[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-1-

  Чанко отвори очи и видя голям сив таван, а в следващия момент усети, че лежи на голям студен бял под. Поизправи се, огледа се и разбра, че е в някакъв голям, празен салон. Най-лошото беше, че не си спомняше нищо - нито как се беше озовал тук, нито кой точно беше той самият. Някаква амнезия.
 - Хей! - извика Чанко, за да провери дали някой няма да се покаже, но веднага съжали, защото това му се стори едно прибързано действие. Понякога е добре да си сам, отколкото да дойде при теб някой опасен, нали? Да, но вече беше късно. Някой се появи. Сияеше. Приличаше на извънземен или на нещо митологично.
 - Няма да губим време. - каза това същество с нормален за човек глас, - Ти нищо не си спомняш. Известно ми е.
 - Защо? Какво става? - също без да губи време попита Чанко ажитирано.
 - Ами защото ти така го поиска! - отвърна веднага съществото и добави: - Това е самата истина.
 - Не вярвам! Защо ще искам да ми се изгуби паметта и да не знам нито кой съм, нито къде съм? - изправи се в цял ръст Чанко и размаха нервно ръце.
 - Всичко е записано! Съхранено! - отвърна съществото и се издигна във въздуха левитирайки, докато почти се извиси до тавана. В същото време пред Чанко, на около 2-3 метра, се появи малък екран с неземен вид. Изуменият Чанко започна да гледа. Излезна надпис: "Чанко. Опит "2". (Преди 22 часа и 17 минути.)"

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-2-

  Чанко гледаше с огромен интерес това, което му показваше неземният монитор. В самото начало Чанко се видя тъжен и седнал на голям камък в една гора, когато посред бял ден, при него се появява същото това сияещо същество и Чанко му обяснява, че животът е скапан, но ако има възможност за "само един рестарт", то животът му ще е прекрасен. Съществото му обяснява, че не е толкова лесно и ще му помогне с рестарта, за да види, че вероятно пак няма да е доволен. Чанко незнайно защо избира живот на мафиот в чужда държава. За ден живее в разкош, но през нощта го нападат бандитите на друг мафиот, залавят го и започват да го измъчват. Чанко умира от болка, след което се появява отново в същата гора, на същия камък и иска от съществото "само още един рестарт" и този път избира да забрави всичко. След това и се събужда тук, в този салон, забравил всичко.
  - Но аз защо съм избрал нещо толкова ужасно?! - попита Чанко.
  - Защото една глупачка ти била казала, че се възхищава на мафиотите и те имали хубав живот! - отговори му съществото, което отново се приземи до него.
  - Ами така е, като слушам прости хора!... - въздъхна Чанко, - Моя си е грешката, че съм слушал глупави хора.
  - Напълно съм съгласен. - отвърна му сияещото същество и добави, - Простотията поражда лоши избори.
  - Този път ще избирам мъдро. Не искам да се рестартирам като мафиот и не искам да забравям нищо. Искам да помня всичко, за да не повтарям грешките си. Искам да се рестартирам като умен човек, в умна среда. Така наистина ще си оправя скапания живот! Моля те, рестартирай ми живота отново! Този път ще успея!
  - Пак си много сигурен. - въздъхна съществото и изпълни третия рестарт на живота на Чанко. Плавно, без никакъв шум, съществото и салонът изчезнаха от погледа му, а на тяхно място се оформиха голяма маса, столове, цветя, дървета и няколко човека с интелигентна външност, насядали около масата. Чанко се озова седнал сред тях. За секунди в главата му се появиха имената на тези хора, както и много знания. Все едно, че изведнъж беше прочел 500 книги и изгледал над 10 000 научно-популярни филма. Изведнъж усети, че в джоба му има и диплома за завършен университет. Това толкова много го учуди и той се почувства толкова щастлив и уверен, че веднага с радост започна да слуша  какво си говорят интелигентните му приятели в този вариант на неговия живот.

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-3-

  Тъкмо му стана интересно, когато започнаха да обсъждат възможните светове; как нещата са можели да бъдат други, а не такива каквито са сега (и всичко онова от типа "А какво би станало, ако еди-какво си се бе случило по друг начин?") и в прекрасното място, където се намираше влезна една още по-прекрасна учена жена. Беше тяхна колежка! Чанко се вторачи, за милисекунда осъзна, че това е най-красивото създание от женски род, което някога бе виждал и веднага се усети влюбен. Понеже, обаче, в този рестарт на живота си той беше и свръхинтелигентен, реши да остави нещата да си дойдат първо на мястото, тоест да види каква точно е тя, в какви отношения е с другите, каква длъжност заема и още много други неща. Да, обаче нещата се изясниха по-скоро, отколкото той си представяше. Тя седна до един от колегите му (дебел, къдрокос и нисък, с очила чичко) и даже го целуна леко по бузата. "Е-еееее, защо е обвързана?!" мина му през ума почти първосигнално, но като силно-развит второсигнално (високоинтелигентен, казано по друг начин), той заключи философски, че "Няма почти никаква реална възможност такава свръхпривлекателна жена да не е обвързана досега."
 - И например, - чу да казва нещо негов колега, - Ако предположим, че нашата колежка Тея е омъжена вече за нашия колега Вичко, как да се изразя, все пак, както казва Витгенщайн "Светът е съвкупността от фактите, не съвкупността от нещата.", та...
 - Да не нарушавам по никакъв начин чистия поток на мисълта ти, колега, - обади се Тея, - но сватбата скоро ще е факт, а не "нещо" там "в потенция".
 И се усмихна чаровно. Такава хубава, омагьосваща, но и нараняваща усмивка се отрази в очите, мозъка, съзнанието на Чанко. Вече огромно съжаление беше покрило и сърцето, и лицето му... Замисли се, пренебрегвайки разговора за потенциалните светове: "Аз... толкова интелигентен и, май успешен... я виж, къде съм? В институт или университет, или може би академия?... А... точно тази, която най-вероятно е първата и последната любов в този живот, в това измерение... да се омъжи за какъв е този?... Вичко!!! Че аз няма да мога да живея така, бе?! Или ще мога? Чакай..."
 Високота му образованост, начетеност, развитие в интелектуален план отново му дадоха малко предимство пред всички онези, реагиращи по-първосигнално, да обмисли трезво нещата. Помисли си, почти го изрече тихо на глас:
 - Все пак, дори и самотен, не мога да изгубя този рестарт на живота си, при положение, че съм с позиция, служба, положение, добра заплата (може би?) и всичко останало, което идва с това да работиш на такова място, сред толкова интелигенция...
 И в този момент, връхлетя някаква стоипетдесеткилограмова! Да, правилно прочетохте "150-килограмова" жена, която се извини надве-натри за закъсненито и се хвърли на врата на Чанко, почти събаряйки го, с думите: "Грешно ли дочух, че си самотен?! Какво си мърмореше тук, ти мила моя гнидо! Гнидичке! Ела да те гушна по-силно, мека моя гнидичке!"
 След този "момент" Чанко изгуби (почти) съзнание и се усети чак по време на някаква почивка в коридора, общуващ си с пушещ когела на стъпбите в един по-отдалечен край на сградата.
 - Хм... хм... - димеше с цигарата колегата му, свиващ вежди и чело в замисленост, - Казваш, че мигновено всичко си забравил. И ме питаш мен?!
 - Защо да не те питам теб?! - зададе най-учудващо въпроса си Чанко.
 - Защото аз съм най-тъпият тук, но пък... най-откровен, все пак. Слушай, каквото и да е, аз съм длъжен морало да ти отговоря: дебелата ти е годеница. Баща й е ректор тук и ти се нави да си с нея, независимо от килограмите, независимо от това, че ти вика "гнида", защото искаше да имаш бърза кариера... Казваше, че като си дадеш малко воля и зор, всичко ще е наред... И сега какво? Изгубил си памет, но си добил чувство за реалност?...
 - Абе не знам, ама това тук пистолет ли е на кръста ти? - запита Чанко, съзрял оръжие.
 - А, ами да. Боен, с истински патрони и куршуми. Само аз нали бях останал невъоръжен тук и все ми се подиграваха.
 - А?! Ама и аз ли съм въоръжен? -  започна да се чуди Чанко, но не се чуди дълго и напипа в сакото си същия модел пистолет. След което, знаейки че ще се озове обратно при съществото, за да си избере отново трети рестарт на живота, си пръсна мозъка с думите: "Извинявай за лошата гледка, мили колега, но нямам време за губене! Така или иначе, нищо няма да си спомняш скоро!"

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-4-

След съвсем съзнателното си самоубийство, Чанко се озова обратно, там при онова тайнствено същество. "Чанко. Опит "3". (Преди 00 часа и 05 минути.)" се появи на монитора, за който стана дума, но той набързо реши да спести енергия и време, та каза:
 - Да, да, да! Ясно ми е всичко. Дай да не губим времето, енергията и всичкото друго, което тук си имате, та ме рестартирай отново!
 - Къде и като какво? - появи се съществото сияещо зад рамото му.
 - А! Този път е лесно, пак там!
 - Пак там?!
 - Да, да! Пак точно там, със същите качества, но Тея да е моя жена, а дебелата да е, ами на някой друг там, да се оправят, не знам... Аз искам просто онзи точно живот и точно с Тея! Нищо повече!
 - Ама много ли си сигурен?
 - Е, че на човек какво още му трябва?! Умен, с кариера, с Тея! Особено с нея! Давай, давай там и да не те занимавам повече! - изрече Чанко повече от категорично. Съществото, дирекно го прехвърли обратно, в същия вариант на живота му, но с малката разлика, че този път е с великолепната Тея!
 Всичко си протече, както и преди, когато колегата беше споменал Витгенщайн, Тея се озова при Чанко (целувайки го нежно и казвайки, че скоро ще се женят), а малко по-късно, без да е кой знае колко нелогично, дебелата се озова в скута на Вичко. Ех, поне си пасваха на килограми, а и на Вичко не му викаше "гнида", а къде-къде по-корпулентното "глиганчо". Всичко си изглеждаше, поне за Чанко, на мястото. Ох, какъв живот! С това прекрасно, омайно, неописуемо хубаво създание Тея, и Витгенщайн звучеше по-щастливо (и разбираемо). Чанко дори на английски каза, че "Objects a₁, ..., an exemplify n-place relation R if there is the fact a₁, ..., a_n's exemplifying R ([R,a₁,...,a_n], for short)", визирайки атомарните (неделимите) факти. Ами който е с Тея, той и такива неща може да заучава, да говори и да разбира!
 Всичко точно, както се казва, но след няколко часа, след като се усамотиха с Тея, тя просто помръкна... Чанко, все така в състояние на свръхинтелигентност плюс влюбеност, си каза, че може да е малък проблем, защото той беше някъде чел, че проблемите са около 60% средни, около 20% малки и само около 20% големи, но, в случая, май беше изтеглил "късата клечка", ,защото Тея му сервира, че никак, съвсем никак, не я удовлетворяват заплатите в академията им (значи били, все пак, в някаква академия) и не искала цял живот да живее "бедно". Бедно, обясни й научно Чанко, донякъде е субективно, защото, все пак те, като заплати са с по-големи, отколкото около 67% от населението. Това статистично-коректно обяснение обаче никак не задоволи Тея и тя каза, че иска да е ако не в топ 1%, поне в топ 10% като доход и... с една дума, иска до "максимум един месец до два най-много", както се изрази, да започне да забогатяват или поне тя да забогатее. Имаше предвид, че дори бе готова да зареже Чанко, ако нямаше как заедно да започнат да правят повече пари (поне до нивото на онези топ 10% от населението). На Чанко му се прииска да се гръмне отново.
 Реши да се срещне отново с колегата си, с който се беше срещнал и в предишния рестарт на живота си. Поне онзи вярваше почти безрезервно на рестартите и не губеше време. Видяха се в някаква кръчмичка, тиха и спокойна, подходяща за такива разговори:
 - Хм,... хм... Значи казваш, че преди сме си говорили, че ти си бил с Дебеланкова,а Тея не е била с теб, а с онзи... ле-леее... Интересен възможен свят!... Нейсе... Аз тогава бях ли болен от рак?
 - Не.
 - Защото, - замисли се колегата, - аз много пуша и все опитвам да отказвам, защото май ще хвана рака!... Обаче, такованка, дай на въпроса. Тея иска много повече пари от това?! Алчна?... Хм, хм... да не повярваш... такова ангелско излъчване, такова безупречно присъствие, а си иска и тя, като повечето жени, многото, парицата, капиталчето, а?... Хм...
 - Това е, да. Такова е положението... И аз какво да направя?
 - Бързи пари... знаеш, няма ги много. От лотария? Забрави... От престъпления?
 - А! Не, не! Там вече бях!!! Бързо печелиш, но и бързо можеш да изгубиш, а и... направо си те убиват, като муха.
 - Прав си... Ами... май по-добре да рестартираш живота си отново! И един съвет, този път не избирай Тея. Искаш ли да ти помогна да се рестартираш? - извади пистолета си колегата.
 - А, не! Аз сам... - извади си неговия Чанко и сам се гръмна отивайки за нов рестарт при съществото.

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-5-

След като отново се озова при съществото и отново отхрърли да гледа виртуални монитори или каквото там му се показваше, Чанко рече:
 - Ами да, давам си сметка, че не всеки има толкова щастлив шанс да се рестартира, да започва отново и отново...
 - Е, нищо де, продължавай да опитваш. Просто да видиш, че не е толкова лесно. - усмихна се мило съществото.
 - Да... ще трябва да си помисля... - каза съвсем сериозно Чанко. И се замисли. По-добро от "богат и с Тея" не можа да измисли. И съществото го прехвърли в един такъв рестарт на живота.
 Ех!... Ех, май най-сетне всичко си беше на мястото. Богати, с кола, с вили, с възможности за пътуване насам-натам... Какво друго му трябва на човек? Останалото е суета! Или? Не, май?
 Родиха им се деца. И Тея започна да нервничи... Започна да се оплаква от това, че децата плачат, до онова, че ако похарчат пари за най-добрите университети, то няма да имат достатъчно за тях си... Чанко, макар и все още обичащ Тея, започна да не издържа на непрестанните ѝ капризи и в един момент се настани над една пропаст, в близост до най-хубавата им вила.
 - И в този живот ли не става? - задеде въпрос някой зад него. Чанко дотолкова се ужаси, че не искаше да поглежда назад. Кой би могъл да знае за тази негова голяма тайна (че може да си рестартира живота, когато си пожелае). Гласът не бе нито на съществото, което сияе, нито на колегата му, който в предишните рестарти беше "посветен", нито на Тея, която дори не знаеше за това... С бавно и предпазливо движение Чанко надникна да види кой го бе запитал " И в този живот ли не става?"
 Това, което видя го почти парализира, ошашави, шокира, "демотивира", ако щете...

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-6-

  Това беше нито по-малко, нито повече черният аналог на сияещото същество!
 - Е, какво сега?... - каза черният аналог, - Нещо разстройва ли те цветът ми? Да не си расист?!
 - Не..., по-скоро, - смънка Чанко, - леко, такова едно асоциирам с лоши сили, с дяволи... в най-добрият случай съм колорист, но не расист.
 - Абе, религиозни предразсъдъци! - заключи съществото, без да се хваща на съждения и разсъждения за колоризъм и, все пак, си промени цвета на оранжев.
 - Я! Ти можеш да се променяш! Оранжево същество си сега. - каза очевидното Чанко и се озърна, за да се убеди дали не сънува, гледайки в близост разлистилите се зелени дървета и храстчета, които бавно се поклащаха от вятъра.
 - Мога, мога. Тук обаче нещо ми вее много. Ако искаш, дай да се прехвърлим някъде. Ще ти обясня нещата, онова бялото и сияещото те лъже!
 - Сериозно ли? - опули се Чанко.
 - Аха!
 - Ама то, все пак, ми дава шансове да си рестартирам, да си започна наново всичко.
 - И какво става? Не виждаш ли, че всеки път нещо се осира, с извинение? - засмя се вече оранжевото същество.
 - Ами да... а ти какво можеш да направиш? Да ме рестартираш в по-добър живот и свят ли?
 - Точно така! Хайде, хайде че е студено тук! - рече припряно оранжевото и го дръпна с думите "Идваш ли с мен или не?"
 - Идвам! Нека да опитам и с тебе! - рече убеден напълно Чанко и изчезна заедно с това ново, станало от черно на оранжево, същество.
 След няколко секунди на осъзнаване, Чанко се видя в огнена среда - лава, пламъци, пара... "Това е адът?!" мина му през ума.
 - Нали не ти е много горещо? Сега разбираш май защо в онзи ветрилник ми беше студено, аз си живея тук, на! - обясни му оранжевото, което сега пък беше станало червено и си майстореше нещо зад един буен огън.
 - Ама, това тук... прилича на ада от религията! - каза уплашено Чанко.
 - Е, подробности сега. - захили се станалото червено същество.
 - Какво става с мен? Моля те, рестартирай ме, както обеща! - викна Чанко.
 - Аааа, за рестартите. Ето как стоят нещата, Чанко. Аз трябваше да направя малко маркетингов трик. Че рестартирам - рестартирам, но при мен е на принципа "лотария", "рулетка". Няма каквото ти си избереш, а каквото ти се падне.
 - Ама то това по-лошо и от предишното?! Ако ми се падне да съм муха или бълха, какво?
 - Е, ами няма само онзи да рестартирва, бе?! И аз искам! Иначе няма бонус от шефа!
 - А кой е шефът?! - зашеметено попита Чанко, без много да очаква отговор.
 - 'Айде ти пак почна с подробностите! - ядоса се съществото и му блъсна едно виртуално "колело на късмета" с думите "Върти!". Чанко се взря и видя около сто опции. Някои бяха добри, но други бяха ужасни. Минаха му през погледа неща като "болен от нелечима болест", "болен от лечима болест", "плъх", "бизнесмен", "медицинска сестра", "женска горила" и "президент"... Чанко завъртя със затворени очи.

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-7-

  Чанко се беше родил този път като някаква малка животинка, насекомо... Май беше скакалец. С малкото мозък, който имаше му беше трудно да осъзнае какво точно е, пък още по-малко, и че е рестартиран, но като цяло, си имаше някаква обща представа за нещата. Насочи се към сочна тревичка, сред която имаше жълти глухарчета и тъкмо да почне да ѝ се наслаждава (а и да си мисли, че не е толкова лошо да си насекомо, от гледна точка на безгрижието, в сравнение с това да си човек и да имаш десетки грижи ежедневно), когато гладна птица го грабна с клюна си! "Край!" помисли си Чанко и наистина умря още преди да беше погълнат.
 - Добре дошъл; добре заварил! - поздрави го по странен начин съществото, което този път си беше сменило цвета на виолетов.
 - Какво му е доброто?! Виж колко бързо умрях? - каза с горчивина Чанко.
 - Ама ти да не се оплакваш нещо?! - избухна съществото! Върти колелото!
 Чанко врътна пак и този път се беше преродил на многодетна майка! Не само това, но и в бедно семейство! Взеха да го дърпат някои от децата, а бебе плачеше в ръцете му! Имаше и дете в тийнейджърска възраст, което пък нещо се обясняваше защо преди малко било на разпит в полицията заради незаконно притежание на марихуана! Чанко нямаше време да осъзнае напълно стреса в тази обстановка, защото получи инсулт и скоро умря поради липса на спешна помощ на онова място.
 Завърнал се при съществото, което вече си беше съвсем черно и директно му викна "Върти!" Чанко се реши на стъпка, която беше "ва банк" (всичко или нищо): скокна бързо към съществото, хвана го, завлачи го до колелото и му сложи ръката на колелото то да върти! То да се рестартира някъде като нещо! Ами сега?! Какво ли можеше да излезне от тази решителна и неочаквана стъпка?

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-8-

 За по-малко от секунда след като дяволоподобното същество врътна, с "приятелската помощ" на Чанко, колелото всичко се попромени. Едно че съществото изчезна яко дим, друго че пред Чанко се появи виртуален монитор къде и какво прави съществото! Чанко се почувства на ниво "системен администратор" (или нещо подобно, защото той имаше само бегла представа какво е точно това "системен администратор", "сисадмин" или както и там да му казват). Чанко първо видя какъв е бил късметът на дяволоподобното - колелото беше "заковало" точно на опцията "кучкар". Дяволоподобният изрод щеше да е кучкар в живота, който му беше рестартиран. "Ами ако, като мен, умре? Веднага ще довтаса тук!" мина през Чанковия ум тази стряскаща мисъл. Веднага, без да губи и секунда, той се обърна към виртуалния монитор и го разцъка, за да види какви опции, каква степен на контрол има той там върху този "рестарт" на живота на дяволоподобното същество! Най-много му хареса една "скрита" (или "полускрита", в зависимост колко ти е коефициентът на интелигентност) опцийка, която даваше възможността да отпратиш обратно, в същия рестартиран живот въпросния индивид (в случая - лъжливото, измамно дяволоподобно същество).

 - М-да! Ей-сега тий-бах майката! - изрази се вдъхновено-емоционално, но не много учтиво-литературно Чанко.
 Едно от полуделите кучета захапа кучкара. Той беше почти на път да умре. Чанко беше готов да натисне виртуалния бутон за рестартиране! Онзи обаче, в живота си като кучкар, оцеля. Можеше да не поиска да оцелее, т. е. можеше да  използва вече познатата ни Чанкова тактика: да се остави да умре и да се пробва отново (а в тази специфична ситуация, как точно да се пробва бе отделен въпрос), но той избра да не се пробва. Продължи си животът като кучкар. Май нещо замисляше? Нещо зло, неочаквано и дяволско може би? Кой знае? Предстоеше, за Чанко, да узнае и то скоро! Много, много скоро!!!

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-9-

 - Видя ли какво става, като се доверяваш прибързано? - чу далечен глас Чанко. Беше на първото същество, което някакси се беше свързало с него дори тук, в това адоподобно място.
 - А?! О?! Какво? Как?... - бе в пълно недоумение Чанко.
 - Пеибързано заключение! Вярване без доказателства! "Както има информация, така има и дезинформация!"... Светва ли ти нещо? - провикна се съществото.
 - Ох,... - май започна да му просветва на Чанко, - май да, май да... Не знам и аз... В какво се забърках, кое е вярно, кое не е? Кое е правилно и кое е погрешно?
 - Връщай се при мен, че този ако довтаса, няма да останеш жив въобще! - каза му съществото. Чанко се взря отново в опциите на тукашното колело. Имаше една "Изчезваш в небитието завинаги!" и беше изписана точно така, с удивителния знак накрая. Разцъка се той и реши да пренесе дяволоподобния субект точно там, т. е. да го "изчезне" завинаги. Той, дяволоподобният, точно на това се беше надявал - да си остане по-дълго кучкар, че да може Чанко първо да се разкара, да не вземе да се върне пак пред колелото, та Чанко да го натисне пак да върти и по случайност (шанс 1:80, толкова бяха опциите) да попадне точно на най-страшната за него - да стане небитие! Уви, досетливостта и предвидливостта на Чанко му донесе това нещастие (за дяволоподобното същество, де, защото то за Чанко си беше истинско щастие)!
 - Работата я свършихме добре! - самопохвали се Чанко на съществото и попита, - Сега как да се връщам при теб?
 - Я по-добре аз да дойда! - предложи неочаквано то и остави Чанко леко замислен.

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

[MSL]

"Моля те, рестартирай ми живота отново!"

Автор: Джисър Каралтай

                                                                                       

-10-

След като доброто старо същество (онова, което му се беше явило на Чанко в самото начало на историята) се пренесе при него, в това адоподобното място, то се усмихна добродушно, успокояващо и, сякаш, подсъзнателно даващо прошка на Чанковото моментно съгрешение. Помълча, помълча то, пък рече:
 - Кажи къде искаш да си сега, но, за съжаление като един последен рестарт на живота си... Къде и какво?
 Чанко се вторачи. Вторачи се, но не безцелно и безидейно, а в това адоподобно колело на късмета - тук опции (80 на брой) колкото искаш, но без собствена такава. Какво имаше той сега, в тази ситуация като реален и оптимален избор? Осемдесет случайности срещу една, но истинска, собствена, съзнателна възможност. Той избра нея. Макар и само една, но собствена! Премисли я отново, пък я изказа решително:
 - Искам да съм герой, но в извънземни измерения! Искам да съм герой на хора, които са от Земята, но и не само! Нека са от други планети, други измерения, ако ги има, дори!!!
 - Това се казва избор, Чанко! - плясна с ръце съществото и...

Следва.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License
[/quote]