамидата му буди респект тъкмо поради факта, че няма конкуренти по височина в обкръжението си. Нейна особеност е огромното й издигане над околните долини - Рупал, Диамир и Ракхиот. На места разликата във височините възлиза на 7000 м и е най-голямата относителна денивeлация в света. Нанга Парбат има санскритски произход и на езика кашмири означава "Голата планина".

На 3-ти юли 1953 г. австриеца Херман Бул достига върха за първи път. 27 юни 1970 г. братята Райнхолд и Гюнтер Меснер, прокарват нов премиерен маршрут по Южната или Рупалската стена. Гюнтер Меснер загива на слизане при падане на лавина. 9 август 1978 г. Райнхолд Меснер прави солово изкачване по нов маршрут по Диамирската стена. 15 юли 1985 г. първото чисто женско изкачване е на полска експедиция по немският път на Диамирският склон. На върха се изкачват Кристина Палмовска, Ана Червинска и Ванда Руткевич. 14 септември 1990 г. Ханс Камерландер прави първо спускане със ски от върха. 18 август 1993 г., в 18:15 часа, първият българин Тончо Тончев, за сега единствен достига върха сам. 21 юли 2005 г. корейците Ким Чанг Хo и Лее Хуин  Джо, направиха втория в историята траверс на Нанга Парбат, в експедиционен стил от Рупалската страна към Диамир, подобно на братята Меснер преди 35 години.

[Dan4eto]

Малък мозък, голям интелект: Защо рибите са по-умни, отколкото си мислим?

Ифке ван Берген
Ифке ван Берген е изследовател към Факултета по Животинско Поведение в Cambridge University, и печеливша на втора награда в конкурса по научна журналистика организиран от Wellcome Trust  през 2004.

 За повечето хора рибата е просто вкусно допълнение към чипса. Когато спомена, че наблюдавам обучението на рибите, често чувам: “Но сигурно рибите са глупави?”. Е, не е така… Независимо от това, че имат мозък с размерите на грахово зърно и трисекундна памет, рибите са изненадващо добри ученици. В нашите лаборатории рибите се връщат в училище, за да доразвият някои инстинкти и методи за оцеляване.

Много видове риби са изключително социални и тяхната склонност да се събират на пасажи предоставя уникална възможност за обучение. Чрез наблщдаване на останалите, животните могат да научат къде да намерят храна или как да избягат от някой хищник. Това, така наречено, социално обучение е много удобно защото позволява на местните животни да се научат на подходящо поведение от по-опитните си събратя, избягвайки неприятната практика на учене от грешките си.

Мишките са най-широко използваните животни за опити с лабиринти, но рибите също могат да го правят. За да изпитаме техните възможности ние изработваме простички лабиринти, като подреждаме прегради в аквариумите и отчитаме времето, което отнема на животните да изпълнят задачата си.

Гупите, малки тропични риби от Тринидад, са най-подходящите за аквариумни опити, защото имат много цветни тела и опашки. Това ги прави идеални за провеждане на изследванията, защото отделните индивиди могат да бъдат различавани и проследявани независимо. Гупите постепенно се научават да дупки и малки тунели в преградите, за да достигнат до храната от другата страна. Когато имат възможност да комуникират с други по-опитни риби, те се научават много по-бързо.

Ако това постижение ви се струва недостатъчно за животно, което има мозък с размерите на грахово зърно, тогава ще ви кажем, че рибите също така са доста придирчиви по отношение на това от кого се учат. Гупите асимилират много по-бързо, когато следват членове от собствения си пасаж, отколкото когато следват непознати. Също така, те се учат по-добре не прекалено опитните риби, защото те губят повече време докато преминават през препятствията, а опитните риби го правят много бързо и така става по-трудно за начинаещите да ги следват. Много интересно е, че гупите могат да различават рибите от различен статус и най-често следват по-знаещите. Това означава, че полезните поведенчески примери (като този как да избягаш от челюстите на хищника) се предават през пасажа.

Ние прилагаме наученото от изследването на животинските способности за социално приобщаване и изграждане, в опитите да съхраним или възобновим даден вид. Инкубаторите в много страни развъждат риба и я пускат в океана, за да увеличат естественото количество или, за да възродят даден вид. Въпреки това, повечето от тази риба умира в рамките на няколко дни. От пет милиарда отгледана и пусната в океана сьомга всяка година оцеляват едва пет процента. Има няколко причини за тази невероятно висока смъртност.

В инкубатора рибата никога не е срещала жива плячка, само храна, с която храним домашните си рибки. Именно за това, когато до скоро отглежданата в инкубатор сьомга види гърчещия се червей, тя не го вижда като вкусна храна. Всъщност тази сьомга се страхува от живите червеи и първата й реакция не е особено подходяща. Веднъж пуснати в океана, развъжданите риби не разпознават храната, дори и да е под носа им. Заради това по-голямата част гладува до смърт. Тези,които успеят да оцелеят, скоро стават жертва на хищниците, които те също така не разпознават.

Шансовете за оцеляване на тези заблудени риби биха се увеличили многократно ако няколко опитни риби бъдат пуснати сред всяка отделна група. Другата възможност е отгледаните риби да минават през “пред-освободителен курс” за развитие на някои животоспасяващи инстинкти. Има доказателства, че младите сьомги могат да се учат просто чрез гледане на телевизия, която показва на новобранците жизнено важни за суровия живот извън инкубатора способности. Гледането на хищник, който нагълтва сьомга, може да помогне за доста бързото научаване на младите, дори и да е само по телевизията.

Но все пак, аз още не мога да убедя събеседника си, че моите риби са далеч по-умни от неговите мишки.   

Превод Ана Минчева

[Dan4eto]

Очи без мозък

Окото, е един съвършен орган, който винаги е командвал вниманието ни. Последните изследвания показват, че окото може да се е появило много преди високо развитите организми към които принадлежи.

Дан Нилсон и колеги от Лунд университет, Швеция, изучават медузи, които виждат. Изследванията показват, че очите на някои медузи са високо развити и почти толкова способни колкото очите на главоногите и дори човешките. Експериментите на Дан Нилсон показват, че елементарен организъм като медузата, който е 99% вода и има слаба нервна сиситема, е намерил начин да произвежда високо развити органи, като очите.

Нервната система на медузите е много примитивна и биолозите искат да разберат защо примитивен организъм има нужда от очи, ако няма развит мозък, който да интерпретира информацията.

Медузата Charybdea rastoni живее в крайбрежните води на Тихия океан, но никога не е изтласкана на брега, или понесена от теченията навътре в морето. Експертите смятат, че високо-развитите очи на медузите им помагат да пазпознават околната си среда и да поддържат позицията си в най-благоприятните за тях условия.

Факти за впечатляващият орган

- Очите на медузата имат кръгли зеници, но зениците в животинския свят варират от триъгълни до квадратни и с формата на подкова; вариращата форма подпомага фокусирането, както и камуфлажа на животното.

- Някои океански миди имат серия от вдлъбнати огледални очи, наредени в редица по периферията на тялото им.

- Най-ранните очи в животинския свят са от преди 590 милиона години.

- Най-примитивните животни с очи са първичните червеи, но миди, медузи и дори едноклетъчни морски организми имат очи или фоточувствителни части.

- Повечето медузи са слепи, но някои имат изключителноразвити очи.

- Медузата Charybdea има 24 очи: 8 подобни на човешките и 16 елементарни.

- Очите на медузата Charybdea не само изглеждат силно развити, но и могат да фокусират до 3/10 от милиметъра(ширината на човешки косъм).

[MSL]

 Аз, като екологично и еко-ориентиран (не чак "екстремистки", де), много харесвам тази рубрика и се надявам тя да бъде продължена по някакъв начин, в бъдеще.

[Dan4eto]

Учените намират нов зоопланктон

Учени са намерили 10 до 20 нови миниатюрни вида зоопланктон обитаващи дълбините на Атлантика- се съобщава в един международен доклад.

Това проучване, проведено в тропическите води между Източния бряг на САЩ и средно-Атлантическия хребет, използува специални мрежи които да уловят хиляди вида от тези много крехки организми.

Новите находки включват 6 типа остракоди, скаридоподобни и други видове от зоопланктон като плуващи гастроподи и червеи.

Зоопланктона е обикновенно с размер от няколко милиметра и обитава мрачните дълбини от 1 до 5 км, транспортиран от океанските течения.

�Това беше изследователски круз ...най-дълбоките части на океана са много слабо проучени и опробвани�, казва Доктор Питър Виебе, научният ръководител на експедицията и водещ учен от Woods Hole Oceanographic Institution в САЩ. 

�Ние намерихме може би 10-20 нови видове зоопланктон,� казва той за експедицията през Април 2006 в която участвуваха 28 учени от 14 националности, включително Австралия.

Учените намериха също така и нови риби.

Сред 120 типа уловена риба, учените намират нов тип риба-дракон, със зъби подобни на кучешките, които достигат до 40см, и 20см дълга риба-поглъщач с светлинно-генериращи органи да привличат плячката си.

Живота в океана, включително и промишления улов, се намира в най-горния 1 километър  воден слой, но учените отбелязват изненадващо изобилие на живот даже и в най-дълбоките води.

Това изследване ще осигури една база според която да се оценяват бъдещи промени в океаните, отбелязва доклада.

�До 2010 изследванията ще осигурят солидна основа на базата на която бъдещите поколения ще могат да следят промените в зоопланктона и неговите провинции, причинени от замърсяването, климатичните промени, неконтролирания риболов и други променящи околната среда фактори,� казва Професор Анн Бъклин, водещ учен на Zooplankton Census Project от Университета на Кънектикът, САЩ.

Експедицията беше субсидирана от National Oceanic and Atmospheric Administration.

Находките са също част от един по-широк проект � Census of Marine Life - който се опитва да картира океаните.


Източник: ABC Net

[Dan4eto]

Еднолклетъчни организми еволюират по по-виcш начин от виcшите организми

Бактерии бързо и ефективно намират начин да устоят дори на най-последните антибиотици. За фармацевтичните компании това е едновременно главоболие, както и добър бизнес, но за микроскопичните едноклетъчни организми, това е просто въпрос на оцеляване. Сега микробиолози знаят защо.

Бързата еволюция при бактериите се дължи на бактериалният начин за секс, или така нареченият хоризонтален генетичен обмен. По този начин бактериите �крадат� генетичен материал от по-развитите около тях бактерии и обогатяват собствената си ДНК за да устоят на антибиотици и неблагоприятни условия.

Специалистите смятат, че през последните 100 милиона години, бактерията E.coli е използвала хоризонтален генетичен обмен за да добави 25 нови гена към собствената си ДНК. Това означава, че еволюцията при бактериите е не само 25 пъти по-бърза от еволюцията при животните, но и много по-целенасочена. При �виcшите� организми гени се дупликират по-случайност и с времето се променят докато намерят приложение.

Изследванията върху E.coli посочват, че бактериите �крадат� генетичен материал и развиват нови гени не само да се подобряват, но и за да им позволят да оцеляват в тотално нови условия на живот. Бактериите, изглежда, са също толкова мързеливи колкото хората: ако някой вече е измислил колелото, няма нужда да се измисля ново решение за същия проблем.

По-виcшият �секс� при бактериите им позволявя да преодоляват температури, налягания и киселинни условия които други живи организми не могат.

Източник: Nature Genetics

Есктремофили: бактерии които оцеляват екстремни условия

Барофили: дори 2 км под земята където слънчевата светлина никога не достига геолози намират бавно живеещи бактерии в солиден камък

Асидофили: езера около дейвствуващи вулкани съдържат значителни количества сяра и са достатъчно киселинни за да усмъртят почти всякак живот ... с изключение на асидофилите!

Термофили: хидротермални гейзери (вода нагрята под налягане в земната кора) постигат водна температура над 80 градуса, но въпреки това термофилни бактерии виреят в тези високотемпературни води. Някои термофили оцеляват до 120 градуса.

[Dan4eto]

Какво общо имат пеперудите с телевизорите?

Повечето електроуреди които използваме ежедневно, ни обслужват като контролират светлинни лъчи. CD и DVD уреди използват лазер за да четат информацията записана върху дисковете. Оптични кабели огъват светлинни лъчи и пренасят информация между телефони и компютри, и ни позволяват да комуникираме и да се забавляваме. Дори информацията на тази страница се поднася от многократното трансформиране на светлина.

В последното издание на научният журнал SCIENCE, биолози отново показват, че майката Природа е намерила разрешения на проблеми много по-ефективни и съвършени от най-последните технологични постижения. Красивите крила на африкански пеперуди например, не са толкова пъстри заради употребата на естествени пигменти, но всъщност отразяват слетлинните лъчи по подобен начин на телевизорите и плоскоекранните компютри.

Така наречените пеперуди Papilio nereus, имат черни крила с оттенъци на флуоресцентно синьо и зелено. Питър Вукусич и Иан Хопър от Exeter University обясняват, че флуоресцентните цветове на крилатите насекоми се дължат на микроскопичните структури които покриват крилата. Според тях, това е един вид структурен цвят.

Микроскопичните структури, или също така наречените фотонни кристали, се състоят от атоми наредени толкова прецизно, че само специфични светлинни честоти могат да преминат между тях. Кристалите също така имат огледални лица, които контролират посоката на пречупване на светлината. Когато слънчевите лъчи достигнат тези кристали, бялата светлина се превръща във великолепни флуоресцентни оттенъци на синьо и зелено.

Според Питър Вукусич, всяка една пеперуда е покрита с кристали подобни на кристалите "LED" които са част от всеки електронен уред.

Източник: Science

[Dan4eto]

Противокуршумни жилетки от перла?

Ив Даунинг – Massachusetts Institute of Technology,World Science Staff
(Превод Ана Минчева)
Нежната и деликатна красота на перлите е причина за много хора да ги обичат. Но огромната здравина на “Майката на перлите” – веществото, което ги изгражда, кара някои инжинери да се прекланят пред изящните образувания. С времето, това вещество се е превърнало в защитен материал за морските мекотели, като морските охлюви и мидите.

Сега изследователите се опитват да откраднат тайната на природата. Те изучават веществото на ниво атом, надявайки се да използват наученото, за да създадат по-съвършен материял за противокуршумни жилетки и брони за колите и самолети.

Но строежът на перленият материял никак не е прост. Когато природата създава вещество с цел устойчивост, сложността на това вещество е невероятна дори и за най-мощните микроскопи.

Кристин Ортиц и колегите и от Massachusetts Institute of Technology в Cambridge, Massachusetts, са проучили веществото и са описали всичко в статия, за която казват, че ще излезе в следващото издание на Journal of Materials Research.

“Майката на перлите”, или така нареченият седеф, изгражда вътрешния слой на черупките на мекотели, морски безгръбначни като охлюви и миди.

Ортиц и колегите и са изучили седефа по наноскалата, в която дължините се измерват в нанометри или милионни от милиметъра. Един нанометър е ширината на няколко атома със средни размери. Материалът и преди е бил обект на изследване, но мерните единици са били 1000 пъти по-големи, казва Ортиц.

Седефът е съставен от две сравнително слаби вещества: 95% калциев карбонат, крехък керамик, и 5% от едно по-гъвкаво бещество, съставено от молекулни вериги, наречено биополимер.

Здравината на седефа се дължи на това как материалите са комбинирани в различни размерни скали, казва Ортиц. “Дори и калциевият карбонат да е слаб и крехък сам по себе си, той отбелязва огромно повишение в здравината си по този начин” казва Ортиц.

Заместването на слабите седефени строителни блокове с по-здрави материали има потенциал да създава много по-яки смеси, които се използват при изработката на въоръжение или структурни приложения като автомобилни панели или самолетни крила, добавя тя. Екипът наблюдава малките пластинки, взети от седефа на Trochus niloticus, морски охлюв, използвайки мощен инструмент, наречен атомен микроскоп. Те открили, че всяка пластинка, подобно на пай, е разделена на отделни сектори, с цилиндрични образувания, преминаващи през дебелината на пластинките и фина повърхност от грапавини, наречени нанонеравности, които са поделени на групи. Най-отгоре има биополимерни молекули, които се свързват с грапавините.

Изследователите използват диамантена сонда, с големина няколко стотици нанометъра, за да упражняват натиск над пластинките, измервайки съпротивлението, което те могат да приложат. “Бях изненадан, когато разбрах колко твърди, и едновременно с това силни, се оказаха иначе толкова малките пластинки”, казва аспирантът Бенджамин Брует, член на екипа на Ортиц.

Екипът сега проучва силите, които свързват пластинките с биополимерите, а също така изследват основно и самите биополимерни молекули, казват те. Ортиц прави подобни експерименти с други природни материали като кости и хрущяли.

“Природата произвежда на принципа на наноскалата материали с изключителни механични качества”, казва Ортиц. “В много аспекти инженерите не са постигнали това все още. Но въпреки това с усъвършенстването на нанотехнологията, производството на изкуствен седеф – и други видове високо-технологични въоръжения – се превръща в една все по-постижима цел.”

[Dan4eto]

Бяла акула преплува Индийския Океан два пъти за рекордно време

Голяма бяла акула е преплувала растоянието от Южна Африка до Австралия  само за 99 дена.

С помоща на микроантена и сателит, екип от международни учени успява да проследи движението на голямата бяла акула в продължение на тримесечното и пътешествие. Прекосяването на Индийския Океан за 99 дена е рекордно време.

Само 6 месеца след наблюденията, така наречената акула "Никол" е била забелязана отново във водите около Южна Африка. Резултатите показват че бели акули около Австралия и Южна Африка не са изолирани едни от други, което е важно за оцеляването на вида, но също така означава, че белите акули могат да бъдат много по-лесно засегнати от риболовни мрежи в открито море.

Морските биолози също предполагат, че бялата акула използва звездите за навигация тай като по време на трансокеанското си пътешествие, хищникът е плувал винаги близо до повърхността.