Умалителните (умалителните форми) в българския език са най-разнообразни. Общото им е, че се образуват с наставки. Освен съществителните (съществителните имена), умалителни форми могат да имат и прилагателните, наречията и даже числителните.
Примери за умалителни: 1. с -ец: вятър - ветрец, сняг - снежец. 2. с -ле: мач - мачле, нос - носле, 3. с -че: китаец - китайче, таралеж - таралежче. 4. с -ица: вода - водица, глава - главица. 5. с -чица: светулка - светулчица, чаша - чашчица. 6. с --ка: книга - книжка, картина - картинка. 7. с -ичка лампа - лампичка, душа - душичка. 8. с -це: месо - месце, село - селце. 9. с -енце: дете - детенце, дупе - дупенце. 10. с -ице: лице - личице, мляко - млечице. 10. с –ичък/-ичка/-ичко: малък - мъничък, голяма - големичка, светло - светличко. 11. с -ко: повече - повечко, много - множко. 12. с -инко: евтино - евтинко, мило - милинко. 13. с -анка/-инка: тука - туканка, сега - сегинка. 14. с -ичък: сам - самичък, един - едничък. 15. с -чки: две - двечки, три - трички. 16. с -нки: две - двенки, три - тринки. 17. с -ки: четири - четирки. 18. с -ца: двама - двамца, трима - тримца.
Повече умалителни
Ако не знаете, да напишем, че дробите също могат да имат умалителни - примери: 1/2 (половин; половина) - половинка, 1/3 (третина) - третинка, 1/4 (четвъртина) - четвъртинка.
Съществува и т. нар. двойно умалително. Примери за двойно умалително - морков - морковче - морковченце; апартамент - апартаментче - апартаментченце.
Умалителната наставка "-че" е с тюрко-алтайски произход.