САР Макао 2018
SAR Macao 2018
До Макао и назад
Снощи се завърнахме от Макао (САР Макао, т. е. Специален Административен Район Макао), което се намира в КНР, до град Джухай и е бивша португалска колония. Посещавал съм го още 2 пъти преди години. Много промени са настъпили оттогава, та решихме да отворим тази тема, в която да споделим и богат снимков материал. Тя ще се обновява периодично тези дни, така че сега с този увод само поставихме началото.
В последните години съм се установил на един тропически китайски остров, който е доста на югозапад от Макао. Та на отиване решихме да не се морим по автобуси и да вземем някакъв по-евтин полет. В последния момент намерихме нещо по-евтино, защото до последно имаше проблеми с уточняване на датата, на които няма да се спирам тук, и това допринесе за леко охарчване за самолетен билет (защото, поне в момента, ако си го поръчаш около 3-4 седмици по-рано е, да речем, 100-200% по-евтин и обратно - ако е в последните няколко дена преди полета - скъп). Нашият човек, с който трябваше да се видим няма такъв проблем, защото той си живее близо до Макао и само с 1 ферибот (за 120 юана) може да се придвижи до границата с Макао. Не казвам, че 120 юана са малко пари, но сравнени с един самолетен билет от 780 юана са си "нищо пари". Границата с Макао е в град Джухай. Самото Макао вече е в Китай, но все още е нещо като "държава в държавата", ако мога да направя някаква такава аналогия и се води "САР" (Специален Административен Район на КНР. На английски: "Macao Special Administrative Region of the People's Republic of China", на местния им китайски, който е вид кантонски изписван със стати китайски йероглифи - "中華人民共和國澳門特別行政區" и на португалски, който е един от официалните езици - "Região Administrativa Especial de Macau da República Popular da China").
Но, да се върнем на нашия полет. Беше с един от най-малките самолети, с които съм пътувал някога. Ето няколко снимчици от нашето летище:
1.
- разноцветно-блестящи Мики Маусове и Мики Маусчета в едно от магазинчетата.
2.
,
,
- пътуване с автобусче и качване на самолета.
3.
- високо над облаците.
Сега се сетих и, че компанията се казваше
GX, ако за някой това има значение.
За около час се добрахме до района на Джухай, провинция Гуандун и се приземихме успешно:
,
,
,
,
.
Летището се намира доста далече, та около час пътувахме с автобус през Джухай, докато стигнем до границата с Макао. Струваше 28 юана, което си е леко-скъпичко, сравнявайки го с нашия автобус тук, който също минава около час път средно, но е само 5 юана. Тук е моментът да отбележа, че Китай е много голям и цените варират доста в различните градове, провинции, райони. Това е и една от причините някои, които са били за кратко в Китай и са посетили само единични места да останат с впечатление, че "Китай е много скъп!" или "В Китай всичко е толкова евтино!" За да се придобие по-цялостна представа, човек трябва да посети поне 10 града (и села), в различни провинции, да постои няколко години, да пообщува с повече китайци по темата (а това важи за всички китайски теми). У много остава лъжовно впечатление, че са опознали Китай напълно, защото са били в 1-2 града и няколко години само в трети, а всъщност знанието им не покрива и 10% от това какво всъщност е Китай, какво всъщност е в Китай.
"Джухай" сигурно за много хора, дори такива били в Китай, не означава нищо. Преди време, когато започнах работа там бях писал имейл на една девойка озаглавен "Джухай!". Много се радвах тогава, че можех да поработя на място с палмички (това място - Джухай и Макао - е в субтропика на Китай), та затова бях сложил и удивителния знак. Тя, обаче, ми писа, че в началото си била помислила, че съм й писал "Духай!" и много й станало едно такова еди-какво си (да не изпадаме в подробности). Та, ето и малко снимков материал, за да не си мислят хората, че Джухай е нещо незначително - това е град, който е с пъти по-голям от самото Макао. Няколко джухайски снимки:
1.
- мястото на което се намира границата между Джухай и Макао. Казва се "Гун-бей коу-ан". Блоковете зад червените покриви на
Гунбей коуан-а са на Макаовска територия.
2.
- хубави вилички, дървета и модерни небостъргачи близо до морето. Хареса ми атмосферата на това място - уникално съчетание на природа и различна архитектура. Е, не ми е любимото място за живеене, защото замърсеността на въздуха е по-голяма отколкото при нас, както и зимата става студено (а няма парно), но някои местенца наистина доставят естетическа наслада като това.
3.
- морето наоколо. Също доста по-замърсено отколкото това при нас. Още един пример за това човек, който не е посетил достатъчно места в Китай да не се изказва неподготвен, че "всички" са такива или онакива. Защото просто бърка. А целта на всяко изказване е поне да не се излагаме.
На въпросната снимка може да се види и един от грандиозните китайски мостове.
4.
- някои от новите постройки в Джухай, на един от главните им булеварди.
5.
- друга снимка на която се виждат сгради в Макао. Имаше интересни морски птици (орнитологията не ми е силна страна) - да речем, че ми заприличаха на бели корморани.
6.
и
- ето някои от птиците в по-близък план. Много обичам птици!
7.
- Макаовски сгради в малко по-близък план.
8.
- Сухопътната граница между Джухай и Макао.
След известно време (когато направихме снимките по-горе) се появи и нашият човек. Хапнахме набързо в едно по-евтино, но много чистичко Джухайско ресторантче в един мол разни такива неща (пример със снимка:
) и в същото време му обясних системата, която прилагам на игра на рулетка, при която съм печелил много пъти в някои казина в България. Прилагал съм я успешно и онлайн. Имам доказателства за изкарани успешни точки (кредити), които още сега мога да приложа и тук, но за да не претоварваме темата, ето само едно примерче - от 1000 на 1800: а)
- старт с 1000 кредита. б)
- финал с 1800 кредита.
Да, но нещата се оказаха зле в това отношение - в началото печелих стотици и хиляди, но след като ни предложиха някакви електронни VIP-карти, печалбите започнаха да слизат надолу, въпреки добрата система и въпреки това, че не сме прекалявали, играехме си организирано, дисциплинирано (и много важно - НЕ похарчихме нито една пара над това, което си бяхме планували! Спазихме правилото, което се появява от време на време като предупреждение там - "Знай си границите!") Направихме и тримата едно обосновано предположение, че играта не е честна - все пак не бяхме като много от другите, които идват и за минути проиграват по десетки хиляди до стотици хиляди юани (или по-точно - хонконгски долари, защото там залозите стават само с хонконгски долари - ето 2 снимки на такива пари, за тези, които не са ги виждали:
,
). Някои даже мислеха, че сме заложили стотици хиляди, защото аз издържах с часове, без да може да си изгубя парите и само печелех или поне ги държах на едно и също ниво, докато не дойдоха тези карти. Няма да цитирам точните казина, където играхме, за да е по-безопасно за нас от правна гледна точка (не ни трябва да се съдим с милиардери), но ще кажа, че в 3 играхме общо, на 2 от тях извадихме ВИП-картите и след това почнаха загубите. В третото беше само за удоволствие и там даже изкарахме 10 кредита отгоре.
Друго голямо неудобство на рулетките - с изключение на третото казино, където можеше да се почва най-ниско със залог от 5 долара, на другите места най-ниското беше 10. А на рулетки с крупие (човек, който пуска топчето и е в ролята на "банка") минималният залог и от 50 почва (а в последното казино, което посетихме - само за едното посещение - почваха и от 100 долара!) Аз бях свикнал да играя с минимално 1 кредит и очаквах да можеше да се почва с 1 долар, пък лека-полека да се увеличи на 2, после на 5 и т. н., но уви... Това обаче беше просто малко неудобство, защото както видяха и двамата ме придружаващи по време на игрите - моята системка си работи добре, но до момента в който не сложихме тези карти. А въпросните карти ти дават някакви точки, които може да се обменят за безплатна вечеря и дори, ако са повече - за нощувка в някой от хотелите на казината. Много такива, както видяхме, вървят в комплект - хотелите си имат казина, а казината си имат хотели. Свръхбогати хора, защо да си нямат?
Ето сега малко снимки на казината (отвън, защото вътре не дават да се снима). Давам само някои от тях. Те в Макао са доста. Някои не сме ги и доближавали дори, защото са на места, които не посетихме. Няма да ги пиша с имена - едно, защото не ми се занимава да си ги спомням, второ че не искам да им правя безплатна реклама - нито ще ми дадат пари, нито са ми бащиния: 1.
,
- това е едно от най-старите и най-разпознаваеми там.
2.
,
- това пък е едно от най-новите и огромни.
3.
- разни от съседните им.
Голям проблем беше с парите, които ни трябваше да обменим. Човекът си ги държеше в банкова карта от КНР. Банкоматите, обаче искаха идентификация с китайска лична карта, а той не е китаец и си имаше само чуждестранен паспорт. Нямаше начин да се изтеглят пари. Дори в централната Китайска банка (中国银行) в Макао ходихме, но казаха, че нямали връзка някаква си с тези извън Макаото, та и по този начин не се получи с изтеглянето на парите. Най-накрая след около 24 загубени часа по тоя въпрос, се решиха нещата така: той изпрати парите до Уейсин-а (Уичат-а) на китайската гражданка, която ни придружаваше, след което тя ги прехвърли на нейната банкова карта с такса от 0,10% за трансфера, та най-накрая имахме сумата за играта, но както казах - струва ни се и то с основание, че играта не е честна, и не препоръчваме на никой да опитва вече, освен ако не е просто решил/решила да даде малко пари за загубване с цел развлечение! Докато играеш сервират безплатни напитки, хранички; в някои казина даже и алкохолни, но те всички излизат "солено", защото то като изгубиш примерно 200 лева, не те грее, че си изял или изпил нещо на стойност 50 или 60 лева. Да не говорим за разни, които на един път и за минути ги виждаме да изхарчват по 5000-10 000 лева (давам в левове, за да придобиете по-добра представа какво се казва богати хора и неразумни; говорихме си, че с тези пари, ако не за нов бизнес, то поне да ги използват за да дарят за някой музей или на болница - пак ще е много по-смислено, отколкото така - за казиното. Вярно, че и казиното храни хора - плаща данъци, осигурява работни места, но по-добре болници и музеи, отколкото казина, които получават така лесно и бързо парите на толкова много заблуден народ!) Снимка, която показва как на всеки банкомат се иска лична китайска карта и без нея - не става:
. Видяхме дори чужденец (европеид, вероятно от Северна Европа), който просеше. Тръгнахме към него, за да го питаме какъв му е проблемът точно (дали и той не може да си изтегли пари?), но той изчезна. Иначе моят човек беше приготвил да му даде 20 юана (около 5 лева), което според мен си беше добра помощ. Малко преди това видяхме китаец да му дава пари, също така. Докато се приближим обаче чужденецът изчезна яко дим! Уплаши ли се или точно в този момент вече си беше събрал необходимата му сума - остана загадка за нас. (Няма да се учудя, ако е събирал пари за комар, а не защото е изпаднал точно в ситуацията на нашия човек - да не може да тегли пари само с паспорт, защото има китайска банкова карта, но няма китайска лична карта). Та... както е казал един философ (Витгенщайн) - "За това за което не може да се говори, по-добре да се мълчи."
Едни от най-интересните ми спомени са от нощното Макао. Преди години това ми бе направило впечатление - че на много тихи улички имаше хора (предимно стари), които стояха по входове на блокове и предлагаха стаи (семейни хотели, нещо такова сигурно се води). Да, но сега не видяхме нищо такова! Скоро дори научихме, благодарение на китайската си придружителка, че има приет нов закон - само хотелите ще могат да приемат гости, частното хотелиерство е забранено. Добре за големите хотели, лошо за по-бедните хорица, които е можело и по този начин да си изкарат малко допълнителен доход! Лошо и за нас - обикновените туристи, които трябва да плащат повече пари за хотел! Затова и се поохарчихме малко, но спестихме, понеже нашият човек се оказа издръжлив и свикнал да спи на пода - та си му дадохме завивки, постели си - дори спа без възглавница един път - удивителна приспособимост от негова страна, която повечето съвременни модерни хора са изгубили! След това важно уточнение (да не се надява никой да намери евтино преспиване в Макао някой), продължавам с нощни снимки от Макао - спокойно място, хубава атмосфера, сравнително тихо, от време на време имаше буйни и шумни чужденци, но не чак толкова... и навсякъде се носи аромат на тамян, защото местните, повечето, явно са доста религиозни - палят постоянно тамянови пръчици, свещи... Това, лично на мен, не ми харесва, но няма идеални места по света. Снимките: 1.
- уличка в един от най-централните и скъпарски квартали. Магазини, аптеки, сауни... 2.
- старинна сграда с магазин за местни продукти; доста от пътуващите китайци задължително отивали да си пазаруват там местни продукти, сувенири. След като поразгледахме, забелязахме че и на други места ги има повечето от същите, та не е единственото място, ако някой го пропусне - няма проблем с пазаруването на въпросните стоки. 3. Нощни снимки - просто се насладете на гледките, без да ги описвам и обяснявам. Ако някой се заинтересува конкретно, ще пита и ще обясня:
,
,
,
,
,
,
,
,
(
),
,
,... Тук, за малко, ще наруша тишината, за да обясня, че това е "Свети Павел"-ската забележителност на Макао (на китайски - "大三巴牌坊", на португалски - "Ruínas de São Paulo"). Вярно само руини са останали, но поне добре ги поддържат и има изграден музеен комплекс зад тях:
,
. Тук имахме късмет да направим една снимка пред тях - с прекрасна луна и гледка към голямото казино:
.
Продължаваме нощната разходка след (зад) тях (Свети Павловите руини):
- така изглеждат отзад - снимка с прекрасната луна и още една:
. По-натам:
- хубаво местенце. За съжаление през деня видяхме там насъбрани разни от забранената в Китай секта "Фалунгун" (известна и като "Фалун Дафа"). Лоша работа са всякакви секти и религии - опиум за народите; заблуди за лековерни! Аз като човек на научната философия и като радетел за социализъм и комунизъм не ги приемам добре всякакви такива. Животът е кратък, за да го губим с религиозности/измислици!
И нататък:
,
,
,
,
(на последната снимка аз обърнах специално внимание - много красива червена светлинка. Създава ми едно красиво "Хелоуинско", приказно демек, настроение
. Като цяло, пак да кажа, нощните улички на Макао са много красиви, тихи и спокойни.) Още:
,
,
,
,
. Хубави спирчици, паркове... и доста църкви. Още малко нощни снимки:
,
,
- един от най-малките Старбаксове, които сме виждали досега. И много интересно барче с уникално именце "Мястото; уличка с китайски фенери.
Като стана дума за спирките - ето още няколко снимки на Макаовски спирки и на околоспирковото пространство:
,
,
,
,
,
,
,
.
Полезна информация за пътуването в Макао от местното правителство (снимахме го в един от автобусите):
- съветват да си направи човек копие на документите, да има достатъчно кеш (джобни пари) и пр. Който ще пътува до там, поне да си запише телефона им: +853 - 2833 3000 - за туристите, които са попаднали в беда (for visitors to Macau who encounter emergency situations), 24 часов.
Снимки от един автобус - пътуване то един от Макаовските островни квартали - Тайпа:
,
,
,
,
,
; Един от шофьорите на автобуси (движението/воланите е ляво; не карам коли, не са ми интересни и не знам как се казва на български. На английски изразите са "Right-hand traffic" и "Left-hand traffic"):
. Ето и карта от Уикипедията, която показва, че същото е и в Хонконг, Япония, Англия, Индия, Австралия и др.:
By Benjamin D. Esham (bdesham) - Created by bdesham in Inkscape from BlankMap-World6.svg, using information from Sens de circulation.png.This vector image was created with Inkscape., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2653447. Въпросният човек (шофьорът на автобуса) много се възхити, че съм чужденец (относително бял), а говоря китайски. По принцип такива възхищения/удивления са свойствени за хората в градове, където няма много чужденци и не са наясно, че немалко от тях (чужденците) могат да говорят китайски. Макао, Хонконг, Шанхай, Пекин, Гуанджоу, Тиендзин, Харбин, Чунцин и някои други са градове с международно присъствие и там е чудно, ако местен се зачуди, че си усвоил китайския език.
Ето и най-важното, в момента (2018) цените на билетите (то няма билети всъщност - всеки пуска пари в каса пред шофьора и влиза, така е и на други места в Китай, а и както знам - не само в Китай) е 6 патаки (местните пари се казват "
патака") -
. Едно време (преди около 10 години) бяха само по 2 патаки, но инфлацията си казва думата. Предполагам, че за местните хора не е кой знае колко скъпо, но не им знам средните работни заплати (в момента имам по-други приоритети за проучване, а не заплатите на макаовци).
Ето сега някои дневни снимки, на които може да видите различната архитектура из Макао (Аомън):
, местна линейка -
, отново снимки от границата (на Макаовска/Аомънска територия):
,
,
,
,
,
,
,
,
.
Да отворим една важна скоба - минахме през местно пазарче за яйца, зеленчуци и пр. хранителни стоки. Цените са почти същите като тези на други места из Китай, та стигнахме до извода, че храната им (ако се купува и готви вкъщи) не е толкова скъпа (цените са в патаки и на дзинове. 1 дзин = 1/2 килограм, 500 грама):
,
... И нататък:
,
,
,
...
Храните, които ядохме в Макао (Аомън):
Единственият по-специален ресторант, който можаха да си позволят работливи, но сравнително-бедни хора като нас беше един с португалска кухня на 2 етажа. Ето каква беше сметката и какви бяха ястията (с напитката):
,
,
,
.
Други храни - каквито сервираха безплатно в едно от казината, ако насъбереш точки от ВИП-картата (за която пак напомням, че след като почнахме да я ползваме, на 2 места, почнахме да губим пари. Има нещо гнило в цялата тази работа, особено като се има предвид и, че толкова настойчиво предлагат тези карти):
,
,
,
.
Има и доста снак-храни, които в по-нецентралните части се продават на достъпни цени - имам предвид ей-такива:
.
Последното ни ядене беше на едно такова местенце - там опитахме и традиционно Макаовско (Аомънско) ястие - биволска супа както и разни дребни шишчета. Снимки:
,
,
,
.
За любителите на снимки "от птичи поглед" - 3 снимки, които също бяха направени в един от автобусите:
,
,
.
Малко църковно изкуство да споделим:
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
.
За разлика от нощното спокойствие по улиците, през деня някои са изпълнени с мести хора и с множество туристи - примерче:
.
Минахме и покрай магазин, който ухаеше отдалече. Продаваха вътре най-различни ароматни парфюми, шампоани, сапуни и пр. неща за баня (за вани). Ето няколко по-интересни изделия от този магазин:
,
,
,
,
,
,
,
,
,
.
Още дневни снимки от наситена с туристи област:
,
,
,
.
А в един магазин за сувенири и такива нещица продаваха:
.
Още две дневни снимки на Свети Павловите руини. Втората стана много сполучлива - вижда се един блок даже там
:
,
.
Сменяме малко фокуса (квартала) - мястото на най-известния храм в Макао, от който идва и самото име "Макао" (иначе на китайски мандарин си е Аомън, а на китайски кантонски - "Оумун"): Храмът А-ма е на вашето внимание:
,
,
,
,
,
. След него продължихме пеша по улицата около известната Макаовска кула - ще видите различни снимки на района там:
- малко симпатично ресторантче на уличката наблизо. Приятно и спокойно място за живеене ми се стори.
- залез.
,
- жилищни блокове. Доста хора тичаха (спортуваха) в този район. Още -
,
,
(високият небостъргач се намира извън Макао, както ни информира местен човек - някъде в Джухай или друга част на КНР); ето и снимки на кулата (на местния китайски: 澳門旅遊塔會展娛樂中心, на португалски: Centro de Convenções e Entretenimento da Torre de Macau):
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
.
Снимки от друга известна туристическа дестинация в Макао:
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
.
Накрая се върнахме пак в Джухай. Както и предполагахме билетите за връщане с автобус бяха разпродадени. Нашият човек нямаше проблем с неговия ферибот, но ние се наложи да останем 1 вечер в джухайски хотел. На другия ден автобусът му отне над 16 часа добирането обратно. Доста изморително беше.
Последни снимки от завръщането:
,
,
,
,
.
По-натам може да продължим темата. Засега й слагам края тук, защото нямам време. Утре пътуваме отново, до друго място.
Topic: САР Макао 2018 (SAR Macao 2018) (Read 1246 times)