[boyanova6]

Понеже с MSL започнахме тема за бизнес, ама беше по темата за обяви, за да не се смесват нещата, пускам нова тема. Може пък да е интересна. Не знам има ли такава, май не мернах. Ако я има, ще е назад някъде.

Темата предлагам да е за всякакъв бизнес и да е за всичко за бизнеса. Включително за покупко-продажбата.

Споменах, че се прави с адвокат и счетоводител. Причината е, че наистина не е лошо нещо да се купи готов бизнес, както и да се купи примерно сайт не е лошо. Но докато сайтът няма как да увътри с големи суми, то за бизнеса не е така.

Виждала съм как бизнесмени с опит купуват бизнес. Ако не е от човек, който познават и знаят как работи, задължително е с адвокат и счетоводител. То и имаше такъв случай, дето бизнесът е купен от познат и пак се оказа, че не е толкова чист, колкото изглеждало и купувачът си имаше проблеми.

Горе долу аналогична е стратегията, ако ще става дума за франчайз. Сходно е.

Ето едно предложение за развитето на темата, за да е полезна на повече хора. Който какъвто опит има, каквото мнение има по някой въпрос на бизнес тематика, да го споделя.

[MSL]

 Да. В темата за обявите беше. Давам линка, за да прочетат хората, които търсят, там за какво точно стана дума (макар че и сега добре е обяснено).
 Аз какво мога да добавя? Като става дума за франчайз, научих за някакъв човек тук, който се подвел (го подвели) някакви франчайзници, че плати ли си, закупи ли им оборудването, марката и прочието (не съм навътре в детайлите по франчайзването, но мисля, че всеки може да си представи, поне горе-долу, колко и как си е платил), то на всяка цена ще спечели, защото видите ли, те били много яката марка, много популярни и това 1000 клиента на ден не му мърдали. Може, примерно, точно тази марка някъде наистина и да е събирала 1000 или даже повече клиенти на ден. Да, ама човекът май даже и една трета от тези не събрал, та фалирал бързичко (а онези нали си взели вече парите, те не фалирали, а възможно и да са намерили други подобни). Та след тази случка аз си мисля, че франчайзът трябва да се прав и само, ако човек наистина е сигурен в клиентелата, може да си сметне добре разходи-приходи, като отчита и пари за разрешителни, данъци, наем/наеми, консумативи...
 За сайтовете - по принцип си права, но има някои доста скъпи. Преди малко във Флипата (Flippa-та) видях един за $1,500,000 (милион и половина долара). Не съм изчислявал (а и не знам дали някой си е правил труда да изследва това), но може би поне 10-15% от сайтовете за продан в днешно време могат да навътрят с повече пари от който и да е друг бизнес, та зависи от сайта, зависи и от бизнеса. Едно е сравняваме хотел и сайтче за продан за 40 долара, а друго е да сравняваме мъничка квартална баничарница и сайт за продан с цена като онзи от 1,5 милиона.

[boyanova6]

@ MSL

Правя си извода, че май хич ме няма в сферата на покупко-продажбата на сайтове. Ще се радвам да споделиш повече, ако имаш опит и ти се споделя.

Но си мисля, че сайт, който струва $1,500,000, ако не е някой онлайн бизнес, значи е златна не, ами диамантена изработка и парите са за красота, а не за фунционалност. 

Ако е онлайн бизнес, може да е може би някакви онлайн игри, мощен дропшипинг на международно ниво, продажба на снимки онлайн и какви ли не още идеи за възможни големи онлайн бизнеси ми идват на ум.

Правилно ли разсъждавам?

Ако да, то по логика, освен дето за закупуването на такъв сайт си трябва адвокат и счетоводител, то ще се добави и програмист, може би някоя бяла шапка, дето е бивша черна шапка. Минимум три вида специалисти ги виждам как следва да му извадят и кътните зъби на сайта и на бизнеса зад него, преди да последва сделка за такава сума пари. Само така 100% се гарантира възвръщаемост.

Относно франчайзът.

Сделката е задължително да се прави с адвокат и счетоводител. Статистиката е, че 80% фалират. Има трикове, с които се мами във франчайза. Но не е само това. Дори да не се мами, има определени условия, които трябва да се изпълнят, за да върви бизнеса. А те обикновено се спестяват да се кажат на купувача, особено като се види, че "тоя отсреща не знае на кой свят е и с какво се захваща". Примерно може да се спести да се каже, че марката може да е много популярна в район А и никак в район Б. Купувачът от район Б не го знае. Размахват му едни статистики от район А. Той не знае какво вижда и като лудите на шаренко се радва на подвеждаща информация. Купува, стартира в район Б, вътри се едно неприятно и затваря.

Представи си го същата ситуация, но купувачът влиза с адвокат и счетоводител. Счетоводителя вижда район А и хвърля статистиката, иска такава за район Б, защото има опит и знае какво да гледа. Също така може да излови цял куп икономически несъответствия, които купувачът ще гледа и няма да види. Това относно счетоводителя. Сега адвокат какво ще стори. Договорът вътри в някои негови части. Адвокатът вдига скандал и договорът го преработват, докато накрая интересите на купувача не са защитени. Това е важно. Като се подпише калпав договор, после и в съда купувачът ще си стои прецакан и ощетен, че и ще се навътри с много повече пари за адвокат, ако реши да съди, отколкото ще се навътри, ако още от самото начало си влезе в играта с адвокат на сцената.

[Dimitroff]

Мене са ми минавали през ръцете много сайтове, сайтища и сайтчета по най-различните начини. Тези за които говорите във флиппа са много скъпи и не може всеки да ги вижда, ако не е по-вътре в системата. Боянова обаче си иска да знае и ще дам за нея някои от видимите примери сега, защото може да си хареса сайт. Понякога не е лоша такава инвестиция. Стига да не се объркате и да купувате сайтове с фалшиви трафици. Подобна е инвестицията в рядък и ценен домейн. Ето в момента 1m.com е листнат за 50 хил. долара. Ако имах свободни такива пари бих ги вложил в този домейн, защото го намирам за много потентен. Представете си колко много идеи може да се развият като "уан ем", "1 метър", "една майка; самотни майки", "1 мъж; самотни мъже; ергени", "1 милион; финанси, бизнес, икономически". Може и да се препродаде с лека надценка, мисля си го, че има таван от/до 60-90 хил. долара.

Сега за сайтовете, които някои предпочитат пред домейните, защото вървежен сайт по принцип има и по-куул домейн. Ето филтриран резултат за скъпарски сайтове с обявен доход от 10000+ месечен

Code: [Select]

https://flippa.com/search?search_template=featured&filter[property_type]=website&filter[profit_per_month][min]=10000. Разгледайте, вижте цените, нишите (варират във всякакви граници, има за всеки вкус, стига парите да ги имаш) 

И адвокати и счетоводители, ако си ги имате препоръчително ги използвайте в сделките с домейни и особено със сайтове. Калпав сайт може да пробутат почти на всеки, който не е навлезнал с години в сферата на този бизнес.

[MSL]

 Относно покупко-продажба на сайтове аз само с един съм имал опит (продаден за 100 долара). Останалото са домейни за по 1 година и толкова.
 Сайтовете, които струват милиони (или поне за толкова искат да ги продадат) по принцип (трябва да са) с доказан потенциал за приходи от по стотици хиляди на месец. Чувал съм за разни неписани правила, че цената се определяла като умножиш месечния доход на сайта по 10 (или по 12), но това са условни неща. Има едно изречение, което често се повтаря: "Всяко нещо струва точно толкова, колкото някой е готов да плати за него."
 А конкретно какви сайтове струват много пари - ами наистина всякакви. Например спомням си за един форум. Форумът беше продаден за 50 000 евро (доколкото разбрахме от информации из интернета), макар че в него нямаше (според мен) някакви много ценни неща (над 90%, да речем, само повърхностни неща, общи приказки, вулгаризми, клюкарщини и т. н.), просто стойността му се определяше от големия поток хора, които го посещаваха ежедневно + многото съдържание, което изсипваха там... Тези неща (трафикът на даден сайт) определящо влияят на цената му. Разбира се, има и други фактори - възраст, домейн, приходи (динамика и структура на приходите)... но, все пак, зависи и от клиента (колко разбира, колко пари има, колко е склонен да похарчи)... Много има какво да се говори по темата, но смятам, че на нас нещата са ни, общо взето, ясни.

[boyanova6]

Благодаря на Dimitroff и на MSL за споделената информация. Беше ми интересно да прочета, а и поне аз научих някои нови за мен неща. =)

[MSL]

 Единственото по-важно, ако трябва да обобщя, е това, че наистина има много скъпи сайтове, чиято цена надхвърля тази на доста офлайн бизнеси и това си е нещо, с което трябва да се внимава, особено когато става дума за покупка (инвестиране) в сайт.
 Аз лично си мисля някой ден, ако имам пари, да развия и такъв бизнес - да си набележа някой хубавичък сайт, да преговарям със собственик/-ци и да си се заимам с печеливш сайт. Но, ще видим. Както казват вярващите - "Човек предполага, а Господ разполага." (в секуларен смисъл, има резон също в тази поговорка - плановете са си планове, но не се знае колко от тях ще се осъществят и доколко.)

[boyanova6]

Аз (май и друг път съм огласявала това), предпочитам да не си купувам нито бизнес, нито сайт. А да си ги направя сама.

Причината е, че и бизнесът, и сайтът, са си всяко само за себе си. Имат си своите особености. И са малко на принципа, че може да виреят перфектно в едни ръце и да се съсипят тотално в други ръце. Понеже всеки си има своите особености и своя си начин да прави нещата.

В смисъл, че може да си купи човек дори перфектно разработения бизнес или пък сайт и да се окаже, че стилът, начинът, по който прави нещата, не подхожда на закупеното. Тогава следва фалит или пък закриване на сайта.

Разбира се, допускам и вариантът да си паснат купеното и личният подход. Но да речем, че това не е моят начин. Аз обичам да съм си направила всичко от А до Я, да му знам историята, силните и слабите страни. Доставя ми удоволствие и самият процес на изграждането и развитието. Купеното наготово ще ми убие голяма част от тръпката.

По-скоро намирам за много полезно да разглеждам чужди бизнеси и чужди сайтове или ако някой се навие да споделя как се прави бизнес според него, също ще ми е интересно. Научавам нови неща, пречупвам ги през моя си поглед и ако си преценя, ги правя по мой си пренатаманен начин така, както на мен ми допада.

Та в този ред на мисли: на кой какво му харесва- да си направи сам бизнеса или да си купи готов, а може би и комбинация от двете, демек хем да си има нещо негово си, хем още нещо, което е купено. И по-конкретно ще ми е интересно да прочета мотивите за избора. =)

[MSL]

 Всеки си има подход. Аз се мотивирам по следния начин: предпочитам да имам ябълкова градина с вече порастнали и даващи плод дървета, отколкото аз да садя ябълкови фиданки, да ги чакам да растат, да треперя да не им се случи нещо. За наслаждението от нещата - това го разбирам, но само ако е свързано с хоби - например да си имам вече плодоносната ябълкова градина, пък след като вече ми носи достатъчно приход, в свободното време, да си направя и градинка за лалета, да им се радвам колко са красиви и да си запълвам времето с отглеждането им.
 Сайтовете са много различни - някои не искат никаква поддръжка, а други си искат ежедневно до ежечастно внимание и работа. Колкото по-зависим е сайтът от човешки фактор за своето съществуване и успешно функциониране, толкова по-вероятно при смяна на собствениците да има проблеми - например известен блог за готвене. Ако го купи някой/някоя, дето хич не умее да готви и въобще не може да списва готварски материали, то този блог просто спира своето развитие (и може да се надява само на вече натрупания си потенциал). Друг пример - калкулатор онлайн. Стои си калкулаторът онлайн, посещават го, ползват го и собственикът освен да си плаща домейн и хостинг почти няма какво друго да прави по сайта (ако не броим съобразяването с ъпдейти на алгоритмите на Гугъл и други ОТМ (SEO) дейности, когато е съвсем наложително).

[boyanova6]

Да, подходи разни, а и разни хора.

При действащите бизнеси не е като при примера с градината. По-скоро е аналог с готварския блог. Ако няма познания по данъчно и осигурително законодателство, ако няма икономически познания, ако няма познания за конкуренцията и номерата, които конкурент може да извърти, ако човек не умее да си докарва клиенти, то се равнява на: "купих си блог за готвене, много добре развит, ама имам само един проблем- не умея да готвя и не зная какво да го правя". За пример из много възможни проблеми давам само един, по реален случай.

В България имаше един период, в който беше много модерно да се отварят преводачески фирми. Печелеше се ок. Продажбата на такива фирми също вървеше доста. Едни хора набутаха едни пари за готово купено или за франчайз. Без да имат никакъв поглед с какво се захващат. Защото то преводи, отстрани погледнато, колко да е трудно да се управлява такава фирма.

Съответно това бяха масово хора, които не следяха законодателство, от икономика не разбираха. Ако разбираха, нямаше да се бутат в този сектор. Шумеше се за предстоящи промени в законодателството. Те не знаеха какво да следят. Не отразиха този шум. И като се прие промяната в законодателството, почнаха да фалират масово, на червено. Защото не бяха предвидили, че трябва да вадят задължителен сертификат на цена хиляди левове с ведно с оскъпяващите го консултации и таксите за одита. В бонус се оказва, че трябва да имат персонал, което преди не беше задължително, а също така и за персонала се искаше определен вид образование, а не какво да е, т.е. разходи за заплати отгоре, разходи за обещетение за махане на персонал, понеже хората като ги маха шефа и не е същото, като те да напускат сами. В закона се заложи и изисквания какъв точно да е офиса на една преводаческа фирма. Значи и закупуване на офис оборудване и евентуално и други промени в тази насока, включително можещи да достигнат до това да се наеме изцяло нов офис, а старият офис, дето е с предплатен наем, да отвори ядове. Като се тегли чертата, изведнъж лесният бизнес с преводите и легализацията станал не толкова лесен и съвсем не толкова евтин, колкото изглеждало в началото. Оцеляха само онези, които имаха опита да се подготвят за финансовия удар от законите предварително. Те не оцеляха "на късмет", а чрез планиране. А най-изгърмяха купувачите на готов бизнес. Хиляди левове дадени и не можаха дори да си избият част от тях.

Доброто планиране се постига идеално, когато фирмичката се "оглежда" от първи стъпки и се знае какво се прави на всяка следваща стъпка. Планирането включва много неща, а не само груба сметка в стил "какво ще продам, какво ще спечеля" и планът е за минимум 6 месеца напред във времето.

Предполагам, със сайтове е сходно, като се съгласявам, че си зависи какъв е сайтът. Един сайт, който печели от калкулатор, не е като друг сайт, който работи да речем с международен дропшипинг. Съгласна съм, че уменията, изизсквани за успех в печеленето със сайта варират.

Стигам до следния извод. Най-добрият вариант за мен поне си остава (и спрямо сайтове, и спрямо бизнес), човек да се захваща само с неща, от които разбира или за които предварително се е научил да разбира, т.е. научава се ПРЕДИ да се захване. Понеже ако човекът ще чака да се учи СЛЕД като се захване, то може да се окаже ужасно закъснял/а с научаването и просто да си изгърми с едни пари, като сумата може и да не е никак малка.

За мен продължава да си остава най-готиното сам-направ. Дали ще е сайт, бизнес, предпочитам да му знам "кътните зъби" на изработката и да съм спокойна, че няма скрити изненади в детайлите от миналото, за които може да се окажа аз потърпевша, ако съм купувач. Така ми е 100% сигурно.

[Dimitroff]

Противно е, но положението със сайтовете е в момента на алгоритъм ниво следното. Много силно започна влияние на посещаемостта в/у класирането. Представяте си 57, 129 или 200 фактора за класирането в Г. в резултатите. От тях в момента каквото виждаме такива които се занимаваме по-извътре със SEO може да залагаме че в един отрязък от 60 до 90% всичко зависи от "поведението на посетителите". Колкото повече те посещават, толкова повече стоиш в top-a, дори и сайт да имаш с грешен код, с дебилски линкбилдинг, с правописни грешки и дори с очевадещи дублирани контенти. Не може да не сте виждали такива шитави сайтове на първа страница. Чудили сте се защо? Защото са набрали темпото и силата на "поведението на посетители": посещават ги, задържат се там, посещават вътрешните страници (това само по себе си понижава и баунса, което е добро и също е алгоритъм).

Защо ви го разказвам сега това? За да знаете, че има смисъл да инвестирате в сайтове с доказано голяма, таргетирана, стабилна посещаемост. Ако един блог вече има такава посещаемост като например 800 000 уникални посещения на ден съставени от нови + завръщащи се посетители идващи от търсачките главно, тогава съвсем спокойно може да си му нов притежател (а посетителите сигурно няма и да разберат, че собствеността му се е променила). Епа, много ясно, че е по-добре да купиш блог, където можеш да продължиш с добавянето на съдържание, отколкото такъв с контент от който нищо не ти пробира главата! Само дето това е нещо, което може да се нарече екстра или лукс в сегашното положенийце на нещата.

А за онова кой си обича да си разработва сам проект или да си купи разработен или да си хем разработва, хем да си купува какво има да се приказва? Въпрос на вкус бря!

[MSL]

 Не ги знаех тези неща с преводаческите фирми в България. Доколкото разбирам от прочетеното, то всеки един бизнес (а не само преводаческия, не само в РБ) може сериозно да пострада, ако се променят кардинално законите и се въведат много изисквания (както в описания случай). В този случай едва ли има осезаемо значение дали сам си си го развивал и си го гледал като писано яйце или не.
 Другото, което пишеш - звучи много професионално (и съм сигурен, че даже "трудно" за повечето хора, защото повечето хора не раазбират от икономика и от законодателства, а комбинацията "разбира и от икономика, и от законодателство" е съвсем рядка). Аз прочетох бавно и внимателно, и разбрах. Наблюденията ми, обаче, върху собственици на дребен и среден бизнес (едрите не ги позавам много) показват, че сред тях няма кой знае колко начетени и/или образовани. Редовно виждам хора незавършили или едва завършили средно, които просто отварят магазинче (бакалийка), ресторантче, чайна, продават/препродават чай и т. н. Това са хора, които могат да те озадачат наистина с това, че не разпознават "домейн" и "сайт"; нищо не им говорят "Виентян" и "Уелингтън"; не знаят има ли разлика между "логаритъм" и "алгоритъм"... не четат книги, някои даже и телевизия не гледат; из нета четат клюките, гледат някой клип, чатят това-онова, слушат музика - ясно е интелектът на какво ниво е. Едва ли знаят и 2 закона в сферата на търговията, а икономиката сигурно им се свежда до аритметика и банкови преводи. И какво от това, като вече си имат началния капитал и вземат суми, за които много от нас (начетените, изучените и жадни за нови знания, но нямащи бизнес и само продаващи труда си на други срещу заплати) могат само да мечтаят?
 Виждал съм, има ги и такива - богат-и-умен. По-голямата част от богатите, обаче (в моя опит - основно за дребен и среден бизнес говоря, защото едри бизнесмени няма много шанс да се засекат с мен) не са умни дори и на едно средно ниво. Често е ставало дума "Абе как този може да е толкова прост, а да е богат?!" и, лека-полека, достигнахме до извода (с доста от хората, с които съм го обсъждал), че няма много връзка между ум и богатство. Вярно е, че умът помага, но практиката показва, че не е нужно да си много умен, ако имаш пари и влагаш в по-прости бизнеси - фризьорски салони, ресторанти, фитнес-зали, нет-клубове, кафенета, бакалии и други подобни.
 Да, за сайтовете е нещо подобно - познавам (и имам преценка за "умствения багаж") немалко собствници на дребни и средни сайтове (от гледна точка на трафик/посещаемост). С изключения, които се броят на пръстите на едната ръка, това са хора с големи пропуски в образованието си - допускат правописни грешки, не могат сами една статия да напишат, неосведомени са по елементарни въпроси касаещи история, психология и т. н. Жизнен опит - клонящ към 0,5 - 1,5 (в скалата "0-10"). Приятелска и семейна среда - съставена от себеподобни. Интерес към наука и литература - ~0 (приблизително равен на нула). Тук-там някоя едностранна надареност от сорта на: един владее добре играта на шах (шахмат), друг е добър програмист, а трети разбира от ветеринарна медицина. (Това са изключения, а не правило.) И въпреки това, даже и с такова едно "непретенциозно ниво" успяват да направят сайтове, които да носят приходи (колкото точно не можем да знаем, но определено са "прилични" и може да се равняват на някои малки до средни заплати). И пак идваме до онова - че може и "без много мозък". 

[boyanova6]

Dimitroff, много полезна информация. И аз имам същите наблюдения как някой точно шитъв сайт, но примерно отдавна направен, с посещаемост, виси ли виси на челно място, а сайтове, които имат къде повече да предложат, просто не се дореждат. Най-"кефи", когато е някой зарязан от собственика си шит, правен на безплатни домейн и хостинг, където даже и рекламите къртят. Ама то кажи му гугъл и го не обиждай повече. 

Наблюденията ми са, че повечето хора страдат от заблудата, че ей сега веднага като си платят за направа на сайт и от днес за утре ще хванат първа позиция. Голяма заблуда.

[boyanova6]

MSL, отгоре гледано, сякаш всичко е ок. В дълбочина гледано, може да не е толкова розово, колкото отстрани.

По статистика, 80 % от стартиращите фалират още преди да е минала 1 година от старта. Не само в България, а по други държави, статистиката не е по-различна. Това е от една страна.

А от друга, има няколко варианта в тази връзка, които ми се ще да споделя.

Първият вариант е за това как може човек хем да не разбира абсолютно нищо, хем да е с успешен бизнес. Зная няколко такива. Ключовото в успеха им е: "Кажи ми на кого да платя, за да го направи както трябва, понеже аз не разбирам." Така се плаща на един човек за вземане на управленски решения, плаща се на друг човек да следи закони, плаща се на трети да проучва пазари и да пише бизнес план и т.н. А бизнесменът работи, печели си парите от бизнеса си и сърцето пее, дето се казва.

Вторият вариант съм го виждала в някои разновидности, но ще споделя най-фрапантното. Работи си бизнеса, ама хич идея си няма какво прави, понеже умът е в малки количества. Но външно и от страни гледано, го броят за богаташ. Върти суми пари, до последната стотинка взети на кредит. На заден фон се съди с цялата възможна държава и всичките си банки, от които е теглил кредити и то за милиони пари. И така се точат години. Докато не се източат и не се пресели в друга държава. За пред приятелите, понеже преуспял. За по-запознатите, понеже накрая делата се източили, съдът рекъл и отсекъл и го осъдили и този бизнесмен взел да дължи пари и на кучетата за векове напред.

Третият вариант е, когато бизнесът хем е на не много умен притежател, хем си работи, това е когато има замесени престъпни елементи и бизнесът играе ролята на пералня на мръсни пари. И така, докато в един ден полицията не потропа посред нощ на вратата и не вдигне всички вътре с белезници на към ареста. Или докато бизнесменът не свърши леко поумрял, като вземе да стане ненужен.

Останалите, които хем ум нямат, хем искат бързо и лесно бизнес, както писах- 80% фалират още преди да е минала 1 година от старта на бизнеса им. Известни са ми много такива примери за без мозък и фалит. Например: зле завършен 8ми клас, но отваря магазин за хранителни стоки. Свърши много на червено. И т.н. При такава огромна бройка фалити, а и като зная какво е в дълбочината и как се давят в дългове и как се стараят да им личи за пред хората, ами хич и не ги броя такива бизнесмени за нищо. Не бих казала, че са преуспели. Пари на кредит, затъване в дългове и прочието- не са успех.

По въпроса с преводаческите агенции:

Докато онези, които подхождаха лековерно към бизнеса с преводи и легализации фалираха, един познат преводач ми се похвали как си купува жилище с парите от точно преводаческата си агенция. Дето се казва, докато едни бизнеси с преводи си бълбукат към дъното от лошо планиране и непознаване на сектора, то други чрез същия тип бизнес си купуват жилище, благодарение на добро планиране и познаване на сектора.

Погледни го като стратегия така. Знае въпросният преводач, че законодателството ще се затегне и ще последва зверски финансов удър под кръста. Какво ще стане, ако удържи на финансовия удар - ами ще се получи това, че на него ще му изчезне конкуренцията. Няма конкуренти, значи чудесно, ами че тогава той много бързо ще се превърне в номер 1 и не само в кратки срокове ще си избие парите, които предварително е заделил за финансовия удър от закона, но и ще спечели още и още пари в среда без осезаема конкуренция. Прави си човекът едни добри разчети. Насочва се към печеливши сектори от сферата на преводите и готово. Определено му е помогнало и че сам си е правил бизнесът от самото начало, помогнал му е опитът, планирането също (не на последно място).

Такива пък са моите наблюдения. =)

[boyanova6]

Това, моля да се води за лаф на денонощието:

"докато в един ден полицията не потропа посред нощ на вратата"