По въпросите за комплексарския национализъм
Има различни видове национализъм - от по-нормални форми, през по-крайни, до екстремистки. Има и национализъм (независимо от степента по скалата нормално
родолюбие-ултранационализъм), който се основава и/или е свързан с комплекси. Като говорим за комплекси, визираме най-вече комплекса за малоценност, но не се ограничаваме само с него.
Това нещо "комплексарски национализъм" или "национализъм тип "комплексарски"", аз го приемам като неутрално, обективно определение на дадени гледни точки, чувства и поведения, а не като обида. Отбелязвам го, за да се знае, защото субектът, с който вече не си пишем си помислил и определил моето заключение като "обидни обвинения", и по точно:
Лесно е и да сипеш обидни обвинения в национализъм тип комплексарски.
Наистина е лесно да обиждаш наляво и надясно, но моята цел съвсем не е да обиждам! Все пак, аз гледам да действам прагматично, полезно и разумно за себе си, за какво ми е просто ей-така да обиждам?!
Та, нека да разгледаме ЕДНО ОТ ИЗМЕРЕНИЯТА на комплексарския национализъм - безкрайното, циклично, непрестанно обосноваване на недоразвитостта (по-ниското развитие) на държавата с Османското владичество (
И по въпроса защо не го наричаме "Турско робство".)
Държа да подчертая, че тази терминология (за комплексарски национализъм) не е моя, а съм я срещал преди години и просто съм я възприел като адекватна; като отразяваща определена действителност сред някои субекти (индивиди) и цели групи, дори организации от такива.
Няма да се разпростирам, засега, надълго и нашироко, просто задавам темата, а който може нещо да доразвие и допълни - да заповяда. По-натам, ако намеря време и вдъхновение, ще я продължа с някой по-конкретни неща.
Ето и една мисъл от Шопенхауер (философ) за размисъл:
"Най-долнопробният вид гордост е националната гордост. Тя издава липса на лични качества, с които човек би могъл да се гордее; та как иначе би опрял до нещо, разпределено между няколко милиона души." (На английски - "The cheapest sort of pride is national pride; for if a man is proud of his own nation, it argues that he has no qualities of his own of which he can be proud; otherwise he would not have recourse to those which he shares with so many millions of his fellowmen. ")
Ето една друга мисъл на Андрей Пантев (историк) за размисъл:
"Национализмът вирее там, където има безпомощност." (Същият историк сам споменава за "нашият комплексарски манталитет", по друг повод.)
Ето една трета мисъл на Самюел Джонсън (литературен деец): "Патриотизмът е последноо убежище на негодника." ("Patriotism is the last refuge of a scoundrel.") /Тук под "патриотизъм" не се имат предвид добрите форми на патриотизъм - за повече информация -
https://ru.wikipedia.org/wiki/Патриотизм_—_последнее_прибежище_негодяя./