При едните ми баба и дядо имаше само растениевъдство (домати, чушки, чубрица, целина, лозя, цветя...) и заради мен, по изключение, си бяха взели пиленца (че обичах да отглеждам) и една козичка (за която се смилиха от другата страна да ми дадат, но пък и тя не се сдоби с постоянно притежание. Занесох я при "растениевъдите", но те решили, че е добре да я продадат на един овчар! Отново продажба. Пари предпочели хората, пред козичка и мляко. Та после онзи овчар се хвалил, че въпросната коза много плодовита била и му увеличила стадото), но при другите беше много нещо! Царевица, домати, чушки, цветя и всякакви животни: магаре, кокошки, патици, коза (която раждаше любимите козлета, за които стана дума, че все им вървеше да ги продават или колят
, но поне двете продадени са заради мен - явно са ме съжалявали, че няма да издържа на гледката да ми ги заколят, а и парите са си били голям стимул - особено по времето на социализма, когато частният бизнес не беше това, което е днес и всяка сделка, всяка парична придобивка си е била "живо щастие"! Аз обичам животните, но се поставям и на мястото на хората - във време, когато не е имало развита частна инициатива и основните доходи са били само от пенсии и заплати + кой каквото си произведе сам в градината и двора, разни такива сделки като да продадеш коза и да вземеш 20 лева (или колкото и да е струвало, не си спомням), си е било доста щастливо икономическо преживяване. Честно казано, не мога да си представя какво ли е изпитвал човек тогава, който печели шестица от Тото 2! То и в днешно време си е радост, но сега го има този момент, че (донякъде) всеки е свободен да става бизнесмен/бизнесменка и да си изкарва големи суми. Това, за повечето бедни хора, си остава само "на теория" и "де юре", но... както и да е).
Животните (в различна степен) може да се очовечават (термин от една част от науката, не е измислица) - например има голяма разлика при интелекта на магаре, ако го оставиш в гората да се развива само или ако го оставиш на хора да му говорят, да си играят с него, да го хранят, да го водят напред-назад. Примитивен мозък, животински, но все ще "чопне" повече, отколкото оставен сам на себе си или оставен само на другите магарета. Някой да не е съгласен?
Аз не съм веган и не вярвам, че ще настъпи ден, когато да има пълно освобождаване на животните, но наистина бих приел една умерена, да я наречем "вегетарианска" позиция - да се спре с избиването на животни и да си използват само за каквото дават - магаренцата за транспорт, кокошчиците - за яйца, козичките и овчиците - за мляко, сирене, вълна... Нещо такова бих подкрепил. А проблемът, че човешкото тяло се нуждае и от месо може да се решава по по-научни методи. Вече даже има такива - отглеждане на месо само от клетки. Например в Израел, бях чел, има пилешкото месо на израелска фирма, което се произвежда чрез отглеждане на клетки, извлечени от истински пилета. Чиста работа! Дано това да е "месото на бъдещето"!
Общо казано, естествено че домашните животни (особено онези с постоянни медицински наблюдения) ще са по-безопасни от заразоносителите по улиците. Винаги, обаче, остава мъничък риск. Особено мъничкият се увеличава и става големичък, когато уж домашно животно, но го пускат навън - ходи и комуникира/играе/бие се с уличните си събратя и се връща "обогатено" с бълхи, тении, вируси, бактерии...
Аз (на ниво човек) също най-много искам нещо пухкавичко - коте, зайче, ама от друга страна (на ниво "по-учен") препоръчвам на теб (и на другите) нещо с по-малко зоонози (болести, които хващат както хората, така и животните) - например един голям умен папагал - хем ще го учиш да приказва, хем ще те изненадва с интелигентност, хем и е с по-малко риск от зоонози.
Имаше, в историята на науката, един много умен папагал - бяха го обучили да си комуникира почти като човече. За съжаление почина изненадващо. (Това е само един пример, но има и други. Струва си човек да се посвети на нещо такова - интелигентно, шарено, а и родствено на динозаврите - като всички останали птици!
)