Катуница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катуница е село в Южна България. То се намира в община Садово, Област Пловдив.
География, икономика и транспорт Селото се намира на 13,5 километра от центъра на Пловдив. През него минава река Чая, вливаща се в Марица. Известно е със своите могили.
С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски — автобус номер 22, както и железопътни линии.
В Катуница е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и със две работилници за производство на боза. Тук се намира и една от най — големите фирми в България за разфасовка и пакетаж на пестициди.
Религии99% от населението на селото са православни християни
Обществени институции, културни и природни забележителности Основно училище „Христо Ботев“ (едно от най-престижните образователни институции в община Садово)
Читалище с група по народни и спортни танци и функционираща библиотека
Голям стадион, който разполага с два терена. Един за мачове и един тренировъчен.
Целодневна детска градина „Свобода“.
Църквата „Свети Никола“. Тя е еднокорабна, покрита с каменни плочи. През 1833 г. пловдивския митрополит Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Строителството на църквата е започнало още същата година. Тя била изградена върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери: ширина — 10 м, дължина — 22 м, и височина над земята до три м. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята. Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана — имала четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на 1834 г. била изографисана от гръцки зографи, които нарисували на стените и на тавана ѝ не само библейски сцени, но и образите на нейните ктитори. По-късно тези образи са били заличени. Запазен е единствено образът на ктитора Златан Вълчев Благоев — в преддверието, в ляво от входната врата. От църквата произхожда един диптих „Богородица, Христос и светци“ от 19 век, дело на зографи от Тревненската школа, който се съхранява в иконохранилицето при Пловдивската митропол. Църквата е осветена през 1834 г. По онова време Катуница е наброявала 70 къщи.
Здравна служба.
Аптека
Парк .
Кафе-аперитив „Рай“ — или още познато като „Майора“
Кафе-аперитив „Радикала“
Сладкарница (срещу детската градинка)
Гостилница „Йорга-Рай“ още позната като „ При Ганчо“
Кръчма „Лапана“
Кафе-аперитив
Кафе-градина & бар „Рубин“
Редовни събития Всяка година, в седмицата преди 24 май се провежда събор на селото.
Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006-та печели първо място.
Личности родени или живели в Катуница Димитър Гундов (1906-1978), български писател
Васил Драголов — футболист (1962-?)
Елена Чаушева — народна певица
Добри Вълчев(ръководител на оркестър „Хебър“)
Атанас Стоев (Наско Канара- ръководител на оркестър „Канарите“)
доцент Паница — виден български лекар и бивш депутат
Костадин Отонов — художник плакатист
Димтрий Иванов -виден журналист „Всяка Неделя“
ДругиНа 24 септември 2011 г. развилнели се цигани прегазват с микробус и убиват на място 19-годишният Ангел, като влачат тялото му 15 метра. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел, който е имал болно сърце. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния "цар" Киро.
Най-ранното споменаване на селото е във регистъра на акънджиите от 1472г.,където то е посочено под името "Хатуниче" от нахията Филибе/Пловдив/,като под името му са посочени 18 домакинства,всичиките мюсюлмански обложени общо със 594 акчета извънреден акънджийски данък/по 33 акчета на домакинство от селото/ - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.51 б - 52 а/спрвка на историка Стоян Шиваров,османист тюрколог към ОО на НБКМ-Сф/.Във тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489г.,селото е посочено под името "Катуниче",като във него вече няма нито един мюсюлманин - всичките домакинства описани във този дефтер са само християнски/Istanbul - Basbakanlik Osmanli arsivi.Tapu tahrir defterleri - BOA,TD 26,s.157-158/. За пръв път името на селото, под наименованието „Катунице“ се споменава в пътеписа на френския пътешественик Пиер Лескалопие минал през българските земи през пролетта на 1574 г. От неговите пътеписни бележки научавеме, че на път за Цариград на 3 април 1574 г., той е пренощувал в Катунице/т.е. Катуница/, откъдето на другия ден той и групата му спътници, придружени от отряд турци-сеймени са продължили пътя си.
Под името Катуниче, селото е отбелязано и в джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г.,но без имена на овцевъди под него, което е указание, че едрото овцевъдство по същество не е съществувало сред жителите на селото.
Катуница се споменава още и във един откъс от регистър на войнуци в Пловдивско от XVI в.,за който има предположения, че е съставян поне към 1582 г. В този документ, името на селото е отбелязано като „Катуниче“, а под него е записано дословно следното: „Село Катуниче/Катуница/.Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“.
В малкия регистър на Шахабеддин паша от 1614 г. е посочено отново под името Катуниче като е указано, че е брояло 4 къщи.
В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г./Генерален държавен архив на Република Турция — Istanbul BOA MAD 3398,s.4-15 за 222-те пловдивски села, сред които е и Катуница — б.а.,Л. В./ е споменато пак като Катуниче и е посочено с 5 къщи. Според данни на регистъра на джизието за Пловдвско от 1633–1634 г.,където селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“ е брояло 21 къши.
Много ценен за историята на селото е подробният муфассал общ описен регистър на извънредният данък авариз за Пловдивско от 1695 г.,съхраняван в Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул под сигнатура Istanbul — BOA MAD 3604,s.114-136 с описите на селата от нахия Конуш, б.а.,Л. В./,в който за Катуница са отбелязани следните сведения: „Каза Филибе, нахия Конуш. …Село Катуниче/Катуница/.Къщи — 31;къщи мюсюлмани — 2;чифлици мюсюлмани — 2;къщи немюсюлмани/християни/ — 28;чифлици немюсюлмани/християни/ — 1.“/Istanbul — BOA MAD 3604,s.114-136 за нахия Конуш, б.а. — Л. В./.
Землището на селото има древна история. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на Дионис, но съдбата ѝ е неизвестна. В същия район местни жители са намирали римски монети — сребърна на император Гордиан ІІІ/238-244/ и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб/244-249/,Константин ІІ/337-340/ и Констанций ІІ/340-361/. В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище. Намерени са бронзови македонски монети на Филип ІІ/359-336 г.пр.н.е./ и Александър III Велики/336-323г.пр.н.е./;драхми от типа „Силен и нимфа“/V-IV в.пр.н.е./,статери на Тасос/VІ-V в.пр.н.е./,бронзова монета на тракийския град Одрюза/Филипопол/ от Тип 1/ІІ-I в.пр.н.е./ и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001–2005 г. са немерили 3 сребърни римси денара — по 1 брой на императорите Антонин Пий/138-161/,Септимий Север/193-211/ и Елагабал/218-222/. Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий/161-180/.
Литература Симеон Николов и Стефан Стойчев — „Катуница“,Сф, изд. на ОФ,1982 г.,стр.4-8. ;
Никола Филипов — „Воден през вековете“,1996 г.,стр.29/за документа от 1614 г./;
Любомир Василев — „Новооткрито изчезнало тракйско селище/при село Катуница, б.а/ в Пловдивско от периода VI–I в.пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1/ІІ-I в.пр.н.е./“ — Сб."VI национални студентски научни четения — Пловдив,29-30 май 2010 г." — под печат/ще излезе през месец май 2011 г./.
Istanbul — BOA MAD 3398/документа от 1622 г./,s.4-15;BOA MAD 3604/документа от 1695 г./,s.114-136 — личен архив на Любомир Василев/документите не са публикувани и обнародвани на български език, б.а./.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0