Български участник в Боксерското въстание в Китай
Днес научих, че
Тодор Радев (мой онлайн познат, политолог по образование, владеещ няколко езика, понастоящем работещ в Китайското радио за чужбина (中国国际广播电台) в Пекин, КНР) е направил едно скромно, но интересно (и поне за мен -
значимо) историческо откритие, а именно че имаме
български участник в Боксерското въстание в Китай (на китайски -"
义和团运动" - приблизително изговаряне "
Ихътуан юндун"), което се е случило в тогавашния (полуколониален) Цински Китай (империя Цин) през 1899-1901 г. и обхванало по-голямата част от днешен североизточен и голяма част от северен Китай (известен на европейците като "Манджурия", а на китайците като "Североизтока"/"Дунбей" и, за северен Китай - 北方 ("Бей фан")) плюс част от днешното руско Приамурие (на руски - "
Приамурье").
Антон Славов Бозуков
Ето и за коя интересна българска личност става дума -
Антон Славов Бозуков.
За него (Антон Бозуков) от самия Тодор Радев:
АНТОН СЛАВОВ БОЗУКОВ (р. 14.09.1869, с. Кортен, Сливенско – ум. 17.11.1924, Кърджали). Първият, поне известен ми на мен по име, българин, за когото има сведения, че е участвал в Боксерското въстание в Китай през 1899/1900 г. Офицер и деец на македоно-одринското революционно движение, но практически неизвестен днес, с кариера, която съперничи на тази на Че Гевара. Освен във всички български въстания и войни от края на 19-ти и началото на 20-ти век, взима участие в Първата италианско-етиопска война през 1896 г. като доброволец в етиопската армия, включва се в Англо-бурската война в Африка, ходи до САЩ. През 1904/1905 г. участва в Руско-японската война за контрола над Манджурия, а през ноември-декември 1905 г. посещава Япония – вероятно отново един от първите известни по име българи, които го правят – и остава пътепис. Смъртта на един от първите българи, докоснали се до Далечния изток, го заварва като околийски началник в Кърджали, където е убит от чиновник в тютюнева компания след спор за жилище.
Още подробности, в Уикипедията:
https://bg.wikipedia.org/wiki/Антон_Бозуков.
И малко снимков материал: 1.
- Антон Бозуков.
2.
- Бозуков с други български четници (Апостол Петков, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков, Стефан Чавдаров, Константин Самарджиев Джемото...)
3.
- Бозуков като офицер (от МОО).
4.
- Китайски въстаници (боксери).
5.
- хуейски (китайски мюсюлмани; "китайски помаци", както ги наричам за улеснение на по-незапознатите български граждани) участници в събитията; били са известни като "ган джюн" ("甘军").
6.
- войници, представители на чуждите държави, участвали във войната: британец, американец, австралиец, индиец, германец, французин, австро-унгарец, италианец и японец.
7.
- китайски (цински) офицери от имперската (правителствената) армия.
На чия страна е взел участие този българин?
Засега не ни е известно. Конфликтът е бил сложен, защото са се намесили и други държави - Великобритания (с колониите си), Франция, Италия, Русия, САЩ, Австро-Унгария, Япония, Германия; някои хора (например генерал Ние Шъ-Чън/聂士成) са се били и на страната на правителството, и на страната на боксерите...
Лично мое " донякъде обосновано предположение", с което не задължавам по никакъв начин историческата наука: една от характеристиките на боксерите е, че са били въстанали срещу чужденците, срещу чуждите колониалисти, срещу християнските мисионери и др. християни. При това високо ниво на ксенофобия, национализъм и ултранационализъм, един новопристигнал чужденец-християнин като Бозуков (който си има малко монголоидни черти, но недостатъчно, за да бъде припознат като китаец или източно-азиатец) много трудно би бил приет за член на ихътуански отряд. Дори в днешно време има китайци, които са ксенофоби и/или ултранационалисти, въпреки съвременното ниво на образованост, информация и официална социалистическа ориентация в идеологията на КНР (лично съм попадал в няколко такива ситуации на вербална враждебност от напълно непознати китайци по улиците (а за онлайн/интернета да не говорим!!!), та от личен опит гарантирам за верността на това твърдение), а представете си по онова време какво е било отношението към "просто още един бял пришълец тук", когато ксенофобията и простотията са били още по-големи (например вярата, че от Небето ще слезнат небесни войни да им помагат в боя или, че ушу-практиките ги правят неуязвими срещу западните оръжия; известно е, че това са религиозни и квазирелигиозни глупости и, че въстанието не успява, ако някой не знае.)! Независимо от това, обаче, да се знае, че имаме и българско участие в такова голямо, известно в световната история въстание, е добре.