Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 79
"Ърбън - 2"
- До всички кораби! До всички кораби! Има ли оцелели? - попита Уйки. Сигналът на А-кораба моментално достигна до всички кораби, само от 2 се обадиха оцелели октиди, които звучаха изморени, гладни и измъчени.
- Ще трябва да им помогнем! - каза Ена.
- Да, разбира се! - съгласи се Уйки, - Аз затова и ги попитах кои са още живи, за да им помогнем да умрат! Огън по тези!!!
Още преди да отменят командата, А-корабът с мощните си оръжия простреля и взриви октидските кораби.
- Какво правиш, бе?! Ти луд ли си? - блъсна го Кяпутен Куро и се опули насреща гледайки гърмящите и взривяващи се кораби. Уйки се хилеше перверзно и повтаряше колко е хубаво да гледа умиращи октиди!
- Не се карайте! Не е моментът за караници! - каза им Кияна, - По-добре да помислим как да се измъкнем оттук!
- Аз вече предложих, - напомни малкият Петър нещото, което от целия този шок всички бяха забравили, - Със спиралодупка да отидем в друго измерение; не в това нашето, не в Харкун, а някъде на трето място.
- Ти забрави, че за тези преходи се иска много енергия. Не можем да прокараме целия А-кораб през спиралодупка!
- Енергията трябва да се пести. - кимнаха Уйки и бай Петър в един глас, защото и двамата бяха уловили отдавна "генералната линия" на Чикибой.
- И още нещо, - добави Кияна, - Докато бях там, при тях, чикибойците ме обучаваха по география на измеренията. Харкун е най-близкото и най-подобно на нашето измерение. Затова и енергията до Харкун, която се използва при спиралодупчения феномен, е малка. Останалите измерения са по-далечни, много по-енергоемки и много по-различни.
- Преди време Фуши, вечна му памет, ми показа едно такова друго измерение. - припомни си с лека тъга Кяпутен Куро.
- Ти си ходил и до трето измерение? - удивиха се Нико, Ена, Шики и Пешовците, които мислеха, че Куро, както тях, се е подвизавал само тук и из Харкун.
- Да, но само веднъж. Беше като кратко обучение от страна на Фуши. Трябваше да видя каква голяма грешка може да е това да объркам посоката при отварянето на спиралодупка. Оказвайки се в някакво трето измерение не само може да похабиш всичката си енергия и да няма с какво, да няма как да се върнеш обратно, но може и директно да умреш!
- Ама как? Защо директно? - полюбопитства Уйки, който си правеше моментална сметка да има как да прати всичкия Октид на едно такова пътуване и директно да унищожи всичките октиди до крак (по-точно казано "до пипало")!
- Зависи от измерението, обясни Куро, но може да е ужасно. Представете си, че попадате в измерение, където нямате никаква твърда материя, няма и въздух. Реете се в "празното", няма какво да дишате... умирате.
- Ти в какво измерение беше? - попита оживен Петър Пикапът.
- В някакво много неприятно. Всичко беше червено-оранжево или някаква подобна светлина, много шумно, различни звукови вълни се пораждаха и ме заглушаваха - всичко блестеше силно в очите, всичко беше пронизващо неприятно ушите, температурата също не беше ниска. Фуши беше с мен, даде ми специална визия с помощта на неговата сила да погледна на нещата през чикибойски очи. Тогава започнаха да се открояват някакви фигури. Приличаха на "бутилка на Клайн", както казваме в Земната математика или на "странната повърхнина", както е известен на науката на Бо. Нямаше нищо живо. Едно чисто физично измерение с доста странни физични закони. Вероятно можех да загина, ако нямах Фуши до себе си. Всичко беше толкова изтощаващо и объркващо за едно същество от това измерение или от Харкун. Когато пипах някои от тези "бутилки на Клайн", ако мога да ги нарека така, те бяха нещо средно между пух, желе и вода.
- А близна ли ги? Какви бяха на вкус? - попита Уйки.
- Не! Ти пък! За какво ми е да им знам вкуса? - погнуси се Куро само като си представи нещо такова.
- Другарят Уйки явно е по фундаменталната наука и би ги близнал, защото при науката всичко е важно. - каза бай Петър.
- И това е вярно, - призна Уйки, но добави, - Аз наистина щях да ги оближа, за да разбера какъв е вкуса на тези страннотии.
- Ти самият си една голяма страннотия! - засмя се Питка.
- Права си! - опита се да я оближе Уйки с дългия си език, но тя се дръпна разсмяна.
- Хубаво си хортувате, - намеси се Спаска, която беше с една бинтована глава, - Но май забравихте, че сме в някаква гигантска змия, червей или нещо такова. Не го знам дали прилича на бутилка на Клайн или на бутилка на дядо Мраз, но тук сме като в плен.
- Да го накараме да ни повърне! - предложи Питка.
- Ами правилно, защо не! - каза Кяпутен Куро и зададе задачка на А-корабния компютър да изясни анатомията на гигантския звяр и да изчисли как да го накарат да му прилошее, преди да бъдат храносмлени евентуално. А-ха да започне процесът и се чу някакво разтърсване, усетиха нещо като земетръс и скоро се подаде някаква светлина. Съществото само беше започнало да повръща! Избълва много неща от устата си. А накрая погнусено сякаш от собствената си повръщня промърмори нещо нечленоразделно, но А-корабният компютър направи анализ на този говор, който по-скоро беше емоционален, отколкото логически и разшифрова информацията за екипажа като "Пак гърмя в мене, пак повръщам!"
- Да. Изгърмяните октидски кораби са свършили работата. - каза Куро.
- Няма смисъл да ми благодариш! - потупа го по рамото ядно Уйки.
А-корабът беше изповръщан, заедно с какво ли не, в природната, неурбанизирана зона на голямата планета. Можеше да останат тук, но фауната беше наистина стряскаща - множество огромни, агресивни животни; всякакви отровни животни и много плашещи с ужасния си, за представите на Земята и на Бо вид. Дори ламята Спаска изглеждаше като манекенка на фона на всичките тези "изроди", които се мяркаха наоколо.
- Ех, ех, ех... ненапразно ни предупреждаваха... - клатеше глава Сиси.
- Ами ще ходим в ърбан-зоната! - подкрепиха я Шики, Пешовците и Уйки.
- А то там да не мислите, че ще е по-добре? - попита ги Куро, - Видяхте колко е запушено и какъв смог има.
- Куро, онези предупреждаващите си познават територийката, - каза бай Петър, - и ни казаха, че тук изборът ще е между "трън" и "глог", но тези тръни тука с изроденяшките си лица и мутри ми идват в повечко, та... айде да опитаме в урбанизираната зона, няколко дни, колко му е, докато корабчето ни не се налапа с енергия, а после да се омитаме отново в открития космос.
Предложението беше единственото най-добро за което се сетиха. Прие се. Изненадващо, оказа се, че местните хуманоиди - едни такива като хора, но със сива кожа и без много окосмяване, с със съвсем леко-издължени глави и малко по-дълги пръсти - не бяха много агресивни към новодошлите. Знаеха, че не са сами във Вселената, имаха някакъв опит с контакти, макар и редки, с други цивилизации.
- Яяяяяяяя! Яяяяя! - зарадва им се още като ги съзря да вървят пеша към първата градска зона някакъв местен младеж. - От малък не съм виждал "извънредни".
Личеше му, че се радва, но почти всеки беше в готовност да използва оръжието си, ако нещо станеше не както трябва. Още преди да кажат каквото и да било, този им махна да го следват:
- Айде, че ще закъснеем за големия купон! Идвайте с мен!
- Какъв купон?! Какво става? - не разбра Питка.
- Нямаме друг по-добър от местните, по-добре да го последваме. - отвърна Куро, който вече покашляше от мръсния въздух, а не беше като да нямаше опит със замърсен въздух из японските мегаполиси.
- Как въобще дишате този отвратителен въздух? - попита Ена местния.
- Това е част от нашия ърбън стайл! - каза той едва ли не със задоволство.
- Нямате ли технология за пречистване на въздуха? - поинтересува се Нико.
- Не разбирам технологиите. - каза си простосърдечно местният и продължи да ги води към някакъв концерт. Имаше много фенове, истински фенове, които очакваха музикалните си идоли. Това в комбинация с факта, че тук знаеха, че не са сами във Вселената и, че ги бяха посещавали същества поне от местната им галактика, рязко снизи момента на изненадата от вида на "извънредните", както ги нарекоха тук Куро, Шики, Ена, Нико, Кияна, Сиси, Пешовците, Уйки, Питка и ламята Спаска.
Музикантите излезнаха. Не им приличаше музиката на нищо от това, което някога бяха чували нито в Харкун, нито на Земята, нито на Бо. За всички това по-скоро беше същинска какафония, но вече бяха в тълпата и се опитваха да се приспособят, доколкото можеше.
- Ърбън стайл! - викна един от главните изпълнители и няколко от техническата част на концерта донесоха огромни маркучи-тръби по които избълваха срещу публиката заводски пушек!!! Жива отрова за всеки нормален бял дроб! Навалицата обаче възприе с екстаз това обгазяване. За Куро и компания, обаче, това беше твърде много и те започнаха да се отдалечават от въпросния концерт.
- Еййййййй, май не сте му свикнали тука! - извика им техният познат, - Разходете се, аз после ще ви намеря!
- Тук населението сигурно не е много гъсто, щом този е сигурен, че ще ни намери. - отбеляза Куро.
- А-компът изчисли, че гъстотата е около 35 индивида на квадратен километър. - каза малкият Пешо.
- Аха, ясно, ясно... - отвърна разсеяно Куро, който вече се беше замислил по следващата тема от престоя им тук, а тя беше как да е най-сигурно, че ще оцелеят.
- И тук не е много по-чист въздухът, в сравнение с мястото на концерта. - оплака се Ена, докато вървяха по някаква главна улица и от време на време обираха по някой поглед от случайни минувачи.
- Да... - покашля се бай Петър, който наистина се чудеше дали няма да припадне от тази запушеност и запрашеност, - И все млади особи.
- Тук стари няма. Едно време е имало такива стари като вас, но вече няма. - каза им местният познаник, който ги беше догонил.
- Чакай, бе! Ти не беше ли на концерта? - попита го Нико.
- Ами той свърши!
- Много кратки при вас?
- Защо? Тук са по толкова дълго. Пеят малко, кефиме се на пушилката, защото сме яко ърбън стайл и толкова.
- Заради тази пушилка умирате рано! - опита се да му даде малко знание по екология и биология Сиси, но този се оказа осведомен.
- Така е. Едно време, когато не е имало толкова ърбън, хората са живели дълго. А сега - кратко. Всеки умира млад. Така е супер.
- И какво му е супер да умреш млад? - попита бай Петър.
- Ами не се мъчиш в старостта. - каза местния и си личеше, че беше много убеден в теорията си. Изненадващо, обаче, изникна група от местни полицаи и всички бяха помолени любезно да отидат в местния полицейски участък. Настаниха ги в камион, който работеше с някакъв двигател, който произвеждаше син пушек.
- Тази миризма ми е любимата. Успокоява ме... - облегна се удобно местният, който не изглеждаше много притеснен, че ги водят вкупом в местната полиция.
- А ние защо въобще се съгласихме? - попита Сиси, докато си беше сложила влажен парцал на носа, опитвайки се да не диша.
- Защото не искаме да прекараме времето си тук бягайки и биейки се. - каза й Куро, - Надяваме се да се размине с добро.
- Но как ще се размине с добро?! - не повярва Сиси и понечи да му каже пак как Предупредителите са казали, че тук цялата Галактика е негодна, но Куро я прекъсна с:
- Знам какво си мислиш, но нека предположим, че тук много от чуждите за тази планета не са се задържали заради голямото замърсяване на въздуха и, че няма други проблеми.
- То само този е достатъчен! - възроптаха дядо Пешо и още няколко, които наистина си стискаха носовете и/или правеха гримаси на отвращение от цялата тази задименост. Камионът ги опушваше със синия си пушек допълнително, сякаш не им стигаше цялата пушилка наоколо. Покрай тях се нижеха еднотипни сгради, блокчета, блокове и огромни заводи, фабрики, които бълваха тоновете си пушек, сажди и прах. Почти навсякъде се носеще различна химична миризма, на времена буквално-задушаваща, а шумът от различните стругове, резачки, бургии и други инструменти беше влудяващ.
Най-сетне пристигнаха в кабинета на някакви местни висши полицаи. Състояха се от екипи по трима, незнайно защо - такъв им беше редът.
- Пушек с дъх на сяра? - предложиха им някакви местни цигари. Само Уйки прие да опита.
- Сега ще трябва да ви поканим в нашия затвор. Само за 2-3 денонощия. - казаха полицаите.
- И сега ли трябва да се подчиним? - попита Сиси, а Кяпутенът трескаво мислеше какво да правят.
- В затвор, без да сме виновни за нещо? - отреагира Уйки преди още Кяпутен Куро да се беше произнесъл.
- Направили сте. Пропагандирате срещу индустриализацията. Това е голямо престъпление тук! - обясни единият от тримата полицаи.
- Но понеже сте нови, само 2-3 денонощия. После, ако пак пропагандирате срещу индустриализацията, ще бъдете арестувани за повече време. - каза им спокойно вторият.
- При трето нарушение, ще ви поканим да бъдете осъдени на смърт. - заяви им третият още по-спокойно.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Topic: "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" (Безплатна онлайн книга) (Read 17467 times)