Нещата, които мисля че не са верни в misli.bg (на Юли Тонкин)
Най-напред да си кажа: НИЩО ЛИЧНО към misli.bg и към Юлиан Тонкин. Ще напиша с какво съм несъгласен, защото мисля, че не е вярно (но подчертавам, че има и много, с което съм съгласен и е правилно. Тук, просто, ще обърна внимание на нещата, по които може да се поспори.) Честно казано, научих за
Юлиан Тонкин преди броени часове от чат с един образован приятел (
Любчо), който ми писа
... гуруто (Юли Тонкин) излезе прав за това - спорта преди и след работа тонизира и зарежда с енергия.
Любчо е един от малкото хора, които не съм чувал да злорадстват и да се подиграват на други, затова съм сигурен, че употреби "гуруто" с уважение (или поне без никакъв негативен смисъл по адрес на
Юли Тонкин). Точно затова и аз се заинтерсувах от въпросния човек и намерих сайта misli.bg, където реших да се запозная с част от неговото творчество, гледни точки, визия, светоглед. Все пак, като на философ и философ-антрополог това ми е (част от) работата.
След като се запознах и открих редица добри неща, намерих и известно количество, с които не съм съгласен и тази тема е затова - да обясни кои са те и защо така. 1. Ако не ни харесвала играта, да променим правилата!
Прекрасно, но не става винаги така. Някои от нас не са в позиция да променят правилата на "играта". Преди години, още докато бях студент, работих във вестник. Не бях нито собственика на вестника, нито главния редактор. Опитах да внеса малко промяна - нещата да станат по-научни, по-философски, по-обективни, но главният редактор кресна: "Правилата тук са, за да се изпълняват, а не да се опитвате да ги променяте!!!"
Така че може да променяш правилата само на тези игри, в които имаш властта, ресурса, потенциала да го направиш. Иначе даже и да опиташ, най-много да имаш неприятности.
2. Един от качествените въпроси за решението на проблем бил "Какво е страхотното нещо в него?"
"Страхотно" означава нещо положително (а не нещо "страшно", макар етимологически да има връзка със "страх"). Приемайки, че "страхотно" е нещо позитивно, то съотнасянето му към проблемите ни е оксиморонно (ако някой е забравил какво е оксиморон - давам примери с "ведра безнадеждност", "мокра суша" и "тих крясък".) В повечето ни проблеми (просто защото са проблеми) няма нещо "страхотно"! Какво му е страхотното да си болен от неизлечима болест? Какво му е стрхотното да си бездомен? Какво му е страхотното да си затиснат под развалини след земетресение?... Ако в някой проблем има нещо наистина страхотно, то това не е точно проблем.
3. Всеки от нас бил гений.
Абсолютно невярно, ако се следва дефиницията, че геният е свръхнадарен умствено човек или сходните дефиниции. Гениите затова биват окачествявани като гении от останалите, защото просто НЕ ВСЕКИ е гений. Ако всички бяхме гении, то може би тази дума (това понятие) нямаше да го има или поне нямаше да е толкова осезаемо (например всички имаме носове. Има ли понятие за това, че имаме носове, някаква "носовост" има ли? Няма.)
4. Нека да сме използвали мозъците си, за да живеем мечтания от нас живот.
Това като пожелание е добро. Но, освен пожелателно, желателно и поощрително, няма много практическа стойност, защото "мечтаният от нас живот" е много различен. Някои си мечтаят за лесно-постижими неща и тогава един добре-мислещ мозък може и да е достатъчен, но за други съдържанието на мечтите им е такова, че само с мозък/мислене не става - трябват и много, много пари! (Пояснявам - има разлика между мечтания живот в селска спретната къщурка и мечтания живот в яхта за милиони, с маркови дрехи, напитки, деликатеснии храни и модели.)
5. Растели сме и сме се развивали, когато се предизвикваме.
а) Не за всеки темперамент и характер предизвикателството е добър метод за "растеж и развитие". За някои хора предизвикателствата може да имат рисков капацитет. Някой като не успее да се справи с предизвикателството може и да се амбицира, но друг това може да го депресира и да го поведе в обратна посока. Трети - може нито да се амбицира, нито да се депресира, а просто да не му пука и да си стои на същото място.
б) И без да се предизвикваме или самопредизвикваме, пак може да растем и да се развиваме. Има много други начини за това. Един прост такъв: с четене на научни и философски книги/статии/сайтове/мнения...
6. Благодарността ни правела истински богати, носела ни щастие и пр.
Благодарността наистина дава положителни емоции, но някакво друго положително чувство (например любовта, влюбеността) прави същото. Така че благодарността не е някаква панацея в случая. Още нещо - "богати" като прилагателно може да се отнася до най-различни неща (например богати сме на знания, но не сме богати на пари).
Ако в дефиницията ви за "истински богати" влиза и "имащи много пари" (в капиталистическото съвремие, в което живеем това е и моята дефиниция, защото никъде няма построен комунизъм, при който парите нямат смисъл), то не вярвайте на това, че едно-единствено положително чувство (независимо дали е стенично или не), пък било то и благодарност, ще ви направи истински богати.
7. Животът бил огледало и всичко, което трябва да направим е да му се усмихнем, и той ще ни се усмихнел обратно.
Е точно по тази тема се обяснявах с една китайска архитектка тези дни, та ми е под ръка просто да "припейстна" гледната си точка по тази идеалистическа представа за живота (или за света).
Ето какво писах (на китайско-английски, защото отговарях на нейните английски реплики за по-голяма яснота):
"这个看法“world like a mirror”是理想主义的,不是真的。比如有些民族是和平的,好的,可是英国人,美国人,等,去过了到他们的地方,杀了很多人,等等。另外的例子:很多孩子是好的,爱笑的,等,可是坏的孩子去打他们,骂他们,等等。World不是个mirror,是个自然的现实:在这个现实有很多不好的:病毒,细菌,杀手,坏人,等等!你自己的cry, smile, 等感觉是无所谓的,因为你的脑子跟外面的物体没有联系。这个就是科学上的,马克思-列宁-毛的哲学。" (ПРЕВОД: Тази гледна точка "свят като огледало" е идеалистична; не е истина. Например накои народности бяха миролюбиви, добри, но англичани, американци и др., отидоха до земите им, убиха много хора и пр. Друг пример: много деца са добри, приветливи/засмени и т. н., но лошите деца отиват да ги удрят, да ги обиждат/ругаят/псуват и т. н. Светът не е огледало, а е природна/естествена реалност: в тази реалност има много лошо: вируси, бактерии, убийци, лоши хора и какво ли не! Твоето лично плачене, усмихване и други чувства/емоции са без значение, защото мозъкът ти няма пряка връзка с нещата извън теб. Това е една научна, марксистко-ленинско-маоистка философия.)
Всъщност няма нужда от Маркс, Енгелс, Ленин, Мао Дзедун или други материалисти-философи, за да знаем от елементарен житейски опит, че в света (и живота) има много несправедливост - независимо колко си усмихнат, позитивен, добър, все ще се намери нещо, което да бъде несправедливо спрямо теб: усмихваш се ти, ама някой ще ти открадне портфейла в метрото; позитивен си, ама някой ще реши да се сбие с тебе за кеф или просто, за да си го изкара на първия срещнат; добър си, но някой ще реши да се възползва от добрината ти и да те експлоатира до дупка! Е, къде е "огледалото"? Няма го, защото е измислено и аналогията е просто повърхностна.
8. Всеки един от нас правел най-доброто, на което е способен.
Абе, не е всеки така. Има хора, които не си знаят напълно способностите. Че кой не е виждал поне 1 такъв човек в живота си? Например пее прекрасно, има глас, има чувство за ритъм и може би само с малко професионална помощ може да стане много добър певец/певица (или пък и да не стане много добър, поне може да изкарва повече пари с пеене по някакъв начин), но той/тя просто не иска да се пробва и предпочита да прави нещо не толкова добро за него/нея. Или пък - някой/някоя има външен вид, който може да му донесе много пари и дори слава на някое друго място, но той/тя и идея си няма за това и съответно не предприема нищо. Примери - бол.
9. Работили сме за пари, вместо парите да работят за нас.
Все едно, че всеки пък има избор с малкото пари, които има да направи бизнес?! Ами, за да започнат парите да работят за теб, то трябва да имаш много пари (например: да си платиш разрешителните, да инвестираш, да платиш на персонал и пр.) Има даже някои изненади като това: искахме да открием частно учебно заведение, но тук едно от условията бе, че трябва да покажеш на влог около 15 000 евро като гаранция (отделно вече заплащането за разрешителни, за наемане на сграда, за закупуване на материали, за заплати...), та, досещате се, че без ДОСТАТЪЧЕН НАЧАЛЕН КАПИТАЛ нещата не стават (независимо кой какво ще се опита да ви убеди в противното; аз все това говоря с някои хора, че още никой не го е измислил как да стане бизнесът, ама БЕЗ начален капитал. Че то дори една сергия за продажба на картофи пак си иска начален капитал! И чак, след това,
пари-стока-пари прим, както го е рекъл Карл Маркс.)
Допълвам и това, че не на всяко място може да се прилага една и съща идея за това как парите да работят за теб - например на някои места може и да е добра идея да купиш 2 гаража и да ги даваш под наем. Аз, обаче, знам едно място, където човек даваше гараж под наем, но само за 10 лева на месец, защото за повече нямаше никой да може да плати. Едно е да имаш имот за даване под наем на централна улица в Ню Йорк или в Париж, а друго е да имаш имот за даване под наем в село Вещица или в село Мечка. Приходите ще са доста различни, не мислите ли?
10. Мозъкът пораждал мисли, мислите пораждали думи, думите пораждали действия, действията пораждали материалното.
а) Относно кое е първото - думите или мислите, има различни философски и научни гледища. Някои смятат, че няма мислене (мисли) без думи. Аз не смятам така, но, все пак отбелязвам, че няма само едно мнение по въпроса.
б) Мислите/думи, че (могат да) пораждат действия - може, НО за пораждане на материално не винаги са достатъчни действия. Действията са необходимо, НО НЕ ВИНАГИ
ДОСТАТЪЧНО условие за пораждането на материално. Веднага мога да ви го илюстрирам с пример: Филип е добър готвач (има думи и мисли, има ЗНАНИЕ за готвенето). Филип има и възможността да действа - може да се движи, знае как да хване правилно ножа, сатъра, дъската за рязане и пр., НО няма продуктите: нито олио, нито кетчуп, нито сол, нито лук, нито месо, нищо! Е, какво материално (манджа; супа, пица и пр.) би произвел? Никакво! Та точно тук е и недостатъка на тази мисъл - не отчита, че човек, ако няма (примерно) капитал, то няма как да направи каквото и да е. Само думи, мислене и действия не са достатъчни. Самите ти действия са ограничени, ако си беден и няма откъде и как да започнеш.
11. Всички хора сме били творци (на реалността, в която живеем).
Ами не е точно така. Има много хора, които просто се раждат в тяхната си заварена реалност, живеят в нея несътворявайки нищо, а само следвайки готовите модели на поведение и така и си умират като не-творци. Ако всеки беше истински творец, светът щеше да е много по-добро място за живеене.
12. Каквото помислим това ще се материализирало.
Абсолютно погрешно! Имах подобен спор с една китайска преподавателка. Ще се самоцитирам, за да не губя време и енергия да се повтарям и потретвам тук. Там, значи ставаше дума за нещо подобно, че ужким "YOU ARE WHAT YOU CHOOSE." ("Ти си това, което избереш.") Та ето и краткия ни дебат:
Аз: "没想到了!我CHOOSE做个有100万欧元的人!哇!!!怎么没有钱呢?。。。。。。不要相信每一个这样的句子。假的。。。。。。" (ПРЕВОД: Не се бях сетил! Аз избирам да стана един човек имащ 1 милион евро! А!!! Защо няма пари?... Не трябва да вярваш на всяко изречение от този тип. Фалшиво/невярно е...)
Тя: "我的那个choose 含义跟你的不一样" (ПРЕВОД: Моето споменато "избирам" по смисъл не е като твоето.)
Аз: "我们的choices不一定会成功,所以这个句子是假的。哲学上是不对的。另外的例子:你choose当个公主,但是这里是共和国,没有王国,所以做不了公主。你choose了,可是没有发现了,你还是你,不是你的选择。这样的。" (ПРЕВОД: Нашите избори не е задължително да са успешни, затова това изречение е фалшиво/невярно. От философска гледна точка е неправилно. Друг пример: Ти избираш да си принцеса, но тук е република, няма монархия, следователно няма как да бъдеш принцеса. Ти си избрала, но не се е осъществило, ти пак си си ти, не си твоят избор. Така стоят нещата.)
Така че, връщайки се на по-горното, че ужким каквото мислим, това и ще се материализира, мога да кажа, че светът е пълен с хора, които денонощно си мислят какво ли не, но техните мисли не се материализират (а и няма как да стане чисто практически - например всеки, който пуска фиш за тото-то си мисли/иска/мечтае да спечели милиони, но ако всеки спечели наистина, то няма да са милиони, а малки суми. Примерно джакпотът е два милиона лева и за него играят 70 000 човека. Ако всеки спечели, то се падат само по около 29 лева на човек, а не 2 000 000 лева!)
То, ако ставаше толкова лесно - ехе! Днес ще си помисля за една вила и хоп - тя се материализирала. После за 2-3 яхти - взели, че и те се материализирали! За един влог от милион евро също бих си помислил, ако така се материализират нещата. Уви - не стават така тези работи! Повтарям - светът е пълен с желаещи и мечтаещи хора! Независимо доколко си вярват, доколко са убедени в себе си и във възможностите ти, колко се обичат - нищо няма да материализират, ако нямат ресурсите (например - достатъчно пари, достатъчно собственост или друг вид полезен капитал).
13. Можели сме да изпълним всичките си мечти, само ако не ги дефинираме с безумни определения, не ги слагаме в рамки и не си мислим дали са лесна или трудни.
Всичките си мечти да изпълним?! Стига само да си повярваме, значи и да не ги мислим/дефинираме толкова. Определено няма да се получи така (а и да кажа, че ще се получи, значи да лъжа, защото реалността показва обратното за всеки информиран и информиращ се човек). Ако мечтата ти е да идеш на кино и да си купиш килограм моркови - може би ще стане. Ако, обаче си някой с доход от 500 лева месечно и си мечтаеш за небостъргач като на Доналд Тръмп, извинявай, ама едва ли ще стане. Във философията имаме формална, абстрактна и реална възможности. Ако първото (с киното и килограма моркови) е реална възможност, то онова с почти минимална работна заплата да се заимаш с небостъргач като Доналд Тръмповия е нещо, което клони направо към формалната възможност (т.е. практически отива към невъзможност, ако си говорим откровено).
Много хора си мечтаят да станат нещо - примерно художници, певци... А колко от тях наистина стават успешни (или поне наистина добри), за да може, ако не да забогатеят, то поне да живеят приличен живот САМО от тези си доходи (на художници, певци, писатели, ако щете?). Много малък процент! Така че - мечтите са си мечти, но реалността си е реалност и трябва много да се внимава с мечтането, искейпизма и пр.
14. Нищо в този живот не било случайно и всяко нещо което правим е просто нужна "подготовка" да по-горното ниво на осъзнатост и развитие.
Типично идеалистическа (и следователно - невярна) позиция. Това прилича на много от религиозните схващания и религиозни философии: детерминизъм, предопределеност, ентелехия... В същото време, научно-материалистическия подход показва, доказва и разкрива една по-жестока, но истинска реалност: светът, Вселената са пълни със случайности! Освен това не всяко нещо, което прави някой е "нужна "подготовка"" за по-горно ниво на осъзнатост и развитие: новините ежедневно ни показват хора, които каквото и да са правили са загинали във война, при катастрофа, от ръката на убиец; животът постоянно ни поднася случаи на хора, които колкото и да са се развивали и каквото и да са правили в един момент започват да деградират (например заболяват от тежка форма на шизофрения)! Или пък - професионален пример: някой първо е учащ, след това става преподавател, накрая идва някаква криза (политическа и/или икономическа) и човекът остава на улицата, става клошар! Това ли е "по-горното ниво на осъзнатост и развитие" - да станеш от преподавател - клошар?!
15. Единственият начин да разберем поведението на другите, е да разберем своето.
Не. Не е това единственият начин. Самопознанието, саморефлексията са един от начините, но не и единствените начини. Все пак има и обективни начини на изследване в психилогията, антропологията, философската антропология и философията.
Друг проблем на този метод е, че може да даде подвеждащи резултати. От диалектическа гледна точка всичко е единично, особено и общо: ти, единичния човек може да имаш свойства и качества, които са общо за всички, но ще имаш и такива, които са свойствени само на група/групи от хора, както и някои стриктно-уникални и единствено-твои. Така че само със самопознание и самоизследване не може да се постигне пълно познание за останалите.
16. "Грешки".
Грешките са си грешки и не е необходимо да се приемат като нещо съдбоносно, съдбовно, кармично, божествено, дяволско и по какъвто и да е друг идеалистичен начин. Аз съм привърженик на философската теза на един мой професор, че "грешка = знание + незнание", казано най-просто.
Друго - да, много хора може да се поучават от грешките си (и то не, защото са им дадени "свише" или нещо такова, а по съвсем материлистично-психологичен и социален път), но не всеки се поучава от тях. Има хора, които допускат едни и същи грешки повторно (или многократно). Някои дори не осъзнават, че грешките им са грешки. Хора - всякакви. Така че грешките случайни или неслучайни на някой може и да служат, но не на всеки.
Не отричам ученето "проба-грешка", но съм против идеалистичното отношение и разбиране на грешките.
Следва...