[boyanova6]

MSL, разгледах снимките и в тази връзка имам още нещо да споделя, понеже видях масажи с големи видове змии.

Големите видове змии са в състояние да убият невъоръжен или пък неподходящо въоръжен човек. При това без да са отровни. Змиите са хищници и ако не са отровни, не ги прави по-малко хищни. Просто начинът им на ловуване на неотровните змии е друг. Те са удушвачи (за разлика от отровните змии, които са отровни, защото с отровата убиват храната си) и като са големи над определени размери, са по-силни от възрастен човек.

Големите видове змии могат да убиват доста големи животни, а за съжаление и хора. И в някои държави, където са често срещани, те не се плашат от хората и ги нападат. Лошо е, защото има смъртни случаи.

Така че ако някой иска да си прави масажи със змии, най-правилното е да не се хвърля на големи по размер змии, понеже ако змията не го хареса или нещо я подтикне да го третира като заплаха, екзотиката може да свърши смъртоносно за човека. Това мнозина не го знаят и се бъркат, че биха се справили да победят, но не е точно така, ако змията е над определени размери.

[MSL]

 Имаше един филм по телевизия, където сравняваха силата на захвата на един от най-известните емемейци (MMA-ци) и един питон. С апаратурата му там, с всичкото. Питонът се оказа, че стиска много по-слабо от емемееца (MMA-ца), но проблемът със змиите бил, че макар и да не са чак толкова силни, то можело да стискат с часове, та затова и успявали да убиват (удушават/задушават) толкова успешно.
 Просто се сетих за този момент и споделям, а иначе напълно съм съгласен с написаното по-горе. Аз лично не бих опитвал чак такива екзотични масажи.

[boyanova6]

Зависи какъв е бил питонът. Размерите им варират според вида питон. Някои видове питон са 70 см, а други - 10 метра. Съответно и силата им варира.

Аз гледах по тв как в една зоологическа градина местят 10 метров питон, за да му почистят тетариума. Доста хора бяха, физически силни и въпреки това едва го удържаха, при все че змията не се съпротивляваше кой знае колко, явно свикнала периодично да я местят, но все пак и е неприятно. Като рече да се раздвижи дори леко и всичките служители едновременно губеха за кратко контрол над нея.

Мисля, че сам човек дори да я отлепи за вдигане от земята няма да може, та камо ли да се съпротивлява нещо, ако го нападне и е невъоръжен. Змията тежеше към 170 кг., добре гледана беше, редовно хранена. Иначе в природата са същите на тегло около 140 кг, до колкото зная. Няма шанс срещу такова чудо, ако няма подходящо оръжие.

А и реално погледнато на една змия, която е голяма, не е необходимо да е навита около врата с часове. Без въздух човек умира за броени минути.

Предполагам, че за целите на шоуто ММА боецът е получил относително не голям представител на питоните. Може би някое с размери 1,50 гадинче с тегло около макс 10 кг тегло, което се е видяло в приключение с по-силния от него противник. Сигурно по съвсем друг начин щеше да изглежда ситуацията, ако питонът беше онзи 10 метровият.

Затова и позицията ми си е, че съм "ЗА" масаж със змии, но не и над определен размер или с опасни за хората видове змии.

[MSL]

 Не, те просто им измерваха силата на стискането с уред. Не са правили спаринг (дуел). По същия начин измерваха силата на захапката на разни животни (вкл. хора, куче, акула, крокодил), та според уреда най-силно хапел крокодилът. Всичко е с измерватели и хуманно.
 Най-гигантските змии, за които казваш даже убиват крокодили, поглъщат антилопи и пр. Аз тях не си ги представях дори за масаж, защото може да "смажат" само с тегло човек. Говорех само за тези, по-средните питони и питончета какво съм гледал, че слагат по телата за масаж.

[boyanova6]

Щом не са правили дуел е ок. Но пак си зависи размерът на змията, вида на същата (питон е общо казано, то е питон от някакъв си вид) и колко тежи.

Според мен (без да претендирам много да ги разбирам тези работи) всички неотровни змии с размери до 1 м. или 1,50 м. най-много и тегло до 3 кг, са си безопасни за възрастните хора и стават за масажи. С гадинка над тези характеристики аз бих пропуснала масаж.

[MSL]

 С по-малките, сигурно зависи къде се увиват - защото наистина и по-малко да е, ако стегне някой с часове за врата и той/тя не може да се освободи - пак си е опасно.
 Иначе и аз не разбирам - знам само видове змии - питон, боа, пепелянка, усойница... Интересни са ми еволюционно - преди са имали крака, а сега нямат (имат само зачатъци на краченца). Такива ми ти работи.

[boyanova6]

Змиите са интересни, така е. Нямат клепачи, глухи са и по-точно от слуха ползват само частта с усещането на вибрации. Усещат миризми с езика си (той затова е раздвоен). Някои видове имат инфрачервени сензори и "виждат" топлината.

До колкото зная само змиите от надсемейство Henophidia имат следи от таза и задни крайници, а другите нямат.

Не се знае от какво точно са произлезли. Има 2 хипотези по въпроса. Едната е за от гущери, а другата е за от мозазаври. Хипотезата за мозазаврите е определяна като по-достоверна и с повече доказателства. Но за сега повече яснота няма, до колкото схванах.

За масажите, предполагам никой няма да допусне да му се увие змия около врата. Освен ако не е с нисък интелект. Но и предполагам си има служител, който да отговаря за змията и да пази такива особи от ниския им интелект.

[boyanova6]

Темата ми за бизнес си плаче за подновяване. Ще я ползвам да не забравя, че ми предстои да седна и да си напиша един бизнес план. За мен си. Както съм писала и преди, поставям пред себе си включително и финансови цели. А от известно време и фирмата ми работи. Ще рече, че е време за бизнес план. =)

В това отношение аз съм поддръжник на идеята, че най-добре се получава бизнес, при който има бизнес план (в условия на липса на пари или при начинаещи, бизнес планът направо е задължителен). Т.е. ако е човек без опит и човек с малко пари, то трябва доста преди самия старт на идеите да си напише бизнес план за тях.

В случая аз като човек с опит (фирмата ми не е новосъздадена, а направо си е "отлежала"), малко съм попретупала тази част и си позволявам на един по-късен етап да си развивам бизнес плана (но ще си го развия задължително, понеже нямам пари в момента и се нуждая от прецизност).

Обаче разни хора, разни мнения. Та ето сега повод да се коментира- кога (и дали) според вас е моментът за бизнес план за стартиращ бизнес?

[MSL]

 Моментът е ТОЧНО преди да се започне. Защото живеем в динамични условия (локални и глобални) и бизнес-план направен например преди 3 месеца само, може да се окаже остарял (неадекватен), а това е много опасно за бизнеса.
 Ще поясня за по-простичките и/или за по-необразованите в икономиката и бизнеса:
 Когато си правил плана преди няколко месеца може да е имало едни по-ниски цени на вода, ток... може наемите да са били също по-евтини... може дори законите да са били по-различни. За няколкото месеца, ако вече са гласувани нови закони (за които не си чувал, защото на повечето хора не им е интресно да четат такава "скучна материя" като закони), ако са скочили цените на дори само 2-3 неща от плануваните (а то не са само 2-3), то "сметката излиза без кръчмар", т. е. става "крива сметка" или "неадекватен бизнес план".
 Та, според мен, колкото по-пресен (сегашен, актуален) е даден план (не само бизнес такъв, а въобще план), толкова по-добре.
 А другото, което трябва да се има предвид, е че дори и най-добрите планове може да НЕ сработят, защото животът е много сложен и динамичен и трудно може да се планува перфектно. "Неизвестните" и "променливите" си казват думата.

[Dimitroff]

Как си правиш бизнесплана? По шаблон или лично?

Ако не е шаблонен най-важното е да имаш много заделен капитал за всякакъв малък или голям "стрес-тест". Като при банките. Според мен най-простото в бизнеса е това. Ако сметнеш, че ти са нужни 30 К, то значи се приготви да имаш най-малко 60 К. Това някои му казват "песимистичен подход". Който е по "на ти" с икономиките знае, че говоря за управление на риска. Бизнесът крие рискове и колкото по-песимистичен подход имаш, толкова по-малко ще те изненадат рисковете. Епа някой ще каже, че така се блокира много от потенциала и оставаш с вързани ръце, докато нямаш много капитал. Така е. Само достатъчно богатите могат да си позволят качествено управление на риска.

[Деси]

Нямам опит с това.

[boyanova6]

@ Dimitroff

Аз предпочитам да си правя бизнес плана лично.

Има неща, които както и да се смятат, са си все същите (главно стоят в частта Разходи). Но има и неща, дето наистина са си риск (и може да са както по отношение на разходи, така и по отношение на приходи).

Обикновено си правя общо две графи с подразделчета вътре и си смятам. Една графа е посветена да ми начеше оптимизма, а другата е, дето е посветена на песимизма. Първата графа е основно, за да не рева много на втората, понеже освен всичко останало втората графа показва колко точно може да бъде и размерът на провала (влагаш, влагаш и като не получиш приход и може да си сметнеш с колко почти-около приблизително се вътриш- те тук се реве, защото това е един от възможните варианти- както казваш, риск има).  После е една преценка ще се скача ли в пропастта или не. Или ще се скача, ама по-натам.

За това:

"Само достатъчно богатите могат да си позволят качествено управление на риска. "

Абсолютно си прав! Точно така е! Имат парите да си позволят да рискуват и да изгубят от дадено бизнес начинание, без да реват много от което.

[boyanova6]

@ MSL

Точно заради динамичните условия, заради вечно променящите се условия, никога не съм си правила бизнес план точно преди да започна. Това е късно и увеличава рисковете скучните закони да се окажат причина за един интересен фалит.

Мисля, че тук и друг път съм описвала случая с преводаческите агенции и промяната в законите. Това е типичен пример как скучните закони и отказът да бъдат следени на къде се планира да се променят, води до големи загуби в пари, до фалити.

Затова и според мен само човек с много опит може да си позволи да изчака с написването на бизнес план. Например, аз не съм спирала да следя законите, които ме касаят във връзка с това, което правя. Своевременно си правя сметка за промените. Аз мога да си позволя да седна да пиша бизнес план непосредствено преди старт, защото познавам като условия в какво навлизам и какво мога да очаквам.

Това дава насоката и за още един въпрос- статичен или динамичен да е бизнес планът. Според мен е следното. Бизнес планът, който е статичен, е много лошо нещо, защото условията се променят, с тях и разходите, с тях и приходите и не е задължително промяната да е на хубаво. Бизнес планът е полезно да се актуализира с всяка промяна в конюнктурата, за да върши реална работа. Както и да съдържа моментът "Заделени пари за непредвидени разходи". Т.е. не е нещо, което като се напише един път и се спират заниманията с него.

[MSL]

 Аз, от гледна точка на оптимизация на времето, казвам че преди човек да има парите (и възможностите) може да не губи време да мисли планове конкретно, защото ако примерно днес вложиш дори само 5 часа за мислене на неща, които след само 1 година няма да са приложими, то губиш 5 часа, които (при всяко положение) може да се приложат за нещо по-полезно (в различни сфери - писане на статии за пари, изкарване на част от курс/квалификация за нещо, сваляне на половин килограм /ако имаш излишни/ с упражнения... дори едно чисто интелектуално занимание като 5 часа четене на икономика би било по-полезно от ранно плануване, което после я свърши работа, я не).
 Имам си намислени над 10 бизнес-идеи. Всяка иска от "много пари" до "ужасно много пари".  Като човек, който гледа вече да е колкото се може по- реалист, обективен си давам сметка, че от тези идеи може би 90% да няма да може да се осъществят (нито някога ще се заимам с парите, нито пък може да очаквам супер-щастливото съчетание "достатъчно пари + подходящи закони + добри други условия"). По останалите 10% (например 1-2-3 идейки, които има по-реален шанс да се случат - ресторант, фризьорски салон и фитнес зала) си позволявам ДА ПОМЕЧТАЯ ПЛАНУВАЙКИ (да си направя "наброски" за бизнес-план, да попрочитам и попоглеждам за тези бизнеси - какво се случва с ресторантите, фризьорските салони и фитнесите наоколо, какви са им цените, какви са данъците, какви са наемите... Но нищо повече, защото си е набутвация с време и излишни емоции, които може да се впрегнат в по-полезни и реалистични неща - напр. събирам си празните бутилки от минералната вода и ги връщам за вторични суровини, вземам 1 юан, което е малко, но е по-осезаемо, отколкото наместо това да изпиша 1 лист със сметки "приходи-разходи" за въображаемия мой бъдещ ресторантец...)
 А ето и един по-скорошен пример с "много плануване на вятъра": Планувах, че когато ми се наложи да търся работа отново, то винаги ще мога да съм преподавател по английски в Китай, какъвто съм и бил години наред. Само че сега, след промени в законите и изискванията, вече десетки фирми, школи, училища ми отказват (защото съм от България, а не съм от Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия...) и съм се хванал за главата какво друго да работя (защото то не е само да имаш диплома за него и да можеш да го работиш, а е и да могат да ти издадат разрешително за работа /работна виза/!... Повечето фирми не могат (и/или не искат) да правят такива разрешителни за чужденци.) и въпреки голямото ми плануване (стигащо дори до самообразоване по педагогика, детска психология;  задълбочаване в английския и лингвистиката), сега дори не знам дали ще може да почнат отново като учител на пълен работен ден!... Може въобще да се окаже, че никой няма да успее и/или да поиска да ме наеме. За какво беше всичкото това плануване през тези години? Сега ТЕПЪРВА трябва да планувам други изходи от кризата, защото има смисъл и се налага. Например, понеже, не виждам някой някъде да си търси философ, то поне нещо като работник в някое казино извън Китай (охрана, портиер, сервитьор, крупие... каквото има). Та твърди, големи, завършени планове се правят лесно, но всеки трябва да си прецени колко да се тормози с тях и колко да си губи времето, защото е важно планът да е адекватен на реалността.
 Накрая да добавя лично наблюдение за хора, правещи бизнес наоколо. Повечето (които знам) не плануват кой знае колко задълбочено. Имат си парите и след, примерно, 2-3 дена мислене и разчети, отиват да се регистрират и почват (говоря за следните случаи: туристическа фирма, магазини /бакалийки/, ресторанти от различен тип). Повечето от тях успяват (не всички, но е важно да се отбележи, че неуспехът може да последва НЕЗАВИСИМО ОТ ПЛАНА ТИ - някои неща няма как да се плануват - например как да знаеш, че на някой ще му скимне да ти увеличи наемът с 800% и да трябва да си търсиш ново помещение или да закриваш?)
 И накрая моето конкретно становище: Колко и как бих АЗ планувал (за бизнес)?
 1) Планът започва сериозно ЕДВА СЛЕД като ги има парите (поне обещани, поне сигурни донякъде). От парите зависи КАКВО ТОЧНО МОЖЕ ДА ПЛАНУВАШ. Едно е да плануваш с 10 000, а друго е да плануваш с 10 000 000.
 2) След като има парите и сме си отдъхнали щастливо след толкова години ЛИШЕНИЯ (от всякакъв тип), то си давам ЗАДЪЛЖИТЕЛНО една седмица за отстиване на емоциите - да няма прекалена радост, прекалено вълнение; всичко да е на хладен ум!
 3) Проучвам базовите неща - закони (може ли, ако може - как точно го може, какво трябва), данъци, наеми (ако ще се нуждае от помещение/помещения)/цени на имоти (ако може да си позволим да го купим, вместо да го наемаме).
 4) Изследвам клиентите (потенциалните).
 5) Консултирам се с хора, които разбират, когато правя сметките по-детайлно (приходи, разходи, рискове от различен характер).
 Всичко това в срок от около 2 месеца мисля да е завършено. След това, в началото на 3-я месец, с бавни и уверени стъпки преминавам към реализирането.

[boyanova6]

При мен процедурата е друга. Първо си преценявам приходите. Защото без приходи няма пестене, а без пестене няма бизнес.

След това си създавам идеята на база приходите ми. Не си давам труда да генерирам идеи, за които нямам приходите да реализирам. Никога не започвам бизнес, без да имам приходи зад гърба си. Такова нещо: "Бизнесът ще започне и приходите ще дойдат от там" при мен не съществува като вариант. Така си минимизирам рисковете. Т.е. бизнес ще почна, когато приходите са стабилни и редовни. Демек, работя. Няма да напускам работа в никакъв случай.

След като съм работеща, приходите са гарантирани напред във времето, ето това е моментът "Х" да си направя бизнес-план. Реалистичен такъв. Залагам на общото правило, че всеки разход, който може да бъде намален или избегнат, трябва да му се случи това. Бизнес планът, който правя е мащабно проучване. От него зависи дали изобщо ще продължа да събирам пари за въпросната бизнес идея или ще я "хвърля на боклука".

Абсурд да си губя времето да събирам пари за нещо, което се дъни при подробно проучване и планиране. Една от ролите на бизнес плана е точно тази, че позволява до голяма степен да се излови бълбукането преди още то да се е състояло. Не е гаранция, че няма да се бълбука, но намалява значително този момент като риск. Един вид, въобще не си правя планове за спестяване за тиган за китове, преди да съм видяла има ли такова чудо китове у нашата рекичка или няма.

Веднъж направен, ако издържи идеята на ръчкането и на проучването, което ще и причиня, започва прецизирането. Колко пари трябва да спестя с включени евентуални рискове? Това ми го казва бизнес плана. При това той не е статичен, а е динамичен. Всяка промяна в конюнктурата води до директна преработка на бизнес плана.

Днес законът казва примерно: "Много е яко да имаш ресторант". А утре законът може да каже: "Много е яко да имаш ресторант, а сега искам 200 сертификата за н-броя пари и още 1000 изисквания, дето да бъдат изпълнени за вчера". Но преди тези промени да влязат в сила, тук при нас поне има обсъждане. Т.е. аз ще зная предварително накъде духа вятърът и че предстои някаква промяна.

Тази информация е важна. Защото като я нямам и започна бизнес в сфера, дето след месец ще я променят като изисквания, които аз вече не мога да покрия и аз ще бълбукам и фалирам. Нищо че към момента на старта законът е бил друг и аз съм го "проверила".

Ето защо по средата на предстоящи промени в закони, които касаят избран от мен бизнес е абсурд да го стартирам. Защото може да има условия, които аз да не мога да покрия. Дори да имам пари, примерно да нямам изпълнимост на някакво специфично изискване и да съм до там. Примерно, искам ресторант с нигерийска кухня и ми тресват изискване- може, стани нигерийка по рождение и нямаш грижи.  Ма имала съм пари, какво от това, понеже не съм родена в Нигерия и край с идеята.

Ако още не съм започнала и видя, че не става, иди дойди, понеже парите са си останали в моя джоб. Но... Ако съм вложила вече пари в това и няма кой да ми ги върне? Ей тъй, губя ги. Пък нямам излишни.

Значи, за да се застраховам, ще направя така. Ще изчакам да минат промените в закона и ще преценя покривам ли новите изисквания и ако да, чак тогава - ура, старт!

Не за друго, но нямам парите да си позволя да ги рискувам с включване в начинание, което не му знам условията кога ще го фалират. А тези условия може да не са само от законодателно естество. Следи се и конкуренцията. Следят се доста фактори.

Аз предпочитам да следя, да се подсигурявам до колкото мога повече, преди да започна да правя каквото и да било. Това няма как да спести всички възможни изненади, но ги намалява. Колкото и да ги намали, все е ок.

Нещо такова правя. Накратко описано.