Червенознание (или червенология), но не "редология"
Направи ми впечатление, че някои на български директно са използвали английското redology (за да съставят думата "редология"), което едно че не говори нищо на хората ("Редология? Някаква наука за редовете ли е?!"), друго че може да се преведе съвсем естествено на български като "червенология" или дори по-пуристки като "червенознание". Ето така вече ясно се разбира, че става дума за изучаване на нещо, което е свързано с червения цвят, а какво точно, сега ще обясня:
Има един известен класически китайски роман "Сън в алени покои" (който на китайски си е "
红楼梦" приблизително изговаряне и значение - "Хун-лоу мън" - "Сън в червени покои"). Заниманията с този роман се наричат на китайски ”红学“ (буквално "Червено наука"/"Червена наука"/"Наука за червеното"), та затова на английски правилно се превежда като "redology", но на български вместо "редология" ще е правилно да е "червенознание" или "червенология". Това е. Повече за самия роман в Уикипедията -
"Сън в алени покои".
Няколко превода от романа на български (от Петко Хинов):
Останалите в Градината се полюбуваха на нацъфтелите османтуси и отново се върнаха на трапезата да пият затоплено вино. Тъкмо се забавляваха с безгрижни разговори, когато най-ненадейно иззад османтусовите дървета, издалеко се донесе като стенание песен на флейта. Тая ясночела месечина и свежият нощен ветрец, тая тиха земя и кротко небе изгониха от всяко сърце всяка грижа и суета. Всички застинаха на местата си и в пълно мълчание ловяха с наслада тая песен. Унесено слушаха – колкото спокойно да изпиеш две чашки чай – и тогава песента секна, а из устните на слушащите се разляха нестихващи хвали и възхита.
這裡賈母仍帶眾人賞了一回桂花，又入席換暖酒來。正說着閒話，猛不防只聽那壁廂桂花樹下，嗚嗚咽咽，悠悠揚揚，吹出笛聲來。趁着這明月清風，天空地淨，真令人煩心頓解，萬慮齊除，都肅然危坐，默默相賞。聽約兩盞茶時，方纔止住，大家稱讚不已。
(Сън в алени покои, том 3, глава 76)
---
«След тия думи двете девойки се спуснаха по склона и след един завой се намериха на брега на езерцето, където ред бамбукови парапети сплитаха пръсти, водейки право към пътеката на павилиона „Лотосови ухания“. Две само жени дежуреха тая нощ, но знаейки, че в „Лазурен хълм“ господарите ще се любуват на средесенната месечина, те си бяха угасили фенерите и спяха, защото там те нямаха работа.
Когато девойките видяха, че фенерите им са угасени, Сян’юн с усмивка рече на Дайю:
– Щом като са заспали тъй сладко, ние пък ще се настаним на покритата веранда и ще се любуваме на месечината в езерните води, искаш ли?
И седнаха върху две бамбукови столчета. Всред небесата горе грееше месечината, а ликът ѝ се отразяваше долу в езерцето. Двете месечини се надсияваха – едната из кристален небесен дворец, а другата из подводни обители на русалки. Лъхнеше ли нежен ветрец – в езерните води се надипляха безброй изумрудени луни, от които душата проясняваше и духът се избистряше.
– Ех, да можеше сега да се качим на една лодка и там да пием вино, славно щеше да бъде! – усмихна се Сян’юн. – Да си бях у дома, непременно щях да се кача на лодка.
– Древните неведнъж са го казвали – отвърна ѝ Дайю: – „Ако във всичко дирим съвършенство, ще изгубим радостта.“ Аз мисля, че и това ни стига, защо непременно искаш да сме в лодка?»
«Сън в алени покои», гл. 76, т.3
---
ЛИРИЧЕСКИ ПЕСНИ от Лин Дайю
В погледа празен сълзите набрани
напразно да рукнат се канят;
скритом ги лея, без жал ги пилея,
за кой ли? — сама и не зная.
Кърпа от педя русалкина свила* —
дар с благодарност приет,
за господаря* неволна тъга
може ли да не навява?
2.
Захвърлени перли, зрънца от нефрит*,
безвестно се леят;
по цял ден за нищо желание — дните
без смисъл пилея.
Възглавето мокрят, ръкава росят
не смогвам да ги избриша —
да капят тогава и шарят на воля
бамбука гъстеещ*!
3.
Перлите ронят се, нишка тъй дълга
нямам, та да ги нанижа.
Край чистата Сян по бамбука следите
вече почти не личат.
Край моя прозорец стройни бамбуци
хиляди сякаш се виждат,
но пъстротата от женски сълзи
чии ли очи по тях ще съзрат?
И МАЛКО БЕЛЕЖКИ
1) Русалкина свила – В някои средновековни записки (напр. Джан Хуа, „Записки за всичко на света“; Жън Фан, „Записки за необикновени неща“) се срещат предания за русалките, живеещи в недостъпен град в Южното море, които тъкат драгоценна свила-коприна — ако от нея се направят дрехи, тях водата не ги мокри, бяла е като сняг, наричат я още „драконова свила“. Вж. също бележката към стиха на Сян’юн от 50-та глава („… в Морския град някой свилата взе на русалките“.)
2) ... за господаря – В поезията си девойките често назовават любимия си „господар“.
3) перли... зрънца от нефрит... – „… на юг от слънцето живеят люде, високи седем чи, … с колесници от слонова кост те се спущат до морското дъно да дирят богатства, нощуват в обиталищата на морските русалки и там се сдобиват с техните сълзи-перли, понеже когато русалките плачат, сълзите им мигом се превръщат в перли, та ги наричат още сълзи-перли.“ (Гуо Сиен [дин. Хан], „Озарение на мрака“). Сълзите на любовта Лин Дайю сравнява по драгоценност с перлите-сълзи на морските русалки.
4) изпъстрен от сълзи бамбук – Лин Дайю прикрито изразява любовта си към Баою, сравнявайки я с любовта на двете царкини от Сян, Ъхуан и Нюин. В „Сказания за добродетелни и порочни жени“ (Лиу Сян) четем, че те толкова обичали мъжа си, че след като научили за смъртта му, плакали и сълзите им изпъстрили бамбука край река Сян, после се хвърлили в реката, за да се съберат отново с него. „ Двете му жени умряха в междуречието на Дзян и Сян — пише Лиу Сян, — затова народът им даде имената ‘царкини на Сян’“, а в народната памет Ъхуан и Нюин останали вечен пример за вярна до смърт любов.
«Сън в алени покои» т. 2, превод от старокитайски и обяснителни бележки – Петко Хинов
Topic: Червенознание (или червенология), а не "редология" (Read 886 times)