☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

- - -

Your ads here ($2/day)!

Author Topic: Неща от Петко Хинов (и в негова памет)  (Read 636 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17762
  • SEO-karma: +825/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Преди месеци с тъга се простихме с Петко Хинов, който беше, цитирам "Литературен редактор, преводач, писател, поет, говорител, издател на аудиокниги, преподавател по езици (китайски, английски, румънски,църковнославянски, руски), певец.

Автор на статии, пътеписи, очерци и есета в областта на християнската философия и богословие, езикознанието и литературознанието, детска литература, поезия, богослужебна поезия и християнска литература и други.

Преводач от китайски , старокитайски, английски,  румънски, сръбски, руски, църковнославянски и български.

Художествен и богословски редактор на християнска литература.

Публикува преводи и авторски статии и книги в САЩ, Англия, Китай, Русия и Румъния."

 Предвид, че неведнъж вече се е случвало да се изгубват сайтове с ценно съдържание, които никога повече не виждат бял свят и предвид, че не знам след кончината му докога ще съществува сайта му, реших да споделям тук неща, които смятам за ценни, писани от него, за да останат по-дълго и да са по-разпространени онлайн, в негова памет.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17762
  • SEO-karma: +825/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
"Паспорт за ваксинирани?"
« Reply #1 on: June 01, 2022, 04:17:35 AM »

Паспорт за ваксинирани?

Петко Т. Хинов

Засега не. Ключова дума — „все още“.

Но да се замислим: когато ни задължават да приемаме какъвто и да е продукт, всъщност ни задължават да послужим на производителя му, в материален план (защото потребителят е средство за реализация на печалбите на производителя и баснята за „клиента-цар“ е празнословие). А в духовен — да приемем идеологията, която стои зад даденото производство. Невъзможно е да си потребител, без да се обвържеш с концепцията на потреблението (в случая, ваксината). Умът и волята ни — независимо дали го осъзнаваме — са печат на всеки наш избор!

Началото на дискриминацията, уви, е положено. Винаги се започва с големи думи за всеобщо спасение и евтини обещания да ти върнат скъпото, което набързо — тези неща винаги се вършат набързо, в мъгла, под сурдинка — са ти отнели. Ако не беше станало, не бих повярвал — да се срути огромното здание на цял един свободен начин на живот до невъзможност да пътуваш, невъзможност да носиш лицето си открито, невъзможност да общуваш с многолико множество от хора без страх. Във „велика“ Британия вече „не се изключва въвеждането на ваксинационни паспорти“ (по изявлението на Борис Дж.). „Не се изключва“ е един много особен начин на изразяване, или по-скоро изрязване на същественото от мислите. Апофатична теология на мрака. Ваксинационният паспорт би се оказал един от най-лошите прецеденти за приключване с човешката свобода. Защото чрез задължителната инвазия в тялото пада и последната граница между личното пространство и „държавата“. С прости думи: легитимира се властта над тялото ти. Е, можеш да откажеш. Но ще ти откажат основни човешки права. Това именно е и дискриминация — условие да се ползваш от онова, което ти принадлежи по право. Последиците?

1) Поставят те пред избора: роб с права или свободен без права.

2) Унижава се умът чрез отказ от правото му на избор — отнемането на възможността да избереш, без да бъдеш дискриминиран заради избора си, означава и унижение — защото единият избор се награждава, а другият наказва.

3) Криминализира се здравето (нека припомним, че здравето не е полезно за производителите на лекарства). На тези, които мислят, че това е пресилено, предлагам да си сложат ваксина срещу всички заболявания. Ваксината е патерица. Задължителната патерица е криминализация на здравите крайници.

Но тези размисли са не за и против ваксините, те са за и заради дискриминацията, защото тя засяга и моята област — словото, думите, езика.

Докато дискриминацията не е въведена, думите все още имат свобода да назовават същностите. След „узаконяването“ ѝ и думите ще престанат да са думи. Ще бъдат маркери на избор, роби на идеология, вериги на зависимост.

Това, което се целѝ, не е законност. Не е сигурност (поне в размерите на „мерките“ не може да бъде сигурност, освен с допускането, че всички сме заразни, че всички сме опасни, че всички сме престъпници и сме виновни до доказване на противното, което доказване изобщо не е цел). Изисква се коленопреклонност. Маската е първият знак. Именно знак. Чисто функционално, нейната стерилност дори не играе роля при ритуалната ѝ употреба пред обществото. Скритата употреба не е от значение. Видимата — да. Затова тя е именно ритуална: ритуалът не е ритуал, ако е скрит в сърцето на човека. Там той е истина и същност.

Всъщност, огромното срутване бе причинено от всички, които поеха върху ума си „наратива“ и му повярваха. Мотивацията беше възможно най-унизителната: страхът за собствената кожа. Не, това не е укор към съвестната борба на медицината и благородните лекари срещу тази и която и да е друга болест. Това е в упор именно към „наратива“, към официално-монополната интерпретация, превърната в непрестанен обстрел на обсадени (locked down) човеци.

Гнилотата на света в случая бе във възможността реалността да изчезне и на нейно място да застане „интерпретираната реалност“. И мигом тя се раздвои на „официална, следователно истинна“, и „неофициална, следователно конспиративна, следователно фалшива“. Това е типична фразеология на „наратив“. За да бъде мощен, наративът трябва да притежава две качества: а) монопол и б) максимална простота. Сложното не върши работа в епохата на Туйто-р.

Срутването се състоя през интернет. То не би било възможно без интернет. Но интернет е нищо без нашия ум „вътре в интернет“. Дори да звучи невероятно, но интернет може да бъде преодолян също като тютюнопушенето. Интернет е необходимост само до един предел. Оттам нататък навлизаме в разкола на ума.

Животът в умствен разкол с реалността подари на ония, чието име и същност не бива да назоваваме, възможността за great reset. Но и сега тая власт е не в техните ръце, а в нашия щепсъл. Линията на търпимостта си има граница и тя се нарича offline. Тези които вървят по начертаната линия (toe the line), са on(the)line. Границите ще върнат нормалността — но не затворените „под карантина“ граници, а онези, които ние сами поставяме вътре в себе си.

Експериментът продължава. Докъде може да издържи човешкото търпение и безкрайна ли е глупостта, която работи срещу собствената свобода и разум? Ще видим.

https://petkohinov.com/archives/4288
A fan of science, philosophy and so on. :)

Nadia

  • Сладко миньонче
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 621
  • SEO-karma: +192/-0
  • Gender: Female
  • Миньонче
    • View Profile
    • СУ
"Защо губим българския език"
« Reply #2 on: June 05, 2022, 04:46:08 AM »
"Защо губим българския език"

… Лошият превод не е в лошия подбор на думите, а в послушното следване на логиката на чуждия, а не са своя език. Дълбокото знание на родния език определя крайното качество на превода.

А точният превод замъглява именно логиката на своя език. Затова аз съм убеден, че никой робот-преводач не би заменил човешкия ум в превода като изкуство, защото умът се управлява не от алгоритми и натрупана комбинаторика, а от духовни дълбини, които за машината са не просто непостижими, а екзистенциално недостъпни.

За влошаването на българския език на синтактично и логико-употребително равнище можем да виним най-вече лошите преводи от 1990-те насам. Набързо направени, користно недоредактирани, пропуснати с цел бърза реализация на печалба, тези преводи създадоха поточна реакция, която с десетилетно натрупване създаде „прецеденти“ не само на неправилна употреба, но и на самоподхранващ се механизъм за развала на езика ни. Преводите, по (не)естествени причини, са в пъти повече от творбите, написани на български език в тоя период (да не говорим за високохудожествени проза и поезия, каквито постепенно стават все по-голяма рядкост). При такова неравновесие между вносно и родно слово, не е за чудене, че родното съхне и вехне люто язвено. Недопреводите, които пазарът определя, определят в своя мяра дълбоката криза в българския език днес.

За да се възвърне прежната красота на българския слог, в неговия цвят и хубост, постигнати от творците на наший говор мил, е нужно да се върне преди всичко четенето на български произведения, за предпочитане издадени преди времето, което упоменах, дори при наличие на идеологичен привкус някъде у тях. Все още имаме достъп, чрез антикварни книжарници и остатъци от изхвърлени на улицата библиотеки, до неоткрити и забравени бисери на българската словесност. Аз лично успях да закупя, през последните десет години, над хиляда детски и още почти толкова класически и некласически книги, написани на възхитително обработен и богат роден език.

За съжаление, още в началното детско училище (а някъде и в детските градини) се създава обстановка на лъжовно двуезичие (досещате се, за кой нероден език е реч!), което размива усвояването на майчиния говор мил още в годините на неговото вътрешно съграждане в детската душа. Честит и благодарен съм, че като дете не съм учил чужди езици до 10-11 годишна възраст; дотогава успял съм да попия дълбоко ония качества на българската реч и писмено слово, които правят езика ни световно явление – ония неизразими негови творчески свойства и сили, които го животворят още от стари времена, през тъмни векове и до днес. В този смисъл вече промених мнението си за ранния (псевдо)билингвизъм като уместен за народностното ни (езиково) съзнание и свяст. Напротив, в него виждам все повече утаени подмолности и капани, които ще се затягат в растящия юношески ум незабележимо, но безвъзвратно, с течение на годините на израстване.

(Преводачески дневник, 20 авг. 2021 г.)
Петко Т. Хинов
Mieux vaut être seul que mal accompagné.
 

Alex192000

  • SEO newbie
  • *
  • Posts: 34
  • SEO-karma: +25/-3
    • View Profile
    • Email
Re: Неща от Петко Хинов (и в негова памет)
« Reply #3 on: June 17, 2022, 12:57:14 PM »
 Интересно :D

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17762
  • SEO-karma: +825/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Re: Неща от Петко Хинов (и в негова памет)
« Reply #4 on: July 01, 2022, 05:24:42 AM »
 Ами зависи кой какво харесва. На някой може пък по-интересен да му е Димитров, нали така?  :)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17762
  • SEO-karma: +825/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Re: Неща от Петко Хинов (и в негова памет)
« Reply #5 on: July 01, 2022, 06:03:32 AM »
Власт чрез представи

Създателите на потребителството знаят добре, че човек пожелава въз основа на представата си за предмета (или човека), затова тяхната психология и инженерство работят върху нашите представи и с представи. Ето защо колкото повече напредват визуално-хипнотичните технологии (вкл. киното, което е една от най-въздействуващите форми на внушение на представи), толкова по-трудно ще е на бъдещите поколения да намерят реалността и да обикнат реалните хора и предмети. Парадоксално или не, технологичният напредък създава все по-голям ров между човека и робота — колкото по-човекоподобен става роботът, толкова по-безчовечен става светът. Човеците са създадени един за другиго дори в служението (особено в служението им един на друг се развива човечността). Ето защо технологичният свят, съчетан със стремежа на създателите му към повече печалби, може да бъде само и единствено безчовечен — проследете развитието на жанра антиутопия и връзката на този жанр с представите за напреднали технологии (вземете само „Прекрасния нов свят“ на Хъксли или „Онирофилм“ на Алдани).

Потребителството е двояка алчност — за притежаване и употреба, и за припечелване от непрекъснато подхранвани потребителски апетити. В този омагьосан кръг централно значение има именно пожелаването и изграждането на представи за онова, което потребителят желае. Потребителското общество неизменно снизява ценностите извън системата на потребление и подхранва или разочарованието, или примиряването с ниското качество на „резултатите“ от доверяването на представи. Печалното е, че това отношение се пренася и върху връзките между хората — човек подхранва отношения, основани на представи. „Романтиката“ днес, повече от всякога, е сън под хипнотичната диктовка на медии и пропаганда. Свободата на избора става толкова по-ограничена, колкото по-неограничен става достъпът на все по-малкото монополисти до нашите умове. Битието на човешкото общество става все по-обладаемо чрез представите, властта над човешките умове става все по-корпоративна отново чрез представите. Четвъртата власт поглъща останалите три. Време е да спрем да вярваме на внушителите на представи. Време е да се събудим и върнем часовниците назад ако трябва с цяла една епоха — за да познаем истинската си същност и да я обикнем!

Петко Хинов ( 25/05/2021)
A fan of science, philosophy and so on. :)

Tags:
 

Your ad here just for $1 per day!

- - -

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.