Не много обяснимото е, за мен, особено ноцебото, са механизмите по които самовнушението задава промени - например си внушава някой (или му внушават), че му слагат гореща монета и човекът получава плюска (като от истинско от изгаряне); или пък онези, вярващите, които като си представят, че ги разпъват на кръст и получават рани (като от гвоздеи), на местата, където са си представяли (тези места може да не съвпадат с точното място на което са приковали идолът им Исус/Йешуа). Та, казвам че, ако се приеме виртуалност, всичко се обяснява много по-лесно (но това не е причина да приемаме виртуалност, ако не е доказана, защото сме последователни и строго по науката). Работата на философския развиващия се човек е да се задълбочава във всякакви теории (даже и да изглеждат налудничави) - да не мислиш, че ми е било много приятно да уча за мита за пещерата (където хората са като приковани и виждат само сенкитие на истинското битие). Един колега (Андрей-Дренката), който по онова време беше запален по спелеологията (пещерите и пещерното дело) даже се пошегува, че е вярно, че философите се занимават с всичко - "Ами да, ето даже и спелеология!" по повод на тези неща. А мой роднина, учещ медицина по онова време, като хвана един от учебниците ми по Древногръцка философия (и по Въведение във философията) и видя разни такива неща (които днешната наука отдавна е разобличила като неверни или просто е надстроила до научни теории) веднага се учуди с "Ама това не е вярно!", та се наложи да му обяснявам, че изучаваме И ВЕРНИТЕ, И НЕВЕРНИТЕ неща, за да знаем всичките и да правим по-натам разлики, да мислим по-осведомени, да знаем развитието на човешкат мисъл през вековете.
Всяка нова теория (като виртуална Вселена) се взема под внимание, разглежда се, изучава се, правят се опити за доказване или отхвърляне, накрая се вижда каква е нейната обяснителна мощ, колко се вписва в нещата. В противен случай ставаме догматици (пък било и научни). Пример за научен догматизъм имаме дори при развити научни системи като Съветската - голям срам за Съветската наука е периодът през който смята гените за идеализъм, измислица, лъженаука и след години чак приема, че има нещо такова като гени, ДНК.
Истинският учен/философ не бива да се "гнуси" да приема всякакви теории за размисъл, за изследване на принципа "Нека допуснем, че...", "А какво, ако...?", "Да сравним..." Защото мисленето само в настоящата научна парадигма е добро, основа, но за да има напредък, трябва да се мислят и нещата с алтернативни методи, с допускания и да се правят изследвания, защото никога не се знае "откъде ще изскочи зайчето".
Теорията за Вселена-симулация в днешния си вид е зачената от шведски философ (достатъчно научно подкован и занимаващ се със състоятелни проблеми; не ми се струва някой челнат идеалист или религиозник), затова и е достойна за разглеждане и я разглеждат. А на мен ми стана интересна едва малко по-късно като видях, че и учени от други специалности са заинтересувани, че се правят експерименти, та дори и да е невярно предположението (допускането), че сме виртуални, то съм 99% сигурен, че от това ще изскочат много други интересни неща, както обикновено се случва в историята на научното търсене - например един екип, който търсел ДНК на динозаври не намерил такова, защото много време е минало оттогава и ДНК-то се е развалило, но пък намират много други полезни неща за науката - например нови доказателства за близостта на динозаври с днешни птици.
Та, щом още Питагор си е мислил такива неща, а днес може да си ги мислим и дори да експериментираме по-успешно с такива, не виждам проблем. Разбира се, аз смятам, че най-важните изследвания трябва да са свързани с хората, здравето, медицината, биологията (ако аз разпределях бюджети, първо тези неща щях да подпомагам и чак на последно място армейските - в най-идеалното общество дори не трябва да има армии и да се бият помежду си народите; може би само една световна армия, която все пак да е готова за отбрана срещу агресивни (евентуални)
извънземни). И понеже това нещо (дали Вселената ни е реална или сме част от реална Вселена, но като
подвселена или дори, ако се отиде по-натам във предположенията - подвселена на подвселената...?) е свързано с нас, с хората, то мисля, че е добре да се набляга на него като сериозни изследвания. По същия начин - аз не вярвам много-много, че ще се намерят извънземни, но морално подкрепям всякакви търсения и разработки по въпроса (напр.
https://bg.wikipedia.org/wiki/SETI).
Topic: "Симулация ли е Вселената?" (видео) (Read 1197 times)