[MSL]

Българистика

  Тази тема е за тези, които се интересуват от българския език - българисти, българистки, изучаващи български език и други.
 Вече имаме тема за по-специалните думи в българския език - за различните диалектизми, архаизми, неологизми, турцизми и прочие, която също може да е от полза за всички, които имат някакъв интерес към разбирането на българския.

[MSL]

 Днешният (съвременен) български език е индоевропейски, славянски, южнославянски език. Не е като прабългарският език, който е бил алтайски, тюркски, лир-тюркски (огурски; булгарски) - т. е. характеризиращ се с ламбдаизъм и ротацизъм.
 Защо това е така? Отговор може да се намери, ако се прочете за етногенеза на българите (произхода на българите). Тук ще допълня някои основни причини:
 1. Това, че прабългарите от Азия се преместват в Европа, където се сливат със славяни (и други като авари, печенеги, кумани, траки и т. н., но най-вече със славяни), които са били по-многобройни.
 2. Това, че Борис-Михаил избива много прабългари, както и че обявява славянския език за официален в държавата и в църквата.
 3. Това, че по-сетнешните процеси не са довели до ретюркизация, гърцизация или нещо подобно, което да промени славянската същност на българския език.
 Разбира се, това че днешният български език е славянски, не значи, че не е запазил следи от прабългарския тюрко-алтайски език (и други тюркски езици). Има такива - например в лексикологичен план може да се отбележат думи като шаран, тояга, книга и др.

[MSL]

 В съвременния български език има падежи и падежни остатъци, които може и да не са толкова много колкото в други езици, но ги има (макар и някои, дори хора с български произход и носители на езика, да не си дават сметка за това). Няма да се спираме тук на конкретните падежи и падежни остатъци, но при желание от страна на заинтересувани (заинтересовани) хора, ще се постараем да навлезем в подробности по темата.

[MSL]

 В съвременния български език има множествено число, което се образува по различни начини. Нека дадем няколко примера:

• кон - коне
• дърво - дървета; момче - момчета; момиче - момичета
• салата - салати; домат - домати; концерт - концерти
• огън - огньове

Някои думи, обаче, имат само единствено число (според правописните речници), но това не спира хора, в живата реч, да употребяват въпросните думи и в това "несъществуващо" множествено число, образувайки по този начин неологизми, които са с потенциал да се наложат в официалния, кодифицират език с времето. Пресен пример, за който писахме преди малко е думата безпаричия.

[MSL]

 Умалителните (умалителните форми) в българския език са най-разнообразни. Общото им е, че се образуват с наставки. Освен съществителните (съществителните имена), умалителни форми могат да имат и прилагателните, наречията и даже числителните.
 Примери за умалителни: 1. с -ец: вятър - ветрец, сняг - снежец. 2. с -ле: мач - мачле, нос - носле, 3. с -че: китаец - китайче, таралеж - таралежче. 4. с -ица: вода - водица, глава - главица. 5. с -чица: светулка - светулчица, чаша - чашчица. 6. с --ка: книга - книжка, картина - картинка. 7. с -ичка лампа - лампичка, душа - душичка. 8. с -це: месо - месце, село - селце. 9. с -енце: дете - детенце, дупе - дупенце. 10. с -ице: лице - личице, мляко - млечице. 10. с –ичък/-ичка/-ичко: малък - мъничък, голяма - големичка, светло - светличко. 11. с -ко: повече - повечко, много - множко. 12. с -инко: евтино - евтинко, мило - милинко. 13. с -анка/-инка: тука - туканка, сега - сегинка. 14. с -ичък: сам - самичък, един - едничък. 15. с -чки: две - двечки, три - трички. 16. с -нки: две - двенки, три - тринки. 17. с -ки: четири - четирки. 18. с -ца: двама - двамца, трима - тримца.
 

Повече умалителни

Ако не знаете, да напишем, че дробите също могат да имат умалителни - примери: 1/2 (половин; половина) - половинка, 1/3 (третина) - третинка, 1/4 (четвъртина) - четвъртинка.
 Съществува и т. нар. двойно умалително. Примери за двойно умалително - морков - морковче - морковченце; апартамент - апартаментче - апартаментченце.
 Умалителната наставка "-че" е с тюрко-алтайски произход.

[Alex192000]

Българистика не съм чувала да има такава специалност в университет. Напомня ми на Японистика, Кореистика, Китайстика
(защото завъшва на "истика" което го свързвам с "мистика".)  Българска филология знам само, че има.

[Dimitroff]

О, свещена простота!

Българистика е научноизследователска област, която акцентира основно върху българския език (включително неговата история, старобългарския език, българската литература и др., и обхващаща още по-разширено българската култура (включвайки в това етнография, фолклор), дори историята на българите и България и българските заселници (общности) извън пределите на страната.

В разговорния ни език терминът се използва предимно за езиковеди по български език, а разширено – за специалисти по българска филология, чуждестранни изследователи на българската култура и история и за чужденци, професионално използващи българския език (и познаващи тази област) като преводачи и дипломати.

Пример може да се даде с „Актуални задачи на лингвистичната българистика през 21 век“ от Иван Дуриданов.

Общото с "мистика" е само римата.

[MSL]

 Нормално е по-обикновените и ненавлизащи в науката хора да имат по-повърхностни асоциации - в случая, какво очакваш? Вместо с "мистика" да го асоциира с "патристика" ли? Ами, че тя може въобще да не е срещала тази дума през живота си, камо ли да знае какво е патристиката.
 Между другото няма буква "й" (и-кратко) в думата "китаистика". Пишем "Китай", "китайци", "китайски" и т. н. с "й", но "китаистика" се пише с обикновено "и", точно като други такива думи - "българистика", "лингвистика", "белетристика" и много други. Далеч съм от мисълта да се заяждам за правописни грешки, но понеже тази тема е свързана много пряко с българския език и се предполага, че ще се чете от чужденци, които сега учат български, реших да сме точни и да знаят, че "китаистика" се пише без използване на буквата "й", за разлика от думата "Китай" и производните ѝ.

[Alex192000]

Няма човек който да се е родил научен на този свят! Винаги има какво да се научи от всеки

[Dimitroff]

Наздраве с преоткрит от мен джинов коктейл (това значи "коктейл с джин") и на темата за многото думи за задника в българския. Задник (задните части) са известни като "гъз" в по-грубия вариант и като "дупе" в по-мекия. От "дупе" няма много думи, които да произлезнат освен някои като "дупенце" и "дупедавец". От "гъз" е различно положението. Плодотворна дума се оказва за много други със същия корен. Малък списък на вашето внимание, защото това сигурно няма как да го научите в университетите.

• гъзле
• гъзенце
• гъзище
• гъзяга
• гъзец
• гъзоблиз (гъзоблизец)
• гъзоебец
• гъзар

Голямо езиково богатство. Не се шегувам.

Научна дума има също така и тя е "анус".

[MSL]

"Да, да!" и "Да бе, да!"

  "Да", когато е с главна буква означава съгласие, позитивен/положителен отговор. На английски му съответства "yes", а на китайски - “是”，“是的”. Когато е изговорено или напусано удвоено - например "Да, да!" или "Да бе, да!" тогава означава точно обратното - несъгласие и/или недоверие, но изразено по саркастичен, хумористичен, емоционален начин.
 

[MSL]

"Таковам" - един много полезен глагол

  "Таковам" е един много полезен глагол в българския език. Начинаещи, които не знаят много глаголи, могат да го използват често (макар и не винаги), защото той може да приема значението на всеки глагол, който замества. С това той напомня английския глагол "do" [duː; du], но идва от думата "такова" (която на английски е "such", а на китайски - "这样"). Глаголът "таковам" изразява извършване на някакво определено действие, например приготвяне на храна (Таковай ми един сандвич. = Приготви ми един сандвич.), завиване, опаковане, слагане, даване (Таковайте ми 2 кила краставици. = Дайте ми 2 кила краставици.), пипане (Не ми таковай косата! = Не ми пипай косата!), закарване (Таковай ме до пристанището. = Закарай ме до пристанището.) и т. н. Това значи, че абстрактната му семантика е толкова широкообхватна, че позволява той да заместват много други глаголи.

[MSL]

 

Производни глаголи на "таковам"

"Таковам" има и доста производни глаголи. Примери за такива са: изтаковам, оттаковам, натаковам, претаковам, дотаковам.

[MSL]

Идиоматични изрази, които означават "никога"

 Има различни идиоматични изрази в българския език, които означават "никога". Ето някои от тях:
 1. На куково лято. Идентичен е с английските "pigs might fly" ("when pigs fly") и "when hell freezes over".
 Буквално се превежда като "On a cuckoo summer." на английски и "在杜鹃鸟的夏天。" на китайски.
 2. Когато цъфнат налъмите. (Налъмите са вид дървени обувки. Понеже дървото, от което са направени е мъртво, ясно е, че няма как да цъфне. Никога няма да цъфнат налъмите.)
 3. Друг път. (Среща се и членувано - "Другия път.") Това значи "another time" на английски и "下次" или "再次" на китайски. В зависимост от целта на говорещия може да се използва буквално (като сериозно намерение или обещание) или като идиом за "никога". Например известното (от един филм) "Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път." може да се разбира като "Татко наистина ще ми купи колело след време." или като "Татко няма намерение да ми купи колело."
 4. Когато си видиш ушите без огледало. Това е лесно за разбиране и без пояснения и/или преводи.
 5. Различни идиоми с "върба" (върбата е дърво - "willow" на английски, "柳树" на китайски.): На върба., На върба, в сряда., На върба, в петък., Когато върбата роди круши., Когато върбата роди грозде., Когато върбата роди дренки....

[MSL]

Лични местоимения в българския език

Аз = I
Ти = You
Той = He
Тя = She
То = It
Ние = We
Вие = You
Те =They

Малко упражния

 1. и = and

 Аз и ти. = I and you. (Забележете, че на английски това е неучтиво и там винаги е желателно да се използва "You and I"!)
 Ти и аз. = You and I.
 Той и тя. = He and she.
 Тя и те. = She and they.
 То и ние. = It and we.
 Вие и ние. = You and we.
 Те и той.  = They and he.

 2. или = or

Ние или вие? = We or you?
Той или тя? = He or she?
Ние или те? =We or they?
Тя или то? = She or it?
То или той? = It or he?

 3. ... и ... или ... и ... = ... and ... or ... and ...

Аз и ти или той и тя? = I and you or he and she? (! "You and I...")
Ние и те или вие и ние? = We and they or you and we?
Тя и той или аз и тя? = She and he or I and she?
Той и аз или той и ти? = He and I or he and you?