Голям спор се заформи по темата (до голяма степен безполезен, защото човекът, който се включи не дава никаква градивна идея, само критикува и то от някакви субективно-етични позиции), но ето, все да прецени. Ще му отговарям тук и занапред, защото май не може да престане да пише.
Почна се с моето това:
"Относно работещите бедни: "Има нещо такова - работещият има повече пари от едно неработещо дете (от сходно семейство, а не от семейство на милиардери, например, където може джобните пари на дете да надхвърлят средна работна заплата на човек от средната класа!), но за забогатяване не може да става и дума. Трябва НАЧАЛЕН КАПИТАЛ - пари-бизнес-пари прим (по Маркс, колкото и някои да не го разбират и/или ненавиждат). А като нямаш начален капитал (или просто казано - пари, за да се закачиш - да почнеш бизнеса - да си платиш: разрешителни, данъци, наем, заплати на наемни работници, ток и какво ли не!), то не става нищо!... Работникът (продаващият труда си, защото няма просто какво друго да продаде, изключая тялото си, по Джек Лондон и не само!), не може да се надява на "имам пари", демек на "богат съм". (Сега, предвид опита ми с Фейсбук, мисля че повечето няма да го разберат какво съм казал (затъпяването е прогресивно в много отношения!), но дано поне 1-2 човека са разбрали какво имам предвид.)""
Той се намесва, че "Като чуя или прочета "по еди кой си" и веднага разбирам, че това е човек, който не прави това, за което говори, поради най-вероятната причина, че не му стиска."
Обяснявам му, че " "Стискането" (осмеляването) е едно на ръка и е валиден фактор за успешна дейност в много отношения (не само в бизнесовите) - важно условие, но не единствено. В поста (отговор на една шега, че "ако като малък си мислиш, че като порастнеш и почнеш работа, ще си богат, значи си тъпо дете") аз наблягам на началния капитал - ако нямаш пари, няма как да почнеш нещо, даже и да имаш останалия комплекс от достатъчните условия: смелост, креативност, образованост (незадължително, но помага), добра социално-икономическо-политическа среда и другите. В конкретния случай - аз искам да направя ресторант в Китай, защото тук хората са много, пари за храна поне имат в изобилие (макар средният китаец да не е по-богат от средния българин), обичат чуждата кухня, но с години не мога да намеря началния капитал (иначе ми стиска, дори неистово го желая това да се случи, че да излезна от дъното на средната класа, в което се намирам с години вече), НО уви - роднини, приятели, познати - всеки се спотайва като стане дума за включване в такъв бизнес със споделен капитал и/или няма пари, за да се включи. Та - вода газя, но жаден ходя, както казали едно време някои от народа - милиони потенциални клиенти около мен, ама йок парици (лихвите по заемите са високи и заем не е решение на проблема)."
Той казва: "Кажи това на Марк Цукерберк, Бил Гейтс и всички други, започнали без лелеяният от теб капитал. Когато пък чуя някой да ми говори за начален капитал, веднага става ясно ц че това е някой, който търси чужди пари."
Камен Иванов се намесва с "Темата е сложна. Един от проблемите е заложен от физичните закони: текущото положение на нещата е следствие от предходните положения на нещата. И като се добавят и ефектите на глобализацията, мъката става пълна, защото на думи има равни условия, свободи и справедливост, но на практика ги няма за всички."
Аз отговарям: " Kamen Ivanov, то това може да влияе на по-големите бизнеси. За малки идеи като моята - ресторант, едва ли има и 1% влиянието на международното положение. Става дума, че БЕЗ ПАРИ не може (Освен ако Георги Даракиев не предложи нещо за което не съм се сетил, ще го видим, но едва ли - това без капитал да почнеш бизнес направо е като заслужаващо Нобелова по икономика. Още никой досега не го е измислил за условията на живот, където за всичко се плаща - никой няма да ти даде нито безплатен ток, нито безплатни картофи... Капитал се иска.)"
Пак Камен Иванов с " Ами международните разлики по-скоро. Примерно, в Китай фамилиите са големи (все още) - и където са задружни - ще се съберат и ще си отворят ресторанта. А в България - фамилия от един или двама човека си е равна на толкова човеци. Ето ти разлика. Това кой на какви родители, държава е случил - вече не го коментирам. В частност и дали си жена или мъж, дали си хубав(а) или грозен и т.н. Ако си мъж, не много хубав, и роден на кофти място в кофти семейство нямаш същите условия както някоя хубавица в перфектно семейство на банкери някъде по западните държави."
И пак аз: " Kamen Ivanov, о, не надценявай фамилиите тук. Повечето са същите като в България - стане ли дума да те подкрепи някой със заем - "Ама ти сам защо не си спечелиш пари?", "Ами нямам.", "Ама то това няма да има клиенти!", "Не всеки ресторант успява!", "Ами предпочитам да си гледаме работата на заплата, защото е по-сигурна."... То, ако беше иначе - всеки китаец щеше да е бизнесмен. Повечето работят на заплата. (Иначе - да, хората не се раждат равни. Но тук пак повтарям - става дума за пари, които ги нямаме, а ни трябват. И всеки само ръси акъл, ослушва се, но не ще да се включи, макар че и за него ще има приход. Имена няма да цитирам, ама си ги знаем до един "хубавците", които имат и могат, но НЕ желаят.)"
Давам отговор (пореден) и на главния спорещ по темата: " Georgi Darakiev, би ли обяснил как се започва ресторант в КНР БЕЗ пари? Че то само наемът за 1 година на помещението (тук искат да си плащаш така - за 1 година напред) ти отива примерно колкото 400 заплати. Ами пари за маси, столове, декорация (някаква), пари за продукти, разходи за ток, вода (и всичко това, ако си готвиш и сервираш сам). Така че някакви изключения (и то не много валидни) на успешни бизнесмени не отменят по никакъв начин правилото, че в капиталистически условия за започване на бизнес се иска КАПИТАЛ. Никой няма да те пусне безплатно (даже за разрешителни пак пари се искат). И да, прав си - КОЙТО НЯМА СОБСТВЕНИ ПАРИ, търси ЧУЖДИ ПАРИ (например като теглиш кредит от банка за закупуване на нещо си там, това са ПАРИ НА ЗАЕМ, НЕ-твои, ЧУЖДИ пари). И какво от това? Ако после си ги върнеш парите, не виждам никакъв морален, нито икономически проблем в цялата работа. Сериозно питам - аз ти споделям като човек каква ми е малката бизнес-мечта, ти кажи, ако имаш идея как без пари да го завъртя ресторантчето тук, и ти гарантирам доживотно 15% от приходите! Не се майтапя. Гледам четеш в. СЕГА, като мен, имаш добри попадения по политиките, изглеждаш ми образован човек - кажи каквито идеи ти дойдат на ум, слушам с внимание.
"
Той: "Като видя пък много приказки, съвсем става ясно." + "Или прави това , което ще правиш или се захващай с нещо, което смяташ да направиш."
Аз: " Georgi Darakiev, ясно стана нали? Ами аз нали това обяснявам - без пари нищо не може да се започне. Никой няма да ти даде безплатно помещение, продукти, маси и пр. Всеки разумен човек и без много приказки ще го проумее."
Той: "Много приказки, ти нищо няма да започнеш, само ще приказваш и никой няма да ти даде пари за тези приказки."
Аз: " Georgi Darakiev, правенето зависи от възможностите, а те са силно-ограничени, ако нямаш пари. Бедният може само да продава труда си на работодатели. Кратко, точно и ясно." + " Georgi Darakiev, ами не дават ми. Нали за това става дума. Затова и си остава на ниво "МЕЧТА". Иначе аз не стоя безработен - преподавател съм, отделно правя сайтове, работя и онлайн това-онова. Понякога и по 20 часа на денонощия работя, но си оставам работещ беден."
Той: "Ти да не си уонаби богаташче? От ония с МЛМ-а или застраховките или "инвестициите", дето си търсите чужди пари да "инвестирате"?"
Аз: " Georgi Darakiev, според теб кое е по-естествено? Някой да иска да е богат или да е беден? Че то без пари даже на автобуса не те пускат (тук) да се качиш. Иначе аз съм дипломиран магистър от СУ, работя като преподавател на езици в КНР, търся си СЪРАТНИЦИ/ОРТАЦИ за бизнес, защото имам МАЛКО спестени пари. Мисля, че няма нищо лошо в това, нали така?"
Той: "Щом искаш да си прахосаш парите... гледай само да не баламосваш други да си ги прахосат с теб. И да - жалко е да искаш да си богат. Не е лошо, но е жалко да ти е цел."
Аз: " Georgi Darakiev, защо смяташ, че ресторант в Китай е равносилно на прахосване на пари? Всеки бизнес си е риск, но тук има много чужденци, които успяха - японци, руснаци, французи и пр., точно с ресторантьорство. Предлагането на партньорство за бизнес НЕ Е баламосване. Всеки може да си прецени ползите и рисковете, все пак това е ресторант, а не е ядрена физика. Няма нищо жалко в това, ако навсякъде ти искат пари, да искаш да ги имаш. Това се нарича адекватно отношение към реалността. Мисля, че приключихме темата, няма повече какво полезно да си кажем. Със здраве!"
Той: "То и преди това нямаше. Просто не дразни такова изпаднало поведение, надушвам уонабитата от километри."
Аз: "Georgi Darakiev, виждам че имаш желание за спор. Сега трия всичко тук, прехвърлям го в сайт, където модерирам. Заповядай там да спорим, ако толкова ти се спори. Няма нищо изпаднало да иска човек да направи бизнес и да търси партньорство! Няма нищо лошо да си уонаби (стига това, което уон-иш да е добро и полезно). Етическите ти визии не съвпадат с моите, но може да дойдеш да си спорим там. След 5 минути трия всичко тук и го слагам в темата за ресторанта си, заповядай там, ако решиш (нищо лично, но просто редовно си трия от Фейсбука нещата, защото не ща да дарявам съдържание на Зукърбърг
). Ето ти линк, по-нататъшни отговори на евентуални твои постове тук, ще четеш само там." (И му дадох линк към тази тема, да заповяда, ако иска, макар че не е кой знае колко приятно да се чати на такава заядлива основа, която той предлага, а и на емоционална). Сега си трия нещата във Фейсбука, защото както знаете, не обичам да давам излишно съдържание на Зукърбърг и сие. Както каза и преди малко Камен Иванов в личен чат: "Те двама се карат Зукърбърг печели
". Е, не точно.