[MSL]

"Успял човек" - нещо относително

  Сега ще обясня накратко защо "успял човек" е относително. Днес прочетох дефиницията "псевдо-успял" ("псевдо-успели"), та това ме подтикна и да напиша повече по въпроса, макар и преди да съм споделял това-онова по него из този международен форум.
 
 

"Успех" е нещо относително, затова и "успял" е също относително

 За някой успехът е да изкара изпит и да го "полее". Човекът е щастлив и не му трябва почти нищо друго. За друг, обаче, успех е да изкара 1 милион евро (или поне рубли) и, ако се провали, може и да се самоубие. Това е положението - успех, успешност са относителни неща - всеки сам си задава нивото и критериите за тях.

Кога и как ми просветна за всичко това

 Още по време на обучението си по философия в СУ ми стана ясно, че "ценности", "щастие" и пр. са субективни, и относителни неща. За успеха, успешността и други от сорта се замислих малко по-късно. Много години (на едно емоционално и не-философично ниво) ги приемах по-скоро за обективни и абсолютни, но после разбрах, че не са така (просто, защото всеки и всякоя си имат своите критерии, своите "мерилки" за успех, успешен/успешна и успешност):

 1. По едно време, преди години, си бях харесал една колежка (по онова време - преподавателка). Заговорих я, разменихме контакти, потръгна и комуникацията ни. В един малко по-късен етап стана дума кой докъде е стигнал - аз се охарактеризирах като "успял човек" (по онова време така си мислех, сега съм по-скоро на обратното мнение), защото (по онова време) се сравнявах с разни хора из Европейския съюз, които нямат нито моето образование (магистър по философия), нито моя професионален опит (по вестници, телевизия, преводачески работи и преподавателски из какви ли не учебни заведения, и пр.), нито моите знания (всеки ден уча по нещо ново в няколко сфери), нито имат жилища (аз имам поне едностаен апартамент засега), нито пък изкарват толкова колкото мен (аз не, че изкарвам много, но знам за доста хора, които работят повече време за по-малко пари). Та, в онзи момент си мислех, че съм вече успял мъж. Скромно мнение и виждане имах за успеха тогава. Тази колежка недоумя: "Ти? Успял?!" - такава беше нейната реакция. Чудих се няколко седмици какво не ми е успялото - учителска професия, апартамент, образован, с няколко езика, ученолюбив, пишещ стихове и проза, правещ и имащ сайтове, спортуващ, не злоупотребяващ с алкохол, непушач... След време, обаче, се оказа, че тя се омъжила за шефа ни - човекът има частни учебни заведения, богат човек е. ЕТО, ЗНАЧИ, какъв й бил нейният (субективен) критерий - за да е успял един мъж, той трябва да е паралия, да има бизнес. Ожениха се те, роди му тя дете... А аз си оставам един от техните (на нея и мъжа й) служители и досега.

 2. Преди някой и друг месец, пък, попаднах на една още по-млада, севернячка тук. Личеше й, от самото начало, че е от меркантилните - пари, ядене, пиене, мода и забавления - основно това беше в светогледа й и начина й на живот. Изясни ми се само от два чата каква е същността й, но реших да продължа "експеримента". Жената пет пари не даде за разни мои успешни качества като това, че знам няколко чужди езика, че стихоплетствам и пиша (поезия; проза), че спортувам редовно (кунг-фу), че уча всеки ден нещо ново и минавам за енциклопедична личност. НИЩО ПОДОБНО НЕ МОЖЕШЕ ДА Й ХАРЕСА, А КАМО ЛИ ПЪК ДА Я ВПЕЧАТЛИ! Ценността за нея й беше изразена във въпроса, който скоро ми зададе: "Ти колко заплата имаш?" Като чу колко и като изчисли, че тя получавала почти 10 пъти повече (може и да не е вярно, но е напълно възможно, защото има и такива наоколо), то тя заключи, че аз съм просто "една пародия" ("a joke", както казват много от англоговорящите).
 Аз й се възпротивих - обясних й, че щом за нея освен парите няма: МОРАЛ и ЕТИКА, КУЛТУРА и ИЗКУСТВО, НАУКА и ФИЛОСОФИЯ - то е един прост, загубен, празен човек..., обаче, за себе си, си мисля, че и тя е права донякъде - ето, аз сега като не мога да си доспивам, защото в едностайния отвсякъде ми е шумно (чуваш как един се къпе, други си местят масите и диваните, трети гледат телевизия, а четвърти се карат) и нямам пари поне само за една стаичка в повече (поне един двустаен апартамент втора ръка да купя, че да мога да избирам "В коя стая е по-малко шумно, за да се наспя в нея?"), ТО, НАПОСЛЕДЪК, АЗ САМ СЕ ОЦЕНЯВАМ КАТО "един неуспял човек". Ами, аз какво ви говоря, че всичко е субективно?

[MSL]

 Да вметна нещо - не бъркайте успялост (успялостта) с успеваемост (успеваемостта). Имат общо, но не означават едно и също.
 Един бърз пример: "50% успеваемост".

[boyanova6]

Да споделя и аз моя скромен опит. Навремето попаднах на един образ, много успял (покрай занимания с бизнес и чат пат попадам понякога на преуспели екземпляри). Образът, дето за него иде реч, беше от типа: "всеки ден мога да си купя нова кола, мога да имам всяка жена, понеже имам пари и значи съм успял и къде съм аз, а пък къде са останалите".

Ама го сподели на грешната жена. Обяснявам му, че с това му поведение той сам точно определени видове жени привлича. Но това не са всички жени. Само тинята.

Знам, че такива жени ги "свалят от пилона", държат ги за украса няколко години и след това ги изритват, като при това ги сменят с по-млади. Т.е. това са жени без стойност. Зная и историята на няколко такива кухи лейки, покрай човек, който има навиците да ги потребява. Точно така ги ползва, докато не ги почувства "амортизирани" и тогава ги сменя с "по-млади" от същото с ясното съзнание, че повече от това не е в състояние да получи.

Свестните жени не се впечатляват от пари, а от други работи. Това не означава задължително да са бедни тези жени. Бедността не е показател за качества или за липсата им, както и аналогично богатството не е показател за качества или за липсата им. Просто в разглежданите примери, това е положението. За други хора може да е друго. Уточнявам, защото са ми известни и богати хора, които имат ценности и морал и са успели и успешни и в личния си живот (не за сметка на парите в тези случаи, които са ми известни).

Да се върна на образа. Стигнах до момента: и какво от това, че горният образ, за който основно иде реч, имал бил пари, като личният му живот цари една тотална разруха, в която много неща не може да ги има. Като приключих с обясненията, образът се осъзна като крайно неуспял и неуспешен.

Та препоръката ми е, не само, но и към MSL: преценявайте внимателно какви параметри избирате за успех и за успешност. От тях зависи как ще подредите живота си и какви хора ще искат да са ви в приятелското обкръжение (примерно/ не задължително/ пък и не само). =)

[MSL]

 Ако не се беше включила, нямаше да пиша сигурно повече, а сега това ми даде идейка (и вдъхновенийце ), да се позадълбоча по темата, та ето един мой по-долбок поглед върху успеха и успешността:
 1. Както вече уточнихме критерият за успех, успял, успяла, успешност и пр. е субективен (или по-точно - субектен, както сме свикнали някои философи да правим разликата - "субектен", т. е. идващ от "субекта", конкретния човек). Бързо примерче: За Осман може да е успешен човек, който е трудолюбив и работи по 12 часа на ден неуморно, защото за него трудолюбието и неуморността са най-висша ценност. За Драган може да е най-успешен някой пък, който прави повече пари от всички останали, защото за него капиталът е най-полезното нещо. За Казасян пък може най-успешен да е някой, който е достигнал върховете в дадена дарба/изкуство - например поет, художник.
 2. Обективната страна - успешността и успехът са с КОНКРЕТНИ ИЗМЕРЕНИЯ - може да си успял в образованието (например да си с докторска степен по информатика), а да си неуспял в любовта (да си на около 40 и да не можеш дори приятелка да си намериш, а да искаш дори да си женен с деца); може да си успял в поезията (да имаш стихосбирки, фенове и награди), а да си неуспял в математиката (да не можеш да провериш верността на прости числови равенства).
 Един извод: Няма абсолютно успял човек. Дори и да е някой с енциклопедични знания (нещо като мен ), все нещо ще му убегне да не го знае, все в някоя насока няма да се е доразвил напълно; дори в една-единствена сфера - напр. спорт, не може да намериш някой, който да е едновременно успял в 20 спорта, например - може да е успешен футболист, но пък въобще да не може да плува, примерно (или да е много добър в бойните изкуства, а да не може да играе добре баскетбол).
 Накрая стигнахме и до Бояновите "параметри за успех": всеки може да си избере сам/сама такива параметри (понякога изборът е предрешен, заради възпитанието в семейството и самата среда - много вярно има в твърдението на една от философиите, че "Битието определя съзнанието." - напр. много момиченца от малки ги възпитават, че трябва да се омъжат за човек с поне "3 базови неща: стабилна работа с добра заплата + собствена къща + собствен автомобил". Ако това ти е втълпено от малка и получава постоянно социално подкрепяне от приятелска среда и други източници, много трудно ще намериш за "успял" мъж, който е "без кола, безработен и живеещ под наем в таванска стая", пък нека той да си чете там Хегел, да се увлича от  по-ефективни алгоритми за решаване на линейни уравнения и да слуша Моцарт на чаша чай.)
 Хайде сега малко и по веселата част (конкретната)
 1. Човекът, за който говориш (независимо дали е конкретен или обобщен образ - защото МНОГО СТАВА И ЗА ОБОБЩЕН ОБРАЗ - има ги такива доста), АКО наистина всеки ден може да си купи нова кола, значи в този свят (светът на капитализма), разполага с МНОГО ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО СВОБОДА (това и по-рано съм го писал - бедните са ограничени в избор, не са толкова свободни колкото богатите, на практика, де факто. Защото дори де юре да имаш право да правиш нещо, като за нещото се искат пари, ти де факто, си несвободен да го направиш). Човекът има:
- повече свобода на избор (може да си купи кола, може да не си купи кола, може да си купи две+ коли, което е повече от на бедния "не мога да си купя кола"); избор на коли, на храна, на пътешествия, на всякакви стоки и услуги.
- повече свобода на движение (може да обиколи без проблем Земното кълбо, а бедният може и да не е в състояние да си купи билет за автобуса до съседния град); повече свобода на лечение (бедният може да се излекува от по-малко болести, отколкото богатия, сумарно погледнато).
 С една дума: човекът е богат не само на пари, но и на ВЪЗМОЖНОСТИ, НА ИЗБОР, НА СВОБОДА (понеже е в света на капитализма, а не в света на комунизма).
 
 2. Този човек си му насочила вниманието към сфери, в които не е успял и той се е съгласил. Да, но аз пък попадам на хора, на които въобще не им пука за тези сфери пък - напр. "Аз като си имам пари и всеки ден мога да си задоволя всяка МОЯ потребност, какво ми пука за нечии ДРУГИ ЦЕННОСТИ като това, че не съм разбирал/-а от философия или, че не правя разлика между картина на Рубенс и картина на Пикасо?"
 Та, според "багажа" (знанията) и характер/темперамент - някои може и да се съгласят, някои може и да се омърлушат, ако им посочиш разните "други неща от живота", но си има доволно количество хора, които това няма да го приемат и даже ще дадат много примери, че като си богат ще може и да поумнееш (може да си платиш следване къде ли не), може и да се разхубавиш (пластични хирургии в най-реномирани клиники), и пр., и понеже това е фактология (в света на капиталистически отношения днес), ние не може да не се съгласим с това (все пак малко икономика владеем и знаем как стоят нещата и, че "безплатен обяд няма").

 3. За съжаление и много от свестните, морални жени също (поради възпитание или поради горчив опит с беднотията) се ориентират към по-състоятелни мъже. (Веднага да дам пример с една смешка: "Псува жените, че само за пари мислят! В същото време учи дъщеря си да си търси някой богат!" ). Преди време говорих с една китайка, която се беше фиксирала на тема "Омъжване за австралиец в Австралия" ("защото там повечето са богати"). Обяснявам й (по онова време), че само с пари не става - "Мъжът трябва да има и други неща - знания, отговорност, смелост..." Изслуша ме тя внимателно, но после отсече (и с право!): "Да де, аз искам някой умен, отговорен, смел и пр., но не трябва да е беден." (Тук винаги се присещам и за момичето-което-обичах-над-10-години, което пък си имаше за база "Привлекателен на първо място!" - нейното беше сходно: "Естествено, че искам и да е учен, морален, стабилен, добър, нежен, обичащ, но на първо място трябва да е красив в моите очи; да ме привлича.")
 Така че, при КЛАСОВОТО РАЗДЕЛЕНИЕ (бедни-средни-богати) няма как да не се появяват и такива класови отношения, класови съзнания, класови избори.

 4. За замяната на жена с по-млада - това и някой беден същото би го направил. Освен геронтофилите, няма нормално същество на земята, което да предпочита бяла коса и сбръчкана кожа, пред непобеляла коса и гладка кожа. Класическите примери с харемите (или с полигамията) показват, че следващите жени (по-новите) в харема или в общия брак, са обикновено по-млади от предишните жени.
 Възрастта е много силен фактор при избора на партньор (обусловен филогенетично).
 Разликата, разбира се, при бедните и богатите, е, че последните може да си го позволят, а бедните - почти невъзможно.
 Да не се спираме и само на възрастта - омръзването/привикването с някой може да избие и в изневяра дори с по-възрастна или с връстничка, защото просто се търси "другостта, новостта" (също генетико-биологично обусловено, макар и да се тушира и възпрепятства от много човешки/социални фактори - закони, морали, етики, възпитания, съвести, преценки, обществени страхове).

 5. За личния живот - като прочетох "разруха в личния живот" и се замислих, че и това е субективно. Вчера си говорим за една жена, която се разведе и после роди от друг мъж, но другият нещо зачезна. От гледна точка на детето не е добре, че е тип "полусираче", обаче разбрах, че жената (а и много нейни приятелки) смятали, че тя така си много добре: имала свобода да прави каквото си иска, не трябвало да се съобразява с мъж вкъщи, можела да има повече свободно време за себе си - все някакви такива доводи, та за някой това може да е пълна трагедия "сама майка с дете", но за други да е нещо "късметлийка жена излезна тази, а аз тука се ядосвам с моя мъж, който за нищо не става!"...
 Бойко Ламбовски беше писал за един човек, нямал си жена, та едно време го канели по другите къщи по празници, после, като го изпращали, всеки го съжалявал в стил "Ех, клетия човечец, сам-самичък си живее!", "Завалийката той!", като Ламбовски, справедливо отбелязва, че в днешно време много хора живеят сами, но почти на никой не му минава на ум да ги съжалява (и мисля, че е ясно защо - ако нямаш семейни отговорности и имаш повече свобода, повече спокойствие, повече тишина и др. ценности, то какво толкова да те съжаляват?!)...
 Ето и защото си мисля (без да му знам на богаташа, за който говорим конкретното семейно положение), че за някои преценки може да е "разруха", но за други да е "Е-бати пича!" (имаше преди в България такъв идиом, ако не се лъжа?)
 
 6. Моите лични критерии за успешност: Ами да си поговорим и за моите лични критерии:
 ТЕ СЕ РАЗВИХА ВЪВ ВРЕМЕТО (а може и да продължат да се развиват, защото, пак от философията: "Всичко е в процес на изменение и развитие") - като бях малък един от най-първите ми критерии мечти беше да стана шофьор на боклукчийския камион (защото хващането на варела за боклук, изпразването на боклука и връщането на варела на мястото му си беше едно от най-интересните събития на улицата пред мен, на което нищо друго не можеше да съперничи - някакви си ТИР-ове и леки коли - просто минават и заминават! Съвсем друга работа си беше боклукчийския камион, който не само те вози, но и с който можеш да "хващаш" варелите и да почистваш из града!)
 Друга най-първа мечта (горе-долу по онова време) беше да стана космонавт (като Георги Иванов!).
 Малко по-късно критирият ми за успялост се оформи от майка ми, която ми втълпи, че най-добре ще е да завърша една арабска филология (пък и знаех по онова време вече поне 2000 арабски думи, защото съм бил и в Либия 2 години), за да можело "да си отпътувам и отживея по целия арабски свят", после обаче, аз установих, че много по-силна (а и естествена от културно-историческа гледна точка) нужда имам да се доусъвършенствам в изтокознанието (исках да влезна китаистика, но беше нулева годината). С десетилетия мечтата и критерият ми за успешност беше "колкото се може по-пълно овладяване на знанията за източните държави, народи, култури, езици - от Крим и Чувашия до Хавай, и от Индонезия до Якутия!" В това поприще, макар и самоук (като се изключи един семестър източна философия по специалността ми в СУ) постигнах много (и съм сигурно един от малкото хора по света, който да има знания за толкова много източни държави, народи и култури). Паралелно се занимавах и с кино (имам 4 аматьорски филма, излъчвани по кабеларка и разпространявани на видеокасети по онова време), защото смятах (а и продължавам да си смятам), че да станеш известен актьор като Джеки Чан или Джет Ли е нещо суперски-успяло! Смятам и, че човек да стане известен писател също е супер-успешно.
 И накрая ми дойде просветлението: В света на капитализма - за кино, и за издаване на книги ти трябва КАПИТАЛ (по-просто: пари). Лека-полека открих предимствата, които имат богатите хора пред бедните (пък било то и "богат тъпак" пред "беден интелектуалец"). Ето защо, вече приоритетът за мен е: направи (ако можеш!) пари, за да си подсигурен материално, за да имаш база за старт на по-културни бизнеси: книгоиздаване, кино-компания и пр. Та, затова, и сега имам по-скромни мечтички като: дай да отворим едно ресторантче и да направим една малка верига от ресторанти, пък после да заделим и за книжки, и за филмчета!