"Примерно ние с тебе може да се договорим, че "интелект" е равно на "колко бързо някой решава тестове и нищо повече!" и АКО повечето научни среди и учащи по света решат че ей това точно баш е интелектът - работата готова!"
Това не го разбрах до край. Считаш, че начинът, по който се задават определенията в науката е резултат на договорка между учените ли? Нещо от типа, на колкото повече учени дадено определение им харесва, това определение и се налага като употребявано?
Ако правилно съм те разбрала (а ако не съм, винаги можеш да ме поправиш), значи тогава да направя уточнение. Има разписани критерии, на които трябва да се отговаря, за да се ползва нещо за целите на науката. Заложена е верификация, логическа издържаност (да няма логически спекулации, софизми и прочието от типа- "на мен ми хареса как звучи, значи така ще да е"), възможност да се повтарят многократно опитите, довели до доказателство, оглед на функционалността, накрая се стига до еднозначност на терминологията и на определенията, но като резултат от купища проверки и ръчкане преди това. Това е редът за онези, които наистина са учени.
Правя разграничение между учени и псевдоучени. Налага се, защото има и едни, дето са учени, но само на титла, т.е. това са псевдоучените и те на равнище на интелект са такива, че често пъти ме докарват до това да извадя носна кърпичка и дълго да си трия сълзите (от смях са сълзите, уточнявам, че да не си помислиш нещо друго).
Радвам се да науча, че за теб интелект, това е широко понятие. Такова и трябва да бъде. А че няма единно определение, няма. Така и трябва да бъде. Това е сред областите, където още има какво да се изследва и без нужните изследвания, без нужните доказателства към тях, за финално определение е рано да се коментира.
Понеже спомена тестовете за интелигентност, пък ми се видя интересно продължение по темата, подхващам ги и тях за дискусията. Самите им автори са наясно с това, че те съдържат цяла поредица недостатъци (най-малкото, тестът, правен за хората от една държава е неприложим спрямо хората от друга държава, като не само това е кусурът им на тези тестове).
Дали тестовете измерват интелект, ами в определена степен и за определена държава, може и така да се каже, но не са с последната дума кой колко е интелигентен. Така е, защото нали интелектът не е докрай изучен. Затова като се решават такива тестове за определяне на интелигентност, нека се има предвид, че резултатът може и да не отразява реалното ниво на интелект в цяла поредица от други области. Т.е. отразяват нивото на интелекта само за определена област или по-често срещано, за няколко области. Като пример мога да дам решаван навремето от мен тест, който указваше, че касае рационалната част от интелигентността (зад образи се касаеше за математически изчисления, за да се отговори кой е верният отговор) и не отчита абстрактната такава. Там аз изкарах IQ 191 (може да се види тук как самият тест си указва какво касае, което е и коректното, че съм виждала тестове, които тази част я пропускат:
http://www.iqbattle.eu/bg/rezultat.php?code=1202885). Обаче кой знае каква скръб ще съм на тест за абстрактната страна на интелекта (не смея да проверя).
Мисълта ми е, че който иска да решава тестове за IQ, хич и да не гледа на тях като на нещо повече от забавление и да не се коси, ако се чувства по-умен, отколкото тестът го изкарва, защото със сигурност е по-умен и тестът просто не отчита точно неговата страна на интелекта.
Остана само въпросът за софизма. И според мен си прав, съдейки по приведения от теб пример!