"Жълта треска"
Жълтата треска е едно остро вирусно заболяване, за което може да научите повече, ако искате -
https://bg.wikipedia.org/wiki/Жълта_треска - а тук ще говорим за едно друго понятие, което се влага в словосъчетанието "жълта треска" (поради тази причина и го поставих в кавички при озаглавяването на темата). В английския, като сленгов термин, "Yellow fever" ("Йелъу фийвъ" [ˈjeləu ˈfi:və]) означава предпочитанието от хора, принадлежащи към нежълта (немонголоидна) раса да бъдат в любовни и/или физически отношения с жълти (монголоиди). Казано по-просто под "жълта треска" англоезичните западняци разбират влечението на нежълти (бели и черни хора) към жълти хора. Според някои влечението на жълти/монголоиди само към собствената си раса (т. е. пак към жълти/монголоиди) също може да се брои за "жълта треска", но според други не можело. Всеки си прави/създава собствени определения за този термин и той няма единно тълкувание, което не означава, че не можем да го използваме, за да обясним това или онова на ниво "разговорно общуване" поне.
Редно е да отбележа, че за някои този термин е "расистки". Разбира се, в зависимост от контекста, той би могъл да бъде и расистки (както и много други термини). Аз като интернационалист и космополит съм 100% анти-расист, та очевидно, не го използвам в какъвто и да било расистки смисъл.
Защо, все пак, избрах термина "жълта треска", а не нещо по-широко като "източнолюбие", "източнофилия" и пр.? Ами, защото просто искам да напиша за моята непрестанна, дълга и истинска любов (естетическа и прочие) към жените от жълтата, монголоидна раса, което вече някои го означили с този недотам благозвучен, но утвърден сленгов термин. (
Важно е, защото вече на няколко пъти попадам в неприятни ситуации с жени от нежълтата/немонголоидна раса, които по един или друг начин си правят някакви грешни сметки за мен, а после аз ги разочаровам и почва една омраза, едно недоволство към мен, а аз не ща негативни емоции.)
Оттук-насетне започва по-личната и по-"клюкарска" част (та, ако някой очаква още научно инфо за треските, расите и пр., може да си спести четенето по-надолу). (А "клюкарска" в кавички, защото както си ме знаете - аз пазя тайни и се стремя в публичните си изказвания да не навлизам в ненужни детайли като имената на хората и дори техните никове, понеже целта не е да клюкарствам за някого).
От малък намирах най-красиви в рода си хората с най-силно изразените монголоидни черти (макар да спадаха към бялата раса, те са със силно изразен турански тип или южно-сибирски тип). Най-силната си привлеченост и увлеченост (която тогава интерпретирах като "любов") беше към едно момиче (с 3 години по-голямо от мен), което беше от същия този тип. Още помня момента, една привечер, пред селското училище (по време на една лятна ваканция проведена на село), когато на излизане от училищния двор някой й хвърли (подаде) топката (вероятно баскетболна, не помня точно) и тя пъргаво я улови. Точно тогава видях отблизо лицето й - дълги бадемови (маслинени) очи, малък нос, гладка полуматова, жълтеникава кожа, красиви скули, дълги тъмни "копринени" коси - омайна, сладка какичка (която дори не приемах като какичка, а просто като "Ах! Толкова красиво момиче!") Монголоидността при нея беше толкова силно изразена (на фона на останалите деца с различен етнически произход), че дори и да приличаше на нещо като средна узбечка, башкирка или уйгурка (т. е. не повече от 45-55% монголоидност), то за всички нас тя беше като "китайче". Бях "луд по нея" няколко години (възможно от 8 до 11 годишна възраст, но не твърдя с точност, а и не е толкова важен периодът). Толкова силна увлеченост, привличане, мечтаене - за първи път ми се случваше в живота и те се дължаха не просто на нейния приятен глас или слабо-спортно тяло, а на на нейното монголоидно (полумонголоидно) личице. По характер, по-късно установих, тя беше едно доста коравосърдечно момиче - въпреки всичките ми детски жестове на обожание, опити да й правя услуги като записване на касетки на "най-новото диско", попълване на лексиконите й с желание, подаряването на цвета и всякакви още актове на пълна всеотдайност и обожание, тя не просто изтърси един път пред всички, че моя милост е "много малък", но дори се стигна до още по-големи огорчения за мен, за които ще споделя. По-малкото беше, че тръгна с един (също по-малък от нея, но само с 1 година), който пък я изостави още на първия проблем - прибирала се с някаква компания, където имало един батко в нея - аз даже бях свидетел, защото беше след една "новобранска", където за първи път чухме песента на Попа (Хисарския поп) "Дай си сърцето на който искаш ти...", той и аз вървяхме след нея и компанията й. Та понеже тя се смееше с баткото, нейното гадже проревнува, рече "Така ли?! Ще те изпраща друг мъж и ще се хилите!" и я заряза. Ей-такова едно "ходене" беше от тяхна страна. А аз продължих да съм влюбен в нея докато не се стигна дотам тя да каже на един по-голям да ме бие и да гледа злорадо как онзи ме удря. Та едва тогава ми просветна, че такова момиче не може да се обича, колкото и да е монголоидно/полумонголоидно и, че само с красота не става.
Въпреки тази жестоко-завършила, несподелена любов, моята естетическа увлеченост към жълтата, монголоидна раса си
остана. Много ми харесваше актрисата, която играеше във филма "Манастира Шаолин" ("少林寺") -
https://pic.lequdu.com/20170703/a5354809da601da894e87589102ccb54.jpg (Дин Лан /丁岚/), който съм гледал няколко пъти. По-сетне пък останах главозамаян от хубостта на на Джан Дзъи (章子怡), когато за първи път я видях в "Тигър и дракон" ("卧虎藏龙") - тогава изглеждаше така:
https://timgsa.baidu.com/timg?image&quality=80&size=b9999_10000&sec=1553377369280&di=498d9e5d1d5f701c78ad50ceb05a1e08&imgtype=jpg&src=http%3A%2F%2Fupload.jnnc.com%2F2015%2F0119%2F1421652023399.jpg, но и до днес си е красавица (за мен и за много други мъже по света).
През последните 15 години (от 2004 досега) живея в Китай. Тук просто прецизирах вкуса си - вече не ми харесва "почти всяка азиатка", както беше едно време, НО все така не мога да харесам напълно жена от бялата или от черната раса на 100%, което не е никакъв проблем с някои от китайките, които, по външност, мога да харесам на 100% и да кажа, че изцяло удовлетворяват моите естетически критерии.
През това време имах няколко случки, с немонголоидни жени, за което вече споменах, които не искам повече да се повтарят. Ето и накратко за тях: Аз не съм богат, не съм първа хубост (ако красотата е от 0 до 10, едва ли някоя жена ми е давала повече от 5-6), не съм много висок, не съм и много мускулест (макар напоследък да работя по въпроса с бодибилдинга и въобще със спорта по-сериозно)... въпреки това, обаче, все се намират жени, които по някакъв начин да ме харесат и то не само да ме харесат, но да почнат да си въобразяват, че имат някакъв шанс с мен. Първо беше една по-възрастна от мен, историчка. Приличал съм й на цар Калоян, говорел съм й мило, умен съм бил, значи много ме харесала, дай да се вземем, едва ли не. Като любезно й отклоних поканата, почна с мизериите - стигна чак до хакерски атаки към един от профилите ми онлайн, с помощта на един български хакер в чужбина! После една друга имаше - там пак голяма любов от нейна страна (поне така твърдеше), но поне излезна разбран човек и не се стигна до мизерии, а се ориентира към други мъже. Последната случка ми беше с жена от бялата раса, с която си общувахме от юли месец 2017 година досега. На времена (особено, когато си пийвах месечната бира - употребявам я заради камъните в бъбреците, които само така побеждавам или меченото вино - употребявам си го за младост, здраве и удоволствие) съм изпадал в по-нежни обръщения към нея (например "мило") и, дори и напълно трезвен (какъвто съм си поне в около 28 дена в месеца), съм проявявал загриженост към нея и проблемите й (какви проблеми - няма значение; всеки човек си има проблеми). Та, на 26 февруари тази година (2019) получавам едно признание от нея, което мисля, че няма лошо, ако цитирам в една негова част:
Искам да ти напиша моето мнение за теб като за начало на стряскането. Считам че си интелигентен, че умееш да отстояваш позицията си, че си имаш свои особености. Харесва ми устрема ти. Знаеш, че ми харесва и че си поставяш включително финансови цели пред себе си. Че считам, че си добър и стойностен човек.
Сега вече да си дойда на стряскането. Да бях здрава и да не беше разстоянието и куп другите подобни простотии около мен, пък и ако и ти го искаше, да знаеш, че бих с удоволствие заела мястото на някоя от студентките, ама на. Не ми върви.
(Студентките са едни първокурснички, които ме бяха харесали тук преди няколко месеца, но нищо сериозно - просто не си допаднахме впоследствие и дори не комуникирам с тях, защото вече съм ориентиран към най-важното след здравето - оправянето на живота ми във финансов аспект и никакво вече загуби-време с излишни чатове, ЛС-та, имейли и т. н.) Отбелязвам този последен случай (засега), защото случайно или не, след като казах какво мисля на жената (а аз бях искрен - че съм поласкан и нищо повече) след това се охладиха и прекратиха отношенията ни почти напълно (пак казвам - може и да е било случайно, а не защото не съм бил нещо повече от поласкан и си продължавам да си харесвам монголоидките и в частност - китайките.
Всъщност въпросната жена, дори и да беше монголоидка, китайка, пак нямаше да я намирам за "подходяща" в никакъв случай, защото си имаме много други пречки, освен споменатото от нея разстояние например - ето, да речем аз съм доброволно бездетен (чайлдфри), а тя не е доброволно бездетна; по различни ключови светогледни въпроси мислим на 180 градуса различно с нея (много противоположни възгледи), характерово не си пасваме, защото сме нещо като "два остри камъка брашно не мелят", и някои други несъвместимости). А като стана пък дума за чатовете - чатя си (комуникирам си) с някои хора, които са "устояли на проверката на времето", ако бих могъл да си послужа с това клише.
Ето от чата ми преди минути с един приятел от мъжки пол, който преди също имаше "жълта треска", но при него се оказа доста по-"преходно явление". Ето и какво го попитах (и какво той ми отговори), за да завърша тази тема:
"
Аз:
Искаш ли да пиша и за тебе нещо по темата или да те пропусна?
Той:
пиши, лошо няма, а и имена по принцип май не слагаш, така че нп
Аз:
Ами да се позова и на теб, тогава. Ти след като преди толкова обичаше монголоидки и искаше задължително жена с дълги очи, след толкова години в Китай, все още ли предпочиташ жълтата раса или вече всички са ти "по равно"?
Той:
... Та с две думи - сега съм поизравнил предпочитанията. Бих харесал жена от която и да е раса ако има привлекателна външност, и на характер ми пасва повече. Монголоидните безспорно са с предимство, все още."
И така с естетическите предпочитания. При мен тези предпочитания се допълват и с други, но мисля да преустановявам темата дотук, защото си е време за почивка.
----------
За по-задълбочени материали по въпроса:
https://www.cambridge.org/core/journals/journal-of-the-american-philosophical-association/article/why-yellow-fever-isnt-flattering-a-case-against-racial-fetishes/96D2F19F052E8A2625968037BE756FEA/core-reader?tdsourcetag=s_pcqq_aiomsg.
Topic: "Жълта треска" (не става дума за вирусното заболяване) (Read 477 times)