[MSL]

Ефекта на по-високия статус... до време!

  Това е статийка, която ще напиша в помощ на хора, които не са се замисляли досега по въпроса (или са го недооценявали като важен за по-сериозни размишления) за ефекта на по-високия статус. Като пиша "статус" имам предвид позиция от всякакъв род - например професия, длъжност, социално положение и пр.
 Един много хубав пример, който ми беше попадал преди години в статия на един онлайн вестник, бе президента. Там ставаше дума за това, че в момента може и много хора да дават на настоящия президент висок рейтинг, но след като престане да е президент, няма да му дават въобще толкова висока оценка. Всъщност, сега се сетих, че това беше статия на Иван Стамболов (Сула), където той много точно казваше, че институционалният рейтинг няма нищо (или почти нищо) общо с личностния рейтинг. За да ви стане кристално ясно, давам следните примери:

• Когато сте в първи клас, директорката на училището може и да ви се струва "голяма работа", "силна жена", "велик ръководител" и каквото още може да се сетите. След като станете студенти, обаче или пък, когато вече се дипломирате и започнете работа, а да не говорим, ако самите вие сте някакви директори, началници, хора с политически позиции или собственици на крупен бизнес, едва ли ще я имате същата тази директорка за кой знае какво (дори и да сте си запазили добри спомени и уважение към нея, евентуално).
• Брад Пит (Том Круз или Дуейн Джонсън, изберете си някой ), представете си, никога не е ставал актьор, но същият този човек - със същата външност, със същите дрехи дори, със същите мисли и убеждения - е станал просто един учител по физика (математика, география...) в някой регионален колеж. Пак ли толкова ще му са му високи оценката, популярността и пр.?

Тук вече искам да конкретизирам. Когато преди бях преподавател, имаше ученици и родители, които наистина се отнасяха с уважение към мен и много от тях, дори и след като им порастнаха децата, продължиха поне да поздравяват учтиво, да са дружелюбни. Имаше обаче и такива, които след това въобще даже не запазиха контактите в чатовете (например имаше простаци, които дори без една дума изтриха контактите, т. е. показаха колко вече съм им безразличен, ненужен). Още една конкретизация - има хора, които се радват на по-голямо (от средното) женско внимание в среди, в които те са на по-висока длъжност (от самите жени, даващи им вниманието си под една или друга форма): например има подчинени, които дори спят с висшестоящите. Какво става после, обаче, когато тези жени вече не са в позиция на подчинени, по-долни позиции и т. н., например, какво се случва, ако миниджърът бъде понижен до секретар или чистач? Какво става със студентките, които вече се дипломират и са подчинени/зависими на/от някой богаташ, а не на младия асистент, доцента, професора и т. н., от учебното заведение, в което са се дипломирали? Дали пак ще си мислят, че ще излезнат поне на кафе със същия онзи асистент, доцент, професор или въобще няма да им е до него? Ето защо горещо и с най-добри чувства, препоръчвам на всички мъже (а и жени, ако има такива), които са 100% убедени, че подчинените (или по-нискостоящите) ги харесват заради самите тях (външност, характер, знания, отношение и пр.), а не просо заради статуса им (работата, положението в момента), да се замислят дали и доколко това наистина е така.

[Деси]

Много от нас искат да си мислят, че са ценени и харесвани заради самите себе си, а не защото сме на висока длъжност или защото сме богати... Човешко е.

[Nadia]

Когато са много възгордяни, надутички, не се виждат на какво са заприличали и с какво отношение са  се чудят после защо като вече не си по никакъв начин зависима от тях им биеш дузпата. Ами че то се иска и малко мозък да го усетиш. Аме не сериозно, някакъв застаряващ, неподържан физически, отпуснат и с егоцентризъм до небесата си мисли, че ми е много хубав и не се сеща, че е само защото се надявам да не ми развали нещо по успеха, ако го отрежа грубо и затова му правя мили очи и даже му приемам поканите да излезнем заедно на някой празник... е, мииии сорка за ниската досетливост.

[Dimitroff]

Абе така е бе! Аз преди много години имах една такава шефка. То не бе туловище, то не бе отврат като глас и като характер, като какво ли не. Само дето не смърдеше, че да е рошава гаргата докрая... И като те покани, къде ще бягаш? Ами ходиш, стискаш зъби. А тя си мисли, че й много високо скочил рейтингът. Сега като съм независим от нея (от много лета вече) още по-малко й виждам какъвто и да било рейтинг, направо ми е спаднала до 0-та рейтинг. Ама ха!

[Alexa]

 

[MSL]

 Относно коментар на статията в Редит - "Ми понякога е до време, понякога не съвсем. Особено примера с директор - то който е бил директор ще върти, суче, но пак ще се уреди на висока длъжност. Щото нивото на което е бил му дава достъп до контакти, които обикновения служител няма и никога няма да има." - бих казал, че това е вярно в повечето случаи, но не е свързано с ефекта на по-високия статус, който е до време. Пояснявам - дори директорката или директорът да се уреди на нещо що-годе престижно, това не гарантира, че ще има същия ефект спрямо хората, върху които вече го няма. Например, да, тя/той може да стане директор на частна школа или пък преводач с висока заплата, но бившите ученици, в по-голямата част, няма да го имат за кой знае какво това. За да е по-ясен смисълът на това, което пиша, ще дам пример и с точно бившите президенти - например те и след като престанат да са президенти, също (обикновено) не изпадат в бедност и не може да се оплачат, че живеят лошо, но просто вече го няма този ефект върху по-голямата част от населението. Сравнете, да речем, Георги Първанов когато беше президент и същия човек, когато просто стана председател на партията АБВ и после..., когато даже, поне в днешно време, повечето хора не го знаят какво прави този човек, къде е, как е... 

[Dimitroff]

А и да, не само с това е така.