За войната между Русия и Украйна
Защо някои не осъждат войната срещу Украйна
------------------------------------------------------------
от Гесер Курултаев
Като човек пацифист, интернационалист и радетел за светло бъдеще, много се натъжих от започналата война на Русия срещу Украйна. В живота си съм предсказвал (прогнозирал) доста неща, дори бях започнал да си водя списък с многото, за които съм бил прав, та минавам за
визионер. Едно от тези неща беше, че ще има скоро голяма война близо до България (което споделих в мейл преди година някъде) и ето, пак познах. Така че войната не толкова ме изненада, колкото ме натъжи и притесни предвид ядрените си и/или радиационни потенции. С цялото си човешко същество призовавам за незабавно прекратяване на тази война, което обаче няма да помогне с нищо за актуалното й прекратяване, защото не съм някой с достатъчно голяма власт. Покрай това свое пацифистко отношение, а и понякога - благодарение на него - се натъквам на хора онлайн и офлайн, които обаче са на противоположни позиции - войнолюбиви са (милитаристи направо понякога), а в по-"меките" случаи - не осъждат войната (все им е едно) или казват, че по принцип са против войните, но "точна тази война" им допадала, необходима война била, справедлива, неизбежна и т. н.
Когато говорим за свобода на словото, за плурализъм (множественост) на гледните точки/мнения, то трябва да не се лишаваме и от тези, които са на противоположните позиции, които ние заемаме. Ето защо, колкото и да ми е противоестествено (заради миролюбието и международничеството ми), то се заемам да "дам думата" задочно на войнолюбивите, милитаристични, непукистки, недоосведомени, проавторитарни, недемократични, монархистични (едновластови) и други такива гледища, за да помогна поне на някои от четящите ме да излезнат от информационните балони от типа на "Всички сме против войната!" или "Целият свят го боли за Украйна!"
Ето няколко от въпросните типажи, достатъчно стилизирани и обобщени, без претенции за голяма конкретна изчерпателност:
1. "
Война ли? Къде? А-а-а, в Европа някъде беше. Да, чух нещо."
Когато човек е в Европа и особено ако е роден там, напълно възможно е да е поне малко европоцентричен и да мисли, че ако нещо се случва там, то целият свят се тресе в подобни емоции като неговите. Да, но Европа (особено без Руската част) на фона на почти всички останали континенти е нещо като заек до носорог или като петел до магаре. Нито като размери, нито като брой население Европа е внушителна за някои в по-големи държави от сорта на Бразилия, Индия или Китай.
Въпросният среден, недоинфоинформиран човек някъде там няма много да се впечатли от стотици или дори хиляди загинали по време на някоя европейска война, защото за него няколкостотин или няколко хиляди жертви са, например, все едно броя на войниците от някой отряд (в историята на неговата държава), които са се удавили случайно от придошлата река, докато са отивали да вечерят.
Дори в Европа, дори в страни, които са гранични с тези във военния конфликт има хора (от всякакви възрасти, класи, пол и занятие), които много повече ще се фокусират върху настоящите си проблеми (от рода на "Майка ми има рак, а аз нямам пари за лечение!", "Аз я обичам тази жена, а тя иска да е с онзи, сина на баровеца!", "Шефовете ми са абсолютни некадърници, но имат пари и се мислят за много умни!", "Онзи само по 1 час на ден тренира и има мускули, а аз по 5 часа и почти никакви!", "Пак не можах да спечеля нищо от лотарията!", "Тази година дали ще има достатъчно грозде?"), отколкото дали Путин ще превземе Украйна и дали после ще превзема Молдова, и т. н.
Просто има хора, които са прекалено обсебени от личните си проблеми или наистина нямат много избор, за да отделят мисловна и психическа, като цяло, енергия за международни проблеми, пък били те и войни.
2. "
Ами щом САЩ бият когото си поискат, защо и Руската Федерация да не бие?!"
Не само простовати и ограничени хора, но и напълно ерудирани и специализирани в областите на политика, геополитика и т. н. си казват, че политиката на САЩ (започнала малко след основаването им) до днес е причина (или поне една от причините) за това и други държави да започнат да правят същото или почти същото. В новата и най-новата история САЩ воюват сами или със съюзници срещу най-различни държави - в началото срещу Великобритания, по-сетне с кого ли не (Мексико, Испания, Ирак... ) За повечето родени през 20-ти век само споменаването на войните в бивша Югославия, Ирак, Либия, Сирия и Афганистан са достатъчни, за да си създадат мнение, че САЩ са редовни във войните (под една или друга форма, с повече или с по-малко основание) и съответно да направят логическото заключение, че "Щом САЩ могат, значи всички могат!" Разбира се, стойността на такава логика е подобна на нещо от вида на "Щом съседът си подпали апартамента, значи и ние останалите съседи може да си се самоподпалваме!" или пък "Щом този се самоуби, значи всички трябва да се самоубием!"... Но е факт, че ако САЩ бяха по-мирна държава (от рода на други западни държави като Швейцария или Швеция), то Русия щеше да изглежда доста по-лошо и необичайно в очите на този тип хора с логиката на "Щом САЩ така, значи и Русия трябва така!"
3. "
Путин просто няма друг избор!"
Колкото и на пръв поглед да изглежда, че Путин е все повече притиснат от разширяващото се НАТО, както и от увеличаващите се САЩски бази по света (и в частност около Русия), то избор (дори избор
и) винаги има. Прочетох, твърдението че НАТО можело да изстреля ракети от близките до Москва места в НАТОвски съседи на РФ, които само за минути можели да стигнат до руската столица. Путин се притеснявал, че плануват да посегнат на Русия от Украйна, и т. н. И точно тук веднага се сещам, че САЩ (които до голяма степен са и НАТО, колкото и някои да ги омаловажават като основна и главна част на НАТО) дори не смеят в днешно време да нападнат Северна Корея (която е с пъти по-малка, по-слаба военно и икономически, и с по-малко ядрено оръжие от Русия), няма как да съберат толкова кураж (и, направо казано - лудост), за да нападнат точно пък Русия, която в най-лошия случай, е с втората най-силно развита армия (като модерни оръжия, ядрен потенциал и подготвеност), първата по територия и с поне няколко потенциални военни съюзника (държави от рода на Иран и Китай, които сами по себе си са достатъчно страшни за САЩ, защото ако не бяха, то отдавна щяха да са последвали съдбата на Либия, Сирия, Ирак, Афганистан и други имали "честта" да се сблъскат повече или по-малко пряко с армията на Съединените щати).
Дори и да приемем, че някои в НАТО сериозно са си мислели, че може да започнат война срещу голямата, силна военно, ядрена и достатъчно развита икономически Русия, то изборът, който го има и, който беше споменаван по-рано от някои точно в Русия, е самата Русия да си направи собствено "НАТО" - не е като да няма с кого: ето Беларус е вече нещо като напълно лоялен военен съюзник, към този Руско-беларуски военен пакт може да се присъединят вероятно и поне още 4-5 държави, които симпатизиран на Русия (дори само един Иран плюс една Северна Корея и една Венецуела са достатъчни за Русия-Беларус да са почти равностойни военно и геополитически на НАТО, да не говорим ако пък се включи и Китай, с който вече везните определено накланят към въпросното въображаемо "Руско НАТО"). Та избор (избори) има, не е като наистина да няма.
4. "
Абе да се избиват! На планетата и без това й е тежко от хора!"
Има разни малтусианци, радикални еколози и какви ли не, които като приоритет поставят добруването на планетата (природата, но без човека или "и човека", но в неговия по-намален състав) и са много далече от ценността, която вече някои лансираха публично - "Няма по-ценно от човешкия живот." Тези хора не са задължително човеконенавистници или нихилисти. Някои от тях искрено вярват, че добруването на човешките същества е наистина ценност, но просто пътят към това е да се редуцира броят на човечеството, защото сме "прекалено много", "тежим на планетата", "унищожаваме природата" и други подобни. Такива хора къде по-гласно, къде по-безгласно (за да не бъдат обвинени в безчовечност и дори в престъпления според този и онзи закон) се радват, когато има нещо като война, голямо земетресение, много силен тайфун/ураган, голям вулкан, сериозни самолетни катастрофи и всичко, което редуцира броя на човешките същества. За такива люде дали ще е война Русия-Украйна или САЩ-Мексико е все едно, защото сме "прекалено много" и ни "трябват" войни, пандемии, природни катаклизми и други такива.
5. "
Да ги бият, защото са нацисти и фашисти!"
Няма нормален човек, който да харесва неонацистките групи от всякаква политическа и историческа украска по света. В Украйна също ги има, така както ги има в много други държави - например в Германия и до ден-днешен. Да, но това заради няколко такива (които едва ли надхвърлят и 5% от населението) да заклеймиш цял народ като нацистки и фашистки е прекалено, а който вярва в това е човек, който наистина не мисли и може да се поддава на евтина пропаганда от рода на "Всички руснаци са алохолици!", "Всички украинки са леки жени!", "Всички китайци тренират кунгфу!", "Всички американци са дебели!" и прочие стереотипи.
6. "
Украйна е измислена държава!"
Да оставим настрана въпроса кога, как и на каква основа се появява Украйна. Дори и да я приемем за "измислена" държава, то колко още такива "измислени" има по целия свят? Ами те някои дори си нямат собствен език, а още ползват езика на бившите си колонизатори - в САЩ не говорят на САЩски, а на английски, в Бразилия говорят на португалски, в Мексико - на испански... да, но съществуват вече отдавна и хората там, в по-голямата си част, не искат да се присъединяват обратно към Великобритания, Португалия, Испания или към когото и да е. Ами то дори "държави-близнаци" (като Македония спрямо България, Молдова спрямо Румъния, Кипър (поне в елинската му част) спрямо Гърция) не искат да бъдат присъединявани, камоли - нападани - от "близнаците" си! Как тогава една Украйна, която има собствен език (макар и да е от източно-славянската група като беларуски и руски), достатъчно дълга собствена история и собствена култура, да се подчини на Русия или да се влее доброволно в Русия? Веднъж някой стане ли независим, колкото и да е родствен, изкуствено-създаден, "измислен" и прочее не иска да си дава независимостта. То е все едно някой, който се е отделил с жена си и му харесва да си живее само с нея, да реши да се върне при майка си и баща си, и да се превърне отново в зависимото дете, което ще слуша само какво казват родителите и (примерно) ще си ляга по-рано, ще харчи по-малко, ще слуша теми, които не иска да слуша, ще прави неща, които не иска да прави и ще живее по правила, които не са му по душа. А тук (в случая с родствените народи) става дума не за родители, а за (далечни) роднини, които не винаги и изцяло са генетични роднини, въпреки предишна обща история и културна свързаност.
7. "
Русия е божествена, справедлива, най-великата... затова всяка война, която прави е окей!"
Такава позиция, колкото и да изглежда парадоксална (не че по-горните не са парадоксални за много от нас) си има много привърженици в самата Русия, както и сред някои руснаци в чужбина, плюс сред русофилите тук и там. За тях Русия и Путин (както и всеки друг, който би бил на негово място - без значение дали е Медведев или дори някой неруснак като Сталин, който е бил грузинец) са винаги прави, велики, справедливи и... каквото и да направят, то е правилно - дори очевидни неуспехи се тълкуват като техен "гениален шахматен ход" или като "за заблуда на противника", "тактическо отстъпление", "гениална стратегия". При една такава установка ("Щом идва от Русия, няма как да е нещо лошо!") дори войната е нещо напълно в реда на нещата, защото "Путин е мъдър и си знае работата.", а и "Руснаците са мъдър народ." При такава обсебеност от дадена държава, почти е невъзможно да разубедите обсебените.
8. "
Русия винаги побеждава!"
Дори да са пацифисти или полупацифисти, някои просто не са много притеснени от тази война, защото "Русия винаги побеждава!", т. е. за тях е просто въпрос на време с който се е захванала Русия да го победи скоро или след някоя и друга година (дори и сега, когато воюва с една от най-силните армии в Европа, която всячески се подпомага от ЕС, НАТО и дори от страни като Южна Корея, които пък в същото време санкционират Русия по всякакъв начин). Така че за тях положението е "Споко, човече!" Признавам си, че в някои периоди на моя живот аз съм си мислил и дори споделял същото, повлиян от клишето, че Русия е побеждавала "всеки": Наполеон (Франция), Хитлер (Германия) и мнозина турски султани (Османска империя), да не говорим за някакви си там поляци, шведи и финландци, хеле пък за разни татарски ханства... да, но един съвсем малко по-внимателен прочит на историята ще ни добави малко знания за загубени войни на "всепобеждаващата" Русия от рода на разни такива: Монголия (Монголската империя) побеждава едновремешна Русия. Англия, Франция, Османската империя и едно малко европейско кралство (Сардинското) побеждават Русия през 1856 година (Кримската война), а по-сетне и Япония побеждава Русия в началото на 20-ти век...
Ако решим да се задълбочим в по-ново време, ще видим, че победата над Нацистка Германия е "на косъм" в определени моменти, ако не са подпомогнали съюзниците. В Корея войната (в която цял СССР участва, заедно с Китай и други страни срещу САЩ и много други държави) завършва наравно. Във Виетнам завършва с трудна и тежка победа, но пък в Афганистан завършва отстъпленчески... Така че, да се абсолютизира Руската/Съветската победоносност е прекалено оптимистично. Дори в днешно време, когато безспорно Русия е постигнала поне второ място по развитие на армия и е някуде около топ 10 по икономическо развитие (по абсолютен БВП), не бива да се мисли като неуязвима и всепобеждаваща, особено когато е изправена пред неслаба армия като украинската, която бива подкрепяна от НАТО, ЕС, Южна Корея и какви ли не други недържавни образувания като "Анонимните" по един или друг начин.
9. "Войната ме кефи!"
Инфантилно? Зверско? Милитаристично? Ултра-милитаристично? Безчовечно? Може би. Но, уви, има и такива едни "професионални", "студени", "хладнокръвни" хора, за които военното дело е едно хоби, което ги задоволява, успокоява/"релаксира", удовлетворява, интригува... За тях няма значение, че някоя ракета е осакатила или убила някой, а е от значение какъв тип е била, какъв модел, какво производство, с колко километра в час се е движила, кой я е произвел и т. н. Същото се отнася за някой танк, самолет, автоматично оръжие, хладно оръжие и т. н.
10. "Колкото повече война, толкова повече пари!"
Като обикновен философ (магистър), дилетант-уебмастър и среден визионер, не познавам пряко и дори задочно хора от военно-промишления бизнес; честно казано, като пацифист, се надявам и да не се запознавам с такива хора, защото всяко оръжие - от самурайски меч до ядрена ракета - ме кара да съчувствам на потенциалните му жертви и да се питам "Кога най-сетне човешкият вид ще еволюира дотам, че да спре да произвежда нещо, което наранява или убива човек?!" Само че, няма как да оспоря мненията (които не са много конспиративни), казващи, че тези, които произвеждат оръжия (логично) имат интерес от войните по целия свят. Ако бизнесът те прави успешен и ти гарантира добър живот (включително добър живот за тези, които обичаш, цениш и уважаваш), то дори война да е, като е полезна за бизнеса ти, в повечето случаи, ако не си някой много емпатиращ (състрадателен) и/или много съвестен, ще си доволен от това, че ти вървят печалбите, независимо дали произвеждаш предпазни маски, противогази, бомби, лазерни оръжия, атомни оръжия, сателити, шурикени или компютърни вируси за военна употреба.
Възможни са сигурно и други типове хора/мисления и/или комбинации от няколко неспоменати или няколко споменати или ък от споменати и неспоменати. Човешкият мозък е способен на всякакви съдържания, идеи, идеологии, вярвания, религии, философи... но, това е тема на друг размисъл.
Да си пожелаем мир!
Topic: За войната между Русия и Украйна (Read 937 times)