За един бивш наш преподавател ("наш" казвам за тези, които са му били студенти и студентки). От чат на няколко бирички, когато си казваме по-откровените мнения. 
Няма да му напиша името защото не го мразим и не искаме да му навличаме неприятности с някои истини. Нямаме му голяма омраза, че да го хейтим с името му на показ, но и не може да се каже, че го харесваме много. С това хич не ви казвам, че няма и някои, които го харесват (безспорно като факт). Споделям:
"Един друг от нашите (сигурно най-дразнещият - убеждаваще като поп, че светът няма как да се "самосъздаде" и всичко е "творение" + ходеше с млади студентки нон-стоп + поддържаше агностични позиции - че нещата не са много познаваеми... Абе, ужас тоя - с изключение на него, останалите ни преподаватели си ги харесвах!)... ТА ТОЯ ТОЧНО ПРЕДСТАВИ СИ ХОДИЛ ИЗ ЦЯЛА АЗИЯ!!! (Сега научавам):
...
...
- Ей-такива простотии пише, ако те заинтригува, ще ти го дам... Става за хумористично четиво...
А там, където го обкръжили мюсюлманите и той взел да дискутира с тях Осама бин Ладен си е живо свидетелство колкото е тъп! Пак късметлия, че не са му теглили някой бой (най-малкото)!
...
- Ето това се случва, когато някой минал за малко и си мисли, че разбира от Изтока... Простотия на куб! Ама публикувал, взел хонорар...
- После се чудим как тоя ми писа "Добър 4", защото съм учил по нормален СЪВЕТСКИ учебник, където НЕ говорят такива ПРОСТОТИИ...
...
-- Личи му, че си обича жените, няма лабаво...
Заключение: голям $@#^%! Бил 2 дена в Китай и вече генерализира как всички китайци били шумни и всички се пререждали на опашките... Много мразя такива типове.
- Аз сега му чета разказ за студентски град, познай!
- НЕ пропуска! "
Понеже днес видях (и писах съболезнователно и с добри спомени и тъга), че е починала
Любка Кумчева, искам да кажа, че ако видя например, че този преподавател е починал, честно казано, ще ми стане много тъжно и за него. Дори и да имам критики, нехаресвания, несъгласия с него, чистосърдечно си казвам, че човекът има и доста позитивни, дори полезни и мъдри неща (в което се убедих, години след дипломирането, особено когато вече може да се прочете и онлайн какво пише, а не само да се позоваваме на някоя негова книга).
Конкретно: 1. Креационизъм, религиозни и религиозноподобни неща не са най-доброто за философията, особено когато тя има досега със съвременна наука, която е много по-развита от едновремешната такава.
Разбира се, ако се направи креационистична хипотеза на по-научна основа (от сорта на "Ами, ако живеем в матрица?", т. е. да не говорим за недказан и противоречив в самото си определение "Бог", а за нещо като демиург (създател), от типа на "някой софтуеърен специалист си създава изкуствен интелект", като спрямо изкуствения интелект той е негов "създател", но не и "Бог"), то това е друга история; друг подход, който може и би трябвало да има място във философията, дори и когато е научно-диалектично-материалистична. 2.
За ходенето с млади студентни и въобще с по-млади от теб жени. Ами на времето (без да си даваме сметка) бяхме, доста от нас, и колегите, и колежките, ейджисти. Смятахме, че младите само с млади, възрастните само с вързрастни... детинско напрво, ако не дискриминационно мислене! По-сетне, като се позапознах с ейджизма (дискриминация по възраст и само на база възраст), започнах да разсъждавам по друг начин, дори и да разбирам този човек:
2. 1. Какво като е по-стар от някоя колежка? Нали е в добро здраве, нали дори и спортува (няма да казвам какво, за да не се въвличат клюкарската персонални инфота, когато не е никак нужно), нали е учен, нали има добра професия... а и, в крайна сметка, ако пълнолетна колежка го харесва наистина (не е малолетна, не е принуждавана насила да ходи с него заради оценки), къде остава място за какъвто и да е проблем, ако не си примитивно-ейджистки настроен или настроена?! Повече за ейджизма, който на български, пуристично може да наричаме, както съм писал, и
възрастизъм.
2. 2. Много други (говоря за впечатления от света, а не само в България) преподаватели (и в средни училища, и в колежи, и в университети) харесват по-млади жени, някои които се случва да са им ученички или студентки (има и такива, които дори ходят с такива), но не си признават това открито. Е, чест му прави на този преподавател, че дори и с риск да го критикуват ейджисти, "пуритани"/"свръхморалисти", просто завистници (които не си дават сметка, че го критикуват, защото на тях самите не им връзват по-млади жени или въобще никакви жени не ги харесват) и злобари, си казва без свян какво харесва, с кого е ходил, с каква го е правил...
Не може да си ценител на истината и откритостта и да съдиш човек, че си казва откровено всичко това! 3. За риска да говориш с мюсюлмани (особено радикализирани) за техните си идоли, лидери и пр., особено ако си на тяхна територия (не знаеш кой какво може да помисли, че не си учтив, че обиждаш, че си позволяваш много... десетки възможни недоразумения са възможни) е така. Вярно е, че трябва да бъдем откровени, истинни, автентични, но не и неразумно да рискуваме живота си така - хем няма смисъл (едва ли ще промениш мнението на някой радикал, независимо дали е ислямист, веган, нацист и т. н., а ако ти се случи най-лошото, лишаваш и себе си, и другите да създаваш още интересни, полезни понякога четива, когато си учен човек, все пак). Така че - хубаво е да се проявява разумност, да се има едно на ум, да не се подценяват никакви опасности.
4. Да, някои неща, особено за хора по-дълбоко навлезли в темите, са си смешни. Явно и при него може да има, за някои неща,
Дънинг-Крюгеров ефект (това е преди да си научил достатъчно, да си мислиш че нещата са прости и ти е ясно всичко, или както пишат по-научно - това е когнитивната склонност, при която неквалифицираните индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности; на собственото знаене по въпроса/въпросите.), което и (неволно вероятно) резултатира в обиждане на "всички китайци". Аз като изучаващ Китай от малък + живял около 20 години в Китай + общуващ с китайци от време на време и неспирно четящ за Китай и китайското, съм по-навътре с нещата и мога да потвърдя, че не са всички китайци, например, шумни или, например, изцяло във времето и модернизиращи се.
5. Не всичко в съветската литература беше вярно (заради прекалената идеологизация), но ценното беше, че нямаше излишен идеализъм, религиозност; нещата си бяха на база наука и диалектически материализъм (в болшинството от случаите). Разбира се, то си е и въпрос на личен избор дали ще говориш на изпит това, което ти казва и е писал твоят преподавател (за да си в унисон с неговите теории и да изкараш високата оценка) или ще си държиш на твоите по-научни (по-материалистични, диалектикоматериалистични) и да си заслужиш (субективно), по-ниско оценяване. (Проблемът с оценките, субективността винаги си го е имало... Добре, поне, че на повечето места не ти гледат успеха по специалността, а само самата специалност - дали си завършил/-а с 6 или с 4, с 3 или с 5... малко хора ще обърнат внимание. Тоест, поне добре, че не ти вреди много на живота и прогреса някоя по-ниска субективна оценка като обсъдената тук.
)
6. Не съм дискриминиращ хомосексуални, бисексуални и пр., т. е. нямам открити фобии, не ходя на протести и анти-протести за такива хора, но като хетеросексуален човек намиран за добре, че и въпросният преподавател "си обича жените, няма лабаво". Да си нормален, здрав мъж и да си обичаш жените е нещо, най-малкото, природно, естествено и неосъдително откъдето и да се погледне.
Topic: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години (Read 39355 times)