[MSL]

"Ако знаеш какво ще се случи накрая, дали би го мечтал?"

Автор: Джисър Каралтай

Част 1
"Започването"

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
 
  Митакът беше луд по криминалистиката и четеше и криминални романи, и всякакви по-научни статии по криминалистика и криминология. Харесваха му както някакви "старинни" (от негова гледна точка) романи за Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, така и всякакви съвременни статии за изобретения и иновации, с помощта на които можеше да се залавят престъпници.
 Целият този интерес на Митака беше създаден, образуван от желанието му да се въздигне някакси над масата, да има контрол, да успее... Напълно човешки едни такива мотиви.
 Беше помогнал на приятели и на състуденти да разкрият няколко дребни измами, кражби и онлайн далаверки. Студентството вървеше сравнително добре, не можеше да се оплаче, изучаваше почти нищо нямаща с криминологията хуманитарна специалност. Дойде време да се дипломира и се дипломира. И точно, когато се замисли, че вече ще трябва да почне работа и то не по любимите му полицейски, детективски, криминалистични неща, до него се приближи някакъв японец, който се представи като Куро. Митакът в началото си помисли, че е бъзик, но след секунди се сети за Куросава и за какво ли не японско и прие, че това е нормално японско име или фамилия, не беше сигурен кое от двете. В началото Митакът помисли Куро за някой от сектантите с източен произход, но след като Куро му посочи адреса на някой си Пешо Пикапа и още повече след като изчезна през някакво образувание, което нарече "спиралодупка", Митакът реши, че това може да е неговия шанс в живота и се запъти натам. Нямаше си някаква представа какво го очаква там, бедно му беше въображението, колкото и да беше начетен. Вместо Пешо Пикапа и неговия дядо - Петър Полисекса, вместо неговите родители, които бяха отсъстващи от много време, той щеше да намери само Пешо Пикаповата баба, която щеше да каже с дрезгав, старчески глас малко след като го приеме в Люлинския си апартамент "Аз съм просто един трансформър, Митак!"

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[boyanova6]

Звучи супер! Брой ме да чета и това! =)

[MSL]

"Ако знаеш какво ще се случи накрая, дали би го мечтал?"

Автор: Джисър Каралтай

Част 2
"Харкун"

 - Аз съм просто един трансформър, Митак!... - рече бабата, както и вече казахме по-горе. Митакът се вторачи в нея недоверчиво, а тя протегна към него ръка, която наистина беше желязно-яка и го придърпа в апартамента с думите "Влизай тук!"
 По същото време към същия апартамент се бяха насочили слабичкия Нешко и дебелия Нергюн, които бяха приятели на Петър (Пешо) Пикапа и се чудеха къде вече с месеци се беше потулил този пич.
 - Я! Нергюн!!! Вратата е отворена. - установи Нешко.
 - И какъв е този шум вътре?! - добави въпросително Нергюн.
 - Ми... Влизаме! - каза Нешко и се шмугна пъргаво вътре. Нергюн го последва тромаво с неговото дебело туловище.
 - И сега какво? - видяха двамата в спалнята Митака (когото не познаваха), който говореше на бабата на Пешо Пикапа.
 - Тук! - натисна някакъв бутон тя и гардеробът се отвори, нещо се завихри.
 Нергюн и Нешко се ококориха.
 - Каква е тази дупка? Дупкоспирала?! - рече тихо Нергюн.
 - Или спиралодупка? - отвърна плахо и също така шепнешком Нешко.
 - Уау! Ау! Ааа! - изрази недоумение, почуда, възхищение и всякакви други емоции Митакът, - Истина ли е това?! Същото като онова през което изчезна Куро японецът!
 - Истина е! - отвърна бабата и почна да го придърпва към гардероба, където се беше появила спиралодупката.
 - И какво? - опъваше се Митакът леко, защото не искаше току тъй да скача в нещо непознато.
 - От другата страна ще ти кажат. Всичко е подготвено! Давай!
 - Ама аз даже не съм сигурен, че ти си трансформър! - каза Митакът първото, което му дойде на ум.
 - Няма сега да се трансформирам за тоя дето духа, бре! Влизай! Няма време! Може всеки момент да дойдат плашипутарниците!
 - Кои?!
 Тук изведнъж Нергюн се ядоса и реши да се покаже, да се възмути.
 - Чакай бе... - опита се да го дръпне Нешко, но Нергюн вече беше в спалнята.
 - Знам, че съм с наднормено и, че Нешо е като тръстика. Знам, че не сме като Пешо яки в свалянето и не сме пикапьори, но чак пък така да ни обиждаш, че сме плашипутарници, бабо!
 - Ние дойдохме да видим защо Пешо не се обажда вече, какво става с него? - притича да обясни защо са влезнали вътре без покана Нешко.
 Тук Пешовата баба-трансформър замръзна шокирана!
 - Леле! Забрахме да затворим вратата!!! Вие не трябваше да знаете за това! Ужас, бе! - ревна тя и наистина се трансформира в някакъв железен трансформър, който удари с темето си тавана и падна някаква мазилка.
 - Ооооооааааааааауууууу! - извикаха Нешо и Нергюн не вярвайки на очите си, а Митакът просто кимна и си каза "Вярно, че е трансформър тази жена."
 - Сега ще ви хвърля и вас вътре, а там ще се оправяте! - хвана бабата-трансформър двамата и ги запокити в спиралодупката. После се огледа и съзря Митакът, който още кимаше разбиращо.
 - Ами ти, бре?! Още ли не си влезнал! Идват плашипутарници! - рече бабата-трансформър и даже не можа да го натири в спиралодупката, защото в същото време се появиха две големи сенки, материализираха се като черни противняшки дяволоподобни същества и почнаха да ловят бабата трансформър за ръцете, краката, гърлото!
 - Влизай! - извика тя и най-после Митакът се подчини, скокна в спиралодупката, която автоматично се закри след него, а гардеробът се самовзриви.
 - Гадина! - извикаха разярени плашипутарниците и смачкаха почти напълно трансформърът на пода. След това единият от тях отиде при останките на гардероба и заключи:
 - Чикибойска технология!
 - Така и предполагах. - рече другият и допълни: - Няма шанс да проследим координатите.
 - Аз никога няма да ви кажа! - продума бабата-трансформър.
 - Какво да правим с това желязо? - попита вторият, още стъпил размазаният баботрансформър на пода.
 - Той-тя наистина нищо няма да каже! А и този малък проект не е важен за Голямата война с Чикибой!
 - Така е! Така е! Когато унищожим Чикибой, ще имаме всички техни проекти като на длан, включително и това смърдящо малко проектче!
 - Какво ще правим с желязото? Да го унищожим ли?
 - За какво?! Примитивно желязо, което ще бъде унищожено заедно с Чикибой някой ден, ако въобще оживее дотогава! Остави го така смазано и осакатено да се помъчи!!!
 Решиха да оставят така смазан и осакатен. Изчезнаха така, както се бяха появили.
 По същото време първо Нешко и Нергюн, а след тях и Митакът се озоваха в някаква гора.
 - Човек, или аз полудявам или ми се струва, че онова дърво ей-там, си приказва с онова дърво до него. - каза плахо-плахо Нешко.
 - Не говори. Мълчи! - сгълча го Нергюн.
 - Да, пазете тишина! Засега. - каза им твърдо Митакът.
 - Абе, бате, - прошушна Нешко, - А ти кой си? Познаваше ли Пешо Пикапът?
 - Да, кой си ти? - попита тихичко и Нергюн.
 - Куро японецът ме прати. Аз съм новодипломиран хуманитар. Ще чакаме някой да ни посреща тук. То... всъщност само аз трябваше да чакам. За вас... не знам как ще ви посрещнат.
 - Нергюне, ами ние по-добре да се махаме! - уплаши се Нешко.
 - Нешо! Къде, бе? Дърветата тук си приказват даже! Не мърдай да не стане по-зле!
 Тези двамата средношколци бяха доста уплашени. Митакът, като по-голям, а и като очакващ, че тук на това странно за всички тях място, ще му се отворят повече шансове за развитие в живота, стоеше по-самоуверен.
 - Айде, да речем така, ще кажа, че сте ми приятели, помощници и, после наистина, каквото и да става, ще се държите за мене и ще ме слушате.
 - Ама ние трябва да се прибираме след най-много два часа!
 - Никой няма как да се прибере! Тук е Харкун! - каза новодошъл човек с черна униформа с някакви дълги обозначителни линии по нея.
 - В смисъл? - попита Митакът, докато Нергюн и Нешко почти бяха припаднали от страх и вълнение.
 - Харкун е друго измерение. Кяпутен Куро ми каза за теб. А тези какви са?
 - Моите помощници. Какво точно ще трябва да правим тук? И какво е това измерение.
 - Измерението е Харкун.
 - Ама това друга планета ли е? - недоразбра Нешко.
 - Измерение, бе, Нешо! От "друга планета" по-друго. Не можеш да си го представиш! Трай сега и слушай човека. - рече му наставленчески Нергюн.
 - Ще трябва да разследваш смъртта на поетесата Пичанка. Договорихме се с Кяпутен Куро, че ако ти успееш с това разследване, обвиненията към него в Харкун ще бъдат снети. Каза, че ще ни изпрати най-добрият криминалист от вашето измерение. Радваме се, че успя!
 Тук Митакът започна да се чуди как така той е най-добрият криминалист, при положение, че беше само любител, но... явно японецът си имаше неговите мотиви.
 - Някакви други въпроси?
 - Ти как се казваш? - попита Нергюн.
 - Върховен полицай на Харкун, генерал Ебли.
 - Върховен полицай Ебли, тези дървета там, абе наистина ли гововят?! - не се сдържа Нешко.
 - Това не са дървета. Това са харкунски дендрони - флора, която има разум. Говорят, движат се.
 - Лека-полека ще свикнем. - каза Митакът, който вече се чувстваше ентусиазиран да работи в тази нова и интересна среда.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

"Ако знаеш какво ще се случи накрая, дали би го мечтал?"

Автор: Джисър Каралтай

Част 3
"Пичанка"

- Абе човек, как можахме да се набутаме тук? - шепнеше Нешко на Нергюн, докато пътуваха в някакъв харкунски полицейски камион към планинския градец Четвъртит, където била живяла и по-късно убита поетесата Пичанка.
 - Стига си се страхувал, бре! - отвърна му Нергюн, който вече по-скоро започваше да се радва и да оценява (положително) случилото се - бяха в друго измерение, виждаха неща, за които можеше само да мечтаят или да четат в някоя измислена книжка на Земята. Митакът продължаваше да се информира от Ебли.
 - Да не го приемете лично, но доколкото виждам имаме определени антропологични различия. При нас ушите са по-закръглени, а вашите са по-островърхи. Това значи, че местните ви хора, от Четвъртит, ще знаят, че ние сме... чужденци. - каза Митакът.
 - Тук, в Харкун, има много раси. Няма да обърнат много сериозно внимание, повярвай ми. - отвърна му генерал Ебли.
 - Къде ще живеем там? - продължаваше да се информира Митакът.
 - В най-добрия хотел, разбира се. Няма къде другаде. - отговоряше му Ебли.
 - А, ама ние може и на полето или в горичката, на палатка. Защо да ви обременяваме? - обади се Нергюн.
 - Абе, млъкни бе! - побутна го Нешко.
 - И всеки, в местното Четвъртито районно полицейско, ще ви слуша. Началникът - подполковник Шибльо също ще ви слуша.
 - Егаси имената тука! - не можа да се въздържи Нешко.
 - Виж... - обърна се строго към него Ебли, - Аз нищо не казвам за вашите имена, може да си спестиш коментара за нашите! ОКЕЙ?
 - ДА! Мълчете! - допълни го строго-кооперативно Митакът.
 - Абе... ти забеляза ли нещо по-важно? - направо отклони темата Нергюн.
 - Говорещите дървета... това дендрони?
 - Не, не това... Имах предвид, че тук говорят на български!
 - А!!! Вярно!!! - опули се Нешко.
 - Не си въобразявайте такива неща. След като преминете през спиралодупка, ставате автоматично полиглоти и разбирате, а и говорите, всякакви езици. - обясни им генералът.
 - Уау! Брато!!! Ние сме готови за преводачи у нас, значи! - възкликна Нешко.
 - Не си го и помисляй! Камен нали вече опита?! И знаеш ли какво ми каза в последния ни чат? А? Каза така: "Ааа, за преводите - аз навремето не знаех каква е главната уловка - мислех че просто се иска талант, нямах представа че сроковете са по-ужасни, отколкото на нормална работа, и че е нужна физическа издръжливост..."
 - Абе, ако няма какво друго... - заключи Нешко.
 - Колко много красиви дървета наоколо!... - започнаха да се възхищават и Митакът, и Нергюн, и Нешко, когато навлезнаха в територията на Четвъртит.
 - Започнах... започнах да свиквам с всичко тук... - измърмори Нергюн и допълни: - Само с тези техните уши, е, не мога да свикна.
 - Това е Пичанка. - подаде им по една снимка на всички новодошли (Митака, Нергюн и Нешко) генерал Ебли. Вгледаха се в нея. Намериха я за най-красивата жена, която някога бяха и тримата виждали през живота си. Ушите й не бяха въобще проблем и бяха приети за напълно нормални, дори красиви уши.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

"Ако знаеш какво ще се случи накрая, дали би го мечтал?"

Автор: Джисър Каралтай

Част 4
"Началото на разследването"

  Митакът, Нергюн и Нешко бяха настанени в най-добрия хотел на Четвъртит. Беше построен досами една скала, която пък беше надвесена над пропаст. Доста мрачно си беше наоколо, но то така си беше из целия Харкун. В страни шумеше водопад, което трябваше да е романтично, но беше доста шумничък и... като цяло усещането беше леко зловещо.
 "Защо тази поетеса е избрала точно тук да заживее?" - замисли се Нергюн.
 - Прекрасно място, нали? - попита съвсем сериозно генерал Ебли и допълни: - Не се учудвам, че Пичанка бе избрала точно този град да получи спокойствието и вдъхновението, което й трябваше за творчеството... Жалко, обаче за смъртта й. Не трябваше...
 - Какво вдъхновение и спокойствие, бе, братче? - прошепна уплашено Нешко на Нергюн, - Тук освен да се вдъхновиш за някой хорър, няма какво друго да се вдъхновиш.
 - Три отделни стаи за специалните гости! - изкомандва генерал Ебли.
 - Не, не! Ние и в една можем! - уплашено каза Нешко, който се хвана за Нергюн.
 - За мен - отделна! - рече Митакът, който за разлика от Нергюн и особено, от Нешко, не изпитваше особено притеснение, а и искаше да се разполага по-независимо, самостоятелно и без проблеми със "съквартиранти".
 След още малко разправии колко стаи да се наемат, Митакът си взе отделна стая, а Нергюн и Нешко се сместиха в друга, но задължително съседна, защото "Ако стане нещо, да търсим Митака!" Той се почувства важен и, малко така, "Голям брат".
 - Какъв е този шум?! Какви са тези разправии? - обади се някаква жена, която се намираше в прегръдките на собственика на хотела бай Курти и беше негова любовница.
 - Онези, чуждоземните, които Ебли каза, че ще води да разследват смъртта на Пичанка. Не се вълнувай! - обясни й бай Курти и продължи да я прегръща страстно.
 "Не знам какво толкова се впрягат тези двамата на атмосферата." - помисли си Митакът, докато се разполагаше в собствената си хотелска стая. "Вярно, че е тъмница тук, в това измерение и малко трудно се различават ден и нощ, но пък какво хубаво хотелче, а? Цялото сковано от дърво. Обичам механите, обичам хижите, обичам дървените къщи... Обичам този хотел!"
 Наслаждението му не продължи дълго, защото на вратата се почука. Бяха Нергюн и Нешко.
 - Какво става? - отвори им Митакът.
 - Ами ние... - смотолеви Нешко.
 - Абе, брат, направо си ни е страх тук. - рече прямо Нергюн, - В гората с говорящите дървета си беше тръпка, обаче тук, където като отвориш джама и виждаш едно дълбоко черно нищо, в което не щеш да паднеш, но имаш чувството, че хотелът ще падне... и тоя шумен водопад, който те пръска с ледена вода в лицето и сковава в страх сърцето...
 - Ехееее! Ама ти си бил поетичен! - удиви се Митакът и ги прибра при себе си.
 - Добрата новина е, че скоро отиваме при местния главен полицай. Няма много да стои в този хотел, все пак ще се работи.
 - Да, подполковник Шибльо. - сети се Нешко.
 - Тук май нямат мобилни телефони. - каза Нергюн.
 - Имат, но само военните. - беше забелязал Митакът, който просвети веднагически Нешко и Нергюн.
 - Ама то нали тук е лесно да се намери. Нали това е само някакъв градец, градче... Четвъртит... Какво име само, а... - рече Нешко, които искаше да говори колкото се може повече, за да се разсее от зловещото чувство и постоянния страх, които го обземаха постоянно.
 На излизане ги съзря любовницата на хотелския собствени бай Курти, която веднага си помисли "Хм! Смотаняци!!! Тези ли точно ще разкрият убийство на поетеса?!"
 Докато се приближаваха до районното полицейско на Четвъртит, тримата виждала различни харкунци по улицата, от време на време имаше и някои по-различни раси, но чужденците бяха малко. Все пак това беше само едно планинско градче.
 - Страх ме е да погледна нагоре... но погледнах. - каза Нешко, - Вие разбирате ли, че тук май няма слънце, луна... абе някакви облаци ли, мъгла ли...
 - Айде сега... - рече пренебрежително Нергюн, - Много ти пука за местната метеорология и астрономия. Да имат каквото си искат. Ние сега отиваме да разкрием убийството на Пичанка.
 - Правилно. - каза Митакът, - Подробностите за местните особености ще ги усвояваме в движение. Вижте сега тук, има нещо като кафене. Трябва да опитаме местните деликатеси. Ебли каза, че тук каквото си поръчаме, той го плаща. Знаят ни хората. Няма пари, няма кредитни карти. Поръчваме и... всичко платено.
 - Най-после една добра новина! - зарадва се Нергюн, който обичаше да яде по много и затова си беше дебел. Някои даже така и си го знаеха като "дебелия Нергюн".
 Тримата се насочиха към това
 - Нашата колежка закъснява. - оправдаха се няколкото сервитьорки там, - Затова и което поръчахте ще закъснее.
 - Ама ние какво поръчахме? - не разбра Нешко.
 - Аз просто посочих произволно нещо от менюто. - призна си Митакът.
 - Странно... да... - загледа се Нергюн, - След като преминахме през спиралодупката, научихме на автоматик езика, ама буквите... гледаш, гледаш... и не разбираш.
 - Да. Научихме го говоримо, но не и писмено. - съгласи се Нешко.
 - Просто буквите са знаци, които значат нещо по конвенция. - обясни Митакът, - Сигурно заради конвенционалният им характер спиралодупковият ни опит не е полезен в случая.
 - Нищо не разбрах! - казаха в един и същи глас Нешко и Нергюн.
 По същото време, недалеч от кафенето беше схлупената къщурка на закъсняващата колежка. Тя закъсняваше, защото човекът, с когото се беше сближила (един чужденец от съседната държава - Октид) я беше хванал за гърлото и й биеше шамари:
 - Ти си долна кучка, Клиторанке! - викаше й той, защото тя не беше изпрала добре окървавените му дрехи, - Даже и да съм обикновен транспортьор, ти трябва да се благодариш на съдбата, че човек от висша раса като мен, истински октид, е избрал да вземе харкунка, а не октидка!
 Клиторанка го гледаше с ужас. Преди време я беше привлякъл с неговата сила, мъжественост, екзотичност..., но когато се ядосаше така я плашеше до смърт... Повечето харкунци, и жени и мъже, се плашеха поначало от вида на октидите, които наподобяваха едни човекоподобни октоподи. А политическото напрежение между двете държави пораждаше още по-големи негативни емоции и от двете страни.
 - Ммммммммммммммммммммм, вкусно!!! - удиви се Нергюн, когато вкуси някаква местна торта.
 - Много сладко... направо противно сладко... - не беше съгласен Нешко.
 - Бива, бива... - ядеше Митакът без да дава излишни емоционални оценки, защото си беше гладен и направо изгладнял, след толкова много изненади в последните 24 часа.
 След като похапнаха, продължиха към полицейското и, наистина, намериха го бързо, защото беше на не повече от 20 минути пеш.
 - Добре дошли! - посрещнаха ги няколкото полицаи там.
 - А Шибльо? Подполковника... - попита веднага Митакът.
 - Той е в тоалетната. Яде малко трибцален кекс... знаете как е. - обясниха полицаите.
 - Нищо не знаем... Какво е това трибцален кекс?
 - Високоенергиен. Защото има прах, частици трибцали в него... И те кара да ходиш до тоалетната след като го изядеш...
 - Искам да отида до тоалетната! - рече Нергюн, който вече беше усетил ефекта на това, което беше ял с удоволствие, а то беше... да, то беше трибцален кекс, който приличаше на торта според нашите представи.
 - Ето това се казва добро начало на разследването. - каза шеговито Митакът.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.