Една от малкото радости на бедния човек (и то беден по неволя) е някой хубав или поне интересен сън. Когато пък живееш на шумно място и дори самото заспиване е трудно хубавите сънища са истинска щастлива рядкост! Ето и един от тези редки сънища, който за съжаление, почти се изгуби, когато се събудих, та го записвам тук, докато не се е размил в съзнанието почти напълно.
В някаква чужда топла държава, седим си с някакъв по-възрастен приятел на автобусна спирка. Приятелят го виждам за първи път в съня си, но в същото време се водим стари приятели и някакси вече сме се оказали там, седим си на спирката и гледаме пред нас спокойно море, почти без вълнички и един оранжево-червен залез. Не чакаме автобус, а просто стоим да погледаме залеза и морето или, за да починем. Скоро притъмнява и ние сме на път из местния град по някакви хълмисти шосета с борчета, елхички и други дървета наоколо. Наоколо има и други туристи, всеки отива към някое магазинче, ресторантче, барче или нещо подобно скътано из тези хълмисти горички с добре изградена инфраструктура. Много ми харесват такива места - хем хълмче, хем горички, хем пътища, хем светлеещи тук-там малки къщурки и сградички. Приказно-красиво!
Настъпва друг ден. Отново на някаква спирка. Този път с някакви жени наоколо. Моят по-възрастен приятел си приказва с тая-оная, аз не намирам нито една за красива, не ги познавам и не намирам причина да приказвам с тях, щом не ми се приказва. Наоколо няма нищо интересно. Пред нас е само някаква ограда и някакъв кьорсокак. Единственото по-интересно в онзи момент е, че нося торбичка, в която за изненада откривам много красива стъклена бутилка с хубав етик и с още по-голяма изненада откривам, че това е бутилка с нов вид бира! Приемам го със смесени чувства - от една страна искам да я опитам, а от друга пазя различни диети (както виждате, даже на сън!
Това е да си истински сериозен!
). Чудя се тази бира кога ще се пие и с какво да я компенсирам откъм малко повече спорт и малко по-малко храна. Мислите ми се прекъсват от някаква кръглолицева девойка с леко пъпчиво лице и загоряла кожа, която не е много дебела, но веднага в главата ми изплува определение за нея - "Топчеста жена". Почва да ми досажда с някакви неща, които говори така, че всички я чуват от рода на това, че ме познавала, ама аз да съм кажел тя откъде ме познавала. Аз отговарям, че не я познавам, не знам откъде тя пък може да ме познава. (Известните сме така - познават ни повече хора, отколкото ние познаваме.
). След малко тя тържествено заявява, че ме познавала, защото съм бил учител по английски на дете на нейна приятелка! Голям праз! Не разбирам защо въобще това трябваше да бъде причина за разговор. Най-сетне моят по-възрастен приятел решава да спре неговите си диалози с останалите и тръгваме към неговата квартира. Живее в една от някакви нови, бели ниски, но с модерна архитектура и хубави тераси сгради. Там почваме да си говорим колко време още мислел да остава тук. На мен в онова "тук" толкова ми харесва, че си мисля, че дори и да ми стане скучно сам без него, защото не познавам никой там (въпреки, че мен ме познавали, както видяхте
), то аз бих останал колкото се може повече.
По едно, през нощта, пак излизаме. Срещам го в някаква градинка. Той коментира, че Мая ще се поболее сериозно, ако продължи да излиза толкова късно нощем и да не спи. Мая ли? Трябва да ида да я видя! "И какво от това? И 'що пък да трябва?" не доумява той. То и аз не доумявам, но спонтанно-емоционално тръгвам, въпреки че виждам, че не е сама а с мъжа си и с брат си. Тъмничко е вече. Тъкмо да ги доближа (без да имам на ум нищо като идея дали въобще трябва да им говоря), загубвам ги от погледа си. Тръгвам по дълга алея на градинката и се взирам в нощните пейки, по които стоят много туристи, повечето съставени от весели компанийки... гледам, гледам, търся, но не намирам никаква Мая... Така и се събудих, че беше станало време да се работи...
Topic: Сънища (Read 5472 times)