[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 28
"Животът си тече"

  Животът си течеше, а Кяпутен Куро се притесняваше, че голямата война между Черното и Бялото, между могъщите чикибойци и също тъй могъщите плашипутарници, наближава неумолимо. Да, той безусловно беше на страната на Бялото, на Доброто, както си го представяше, а и както чикибойците си му бяха представили своята природа, но все пак, мислеше и за себе си, и, донякъде, за екипа си. А животът си течеше... за някои животът щеше да е още много години, за други - просто само още ден... така се случва по света, в битието...
 - Какво става тук? - попита уплашен и притеснен Кяпутен Куро, който беше повикан по спешност от Курхуй на А-кораба, обитаван, както знаем, основно от ламята Спаска, Сиси и самия Курхуй.
 - Залиня, отслабна, изприщи се... - започна да изброява симптомите й Курхуй. Да, това можеше и да прозвучи смешно, но ставаше дума за много могъщ член на този междугалатически, междупространствен и междуизмерен екип. Какво щеше да представлява той без нея, без ламята Спаска?!
 - Тя има ли някакво обясняние за това си състояние? - попита го Кяпутен Куро.
 - Има, но няма да ти хареса... - каза си честно харкунецът.
 - Защо?! - недоумя японецът.
 - Ами... иска много месо...
 - И какво от това?! - попита Кяпутен Куро, но се усети веднага - месо, пари, енергия... ясно, мислят го за скръндза май, ама... когато само той плаща, лесно им е на останалите да съдят... Отиде при нея. Наистина не изглеждаше добре.
 - Куро... момче... - рече му тя свойски, като същество, което беше много по-древно от него, а и с, в известна степен, много повече опит в някои отношения.
 - Какво става Спаска-сенсей? - обърна се учтиво и подобаващо Куро към нея.
 - Няма месо, момче... Няма... Опитвала съм с вегетариански начин на живот - става... на вегански - не става... Тук... на кораба, не знам на какъв начин на живот и хранене го обърнахме, ама няма месно, момче... А съм си ламя: тежка, дебела, с много глави, с няколко стомаха.
 - Спаска-сенсей!!! Не знаех за стомасите!!!
 - Ееее... то коремът е един, а стомасите - кой ги знае, ама са няколко.
 - Колко месо, Спаска-сенсей? Само кажи!!!
 - Ако хапна 1 тон, ще се оправя, но за по-сигурно - 10 тона месо!
 - Лелееее... - стъписа се Куро, защото и пари пестеше, и енергия. Колосална война предстоеше някъде в близко, средно или далечно бъдеще... Не беше това шега за него.
 - Ако не получа 10 тона месо, може и да умра, момче... Не те лъжа... то и аз не знам, но... по-добре 10 да са тоновете месо...
 - Имаш ли конкретни предпочитания? - попита Курхуй, който се намести край тях. Искаше да помогне и той, защото не беше някой абсолютно лош субект.
 - Ти пък защо питаш? - недоумя Куро.
 - Ами, защото при нас харкунзаври има много..., може да се промъкна тайничко и да взема 5-6 за Стефка!
 - Забравяш, Курхуй, че сте от друго измерение и тук, в момента, в който ги изяде тя, те ще се разпаднат и все едно, че нищо не е яла! А и не ми се мисли, ако Уйки те набара там какво ще ти се случи!
 - Вярно, бе... помня още в пещерата, когато стана големият кьотек... и как моите хора изчезнаха след като умряха... Ако вие умрете при нас и вие така ще се разпилеете! А?
 - Момче, аз като умра - отвърна му Спаска с почти последни сили, -дали ще се разпилея там или ще си остана неразпиляна тук, все тая...
 - Така е, Курхуй... трябва да измислим откъде ще има месо за нея... - натъжи се Куро.
 - Спаске, няма да те оставим така!!! - рече й Курхуй, който най-много от всички оценяваше нейното значение, понеже се боеше най-много от Уйки, срещу когото тя бе най-силното му оръжие в момента.
 - Така е... - потвърди и Куро, който все още си нямаше идея откъде да вземе толкова много месо, без да краде, без да убива и без да се охарчва особено.
 - Не трябва да убиваме за месо, не трябва да крадеме месо и... за съжаление, не трябва да се охарчваме... -  каза той на глас.
 - Не ми се мре, момчета... - избоботи вече унесена Спаска, която заспиваше от глад омаломощена, - само че, ако не намерите начин, не ме мислете, аз съм си поживяла стотици години.
 - Малко е! - отвърна й Курхуй, който искаше вечно да може да живее.
 - Трябва да питам Фуши... - рече Куро и се усамоти да търси въпросния си чикибоец. След 20 минути се появи Кяпутенът обратно в много по-добро настроение: "Фуши ми издири място и то в тази Галактика, където имало едни с много месо, складирано, но трудно го давали. Евтино, но трудно се добивало. 10 тона - за тях нищо не било. Само дето много трудно го давали..."
 - Ами тръгваме!!! - беше петимен Курхуй.
 - Петимен си? - попита го Куро.
 - Абсолютно съм петимен да намерим по-бързо това място! - потвърди Курхуй.
 - Ще посъбера повече екип! - рече Куро и изчезна със спиралодупка, че да спести време за Спаска, която наистина вече с последни сили съществуваше.
 В същото време се появи Сиси, която излезна от банята. Курхуй й разказа накратко, а Сиси рече, че тя това място го знае от по-рано. Имали там някаква военна мисия преди, когато служела на военен кораб от нейната планета.
 След по-малко от час на А-кораба бяха всички от Бо-екипа - Лиан, Бияна, Кияна, Нико, Шики и Ена.
 - Ако ме беше изчакал да излезна от банята, аз сама щях да ти кажа за онова място с месото! - викна Сиси на Куро.
 - Права е. - подкрепи я Шики.
 - Няма значение, важното е, че Фуши ми каза и така спестихме малко време. Ето, вече сме на път за мястото. - отвърна им Куро, който отдавна беше дал мисловна заповед на А-кораба да се придвижи към месо-мястото.
 - Що за място е това? - искрено искаше да узнае Лиан.
 - Изкуствен спътник. - направо каза Сиси.
 - Да... - потвърди и Куро - Някакви се отделили от родната си планета, на изкуствен спътник... след десетки или стотици години нещо се изродили... Сега там станало такова едно гнусно... събират само някакви вкаменелости... те са им ценност... и за тях продават месо, което добиват от някакви си техни животни.
 - А откъде толкова много месо имат? - веднага се обади Бияна.
 - Хубав въпрос... Не знам... някакви си тяхни домашни животни, пък какви точно... не знам... - отвърна Кяпутенът.
 - А аз знам, защото преди бяхме там на мисия. - каза Сиси.
 - Наритахте ли ги хубаво? - заинтересува се Курхуй.
 - Можехме да ги унищожим само с един залп... Но видяхме, че освен месо и някакви вкаменелости, които за тях са ценност, а за нас са боклук, нямат нищо... и просто ги напуснахме след известен изпитателен период.
 - Там има ли хора, които още те познават? - попита Шики.
 - Ти пък, откъде се сети да ме питаш това?! - разсмя се Сиси.
 - Харесва те човекът... - рече Нико, който тези дни не беше нито в настроение, нито в кондиция, но пък беше прав.
 - Оставете тези харесвам-не харесвам!!! - реагира остро Куро.
 - Прав е. - обади се за първи път Кияна.
 - Сега имаме най-важното тук като проблем. Спаска! Трябва да издирим 10 тона, поне, месо за нея! Колкото по-бързо, толкова по-добре!
 - Щом няма друг начин... - отвърна Ена.
 - И... все пак... - отново попита Шики, - Има ли хора, които те познават там?
 - Шики, ела тук! - повика го директно Сиси. Дръпна го за ръката, опря горещите си гърди до неговия стегнат корем и му каза, гледайки го право в очите: - Аз имах едно гадже там!
 - Сериозно?! - попита Шики.
 - Да, защо?! Ти нямал ли си гаджета преди?
 - Имах... и се опитвам да я забравя... лъжеше доста... - рече си той откровено.
 - Добре. - просто се усмихна Сиси и го остави замислен...
 - След малко пристигаме! - обяви Куро, докато всички гледаха околоните звезди, които светеха в различни цветове, а това бе интересно за всички тях, без Спаска, която беше изпаднала почти в безсъзнание.
 - Ще дадем всичко от себе си! - рече убедена в себе си Кияна.
 - Аз, - продължи Кяпутенът - да ви кажа: всякакви методи са добре дошли! Месото взимаме, Спаска се оправя и всичко е наред! Защото и други дела ни чакат; големи, огромни дела в бъдещето!!!
 Спуснаха се на изкуствения сателит, а А-корабът остана в орбита сам-самичък с една Спаска на него.
 - Гости, гости!!! - развикаха се някои от местните, за които извънземните (извънсателитните) не бяха новост.
 - "Гости"... добре звучи. - рече Лиан.
 - Да, само че зависи какъв смисъл влагаш в него... - обади се Нико с изтощен и някакси песимистичен тон. Не му беше до конфронтации с Лиан, не му беше и до надежди за Бияна, не знаеше какво ще следва с Кияна... а за бъдещето с Куро и мисиите направо предпочиташе да не мисли, защото виждаше, че всичко е сложно и невъзможно за премисляне с толкова много неизвестни и толкова много променливи.
 Настаниха ги някакви в килийки, които наистина смърдяха, но нямаше по-добро за живеене тук. Беше тъмно, но поне хиляди звезди блещукаха, а местното Слънце беше далече, но, все пак, излъчваше и то някаква светлина и топлина.
 - Вие се радвайте, че все някаква атомосфера има. - рече им една старица и не я видяха повече.
 - Как да вземем месо? - попита направо Шики, който не искаше Сиси да стои тук дълго и да се срещне случайно с бившия си. Няколкото местни като чуха "месо" и толкова се ажитираха, че направо повикаха техния водач с пълно гърло. На такъв рядко-населен и западнал спътник (сателит) водачът се намери веднага. По нищо не се отличаваше от останалите той. Никой не го разпозна като водач от гостите. Единствено Сиси скочи и го прегърна. Куро не си падаше по Сиси, Курхуй също не й беше от най-големите фенове, Пешовците ги нямаше, Нико беше на съвсем друга вълна, а не на вълна "секси-женска", Кияна и Бияна не бяха лезбийки, та само Лиан се изненада и особено Шики. Посленият направо изпадна в лека ярост.
 - Тук съм, пак съм с теб!!! - извика Сиси, но имаше нещо неискрено в гласа й, докато прегръщаше този индивид.
 - Искаш нещо... с нови хора си... - отвърна вяло водачът и даже лекичко я блъсна демонстрирайки някакво по-малко или по-голямо безразличие към нея.
 - Няма да те лъжа! - каза Сиси и сложи ръце на привлекателните си гърди, - Тук сме, защото имаме болен човек.
 - Аха... и какво? - не промени и на йота тона си бившият й.
 - Имаме нужда от месо! Знаеш, че тук е в изобилие.
 - А ти знаеш, че тук не е междугалактически пазар!!! И знаеш много добре, че ме заряза преди без дума да кажеш!!! И си замина!!! - изрева направо онзи.
 - Сега я втасахме!!! - рече Куро на останалите и привика Сиси до него: - Ей, Сиси! Знам, че казах по всякакъв начин и с всички средства, но твоят подход не работи!!! Ти си го зарязала, без обяснение дори... тоя те мрази и то с голяма доза основание!
 - Може ли с нещо да платим? - изскочи напред Шики - Имаме технологии, имаме оръжия, всичко, което кажеш.
 - Абе... - почна водачът, - Вие тъпи ли сте, неосведомени ли сте?! Ето, поне тая Сиси ще ви каже, ако не знаете - тук само от старинни неща се интересуваме, духовни сме... оръжия не ни трябват, защото не се бием с някой! И технологии за какво?! Само да си усложняваме живота?! Вие като сте толкоз технологични, що нямате едно елементарно месо?!
 - Ама...
 - Ама какво "ама"?! Напреднали сте в технологиите, имате сигурно компютри и интернет..., ама едно месо не можете да си доставите в изобилие? - захили се онзи нагло, но с основание.
 - Абе ние можем, ама не всеки от нас... - замисли се философско-икономически Кяпутен Куро.
 - А тъй, а!!! - отвърна вождът, - Значи, като искате месо, ще си го получите по утвърдените тук начини.
 - И какви са те? - попита Кияна.
 - Най-лесният е да ми пуснете! - беше прям вождът.
 - Аз не мога. - каза Бияна.
 - Да, за тебе е сигурно! - отвърна Лиан, с което подчерта, че двамата още не са си имали нещо по-така.
 - Аз мога!!! - обяви Сиси, за да не се налага Ена и Кияна да попадат в ситуацията.
 - Не! - скочи Шики напред и я закри с мощното си мускулестно тяло.
 - Щоооооо? - недоумя вождът, който беше предишно гадже на Сиси и не намираше нещо нередно в това.
 - Защото... защото... има и други начини, нали? - отвърна Шики, който си личеше, че искаше Сиси само за него и наистина имаше нещо към тази особа.
 - Намери ни старинни обекти!!! Знаеш, че за нас са ценни. - отвърна вождът и си замина в покоите. Всички останаха, така да се каже, ошашавени. Започнаха да дебатират:
 - Ако беше оставил Сиси да си свърши работата, - започна за изненада на всички Бияна, - то сега вече щяхме да имаме месото за Спаска.
 - Браво, бе, Бияна!!! - обади се Нико, който пък насочи погледите на всички към него и особено този на Кияна.
 - Какво? - попита го Бияна.
 - Значи защитаваш проституцията. - отвърна той.
 - Не я защитавам... - не разбра връзката Бияна.
 - Е, как?! - намеси се Лиан, който пак се оказа на страната на Нико,  - Това "дай да ти пусна, че ти да ми дадеш 10 тона месо" си е форма на проституция.
 - Дали ще е за 10 тона месо, за 10 кредита или за 1 космически кораб, секс срещу стоки или услуги си е проституция! - обяви мнението си и Кияна.
 - И аз исках да кажа същото, - сподели Ена - но просто не исках да обидя Сиси.
 - Вие искате ли да спася Спаска по този начин или имате по-добри идеи? - попита направо Сиси, за която спорът относно моралните измерения на успеха и формулировките на проституцията не бяха от значение.
 - Искаме, искаме... - обади се и Кяпутен Куро...
 - Е, тогава?! - попита направо Сиси.
 - Ако направиш това с човек, който не ти е вече гадже... това ще е нещо като ситуативна простутуция.
 - А това какво е? - попитаха повечето, защото не бяха чували термина.
 - Ами... това, е когато човек не прави такива неща, но като го застави ситуация, нужда, обстоятелства и... ги прави... - отвърна им Кяпутен Куро, който беше чел по въпроса.
 - Много добро обяснение! - намеси се Шики, - Само че аз вярвам, че има и друг начин!
 - Какъв друг, например? - попита Сиси.
 - Сиси... ти наистина ли искаш пак да си с него? - попита я на свой ред Шики.
 - Не... но се налага!
 - Добре, тогава...
 - И какво? - попита пък Курхуй, - Казвай, ако имаш идея, защото Спаска мре!!!
 - Нека да видим... - замисли се Шики. Нико, който наистина беше депресиран, реши да се включи с мислене:
 - Аз ще ви кажа нещо... само нека говорим по-тихо...
 - Слушаме те в захлас! - отвърна Бияна, която не беше ясно дали се шегува или просто така си се изразява. След като се хвана тя с Лиан, наистина се беше променила доста, а тази промяна я правеше всичко друго, но не и привлекателна за Нико толкова, колкото беше преди. Затова и той не обърна голямо внимание на тези нейни думи, макар и да ги чу ясно.
 - Курхуй, - започна Нико - е бил водач на най-силното военно подразделение в неговото си място. Шики е най-мускулестият тук, а и има хъс да защити Сиси. Самата Сиси идва от супер-милитаризирана планета, за която не е нещо странно да има война и да се използва сила. Кяпутен Куро, може и да е само като прякор "кяпутен" ("капитан"), но вече има много солиден боен опит. Аз, самият, понатрупах също такъв, Ена... и тя, почти... Лиан - за него и дума да не става... Ако се вдигнем да ги натиснем физически, военно... няма ли да ни дадат някакви си 10 тона месо?
 - Прав е! - рече Курхуй. - Аз от самото начало се чудя защо не ги наритаме!!!
 - Аз съм твърдо "за!" - логично се включи и Шики.
 - Чакайте, бе!!! - викна Куро, - Аз това нещо си го знам от самото начало... Само че... малко взе да ми става неудобно... Все пак... навсякъде ли ще се стреляме и ще се бием? В края на краищата на какво ще се превърнем?! На пирати? На дяволи?...
 - Значи в случая избираме между проституция и насилие? - попита Кияна.
 - Давайте да търсим от онези старинните им неща!!! - предложи Ена, за да избегне дилемата "война или проституция".
 - Докато ги намерим, Стефка ще пукне... - рече тъжно Кяпутен Куро.
 - Ами такова е положението! - извика Шики - Тоя не ще да търгува, иска само неговите си неща, които не се добиват лесно или Сиси да му пусне!!!... И, като сме на зор, а не може да добием, и не искаме да става проституция, какво ще сторим, а? Война!!!
 - Офффффф... - домъкна се при тях старицата - Ето ви малко месо!
 Всички се обърнаха изненадани. Тя беше довлякла над 10 тона место с някакви колички, с помощта на някакви по-млади местни хора.
 - Ама как?!
 - Откъде?!
 - Наистина ли??? - започнаха да питат един през един.
 - Да... аз съм стара, какво мога да изгубя?! Виждам, че ви трябва!!!
 Кяпутен Куро отвори спиралодупка и избутаха месото право при ламята Стефка на А-кораба.
 - А с какво да ти се отплатим?! - попита веднага Кияна, докато останалите напускаха сателита и останаха само тя, Нико и Куро.
 - С нищо, просто ви го давам ей-така! От доброта и за добрина! - промълви старицата!
 - Ти си истински добра жена!!! - каза Нико и я прегърна. Кияна също я прегърна, след което старицата си замина, а те погледнаха след нея мислейки си колко е хубаво, че някъде все още са останали такива добри същества.
 - Чакайтееееее!!! - появи се изневиделица бившето гадже на Сиси, но Нико просто бутна Кияна към спиралодупката, след което и той се хвърли вътре.
 - Малко енергийка отиде на вятъра, но не исках да рискувам по-бавния метод с А-корабното придвижване. - обясни защо е отворил спиралодупка Кяпутен Куро, след като влезна заедно с Нико, последен. Спаска пък само като подуши месото и се посвести, започна да се храни...
 - Моля те, просто ела с мен, малко там, настрани! - каза Нико на Кияна.
 - И ти ела с мен, настрани! - каза Сиси на Шики.
 - Да, да! Точно така!!! - извика Кяпутен Куро и добави: - Всички настрани, че Спаска яде месо и да не захапе някой от вас. Да сте й благодарни, че не ръчи да яде някой от вас, тука, защото всички сте от месо направени! Ха-ха!!!
 - Ти защо толкова много беше против? А? - попита Сиси Шики, който се чудеше защо тя го е придърпала толкова много настрани.
 - Защото, защото... - искаше да намери точните думи Шики, но не можеше.
 - Защото просто ме ревнуваш, нали?!
 - Сиси!!! - сграбчи я в силните си обятия Шики, - Аз не те ревнувам, аз те искам, обичам, желая!!! Ти си всичко за мен и бих искал да си всичко за мен завинаги!!!
 - Целуни ме! - каза тя и той я целуна много страстно, много истински.
 - Нико... - започна Кияна в същото време.
 - Нека аз кажа нещо... - отвърна й той.
 - Кажи, Нико. - съгласи се тя и наведе погледа си надолу.
 - Видя ли какво стана? Бияна... и не само тя... всички напуснаха първи... само ние с теб, и Куро... само ние останахме, за да благодарим на добрата старица!
 - Видях... просто не го осъзнах... докато сега ти не го каза. - беше напълно честна и искрена Кияна.
 - Почувствах, че не е важно толкова кой колко е красив, кой колко ни привлича, а е най-важно кой колко е добър!!! Ти си много, много, много по-ценна и добра от Бияна! Наистина го мисля! - каза той и му идеше да се разплаче.
 - И тя не е толкова лоша, нито толкова тъпа, за колкото си я мислим... - рече скромно Кияна.
 - Една нощ те сънувах, Кияна... че вървим по един хълм, нощем... и ти беше единствения сигурен и добър човек на който можех да имам доверие... всичко беше тайнствено, неизвестно... блещукаха малко светлинки от няколко къщи, а небето беше безлунно и почти беззвездно; вятър люлееше тъмните клони на дърветата... и само ти беше до мен... не знаех къде отиваме, но ти вярвах, че ти ще си завинаги до мен и, че накрая, ако има край, също ще си до мен тогава, ти, Кияна... - каза Нико.
 - Иска ми се да ти кажа да ме целунеш... отново. - отвърна му Кияна, гледайки как Шики и Сиси се целуват...
 Той нищо не й отговори и не се опита да я целуне.
 - Но... - продължи тя, - Няма да ти го кажа, защото знам, че ти не си готов... а и не знам дали аз наистина съм готова, след всичко което преживяхме и продължаваме да преживяваме...
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 29
"Тела и души"

  - Положението е много, много натопорчено! - говореше Кяпутен Куро на целия си екип, който беше довел директно на А-кораба. Японецът беше много развълнуван, съсредоточен и някакси неспокоен. Не го бяха виждали такъв досега.
 - Каквото може, ще направим. - беше веднага в готовност Кияна.
 - Да..., поне ще опитаме. - добави Петър Пикапът.
 - Работата е там, че нещата доста се влошават в Харкунското измерение, а в същото време и тук енергия трябва да се събира. Затова, ще се разделим на 2 екипа.
 - А какво става в Харкун? - искаше да узнае Нико.
 - Курхуй, като харкунец, ще ви разясни нещата. - остави на Курхуй обясненията Куро и просто зарови пръсти в косата си и се облегна назад опитвайки се да релаксира и да се успокои някакси.
 - При нас има основно три държави - Харкун, откъдето съм аз и както се казва измерението ни, а другите две са Джълан и Октид. Джълан е населен най-вече с онези, гущероподобията... А Октид с октоподоиди, които са много силни и мощни, даже и да ви се струват флегматични, когато се движат. За власт, абсолютна власт, се борят Харкун и Октид. Джълан е вече полуколония на Харкун. Харкун е монархия и си имаме цар. От нас, обаче се отдели преди време един принц. И земите му заеха много кофти стратегическо място - между Харкун, Джълан и Октид. И там сега голямата геополитическа игра е кой ще завземе отново властта.
 - С цялото ми уважение, но... нас какво ни засяга това? - попита Шики.
 - Това ново и малко царство е пълно с енергийни източници... - само добави Кяпутен Куро и на всички им стана ясно, защото вече бяха дълбоко запознати с Куровата енергофилия, така да се каже.
 - Ако успеем да се наместим там като фактор, ще е супер изгодно! - поясни за всеки случай Курхуй.
 - Сега, за задачата тук, защото нещата не търпят никакво отлагане! - стана отново напрегнат Кяпутен Куро, - Аз, Курхуй, дядо Пешо и малкият Пешо заминаваме веднага към Харкунското малко царство! А вие, останалите, продължавате курса към ей оная мъглявина!
 - Малко ни е страх като те няма тук... - рече Бияна.
 - Е, какво има да ни е страх?! - направи се на мъж Лиан, който също се страхуваше като го нямаше Куро да ги ръководи, но пък и беше доволен, че той може да се изяви като шеф в тази мисия.
 - Разбирам, че ще ви е леко дискомфортно без мен, но... ще се справите. Оставям ви супер-котката, ламята Спаска е тук да охранява поне А-кораба, ако вие слезнете на някоя планета, оставяме ви Курхуевата сфера за отваряне на спиралодупка, та да можете да ни придружите, ако нещо стане там нужда от вас, или просто да се пръждосате, ако пък стане много напечено по време на вашата мисия... имате и детектори за енергия, електрошокове, няколко пистолета... Просто действайте! А ние тръгваме, че няма време. - така им каза Кяпутен Куро и веднага се изнесоха (той, Пешовците и Курхуй) със спиралодупка към въпросното малко Харкунско царство.
 - Така... - потри радостно ръце Лиан - Сега да видим кои сме тук и какво ще правим.
 - Ясно е какво ще правим. - каза Нико.
 - Ясно е къде отиваме, какво е заданието, но не е ясна субординацията! - веднага му рече Лиан и го погледна властно.
 - Алооооооо! - чу се веднага по игличките, с които комуникираха, гласът на Куро, - Не съм те оставил там да се правиш на шеф.
 - Ама не може без ръководител! - възпротиви се Лиан.
 - Току що се озовахме пред двореца, нямам време да се разправям по темата! - каза Куро и добави: - Нико ще командва, ти си заместник-командир. Айде, това ви е субординацията!
 - Благодаря за доверието! - отвърна Нико. Лиан остана леко попарен. Останалите реагираха с лек смях.
 - Важното е да изпълним по-бързо задачата и всички да сме добре. Няма нужда от заповеди и командорене толкова. - рече Нико.
 - Точно така! Браво, мойто момче! - беше доволна лямята Спаска.
 - Я! Енергия!!! Енергия!!! - извика радостно Бияна, която беше видяла първа, че нейният детектор за енергия реагира на нещо приближаващо се в космоса.
 - Чакай малко. - погледна и Кияна, която, заедно със Сиси, най-разбираше от уреди, от тук присъстващите.
 - Какво? - попита Бияна.
 - Ами това е енергия от някакъв друг космически кораб, който се движи към нас... не е от планета. Няма да се намесваме по други кораби.
 - Определено. Опасно е! - каза си мнението Лиан.
 - ИМА ЛИ ВРЪЗКА? - попитаха от непознатия кораб. Никой не искаше да отговаря, защото имаха лошо предчувствие, а и липсата на Куро ги караше да са малко или повече неуверени в комуникацията си с извънземни кораби. Лиан, обаче не се стърпя и отговори:
 - ИМА!
 - Вие сте от А-кораб, такъв като онзи, който ни блъсна преди 10 звездни часа.
 - Какви звездни часове? Какъв кораб? Това корабче тук е наето, не сме се блъскали с вас! - отвърна Сиси, която беше понякога по-импулсивна и от Лиан.
 - Ама нас това въобще не ни интересува!!! А-кораб ни блъсна и се измъкна! Сега вие ще платите. Каква валута имате?
 - Какви валути? Нищо нямаме. Ние сме просто пътешественици и изследователи. Търсим енергия на разни планети. - отвърна по-спокойно Нико, който се опитваше да се държи поне малко лидерски, както му бе повелено от Кяпутена.
 Извънземните само като чуха за "енергия" веднага се представиха на мониторите. Приличаха на някакви смешни джуджета. Физиономиите им развеселиха всички на А-кораба. Само на суперкотката нещо не й допаднаха.
 - Какво се хилите, бе? - останаха недоволни джуджетата от реакциите.
 - Просто не сме виждали такива като вас! - не можеше да спре да се смее Спаска.
 - И ние не сме виждали такива изроди! - ревна едно джудже, явно много засегнато от Спаскините думи.
 - Ей, смехотворците!!! - намеси се капитанът на джуджешкия кораб, - Казахте "енергия". Приемате сега при вас наши инспектори, да инспектират имате ли или нямате нещо енергийно! Ако нямате,... хм, ще ви оставим на мира. А, ако лъжете за валутата, че нямате - ще ви унищожим.
 - Абе, нисък! - не се сдържа Лиан, - Кой ще унищожиш, бе?
 Нико хвана Лиан и го поведе настрани:
 - Не искам да се карам с теб точно сега, но ме чуй - А-корабът ни няма никакви оръжия, нали помниш? А тези само един изстрел да произведат и може да ни отвеят. Приличат на сравнително-развити същества! Поне много по-развити от нас на Бо и от тези на Земята!
 - Така е... - съгласи се Лиан.
 - Трябва да допуснем инспекторите им. - каза Кияна, която се приближи до тях, защото я беше страх да не се сбият.
 - Добре, ще допуснем ваши инспектори! - обяви Нико.
 След малко с космическа лодка долетяха три от джуджеподобните извънземни. Имаха си свои малки детектори... Почнаха да тършуват навсякъде и нищо не намериха. Бяха много ядосани, но нищо не казаха. Само едно от тях заяви, че оставяло подарък на кораба - даде им някаква желязна топка и се прибраха отново на космическия си кораб с космическата си лодка.
 - Тези не приличат много на дашни... - рече Шики.
 - Абе и аз мисля, че тази топка нещо... - започна Нико, но топката гръмна. Всички залегнаха.
 - Какво стана?! - опита се да се свърже веднага с джуджетата Спаска. Онези бяха много весели, направо бяха отворили питиета да купонясват. Отвърнаха нагло и кискайки се:
 - Като ви видяхме, че сте голи до шушка, решихме, че просто ще ви унищожим кораба!!! Това като гръмна, сега имаме процепи до вас.
 - Вие сте ненормални и нямате никаква капка морал и уважение! - извика Ена.
 - Абе не ми говори ма, дебел гигант такъв! - изсмя се капитанът им, - Айде сега да гледате как ще ви издумнем!
 - Няма смисъл да се разправяме с тях! - внесе капка разум Кияна, - Давайте да се изтеглим по-бързо от тях и да си довършим онова, за което сме дошли.
 - Курс към мъглявината! Оптимална скорост! - изкомандва Нико, но джуджетата се равикаха:
- Стой, бе! Стой бе!!!
 - Хаха! Няма да стоим! - викна им Сиси и посочи неприличен жест, мислейки си, че са се отървали, но беше рано за радост. Малките извънземни гаднярчета изстреляха някаква мъгла към А-кораба. Той беше в състояние да се самопоправя, но още не беше затворил всички пролуки от взрива на джуджешката топка, затова част от мъглата го настигна и проникна вътре отчасти. Извънземният кораб на джуджетата се приближи към А-кораба, но оптималната скорост на последния беше по-бърза дори и от свръх-скоростта на тези нагли и безпардонни дребосъци, затова скоро те го изгубиха от поглед, но, незнайно защо, останаха все така весели.
 - Какво се хилят тези ненормалници?! - недоумяваше Сиси.
 - Не им обръщай внимание. - каза й Шики, - Скоро ще изчезнат от мониторите, защото все повече и повече се отдалечаваме от тях.
 Лиан изсъска и скочи на тавана. Всички се ококориха. Тази мъгла беше превърнала Лиан в нещо съскащо и подскачащо?
 - Какво става?! - попита супер-котката, която не можеше да говори.
 Работата беше ясна! Мъглата на джуджетата бе направила така, че суперкотката и Лиан си бяха разменили телата.
 - Ей! Аз съм в тялото на Спаска!!! - извика Сиси.
 - Аз съм Бияна!!! - извика Кияна.
 - А аз съм Кияна... - отвърна Бияна някакси вяло, защото не бе толкова емоционална, нито толкова изненадана.
 Положението беше толкова объркващо! След секунда се оказа, че Шики е с тялото на Ена, а Ена с тялото на Шики.
 - Леле, падам! - викна Шики, който беше с тялото на дебелата си приятелка и съученичка, и наистина се строполи, защото не беше свикнал да "управлява" толкова дебело тяло.
 - Това по-лошо и от онзи пуф-прах, който ни накара да говорим само истини... - каза Нико.
 - Ти кой си? - попита Сиси с тяло на Спаска.
 - Аз съм си аз, Нико. - рече той.
 - Е, как така?! - попита изнервено Лиан с тяло на суперкотка, явно завиждащ, че само Нико е оцелял непокътнат.
 - Ами нечетен брой сме... - отвърна спокойно Кияна с тяло на Бияна, - Аз съм се разменила с Бияна... Шики се е разменил с Ена... ти си се разменил със суперкотката, ламята Спаска се е разменила със Сиси... А Нико... е той е останал Нико.
 - Винаги му е вървяло на Нико! - изрече ядно Лиан с тяло на суперкотка и започна да дращи с нокти от яд.
 - Не думай... - седна на пода Нико и заизрежда клатейки глава и броейки на пръсти, - Нямам родители, просто един учащ съм, а не съм голям човек от Корпуса като теб, първото момиче, което обичах искрено и до полуда избра да е с теб... Много ми върви, нали?
 - Айде, стига с тази тема, бе!!! Вие двамата! - извика Сиси с тяло на ламя и избълва огън. Това респектира всички, но Лиан беше с тяло на суперкотка и извади нокти:
 - Нали не искаш да се биеш с бо-корпусник в тяло на суперкотка?!
 - Ей, ако нещо ми повредите тялото, ще ви ям!!! - извика Спаска, която беше в тялото на Сиси, но... така, по навик.
 - Спрете се, всички!!! - извика Ена в тялото на мускулестия Шики, която се чувстваше супер-добре така, - Трябва да уважаваме телата на другите и да ги пазим като своето!
 Беше права. Само Шики с нейното тяло едвам се помръдна, за първи път, и рече: - Лесно ти е да го кажеш... а ти говорим да спортуваш повече и да ядеш по-малко... оххх...
 - Обещавам, че вече ще съм по-внимателна. - отвърна му Ена, която наистина се чувстваше прекрасно в това мъжко, мускулесто тяло.
 - Въпросът е какво ще правим сега? - попита Бияна с тяло на Кияна и се разрева. Нико реши да отиде да я успокои, но се сети, че това е Бияна, а не Кияна... Кияна беше в тялото на Бияна... Погледна към това Биянино тяло - онова същото, което никога не спираше да го привлича, изкушава, омагьосва и натъжава. Сега в него беше Кияна - онази същата, която пък толкова го очароваше със своите умствени и душевни добродетели. Тя (Кияна с тяло на Бияна) рече:
 - Или е постоянно или е временно. Няма трето... Ще трябва да си свършим работата, за която сме тръгнали, дори в тези тела... не мисля, че ще е проблем да се организираме добре.
 - Абе то на тебе ти е хубаво да си в тялото на Бияна, ама аз как ще се прибера така на Бо, в тяло на котка?! - извика Лиан отчаяно.
 - В краен случай... оставаме си в тези тела. - отвърна Ена, която наистина не можеше да се накефи, че е с тяло на Шики, - И всеки ще си изпълнява ролята... Ето, ти ще си с Кяпутен Куро и, когато не си на мисия, ще си на Земята, в Япония.
 - А, така! Много умно! - не спря да се тормози Лиан, - А суперкотката, която е с моето тяло, тя ще отиде в Корпуса и ще съска там, докато я модифицират, защото ще ме мислят за ненормалник?! Така ли ще завърши моята кариера?!
 - Все нещо ще измислим! - отвърна Шики в тялото на Ена, който се опитваше да ходи вече, - Най-малкото Куро ще вземе мерки, ще намери начин...
 Наистина беше така... След още малко емоции, всички се примириха и продължиха да си пътуват до плануваната мъглявина, защото зад нея можеше да има някоя и друга планета с подходящи енергийни запаси.
 Лиан с тяло на суперкотка заспа рано. Бияна с тяло на Кияна също заспа след броени минути. Последваха ги ламята Спаска с тялото на Сиси и Ена с тялото на Шики. Самият Шики с тяло на Ена се приближи до Сиси с тяло на ламя.
 - Много е смешно това... фактически... - каза му Сиси, гледайки си крилата на ламя.
 - И доста тежко... в буквалния смисъл... - отвърна й Шики, който се бореше с огромните сланини на Ена.
 - Хаха! Да... - отвърна му Сиси... И двамата осъзнаваха, че май няма много за какво да си говорят и всичко, което ги привличаше бяха телата им (истинските).
 Нико погледна към тях и малко ги съжали... в същото време, обаче, не събираше достатъчно кураж да погледне към Кияна, която в момента беше с тялото на Бияна.
 - Нико... - приближи се първа тя към него.
 - Да! - подскочи той... личеше му, че е нервен от близостта на това тяло (Бияниното).
 - Ако си останем така... - започна Кияна и си даваше сметка, че той е объркан не по-малко от нея, но не можа да продължи това, което мислеше да изрече...
 - Е,... ами... - също не можа да каже нещо смислено Нико.
 - Така сигурно съм перфектното момиче за тебе, нали? - попита тя. Той я погледна и му стана много топло и развълнувано, защото му се възродиха онези чисти и пламенни любовни трепети, които имаше едно време към онази Бияна, която още не беше се хванала с Лиан и не беше го разочаровала толкова много. Искаше му се наистина да е имал този шанс преди - Бияна да е толкова близко до него, буквално на сантиметри и да му говори нежно или поне приятелски. Ръцете му затрепериха съвсем доловимо, лицето му поруменя, температурата му се покачи...
 - Няма смисъл да ми отговаряш, знам че е така... - рече тя и се загледа към мъглявината, която беше толкова красива и изглеждаше още по-хубава сега, когато светлините в А-кораба бяха изгасени, за да може той да се самовъзстанови по-бързо.
 - Знаеш, че... - започна Нико и отново усети колко е трудно да изрече каквото мислеше, гласът му сам секваше от вълнението...
 - Знам... или може и да не знам... - отговори тя... - Иска ми се да ми кажеш всичко, което ти е в главата, но знам, че не си под влияние на прахче на истината и сигурно няма да стане.
 - А, не! Ще стане! - отвърна Нико, който усети потребността да не крие нищо.
 - Ами, кажи ми тогава! - усмихна се Кияна, която се усмихваше по-добре от Бияна, а сега тази комбинация - усмивка на Кияна изпълнена от лицето на Бияна - беше толкова зашеметяваща и омагьосваща за Нико, че той не усети как очите му сами се насълзиха. Тя видя това и, някакси, й стана тъжно, че тези очи, този поглед, тези сълзи никога нямаше да бъдат за нея, когато е в нейното си тяло, а не в това на тази най-красива в цялата Вселена Бияна...
 - Сигурно много от нещата ще повторя, но... искам да знаеш всичко. Тя, Бияна, за мен отдавна някакси "умря", но това тяло...
 Тук той понечи да я докосне, но се отказа, защото това не беше никак добре: и Лиан щеше да се ядоса, и самата Бияна можеше да се нервира, че я е пипал по тялото, без да знае, а и Кияна, която си беше ревнива, щеше да го приеме сигурно много навътре.
 - И какво? - подкани го тя.
 - Просто не може да спре да ми влияе... А ти си също много красива, но просто... няма я същата тръпка към твоето тяло, което иначе си е добро и немалко привлекателно. Ти, обаче, си много умно момиче и знаеш, че не всичко е в тялото, особено ако хората имат други общи неща - разбирания, стремежи, етика...
 - Да... така е... разбирам те. - отвърна тя и наистина се опитваше да го разбере. След това се оттегли да спи, но не можеше да заспи... Нико също не можеше... В А-корабът застудя за няколко часа, защото това му беше финалното му самовъзстановяване и трябваше да отдели малко енергия от отоплението. Нико взе едно одеалце и се зави с него, но му стана прекалено топло. В същото време видя, че много от другите треперят от студ. Явно не бяха толкова много развълнувани и пълни с емоции като него, който още беше зашеметен от това да вижда една обичаща и харесваща го Бияна, но с душа и мислене на Кияна или по-точно една Кияна с тяло на Бияна... наистина, наистина беше едно толкова перфектно съчетание, за което той би дал всичко, което можеше в този живот. Взе одеалцето и се замисли на кой да го даде... и, най-накрая, го сложи върху зъзнещото тяло на Кияна, което в момента се обитаваше от душата на Бияна.
 - На кого всъщност го даде?  - попита тихичко, без да разбуди никой Кияна, която се чудеше искрено дали този жест беше за нея или за Бияна.
 Нико се приближи до нея и й отвърна:
 - Вярвам, че всичко ще се върне по местата си и не искам да се разболееш от настиване. Дадох го на теб, на твоето тяло.
 Това я трогна и зарадва дълбоко...
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 30
"Принцеса за омъжване"

  По същото време, когато екипът на А-кораба се чудеше дали ще си върнат обратно телата, Куро, Курхуй, Петър Полисексът и Петър Пикапът вече бяха в двореца на сепаратисткото царство, за което се бореха и Харкун, и Октид.
 - Тези са пристиснати от три страни - Октид, Харкун и зависимият от Харкуна Джълан, та явно не им е много лесно, а пък на нас няма да ни е трудно да уредим нещата. - беше голям оптимист малкият Пешо.
 - Напротив! - репликира го Курхуй, докато се придвижваха към някакъв проверовъчен пункт в двореца по дълъг и красив, изящен коридор.
 - Разясни геополитиката тогава и наблегни на вътрешните проблеми. - призова го бай Петър.
 - Борбата за влияние е навлезнала в много решителен период - принцесата ще се омъжва. В зависимост от това за какъв ще се омъжи... той ще наклони везните на външната политика.
 - Лелееее!!! Вижте това! - спря за миг Кяпутен Куро, който се бе заплеснал по нещо. Всички спряха и вдигнаха очи към мястото, където той зееше от удивление. Беше обсипано с трибцали.
 - Тези тук трибцалите за нищо ги нямат. - обясни Курхуй, който още повече подхрани енергийните надежди на Кяпутен Куро.
 - Имат и доста други енергийни неща...- рече Куро, който се бе запознал доста добре с икономиката на царството и продължиха напред.
 - Принцесата готина ли е? - зададе важен политически въпрос старият Петър.
 - Всеки си има вкус. - отвърна Курхуй.
 - Аййй... сега, вкус... ти кажи секси ли е, на кой прилича? Не ми говори за вкус. - беше настоятелен Полисексът.
 - Абе прилича на Бияна. - отвърна Курхуй и беше сериозен.
 - Е, това е супер, бе! - извика малкият Пешо и даже подскочи, защото той също харесваше Бияна, - Аз съм готов да се оженя за тази принцеса! Пишете ме записан!
 - Точно това е планът. - отвърна Куро и забави крачката.
 - Вярно ли, бе, Куро? - не можа да повярва на ушите си Пешо Пикапът, - Мислиш аз да стана новия цар тук?
 - Имам предвид, не конкретно... някой от вас, който и да е, ако успее, ще е голям триумф за всичко, което правим и за предстоящата война между Тъмното и Светлото, Добро и Злото...
 - Аз също съм готов да поема тази огромна чест и отговорност, ако се наложи. - облиза се сладко дядо Пешо Полисексът.
 - Тя пък точно по тебе ще си падне! Надявай се! - сряза му крехката надеждица Курхуй.
 - Недей така да режеш дядо, бе! - застъпи се малкия Пешо. Курхуй леко се изнерви и спря:
 - Слушай, бе! Тези тук от много време са се отделили и съвсем са изкрейзили, в сравнение с нас, истинските харкунци! Само че не са толкова изкрейзили, че принцесите им да са геронтофилки!
 - Айде сега, не се карайте. - зае миротворска позиция старият Петър, - Много добре знам, че геронтофилките са малко; много добре знам, че повечето мъже и жени си падат по млади, а не по стари хора.
 - Така стоят нещата. - съгласи се и Куро, - Но ние сме уникален екип. Имаме хора различни - Шики, Нико, Лиан, аз, вие... все по някой може да си падне тя.
 - Ако въобще ни види. - предположи мъдро дъртият Пешо.
 - Ще ни види, защото тази вечер е балът. - каза Курхуй.
 - Какъв бал? Дипломират ли се? - не разбра малкият Пешо.
 - Царски бал, момче! - шляпна го Куро по врата, - Не си ли чел приказки за царе, царици, принцеси... Ще има бал, идват най-различни, принцесата оглежда, може да избере някой...
 - Може и да го изпробва! - допълни го Курхуй.
 - В леглото ли, бе?! - извикаха и двамата Пешовци.
 - Абе, вие двамата сте неспасяеми сексуални маняци! - навъси се Курхуй.
 - Ами как да го "изпробва"? - попита Пешо Полисексът.
 - Имат си ритуали, царски... не, че ние си нямаме монархия и монархически, но тука просто са по-така, по-изместени, по-изкрейзили. Много са се ритуализирали!
 - Много не ги долюбваш май ти тези хорица. - констатира Петър Полисексът.
 - Какво да им любиш, бе? Сепаратисти и някакви... всякакви приемат тук, много отворени към чуждото, ксенофили.
 - Затова и аз мога да мина тук незабелязан, даже и да съм расово по-така, различен. - отчете Кяпутен Куро, който нямаше толкова лесно и безопасно придвижване из Харкунското царство, но тук беше "добре дошъл".
 Минаха проверката без проблем. Скоро се озоваха на балното място, но самият бал още не бе започнал - да, наистина гъмжеше от най-различни гости - повечето бяха от местното малко царство, разбира се и приличаха на земните хора от голямата бяла раса и на тези от планетата Бо, с малко по-остро изразени черти, но не чак толкова колкото на Курхуй, който си беше особен харкунец. Другите - имаше джълани, имаше и още няколко от по-дребните и не толкова влиятелни същества в това измерение, те бяха от немощни и малко известни държавици от измерението Харкун. Като цяло гостите си бяха много разноцветни и интересни. Не се забелязваха никакви октиди, обаче.
 - Тук защо няма нито един октид?! - заинтересува се малкият Пешо, докато оглеждаха положението от една тераска, преди да се присъединят .
 - Притрябвали ли са ти? - отвърна мрачно Курхуй, който не обичаше тези октопоиди.
 - Ясно, че и тях пък хич не ги долюбваш, ама защо няма? - искаше да доразбере политиката бай Петър.
 - Защото нямат шанс да ги хареса принцесата. Нямаме досега случай на брак между октид и харкунец.
 - Ами като не ги харесвате, те какво толкова се натискат и как я мислят тази работа?! Ясно е, че тази готината принцеса ще се омъжи за някой местен или за някой от вашите, или за някой от нас, дай боже! Ха-ха! - каза малкият Пешо.
 - Тези са много коварни същества, бе! - каза с голяма доза омраза в гласа Курхуй, - Сигурен съм, че имат гаден, коварен, шибан, долен, мръсен, зверски, изроден план!
 - Прав е. - отвърна спокойно Куро - Може някой терористичен акт да спретнат... може да намерят някой агент от местните, който да завърти главата на принцесата и после да се присъедини към Октид... възможности много има.
 - Най-кофтито е, че тук нямаме никакви оръжия сега! Всичко взеха на проверовъчния пункт... - говореше мрачно Курхуй.
 - Това, донякъде е добре, защото поне рискът от някой терористичен акт е значително намален така. - поуспокои го Кяпутен Куро.
 - Ти вярно ли си представяше да те пуснат тука с калашника? - засмя се бай Пешо.
 - Заповядайте във вашата стая! - покани ги някакъв дворцов служител. Имаше още няколко часа до началото на бала. Четиримата се озоваха в някаква добра стая с изглед към целия столичен град.
 - Тук има повече небостъргачи, отколкото в Токио! - удиви се Кяпутен Куро на гледката.
 - Защото са богати тези ненормалници!!! - просъска ядно Курхуй, който беше наясно, че това е най-богатата бивша провинция на Харкун.
 - И високо, и красиво... те това се вика архитектура! - възхищаваше се бай Петър.
 - Как се казва принцесата? - попита малкият Пешо.
 - "Пилона". - отговори му Курхуй.
 - Ами, таковата... ние сме само 4-ма. Ако тя не си хареса никой от нас, кога ще викаме останалите? - запита Петър Полисексът.
 - Останалите в много кофти момент са им разменени телата... нали сте в течение... Само Нико си е Нико... Лиан не става, защото е в тялото на суперкотката и обратно. Шики пък е в тялото на Ена и обратно... Само Нико може да вземем.
 - Задължително!!! - отсече Курхуй.
 - В смисъл? - недоумяха Пешовците ентусиазма му.
 - В смисъл, че Нико ще се появи в тази стая с помощта на спиралодупка. Няма да го знаят, че е дошъл тук. И ще ни снабди тайничко с оръжията! - засмя се доволно Курхуй.
 - Това е задължително. - кимна Куро.
 - За всичко сте помислили вие! - похвали ги малкият Пешо.
 - Ало... ало? Как сте? - потърси Кяпутен Куро останалите от екипа, останал на А-кораба да търси енергия зад онази мъглявина.
 - Аз съм Кияна. - обади се първа тя.
 - Звучиш ми като Бияна.
 - Защото още сме с разменени тела.
 - Ох, вярно бе... Ама няма да се притеснявате. Аз ги знам тези джуджаци, това е само временно. До няколко дни ще се оправите.
 - Е, защо не каза по-рано?! - викнаха няколко от останалите ядосани на Куро.
 - Защото тук се пише история и сме много заети! Сериозно ви говоря, никога не съм бил по-сериозен преди. Не съм ви слушал през цялото време какво си говорите и ми излетя от главата, че не съм ви казал, че е временно! Сори!
 - Няма нищо, но... искам и аз да дойда! - настоя Кияна.
 - Значи и аз трябва да дойда!!! - обади се Бияна, която беше в нейното тяло.
 - Спокойно, още няколко дена няма да можете да се размените... Някаква енергия намерихте ли на онези планети там?
 - Пукната енергия няма наоколо, човек! Само на една засякохме уран, но това не ти трябва. - отвърна Шики с глас на Ена.
 - Ясно... добре. Само Нико и Кияна да идват... Останалите трайте си там и търсете до последно, за да отметнем поне тази задача от главите си.
 Нико и Кияна се появиха.
 - Не трябваше ли да дойде Кияна, а не Бияна? - попита бай Пешо.
 - Абе с разменени тела са, бре, ти съвсем ли склерозира, дейба?! - ядоса се Курхуй.
 - Значи Кияна е в тялото на Билияна? - потвърди бай Пешо и пак й сбърка името на Бияна за кой ли път. Кяпутен Куро извика настрани Кияна.
 - Бияна... ах, Кияна, де... Значи, ти защо настояваше да идваш и ти?... Ами, все пак, тук има принцеса, а не принц... Имаме нужда от повече потенциални кандидати... а тя, определено, не е лезбийка, нито е бисексуална...
 - Аз, ами... - запъна се Кияна... - Знам, че мисията е много важна и в определен смисъл историческа, както казваш, обаче... аз обичам Нико!
 Каза го искрено, но и съжали за прямотата си, защото не виждаше Кяпутен Куро да прояви разбиране.
 - Аз разбирам, но ако принцеса Пилона избере Нико, ще трябва да приемеш това. Все пак, вие с него не сте женени, вие с Нико дори още не сте гаджета, нали?
 - Да...
 - Е? Няма нищо неетично, мила Кияна, да го пуснеш за тази велика крачка в историята на Вселената и всички измерения! Не преувеличавам. Това е малка емоционална саможертва, която ти ще направиш за бъдещето на Бялото, Доброто, Великото!
 - Имаш предвид Фуши... и неговите.
 - Именно! - прошепна й поверително Куро, - Ти просто не можеш да си представиш какво са те, тези от Чикибой... чикибойците са като ангели, а онези от Плашипутар, те са плашипутарници, истински дяволи!... Техните сили са могъщи, непредставими и неописуеми за нашите мозъци, мила!... Погледни навън - всички тези красиви коли, летящи мотоциклети, превисоки небостъргачи...
 - Да, на фона на всичко това дори столицата на Бо изглежда малко селски... - потвърди тя, но си мислеше за Нико и какво би почувствало сърцето й, ако той бъде избран от прицеса Пилона.
 - Да. Велико и богато е това малко царство в това измерение... но то е просто частичка, просто една прашинка на фона на големината, величието, силата и величествеността на Чикибой! Ако те победят в назряващата Велика война... еххх, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам "ДАНО! ДАНО! ДАНОООО!"... та, в случай, че Нико бъде избраникът на принцеса Пилона, ти трябва да си горда с него. Той ще ни позволи да доставим всичката необходима енергия за нас, а фактически за Чикибой! Чикибой и ние не можем да си позволим да загубим от дяволите Плашипутар!
 - Добре, капитане!... - рече Кияна.
 - Сега ти отиди и обясни на Нико ситуацията. - каза й Кяпутен Куро и легна да спи в луксозното си легло. Курхуй също заспа. Дядо Пешо се одряма леко на един стол. Петър Пикапът, Кияна в тялото на Бияна и Нико започнаха да обсъждат:
 - Положението наистина е някакво супер-интересно и много лудо! - каза малкият Пешо.
 - Истинска феерия... - рече леко унила Кияна.
 - Още не мога да повярвам, че си Кияна, а не Бияна. - засмя се Пешо, но си продължи главната мисъл: - Все едно, че сме в някаква приказка, но модерна такава - навън небостъргачи и летящи обекти, а тука дворец, братче, принцеса...
 - Някой виждал ли я е тази принцеса досега? - попитаха Кияна и Нико в един глас.
 - Ами не, но Курхуй каза, че много приличала на тебе.
 - На мене?! - удиви се много Кияна.
 - Ох... сорка, абе на Бияна. С това тяло наистина все едно, че с Бияна си говоря, а и същия глас...
 - Ама наистина ли прилича на Бияна? - попита Нико.
 - А, ако прилича, какво? - попита го Кияна със смесени чувства и свито сърце.
 - Е-хехе! - засмя се Пешо Пикапът, - Как какво?! Едно е да си женен за принцеса, която е грозна, а друго е за принцеса, която е хубава!
 - Значи и ти харесваш Бияна? - учуди се Кияна, която досега не се бе замисляла по въпроса.
 - Ами, то кой не я харесва? Не виждаш ли сама? Нико я харесва или поне я харесваше до преди време, Лиан със сигурност я харесва... и аз я харесвам, не мога да си кривя душата. Само в нашия клас има една - Михаела, ама... не, не! Бияна е по-хубава от Михаела!!!
 - Охххх... - изохка само Кияна и стана, отиде до прозореца... погледна тялото в което беше - това на Бияна - ръце, коси, крака... всичко наистина беше красиво. Вероятно, ако тя беше момче или мъж, също щеше да се влюби в това тяло. Трябваше да го приеме като факт. И нямаше да й бъде трудно, сигурна бе в това, но много повече я плашеше възможността Нико да стане съпруг на тази Пилона, която приличала много на Бияна. Срещу такава конкурентка тя нямаше никакъв шанс - хем принцеса, хем и с външност, която Нико смята за най-красивата и перфектна женска външност в цялото възможно битие!... Но нали трябваше да е над тези неща, както бе й обяснил Куро... затова просто спря да мисли за това, обаче отиде обратно при Нико, който още разпитваше малкия Пешо за двореца и политиките тук и рече:
 - Ела да поговорим, Нико... може да е за последно.
 Излезнаха навън:
 - Притесняваш ме! - хвана я Нико за раменете, макар и да беше решил да не я пипа, докато е в тялото на Бияна, за да не ревнува Кияна, а и за да не се окаже, че се е възползвал от Бияниното тяло, без самата тя да знае; пък и спрямо Лиан нали не беше коректно, макар че на никой не му пукаше кой знае колко за Лиан.
 - Искам да кажа, че ако тя, принцесата, те избере... Ние повече няма да можем да се видим. - обясни чувствата, мислите и настроението си Кияна.
 - Не може да бъде! Как няма?! Ти може да останеш при мен в двореца, като съветничка. Аз ще те поканя...
 - Да, бе...
 - Защо? Не искаш или не вярваш, че може да стане?!
 - Вярвам, но не знам дали ще мога да изоставя Бо, образованието си, родителите си...
 - А! Това ли било?! Няма проблем. Тук е бъкано с енергия, не виждаш ли? Трибцали и разни други неща... Ще може сигурно нон-стоп да си отваряме по една спирало-дупка и да ходим до Бо, даже без никой да ни забележи!
 - Хм... прекалено добре звучи, за да е истина.
 - Кияна! Ние досега толкова невероятни неща преживяхме! Това ми звучи не чак толкова невероятно, нито чак толкова невъзможно!
 - Да, но... помисли дали бих могла да понасям да те виждам през цялото време с друга и то... принцеса, която е копие на Бияна!
 Лиан дочу какво си говорят. Тези чикибойски иглички наистина бяха много издайнически за добро или лошо. Веднага се обади на Куро:
 - Ало! Алоооооо!!! Куро, бе!!! Събуди се, бе!!!
 - Какво, има Лиане? - запита сънен Куро и също излезна навън, защото си мислеше, че става нещо проблем на А-кораба или, че са намерили много енергия на някоя от планетите зад онази мъглявина.
 - Пилона приличала на Бияна. А аз много, ама много си падам по такива момичета! И по принцеси!!!
 - Аха! И какво?
 - Е, как какво?! Аз съм, ще ме прощаваш, най-красивия и надарен кандидат - имам най-мъжествен вид, средно-мускулест, направо съм един идеален човек. Сега, пак ще прощаваш, ама представи си всеки един от нас мъжете поотделно облечен като принц, като цар - на кой ще му подхожда най-много? Дядката Пешо вече е почти изгърбен от старост, внук му има още юношески вид, Нико - същата работа, Шики - прекалено културист, по-скоро ще уплаши принцесата с тези мускули, Курхуй - супер тяло, ама грозник... ти... абе, ще ме прощаваш, ама си от жълта раса, аз съпоставям нас по-белите... Знам колко е надуто да го казвам, но обективно аз съм най-идеалния по външност за принц. За качества няма какво да говорим, защото аз ще те слушам изцяло тебе и ще ръководя външната и вътрешната политика както ти поискаш! Значи получаваш ДВЕ В ЕДНО: перфектен въшнен вид и супер възможност тя да избере мен плюс абсолютно верен цар, който ще ти изпълнява всичко, и ще те благославя докато е жив!
 - Лиане, абсолютно съм съгласен, доколкото разбирам от жени, че ти имаш най-много шанс да те погледне.
 - А, така! Ето това е мъжка приказка, капитан Куро!!! - разля се от удоволствие Лиан.
 - Само че, ти в момента не си ли в тялото на супер-котката?
 Лиан беше забравил! Скъса се от яд и отиде да плаче далеч от всички в някакво забутано отделение на А-кораба.
 "Много тъп тоя на времена!" - помисли си Куро и в същото време погледът му мина през Кияна и Нико, но скоро замръзна. Някакъв октид, първият който виждаха тук, с явно голям ранг, говореше с един от принцовете и гледаха насам. Куро прикани двамата от екипа си да се приберат в стаята, защото това му се стори съмнително.
 - Дали мислиш, че ще избере тя някой от тези? - посочи принцът Куро и Нико, докато се прибираха в стаята си.
 - Всичко може да избере! - промълви с вледеняващия си глас октида. После хвана принца с едно от пипалата си за крака, събори го на земята и се надвеси над него:
 - Аз съм посланик при вас! И от малък си с мен и около мен! Ти си подготвен да ръководиш вашето царство!!! Ако още един път съм те чул, че се съмняваш, че няма да успеем, ще те удуша!!!
 Октидите бяха страшно силни, два пъти по-силни и от най-силния земен октопод.
 - И аз искам много да стана цар, но ако на този бал тя избере някой и аз отпадам...
 - Няма да отпаднеш! Има много начини!!! - вдигна го да стане октидът.
 - Какви? Какви? -  попита по детски принцът.
 - Ако на този бал ти си намериш жена за принцеса, ти ставаш цар!
 - Да, но ако баща ми не се съгласи?!
 - Дали мислиш, че баща ти ще иска зет му да стане цар, а не синът му? - плясна го по челото октидът, който явно беше много нервно и злобно, но умно същество.
 - Не знам... той понякога ме мрази... Може да направи така, че даже и да си намеря жена, той да избере на Пилона мъжа й, и аз да си остана просто един женен принц!
 - В такъв случай, ще убием баща ти!!! - отсече октидът, който имаше план за всичко.
 - Но, но...
 - Какво ми но-каш? - спря се октидът, който вече беше започнал да се тътри към стаята си за кратка следобедна дрямка.
 - Аз не искам никой да умира.
 - Ще ти го кажа кратко: ако не умре той, ще умреш ти... Ти ще станеш цар или ще умреш! Нямаш друг избор! Ако ти не станеш цар, Октид никога няма да сложи ръка на вашето царство. А аз не съм прекарал тук толкова много време като посланик, за да не си изпълня насрещния план! Вие се отделихте от Харкун! Джълан е вече подвластен на Харкун. А вие нямате избор! Ще се върнете в Харкун целите или ще станете поданици, автономни, на Октид! Знаеш, че това е най-оптимално приемливият вариант за вас, микро-царство такова!!!
 Балът започна. Куро, Пешовците, Нико и Кияна с тяло на Бияна очакваха много подредена и порядъчна, аристократична обстановка, но всичко се оказа нещо като голям купон с много пиене, музика, гирлянди и пр.
 - Аз ви казах, че тези са изкрейзили! - рече Курхуй, който седна на една масичка и отегчено взе да похапва разни деликатеси, които дори той не можеше да си позволи, докато беше на позиция в Харкун.
 - Голям жур! - отсече бай Пешо и тръгна да танцува с някои от жените. Те му се радваха, защото не бяха виждали толкова дърт, а да танцува.
 - Тези знаят как да купонясват! Йееее!!! - скочи внук му и също взе да денси с някаква местна.
 - Надявам се ти да не си толкова ентусиазиран, а да вложиш малко здрав разум. - рече на Нико Кияна.
 - Всъщност, не виждам нищо по-интересно от теб. - отвърна й той, но тя не разбра това защо го казва - защото я харесва в тялото на Бияна или защото иска да й направи един последен комплимент.
 Посланикът октид и принцът гледаха трескаво от една ложа какво става и не оставяха никого без внимание.
 - Онзи защо е толкова жълт? - питаше принцът.
 - Не е от тук, не го знам откъде е точно... - разсъждаваше октидът, който още не знаеше за другите измерения, - но трябва да го държим под око. Защото и тези около него са много странни.
 - Защо да са странни? - загледа се принцът.
 - Първо, - хвана го октидът със здраво пипало за врата и започна да му насочва главата по посока на тези за които говори - този е много древен! Дъртак на N-та степен! А я го виж как подскача и танцува!
 - Да, наистина е странно!!! - забеляза с почуда принцът.
 - Ъхъ! Този другият, май му е роднина. Погледни го какви движения прави. Такива танцувални стъпки няма на Харкун, нито тук... Или е ходил някъде на тайно място или е изобретателен!
 - Да... много странно танцува този...
 - За жълтия вече стана дума... много интересна раса! Само това стига, за да сме с отворени широко очи!
 - Да, да... прав си...
 - Онзи слабият... нищо особено като го погледнеш, но само той стои много напрегнат, все мисли нещо...
 - Може би, да... да.
 - И най-интересното! В първия момент си помислих, че Харкун е изкопирал принцесата с техните шибани копирни технологии! Но... като се загледаш по-внимателно, тази с тях просто прилича на принцесата, но е с по-меки черти на лицето. Не е копие, просто много прилича на нея... И се чудя откъде са я намерили и за какво е тук.
 - О! Наистина прилича на сестра ми! Но е по-хубава от нея!!!
 - Харесва ли ти?
 - Най-красивото момиче на целия бал!
 - Ами може да опиташ, но много, много внимателно!!!
 - Честно да ти кажа, не знаех, че толкова лесно ще се съгласиш на това!
 - Баща ти харесва много Пилона. А тази прилича на Пилона! Ако ти си с нея, баща ти може да е по-навит да приеме тебе за цар!
 - Толкова си умен, уважаеми посланико на Октид! - поклони му се принцът.
 - По-надолу!!! - изкомандва октидът, - Трябва да свикнеш да ми се кланяш по-дълбоко!
 - Извинявам се! - отвърна веднага принцът и се поклони още по-добре. Тръгна към Кияна в тялото на Бияна, за да я покани на танц. Да, но в същото време един от новите посетители го стресира и той се върна при октида.
 - Какво, бе? - изсумтя недоволен октидът и понечи да го шамароса, но в последния момент също видя кой е дошъл и спря навреме.
 - Какъв е този?! Това нещо... такова нещо никога досега не се е появявало тук! Страх ме е!!! - проплака направо принцът, докато онзи стоеше на входа и се оглеждаше.
 - Спокойно... знаеш, че тук всички влизат невъоръжени! А това е един от най-влиятелните харкунци, казва се Уйки.
 - Уйки?! Това ли е Уйки! Аз съм чувал за него. И баща ми все за него говори. Но той бил много страшен, не прилича на харкунец! Виж, като комбинация от влечуго, човек и октопод... по-точно, като комбинация от джълан, харкунец и октид е!
 - Майка му е харкунка, а бащите му са джълан и октид.
 - Ама как така?! Нали всеки има само по един баща.
 - Докато се разхождала в Джълан, един ден джъланец и октид я причакали и й спретнали групово изнасилване. Едвам се прибрала вкъщи, там я спасили с операция, но нещо се объркало по време на операцията и се оформил този генетически урод - Уйки! - обясни вълнуващата история октидът. В същия момент се появи на бала и самата принцеса Пилона. Отиде направо при Нико:
 - Добре дошъл! - усмихна се тя.
 - Бияна?! - подскочи Нико.
 - Не... принцеса Пилона, приятно ми е! - подаде ръка тя... наистина поразително приличаше на Бияна.
 - О, не! - извика Кияна в тялото на Бияна, която също съзря поразителна прилика и вече беше сигурна, че Нико е изгубен за нея.
 - Не може да бъде!!! - подскочиха Куро и Курхуй.
 - Има ли значение?... - отвърна примирено Кияна, но в същото време видя, че и двамата не са поразени толкова от външността на принцеса Пилона, а от това, че Уйки им маха с пипалца и им се усмихва! Положението наистина беше натопорчено и критично!!!
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 31
"Принцеса за омъжване - 2"

- Колко още ще стоим в тези тела?! - съскаше и мяукаше Лиан в тялото на суперкотката, докато събираха някакви енергийни камъчета от единствената планета зад мъглявината, която имаше някаква задоволителна, за критериите на Кяпутен Куро, енергия.
 - Още поне няколко дена. - информираше го Ена в тялото на Шики, която знаеше колко го е яд, че не може да отиде и той да се съревновава за сърцето на принцеса Пилона.
 В същото време, обаче, Пилона бе направила своя избор - беше си избрала Нико. Това си бе голям шок (или поне неприятност) за доста от съществата, които бяха присъствали на онзи бал: Кияна, макар и да бе подготвена, много лошо прие това и изпадна в тежко състояние - Нико можеше да стане съпруг на принцеса, която прилича на Бияна! Пешовците, кой по-малко, кой повече, също не останаха доволни, защото всеки, малко или повече, искаше той да се ожени за такава млада и красива принцеса и да царува (макар и да бяха по-скоро убедени републиканци, а не монархисти, но като ставаше дума за власт, лесно можеха да "обърнат палачинката"). Посланикът октид и принцът бяха най-недоволни и издразнени от случващото се, защото доста пряко засягаше техните лични и политически интереси. Само Кяпутен Куро се радваше, но не напълно, защото винаги очакваше неочакваното и не беше оптимист, и за този конкретен случай.
 - Аз размислих... - каза Нико на главния придворен.
 - Какво сте размислил?! - не разбра той.
 - Смятам, че съм още млад за женене.
 - Аааа-ха-ха-ха-хааааа! - засмя се придворният и охраната край него.
 - Какво ви е смешно?
 - В историята на царствата има хора, които и от детска възраст са били "бракувни". Ти вече си почти мъж!
 - Да, де... само че не се чувствам готов някак. - отвърна неуверено Нико.
 - Чакай, бе! - доближи се до него придворният, - Ти как си я мислиш тази работа?! Принцесата лично те покани! А и ти дойде на бала сам. Ще поемеш тази чест и отговорност!
 - Ще я поеме!!! - се чу гласът на Кяпутен Куро.
 - А! Ето го и твоя... - не намери точната дума придворният.
 - Настойник!!! - веднага додаде ентусиазирано Куро - Аз съм Никовият настойник! Всичко е наред, оставете ни сами!
 Оставиха ги. Кяпутен Куро започна да изнася лекция на Нико да не забравя защо е дошъл, да помни какви са главните им задачи, а и за великата война между Бялото-Добро и Черното-Зло...
 - Кяпутен Куро, аз разбирам всичко това, само че... не се чувствам готов за брак. Още по-малко за цар. Аз даже не разбирам монархията.
 - Осъзнай се, Нико! - сграбчи го в обятията си Куро, - Това е брак по сметка! Само за няколко месеца ще набавим толкова енергия от тук, а после... ако не ти харесва Пилона, ами ще те измъкна оттук!
 - Обещаваш ли?
 - Обещавам!!!
 Това малко поуспокои Нико... той отиде веднага при Кияна:
 - Видя ли? Всичко е наред! Куро ще ме измъкне след няколко месеца.
 - Аха... - каза тя и не помръдна от мястото си. Гледаше през прозореца към някаква планина над която летяха и се приземяваха някакъв вид летателни апарати подобни на вертолети.
 - Е? Какво ще кажеш? - бе нетърпелив Нико.
 - Какво мога да кажа? - отвърна Кияна, - ... Ще стоиш тук няколко месеца, ще спиш с друго момиче, от друго измерение, което прилича на Бияна и, което е принцеса... Какво да кажа? Просто се чувствам "прекрасно"!!!
 Мислеше си, че ще се разплаче, но беше толкова изтощена от всичко това, че очите й останаха изненадващо сухи.
 - Кияна... - приближи се той до нея... погледна я отново. В това тяло на Бияна тя бе наистина идеална, според него..., - Искаш ли, искаш ли, просто всичко да изоставим и да избягаме?!
 - КАК?! - извика Кияна и го погледна в очите.
 - Ами просто да се освободим от всички тези мисии, от Куро и да се върнем към нормалния си живот. Да учим, да се дипломираме и да си останем едни обикновени хора от Бо, и на Бо!
 - Искам, но... всичко това ще ми липсва... След като видях толкова много, не знам дали ще мога да стоя само на Бо...
 - И аз го усещам така понякога..., но ако ти го поискаш, да знаеш, че съм готов!
 - Аз скоро ще се върна в моето си тяло... - напомни му Кияна.
 - Знам... - каза Нико, който напълно си даваше сметка за това.
 - И знаеш, че тогава няма да съм ти чак толкова привлекателна, колкото съм сега, нали?
 - Този въпрос... - замълча Нико...
 - Просто знаеш, че е така... Ние не сме само телата си, но те са нещо, което значи много за нас и за тези с нас, нали?... Ето ти сам виждаш в момента, когато... някой е в тялото на ламята Спаска, а друг в тялото на Ена какво става там, нали? Шики и Сиси, нали?...
 - Да, разбирам те... Не всичко е тяло, но и от него зависи... Все пак, все пак, аз ти се кълна, Кияна, че и в твоето истинско Киянино тяло ти не си никак лоша, аз мога да те харесвам! Даже понякога се презирам, че трябваше да срещна Бияна, която да ми хареса толкова прекалено много!
 - Да, ти ще ме харесваш... ще го харесваш и онова моето тяло, но никога толкова, колкото харесваш това Бияниното... и колкото ще харесваш това на Пилона, което е почти 99% същото!!! - каза Кияна и този път наистина се разплака. Очите на Нико също се насълзиха - той знаеше, че това е вярно и усещаше, че е някакси "несправедливо", но нямаше какво да направи... дори не знаеше какво да каже повече...
 - Ще трябва да го ликвидираме!!! - избоботи октидът докато се влачеше нервно из покоите на принца.
 - Нико, нали? - попита принцът.
 - Не! Баба ти!!! Глупак! - извика октидът и заби един удар в темето на принца, който отлетя назад и се перна в стената.
 - Ааааа, боли... - изплака принцът.
 - Това е!!! Или отиваш и успяваш да се ожениш за онази - Кияна, която прилича на сестра ти, или го убиваме!!! - извика вледеняващо октидът. Това накара принцът да изтича направо при Кияна. Нико още беше там:
 - Ако позволите! - рече принцът, - Искам да говоря с нея насаме!
 Нико излезна.
 - Какво искаш? - попита го хладно, отчуждено и без интерес Кияна.
 - Искам да ти кажа, че си едно прекрасно създание. Не ме интересува откъде си, не ме интересува какво си правила, не ме интересува дори какво си, защото просто ти си прекрасна! - рече й нежно и романтично-възвишено принцът.
 - На вид, нали? - веднага го попита тя.
 - Всякак!
 - Аха! Ето първата лъжа, която чувам!
 - Аз съм принц!
 - Принц и лъжец!!! Как "всякак", при положение, че не ме познаваш?!  Ти ме харесваш само външно!!!
 - Защо мислиш така?!
 - Защото нямаш никаква друга информация за мен! - заби му показалец в темето Кияна, посочвайки му липса на разбиране.
 - Ти си умна! - усмихна се доволен той.
 - И това го разбра току-що! Какво ми харесваш толкова, освен тази външност?!
 - Говориш така сякаш мразиш тази външност?!
 - Да!!! - извика Кияна и се насълзи отново, след това направи още една крачка към него, стисна юмруци и започна да го удря в гърдите, - Много, МНОГО я мразя тази външност!!!
 - Не говори така! - хвана я принцът гальовно, - Ти приличаш на моята сестра, на принцеса Пилона! Това е една аристократична външност!
 - Там, откъдето съм аз... това е просто външността на една, която учи заедно с мен, и която е по-харесвана от мен, заради само тази външност!!! - извика Кияна. Принцът нищо не разбра, освен това, че тази девойка нещо е много нервна в момента и реши, засега, да я остави на мира, защото и без това вече се смрачаваше. Отиде да релаксира малко в царския бар - най-големия в царството им, но основно отворен за елита. Там можеше да удари 2-3 питиета, надалеч от проблемите, защото "и утре е ден".
 В същия бар вече бяха заседнали Пешовците, Куро и Курхуй:
 - И какво викаш? Опъва се нещо Нико? - попита Курхуй.
 - Ако той не иска! Аз искам! - веднага се навдигна в готовност малкият Пешо.
 - Абе, нещо такова... но мисля, че засега го убедих да приеме. Това си е късмет, който не е за изпускане! Не ви бъзикам, ако успеем да се вклиним тук, няма да има никакви проблеми с енергията. А като чикибойците спечелят войната, тогава всичко ще е супер навсякъде.
 - То все така ни обещават и на Земята, ама... - усъмни се старият Пешо.
 - Айде, сега... вървете си почивайте, че утре нали ще има тука разни активности, аз ще остана да си допия... - подкани ги Куро да го напускат, защото му беше досадно. Оставиха го. Поръча си още две питиета. В същото време до него се приближи Уйки. Куро се хвана за патлака, който носеше тайно. Уйки надуши, че има нещо такова и побърза да го успокои:
 - Спокойно, нали тук всички влизаме невъоръжени! Остави на мен да платя сметката!!! Имам предложения.
 Кяпутен Куро реши да даде шанс на Уйки и си седна спокоен.
 Принцът, който беше в едно съседно сепаре ги видя и изтича предано до октида:
 - Хей! Уйки с настойника на Нико!!! Говорят си!!!
 - Това може да е голям проблем!!! Или са в сговор или се договарят!!! - извика октидаът и заподскача влачейки се към бара. Принцът подтичваше край него. Видяха с очите си: Да! Уйки разговаряше с Куро и се черпеха!
 - Предлагам ти 90% от трибцалите на Харкун, ако просто ми дадеш Нико сега! - говореше Уйки.
 - За какво ти е? - питаше Куро, макар и да му беше ясно за какво.
 - Искам да му доразровя мозъка и да хвана ценна информация за пространствените аномалии! Знаеш, може би, че това ще ми даде голямо военно примущество. Пред него - всички тези октиди с многобройни и силни войници, оръжия и прочие, няма да струват нищо! А ти си имай енергия за разходки със спиралодупки - мен това не ме интересува! - засмя се Уйки.
 - Явно това царство не ти е приоритет?
 - Ха! Това царство може да го подарим временно на Октид, а когато аз имам технологията на пространствените аномалии, драги ми другоизмерни приятелю, тогава ще мога да имам не само това царство, но и цялото наше измерение!
 - Както и нашето, а? - засмя се на свой ред Кяпутен Куро.
 - Оххх, как сладко си говорим, а? - измърмори с вледеняващия си глас посланика на Октид, който се довлачи до тях незабелязано.
 - Чувал съм и по-смразяващи гласове! - рече Кяпутен Куро и се навдигна от стола. Уйки не си направи труда да става. Презираше много октидите и не искаше даже да става от стола си заради един от тях, пък било то и посланик.
 - Жълт войн от място, което не познаваме! - рече откидът, - Впечатляващо!!! Може само да проявя уважение! Но не и спрямо този генетичен боклук и това недоразумение на природата!!!
 Октидът се обърна към Уйки, защото именно него имаше предвид. Посочи го с пипало и му рече:
 - Ти, бе! Генетично недоразумение! Каквото и да правиш тук, да знаеш, че сте обречени!!! Хем това царство ще е наше, хем целият ви Харкун, някой ден, ще е собственост на Октид! Вие ще сте просто история!!! И то история такава, каквато ние напишем!
 - Какво искаш? - попита Куро.
 - Искам само да знаете, че ако не си изтеглите кандидат-принца, всички ще умрете!
 - Искаш сигурно да се пробваш за малко физическо раздвижване? - беше готов да се сбие Куро, но Уйки го спря:
  - Ясно, ясно!... Благодарим за предупреждението! - каза той на октида и онзи си тръгна.
 - Защо ме спираш, бе?! - не разбра Куро.
 - Довери ми се! Тези са бавни, но са много силни, ако решат да се бият... ти приличаш на харкунец, а тези са с пъти по-силни от обикновените харкунци... няма да можеш да го победиш!
 - Аз да не мога да победя един мекотел?!
 - Много по-силни отколкото обикновен главоног мекотел! - каза Уйки.
 - Добре. Не съм запознат много добре с октидите... - седна си Куро.
 В същото време принцеса Пилона се появи с Нико, в същия бар и седнаха на главния барплот.
 - Ти откъде си, красиви момко? - попита го тя.
 - Ами... аз просто съм от там, откъдето няма да разбереш... От съвсем друго измерение съм и съм дошъл тук чрез спиралодупка. И, ако искаш, ще се закълна, че не те лъжа, принцесо!
 - Звучиш ми искрено. -  отвърна принцеса Пилона.
 - Благодаря ти, че ми вярваш!
 - Няма за какво да си ми благодарен! Аз просто те харесвам! Няма значение откъде си, дори и да си от Октид, може би... пак щях да те харесам. - каза принцесата и й личеше, че наистина много го харесва.
  Нико се загледа в чертите й. Наистина бяха почти същите като на Бияна - на тази, която беше обичал и харесвал толкова дълго и, която още не го оставяше на мира в сънищата, спомените, и, дори, понякога в мислите му. Толкова е хубава! А и не звучи глупаво, сигурно е умна и възпитана... Само че... Кияна! Това вече беше в мислите му - "Кияна, Кияна, Кияна!"... И след малко той остави принцесата и отиде право в стаята на Кияна.
 - Аз, преди малко бях в бара, царския...
 - И какво? - попита Кияна, която вече спеше, но се събуди заради него и искаше да знае всичко.
 - Ами Уйки с Куро и октида нещо се разправяха...
 - Нямат някакви проблеми, нали?
 - Ами не видях да се стига до ръкопашен бой... разотидоха се в края на краищата.
 - Това е добре... А ти защо си тук? Освен да ми кажеш това? Нещо друго има ли?
 - Ами аз... извинявай, че те събудих!
 - Не, няма нищо! - хвана го тя за ръцете, но после погледна ръцете си - не бяха нейните, а на Бияна, отдръпна се... Тя не беше себе си, а и не искаше да използва тялото на Бияна, за да пипа с него Нико.
 - Пилона, принцесата ме извика. Бяхме там за малко... Говорих с нея.
 - Да... това е нормално, все пак ще имате царска сватба... - каза привидно спокойна Кияна.
 - Да, но... ще ти го кажа като на приятелка и като на най-близкия човек, който имам: тя наиситна прилича много на Бияна. Тя е умна. Тя е принцеса. За момент си помислих, че ще съм щастлив да бъда неин, но си спомних за теб. Не за теб в това тяло, а за теб като теб! Като Кияна, като истинската Кияна! Не искам да те изгубя, Кияна! Искам да сме си... както сме си... искам нищо да не се променя.
 - А ти знаеш, че няма да е същото, ако се ожениш за нея... - каза му тя, - Колкото и да те харесвам, колкото и да те... може би... обичам... аз няма да издържа и минутка, да те виждам женен за друга! Разбери ме!!!
 - Разбирам те... Затова и... отново... някакси, искам... ако може, да избягам с теб от всичко това и да се върнем на Бо, аз и ти! Ако трябва, ще работя като чистач на тоалетни, просто искам да съм с теб! Защото ти най-много го заслужаваш, защото ти си била един от най-добрите хора за мен!
 Вратата се отвори, влезнаха Куро и... Уйки. А след тях влезна и царят с Пилона. Това се казваше изненада!
 - Всичко чухме. - рече първи царят.
 - Да, абсолютно!!! - гледаше със зъл поглед Пилона, който наистина напомняше онзи най-противен поглед на Бияна, който беше останал в съзнанието на Нико като "значи и тя не е толкова добричка и ангелоподобна".
 - Има много важна информация за всички нас. - добави и Кяпутен Куро, който някакси не се вместваше в този царски пейзаж, но на фона на Уйки, стоеше, горе-долу, добре.
 - Какво има?! - скочиха Кияна и Нико.
 - Всичко е много просто, мили Нико! - обърна се царят към Нико.
 - Аз, просто... мисля, че Пилона е много красива, но аз предпочитам Кияна. - отвърна прямо и чистосърдечно Нико. Като чу това на нея й се прииска много да го хване, да го стисне за ръката, но не го направи, защото не искаше да ядосва още повече Пилона, а и защото не бе забравила, че е в тялото на Бияна.
 - Имаш тази възможност! - усмихна се Уйки.
 - Имаш!!! - добави царят, - Но, ако избереш, че я имаш.
 - С други думи?! - не разбра Нико.
 - Избор имаш, Нико! - отвърна царят - Или се жениш за моята мила Пилонка! Или те даваме на господин генерал Уйки!
 - Аз съм готов да платя добре за теб! - дообясни Уйки, - Ще дойдеш с мен на Харкун, ще ти доизчовъркам мозъчето, докато ми дадеш каквото ми трябва, след което си свободен да правиш каквото си искаш с която си искаш!
 - Куро?! - извикаха Кияна и Нико в един глас.
 - Това е положението! - каза Кяпутен Куро - Аз също предпочитам Нико да е мъж на уважаемата принцеса Пилона, но ако той избере, нека приеме Уйки, който е готов да заплати и тук, и на нас да си плати в достатъчно количество. Сериозно ви говоря.
 - Имаш, резонното време от 2 дена да си помислиш, Нико! - каза царят и излезна. След него излезна Пилона, която хвърли един яден поглед на Нико и Кияна,  а секунда по-късно Уйки, смеейки се, също ги напусна. Кяпутен Куро остана, приближи се и каза на Нико:
 - Не те знам какво си мислиш, Нико, но... малко по-добре е от преди нали? Сега вместо само да имаш избор да си женен за Пилона, можеш да избереш Пилона или Уйки. При всяко едно положение трибцалите ще са в изобилие!!!
 Нико и Кияна стояха като застреляни.

(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 32
"Принцеса за омъжване и принц за женене"

- Значи... - промълви Нико след като успя леко да се посъвземе, - Куро си е Куро... как само го каза "Сега имаш повече избор - избирай между Уйки да ти бъзика мозъка или да се ожениш за тази непозната принцеса."
 - Ако ти избереш Уйки, ще можеш по-бързо да се измъкнеш от всичко това, Нико! - хвана го Кияна за лакътя.
 - Кияна! Този метод на ровичкане в мозъка е супер болезнен и неприятен! Ако е за 5 секунди или 5 минути, да го приема, но такава адска болка може да премине в часове и дни! Аз не искам повече това. - каза й Нико и я погледна с жален поглед.
 - А цял живот с жена, която не обичаш? Или по-скоро ще я обичаш, защото прилича на Бияна? - погледна го също жално Кияна.
 - Отдавна не мога да обичам Бияна, недей да говориш така... Просто се надявам да можеш да разбереш поне на 1% колко много боли онова и колко много ме ужасява само като си спомня за него!
 - Е,... разбирам те, но... и ти трябва да разбереш, че моето сърце ме боли като си представя, че ще избереш принцесата и вече никога няма да мога да имам и... най-малката възможност с теб... - отвърна му Кияна, която се просълзи и тръгна нанякъде без път и посока.
 Нико реши да изтича след нея, но две силни, старчески ръце го хванаха за раменете - бяха ръцете на дядо Пешо:
 - Това е шибаната истина за живота, момче! - прегърна го пиян-залян старият Петър - Кяпутенска му работа! Курова му работа! Човекът си иска енергия! И ти си в екипа! И... и... сега Пилонената принцеса те е харесала... И, ако не сакаш Уйкиният да ти човърка в мозъка... с принцесата ще трябва да си! С Пилонаааа... Пилонаааа, това дете на това царство! Ех, ех!...
 - Всичко това го знам! Ти си пиян! - каза му Нико.
 - Пиян съм и ме е яд, че не съм по-млад, пък мен да избере принцесчето, пък да видиш какво се вика дядо Петър цар. Цар Петър! Ти чувал ли си за нашия цар Петър? Не си!
 В същото време се появи малкият Пешо, помогна на Нико да се освободи от прегръдките на дядо си и двамата отидоха да спят, оставяйки Нико на спокойствие. Той направи няколко крачки по посока, където Кияна беше тръгнала и веднага около него застанаха няколко местни стражи - въоръжени по последна мода.
 - Арестуван ли съм, какво става?! - викна Нико.
 - Спокойно!!! - появи се отново главния придворен - Това е твоята охрана!
 - Добре, значи искам да намеря Кияна! - отвърна Нико и се затича да я търси. Охраната се затича след него. Стигнаха до някакво блато, Нико спря. Не искаше да нагазва в блатото.
 - Кияна! Кияна къде си? - попита я той по игличката, но Кияна не отговори. В същото време от блатото изскочиха няколко дендрона. Нико вече беше виждал дендрони в Джълан и не се уплаши толкова, но за охраната му това си беше истински шок, съвсем оправдан, между другото, защото дендроните хванаха всеки един от охраната и го удушиха с клоните си или го смазаха най-брутално с дървените си тела. Двама от охраната стреляха по дендроните, но само им направиха по няколко дупки, онези явно не усещаха голям проблем от огнестрелно или от лазерно оръжие. Нико извади пистолета си и отвя веднага трима от дендроните, които паднаха мъртви в блатото. Останалите около десет, обаче, веднага скочиха върху му и скоро щяха да му строшат кокалите с тежестта си, ако не бяха започнали да горят. Нещо ги беше запалило!
 Нико се измъкна изпод горящите дендрони, които вече агонизираха и се хвърли в блатото, защото част от дрехите му също бяха в пламъци.
 - Ще се оправиш, не се плаши!!! - каза му някакъв местен, който беше с огнехвъргачка. Нико излезна мокър и мръсен от блатото:
 - Какво беше това?
 - Опит да те убият! - отвърна онзи с огнехвъргачката.
 - А... това е ясно, но защо?
 - Защото октидът иска да си мъртъв и тези сигурно принцът ги е наел. Ей ги къде са - на няколко крачки оттук, посочи този тайнствен спасител - идват от Джълан.
 - Знам, че са оттам.
 - Ти много знаеш... Всъщност ти на кой си агент?
 - На никой... защо? Ти агент ли си?
 - Аз съм агент на Харкун! - каза онзи с доста гордост в гласа си.
 - Не е ли Уйки агент на Харкун?
 - Уйки е специален случай. Той иска тебе, защото смята, че чрез теб ще се добере до някакви технологии... Да, но нашият цар не иска да се доверява само на Уйки, ние действаме и официално, по стария добър метод - агентурата! Аз съм тук, за да съм сигурен, че принцесата няма да попадне в лоши ръце. Или пък принцът да се ожени за някоя, която ще го сложи под чехъл... макар, че той вече е под влияние на октида.
 - Виж... - каза му Нико, - Аз май само искам да се махна оттук.
 - Тогава избери Уйки!!! Толкова е просто! И всичко си идва по старому.
 - Не, само не Уйки с неговото болезнено човъркане в мозъка! - рече Нико и си тръгна. Вече му беше толкова объркано и безнадеждно; наистина му се искаше да може да избяга от всичко това.
 - Опитаха се да ме убият!!! - това каза Нико на всички, които се събраха около него: Куро, малкият Пешо (голямият беше мъртво пиян и спящ) и главният придворен.
 - Кой? - попита веднага главният придворен, който знаеше, че цялата охрана, която е дал на Нико е мъртва, а това беше много внушителен и шокиращ прецедент.
 - Дендрони..., но кой ги е пратил, не знам. Най-вероятно е принцът и неговият октид!!!
 - А имаш ли някакви доказателства? - влезна в стаята Пилона, без да се интересува дали някой я е канил.
 - Нямам, но така ми каза някакъв... - замълча Нико, защото не искаше да издава агентът на Харкун, който го беше спасил.
 - Нямаш доказателства, а говориш, а? - ядоса се тази, - Иска ми се да ти зашлевя един много силен шамар и само аристократичният ми произход ме спира! Ела с мен в покоите ми! - заповяда тя.
 - Тръгвай, бе! Тръгвай, не се мотай бе! - побутна го Куро, за който всичко това беше голям проблем и се надяваше на най-простото: Нико се жени за нея,  става цар и енергийният проблем се решава за броени дни!
 В покоите принцесата започна да чете конско на Нико - без доказателства не се правят обвинения, човек е по-добре да мълчи, защото ако мълчи няма да каже някоя глупост, брат й може и да е несъвършен, но не е чудовище... Нико все повече и повече се убеждаваше, че само една красива външност не е достатъчна за една жена, за да е добра и приемлива за него. Ставаше му все повече и повече гадно от всичкото това.
 В същото време Кияна, която още беше все още с външността на Бияна, попадна в някаква горичка, а там - бам! Право в прегръдките на принца:
 - Какво правиш тук толкова късно, прекрасна моя любима? - попита той. Тя вече се беше уплашила достатъчно, та прие тази прегръдка по-скоро положително:
 - Просто исках някъде да избягам! - отвърна тя.
 - Ако станеш моя принцеса... говоря хипотетично, разбира се, защото не бих искал да те насилвам,... то тогава няма да имаш нужда да бягаш никъде!
 Кияна си помисли сериозно за тази възможност - вместо Нико да се жени за сестра му на този принц, тя да се омъжи за него, след което Куро да си вземе каквото пожелае и всичко да се свърши... Но, тогава пък Нико щеше да бъде в нейната позиция или, поне донякъде. В същото време, обаче, това беше май много добро решение - той щеше да избяга от Уйки, щеше и да избяга от Пилона... Може би Кияна можеше да се жертва заради Нико...
 - Остави ме да си помисля няколко дни. Може, нали? - каза му Кияна. Принцът се зарадва:
 - Разбира се, прекрасно превъзходно момиче!
 След това той й помогна да намери пътя до стаята си и сам се прибра в неговите покои.
 - Къде ходиш, бе, тъпак?! - посрещна го октидът и веднага го хвана за гушата, направи няколко кръгчета с него така във въздуха и го запокити към една от стените. Не бяха леки срещите с този октид! Принцът се трясна в стената, падна на земята и след няколко минути се свести:
 - Тя може да е моя! Каза, че ще си помисли!!! - усмихна се радостно той, колкото и да го болеше тялото.
 - Коя? Приличащата на сестра ти ли?
 - Да!!! Не е ли прекрасно!?!
 - Да... - замисли се октидът, - Но! Този, Нико, все пак по-добре да умре през това време!
 - Нали каза, че вече си изпратил джълански дендрони да го убият.
 - Изпратих, но той ги е унищожил, някакси...
 - Толкова ли е силен този?! Аз мислех, че Уйки е най-опасното нещо тук в момента!
 - Ха-ха-ха! Генетично-изроденият Уйки е най-опасен?! Едва ли... - промълви октидът и се завлачи из покоите на принца размисляйки и така вървя/влачи се наколко часа. Принцът само стоеше и чакаше какво ще стане; не смееше да помръдне, защото този октид наистина можеше да го смели от бой и нямаше сила наоколо, която да му се противопостави.
 Вече беше тъмна доба. Нико почти бе заспал, доколкото можеше да се спи, но някой почука тихичко на вратата. Беше Кияна. Нико й каза да влезне. Беше толкова изморен и подпухнал, толкова обезверен и отпаднал, че почти нищо не можеше да му подейства стимулиращо.
 - Извинявай, че преди часове... така... побягнах! - каза му Кияна.
 - Няма нищо... и нищо няма значение... - промълви Нико и легна обратно в комфортното си легло...
 - Намерих май разрешение на проблема ти! - каза Кияна.
 - А?! - подскочи Нико. Явно, все пак, имаше нещо, което да му даде сили, надежда и желание за живот.
 - Да! Ще приема предложението на принца и ще стана аз царица тук, вместо ти да ставаш цар. Така хем няма да си с жена, която не искаш, хем няма да се налага да си под болките на Уйки и мозъчните му неща...
 - А ти?! - ококори се Нико.
 - А аз... каквото мога ще направя, за да стане на Куровото: енергия, трибцали... и някой ден, надявам се, ще мога да се върна на Бо. И се надявам да те намеря там, щастлив, жив и здрав... и всичко да е както преди. Нищо не искам повече от това просто да ходя да се уча, да се прибирам у дома и да те срещам всеки ден! Едно такова просто щастие, което досега не съм оценявала истински, Нико!
 - Значи, фактически, ти ще се жертваш за мен?!
 - Няма значение. Важното е ти да си добре. - каза Кияна.
 - Не бих го приел...
 - Защо?
 - Защото ти също не обичаш принца... или вече ти е харесал? Кажи ми честно: харесваш ли го?
 - НЕ... Просто един обикновен човек, който даже не е от нашето измерение... това е той за мен... само виждам, че много ме харесва... или поне много иска да ме използва за целите си.
 - Извинявайте за намесата!!! - връхлетя Капутен Куро.
 - Ох... не!... - продума Нико, очаквайки отново нещо, което няма да се хареса нито на него, нито на Кияна.
 - Принцът е изцяло под контрола на октида! Уйки ми разказа всичко. Кияна, идеално си го замислила, но си изпуснала този много важен геополитически детайл! Влиянието на октидите върху принца ще е много по-голямо, отколкото твоето върху него!
 - А откъде-накъде си сигурен, че Нико ще може да повлияе на Пилона по-добре? - за първи път Кияна се отвори на Куро. Наистина й беше писнало и на нея от цялото това положение и искаше, по някакъв начин, да може всичко да се оправи по този, неин, начин.
 - Нико има по-големи шансове, скъпа Кияна! Съжалявам! - отсече Куро и си излезна.
 - Нико!!! - извика принцесата, която влезна броени секунди след Кяпутен Куро.
 - А?! - извикаха изненадани и Кияна, и Нико.
 - Идваш веднага с мен! Сега!!! - викна Пилона и стрелна ядно Кияна, която в тялото на Бияна наистина приличаше на нея, а това хем я радваше, хем я дразнеше и то неистово.
 - Толкова съм изморен... защо ме извика сега? - попита я Нико, докато се влачеше след нея изморен.
 - Изморен ли си? - спря тя и този път наистина му заби силен, звучен шамар, - А с нея не си изморен да си говориш в толкова късен час, нали?
 - С нея като си говорех бях легнал, наистина съм изморен! - викна Нико, а тя посегна да го удари втори път, но сега нещо нея я спря. Беше някакъв джълан с електронно оръжие, което веднага я обви в някакви железни въжета и тя се строполи на пода. Насочи джъланът същото оръжие и към Нико, но последният отново беше бърз и уби джълана с пистолета си.
 - Нико! Нико!!! - викна Пилона - Ти си прав!!! Наистина някой иска да те унищожи!
 - Ами аз нали това ви говоря, но кой да ми повярва?! - рече Нико и отиде да я развързва, но не успяваше да се справи с тези железни въжета.
 - Типична октидска технология! - каза някой зад него. Нико се извърна, отново беше онзи, харкунския агент, който приличаше на местните.
 - И какво сега?! Тя не може да остане така!!!
 - Тези въжета сами ще се отслабят, след няколко часа, но са стоманени въжета; сега няма да можем да се справим с тях. Затова... просто ела с мен, ти си в опасност! Охраната и без това след малко ще намери Пилона и тя ще е в безопасност.
 - Кой си ти? - попита Пилона.
 - Най-доброто за вас! - отвърна тайнствено харкунският агент и поведе Нико със себе си.
 - Къде отиваме сега? - попита Нико, докато вървеше с агента.
 - Ами някъде на сигурно място, защото, в противен случай, може да ти завършат безславно живота, както си се убедил. Първо дендрони, сега джъланец с октидско оръжие... Ако накрая и октид ти излезне насреща, няма нито ти, нито аз да го спрем!
 - За мекотелите говориш?!
 - Да, много, много силни мекотели... Само с едно пипало вдигат няколко стотин килограма.
 - Шегуваш ли се? - зейна учуден Нико.
 - Никога не се шегувам... Може би затова и още не съм женен. - засмя се харкунецът.
 Като се замисли за харкунците, на Нико му просветна, че около 24 часа не беше виждал Курхуй - един от първите харкунци, с които се беше сблъсквал. И хоп - като влезнаха в някаква подземна зала, пълна с най-различни сандъци, където харкунският агент плануваше да укрие Нико, там видяха точно Курхуй.
 - Курхуй? Ти? Тук? - щеше да падне от изненада Нико.
 - Спокойно, Нико! Това е наш човек! - каза Курхуй.
 - Уйки и той ваш човек? - засмя се Нико, макар и да не му беше до смешки.
 - Уйки е мутант! - навъси се Курхуй.
 - Да, аз вече съм му обяснил, - каза агентът - Уйки е друга работа и работи по други линии.
 - Нашата задача е да не те убият! Аз се съгласих да участвам в плана, за да те спася, защото хем съм харкунец, хем съм от екипа на Куро, като теб! - каза Курхуй.
 - И как? - не разбра Нико.
 - Най-лесно е следното положение... - започна да обяснява агентът, но в същия момент в помещението връхлетя посланикът октид. Хвана с две пипала агента и го заудря по пода. В същото време хвана и Нико за гушата и за двете ръце с други три пипала. Зад октида се показа Уйки. Курхуй се ужаси и просто побягна да търси Куро. Бягаше през глава и нищо не виждаше, за нищо не мислеше само и само да избяга от Уйки и от онзи октид, и да намери помощ от Кяпутен Куро!
 Уйки, обаче не беше с октида комбина, а сам бе надушил опасностите и идваше на помощ на Нико. Защо ли? Ами, защото ако Нико умреше, нямаше да има годен за човъркане мозък и всичките военни планове пропадаха! За Уйки бе жизнено-важно Нико да е жив. Затова Уйки започна да се бие с октида. Уйки, както знаем, беше много корав и силен противник - успя да респектира дори такъв специалист по бойни изкуства като Курхуй. Да, но Уйки бе само 1/3 октид. Останалите 2/3 той бе джъланец и харкунец. Всичко на всичко, физически, Уйки беше по-слаб с около 45% от средния октид. А този октид тук, който в момента бухаше здраво харкунски агент и стискаше яко Нико, беше "специално назначение". Уйки още в първата минута на схватката с този силен октид започна да губи битката. Октидът го опръска дори с някаква черна слуз от тялото си, която започна да действа много зле на Уйки - разкашля го, разплака го, омаломощи го.
 - Октидно изчадие! - викна Нико и стреля по него, но октидът не се отвя от това иначе силно оръжие (спрямо много други извънземни раси). Той просто се обърна към Нико и отново хвана ръцете му, които беше, по невнимание, освободил, та Нико бе има възможност да се докопа до пистолета си и бе произвел изстрелът.
 - Спрете схватката!!! - викна царят, който се бе появил с много охрана, а също и с Кияна в тялото на Бияна, и принца.
 - Ха... колко мило, ваше височество! - засмя се любезно октидът и остави Уйки и Нико, извлачвайки се назад и кланяйки се, влачейки назад харкунския агент с пипалата си.
 - Какво... какво...? - опита се да каже Уйки и изпадна в безсъзнание от онова черното, с което го беше намокрил октидът.
 - Аз приех предложението на принца! - каза Кияна в тялото на Бияна.
 - Толкова бързо?! - викна Нико, който още се държеше за гърлото и усещаше болка там от задушаващия захват на октида.
 - Курхуй ми каза какво става и накрах Кияна да приеме! - рече Куро, който също беше там, а Курхуй страхливо надничаше зад рамото му уверявайки се, че Уйки не мърда.
 На следващия ден Нико направо изтича при Куро:
 - Какво сега?! Така ли ще я оставим?!
 - А ти какво искаш? Това беше най-доброто!!! Виждаш, че тук няма да те оставят жив! - отвърна Курхуй, вместо Куро, който само кимаше в знак на съгласие.
 - Явно и ти нямаш късмет, момче!... - рече дядо Пешо Полисексът клатейки глава съжалително.
 - Просто се разкарваме оттук и Кияна каквото може да направи!!! - допълни и малкият Пешо, за който всичките тези опити за убийства (три за последното местно денонощие) му идваха в повечко, и вече искаше да се прибере по-бързо в Люлин.
 - Но!... - искаше да се намеси Нико и спря...
 - Какво? - попита Куро и сви очи въпросително, защото усети, че той има нещо предвид.
 - Нищо... както решите. Важното е, че Уйки няма да ми човърка мозъка! Да се прибираме и да държим връзка с Кияна. - каза той.
 Останалите малко се учудиха на тази промяна, но Нико наистина беше спокоен.
 - И не се отдалечавай много, че не се знае знае ли се! - рече му Кяпутен Куро.
 - Да. - съгласи се Нико и отиде при Кияна, която беше готова вече за сватбата.
 - Мислех, че тези тук си имат много усложнени дворцово-аристократични обичаи... или?... - изненада се малко Нико.
 - За мен принцът ги прескочи. - отвърна Кияна.
 - И какво?
 - И веднага ще се омъжа за него!... Това е. Но... ти си вече свободен и защитен! Искам по-бързо да се върнеш на Бо и да си спокоен, и да си защитен! Аз, все някак, ще избягам оттук! И никога няма да те забравя!
 - Аз също няма да забравя това, което правиш за мен...
 - Няма ли... Няма ли?... Няма ли поне малко да ти липсвам или да ме ревнуваш, че друг ще е с мен?! - изтича до него и го прегърна тя силно.
 - Не... И вече ти самата знаеш защо! - засмя се с цяло гърло Нико. Тя вече си беше Кияна с Киянино тяло. Ефектът от мъглата на джуджетата се беше изпарил. И макар и в друго измерение всичко с телата си беше дошло по местата!
 - Ужас!!! Отново съм в моето тяло! Сега принцът може и да не ме хареса!!!
 - Може и да те хареса... - залости Нико вратата. - А сега, типично в мой стил, ето спиралодупка, която отмъкнах от Курхуй, влизай вътре и си на А-кораба.
 Тя не се поколеба и влезна вътре казвайки му: - Пази се! Искам те по-скоро с нас!!!
 Нико се върна при Куро, Курхуй и Пешовците:
 - Приятели!!! Всички вече са в телата си!!!
 - Чух... - каза Кяпутен Куро мрачно.
 - И си чул сигурно, че Кияна я изпратих обратно. - показа Нико сферата за спиралодупки, която беше взел тайничко от Курхуй.
 - Ей! Хей!!! Моята сфера! - викна Курхуй.
 - Ами, колкото-толкова! - отвърна Нико, - Добър опит беше, но просто не сработи.
 - Аааа, моето момче, ще извиняваш, но докато си част от екипа, аз казвам какво и как ще сработи! - хвана го Куро, отвори спиралодупка, всички минаха към А-кораба, а Нико го оставиха тук. В стаята му веднага влезна Уйки:
 - Прекараха те, май, а? - хвана го той. В същото време в стаята влезна и октидът, който искаше просто да убие и двамата, но Уйки отвори спиралодупка и веднага изчезна заедно с пленения Нико към Харкун, а октидът остана много изненадан, защото и двамата изчезнаха за секунда оттук.
 В Харкун веднага положиха Нико в стаята за мозъчно човъркане, която бе пренесена в една много добре защитена военна харкунска база.
 - Прекараха ме, май... - рече Нико, който не знаеше какво друго да каже.
 - Е... все пак помисли си... - започна да изброява бавно Уйки - Спаси се от няколко опита за покушение, спаси се и Кияна от това да стане жена на друг, Куро ще има голяма част от нашите трибцали, аз ще имам технология за пространствени аномалии... Не е ли всичко идеално?
 - Уйки! Колкото и да човъркаш в мозъка ми, нищо няма да намериш. Онези средните нищо не са ми оставили като информация!!! Просто бях при тях за малко и това е всичко. Единственото ценно, което разбрах е, че във всичко трябва да сме умерени... А това го знаят всички малко по-образовани същества сигурно във цялото това битие!!!
 - Ясно, че така ще кажеш! - засмя се Уйки и го погали по косата, докато го връзваха, - Но!... Аз, все пак, трябва да проверя.
 - Колко дни ще отнеме това? - запита Нико, предчувствайки адските болки.
 - Ако не се съпротивляваш - по-малко от година! - каза Уйки сериозно.
 - Цялата година?! - извика Кияна, която слушаше всичко.
 - Колкото трябва, не можем да контролираме това! - отвърна твърдо Куро, който все пак беше доволен, че имат поне един шанс за повече енергия - Уйки щеше да им дари 90% от трибцалите на Харкун.
 - Но това са адски болки, човек! - каза Лиан, който вече бе успокоен, че е в тялото си, но дори той не можеше да си представи болки от няколко месеца до година и то в главата на някой.
 - Не е хубаво това... - рече и Бияна и гледаше към отдалечаващата се мъглявина.
 - Направо майката си е ебало! - промълвиха и двамата Пешовци, но гледаха да не вземат много явна позиция, защото Куро можеше да им резне от приходите.
 - Куро, знам че плащаш добре, но всички сме хора на този свят! И бедни и богати! И всички имаме сърцааааа... - заплака Спаска.
 - Капитане! Нико е първият, който си избрал от Бо, нали? - попита Кияна.
 - Да. И какво? Знаех, че е добър избор. Всички негови стъпки отначало досега ни доведоха до този успех! Ще имаме 90% от трибцалите на Харкун, защото той се съгласи да е в екипа на Кяпутен Куро, той попадна на някакви Средни, той попадна в обсега на Уйки, той попадна в отцепилото се царство, там пак попадна на Уйки... и Нико... ах, този наш Нико!... Той сега е разменната монета за 90% от трибцалите на Харкун!!!
 - Уйки плати ли ти вече? - попита Лиан, който се съмняваше и то доста в цялата тази работа.
 - Да! И аз това щях да попитам. - намеси се Курхуй, който също имаше големи съмнения, когато ставаше въпрос за Уйки.
 - Имам вече 45% от трибцалите! - рече радостно и с голямо задоволство японецът.
 - Моля те!!! - падна на колене Кияна пред него, което изненада всички. Ена дори зейна от учудване, а Бияна отвори широко очи от изненада.
 - Кияна... - понечи да каже нещо Шики. А Сиси направо отиде да я успокои, клякайки до нея.
 - Моля те, Куро!!! Освободи го!!! 45% са достатъчни!!!
 - Ама вие искате да играем нечестно с Уйки ли? - попита Куро.
 - Да, защо не? - засмя се радостно Курхуй, който нямаше нищо против.
 - Аз не искам, но Нико много го боли! - каза Кияна.
 - Аз не мога да играя нечестно... - отвърна Куро, но се замисли и отсече: - Предлагам ви компромисен вариант - аз си оставам с 45% трибцали и не ща да се меся на Уйки. Вие, обаче, останалите сте си много навити да се изрепчите на Уйки и да освободите Нико, нали?
 - Да!
 - Разбира се!
 - Ами че как?!
 - Много ясно!
 - Защо не? - започнаха да отговарят един през един. Само дядо Петър си мълчеше, но беше тъжен и клатеше ли клатеше глава.
 - Ами това е!!! - каза Куро. Аз не се намесвам. Оставям ви тук с всички ресурси. Аз само си вземам моята сфера и суперкотката. Всичко останало си е ваша работа - каквото направите, направите. Давам ви един месец!
 Рече Куро и отсече. След това си взе суперкотката, отвори спираловидна дупка и изчезна към Земята.
 - Каквото кажеш, ще слушаме твоята дума! - сложи ръка на рамото на Кияна Курхуй. Както знаем, тя му беше симпатична, а от друга страна - той нямаше нищо против Нико, а и ненавиждаше Уйки. Курхуй щеше да е най-верният съюзник на Кияна в този момент.
 - С теб сме! - каза и Лиан, от който очакваха най-много проблеми и съпротива, но той ги изненада приятно.
 - С целия си огнен дъх и воля съм готова да се боря! - каза ламята Спаска.
 - Излишно е да казваме, но и ние сме с теб. - рекоха Ена и Шики, - Няма да изоставим Нико току-така!!!
 - Ще видим и ние с какво да помогнем. - обадиха се малко страхливо Пешовците.
 - Голяма сила сме ние тук!!! - каза оптимистично и гордо Курхуй.
 - С вас съм, - каза си думата Лиан, - но малко съм против това "голяма сила сме". Ти си ни разправял, Курхуе, че Уйки е почти едноличен владетел на Харкун и е нещо като "втори след царя". Това значи, че разполага с почти цялата царска армия. А там...
 - Даааа... - прекъсна го Курхуй, - Имаме 3 милиарда армия!
 - Толкова много?! Че това е повече от китайците и индийците на нашата планета, бе?! - викна бай Пешо и ченето му щеше да падне от почуда.
 - Да... Затова... да, не сме голяма сила... Имаме нужда от гениален план. - призна си Курхуй.
 - Ще го имаме! - каза Кияна съвсем сериозна и уверена.
 - И какъв е той? - попита доста недоверчиво към нейните военни планове Лиан.
 - Много подробно съм разучавала къде и по какви мисии сте били преди това. И то повечето на този А-кораб. Това е добре, защото той ще ни помогне да се върнем по тези места.
 - Е, и? - попита Бияна.
 - Ще съберем специален отряд от почти всички места, където сте били! Има много ценни кадри там за точно такива действия! - отвърна й Кияна.
 - "Специален отряд", "ценни кадри"! Харесва ми как мислиш! - похвали я Лиан.
 - Явно, явно момичето е надарено с ум и разум! - рече похвално и Петър Полисексът.
 - Кияна... шефке! - обърна се Курхуй достопочтително.
 - Кажи, Курхуй!
 - Нека изходим от презумпцията, че Уйки ще мъчи Нико в секретна военна база, най-секретната, най-военната, онази под царския дворец на Харкун! Ако можем там да проникнем и да победим, значи ще можем да го спасим.
 - Така и ще направим! - каза Кияна и беше много съсредоточена, много сериозна и много решителна.
 - Давайте да правим плана! - отвори един лаптоп Петър Полисексът.
 - Абе, вие на Земята много ги обичате тези мрежи и интернети... А ние сме си добре и без тях. - каза Лиан.
 - Има нещо вярно! - съгласи се дядо Пешо - Вие четете, като нас едно време, повече книги, занимавате се повече с изкуство, предпазвате се от радиациите на тези неща...
 - Ами да. Само военните при нас имат електронна мрежа... - отвърна Лиан.
 - Лиане, знаем как е на Бо! Нека сега използваме този компютър и да направим план.
 - Няма връзка със земния интернет, но става за направа на планчета. - обясни малкият Пешо.
 Започнаха да го мислят всички този план и накрая решиха - предвид голямата секретност и защитеност на военната база, ще им трябва първо ташлар - извънземен от онези, които са силни и яки като скали, който да може да помете всякакви защитни врати по пътя си. Ще им трябват няколко копия на войници от охраната, които Курхуй тайно ще изкопира с харкунските копирни технологии. Ще им трябва един по-примитивен човек от планетата на която дядо Пешо за малко да се ожени. Ще им трябват няколко дендрона - онези говорещи и ходещи дървета от Джълан. Ще им трябва един от онези голите сини напреднали в оръжейните технологии извънземни същества, въоръжен с техните оръжия. Ще им трябва прах от онзи, с който всеки почва да си казва 100% истината. Ще им трябват няколко от паяко-рако-образните пирати, които могат да сдържат цял космически кораб в техния си леплив капан.
 - С такъв екип, направо ще им разкажем играта!!! - каза бай Петър Полисексът.
 - Ще им я разкажем, дори и без Капутен Куро! - каза Кияна и стисна юмруци.

(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 33
"На всяка цена!"

  След всяка изминала минута Кияна ставаше все по-неспокойна и угрижена, защото си представяше (доколкото човек можеше да си представи нещо такова) колко много страда Нико при Уйки, който иска да му извлече цялата интересуваща го информация от мозъка.
 - Имаме нужда от конкретен и незабавен план за действие! И не искам да губим никакво време! - каза тя. Останалите, с изключение на Курхуй, който беше в банята на А-кораба, бяха съгласни и я слушаха внимателно. Нико трябваше да бъде освободен на всяка цена!
 - Преди да започнете!!!... - появи се Курхуй задъхан, който се появи полугол. - Нико успя да се свърже с мен за секунди!!! Локализирал е, че Уйки е в това измерение с него!!!
 - Че това е още по-добре!!! - каза Лиан.
 - Защо? - не разбра Петър Пикапът.
 - Ами, защото няма да има нужда да отваряме спиралодупки и да ходим в Харкун! В нашето си измерение и Галактика... много по-лесно!
 - Аз също си мислех, че ние няма да имаме достатъчно енергия, а и Куро няма да ни даде от неговата. - каза Курхуй.
 - А то защо ще трябва чак толкова енергия? - попита Бияна.
 - Защото имаме пиратски кораб да докарваме. - припомни й Кияна, която още се тресеше леко от ужас като си спомняше онова преживяване с ракообразно-паякообразните пирати и техния леплив космически капан, когато тя и Нико се целунаха.
 - Ясно, ясно... - отвърна й Бияна.
 - Къде е локализиран Уйки? - попита Кияна Курхуй.
 - Ето тук. - показа Курхуй на един от А-корабните компютри.
 - Какво е това?! Къде е това? - не разбираха останалите, които бяха прекарали много по-малко време на А-кораба, а и не бяха астрономи.
 - Това е една наша малка планета. - рече Сиси.
 - И как Уйки е отишъл да се договори с вашите да му дадат там да си прави опити с Нико?! - попита я Шики.
 - Не знам... нашите са готови да търгуват с всеки, който им плати добре... без значение от коя планета, галактика или... в случая - измерение, е той или тя...
 - Много ли е добре защитено там? - попита Кияна, която се опитваше да даде максимално близък план на базата.
 - Средно, доколкото знам... - отвърна Сиси.
 - Ти ходила ли си там? - попита Лиан.
 - Един път само. Може някои неща да са се променили.
 - Курхуй! - обади се Кияна, която наистина бързаше нещата да станат час по-скоро.
 - Кажи! - отзова се веднага Курхуй, който си беше вече нещо като фен на Кияна, която никога не преставаше да му е симпатична.
 - Колко енергия ще имаме за спиралодупки?
 - Не повече от три, за съжаление!!! - каза с опасение той.
 - Но това е ужасно! - извика тя почти обезверена, - Аз мислех, че ще има поне за десет! Ние наистина, ама наистина нямаме никакво време за губене!
 - Просто кажи и ще действаме! - обади се малкият Пешо. Дядо му повърди.
 - Ами така... - започна Кияна, която вече имаше ясен план за конкретните действия, - Ще използваме само една спиралодупка и ще си оставим две за акцията. С тези две ще отидем първо до планетата от света на Сиси, където се е окопал Уйки с Нико и после, ако сме живи, ще използваме последната спиралодупка, за да се върнем на борда на кораба ни тук!
 - Как ще осигурим всички тези... чакай да видя... - отвори пак своя комп Петър Пикапът и заизрежда - ташлар, копия на войници от охраната (само че сега ще копираме тези от на Сисиевата планета), примитив, дендрони, гол син извънземен, прах от онзи, с който всеки почва да си казва 100% истината, паяко-рако-образните пирати с капан...
 - Не можем изведнъж да ги съберем, нямаме толкова спиралодупки. А А-корабът не е толкова бърз, за да ходим по отделно. Ето какво, - обясни им Кияна - Ще използваме летящите модули на А-кораба, оптимално. Най-добрите пилоти сред нас ще отидат с тях до някои от тези места. Ще използваме едната възможна спиралодупка. Накрая, ще използваме и самият този А-кораб.
 - Слушам те кой къде ще ходи и какво ще търси! - веднага се обади с готовност Курхуй.
 - Аз мога и самостоятелно да литна и да търся! - каза Спаска, която от космос се не боеше, но летеше по-бавно от модулите, та предложението й не струваше и пукната пара, но все пак всеки я уважи заради него.
 - Курхуй! Спиралодупката ще използваш ти, защото ние няма как нито с кораба, нито с модулите да отидем до твоето Харкунско измерение. Помни, оттам ни трябват поне 3 дендрона, няколко изкопирани войници като тези от охраната на Уйки (защото може и да нямаме възможност да копираме от планетата на Сиси, а Уйки сигурно е взел харкунци със себе си и може да го заблудим поне малко с клонингите, които ти ще направиш)...
 - Ясно. Мога да взема и няколко харкунзаври. Те са яки животни!
 - Добра идея!!! Не се бяхме сещали за тях. - каза малкият Пешо.
 - Аз се сетих, ама... - усмихна се бай Пешо под мустак, защото вече си беше имал работа с един, но не каза нищо повече, че да не извиква заспали чувства.
 - Значи аз тръгвам, веднага!!! - поклони й се Курхуй и потегли на път.
 - Всички правете като него! Чуете ли си заданието, веднага тръгвайте, защото вие ще се забавите сигурно дори повече от него.
 - Казвай, казвай! - подкани я Лиан, за който всичко това беше рутина.
 - Ти си най-подходящ да отлетиш с модул да намериш един от сините извънземни, въоръжен с техните високотехнологични оръжия. Вземи и Бияна с теб, може да е полезно да не си сам. А и няма да имаш особени проблеми с навигацията.
 - Ето ти и подробни координати къде да ги търсиш. - даде му разпечатка Сиси.
 - Ами, тръгваме! - хвана Лиан Бияна под ръка и слезнаха едно ниво по-долу, където бяха готови модулите за изстрелване.
 - Петър и дядо му. Вие отидете на онази планета, където дядо Петър е имал вече опит с местните.
 - Аз опит, че имам, имам си... но без Куро ме е страх, моме! Признавам си, че само с внука, най-много да ни теглят един здрав кьотек и кой знае какво...
 - Ясно. Спаска!!! - веднага намери решението Кияна - Вземете и Ламята Спаска с вас. Тя ще ви пази по-добре и от Куро.
 - Само че аз не мога да се събера в модул! - каза тъжно Спаска.
 - Ще те вържем за него с някое въже или кабел! Ще подхвърчаш зад него. - каза Петър Пикапът.
 - Че то направо като космически водни ски! Или онова там с парашутите и моторниците! Много ще е интересно преживяване за мен! - зарадва се Спаска, че ще може да съчетае полезното с приятното.
 - Потегляме! - съгласи се и Петър Полисексът.
 - А ние какво? - беше нетърпелива Сиси. Шики и Ена бяха до нея.
 - Шики, отиди за прах на истината. - каза Кияна, която сметна, че Шики е доста подходящ за тази работа.
 - Веднага. Това моето май е най-лесно. - усмихна се Шики.
 - Само внимавай да не те излъжат, помниш какво стана... - предупреди го уместно Ена.
 - Спокойно, скъпа приятелко! - отвърна й Шики, но понеже не беше сигурен с управлението на модула, колкото и да беше смарт-модул, взе и Сиси със себе си, която разбираше от тези неща.
 - Останахме само ние двете! - каза Ена. Кияна усети, че тя е притеснена.
 - Ти, Ена, ще се отправиш с А-кораба ни към пиратите, и ще им обещаеш добра плячка и възнаграждения.
 - Ама те може да пленят мен и целия кораб!!! - уплаши се още повече Ена.
 - Предпочиташ да караш модул ли?
 - А! Не!!! Аз ще си умра от страх в модул!!! Сама в модул, а и няма тези всичките помощни системи тук...
 - Значи искаш да си на А-кораба, но те е страх от пиратите. Тогава отиди с кораба пък да намериш ташлар.
 - Олелееее!!! Тези са още по-страшни!!! Каменни, обичат да се бият! Вече искаха да ни тряснат!... Сам-самичка как ще се оправя?! - просълзи се Ена.
 - Ена, трябва да избереш - пиратите или ташларите! Нямаме време, разбери!
 - Добре, добре... остави ме само за секунда... да се съвзема...
 - Не се притеснявай толкова!!! Курхуй ще дойде, когато е готов с клонингите, дендроните и харкунзаврите тук, на А-кораба ни. Докато пристигнеш той ще е там, а той е умел, силен...
 - Ааа! Така става!!! Ами значи избирам си ташларите! - успя най-сетне да се поуспокои Ена.
 - Добре. Аз отивам при пиратите! - каза твърдо и решително Кияна.
 - Ужас!!! Киянче!!! Не те ли е страх?! Тогава ти и Нико, много се бяхте изплашили... - подскочи Ена.
 - Страх ме е, но това няма значение, когато трябва да спася Нико. - отвърна й Кияна съвсем сериозно и се запъти надолу към модулите на А-кораба.
 Курхуй, който беше тръгнал най-рано от всички първо отиде в Джълан. Лесно му беше да вземе няколко дендрона. Прецени, че четирима ще са достатъчно. След това набързо премина границата, изкопира за минута няколко харкунци с униформи като от тези на Уйкиевата охрана, а един от неговите верни хора му доведе и пет харкунзавъра.
 Курхуй отвори спиралодупка и клонингите, следвани от харкунзаврите и доста учудените от дупката дендрони влезнаха вътре. Курхуй също веднага влезна вътре, защото макар и да знаеше, че Уйки в момента не е тук, тръпки на притеснение и ужас го побиваха всякога, когато беше в своето си измерение.
 - Ох! Камък ми падна от сърцето! - извика Ена и тръгна да прегръща от радост Курхуй, когато той се появи на А-кораба със спиралодупка, следвайки всички тези от измерението си.
 - Спокойно бе, ей! Дебелак!!! - поразсърди се малко Курхуй.
 - Извинявай, ама ти си ми... вие сте ми надеждата! - рече Ена и им обясни, че отиват да търсят ташлар, разказа им какви твърди, каменни, агресивни канари са тези ташлари. Харкунзаврите бяха животни и нищо не разбираха, само сновяха напред-назад душейки наоколо, но дендроните - тези интелигентни ходещи и говорещи дървета, те сериозно се поуплашиха, защото срещу камък бяха по-слаби, а те не бяха свикнали да са по-слаби от нещо физически. Скоро А-корабът навлезна в ташларските територии.
 - Тук ли е? - попита Курхуй като се оглеждаше наоколо готов да воюва с тези ташлари.
 - Тук е, според А-кораба... - каза Ена, анализирайки цялата входяща информация.
 - Ами ще се оглеждаме. - рече й Курхуй. След малко съзряха някакъв астероид, а на него потрошен ташларски кораб.
 - Тук дали ще има оцелял? - запита се Курхуй на глас.
 - Да проверим! - каза с надежда Ена, която предпочиташе да си има работа с паднал ташларски кораб, отколкото с действащ. А-корабът кацна на астероида близо до падналия кораб на ташларите. Ена, Курхуй и един от дендроните внимателно влезнаха вътре по предварително изградения тунел от А-кораба. Намериха един-единствен ташлар:
 - Ранен съм, но пак ще ви смажаааа... - изстена той.
 - Жив-умрял и достоен за съжаление! - изплю се Курхуй.
 - Някакви ни блъснаха... Целият ми екипаж изхвърча в космоса... само аз успях да се приастероидя... Най-трениран и най-оправен съм. Оцелях!!! Това да ти говори нещо, а бе? - изстена пак ташларът.
 - Хей, ние идваме с мир! Имаме предложение! - каза Ена приятелски, доближи се до ташлара и му помогна да си посъбере камъняка около него, да го залепи по себе си... Той като чу, че ще има и келепир от цялата работа, реши че ще дойде!
 - Ама ти въобще можеш ли да ходиш, да се биеш? - усъмни се Курхуй.
 - Мога, бе!!! Обещавам!!!
 Ена не искаше да продължават да търсят други ташлари и затова решиха да действат с този. Прибраха го на А-кораба. Дендроните го гледаха с голямо учудване, а той заспа и нямаше време да им се начуди.
 Лиан и Бияна, почти по същото време, вече бяха открили син извънземен. По-скоро той ги беше открил. Без да го усетят беше се настанил зад тях в модула и ги стресна ужасно!
 - Много сте напреднали!!! - учуди се Бияна.
 - Не сме много напреднали, а вие сте много изостанали. - засмя се той.
 - Как влезна тук, наистина не мога да разбера!!! - попита и Лиан, леко в готовност да хване пистолета си.
 - Аз съм отшелник и ми беше скучно... Викам си да влезна малко при вас. Какво търсите тука? Ако продължите напред, направо може и боя да си намерите; там са наши военни предни постове.
 - Трябва да спасим един човек от нашия народ. - каза му Бияна - Искаме да намерим някой от вас, който е напреднал и с напреднало технологично оръжие да помогне.
 - Лоши ли са го хванали?
 - Най-лошите, които може да си представиш! - каза Лиан - Искат да му изчовъркат мозъка всячески, че търсят нещо, което може и да не е там.
 - Чакайте малко. - каза синият гол извънземен, а след малко се появи пак изненадващо зад тях в модула, вече екипиран.
 - Определено супер-напреднали! - възхити се Бияна и поеха курс към А-кораба.
 Шики и Сиси кацнаха на онази противна планета... Само след няколко километра попаднаха на същия онзи измамник. Беше оживял! Шики скочи и го хвана веднага за врата:
 - Олеле, бате! Недей!!! Аз вече съм друг човек!!!
 - Ти не си човек, бе!!! Негодник! - блъсна го Шики на земята.
 - Грешиш, бате! Бате, како! Аз повярвах!!!
 - Какво повярва?! - не разбра Сиси.
 - В Бога-Господа-и-неговите авери!!! - отвърна измамникът, - Имаше преди един, който като ме ранихте и ме спаси. Беше мисионер! Разказа ми за Бога-Господа-и-неговите авери! Даде ми и свещена книга да чета. Ето... - този път не лъжеше, наистина имаше книга от някаква секта.
 -  И какво? - попита Шики, който още не му вярваше.
 - Ами аз го излъгах и му откраднах това-онова, защото, бате, како... аз, ако от него не открадна, от кой ще открадна?
 - Ужасно... той те спаси, а ти го крадеш?! - хванаха се за главите Шики и Сиси.
 - Е, ами... кражба яко... но после прочетох книгата и повярвах. Вече съм нов човек.
 - Имаш ли прах, от онзи прах? - мина директно на темата Сиси.
 - Имам!
 - Дай насам малко. - каза му Шики.
 - Веднага давам, бате! - подаде му торбичка онзи.
 - Как се използва?
 - Ами духаш и той се разпръсва.
 - Ами как не попада на тебе?
 - Ами аз съм бързак...
 - Ох... това може някой от нас да не го направи. Да го вземем с нас. - заколеба се Шики.
 - Къде, бате?!
 - Абе не питай и идвай! - дръпна го Сиси към модула и тримата потеглиха към А-кораба.
 Пешовците и Спаска голям полет направиха до примитивната планета. Този път се припланетиха до някакво друго племе. Бай Петър Полисексът си отдъхна. Тук направо като видяха Спаска почнаха едни поклони, едно обожествяване. Много хорица искаха да ги последват, но Пешовците си избраха един по-якичък абориген. След това веднага обратно в модула и напред към А-кораба.
 Най-опасно положението оставаше за Кияна. Не се знаеше дали въобще ще се върне, защото преговори с пирати и то точно с такива примитивни, зли и агресивни като тези извънземни същества приличащи на паяци и раци, не бяха най-безопасното нещо. А и  можеше наистина просто да пленят модула й, да влезнат в него и да я изядат. Знаеше, че може да умре всеки момент, но все пак вярваше, че ще се справи, така както вярваше, че и Ена с Курхуй, дендроните, клонингите и харкунзаврите ще се справят. Разликата беше, че сега тя, Кияна, бе тук сам-самичка.
 Видя една малка планета. На нея се разхождаха няколко от тези пирати. Тя им прати поздрав от модула. Онези го приеха веднага. Поканиха я да слезне при тях. Беше си страшничко, но нямаше как. Слезна тя.
 - Идвате с мен. Много плячка!!! Много пари!!! За вас! - каза им тя на примитивния им език.
 - Ние прави какво? - попита началникът им.
 - Вие само хване капан кораб, ако има. Чака малко. Ако има хване, ако няма - не хване!
 - Само толкова?
 - Само толкова. Други с нас - те работи, те бие се, те воюва. Вие само пази, ако има кораб плени!
 - Ние харесва!!! - заподскачаха онези. Каза им да я следват. Те се качиха на подскоци веднага в техния си кораб и тръгнаха. Тя си отдъхна, но все пак даде координати и траектория на останалите от екипа си, за да й се притекат на помощ, ако нещо стане. "Направо щеше да ми изхвръкне сърцето!... Но и на Нико сигурно не му е никак леко!" - помисли си тя. Той вече й липсваше толкова, толкова много.
 А Нико беше от няколко часа прекаран в нашето си измерение на база, в която Уйки беше уредил пълна военна охрана и лаборатория за мозъчните си дейности. Надяваше се, че така ще отнеме повече време на евентуалните спасители на Нико, защото нямаше никакво намерение да се доверява на Куро и екипа му (което се оказа и правилната установка в случая).
 Нико успя да предаде само едно съобщение (онова до Курхуй) и пазеше пълна радио-тишина, защото не искаше Уйки да узнае и за чикибойската игличка, че да почне да го рови и по ръцете. Стоеше мирно, даваше вид, че е готов на пълно сътрудничество с това ужасно същество и чакаше да му дойде спасението, защото усещаше или поне силно се надяваше, че няма да го изоставят в ръцете на чудовище като Уйки.
 - Какъв е този, бе, господин Уйки? - попита някаква, която беше в униформа на висш военен и явно беше командирката на цялата тази база.
 - Обект на най-голям интерес и задълбочено изследване. - отвърна Уйки и помаха малко с пипалца, изразявайки някакви емоции, които никой не разбираше наоколо, дори и неговите харкунски охранители, които бдяха около него.
 - Изглежда ми прекалено обикновен... Виж, даже черепната му кутия е по-малка от нашите и вашите... - погледна го командирката с някакво презрение, недоверие и известно отегчение, въпреки че любопитството я гризеше отвътре.
 - Да, но има мозък, има! - изсмя се Уйки и нареди на охраната да подготви Нико за мозъчното човъркане...
 Кияна се добра успешно до А-кораба, доведе вътре пиратите и целият екип беше събран. Сега оставаше най-трудното: да им се обяснят задачите и да поведат една истинска война за освобождаването на Нико от лапите на Уйки.

(СЛЕДВА)

   

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 34
"На всяка цена!" - 2

  Всички, които имаха приключение с рако-паякообразните пирати и особено Ена с Шики, се удивиха, и възхитиха на смелостта, и себеотрицанието на Кияна, която беше успяла да отиде там (на техните пиратски територии), и да се върне оттам, невредима, и то с цял пиратски кораб за съюзник. Беше наистина удивително. Второто по удивителност бе синият извънземен, доведен от Лиан и Бияна, който макар и екипиран с всякакви оръжия и кинкалерии, си го развяваше насам-натам, полугол. Беше по-гол и от примитива, доведен от Пешовците, който бе облечен в кожи.
 - Леле, леле!!! Какви чудеса имало по света! - цъкаха учудени дендроните, без да си дават сметка, че само те бяха флора тук и всеки друг им се чуди как може да има говорещи дървета като тях.
 - Батета, всичко е много чудно, ама вижте, аз мога да ставам невидим! - рече извънземният с прахчето, и демонстрира своята невидимост.
 - Ти само внимавай да не направиш пак някой номер! - предупредиха го всички, които му бяха брали ядовете.
 - Ееее, батета, каки!!! Аз вече съм нов човек и вярвам в Бога-Господа-и-неговите авери! А и нали ще има далавера!!!
 - Съберете се всички! - каза Кияна, която още не си беше поела дъх, но искаше по-бързо да се притекат на помощ на Нико.
 - Всички! Всички!!! Бързо!!! - изкомандва и Курхуй, от когото Кияна можеше да получи цялата възможна подкрепа.
 - Сиси успя с помощта на А-корабната технология да получи подробни и ясни изображения на цялата военна база. Вижте. - оповести Кияна.
 А-корабът, тази ултра-смарт машина, веднага разгърна холографска карта в дву- и три-измерен вариант.
 - Леле, леле!!! Какви неща имало по света! - зацъкаха отново учудени дендроните.
 - Не е зле като технологийка... - добави синият гол извънземен, - Но още може да се побутне оттук-оттам.
 - Тази база е по-сложна и от онази в Харкун, която Уйки управляваше! - зина в учудване Курхуй.
 - Ами, ние сме сравнително-напреднали! - заяви с гордост Сиси.
 - Защо картинки гледа?! - недоумяваха пиратите - Какво това?
 - Вие само там, над планета! - обясни Кияна, - Ако дойде друг космически апарат - хващате го!
 - И ядем? - попитаха радостни те, предчувствайки голямо пиршество.
 - И ядете!!! - веднага потвърди Лиан, който нямаше никакви задръжки.
 - Ядем! Далавера! Ядене, добре!!! Добре!!! - подскочиха радостни те, доволни, че не са прекарани.
 - Батета, това много голямо, бе... Къде са парите им, не виждам добре... - рече извънземният с прахчето, който сега не беше невидим, но също искаше далаверата не по-малко от пиратите.
 - Веднъж разбием ли го, ще си вземеш колкото пари имат и колкото можеш да носиш! - успокои го Кияна.
 - Ако бях в по-добра форма, аз сам мога да пробия тази база! Аз съм твърд копелдак! - похвали се ташларът.
 - Да, "ако"... - погледна го с досада Курхуй, който много се съмняваше, че тоя, колкото и да е внушителен като грамадност, твърдост и самочувствие, ще направи нещо полезно в тази акция.
 - Някой още нещо има ли да добави? - попита нетърпелива Кияна, защото наистина се притесняваше ужасно за Нико там.
 - Аз! Аз! - обади се примитивът.
 - Какво искаш да добавиш? - попитаха го няколко в един глас.
 - Аааааааъъъъъъъъъааааааааааъъъъъъъъъъъъъъауууууууууууу!!! - добави той. Нямаше някаква рационална стойност, но поне беше нещо за повдигане на духа - вик на войн, готов да се бие за своите и за каузата. По-добре от нищо.
 - Какъв е планът? - намеси се конструктивно Курхуй.
 - Аз ще кажа какво мисля, а ти и Лиан ще ме коригирате, защото сте най-добри във военните въпроси. - отвърна Кияна и започна:
 - Клонингите от Харкун, ще се доближат до този вход, за да избегнем парадния, където охраната е повече. Те ще отвлекат вниманието: ако ги допуснат, влизаме и ние. Ако не, ще се атакува главния вход.
 - Да атакуваш главния вход с тези там на входа и по кулите... това си е живо заколение! - ококори се Лиан.
 - Дендроните, бе! - отвърна веднага Курхуй -Дендроните ще атакуват челно. Колкото и да ги стрелят, ако не ги горят с огън, те няма да пострадат толкова. Няколко дендрона ще могат да влезнат заедно с вратите вътре!
 - Е, това е друга работа! - съгласи се Лиан.
 - Защо аз не мога да се заема с тази задача? Толкова съм як и за мен трудно има открити бронебойни куршуми! - обади се ташларът.
 - Защото ти ще трябваш за резервния вход. - каза му Кияна, - Там, където с клонингите ще опитаме да влезнем.
 - Кои ще опитаме да влезнем там? - попита Шики.
 - Тези, които са въоръжени поне малко. Ще имаме две групи, които да са с почти равни сили.
 - Не... - прекъсна я Курхуй, - Ако искаш моето мнение, тези които ще атакуват парадния вход, ще трябва да са по-силни.
 - Съгласна съм. - каза Кияна.
 - И аз съм съгласна. - обади се Бияна, макар че никой не я питаше и най-малкото пък тя беше човекът, който можеше да се включи с нещо в теорията на войната.
 - Как ще балансираме силите, според теб? - включи се Лиан. Дядо Пешо се включи:
 - Три дендрона с Курхуй, който ще е с калашника и ти, с твоя патлак, и синият напредничав извънземен субект за главния вход. Ще ги пометете като куцо пиле домат! Пък и харкунзаврите ще свършат сигурно бая работа. Останалите - Един дендрон, ташлара, Кияна, аз и внука, Ена и Шикито... и нашия примитивен пич.
 - Ами ние? - обади се Спаска.
 - Не сме те забравили, Спаске! - каза Кияна, - Ти ще си с този човек с прахчето... Ще кръжиш с него наоколо, но не много високо, за да не те стрелят, ако те засекат. Който от нас пробие пръв, с него минаваш. Носиш невидимия с прахчето и го пускаш там, за да издири първи Нико, да духне праха на истината и да може Нико да избяга, докато Уйки и останалите се карат.
 - Прекалено лесно, за да се получи... - усъмни се Пешо Пикапът.
 - План "Б" ли има? - попита го Кияна.
 - Нямам, но трябва...
 - И какъв?
 - Много неща са по веригата... Всичко може да се провали, а нямаме никакви резерви... Не знам какво да предложа. - вдигна рамене малкият Пешо.
 - Нико е на почти равно разстояние и от двата входа, които имаме предвид. - включи се Сиси.
 - И какво? - не разбра какво има тя предвид Курхуй.
 - Ами сферата за спиралодупката ще е само в теб. Ако и двата екипа се срещнат едновременно - да, ще се измъкнете. Но, ако единият закъснее?
 - Това наистина е проблем! - потрърди Кияна, която не искаше да се бавят, но съзнаваше, че не може без детайли...
 В същото време в базата Уйки беше започнал да човърка отново мозъка на Нико.
 - Не се съпротивлявай!!! Така по-малко ще боли! - викаше Уйки.
 - Не се съпротивлявай, бе!!!  - ревеше истерично и местната командирка, без да си дава сметка за какво точно реве, но нали й беше заплатено добре, а и нали беше любопитна.
 - Аз НЕ... СЕ... СЪПРОТИВЛЯВАМ!!! - скърцаше със зъби от болка Нико.
 - Ето!!! Ето я!!! Това е пространствената аномалия!!! И ти влизаш!!! - викаше Уйки ентусиазирано виждайки спомените от Никовия мозък.
 - ВЛИЗАМ... И НИЩО ОСОБЕНО!!! НЯМАМ НИКАКВИ ЗНАНИЯ ЗА ТЕЗИ АНОМАЛИИИИИИИИИИИИИИииииииииииииии!... - викаше и се гърчеше от болка Нико.
 - Все нещо ще има!!! Не се предавай!!! - окуражаваше го Уйки и се цъклеше в изображенията на Средните, които изплуваха пред него от мозъка на Нико.
 - АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааа!!! - изкрещя Нико от непоносимата болка, и този път включи чикибойската си игличка, защото искаше всички да го чуят и да му се притекат по-бързо на помощ, защото вече не се издържаше.
 "АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааа!!!" - разнесоха се виковете му в А-кораба от всички, които имаха тази комуникационна игличка дадена им от Кяпутен Куро.
 - Не! Тръгваме!!! - каза Кияна, - План "Б", ще го мислим в движение!
 Само Сиси и Бияна останаха на А-кораба, за да командват, ако се наложи нещо. Пиратите започнаха да охраняват небесното пространство над базата с техния си кораб. Спаска полетя, заедно с невидимия извънземен с прахчето надолу, за да кръжат незабелязано ниско около базата и да влезнат там, където някой от екипите първи пробие. Курхуй с всички харкунзаври, Лиан, синият извънземен и трима дендрона се запътиха към главния и най-опасен вход. Харкунските клонинги, Шики, Ена, Кияна, ташларът, един дендрон и двамата Пешовци се запътиха към другия, по-малко опасен вход.
 - Ще държим връзка с игличките. - каза им Кияна. Започнаха атаката с по-маловажния и по-безопасен вход. Клонингите се появиха и поискаха среща с Уйки. Пуснаха ги веднага, защото Уйки направи грешката да ги допусне. Скоро, обаче, колкото и да беше запленен от спомениете за пространствените аномалии от Никовеия мозък, той се усети, че тези от неговото измерение, заедно с някаквъв дендрон, а също и съвсем непознати неща като ташлар от това измерение не влизат, за да го почерпят със сладки, а и беше ясно, че са се докарали тук със спиралодупка.
 - ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ!!! - изкомандва Уйки.
 Клонингите, дендронът, ташларът, Пешовците, примитивът, Кияна, Ена и Шики вече бяха изминали половината път до Уйки и Нико. Когато Уйки обяви пълна бойна готовност и командирката насочи множество от войниците на базата към въпросните освободители на Нико, Курхуй реши самоволно да атакува главния вход (с неговите си три дендрона, Лиан и синият извънземен), за да може да отвлече колкото се може повече сили на базата, за да не пострада Кияна.
 Войниците на базата бяха бързи. Веднага налетяха на групата на клонингите, дендрона, ташлара, Пешовците, примирива, Кияна, Ена и Шики. В началото беше лесно, защото клонингите вървяха най-отпред и войниците от базата стреляха по тях. Да, но после клонингите умряха, изпариха се (както се изпаряват, когато са в друго измерение) и насреща остана само един дендрон да пази групата. Ташларът беше зад него и също спомагаше донякъде за опазването й.
 - Курхуй! И ти ли нападна?! - извика Кияна.
 - И аз! Ще се опитаме да отвлечем колкото се може повече сили, за да не пострадаш! - отвърна й той.
 Трите дендрона на Курхуй се втурнаха към вратата на парадния вход и я отнесоха за отрицателно време. Синият извънземен обезвреди и изстрелите, и самите стрелци на базата. Лиан простреля всички от нападащите фронтално войници там, а Курхуй се справи по фланговете.
 - Къде да влезнем?! Къдееее? - попита ламята Спаска изненадана от почти едновременното проникване на двата екипа - този на Курхуй и този на Кияна.
 - При Кияна! - каза Курхуй без да се колебае, защото знаеше, че една ламя може да помогне много там. Спаска със ставащия невидим извънземен веднага се насочи към второстепенния вход, където беше проникнал екипът на Кияна. Когато стигна там, видя, че дендронът вече изнемогваше от изстрелите на тези от базата. Спаска застана до него, извънземният се изсули от гърба й и стана невидим, а Спаска започна да бълва огън колкото се може по-далече и изгори всички войниции пред нея.
 Дендроните на Курхуй помитаха всички войни на пътя си, а останалите живи бяха доубивани от самия Курхуй с калашника, Лиан с неговия пистолет и синият гол извънземен с неговите чудновати оръжия. По този начин, макар и по-далече, Курхуевият екип си проби път по-бързо до Нико и Уйки, но харкунзаврите бяха всички мъртви вече.
 - Извикай помощ от най-близката ви колония! - каза Уйки на командирката. Тя се обади за помощ. Веднага долетяха три от най-близките военни кораби. Пиратите с техния си кораб, обаче хванаха и трите новодошли с тяхната си леплива технология, и започнаха да навлизат вътре при тях, за да ги пленяват или направо ядат!
 - Няма полза!!! Пленени са!!! - извика командирката.
 - Ами, значи ще се справим тук, долу!!! - хвана я Уйки с пипалата си. Дай ми най-силните гардове, отивам да атакувам и аз!!! А ти пази този! - посочи той омаломощения Нико. След малко Уйки начело на своите най-верни охранители и най-елитните войници от базата отиде в наблюдателната зала, за да види къде какво става.
 - Мдаааа... - започна да изчислява Уйки, - Дъртак, левак, дебелак, мускулест, женски и каменист... и един умиращ дендрон... Тези са пътници!... А тук? Ооооо-хооооо!!! Три дендрона, синичък гол, Курхуй и някакъв от неговите тъпаци напредват... Сега ще ви кажа как се напредва!!!
 Уйки, заедно с неговия новосформиран мощен военен екип, скоро достигна до екипа на Курхуй.
 - Огън!!! - изкомандва Уйки. Буквално огън последва от няколко местни огнехвъргачки и дендроните изгоряха пред очите на ужасения Курхуй. Лиан и синият извънземен откриха огън. Курхуй също се окопити и започна да стреля. Цялата тази "канонада" респектира всички от Уйкиевия екип. Няколко от тях почти веднага умряха, няколко други се изпариха умирайки.
 - Няма нищо! Имаме числово преимущество! - изхили се перверзно Уйки. С многото си крайници и пипала, той също стреляше на поразия. Успя да рани дори синия извънземен.
 Кияна се добра до стаята с Нико и командирката. Дендронът издъхна там, с последни сили стоварвайки се и разбивайки вратата. Ташларът помете първата вълна от охраната на стаята и на командирката, а останалите - Ена, Шики, Пешовците и Кияна, посрещнаха с електрошоковете си и част от пленените оръжия.
  - Кияна!!! - извика Нико. Тя го чу и веднага се завтече към него, но командирката я рани. Ташларът сплеска командирката с един удар и тя изпадна временно в безсъзнание. Останалите помогнаха на Нико да се освободи от оковите си.
  - Отиди да помогнеш на Курхуй и другите... - промълви Кияна и ташларът отиде там. Останалите внимателно го последваха, справяйки се от време на време с някой изскочил оживял войник от базата. Нико намери своето оръжие, което беше конфискувано от Уйки, и го даде на Шики, който стреляше добре с него, и допринасяше за отвяването на всеки по-опасен местен войник.
 Сферата беше у Курхуй и трябваше да се доберат до него на всяка цена. Добраха се, но завариха следната ситуация: синият извънземен беше ранен смъртоносно, трите дендрона вече бяха изгорели, Курхуй бе ранен в крака, но все пак стреляше, а Лиан бе останал, засега невредим, и също стреляше. Уйки, с оцелелите му над 30 войници и 1 харкунски гард, отвръщане на огъня зверски и беше уверен, че ще убие всички.
 - Предайте се!!! Нямате шанс! - каза им Уйки.
 - Никога!!! - изхленчи почти Курхуй, който не искаше да попада отново в ръцете на Уйки.
 - Ти се предай. - отвърна Лиан, колкото да каже нещо.
 - Аааа! - влетя върху Уйки ташларът с боен вик, но Уйки, който си беше силен, веднага го прехвърли към Курхуй и Лиан, надявайки се да ги затисне с тази скална маса, само че ташларът си "би спирачки" навреме и застана пред тях да ги пази.
 - Пай се! Огън!!! - извика Спаска, която също се появи току-що и избълва огън. Веднага изпепели и последния жив от охраната на Уйки и няколко от местните войници, но Уйки започна да стреля с многото си пистолети, къртечници и шмайзери, и пр. които държеше с неговите многобройни крайници и пипала, и Спаска се сурина кървясала на пода. Шики произведе изстрел с пистолета на Нико и уби всички без един около Уйки, но Уйки, който запази равновесие, въпреки мощната удрарна вълна, го уцели и Шики падна също на пода!
 - Я стреляй по мен, бе, грозен!!! - извика ташларът. Уйки се обърна. Прицели се.
 - НЕ! НЕ!!! - извика единственият оцелял край Уйки местен войник.
 - Защо? - попита Уйки държейки на прицел с многото си пипала и крайници всички.
 - Защото това е ташлар!!! Ако го уцелиш, ще се разпръсне на много малки камъни и ще ни пребият в радиус от 50 метра поне!!!
 - Аха... - забеляза Уйки и спря да се цели в него.
 - Да отваряме дупка и да изчезваме!!! - извика Лиан.
 - А как ще имаме вяра, че Уйки няма да ни убие, докато преминаваме през дупката? - попита Кияна, която вече беше много изплашена, колкото и досега да имаше дух на водач, а и кървеше сериозно.
 - Аз ще стоя тук и ще ви пазя!!! - каза ташларът жертвоготовно.
 - Няма да я бъде! - рече Уйки, хвана единствения оцелял войник, за да се предпази с тялото му и стреля с няколко оръжия едновременно по ташлара. Онзи наистина експлоадира и много малки, и големи камъни захвърчаха наоколо. Войникът, с който Уйки се беше прикрил, умря. Ена и почти всички останали бяха ранени малко или повече.
 - И сега идва моментът на разплатата!!! - викна Уйки, хвана Нико, защото той не биваше да умре заради ценната си мозъчна дейност и започна да се прицелва в ранените един по един. В същото време, обаче, невидимият извънземен духна прах на Уйки. Уйки се закашля, Курхуй отвори спиралодупка, а невидимият влезна в схватка с Уйки, защото знаеше, че ако победи, всичко в базата е за него. Всички започнаха да се изнизват един по един през спиралодупката.
 - Бягайте батета и каки! Аз ще го оправя този! - викна невидимият, а Уйки в ужас се бореше с нещо, което не виждаше, но се чуваше и се усещаше, че го хваща, щипе, шамаросва, удря и рита. Примитивът също скочи на Уйки, но той го уби веднага, с едно от пипалата си, което още държеше местен пистолет.
 С последни сили някои от ранените замъкнаха ламята Спаска, която беше най-тежка, в спиралодупката и се завърнаха на А-кораба. 
 - Толкова много кръв!!! - извика Бияна, която не знаеше какво да прави, виждайки пред себе си толкова много ранени, стенещи и кървящи хора.
 - Спри да говориш и викаш, и направи нещо!!! - сряза я Сиси.
 - Аз съм тук, за да помогна!!! - появи се изневиделица на А-кораба Кяпутен Куро от негова си сприалодупка. Явно беше следил развитието на цялата ситуация и не се бе сдържал да се намеси поне накрая.
 - Куро! Куро!!! - извикаха тези, които още можеха да говорят.
 - Няма да ви изоставя съвсем! - рече той и тръгна да превързва ранените.
 В същото време - БУМ! Нещо хвана А-кораба. Бяха пиратите. Искаха по-голяма плячка. Сиси им каза, че на планетата долу има повече плячка. Онези оставиха А-кораба и слезнаха на планетата с базата, където още се бореха невидимия извънземен и Уйки.
 Уйки тъкмо беше надвил невидимия и се заогледа колко опустошено е около него. Командирката, която се бе свестила, се добра до Уйки, но в същото време няколко от паяко-ракообразните пирати връхлетяха върху тях. Започнаха да ги хапят, да искат да ги ядат... Но, това си беше проблем на Уйки и на командирката, а А-корабът започна да се отдалечава от тази проклета планета.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 35
Рани

  Ако Кяпутен Куро не се беше появил, не се знаеше дали някой щеше въобще да оцелее... Завърналите се на кораба (оцелелите) бяха Нико, Кияна, Ена, Шики, Курхуй, ламята Спаска, Лиан, Пешовците и, по някакво чудо - синият извънземен, който беше намерил някакви вътрешни защитни сили да "възкръсне". Само Лиан беше останал без никаква драскотина! Чудо, късмет или какво? Никой не знаеше, а и не се интересуваше от това. Около два земни дни, Кяпутен Куро се видя в чудо да лекува окървавените и осакатени членове от екипа си.
 - Ех, момчета и момичета... не мисля, че сте много прави, но и не мога да ви оставя така... - въздишаше и стенеше Куро. Някои с по-леки наранявания като Пешовците се оправиха скоро, но други по-тежко ранени - като ламята Спаска, почти бяха на границата на смъртта.
 - Ти добре, че се появи! - поощриха го Курхуй, който беше с много ранен крак и Лиан.
 - Абе... не може да си представите колко още неща са ми на главата и за каква глобална, вселенска, всебитийна война става дума между Черно-Бяло, Добро-Зло, но, нали и аз имам сърце... - отговаряше Куро и продължаваше да прилага билки, лекарства и всякакви непознати чикибойски технологии.
 В един момент всичко се оказа "стабилно" - беше ясно, че някои ще се оправят (като Кияна, Шики, Ена, Пешо Пикапа и Пешо Полисекса), други може и да останат сакати (като Курхуй), а трети може и да умрат (като Спаска и Нико).
 - Аз, обаче, ще тръгвам, скъпи хора! - каза веднага след като се възстанови напълно голият син извънземен.
 - Много същества изгубиха живота си... ти си много напреднал. Ще можеш ли да навестиш близките и роднините им? - попита Кияна, която още трудно се движеше и с болки се навдигна.
 - Ще мога! Даже съм си записал - ташлар, невидим извънземен... А за говорещата флора, не ми е позната.
 - Аз ще се погрижа! - каза Курхуй, защото не искаше да се разчува много за неговото измерение, че знаеше ли човек...
 - Курхуй... - промълви Кияна, която отново губеше сили и щеше да заспи скоро.
 - Какво? - закуцука към нея на бърз ход той.
 - Как ще се погрижиш за дендроните? Ти почти не стъпваш в твоето си измерение и стоиш само тук?
 - Не исках да му давам информация за нас толкова, защото не знаем кой откъде какво може да навреди, Кияна... - каза й той и я гледаше в очите, които му се струваха много красиви, - Аз само знам, че дендроните не познават родителите си.
 - Как така?! - не разбра Кияна.
 - Те оставят семена на земята... и малките дендрончета поникват след години... после никой не помни къде е оставял семена и никой не знае на чие семе е потомък или потомка.
 - Наистина приличат на дървета... - промълви тя и заспа, макар и да искаше да има още малко сили, за да отиде при Нико. Уви, нямаше... А Нико беше сигурно в най-тежко състояние - не толкова физическо колкото психическо - тези болки от човъркането на мозъка му от Уйки плюс целия този стрес и няколкото рани получени по време на спасяването му - всичко това му бе дошло в повече.
 Беше отделен в отделно помещение. Спаска също бе там. Те, двамата, бяха, според Кяпутен Куро, най-критичните случаи и затова ги беше отделил там с цел специални грижи (доколкото можеше да има такива за тяхното състояние - Спаска беше на решето, а Нико беше толкова шокиран, разконцентриран и объркан, че нямаше накъде повече).
 Кяпутен Куро влезна тихо при тях. Спаска дишаше трудно... всеки момент можеше да издъхне, но засега се държеше. Нямаше с какво да й се помогне, освен да се остави на спокойствие и да се молят да се възстанови час по-скоро. Кяпутен Куро въздъхна съчувствено. Отиде при Нико... Сложи ръка на челото му:
 - Бияна!... - беше първото, което каза Нико.
 - Лошо, лошо... - усмихна се Куро...
 - Какво?! - пробуди се Нико от унеса си.
 - Ами каза "Бияна"... а всъщност... ако искаш да знаеш, почти цялата работа по спасяването ти я свърши Кияна. Май трябваше "Кияна" да кажеш...
 - Трябваше, но... просто не мога да си избия Бияна от главата. Какво да направя? - каза някакси много откровено Нико.
 - Така ли? - наклони глава с интерес към него Кяпутен Куро. Беше му интересно какви мозъчни промени ще демонстрира Нико след интервенциите на Уйки.
 - Да... И ще ти кажа, че ако ти не ме беше продал, нямаше да се стигне до тук. - каза още една откровеност Нико.
 - Знаеш, че нямаше как иначе... а и знаеше с какво се захващаш... както и загиналите...
 - И загинали ли има?! - учуди се Нико и се навдигна, но пак легна, защото беше много слаб все още.
 - Има ми... няколко харкунзавъра, четири дендрона, лъжливия извънземен с праха на истината, рако-паякообразни пирати... Спаска - ето я и нея - бере душа горкичката... Не беше лесно... Но Кияна, Курхуй и Лиан свършиха добра работа! - обясни му Куро.
 - А Бияна? - попита отновно Нико. Куро го погледна още по-изненадан:
 - Уйки да не ти е повредил съвсем мозъка?! Какво пак за Бияна?
 - Не... виж какво, и преди, и сега - никога тя не е излизала от мозъка ми. Опитвал съм се да я подтискам като мисъл, като емоция... знам, че Кияна е по-добра и е по-добра за мен, сигурно, но... искам да знам, Куро! Бияна какво помогна за мен.
 - Ами... какво помогна. Стоя тук със Сиси, ако нещо стане да управлява.
 - Ама беше ли активна да ме спаси? - не спираше Нико.
 - Като всеки човек - беше. То е нормално. Но, човече, не се надявай прекалено много! Нямала е и нищо няма да има към тебе! Разбери го!!!
 - Разбирам го... - каза Нико.
 - Аз снощи сънувах онази, която обичах повече от 10 години. Вчера пак сънувах нещо, че сме в голям, хубав апартамент. Пък там една компанийка бяхме голяма - имаше те и тебе, и едно мило канарче (земна птичка е това, Нико), и брат й с нея. Отначало се грижех за птичката, говорих си с теб и с останалите. С брат й също... По едно време тя се появи да мие прозорците... Бях горд, че мога да видя прелестната й снага, крака, незабравимото й лице... После, като по чудо, тя дойде при мен - говореше ми някакви общи неща за одеала, тениски, пък аз бях щастлив, че просто я виждам и чувам... Мъка... Не може да ми излезне от главата с толкова години (а почти не я мисля и не говоря за нея като съм буден)... Недей и ти така с Бияна, това може да ти остане като някакво проклятие...
 - Знам... - каза Нико и заспа за кратко.
 Куро се върна при останалите.
 - Давате си сметка, че след този провал Уйки вече ни е голям враг. Няма смисъл да спорим дали е трябвало или не е трябвало да се спасява Нико. Няма смисъл и да ми критикувате решението. Все пак трибцалите, енергията, беше в голямо количество... Сега нека да мислим просто какво ще става занапред.
 - Куро... твоите, чикибойците не може ли да помогнат? - попита Кияна.
 - Знам, че изкушението е голямо, но... те не искат да се намесват в този, все още ранен етап... много от тези, които са се опитали да идат при тях са претърпели крушение.
 - В смисъл? - не разбраха Пешовците.
 - Ами ето ти пример - сините извънземни. За малко да проникнат в пространството Чикибой и... претърпели крушение... След няколко опита се отказали.
 - Значи тези толкова добри чикибойци не си поплюват. - заключи Пешо Полисексът, който загря че чикибойците атакуват опитващите се да проникват в тяхното пространство.
 - Не допускат; няма как! - каза Куро и даде да се разбере, че не му се обсъжда темата.
 - И сега какво? - попита Лиан.
 - Има, ама в Харкун, една лечебница, която може много да помогне на такива огнестрелни, лазерни и други рани. А и там нали са напред с копирните технологии - може направо да ви сменят повреден крайник, например... - отвърна Кяпутенът.
 - Така е. - кимна Курхуй.
 - Така е, ама... - замисли се Куро...
 - Ама какво? - попитаха Пешовците.
 - Ами, с този нов и твърд враг - Уйки... - започна Куро и нямаше смисъл да продължава.
 - Аз нямам нужда толкова. - каза Курхуй, макар и да беше един от най-сериозно ранените, - Обаче ще помогна, ако трябва.
 Погледна към Кияна. Май започваше да се влюбва в това момиче от друго, за него, измерение. Преди беше обвзет от ужас, когато ставаше дума да ходи обратно до Харкун, но сега, само при мисълта, че тя може да е там и да се нуждае от неговата помощ, веднага започваше да проявява готовност, смелост и решителност дори да се изправи пред самия Уйки, ако трябва, за да я защити (както и вече беше самопожертвователно атакувал военната база, за да я предпази - нея и екипа й).
 - Ще опитаме, Курхуй... Поне със спиралодупка ще взема до лечебницата Спаска, Нико, Кияна...
 - Е, и аз ще дойда! - веднага отново се включи Курхуй, след като чу "Кияна".
 - Радвам се, че ще дойдеш. Лиан и той ще дойде. - каза Куро.
 - А? Аз ли? - запъна се Лиан, който не гореше от желание да ходи в Харкун, но...
 - Почти сигурно е, че Уйки ще дойде там. - каза Куро и очакваше пристъпи на страх и ужас у Курхуй, но той само кимна. Учудващо!
 - Абе, вече не те ли е страх? - попита го в прав текст Куро.
 - Страх... няма значение. Важното е да помогнем на хората... на ламята, на Нико и на Кияна.
 - Ааааааааааааааааа... - досети се най-сетне Кяпутен Куро и си помисли: "Брей, какви любовни истории тука стават с тези Бияна и Кияна, че и Сиси,... ама щом е за каузата - добре е!"
 Кияна беше вече съвсем малко по-добре и будна:
 - Кога ще тръгнем за там?
 - Веднага щом и Нико може да помръдне. - каза Куро.
 - Аз ще отида да го видя. - каза Кияна. Оставиха я да отиде. Всички си мислеха, че тя е най-подходящият човек да отиде да види и да поободри Нико. Шики и Ена й помогнаха да се придвижи до стаята и я оставиха насаме с Нико (и със Спаска, но това беше само формално, защото тя бе в кома).
 - Нико! - извика Кияна, която се радваше, че го вижда тук, че го вижда жив, макар и на легло.
 - Би... Кияна! - извика и той.
 - Как си сега? - хвана го тя нежно за раменете, после го погали по косите.
 - Малко такъв... безчувствен... пък и откровен...
 - Е, това поне е добре. - усмихна се тя за първи път откакто той беше пленен от Уйки в онова измерение.
 - Ти, Кияна, си ме спасила. Куро ми разказа, че си направила най-главното в тази малка война, която изглежда е била огромна за вас... толкова същества са дали живота си за мен!... Това е просто... не знам нито как да се отблагодаря, нито какво да кажа... А сега ти си тук, пред мен и до мен - благодарностите са слаби, за да мога да се отблагодаря само с тях... Ако някой ден поискаш нещо и аз мога да помогна... знаеш...
 - Нико, Нико! Какво говориш?! - едва ли не възропта тя, - Ти си тук, ти си с нас! Ти си жив, ти си... добре, да се надяваме!!! Ти... ти! Ти си...
 Тя почти се разплака от вълнение, че след всичките опасности и ужас той е тук - Нико, същия той от плът и кръв.
 - Ти си най-добрата! - каза й той.
 - Не съм...
 - Наистина си! На теб дължа живота си... на теб дължа толкова много! И знам, че си най-добрата!
 - За теб съм най-добрата и искам да съм най-добрата и ще продължа да искам да съм най-добрата! - изповяда почти цялото си сърце Кияна.
 - Зная го... така е... - каза той, но нали след всичките тези болки беше станал някакъв много пряк и много честен, взе че й каза и това: - Но знаеш ли какво мълвя постоянно? "Бияна"! Знаеш ли коя сънувам постоянно? Бияна!
 Това попари Кияна като много гореща вода. Тя беше толкова щастлива да го види оцелял, жив и говорещ... а той сега й казваше колко много Бияна е в неговите мисли, чувства и в сърцето му.
 - Бияна... - каза тя и съвсем неволно две сълзи се отрониха от очите й.
 - Да, тя. - отвърна Нико и също се разплака. Сълзите му рукнаха като малки изворчета. Кияна също заплака, но тихо, безшумно, неподвижно дори. Да, но Нико толкова се разплака, че започна дори да се тресе на възглавницата си, която скоро стана наполовина мокра от сълзите му. Плачеше с глас. Кияна не го беше виждала да плаче така никога. Самият той не си спомняше някога да е плакал толкова много. Тя дори за миг се стресна какво му става, да не би да му прилошее, да не би да умира! Толкова се уплаши за него, че собствените й сълзи секнаха и го прегърна така, както беше легнал:
 - Нико! Нико? Нико! Какво има?!
 Той също я прегърна и й каза на ухото, защото все пак изпитваше срам, че някой може да го чуе:
 - Ти си най-добрата на света! И ти толкова много направи и толкова много правиш за мен! А аз все така мисля за Бияна, липсва ми Бияна, искам Бияна, сънувам Бияна!... Защо? Защо?! - плачеше той и я стискаше силно в прегръдките си. Толкова много съжаляваше за тази неконтролируема несподелена любов към Бияна, толкова много съжаляваше за това, че не изпитва същата любов към Кияна и толкова много го беше страх, че Уйки може отново да го намери и да започне да го изтезава с неговите мозъчни човъркания.
 - В Харкун! В Харкун, Нико! Там, каза Кяпутен Куро, имало чудна лечебница. Ще те излекуват. Там може и да ти излекуват душата. И Бияна няма повече да ти владее мислите!
 - Кияна! - спря за миг за плаче Нико, но все още едвам преглъщаше сълзите си, - Ако в тази лечебница не ме излекуват поне от това, от мислите ми за нея! МОЛЯ ТЕ, УБИЙ МЕ!!!
 Така й каза и отново заплака...
 Кияна направи нещо детинско. Избяга от стаята му и отиде при Бияна. Тя беше в същото време с Лиан. На Кияна, обаче не й пукаше, толкова беше превъзбудена, обърна се направо към Бияна:
 - Учим заедно! И работим вече заедно... И почти не си говорим. Знаеш, нали?
 - Знам...
 - Но сега ще ти проговоря нещо важно: Той е там, в онази стая и постоянно мисли за теб! Обича те! Не може да те забрави!... - каза тя... и пак тези сълзи покапаха по бузите й... а не искаше... но не можеше да ги спре. Обърса ги с длани и просто избяга накъдето й видят очите. Курхуй понечи да я последва, но не се реши... Пешовците си смигнаха, все пак не им беше толкова романтично в момента. Ена вече спеше. Шики и Сиси се гушкаха и само погледнаха състрадателно Кияна. Кяпутен Куро се хвана за челото, макар че му стана интересно донякъде... Бияна тръгна към стаята на Нико, а Лиан, за миг се поколеба, но й остави няколко минути, преди да я последва.
 - Нико... - влезна при него Бияна. Той отвори очи, все така влажни и изпълнени с болка очи... не искаше да го вижда точно тя в това окаяно състояние, но... изведнъж почувства нещо старо и познато - толкова красиво, приятно, омайващо момиче пред него; и това същото момиче изрича неговото име!
 - Ти си... толкова красива. - просто каза той.
 - Съжалявам, че съм обсебвала мислите ти, Нико! - каза тя и звучеше искрено и съжаляващо, че не е могла да му даде обичта и любовта от които той се е нуждаел.
 - Няма нищо... - отвърна просто той. Тя излезна, но след нея влезна Лиан и въпреки, че Нико беше на легло, той яростно насочи пистолета си към него. Нищо не казваше, не знаеше какво да каже, но стискаше зъби от злоба и едвам се въздържаше да не натисне спусъка.
 - Нико!!! - изсъска той злобно. Нико дори не се уплаши. Вече някакси му беше едно и също дали ще живее или не този живот: живот без родители, живот без обич, живот без момичето, което най-много е обичал, живот в неизвестност и опасности:
 -  Лиане, убий ме! - каза той прямо и искрено, - Нищо не ми се получава в този живот, а и не мога да спра да мисля за приятелката ти! Просто ме убий! И да се свършва с тази мъка! Ще ми направиш добро!!!
 Лиан си сложи пистолета обратно в кобура, удари ядно стената и си излезна. Просто беше проявил разбиране.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 36
Рани - 2

- Лечебницата е твърде близко до Октид. - разясняваше Курхуй ситуацията преди със спиралодупка Куро, Лиан, той и Кияна да вземат Нико и Спаска за лечение.
 - И? - попита Лиан с лошо предчувствие.
 - Може да има октиди - агенти, врагове.
 - Че те нали се разхождат и сред вас там - има мигранти, туристи... - каза бай Пешо Полисексът, който нямаше да ходи този път, но се интересуваше от политиката.
 - По границите са по-опасни, защото може да са точно агенти, врагове, а не просто мигранти и туристи. - отвърна Курхуй.
 - Лечителят какъв е? - заинтересува се Куро.
 - Много е добър. Джъланец. Те повечето са тъпи, но този е цяло медицинско светило. Гений направо. Затова и взема скъпо.
 - Ще му платим. Все пак става дума за здравето на хора от нашия екип. - отвърна Куро без да се притеснява от разходите за лечението.
 Кяпутен Куро отвори спиралодупката в отделението на Нико и ламята Спаска. Курхуй лесно хвана Нико и го придвижи, но Спаска трябваше да я повдигнат Лиан, Куро и Шики.
 Озоваха се в лечебницата. Беше отдалечена от повечето населени места в Харкун и затова нямаше много посетители (а и не беше евтина, което отказваше много от останалите). Джъланският лечител излезна да ги посрещне. Макар и да беше джълан (влечугоподобен) си беше сам направил много пластични операции и приличаше вече на кино-звезда с оформен чар. Около 2-3 минути с Куро обсъждаха заплащането. Куро не искаше да се пазари много, затова и се спазариха лесно.
 Първо за лечение легна Спаска. Лечителят много се учуди какво е това същество, но при положение, че беше лекувал вече октиди, джъланци, харкунци и дори дендрони, пое случая просто професионално и като предизвикателство.
 Лиан и Куро стояха в чакалнята в единия ъгъл, а Кияна и Нико в другия. Курхуй се оглеждаше и ослушваше внимателно. Беше неспокоен и стоеше нащрек.
 - Ще оживее! - появи се лечителят само след 20 минути.
 - Много бързо! - удивиха се Лиан и Куро.
 - Дребна работа беше. Сега ще полежи за почивка. След няколко часа ще е готова и в пълна кондиция! - каза гордо джъланът-лечител.
 - Ти влез първа. - каза Нико на Кияна. Тя мълчалива го послуша. Кияна пък беше излекувана само за 3 минути и 40 секунди.
 - Скъпо, но си струва! - ахна с възхита Лиан, който иначе беше против платените медицински услуги.
 - Като нова съм! - усмихна се Кияна...
 - Браво!!! - грейна щастлив Курхуй.
 - Дано и аз да стана нов, но... надали... - навдигна се Нико, но се олюля. Курхуй и останалите му помогнаха да влезне вътре. Минаха няколко минути, мина час... Нищо!
 - Абе какво става тук, бе, да му таковам майката! - извика Курхуй, който отдавна не беше псувал, но това чакане и то точно тук на границата с Октид го изнервяше до крайност. Сам влезна да види. Куро, Лиан и Кияна също влезнаха - гледат, Нико си лежи там, лечителят с 2 медицински сестри си сменил цвета от умора и направо се задъхал вече.
 - Какво, бе, докторе?! - попита първи Лиан. Лечителят си пое въздух и дойде при тях:
 - Физически го оправихме за минути. Но мозъчно...
 - Какво? - попита първа Кияна.
 - Ами не ще да стане работата... Доста са му въздействали с ровичкането... а и той с тази Бияна... и стреса като сложим... Може да продължим да опитваме, но...
 - Но какво? Бъдете откровен! - настоя Куро.
 - Може малко по-радикално да се постъпи. Например може да му изтрия спомени, които затрудняват процеса... но само с негово съгласие. Етично е той да реши какво може и какво не може да му се бърника из спомените. - демонстрира своята лекарста етика лечителят.
 - Колко време пък това ще отнеме? - попита Курхуй.
 - По-добре отидете да подремнете малко на третия етаж. Има свободни стаи. - предложи лечителят и допълни, че цяла нощ ще се занимават с Никовия случай. Кияна каза, че иска да остане с Нико. Курхуй, Лиан и Куро отидоха да поспят.
 - Ще трябва да... - започна джъланският лечител, но изведнъж се разнесе шум от пациент в съседна стая. Някакъв луд октид се беше разбушувал. Лечителят и сестрите оставиха Куро и се завтекоха в стаята на лудия, но... той вече се беше измъкнал.
 - Евакуация! - дойде уплашен обратно при Нико и Кияна лечителят, - Но преди това ще ти отделя няколко последни минути. Онези спомени - за Бияна! Мога да ги изтрия и ще се балансираш. Просто няма да я познаваш, когато я видиш и всичките ти чувства ще са изчезнали. Може и пак да се влюбиш, повторно да се зародят, но поне ще се балансираш! Съгласен ли си така?
 - Тялото ми е вече добре, лечителю! - стана Нико - А спомените нека си останат! Ще се справя и сам с моето положение!
 - Твоя воля! - извика докторът и затърча след сестрите, които вече бяха побягнали. Кияна се натъжи, че Нико избра да не забрави Бияна и да остави в главата си всичко, което има за нея.
 - А какво стана всъщност? - попита Нико. Кияна просто вдигна рамене и си остана така замислена и донякъде - нещастна.
 - Бягайте да бягамееее!!! - няколко пациента също се изнизаха.
 - Лудият октид е избягал от стаята си!!! - ревеше последният пациент, който напусна. Положението беше притеснително - октид - най-силното от съществата в това измерение, а на всичко отгоре и луд! Кияна и Нико понечиха да се измъкнат към третия етаж, където бяха Куро, Курхуй и Лиан, за да се завърнат заедно по-бързо на А-кораба, но... на вратата ги спря една симпатична групичка: Уйки, който държеше с пипалата си лечителят и няколко войници от Харкун:
 - Никъде няма да ходим! - засмя се Уйки. Кияна и Нико вдигнаха ръце, че се предават, защото имаше много насочени срещу тях оръжия.
 Курхуй, който постоянно слушаше по чикибойската игличка какво става с Кияна и Нико, веднага събуди Кяпутен Куро и Лиан, да ги предупреди за сложната ситуация - в лечебницата са останали само те, един луд октид, който снове наоколо, а за капак - Уйки с въоръжени войници държи в плен лечителят, Нико и Кияна на втория етаж!
 - Важното е да запазим спокойствие! - каза Кяпутен Куро. Той, Лиан и Курхуй се хванаха за оръжията и започнаха да слушат какво става в стаята, където нахлу току-що Уйки.
 - Този твоя пистолет... - разглеждаше Никовият пистолет Уйки и се разхождаше напред-назад из лечебната зала, - Наистина е мощен... Преди ти го бях взел, на заем... а сега вече направо ще ти го конфискувам, защото Куро ме измами... А да не говорим за загубите, които досега ми причинихте - цяла военна база... после и няколко убити във вашето измерение на онази база... Не ви ли става неудобно да ме ощетявате постоянно.
 - Неудобно ни е, но нямаме друг изход. Така се подредиха нещата. - отвърна Кияна.
 - Аааа, ето я и командирката! - изхили се Уйки, - Ще те посъветвам да не ми философстваш, малката!!! Искам само Нико да говори.
 - Аз нямам какво да кажа. Може да задържиш оръжието ми и да ни пуснеш да си ходим. Тук бяхме само за лечение. - каза Нико, който се учуди на себе си, че е някакси по-спокоен, отколкото трябва, предвид ясното положение (Уйки беше пристигнал, за да го хване и да продължи с безкрайното човъркане на мозъка му за онези пространствени аномалии).
 - Колко щедър! - засмя се презрително Уйки, - А и колко добричък: само за лечение дошъл, нямал намерение да ми навреди. Ти знаеш ли вече колко време, трибцали и нерви пръснах заради тебе, бе, малък негодник?
 Нещо се разтресе навън. Уйки ритна лечителят да провери на един от мониторите какво се случва.
 - Лудият октид чупи всичко на пътя си на първия етаж!!! И скоро ще се качи на втория, където сме и ние...
 - Да отида ли да го гръмна направо? - попита един младок от харкунците-войници на Уйки. Лечителят и почти всички останали го изгледаха с недоумение.
 - Не е виждал досега октид, нали? - попита лечителят.
 - Да, той е от село и още е неопитен. - отвърна Уйки и добави към новия и неопитен войник: - Докато се прицелваш и го стреляш, може и да го раниш, но той вече ще те е хванал и ще те души! Нито е лесно да ги улучиш смъртоносно, нито е лесно да се бориш с тях.
 - Ще те убие за секунди. - каза командирът на войниците.
 Нико и Кияна не обръщаха много внимание на разговора за лудия октид. Само се чудеха как ще се измъкнат. Кияна първа забеляза, че прозорецът на залата е леко притворен. Нико видя накъде поглежда тя често и се досети, че му дава знак, че може да опитат да се измъкнат оттам.
 - Курхуй. - каза тихичко Куро, докато мислеха как да се намесят така, че да не дават отново излишни жертви.
 - Слушам, капитане!
 - Мисля си, че ако октидът пръв влезне при Уйки и войниците, в суматохата Кияна и Нико може да избягат, но може и да бъдат ранени... дори убити...
 - Така е. - съгласи се Курхуй. Лиан също беше на това мнение.
 - Ако ние атакуваме, по-отдалече... тогава може Нико и Кияна да се измъкнат по-невредими. - предложи Кяпутен Куро.
 - И аз мисля, че трябва преди октидът да се е качил на втория етаж да атакуваме с внезапна атака, а след като се измъкнат онези двамата, да ги намерим и да изчезваме със спиралодупка! - каза Лиан.
 Тримата се придвижиха към втория етаж. Отдалече съзряха и октидът който не оставяше нищо непотрошено по пътя си. Доста явно му тропаше дъската.
 Нико и Кияна не знаеха, че Куро, Курхуй и Лиан се канят да атакуват. В момента, в който ламята Спаска се пробуди и всички насочиха поглед към нея стъписани, защото тя отметна завивката, която досега я покриваше изцяло и я правеше незабелязана, двамата скочиха през прозореца и паднаха на някакви сравнително-меки боклуци.
 - Спаске! Бягай!!! - извикаха й двамата отдолу. В същото време, докато още траеше шока при вида на Спаска и хората на Уйки, а той се беше подготвил за отбрана, изстрелите на Куро, Курхуй и Лиан накараха всички да залегнат. Няколко паднаха убити, а Спаска избълва огън - унищожавайки още няколко войника - след което сама отнесе прозореца, хвана Нико и Кияна и полетя с тях по-надалеч.
 - Вече сме в безопасност! - рапортуваха Нико и Кияна на Кяпутен Куро. Той нареди отстъпление, защото Уйки беше останал с поне още 10 войника и бяха започнали да имат преимущество в боя. Докато отстъпваха, обаче, налетяха на лудия октид. Онзи подскочи и хвана Лиан, който успя да го удари само един път, което въобще не смути октида. Куро го срита, простреля, но октидът докопа и него. Чак сега и Лиан, и Куро изпитаха силата на тези същества - октидите. Курхуй, който беше най-наясно с тях, се отдалечи и почна да го стреля с калашника. Напълни го с много куршуми. Октидът започна да изпитва болки и захвърли Лиан и Куро, избягвайки напред. Накуцвайки и падайки тримата успяха да излезнат и да търсят Спаска, Нико и Кияна. В същото време лечителят също се опита да избяга, но Уйки го гръмна: - Това, за дето не ме информира, че са ти дошли тези на гости!!!
 Октидът се нахвърли върху Уйки и хората му. Хвана да души 8 войника и ги уби. Останалите двама и Уйки успяха да го омаломощят и убият.
 Уйки се завтече навън, но само видя как спиралодупката се затваря.
 - Някой ден! Някой ден!!! Ще те пипна, Нико! Ще бъдеш мой и това, което е в главата ти!!! - изрева Уйки.
 - Много не Ви върви с този Нико, командире! - съчувства му един от останалите живи войници, който явно беше запознат с нещата. Последният път сте се били с някакъв невидим и примитив, и пиратски изчадия. Едвам се оправихте в болниците... А сега пак сте ранен от октида и от огъня на това нещо... Много не ви върви, командире, много!
 Уйки беше толкова ядосан, че тези думи още повече го нервираха и той започна да бие войника.
 На А-кораба всички бяха доволни - Лиан и Куро не бяха много ранени, но Курхуй си оставаше в лошо състояние и нямаше изгледи да му се оправи скоро крака, ако въобще щеше да се оправи.
 Нико, поне външно, изглеждаше здрав и бодър. Не се тревожеха за него. Само Кияна го следеше загрижена с поглед. В момента, когато той тръгна към стаята си, тя го последва:
 - Кажи ми само едно. Защо не поиска да ти изтрият спомените за Бияна. Нали искаше дори някой да те убие, ако не се получи... Сега щеше да си много по-добре.
 - Просто осъзнах нещо, Кияна. Осъзнах, че да имаш мъчителни спомени за една несподелена любов е болезнено, но ако ги нямаш, то никога няма да можеш да знаеш какво е да си обичал истински, каква е истинската влюбеност и истинското щастие. Колкото и да болят, не искам да изчезнат тези спомени, защото те са и горчиви, но и сладки; и болезнени, но и даващи прашинка щастие понякога, в сънищата или в мимолетните мечти.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 37
Укрепване

  Понеже беше ясно, че Уйки вече им е утвърден враг, който няма много проблеми с навестяването на тяхното измерение, Кяпутен Куро реши всички да се укрепят, усилят, надградят и въобще да заякнат пред лицето на тази опасност.
 А-корабът се прилуни на една малка луна, която обикаляше около зелена, но безлюдна голяма планета.
 - Надявам се, че тук ще е малко по-безопасно. - рече им Кяпутен Куро. Всички слушаха с внимание, защото им беше ясно положението, което ставаше все по-напечено с озлобения и амбициран Уйки от измерението Харкун.
 - Всички на това се надяваме. - подкрепи го Курхуй.
 - Ще процедираме, - започна Кяпутен Куро - по линия на личното, екипното и корабното укрепване.
 - И какво по-точно значи това? - попита Петър Пикапът.
 - За личното укрепване - освен електрошокове, всички ще имат и по един специален пистолет като моя.
 - Супер! Идеално! Браво! - зарадваха се няколко от екипа.
 - Иначе ние и други оръжия може да си ползваме, нали? - попита Петър Полисексът. Всички го изгледаха недоумяващо: какво пък оръжие още има той?
 - Да, ама защо? Какво имаш предивид? - попита го на свой ред Кяпутен Куро.
 - А, не че нещо, бе, просто имам тука една чекийка. - извади и показа една ножка бай Пешо, - И нали съм изпълнителен, стар кадър, реших да питам дали сме по устава!
 - Може, може... - въздъхна Куро.
 - За екипното укрепване? - попита Лиан.
 - Като екип още се чудя какво да укрепя. - призна си Куро, - Засега просто гледайте да сте единни и да не се карате за нищо. А за корабното - този А-кораб, ще го снабдим с оръжия.
 - Ами от планетата А, няма ли да имат против? - попита Курхуй.
 - Може и да имат, затова ние ще продължаваме да го вземаме под наем всяка година, което става автоматично, все едно, че подновяваш домейн. Така че няма да се налага да го караме до А, та и да е с оръжия, няма да го знаят.
 - А няма ли друг начин? - попитаха Кияна с Ена.
 - Най-напредналите технологии са това в тази галактика, няма смисъл с по-ниско технологичен кораб. Все пак опасността от Уйки е голяма. Не може да се сравнява с опасността от Голямото Зло, за което често ви говоря и която Голяма война с него предстои, обаче... Така съм го замислил: този най-напреднал кораб го снабдяваме със сравнително-напреднали оръжия. Ако Уйки пак се утвърди тук, в нашето измерение и особено в тази галактика, и се заима с военни, то определено ламята Спаска няма да е достатъчна. Ще си трябват супер-оръжия.
 - Кои са производителите на най-супер оръжията тук? - попита Лиан.
 - Аз ги знам кои са, но вие от Бо вече доста време не сте се връщали - в учебното заведение, в Корпуса, а и родителите на много от вас, ще започнат да се притесняват. Малкият Пешо също ще се върне на Земята, защото ходи на училище. Тук оставаме следния екип: аз, Курхуй, Спаска, Сиси и бай Петър. С тях и ще отидем до една планета, където се произвежда супер-оръжие. Доста ще струва, но, знаете - аз поемам отговорност за заплащането.
 След тези думи Кяпутен Куро им раздаде заплати, запаси ги с по един нов пистолет като неговия и Бияна, Лиан, Кияна, Нико, Ена и Шики се върнаха със спиралодупка на Бо, а Пешо Пикапът се прибра по същия начин на Земята. След това А-корабът с Куро, Курхуй, Спаска, Сиси и Петър Полисексът се отправи към планетата Ини - мястото, където се произвеждат супер-космически оръжия.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[boyanova6]

Още части искам! Нали може? Че то на най-интересното баш спря! =)))

[MSL]

 Да, до 100 части ще ги реализирам; само да дооправя още малко извънлитературни задължения, за да имам малко повече условия за вдъхновение.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 38
Укрепване - 2

- Много дълго това пътуване! - промърмори бай Петър.
 - Досега не си се оплаквал. - рече му Куро, който се учуди, че бай Пешо Полисексът може да има такова оплакване.
 - Всички сме малко напрегнати... - изсумтя ламята Спаска, - Досега бяхме без оръжия. Вече ще ставаме оръжеен кораб. Усещам го като все едно са ме мобилизирали за Първата световна война.
 - А да не мислиш, че без оръжия, ще е по-малко напрегнато, ако пак се заимаме с този психопат Уйки насреща? - отвърна рязко Сиси, която беше на точно противоположна вълна, че трябват много оръжия и колкото се може по-голяма милитаризация на кораба, на екипа, на всичко.
 - Уйки не е психопат. - каза мрачно Курхуй и добави: - Той е просто едно истинско чудовище.
 - Още колко остава до това Ини? - отново с досада се обади Петър Полисексът.
 - 2,37465 светлинни години. - отвърна компютърът на А-кораба.
 - Е, че нищо работа! - отвърна бай Петър.
 - С тази скорост след няколко часа сме там. - изчисли набързо Кяпутенът.
 Пристигнаха след 9 земни часа. Системите на планетата за отбрана ги взеха на мушка и трябваше да останат в орбита повече от час. Някакъв от Ини най-после ги удостои с внимание:
 - Какво търсите тук?!
 - Идваме за оръжия. - отвърна Кяпутен Куро.
 - А защо трябва точно на вас да продаваме? - нелюбезно отвърна иницът.
 - Защото имаме парите! Идваме да направим сделка. Толкова ли е трудно да се досетиш? - надигна се нервно дядо Петър.
 - Ще видя да кажа на нашия владетел. - отвърна онзи и прекъсна връзката.
 - И тези си имат цар... - каза Спаска.
 - Ако щат и триумвират да имат, само и само да оправяме това и да се махаме. - недоволстваше бай Петър.
 След още 2 часа чакане се включи самият Ини-владетел.
 - Сигурно сте изненадани, че вече аз владея тук. По-рано беше демокрация, но реших, че с по-концентрирана влас, ще е по-добре.
 - И я концентрира в един човек? - засмя се Куро.
 - Не, разбира се. В 4-ма: аз, жена ми, сина ми и дъщеря ми.
 - Е-е-е, че това си е направо широка коалиция! - каза жлъчно бай Петър.
 - Тук сме да закупим от най-добрите ви оръжия. - каза Сиси.
 - Ами да слезне някой да преговаряме за условията. - каза владетелят.
 Слезнаха Куро, Сиси и бай Петър. Озоваха се в някакъв мегаполис. Модерен беше. Имаше всякакви превозни средства и барове. Не си личеше да е семейна монархия по нищо, но външният вид често лъжеше. Седнаха в някакъв бар, защото владетелят щеше да изпрати хора, които да ги преведат до покоите му. Някаква много изкусителна жена от Ини беше точно седнала срещу бай Пешо и той й пусна ръка. Тя изрещя. Дойде някакъв, който понечи да удари бай Пешо, но Куро го срита и онзи строши една маса падайки върху нея. Всички онемяха и се заизнизаха бързо-бързо навън. Барманите и сервитьорките гледаха като препарирани.
 - Какво ви става? - попита Сиси, която нищо не можеше да схване.
 - Това е синът на владетеля!!! - каза й в ужас една от сервитьорките и чак тогава всички осъзнаха гафът, който е направен.
 - Извинявам се! - поклони се Кяпутен Куро, - Не знаех, че сте сина на владетеля!
 - И сигурно не знаеше, че това е сестра ми? - каза ядно онзи, докато се навдигаше.
 - Чакаме да дойдете да ни вземете, за да се срещнем с баща ви... - опита се да обясни бай Пешо, - а вие вече сте тук, слели сте се с тълпата, откъде да ви познаем, като само с радио-връзка общувахме.
 - Това беше нарочно, за да ви проверим! - каза сестрата, която преди малко бе ошашавана от сексуалната дързост на Петър Полисекса.
 - Не издържахме много добре проверката. - каза й Сиси, - Но имаме капитал, който ще ви дойде добре! Просто ни продайте оръжия за А-кораба.
 - Не. Ще ви тикнем в затвора! - каза синът на владетеля и веднага започнаха да влизат някакви местни полицаи, които трябваше да арестуват тримата. Кяпутен Куро обаче бе на друго мнение и ги отнесе с няколко изстрела.
 - Нищо няма да направиш с това примитивно оръжие! - захили се ядно синът на владетеля и извади някакъв магнитен патлак, който блокира веднага пистолета на Кяпутен Куро. Нова вълна от полицаи се завтече към тях и Куро се принуди да отвори спиралодупка, през която се изниза на А-кораба заедно със Сиси и стария Петър.
 - Как само ми се искаше и аз да съм долу при вас и да го сбръчкам този кретен от бой! - потриваше ръце ядно Курхуй. Получи се отново връзка с планетата:
 - Аз съм синът на владетеля. Тримата веднага да се връщат тук, за да си излежат присъдата в затвора, а останалите са свободни.
 - А аз съм този, който иска да ти направи главата мека! - ревна Курхуй, - Или давайте оръжия, или ще ви отнесем завинаги!!!
 - Чакай малко! - дочу се глас. Беше отново владетелят. Прекъснаха връзката.
 - Тези нямат никакви оръжия! Как ще ни отнесат?! - попита го превъзбуден синът му.
 - А, ако имат нещо? - беше предпазлив владетелят.
 - Блъфират!!! - каза жена му.
 - А, ако не блъфират? - намеси се и дъщеря им, която още бе шокирана от дързостта на Петър Полисекса.
 - Ще видим... - каза мъдро владетелят и пак се включи:
 - Предлагам ви да ни направите малка демонстрация на вашата сила. Отнесете не цялата планета, а само някаква малка част. Ако го направите - получавате от нас оръжия на половин цена!...

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 39
Укрепване - 3

  Кяпутен Куро се видя в истински ужас. Курхуй с емоционалното си изказване го беше поставил в много деликатна, меко казано, ситуация.
 - И как ще ги отвееш, а, Курхуй?! - попита ядно Куро и му искаше да строши нещо в яростта си.
 - Ами... наистина май сбърках, но ще измислим нещо! - каза решително Курхуй.
 - Ами хайде, де! Мисли!!! Измисли го това нещо! - погледна го Куро със смесица от надежда и осъдително чувство в стил "Как може да има толкова тъп харкунец?!"
 - Да им пратим ламята Спаска, да им отвее двореца? - предложи бай Пешо.
 - Не става! С тези напреднали оръжия ще я направят на решето и ще я потрошат. - отвърна Курхуй.
 - Да! - викна допълните раздразнен Кяпутенът, - Ти много добре знаеш, че това не става. Кажи ни какво става!
 По радиоканала отново се включи владетелят:
 - Ще ни отвявате ли? Колко да чакаме? - запита ехидно той.
 По същото време на Бо всеки можеше да слуша посредством чикибойската си игличка какво се случва на А-кораба орбитиращ около планетата Ини. Не всеки, обаче го правеше. Шики си тренираше във фитнес-залата и си мислеше от време на време за Сиси. Ена спеше вкъщи непробудно. Бияна беше на училище. Лиан от време на време хвърляше по едно ухо, но бе на работа и гледаше разни документации на Корпуса, за да не изтърве нещо от поглед, което можеше да е полезно за неговото все по-високо израстване. Кияна се беше поразболяла и си лежеше вкъщи и само тя не изпускаше какво става на А-кораба, както винаги готова да се включи трескаво в мисиите му. Всъщност и на Земята Пешо-Пикапът слушаше какво става, но беше в час по история и нямаше как да се намесва със съвети. Нико, като Ена и Шики, беше свършил по-рано часовете днес и се чудеше какво да прави. Ходеше безцелно из града. Гледаше някои улици, по които беше минавал като дете. Мислеше си колко много неща се промениха оттогава, особено в личното му житие. "Видях толкова много други светове, изпитах толкова много нови технологии, научих толкова много вселенски неща, а... нещата, които най-много исках, като Бияна, така и не можаха да са мои... ". Малко съжали, че отново му минава Бияна през мислите. Компенсира с насочване към Кияна. Помисли си, че ще трябва да я навести, за да покаже уважение, когато е болна. Тръгна към тях, но по пътя попадна на познат силует в далечината - Лиан, в униформа и с още трима колеги вървеше към един от мостовете на реката в края на квартала. Малко преди моста обаче, те се разделиха, а Лиан остана да върви сам. Личеше му, че постоянно слага ухо на чикибойската си игличка и слуша какво става на А-кораба и какво си говорят останалите. Нико съвсем беше изключил, че и той си има такова средство за непрестанна комуникация, забави крачката, без да престава да следи Лиан и започна и той да слуша. Чу, че в същото време Кияна говореше с Кяпутен Куро:
- Мисля че нямаш друг избор, Кяпутен Куро! - чу да казва Кияна.
- Но това... то е просто за много сериозни ситуации! - възкликваще Куро, но му личеше, че най-после малко се радва, че някой му е дал що-годе креативна, градивна идея.
 - Знам, че твоят приятел от Чикибой не иска да се намесва, за да не се издаде пред злите същества от Плашипутар, докато не са се подготвили за Голямата война, но това в момента е от много решително значение дали ще успеем, защото най-добрите оръжия са много важни за нашия А-кораб!
 - Права е! - каза Курхуй, който едновременно хем хареса идеята, хем му стана добре, че може да подкрепи Кияна, която харесваше все повече и повече.
 - А ти да мълчиш!!! - сряза го Куро.
 В същото време, когато Кияна спомена "Плашипутар" се чу нещо смразяващо по посока на Лиан. Нико побягна към него да види по-добре, но игличката на Лиан спря да транслира всичко и нещо черно го обви и отнесе настрани. Беше плашипутарникът, който вече се бе появявал на Лиан няколко пъти. Нико също беше виждал такова нещо, на планетата, където ги дрогираха и се вцепени от почти същия ужас, който изпитваше при близка среща с Уйки.
 - Какво съм направил?! - проплака почти Лиан. Плашипутарникът го държеше на два метра на земята и почти бе готов да го захвърли в реката.
 - Въпросът е какво НЕ СИ направил! - стегна го за гушата тъмната сила, - Куро ли контактува с чикибоец?
 - Ами той сигурно, но на нас нищо не е казвал! - отвърна Лиан с треперещ глас. Плашипутарникът изви дълга сенчеста като черен дим ръка и надвеси Лиан над реката, след това го потопи вътре за над 10 секунди. Лиан помисли, че ще го удави, но черната сила го извади и го заплаши. Ако нещо научиш и не ми кажеш веднага, ще умреш!
 И изчезна... Нико се подвоуми какво да направи - да отиде при Лиан и да разбере какво става или да каже на останалите. Стоеше вцепенен и не можеше да вземе решение. Реши, все пак, да отиде при Кияна първо и да сподели с нея.
 

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 40
Укрепване и ужас

  Нико успя да се добере за отрицателно време до дома на Кияна. Този път беше толкова развълнуван и потресен от онова, което видя, че нямаше и секунда време да се възхити за пореден път на красотата и богатостта на нейния квартал. Родителите й бяха на работа и това улесни много нещата, защото той просто влезна и каза:
- Въпреки, че си болна и исках да дойда само да те навестя, нося и ужасяваща вест!
 Тя забрави, че е болна и отвори широко очи в очакване да разбере всичко. Нико й разказа за чудовищната гледка ("Плашипутарник дави Лиан в реката"), която можеше да послужи за класическа рисунка от времето на ранния класицизъм на планетата Бо, но в реалността това беше просто много гадно. Ужасяващото и за двамата бе, че става въпрос не само за тъмната сила от друго пространство, но и в това, че Лиан си е в някаква форма на сговор и сътрудничество с това дяволско могъщо изчадие.
 - И си мълчи през цялото време мръсникът... - каза Нико след пауза от няколко минути през които нито той, нито Кияна можеха да кажат каквото и да било.
 - Трябва да раккажем на Кяпутен Куро, - продума и Кияна - обаче точно сега те са в много трудна ситуация край Ини, И това може само да го разконцентрира, и да изгуби в този решителен момент, когато ни трябват оръжия за А-кораба.
 - И аз това си го помислих,... само че се опасявам, че колкото повече отлагаме, толкова повече нещо може да стане не както трябва. - говореше объркан и все така изплашен Нико.
 - Не трябва да губим време, но и не можем точно сега да му сервираме тази неприятна новина... - беше убедена Кияна.
 - Точно така! - каза Нико и си личеше, че имаше добра идея.
 - А?
 - Ще кажем първо на тези тук: Ена, Шики и... Бияна. Така или иначе, всеки трябва да разбере за какво става дума.
 - Да. Идвам и аз! - скочи от леглото Кияна.
 - Но ти си болна.
 - Ще имам сили, не се притеснявай.
 Двамата бавно и с повишено вниемание по улиците се отправиха първо към Ена. Тя спеше все така непробудно, но успяха да я събудят след много шум и викане. Ена остана леко ошашавена, но тръгна с тях към Шики. Той пък тъкмо излизаше потен от фитнеса и като разбра това, съвсем се попоти и само каза:
 - Определено ми трябва един хладен душ.
 Заби се в баните, а останалите обмисляха най-трудното за момента - как да кажат на Бияна, защото тя бе гадже с Лиан, а това усложняваше много нещата.
 - Кой ще й каже? - попита първа Ена.
 - Това е труден въпрос. - каза Кияна.
 - Аз казах на всички вас, защото аз съм прекия свидетел. - започна Нико и след малка пауза добави: - Но на мен може и да не ми повярва, защото... защото... е, вие знаете...
 Шики се появи:
 - И какво сега?
 - Сега се чудим кой ще каже на Бияна. - каза му Ена.
 - А за какво трябва и на нея да й казваме? - не разбра Шики важността на това да знае и Бияна за случката.
 - Е, нали сме един екип и трябва да сме единни. - отговори му Нико.
 - Абе, вятър работа това с единството... - махна с ръка и с пренебрежение Шики, който отдавна вече беше загубил вярвата в Куровите приказки, а и в действията на екипа като цяло. Беше му дошло до гуша. А и след тази новина, още повече му се отщяваше цялата тази работа. Май участваше само заради Сиси, която обичаше. Той си го и каза направо: - Виждаме колко "единен" е Лиан! Голяма екипност, страшно единство, няма що! А и цялата тази Куровска история,... моля ви се!
 - Не може заради един Лиан да отричаш целия екип. Не всички са като Лиан. - възпротиви му се Кияна.
 - Абе, не ме занимавай... - каза с още по-голяма досада Шики - Дай по същество: на тая за какво трябва да й казваме? Знае или не знае, каква е разликата?
 - Ами точно, защото сме екип и всички трябва да знаят, че има гнило дърво в екипа! - този път се намеси и Ена.
 - Така е! - каза убедено и Нико.
 - Ами казвайте на Куро и той да се оправя и с Бияна. Тази най-малко има някаква роля в целия екип, не че не е помагала, но с нея или без нея... Абе, не знам, не ми се занимава. Ако нещо мога да помогна по същество, знаете че ще помогна, но за какво ме забивате сега в такъв "полезен казус" като това кой ще й кажел. Ами да й каже Пешо от Земята! - засмя се Шики.
 - Ето това е идея!!! - рече сериозно Кияна - Ние него съвсем го забравихме. Трябва и на него да му кажем.
 - Ще чакаме Бияна на онази улица, където обикновено се разделя с нейните приятелки след часовете. Там ще е най-удобно да й кажем - каза Нико.
 - Ти даже знаеш тя къде се разделя с нейните приятелки? - учуди се Кияна, която не знаеше това, но прозвуча като упрек. Шики наистина не беше в настроение днес и предчувствайки, че тази реплкика може да доведе до някоя караница или жлъчен спор между Нико и Кияна, на който той не искаше да е свидетел, реши да тушира нещата с репликата:
 - Естествено, че знае. Той, Нико, е "Биянолог", всичко което е можело да се научи за Бияна го е научил.
 Нико усети, че го вземат малко на бъзик, но някакси му стана драго, че е "Биянолог", а и сам усети, че нещата няма да отидат на добре, а и предвид, че Кияна е болна само каза:
 - Нещата са много сериозни с Лиан, просто ме изслушайте. Ще кажем първо на Пешо от Земята. А той ще й каже по игличката. Така тя ще се подготви, а и няма да се усъмни в Пешо, защото той е най-страничен в случая. След това и ние ще я срещнем там, за да не вземе тя веднага да се обади на Лиан. Така става ли?
 Нямаше по-добър план. Идеята първо Пешо да я подготви, а после и останалите да се появят пред нея, и да й разкажат, беше най-доброто, което в този стрес можеше да се измисли.
 Обадиха се на Пешо. Хванаха го в някакво междучасие. Чуха някакъв негов съученик да хвали пост във Фейсбук:
 - Глей, глей сега, мноо точно са го казали във Фейса: "Даже и да можеше да лекувам с оная си работа рак, пак нямаше да мога да си намеря раково-болно гадже!" Пешо усети, че има връзка по игличката, което обикновено се случваше само, когато Куро или дядо му го търсеха и помисли, че е някой от тях, заради проблем край Ини. Веднага каза, че му се ходи до кенефа. Изтича в тоалетната. Истински се учуди, че го търсят не от Ини, а от Бо. Стана му и на него драго, че не са го забравили, че не го имат само за "част от екипа" тези извънземни приятелчета.
 - Извинявай, че те безспокоим. - каза Кияна, която му разказа за плашипуратника и Лиан - Обаче настина трябва да знаеш за това, а и да ни помогнеш.
 - Какво безспокойство?! Аз даже се кефя, че не сте ме забравили! - засмя се Пешо на висок глас.
 Леко притеснен за неговата сигурност Нико се намеси:
 - Говори по-тихо, защото в тоалетната човек да си говори сам ще привлече внимание.
 - Абе, спокойно! Всеки си говори в тоалетната от смартфона.
 - Какво е "смартфон"? - не разбраха от Бо, защото там не използваха такива неща,  дори и да можеха да ги правят по-добре от земните.
 - Ами като игличката, ама е по-голямо и постоянно трябва да се зарежда. Не ви и трябва.
 - А, преди малко онзи какво каза "Фейса"? Това какво е? - попита Шики.
 - Е, това пък още по-малко ви трябва да го имате! - каза им Пешо и даже малко им завидя, че не си губят времето с интернет. На Бо само Корпусът имаше интернет и го ползваше за военно-полицейските си комуникации. Останалите имаха най-различни компютри, но не ги използваха за връзка помежду им. Така им оставеше много повече време за живот сред природата и в обществото, което малко по малко се забравяше от все повече хора на Земята, които бяха въвлечени в интернет-наркоманията.
 - Тя след малко излиза. Кажи й накратко за какво става дума. - добави Кияна.
 - Ако не е чула вече какво си говорим. - засме се Петър Пикапът.
 - По време на занятия ние не слушаме нищо, освен преподавателите. - казаха му всички в един глас.
 - Ами то затова сте по-напреднали, отколкото нас на Земята. - засмя се Пешо и пое ангажимента.
 По същото време край планетата Ини:
 - Фуши! Фуши! - викаше Кяпутен Куро своя приятел-чикибоец, защото само той можеше да поправи изцепката на Курхуй.
 Фуши се появи и, както винаги, се материализира в нещо беличко, ефирно и ангелоподобно.
 - Искаш нещо много голямо. - прозвъня гласът на Фуши.
 - Знам, че е много голям залогът, но още по-голяма мизерия ще е, ако ни убият заради изхвърлянето на ето този там! А сме толкова близо вече!!! И всичко заради този там! - посочи Кяпутенът към Курхуй, който гледаше тъжно в стил "Виноват! Няма повече да правя така!"
 - АЛОУУУУУУУУУууууууууууу! - излигави се за пореден път владетелят отдолу, - Ще броя до 30. Ако не ни отвеете за доказателство някаква малка част от планетата, то ще ви отвеем ние... Няма да повтарям повече!
 - ОСВЕН АКО НЕ НИ ПРЕДАДЕТЕ ЗАТВОРНИЦИТЕ! - викна синът му.
 - 30,... 29,... 20,....
 - Ей, ей! - викна ламята Спаска - При обратно броене след 29 е 28, а не 20!
 - ЗНАМ. - изкикоти се като пачавра владетелят, - ПРОСТО НЕ МИ СЕ БРОИ ТОЛКОВА МНОГО! Докъде бях стигнал? 20,... 19,... 6,... 5...
 - Само не се притеснявайте. - каза Фуши на всички. Чуха го едновременно в главите си, по телепатичен път.
 - 2,... 1! - свърши с броенето владетелят и добави свръхиронично: - ИМА ЛИ ДАННИ ДА СА НИ ОТВЕЛИ НЕЩО?
 - Сканинг в прогрес!!! - викна някакъв генерал наблизо и след малко рапортува: Никакви щети!
 - ОТВЕЙТЕ ГИ ВИЕ! - изкомандва го владетелят и едновременно към А-корабът се насочиха десетки бързи ракети от военните, които след по-малко от минута литнаха.
 - Ракети?! - изуми се бай Пешо Полисексът - Тези да не са на нивото на Северна Корея?
 - Не са на нивото на Северна Корея, а на милион пъти по-високо ниво. - отбеляза Куро, който вярваше на Фуши, но с леко притеснение гледаше как ракетите бавно наближават А-кораба.
 - Аз си представях поне лазери. - изрази учудване и Курхуй, който се чудеше що за най-напреднали оръжия имат тези.
 - Имат и лазери. - отвърна Куро, който почти му беше простил - Но просто знаят, че А-корабът може и сам да се защити от лазерите, затова пускат ракети, срещу която взривна мощ А-корабът няма адекватна защита и след първите 3-4 ракети ще се пропука, а след следващите 2-3 и ще се разцепи!
 - Ами то към нас летят поне 50 ракети! - вкара отново математиката Спаска.
 - Защо не дадем на заден ход!?! Трябва да изчезваме! - викна Сиси, която имаше сходен военен опит вече.
 - Не чухте ли Фуши?! - каза й Куро.
 - Не знам кой е Фуши, но ти вярваш ли му?
 - Повече отколкото на себе си!!! - отвърна самурайски Куро.
 Фуши излезна извън А-кораба. Духна някакви частици, които се мултиплицираха за секунди и обвиха кораба в своеобразна защитна капсула. Заприлича на огромен пашкул или на голямо паче яйце. Ракетите попаднаха една след друга в тази защитна обвивка, като игли в памук - отскочиха леко, а после спряха, паднаха в обвивката и замръзнаха там. След това самата обвивка започна да се изтегля от кораба и да обвива самите ракети. Вътре Куро и останалите гледаха всичко като захласнати от най-добрия филм, който са посещавали в живота си. С още по-голямо удивление виждаха тази извънредно напреднала технология за защита военните и владетеля със семейството си долу, на Ини, които никога не бяха се изненадвали от технологии, включително от тези на А, които се смятаха най-напредничавите не само в тази галактика, защото тук бяха достатъчно напреднали и вкарваха цялата си научна мощ в производството на супер-разрушителни оръжия. "Шоуто", обаче, тепърва започваше. След като всичките, около 50 ракети, бяха обвити, то се видяха някакви светлини вътре в обвивката, личеше си, че се разрушават. Не остана нито една цяла ракета, но енергията бе събрана и канализирана право до двореца на владетеля. Лъч с около 2 метра диаметър се насочи към въпросната точка в близост до владетелските покои и проби дупка. Владетелят почти си глътна езика, но реши, че още не е изгубил войната, макар и да е изгубил битката:
 - АЛО! АЛО! НЕ Е ЗЛЕ, МОМЧЕТА! Я, КАКВА ДУПКА НИ ОТВОРИХТЕ! НЕ Е ЗЛЕ! НО ОЩЕ НЕ СМЕ ПРИКЛЮЧИЛИ.
 - Не, приключихме. - каза благо и ангелогласно Фуши на Куро и на останалите.
 - НЕ, ПРИКЛЮЧИХМЕ! - повтори на глас Куро, който безусловно и безрезервно се доверяваше на бялото, доброто, висшето, с една дума на всичко идващо от Чикибой и по-конкретно на всичко, което му казваше Фуши. Затова и счете, че може да потвърди и беше на 100% супер-уверен, че като е казал Фуши така, значи е така!
 - Аз казвам кога сме приключили! - захили се нервно владетелят - Сега ще ви пробвам с още едно оръжие! Ако пак оцелеете, давам ви... - започна той, но недовърши, защото лава почна да излиза от дупката и да залива половината от двореца. Секунди по-късно и земетресение се обади, което срути няколко сгради във вътрешния двор на двореца. Явно Фуши беше нацелил много прецизно слабо място в кората на планетата Ини, но и бе изчислил нещата така, че да няма колосални щети и жертви.
 - Като ви казвам, че сме приключили, значи сме приключили! - възгордя се съвсем Куро и погледна с много обич към Фуши, които леко се изниза от ситуацията към своето си пространство.
 - Сделка, сделка!!! - развика се владетелят - Само не ни отвявайте повече!!!
 Тук се намеси Курхуй:
 - Друг път да слушате Курхуй! Каже ли Курхуй, че ще ви отвее, че ще ви отнесе или, че ще ви шутира, да знаете, че е така!!! Глаголът няма значение! - завърши той по-литературно някакси.
 Няколко търговско-технически робота се приближиха до А-кораба. Куро обясни, че това са стандартните роботи, които "обзавеждат" кораби с въоръжение.
 - Колко ще плащаме за всяко оръжие, което си изберем? Колко процента отстъпка? 50% както се разбрахме? - попита по радиовръзката Куро.
 - Не, не! - викна владетелят облян в пот от ужас, защото още имаше вторични трусове - Само 1%, колкото да не е без пари.
 - Голямо удоволствие е да се работи с вас! - каза Спаска, - Макар и не винаги да сте добри в математиката.
 - Айде тихо вече! - изкомандва Кяпутен Куро, който започна да избира оръжия, а дядо Пешо се включи като съветник какво да се сложи и какво да не се слага предвид конструкцията на кораба. Сиси предложи да се включи и бордовият суперкомпютър, който да изчислява съвместимостите. Работата потръгна добре. Не особено добре, обаче потръгна работата с на Бо, където трябваше да се намери начин да се каже на Бияна какво става, но така че Лиан да не разбере.
 Пешо Пикапът наистина й се обади; точно обаче, когато трябваше да я срещнат на улицата преди да се раздели със съученичките си насреща се зададе Лиан. Искаше да я изненада и той или да й каже какво му се е случило, не беше ясно, но и не беше предвидено да се появи Лиан там.
 Бияна още не можеше да осъзнае напълно какво става, когато получи съобщението на малкия Пешо, това малко я зашемети. Още по-изненадана остана, когато видя срещу нея да идват Ена, Шики, Нико и Кияна. А, когато видя и Лиан, вече не знаеше какво да прави - да отиде при него първо, да отиде при групата първо, да избяга или да се обади на Куро?!!!
 Нико й направи знак да мълчи. Всички минаха край нея и просто й казаха:
 - Това, което ти каза Петър е вярно!
 - Прави се, засега, че нищо не знаеш пред Лиан.
 - За нищо на света не му казвай!
 - Куро още не знае! Не му се обаждай! Не се плаши, не се издавай!
 Минаха и заминаха. Лиан ги видя. Дотича до Бияна:
 - Какво искаха тези?
 - Нищо... - отвърна му тя и цялата бе скована от ужас. Той също още трепереше от срещата си с дяволоподобното същество и с кошмарния спомен как за малко не се удави. Двамата се отдалечиха с бавни крачки не казвайки нищо. Вървяха и мълчаха. Групата (Нико, Ена, Шики и Кияна) направи същото - вървяха мълчаливо и не знаеха какво ще могат да очакват. А-корабът, продобил свръх-нови оръжия и вече способен да регулира скоростта ръчно, също мълчаливо се отдалечи от Ини. Куро пийваше японско саке мълчаливо. Дядо Пешо му правеше компания. Останалите също тихо и мълчаливо заспаха.
 На Ини владетелят заповяда пълна тишина, за да не се разчува за прясното унижение, което ги беше сполетяло. Само две същества в покоите на владетеля нарушиха тишината. Съблякоха костюмите от кожа, които имитираха местния биологичен вид. Владетелят не се изненада, защото явно от по-рано ги познаваше. Синът му, обаче припадна. Дъщеря му - също. Жена му се скри зад гърба му. Охраната отдаде чест. Срещу тя стояха две странни същества, от друго измерение и по-точно от Харкун: Уйки и една харкунска жена, която много приличаше на Курхуй - това беше лелята на Курхуй. Тя го беше отгледала сама. Тя го беше възпитала във военното дело. Тя бе вече част от бойците на Уйки и нея той искаше да използва.
 - Не знам какво беше онова. - каза Уйки свойски прегръщайки владетеля с пипалцата си - Но мисля, че определено се справихте перфектно. Да не говорим какво самообладание имате тук. А, сега, нека да поработим по създаването на един добър космически флот за мен и за армията на тази леля! - посочи той към лелята на Курхуй.
 - Путана! - представи се тя.
 

СЛЕДВА

Линк към следващата част

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.