Сега да се "поразлея" малко по-подробно и детайлно.
1) Войни и въоръжени конфликти. При такива случаи е ясно, от само себе си, че много от тези, които имат възможност, ще избягат. Все пак нормалният човек си има инстинкт за самосъхранение и не е самоубиец.
В някои страни и райони дори и да няма война и въоръжен конфликт, вероятността да умреш или да бъдеш осакатен е също немалка - напр. при така наречената
война по пътищата измират и остават инвалидизирани доста хора. Аз лично предпочитам да не съм в държави, където стават много катастрофи, където много от шофьорите са пияни, надрусани (употребили наркотици) и агресивни (дори за малка забележка или за натискане на клаксон тръгват да се бият, а псуването и просташките изрази са станали привични). Същия манталитет (прекалена употреба на алкохол, наркотици, агресивност и грубост) се наблюдава и при доста от пешеходците, когато така се държат и шофьорите, защото просто принадлежат към едно и също общество. Има хора, които просто тръгват да се бият за удоволствие! Като към тях прибавиш и разните неонацисти, които налитат на бой заради това, че си говорил чужд език или си носил чужда шапка; като прибавиш и тези, които бият, за да ограбват... Определено може да се каже, че това е достатъчо основание да не бъда в такива държави, където дори посред бял ден може да ти се случи нападение ей-така - за кеф, поради ксенофобия, по престъпни мотиви. Предпочитам държави, където и в 2-3 през нощта да се разхождаш навън срещаш основно тихи, спокойни, уравновесени хора.
2) Глад, суша... Такова нещо (глада) може да се случи, ако не масово, то поне полумасово. Всички знаем, че може да се видят хора, които дори и образовани (с едно или повече висши образования) стигат до ровене по кофите за храна. Това за мен е равносилно на глад. Предпочитам да живея в държави, където не виждаш такива хора и самият ти много трудно би изпаднал до такова положение, ако си поне малко образован. Радвам се, когато никой наоколо не рови в кофите за боклук, а най-бедните единствено събират от кофите картон, празни бутилки, железа, след което ги продават и поне с тези пари може да не гладуват и дори да си купят някоя дреха 1-2 пъти в годината. Радвам се, че дори, когато съм оставал напълно безработен, съм можел да се спася с продажба на празни бутилки, картон, хартия и др. вторични суровини, но никога нито на мен, нито на други безработни им се е налагало да търсят храна по кофите, контейнерите (гюмовете).
3) Болести. Не обичам да живея в страни с радиация (например останала от бомбардировките на НАТО с обеднен уран, предизвикали дори случаи на ракови заболявания или пък от аварирали електроцентрали). Повишеният радиационен фон е онкогенен. Не обичам и да съм в страни/райони с доста кучешка тения (ехинококоза). Обичам по-южните, по-слънчеви места, защото това повишава в тялото витамин Д, което предпазва от какви ли не болести, вкл., според някои имало предпазваща роля в развитието на множествената склероза. Разбира се, избягвам прекаленото излагане на слънце, защото пък това вече е риск от заболяване от рак на кожата (напр. меланома).
Предпочитам места с по-висока хигиена. Например много обичам, когато хорат се къпят около мен поне по 1 път на 24 часа и, когато се перат ежедневно. Това спестява доста болестотворни гъбички, бактерии и вируси, т. е. по-малко риск от заразни заболявания.
4) Бедност. По-общо казано, обикновено хората от по-бедни държави емигрират в по-богати. Има и изключения - например пенсионирани хора от по-богати държави да емигрират в по-бедни, защото в по-бедните с пенсиите си могат да купуват повече стоки и услуги, отколкото в богатите си родини.
По принцип, по-добре е да си беден в по-развита страна, отколкото да си беден в по-недоразвита. Социалните грижи и дори нещата, които можеш да намериш изхвърлени на боклука в по-развитите страни са по-добри и повече, отколкото в по-неразвитите.
Преди време попаднах на човек, който твърдеше, че правел следния бизнес - карал хора от по-развити държави да вземат изхвърлени на боклука стари телевизори, дрехи, тенджери и какво ли не, след което да ги изпращат в по-неразвитата държава, за да ги продават и да печелят. Интересна схема, която дори на мен ми бе предложена, но аз му обясних, че аз не съм от чак толкова развита държава, където чак телевизори да се изхвърлят току-така. Както казах при мен няма ровещи за храна, а в боклука има достатъчно празни бутилки, хартии/картони, метали, с които при нужда да си изкарваш всеки ден малко пари за храна от магазина, а и дори да спестиш за някакви дрехи.
5) Религиозна нетърпимост. Това може да е сериозен мотив, защото е вид дискриминация, която не се понася от вярващите. Всякакви дискриминации - расизъм, шовинизъм и пр. отблъскват. Едва ли ще се намери държава с напълно толерантно население, но е добре, когато си на място, където никой не те обижда на религиозна, расова, етническа и пр. основа; никой не ти се присмива, че примерно си сложил татарска тюбетейка или пък, че си се забрадила. Колкото по-търпими хора към различните различности, толкова по-спокойно. Отвратително и отблъскващо е да си някъде, където дори организирани групи от неонацисти и други расисти се разкарват необезспокоявано и представляват стрес и явна заплаха за всякакви хора от друга раса и/или народност!
6) Природни бедствия. Всеки си е с различна поносимост към такива неща. Има хора, които са свикнали например да са в земетръсни зони и да ги люлее често, да са свидетели на жертви от земетресения... Аз например се радвам, че вече не живея в земетръсна зона. Земетресенията не ми понасят на нервната система. Единствените по-сериозни природни бедствия са супертайфуните и някои то тайфуните наоколо. За щастие, досега само на един по-сериозен се натъкнах - няколко дена без ток и вода си бяха "предизвикателство". Радвам се, че няма активни вулкани наоколо, както и, че няма торнада.
Като много зиморничав човек (такъв, който не обича студа, зимите, ледовете, снеговете) лично приемам, че една студена зима с ледове, снегове и виелици си е истинско природно бедствие (на много места по света по-бедни хора буквално умират от студ по време на зимните месеци!!!).
7) По-високи доходи. Има ли нужда от коментар? Колкото повече пари, толкова повече свобода на действие, толкова повече избор на стоки и услуги, толкова повече удовлетворени потребности. За много хора това е единствения мотив - да има повече пари, да изкарват повече пари, да са по-богати и другото (климат, култура, език, социална среда и т. н.) не ги интересува!
Разбира се, глупаво е да се смята, че всеки емигрира само заради парите, само по икономически причини. Има си социално-културни емигранти, които просто избират по-цивилизованата държава, дори и да получават същите пари или малко по-малко. Има и емигранти със смесени мотиви (и икономически, и социално-културни).
8) По-добър климат. Това вече го обясних по-горе, от моя гледна точка. За мен добър климат е тропическият и екваториалният. Разбира се, има и хора, които се радват на студено. Още си спомням какво мръзнене мръзнахме много колеги, включително канадци една зима в Далиен. Един на име Родни казваше, че няма търпение да се поотопли времето. Пита го една китайка дали иска да е топло. Той рече, е иска поне да стане хладно скоро, а не да е така студено (поне да бъде cool, а не все така cold). Обаче си имахме и изключение. Един друг, също канадец, се премести в много по-северния и снежен Дандун, защото обичал зимите, снеговете, ските. За втори път в живота си попаднах и тук, във форума, на колежка по форум, тя си знае коя е, която ми сподели, че много обича същинските зими, зимните приказки с дебел сняг и снежна красота.
Ако за някой климатът на Швейцария е райски, то за друг климатът на Куба ще е райският. Та емиграция по климатични мотиви може да се наблюдава както на север, така и на юг, както към планини, така и към морета (океани). Субективно е това.
9) По-добри възможности за работа. При капитализма, каквото е положението в почти целия днешен свят, както е казал един съветски философ хората са доволни, ако въобще имат някаква работа (защото безработицата е проблем не на едно и две места на планетата). Бедният човек може да продава само труда си. Малцина са щастливците (късметлиите), които от бедни стават богати. Така че, повечето хора, които няма как да не работят, желаят да имат по-добри възможности за работа. Ако имат такива в чужбина, то много от тези, които искат да работят нещо по-добро, емигрират, защото немалка част от живота си ние прекарваме именно "
на работа".
Приятно е да имаш възможност в чужбина да работиш нещо, което няма как да работиш там, където си роден, а още по-приятно е и да получаваш повече пари за него. Това сигурно звучи като "По-добре е да си богат и здрав, отколкото да си болен и беден.", но за някои хора си трябват и такива обяснения, защото те просто не знаят, не разбират как по-добрите възможности за работа може да са привлекателен фактор за емиграцията.
10) По-добри здравни услуги. Здравеопазването е сложна тема. Най-много ми допада идеята то да е безплатно, защото всеки човек, от хуманистична гледна точка, има право на здраве, а не само богатите, които могат да си го платят. Понеже вярвам и в девиза "Здравето на първо място!" съм абсолютно съгласен, че по-добрите здравни услуги би трябвало да са един от водещите мотиви при избиране на място за емигриране.
Мен лично ми харесва системата, където не минаваш през личен лекар и няма толкова бюрокрация. Отиваш си на гишето/рецепцията, казваш какъв лекар търсиш или ако не знаеш си описваш проблема и те насочват. Чакаш си реда пред кабинета и толкова! Радвам се, че от една страна не боледувам напоследък (след като от много години повиших личната хигиена, спорта и здравословното хранене - плодове, зеленчуци, морски дарове, зелен чай...), а от друга, че съм в държава, където не сме обременени с толкова бюрокрация, лични лекари и пр. Описах вече колко е лесно и безпроблемно - на гишето, плащаш си таксата, дават ти веднага къде да ходиш (кой кабинет), отиваш, чакаш, преглеждат те!
11) По-добро образование. По-добре с по-добро образование, отколкото с по-лошо образование. Пак труизъм, но е редно да се отбележи. Разбира се, образоваността, колкото и да ти е добра, не е достатъчно условие, за да успееш в живота и да си удовлетвориш потребностите, да си щастлив/щастлива. Все пак е добре да има колкото се може по-добра образованост най-малкото, за да не се излагаме и да не изпадаме в тотални заблуди, да оставаме излъгани за действителността. Примерно да не сме част от такива 8%, които си мислят, че Земята е плоска - според Галъп
8% от българските граждани мислят, че Земята е плоска, а 11% не могат да преценят/не отговарят на въпроса.
Разбира се, критериите за това "какво е по-добро образование" не са напълно ясни и всеки може да има своите предпочитания при дефинирането на понятието - например за някои по-доброто образование е това, което държи учениците по-заети, с повече домашни и повече извънкласни занятия... Различни гледни точки има по въпроса и са добре обосновани. Безспорното е, че е по-приятно да живееш сред по-добре образовани хора, отколкото сред по-необразовани хора и съвсем необразовани хора.
12) По-добро отношение между хората. Ето това е нещо прекрасно. Вече споменах - много е хубаво, когато не си сред такива, които скачат на бой за най-малкото (в стил "Ти кво ме гледаш?", "Защо ми даде сигнал с клаксона?", "Ти що си с шапка?/Ти що си без шапка?", "Защо си от Левски/ЦСКА?"...); когато не си сред такива, които боготворят престъпници или говорят за тях като нещо "нормално и неизбежно"; когато не си сред такива, които псуват на всяко второ изречение; когато не си сред такива, за които главна тема е кога ще се напият; когато не си сред такива, които ти надуват музики и ти правят скандали в 2 през нощта; когато не си сред такива, които си хвърлят боклуците през терасите, че да не вземат да отслабнат, ако слезнат да ги изхвърлят... Една много добра причина за емиграция - ако си човек да емигрираш там, където отношенията са по-човешки, по-възпитани, по-нормални, по-хармонични, по-уравновесени като цяло.
13) Семейни причини. Това всеки може да си го разбира по негов си начин, но да речем ето едно тълкувание - човек вече си е купил имот в чужбина, задомил се е, има си половинка, има си и деца. Установил се е там, във втората си родина, така да се каже. И за какво да си разбутва стабилното положение да се връща там, където е роден, ако вече му е добре на новото място?!
Друго тълкувание - втръснало ти е от лоши роднини (малко хора се осмеляват да мислят нещата такива каквито са - например, че майката може да е добра, но и да не е добра; че роднините може да са добри, но и да не са добри) и емигрираш. Или обратно - много ги обичаш и емигрираш, за да им помагаш с пари от чужбина. (Много хора пращат пари от по-богати държави в по-бедните, на роднините си.)
Както виждате - много тълкувания са възможни.
14) Политическа стабилност. Нещо много добро, според мен. Много по-добре е да си някъде, където няма постоянно губене на време с политика, политически спорове и ненавист - тези неща консумират ценна енергия и време, които може да се оползотворят за по-добри неща. Представете си как вместо да спорите 2 часа на тема "ГЕРБ или БСП?" или "Президента или министър председателят?", използвате тези 2 часа за изкарване на няколко цента онлайн или за спорт, или за гледане на приятен филм, или просто за разходка на добро и спокойно място!
Самата политическа стабилност осигурява и други благини, но това е очевидно и няма смисъл да говорим и тук за труистични неща като "защо е по-добре да е стабилно, отколкото нестабилно".
15) Религиозна толерантност. Вече писах - толерантността е добро качество и не само за религиите (всеки да си изповядва каквито си ще религии и да си вярва, като толкова иска, в измислиците на религиите), но и особено важна за това да не те бият или дискриминират, че си черен/бял/жълт (да няма расизъм и/или колоризъм), да не те дискриминират, че си от страна А, а не от страна Б (да няма шовинизъм), да не те дискриминират по възраст (да няма ейджизъм) и пр.
16) Относителна свобода. Някои са по-либерални и искат повече свобода. Други ратуват за повече ограничения, защото са по-консервативни или пък, защото си имат някакви други причини. Аз съм един от по-малкото хора, които искат малко повече ограничения - например да има забрана за притежаване на огнестрелно оръжие, затова и предпочитам да съм в държава, където никой няма как да се сдобие с пистолет, отколкото да съм някъде, където всеки може да си купува пистолети, пушки и всякакви други "пушкала". За мен сигурността и здравето са по-големи ценности от прекаленото либерализиране, слободията. Разбира се, желая да имам повече пари, за да имам повече относителна свобода да си позволявам неща, които без пари няма как да имам - например да мога да ходя почти всеки ден на кино, а не да ходя по 1 път на няколко месеца. Прост, но достатъчен пример.
За повечето хора държави с по-малко ограничения са по-привлекателни, отколкото държави с повече ограничения, поне до някаква степен, защото едва ли някой разумен човек ще иска да е някъде, където няма никакви ограничения и действа само "законът на джунглата"!
Ето това беше по-разлятият ми коментар по отбелязаните точки. По-натам може да добавя и свои, а и вие добавяйте, ако имате такива.
Topic: Защо хората емигрират (причини и основания) (Read 987 times)