За работните и за мързеливите пенсионери
Много хора, без да се замислят, смятат че "пенсионер" е равносилно на "нещастник", защото "пенсиите са им ниски". Пенсиите, че са ниски в България (и на други места по света) е вярно. Раликата, обаче, при пенсионерите е доста по-видима не по отношение на пенсиите им, а по отношение на МЪРЗЕЛ и РАБОТЛИВОСТ. Веднага ще обясня:
Опит от старчески дом
Едно време, когато почти никой нямаше интернет, работих за кратко в
старчески дом. Имаше хора от 50+ до 90+ годишни. Имаше няколко "на легло", но повечето бяха в достатъчно добра форма, че да се движат, да изкачват стълби по 1-2 етажа, да ходят на разходки и т. н. Един старец на около 92 или 93 години беше много работлив - лично държеше да помага и даже с лопата хвърляше въглища за парното отопление там през зимата. В същото време разни други, с около 20-30 години по-млади от него, които не бяха "на легло", нищо не хващаха, а даже искаха да им се носи, че да не си развалят "рахатлъка". Имаше и доста "средна работа", които поне самостоятелно се обслужваха, излизаха поне на разходки, четяха поне малко, гледаха телевизия.
По онова време ми стана ясно, че възрастта е само 1 фактор, защото може да си млад и мързелив, а може да си стар и работлив. Лични впечатления от семейството
Дядо ми "не можеше да стои без работа", както често му казваха -
след пенсионирането си стана лекар на една фабрика в съседно населено място (до там се ходеше с автобус и влак), в същото време поддържаше градина и малко лозе в двора. Даже и да нямаше какво да прави, в почивни дни, все ще намери повод да излезне навън - пазарува, ходи и оглежда за нови неща из града (защото винаги било добре да си информиран какво ново има) и въобще минаваше за активен пенсионер. Същото важеше за една от бабите ми -
дори, когато се разболя сериозно и й забраняваха да работи, тя се удиви с "Е, как ще оставиш човек без никаква работа?! Поне патички и кокошчици да си гледам!" Такива трудолюбиви, активни хора имаше едно време!
Опит от Източна Азия
Едно от нещата, които може да впечатлят повечето от вас
в Китай (а и не само там) е колко много стари хора (60-70-80-90+ годишни)
не стоят в интернет да създават безплатно съдържание на други хора, както много от вас стоите във Фейсбук и пишете безплатно там, все едно, че ви е бащиния (вместо да пишете във ваши сайтове или в сайтовете на роднините си), а се занимават с нещо полезно за семействата си или поне за себе си: някои събират бутилки, железа и хартия (за вторични суровини), други продават неща по улиците, трети стават пазачи, портиери, продавачи, а много по селата работят от зори до здрач! Някои не работят нищо, но пък всяка вечер са навън и танцуват в групи различни танци (латиноамерикански, китайски, будистки), занимават се с тайчичуан (太极拳) и т. н.
Извод: Преди да съжаляваме някой пенсионер, освен размера на пенсията (ако има такава), трябва да се гледа и дали прави необходимото за здравето си (да спортува, вместо да води застоял начин на живот и да пие, а някои дори и пушат!), дали търси да работи нещо (а не да смята, че след пенсионирането вече си "труп"), дали оползотворява времето си поне с нещо умно (четене на книги, рисуване, писане на литература и т. н.) Едно е да си "на легло", да си инвалид или нещо такова, а друго е да си още що-годе здрав и прав човек и да се занимаваш с безплатно писане за Фейсбук, пълнейки джоба на собствениците му, вместо да правиш добри неща за себе си поне!
"
Laziness. Now that's just disgusting." ("
Мързел. Сега това е просто отвратително.")