Минаха няколко седмици, през които Курхуй не се беше появявал при никой. Всеки се чудеше дали се е уплашил от последния мулти-електрошок или просто беше зает с нещо друго в измерението Харкун.
- Най-вероятно е да няма достатъчно енергия за преходите. - изказа своята работна хипотеза Кяпутен Куро. Имаше резон и останалите се бяха съгласили с нея. Поне им действаше успокояващо... донякъде. Курхуй и харкунците не бяха обаче основна тема за екипа. Главната и, донякъде, вълнуваща тема беше най-новото попълнение. Кяпутен Куро бе намерил още едно момиче. Прецени, че за Ена не е добре да е единственото същество от женски пол (ако не броим супер-котката) в екипа. След дълго обмисляне, на този етап, дали е по-добре да вземе земно момиче или бо-ско, се спря на Бо. Почна да ги проучва, да ги изследва с разни Чикибойски уреди и накрая от цялата планета Бо попадна на една, която реши, че с профила си отговаря на задачите и целите. Нямаше дотук нищо чак толкова странно или изненадващо. Момиче - момиче, от Бо - ами от Бо, обаче... тя беше от същия образователен департамент като Шики, Ена и Нико, а още по-голямата "мълния" за боците беше, че тя е от същото звено като... Бияна. Да го наречем на земен език - "съученичка на Бияна"! Този факт наистина не се понрави на Кяпутен Куро - от толкова много момичета и жени на Бо, точно тази да се окаже толкова оптимална, и точно пък да е от Бияниното звено! Да, но нямаше какво да се прави, щеше да си носи проблемите и рисковете.
Новата се казваше "Кияна". Беше много радостна и въодушевена да участва в такива мисии, защото щеше "да види свят". Кредитите и материалните неща не я вълнуваха, защото беше от много богато семейство. Обичаше да учи, да чете. Богатството не я бе разглезило, нито й беше навредило с нещо засега. На външен вид - средна хубост - не толкова дебела като Ена, средно момичешко тяло, но, разбира се, не и чак толкова хубава като Бияна. "Че то може ли да има по-хубава от Бияна?" би казал Нико, а Лиан би се съгласил с него веднага.
Пътуваха в един средно-добър кораб. Объл. Много приличащ на летяща чиния от НЛО-приказките. Бяха го наели от планетата Кар. Нямаха много време да се запознаят с нейните жители, защото Кяпутен Куро бързаше. "Бързам, нямам време!" рече им той.
Пътуването беше дълго и, донякъде, скучно. За повечето. Но не и за Кияна, а още по-малко за Нико. Скоро ще разберете защо. За Кияна, разбира се, всичко беше толкова интересно, ново, магическо, привлекателно, неописуемо. Не можеше да се нарадва, че точно нея я е огрял късметът да е част от този екип, да пътува до друга планета и то на кораб от трета планета! Нико, обаче, беше сигурно два или направо три пъти по-радостен и по въодушевен от Кияна. Ако още някой или някоя от вас не се е досетил (досетила) защо, то отговарям: ТА ТОВА БЕШЕ МОМИЧЕ, КОЕТО ВСЕКИ БОЖИ ДЕН БЕШЕ В ЕДНА И СЪЩА СТАЯ С БИЯНА! За Нико човек, който е често с Бияна придобиваше особена ценност. Защо? Защото: а) той/тя имаше "честта" и "дяволския късмет" да е ежедневно до Бияна - да си говори с нея, да вижда красивите й маслинени очи, дългите тъмно-кестеняви, почти черни коси, гладкото й лице, нежните й ръце и тъй нататък; освен това да чува нежния й глас и да я пита много неща, да си говорят, да има удоволствието да й помага и да й се възхищава; б) от по-прагматична гледна точка, от съученичка или съученик на Бияна можеше да се получи много ценна информация.
Като си говорим за информация - с това най-наясно беше Кяпутен Куро, а също така прекалено наясно беше и Лиан, като човек от Корпуса. Докато на Куро му беше през... курабийката какво инфо може да даде Кияна за Бияна, то за Лиан това беше много важно, понеже фиксацията му към Бияниното тяло беше толкова голяма, че всяко инфо, което можеше да го доближи до нея поне за една целувка или едно обарване, придобиваше за него смисъл на "върховна ценност". Лиан, колкото и да си имаше кусури, определено не беше тъп. След само 2-3 минути мислене той си състави своя стратегия: Не, в никакъв случай няма той да ходи да разпитва Кияна за Бияна. Той ще си трае и само ще слуша, отстрани, какво Нико ще разпитва. Така хем нямаше да се мори да разпитва сам, хем щеше да си има инфото наготово и "пей сърце"! За да се подсигури, обаче, сложи една карфица-микрофон (подслушвателче демек) на гърба на Нико. Имаше много добър обсег. Най-нова Корпус-технология. Можеше да го подслушва и на 300 000 километра.
Кяпутен Куро се взираше в илюминатора и си милваше супер-котката, която стоеше кротка в скута му. Ена и Шики играеха някакъв шах. Пешо Пикапът спеше. А Лиан се настани до дядо му, все едно, че го интересуваше какво старият Петър Полисексът дрънка по неговите си въпроси за пенсията, недостига на секс и политиката на Земята, но основно слушаше какво ще приказва Нико с новата - Кияна. А Нико си беше предвидим (особено що се касаеше до това, което прави във връзка с Бияна). И ето го, сега, той се отправяше към седалката на Кияна с цел да я заговори. Много бързо я заговори - въобще не се притесни (а той беше срамежлив да заговяря всички момичета, освен Ена). Този път за него бе много естествено да седне и да започне приказката. Чак Пешо Пикапът му завидя, докато се беше пробудил в същия миг.
- Много ли се радваш? Представям си какво ти е интересно за първи път да си на космически кораб! И тоя си го бива - такъв кръгъл!
- Какво приказваш? - грейнала в усмивка и с непресъхващо удивление говореше тя - Това е неописуемо, това е великолепно! И точно аз да бъда от избраните!
- Знам как е. И аз се чувствах така първия път. А ние ходихме до измерение, друго измерение, а не просто друга планета.
- Олеле! Ама това е още по-вълнуващо и интересно! И аз искам да ида до друго измерение!
- Е, не чак толкова, защото то беше Харкун... А харкунците са меко казано "неприятни". Поне тези, на които попаднахме. Военни или военизирани някакви. Обикновените им хора може и да са по-свестни.
- Да. Капитанът ми каза за Курхуй и харкунците. Просто не знаех, че те са другоизмерните. Сега ми стана ясно! Много ти благодаря, че ми обясняваш! Сигурно ще ми трябват поне няколко разговора, докато разбра всичко. Много искам да съм полезна и да съм добра част от екипчето ви! - рече тя.
"Много е разговорлива и приятелски настроена." помисли си Нико и въздъхна с мисълта "Защо ли не можеше и с Бияна да е така? Да е тук и да ми говори толкова много и толкова приятелски!"
- Няма да имаш проблеми скоро, защото ти бързо учиш. - похвали я Нико.
- Това е много добър комплимент, Нико! - рече му Кияна - Особено от отличник като теб.
- Е,... отличник - отличник, но аз съм от бедния слой на обществото. Нямам твоите възможности.
- Аз съм богато дете, но абсолютно не деля хората на слоеве, класи... За мен най-важното е колко е знаещ и колко е добър един човек! Честно ти говоря, повярвай ми: предпочитам един като теб, отколкото десетима богати колкото мен!
- Колко хубаво щеше да е, ако всички на Бо мислеха така! - каза замечтано Нико.
Лиан чуваше всичко, макар че до ухото му дуднеше бай Пешо нещо от сорта на "И какво може да купиш с една пенсия като моята? Ами услугите? Ти знаеш ли колко струва да си платиш за една проститутка при нас? Остави се, момче, остави се! Ако можех да се преселя при вас!!!"
- Аз пък - прошепна Лиан на себе си - Ако можех да направя така Нико да се влюби в тая и да ми разчисти пътя с Бияна!...
- Кое? - недочу бай Пешо - Брилянта ли? Абе ние едвам за ток и вода успяваме, ти за брилянти ми говориш, еххх, момче, момче!...
- Аз, - продължаваше да словоохотничи Кияна - от съвсем малка имам тази гледна точка: да е добър човек, да е начетен. А това какво има в джоба си ми е най-малкият проблем. Знам, че с кредити е по-добре отколкото без кредити. Знам, че ако аз съм бедна, това няма да ми харесва. Но никога, никога не съм поставяла богатството си за нещо повече от това, което е.
- Айде сега и кажи, че "човек нищо не може да отнесе в гроба"! - просъска ядно Лиан, който вече се възмущаваше, че Нико още не е подхванал темата за Бияна. Дядо Петър чу ясно за "гроба" и се навъси:
- Аааа, много искаха да ме погребат мене, но аз ги надживях! За там няма ред, мойто момче. Няма да се учудя, ако и тебе те надживея!
Лиан вече съжаляваше, че се е курдисал до него, но не искаше да мърда, за да не започне Нико да заподозира нещо. Личеше си, че е достоен и кадърен представител на Корпуса.
- И много, ама много се радвам, че хем съм с този уникален, неповторим късмет да съм с извън-бо-йни хора на този интересен космически кораб, хем и съм с вас тримата: Ена, Шики и теб! Вие сте по-големи от мен и със сигурност по-умни. Особено ти! Чувствам се като парцалена кукла насред диаманти! Напълно съм искрена, Нико! - не спираше да говори Кияна. Нико я разбираше и беше също горд, че е така добре оценен от едно умно, а и не зле изглеждащо момиче. Всъщност той наистина би се влюбил в нея, ако не познаваше Бияна. Сега, обаче, Бияна като образ и като чувство го беше обвзел на 100% и комплиментите, уважението и цялостното излъчване, което беше получил от Кияна бяха за него почти същите, каквито биха били и, ако са получени от някой неин съученик. Така стояха нещата, за нещастие на Лиан. А той, все пак, не спираше да се надява, че Нико ще си падне по Кияна и ще остави Бияна "само за мен".
- Вие имате там няколко други момичета във вашето звено. Аз познавам една.
- Наистина ли? Коя познаваш? Ния?
- Не.
- Лия?
- Не, не...
- Чакай да позная! Ая!!!
- Не позна. Бияна. Бияна познавам.
- А, нея ли... - само каза Кияна. И някакси май й се влоши настроението. Това веднага се забеляза от Нико, а Лиан направо настръхна ядовито, защото предусети, че няма да потекат реки от информация.
- Да. Тя живее в "Бон".
- Знам, да... май беше споменавала.
- Да, сигурно е споменавала... - вече започна да усеща трудности какво да говори Нико. - Ами... такованката, вие сигурно често си говорите с нея?
- С нея ли?
- С Бияна, с нея, да.
- Ами не, всъщност... Защо да си говорим с нея?
- Ами... защото сте в едно и също звено. Мислех, че си говорите. Ето ние с Шики и Ена, постоянно си говорим.
- Е, ние не сме толкова близки с нея. - рече Кияна. Това събуди различни чувства. У Нико събуди различни чувства (у Лиан събуди само едно: яд и злоба, че няма да има никаква съществена информация за Бияна.) Нико имаше много по-широк спектър от мисли и емоции: "Ние не сме толкова близки с нея." - това кънтеше в главата и в сърцето му, пораждайки въпроси като "Как може някой да не е близък с толкова прекрасно момиче?", "Защо Кияна изглежда толкова умна и мила, а не се е сближила с този ангел - Бияна?" В същото време го споходи някакво усещане, че сигурно се конкурират за привлекателност, някаква "междувидова, женска конкуренция", но все така, основното му чувство бе на радост и удовлетвореност, че може да се докосне до съученичка на тази, която боготвори. Кияна беше за него много ценна, защото просто беше някоя, която бе редовно с Бияна. А сега и Нико можеше да е с нея, като по този начин се сдобие с ОЩЕ ЕДНО ОБЩО НЕЩО МЕЖДУ СЕБЕ СИ И БИЯНА - познанството и контактите с Кияна. "Бияна познава Кияна, и аз познавам Кияна!" - тази мисъл, този факт, го изпълваше с гордост и с радост. Чувстваше се благодарен на цялата възможна Вселена, че го е дарила с "още една малка стъпка към Бияна".
Най-сетне летящата чиния се припланети на някаква планета с много палмоподобни дървета и с дейстащи вулкани. Беше малко мрачно, но и уютно - водопадчета, езерца, красиви и разноцветни птици.
- Истинска идилия! - рече Кяпутен Куро - Само че тук е по-така фрашкано с вируси, бактерии, гадни гъбички. Затова всеки да си мие ръцете с разтвора, който му дадох и не пипайте излишно нищо от растенията и животните.
- Това е задължителна и много полезна информация. - рече Лиан, който много държеше да е здрав и да живее, ако може, поне 1000 години.
- Тука няма ли извънземни? - попита Бай Пешо.
- Няма. Само животинки. Млада планета, не са еволюирали.
- Динозаври да няма? - уплаши се Пешо малкият.
- Няма. Измрели са. Имало е нещо динозавроподобно.
- Търсим какво? - попита Шики.
- Черни камъчета. Като малки въгленчета, но не цапат толкова ръцете.
Всички разбраха заданието. Разделиха се на групи. Кияна, обаче, прояви "късмета на начинаещия" и стъпи на някакъв шип. Нарани си ходилото и... трябваше да се върне на кораба. Нико остана с нея, да й помогне да се лекува с лекче, което Кяпутен Куро предостави. Останалите отидоха да търсят енергийните черни "въгленчета".
Шики и Ена бяха в една група с Лиан. А Пешовците и Кяпутен Куро в друга. Ена си хареса едно водопадче под вулкан. Наистина беше красиво да се стои там и да се търсят въпросните неща. Шики също си даваше от време на време почивка, за да се наслади на дърветата. На Бо един от символите на красота беше дървото. Лиан нямаше толкова естетически чувства. Той напрягаше ухо да слуша какво си приказва Нико с Кияна, макар и вече доста поизгубил надежда да чуе и едно полезно инфо за Бияна.
- Толкова ми е кофти, Нико! - нареждаше Кияна - За първи път на акция и да не мога да помогна. Радвам се, че все пак, не попречих с нищо. А и, че видях друга планета!
- Така е, - помагаше й с ходилото Нико - Трябва да отчитаме и добрите, и лошите страни на нещата.
- Мислиш ли, че Куро ще се откаже от мен?
- Глупости! - усмихна се Нико - Че той даже от Лиан не се отказва.
- Лиан е от Корпуса. Той е много повече от мен.
- Е, аз не съм толкова... как да ти кажа... направо ще ти кажа: аз не обичам Корпуса. Прекалено много ми е милитаристичен, войнолюбски, деспотичен!
- Знам за какво говориш. Някои хора мислят така...
- А ти какво мислиш за Корпуса?
- Не знам... по-скоро ми харесва... Съжалявам, че не сме на едно мнение за това. - рече тя, с опасението, че може да развали мнението на Нико за себе си. А тя не искаше това, защото й се щеше да са добри приятели и много добри колеги, сътрудници.
- Не може за всичко да сме на едно мнение. - успокои я Нико.
- Ти какво мислиш за Бияна? - рече изненадващо Кияна. Този въпрос накара Нико почти да трепне, а Лиан направо подскочи и падна във водата.
- Да плуваш ли искаш, бе, човек? - захили се Шики, а Лиан проклетисваше цопването във водата, защото можеше да повреди подслушвателната му апаратурка. За негов късмет - не се повреди, а и Шики с Ена, не я забелязаха. Някаква рибка, обаче му влезна в панталона и доста време изгуби, докато я прогони.
Нико изгаряше от желание да си поговорят за Бияна, за жалост обаче, нямаше да има какво толкова той да научи за нея, а само Кияна щеше да научи за огромната му любов. Така да бъде!
- Ще ти кажа. Но това малко хора го знаят, поне при нас - освен Шики и Ена, никой не знае... тук в групата - всички знаят...
- Какво, какво? - стана любопитна Кияна.
- Ами откакто я видях за първи път, че влиза да учи при нас и нещо се обърна в мен, в най-чист и положителен смисъл! Много ми хареса! Като ангел, все едно, който се изпречи на пътя ми и направи живота ми по-светъл, по-прекрасен и по-осмислен!
- Толкова много ли си я харесал? - попита тя.
- Защо? Никой ли друг не я харесва от вашите там... момчетата?
- Е, има и които я харесват. - отвърна Кияна.
- А тя харесва ли някой? - попита Нико.
Лиан също наостри уши и даже изръмжа на Ена да не приказва толкова, че не може да чуе добре "песента на онази птичка там на онова дърво! А толкова хубаво пее!". Смях!
- Мисля, че харесва един. - каза Кияна. Това инфо помрачи настроението и на Нико, и на Лиан. Особено зле го преживя Лиан, който искаше да отиде и да се сбие с нещастния съученик на Бияна. Нико просто се депресира и му минаха разни неприятни мисли как онзи и Бияна започват да се сближават все повече и повече, и как тя ще бъде негова жена някой ден... Много неприятни, изтощаващи и притеснителни мисли. Още 5 минути само да го бяха владели тези мисли и сигурно щеше да остане без капка сила, но те бързо се прекъснаха от шок! Шок и за него, и за Кияна. Нещо като паяжина или гигантски леплив език на хамелеон грабна летящата чиния, в която сега бяха само те двамата, и ги отнесе в космоса. Планетата още се виждаше, но на разстояние колкото примерно от Земята до Луната. Дотук добре, само че в един момент всичко се покри в тъмница.
- Къде попаднахме?! - не можеше да скрие ужаса си Кияна. Нико се опита да е по-аналитичен, а и да я успокои, та каза:
- Мисля, че не се движим, а просто нещо ни покри, като черно наметало.
- Много е страшно, ако няма нито една звезда! - затрепери Кияна, която иначе беше смело момиче. - Много ме е страх от абсолютно тъмното!
- Всъщност - демонстрираше хладнокръвие Нико - Тъмното значи отсъствие на фотони. Някакси по-чисто, ако го погледнеш от този ъгъл - може да се наспиш добре, когато е много тъмно.
На планетата Лиан, Шики и Ена, които бяха по-близко до летящата чиния видяха как нещо я взе и завладя в небето.
- Бързо! Да предупредим Кяпутена! - викна Лиан и тримата се затичаха към долината, в която беше Куро и с Пешовците.
На летящата чиния всичко изгасна...
- Опааа! Останахме без ток. - констатира Нико.
- Сега ще се свърши и кислорода ли?! - съвсем ужасена беше Кияна, която вече съжаляваше, че е дошла тук и мислеше, с ужас, че ще умре.
- Успокой се. Имаме кислород сигурно за поне 2 цикъла... А дотогава, Кяпутен Куро ще ни спаси. Все пак сме двама ценни души от екипа, а и той е човечен, колкото и да не му личи.
- А какво можем ние да направим, за да си помогнем?
- Може да опитаме да оправим тока, а после да задвижим летящата чиния. - предложи Нико.
- Аз съм добра в електротехниката. - рече с оптимизъм и усети прилив на воля в себе си Кияна. Започнаха да търсят къде нещо да барнат, но в тази тъмница, не намериха нищо...
- По-добре да не пипаме, за да не развалим нещо. - рече Нико.
- Виж това! - зарадвано каза Кияна - Това е май за включване на допълнително електричество, при аварии. Мисля, че е аварийното!
- На твой риск! - рече Нико, който не обичаше да бърника тоци.
- Нека бъдем смели! Едно, две, три! - дръпна тя една ръчка и хоп! Светна. Системите заработиха.
- Сега е по-добре! - живна малко и Нико. - Нека опитаме да се измъкнем.
- Знаеш ли как се управлява това?
- Почти. Ти застани там. Дръж на скорост, онези двете зелените... да, точно те. Аз от този пулт тук...
Дадоха скорост на летящата чиния. Тя обаче се удряше сякаш в нещо еластично, нещо като ластик, такова усещане имаха... жив капан.
- Кофти. - заключи Нико.
- Ами, поне опитахме... а и ще имаме кислород за повече време. - рече примирена Кияна. Тъкмо го рече и токът се изчерпа.
- Е, поне малко повече кислород... - рече Нико и се отпусна на една седалка.
Кяпутен Куро успокои народа на планетата:
- Това са едни местни космически пиратчета от ееее онази звезда там.
- Те на звездата ли живеят? Много горещо, бре! - попита бай Петър.
- На планета край звездата! Айде сега не издребнявай, де, Петре! - намуси се Куро.
- И как ще ги спасим? - попита Ена, все така разтревожена
- Ще ги спасим, когато свършим с камъчетата. - поясни Куро.
- А пиратите, ако ги гепят дотогава? - запитаха едновременно Лиан и Шики.
- Много са бавни, а и няма да бързат. Защото това е енергиен капан. За тях е по-добре да намерят кораба, когато всички вътре са измрели, от недостиг на кислород. - обясни невъзмутимо Кяпутенът.
- Ами Нико и тази ще имат ли достатъчно кислород? - попита Лиан с надеждата да нямат, че да може Нико да умре. Лиан си беше гадно копеленце на времена.
- Ще имат! - разстрои го Куро. - Айде сега, всички пак на работа!
Кияна не искаше да се тревожи, но тъмнината все повече и повече я плашеше. Беше напълно тъмно. А и усещането, че са те покрили с някаква чернилка, която е непрогледна не беше добро.
- Страх ме е! - призна си тя. - Не искам да ме е страх, но все повече ме обзема страх!
- Няма страшно, на практика, нали знаеш. - каза спокойно Нико.
- Ами, ако не ни спасят? - попита плахо тя.
- Няма къде да идат. Корабът им трябва, за да се приберат на Земята и на Бо. Ако не друго, Кяпутен Куро поне е много пестелив и няма да ни зареже така.
- Това ме успокои - каза тя с благодарност - Но наистина изпадам в паника от тъмното.
- Как да ти помогна? - попита Нико.
- Нищо не мога да видя. Само те чувам. Ако мога и да те усещам, ще ми е по-малко страшно! Ела при мен и ми дай да държа ръката ти, за ръкава, поне да знам, че наистина те има, а не съм в кошмар или в халюцинация. Ще се побъркам!
Нико отиде при нея. Радваше се, че може да й помогне. Тя го хвана за ръкава, а после и за ръката. Личеше й, че я е страх.
- Все пак, мисли си за нещо хубаво! - предложи Нико - Независимо, че е капан и е тъмно, все пак ти си за първи път в космоса! Малко хора от Бо са били в космоса! Трябва да си горда!
- Да, да, да. - усмихна се тя, припомнила си тази истинска за нея гордост.
- Говори за нещо друго. - предложи още Нико - Само не и за тъмнината.
- Прав си, ще опитам... - рече тя и го хвана по-здраво за ръката - Тя знае ли, че я обичаш толкова много?
- Не! И ти трябва да си мълчиш. Знам, че сигурно ще е много трудно да не ме изклюкариш с приятелките си. Ако почнете да говорите така много-много, Бияна може да се засрами, да ме намрази, знам ли и аз... А онзи, какъв е, който го харесва тя?
- Един Буян. Симпатичен е, всички в звеното го харесват.
- И ти ли?
- Не. Аз харесвам по-умните, той не е много умен. Средна работа е. Просто на външен вид е красив и си падат по него. Не и аз.
- Глупав ли е?
- Не, не точно. Просто е ординарен. А Бияна... също е едно обикновено момиче. Просто тези двамата си пасват... интелектуално, така да се каже. На едно ниво са си. Извинявай, ако те разочаровам, но твоето ангелче е обикновено, ординарно момиче.
- Не, говори си всичко, което знаеш. Аз ти вярвам. - рече Нико.
Лиан, който ги чуваше, си записваше всичко. "Не била от най-умните! На кой му пука?!" мислеше си той и неистово си представяше как ще я "постигне" някой ден, пък ако ще и да е тя с интелигентност на жаба!
Пиратите бяха като гигантски паяци или по-скоро - раци. Многокраки, кокалести. Кяпутен Куро беше подценил скоростта им на придвижване или просто тези бяха наблизо. Стовариха се на летящата чиния и проникнаха вътре. Започнаха да тупуркат с многото си крака.
Кияна и Нико се вцепениха от ужас и се скриха в някакво тясно помомещение, което май преди бе служило за гардероб. Ракообразните извънземни пирати имаха ограничен речников запас. Основно се чуваше: "Да ги намерим!", "Да ги избием!", "Да ги изядем!" Доста смущаващи прости изречения за всеки с нормален инстинкт за самосъхранение.
- Сигурно това е краят ни!!! - прошепна в ужас Кияна.
- Не се плаши! Просто не се издавай! - прегърна я Нико братски. Хем я прегърна, за да не се плаши, хем усети, че я прегръща, защото той самият е уплашен и сякаш търси нейната закрила.
- Не мърдай... говори много тихо! - даде й указания той, които се надяваше, че може да ги спасят.
Лиан чу какво става. Нямаше нищо против Нико и Кияна да бъдат изядени. Е, да, жалко за невинната Кияна, но важното беше за него Нико да се измете от този свят колкото се може по-бързо. В един момент, обаче, Лиан загря, че тези пирати може да отнесат и летящата чиния, а Кяпутен Куро какъвто беше стиснат за енергия, щеше да ги кара да събират камъчета с дни, докато не си платят двойно преходите до Бо и до Земята. Затова Лиан, като уважаващ мързела индивид, рече:
- Кяпутен Куро, абе, такова, малко неудобно, но... сложих подслушвател на Нико. Исках да разбера какво си говори с Кияна за Бияна. И сега слушам, че пиратите дошли при тях.
- Може ли да си такъв кретен?! - ядоса се Шики.
- Я, бе! Мускулестия! Я ела да те почупя! - отвори му се Лиан.
- Чакайте малко сега! - рече Кяпутен Куро. - Едно! Шики, спокойно. Две, Лиане, ела да ти ударя един шамар.
Лиан още не разбрал шега ли е или не, отнесе един шамар от Кяпутен Куро.
- Три! Събрали сме каквото сме събрали, отиваме със спиралодупка на чинията.
Докато се разправяха на планетата. Кияна и Нико вече мислеха, че са почти умрели, защото един от ракообразните пирати вече беше почти в коридора пред гардеробчето, в което бяха двамата.
- Ако аз умра, а ти не умреш. - каза й Нико - Моля те да й разкажеш всичко: колко дълго и колко много съм я обичал, и как тя е била всичко за мен - и ден, и нощ!
- А аз, аз мисля, че ще умра преди теб! - разплака се Кияна хвана го за двете бузи и доближи нослето си до неговото.
- Ще се борим до край! Ако ни намерят, не се предавай! - каза Нико, който нямаше какво друго да каже.
- Никога не съм целувала момче досега! - призна си тя.
- И аз не съм целувал момиче! - каза Нико.
- Целуни ме! Ако умрем, поне да сме целували един път през живота си!!! - простена тя. Нико си помисли за Бияна. Дори каза:
- Бияна...
Кияна, обаче го прекъсна и впи устни в неговите.
Лиан чу какво става и много злорадо се изкефи, че ще пусне този запис на Бияна, ако Нико му стане конкурент по-натам. Мръсен номер на Корпуса, който бе усвоил добре. Докато останалите издирваха пирати, той просто се погрижи да направи 2 копия на този запис, за по-сигурно. Едва като чу първия изстрел от мощния пистолет на Кяпутен Куро, Лиан също извади неговото корпусно пистолетче и очисти един пират. Все за нещо беше полезен на екипа. Последният пират се опита да строши илюминатора на летящата чиния, но суперкотката го прегриза и го направи на кайма. Гадна картинка, но какво да се прави? Най-сетне Кияна и Нико излезнаха от скривалището си. Всичко беше с хепи енд или полу-хепи енд... Кяпутен Куро трябваше да стреля 10 пъти с мощния си пистолет, докато разруши пиратския капан. Общо взето за тази мисия се изразходи толкова енергия, колкото се и получи - за стрелба и за преходи със спиралодупки. Кяпутен Куро, обаче, беше разумен и знаеше, че и такива неща стават.
На връщане Нико изпадна в доста тежка депресия - беше "изневерил на Бияна", беше целунал друга. Искаше първата му целувка да е за Бияна, но това не се случи. И никога нямаше да се случи.
- Какво ти е? - попита го Ена
- Целунах Кияна. Бяхме уплашени. Тя поиска, защото мислехме, че умираме. И аз преди още да кажа "Бияна", тя ме притисна и ме целуна.
- Сериозно?! - опули се Ена.
- Сега се чувствам като боклук! - рече Нико.
- Не така! - каза Ена - Помисли си логично: първо Бияна не ти е гадже. Нямаш задължение да си й верен. А второ, не си ти първи целунал Кияна, а тя те е придърпала.
- Така като говориш и изглежда всичко е наред, но на мен ми е гадно! - рече Нико и се насълзи.
Всички бяха забравили за подслушвателя на Лиан. Не и той... Слушаше неволята на Нико и злорадстваше: "Да, тъпчо! Даааа! Ти не си й изневерил, но тя ще си мисли, че си! Само чакай!"
(СЛЕДВА)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.