Размисли и критика върху "Елитността – естествен признак на доброто образование" (на Петко Хинов)
Ето моите размисли и критика върху това (не съм професионален китаист, а само любител, който от малък му е интересно да учи това-онова за Китай и, който просто живее дълго в КНР; по-скоро правя размисли и критика от гледната си точка на професионален философ).
1) Анализът и синтезът са взаимно-свързани, диалектически. В днешно време, особено, все повече нямаме чисто "китайска" или чисто "западна" наука. Поначало самите различия между китайско-западно в културен и, още по-малко, в научен план, са преувеличени - хората са си хора и, като цяло, може да се намерят общите неща, приликите, между учен-неучен, материалист-идеалист, грамотен-неграмотен по-лесно и очевидно, отколкото разликите, независимо за кой период от историята говорим, а в днешно време конвергенцията (сближаването) е още по-голяма, заради глобализирането (глобализацията).
2) Елитността на образованието не е гарант за величие. Колкото по-голям брой хора са грамотни и имат достъп до образованието - толкова повече мозъци се включват в него, и, както виждаме от практиката/историята на човечеството - по-голямата образованост на населението ражда и повече учени, повече гении и полу-гении. Всеки може да си направи мисловния експеримент какво щеше да се случи, ако Нютон, Коперник, Хегел, Айнщайн или Енгелс не бяха могли да се образоват. Колкото по-малко образовани, толкова по-малко шансове за напредък в наука, техника, философия и толкова повече разцвет на идеализма, ненаучното религиозно отношение (попщината), суеверията и регреса (ако вече има постигнат прогрес).
3) Културните познания не се предават генетически (или не се предават толкова лесно генетически). Да речем, че майка ти е китайка. Едва ли нейните предци (поради "елитарността на образованието" или по-просто казано - поради многобройността на йероглифите) са можели да напишат и разчетат йероглифи (и до ден-днешен има филми в Китай, които показват как хора дори от градското население в Китай допреди 1-2 века в голяма част не може да чете, защото тогава не е имало опростени йероглифи и образованието не е било толкова достъпно както е в днешно време). Да се говори за наследственост, при това положение, е невъзможно (при положение, че дори при маймуни чупенето на ядки не се онаследява, а се учи от родителите; а камо ли китайка генетично да може да предаде знание за йероглифи, при положение, че прабаба и прадядо може и да са знаели неопростените йероглифи, но техните родители едва ли са знаели каквито и да е йероглифи). Същото заблуждение цари и по отношение на бойните изкуства, че всеки жълт човек, едва ли не се ражда готов ушуист, джудист, каратист, виетводаоист и т. н.
4) Дадох пример, че ако прадядо е създал нещо кьопаво, то поколенията имат право да го доусъвършенстват. Това е ОБЩ пример, а НЕ прави ПРЯКА АНАЛОГИЯ с йероглификата. Самата йероглифика, както съм писал, в един момент (исторически) е нещо напредничаво (просто защото по-добре с йероглифи, отколкото хептен без никаква писменост), но след това става по-скоро пречка за образованието (защото в днешно време има да се учат много повече неща, освен писменост - компютърна грамотност, по-разширена география, по-богата физика, по-развита математика и какво ли още не). Ето защо смятам, че заменянето на йероглифите (както са направили във Виетнам или в Кореите, а още по-рано постигнато от прабългари и тюркюти, които са си имали почти изцяло сричкови/слогови фонетични писмености) е напредък и добро решение, което спомага за по-лесното ограмотяване на хората (а ограмотяването на повече хора си е самоценност, заради очевидните преимущества на "грамотен народ" пред "неграмотен народ", доказали се исторически в немалко страни. Един кратък прочит на развитието на дадена развиваща се страна преди и след ограмотяването може да даде някаква що-годе добра представа).
5) Конят също в някои отношения превъзхожда самолета или влака-стрела. В някои отношения! По същия начин и йероглифите превъзхождат, ама само в НЯКОИ отношения фонетичните писмености. Въпрос на избор, но рационалният избор се ръководи от повече възможно благо за колкото се може повече хора.
6) Идеограмата улавяла идеи и изразявала мисловни същности. Същото го прави и думата. Това са просто РАЗЛИЧНИ ФОРМИ, в които може да се вложи едно и също СЪДЪРЖАНИЕ. Диалектиката форма-съдържание е всеобща. За нефилософите е трудничко да го разберат, но ще поясня: и идеограмата, и думата означават нещо (имат вложен смисъл) по конвенция (т. е. по договорка) - например събират се няколко човека и решават, че това "(*)" ще значи "целувка". После започват да учат поколение след поколение, че (*) = целувка. И е все едно дали някой като види "целувка" си представя целувка или като види "(*)" си представя целувка. Едно и също съдържание! Това е.
Същята работа и с йероглифите - ”安“ означавало много неща. Добре, но като го изпишеш на пинин с "ān" то пак си означава многото неща. Същото е като с някоя българска дума-куфар или каквато и да е друга западна дума такава. Дори и само с нули и единици (бинарно) да напишеш нещо, това е само формата, а съдържанието е съдържание (ако още някой не е разбрал, да почва да си представя водата как заема различни форми според в какво се намира - чаша, кана, колба..., но как си остава винаги вода).
7) Записването на даден смисъл като картинка или като дума е едно и също постижение на мисълта. Записването му като дума, обаче, е резултат от по-късно развитие на мозъка, на културата - и неграмотните могат да започнат да изобразяват с рисунки, но само по-грамотните и мислещи могат да започнат да изобретяват срички, а по-късно и букви. Затова в човешката история първо са се появили "картинките", а по-късно срички и букви. Пример как буквата "а" произлиза от глава на бик (или родствено животно, не знам точно какво):
https://en.wikipedia.org/wiki/A.
8) Не е вярно, че само йероглиф може да обединява значения. Всяка форма - слог (сричка) /както е било при тюркюти, прабългари, хазари, авари, маджари и др./, дума или каквото и да е (дори математически символ!) може да бъде " холистично, цялостно, инклузивно и обединяващо значенията". Не бива да се надценява даден знак (пък било то и йероглиф от Китай) като повече от една обикновена форма (конвенционална форма за изразяване на съдържание).
9) Примерът с амишите може да се приеме за прогресистки. "Прогрес" обаче не е пейоративна дума/понятие. Това е напредък (добър напредък). Във философията има развитие (което е по-общо понятие) и от своя страна "развитието" може да е прогресивно или регресивно (напредничаво или назадничаво). В този смисъл някои бъркат регреса в историята с прогреса и смятат целия прогрес за нещо с негативна или полу-негативна натовареност.
Примерът с амишите е само един красноречив пример какво става, ако някой реши да се застопори само на едно място в своето развитие, неприемайки диалектично доброто от новото. Никой разумен не твърди, че всичко ново е добро. Разумният диалектико-материалистически (най-научен и философски) подход казва, че от старото трябва да се взема само позитивното, доброто и да се прилага по пътя на прогреса, за да няма нито изоставане, нито регрес.
Разбира се, може да се дават и други примери - защо не например с църковниците и попщината от друг тип - колко много време бяха нужни на Ватиканът, за да си признае, че нещата със Слънцето и Земята не са такива, каквито с векове са си ги представяли? При религиозния светоглед нещата са ясни по дефиниция - закостенялост, догматичност и спънки за научното развитие (пак казвам, че ако в условията на религиозно подтисничество нещо научно се развива, то е въпреки, а не благодарение на мракобесието).
Сега пак някой може да си помисли, че религиите имат и позитивна страна - там притчи, морал, запазване на семейни ценности. Е, то във всичко може да се намери и добри страни, но това не означава, че заради една бълха трябва да изгорим юргана - трябва да се теглят количествено-и-качествено и добри, но и лошите страни, за да се знае кое е по-полезно и доколко е полезно за добруването на човечеството.
10) Не е вярно, че при свръхнапредък на техниката има упадък на човешките знания. Зависи за кой индивид говорим. Да, ако някой вместо да използва интернета и компа/телефона си да учи, а само играе на игрички, може и да затъпее. Аз, обаче, откакто имам интернет, много по-бързо уча всичко - и чужд език, и философия, и дори правене на сайтове. Зависи човек за какво използва техниката и напредъка - тя не е нито лоша, нито добра сама по себе си - просто е като диамант - като го хвърлиш на прасе, но може нищо да не направи с него или да се задави, да умре..., ако го дадеш обаче на майстор, може да се получи нещо красиво. (Другият пример е с водата - може да се удавиш в нея, но може и да си я ползваш за хигиена, за готвене, за пиене. Още? Ножа - може да се порежеш с него, но може и да си сготвиш салатката.)
11) Ако дадена идея е марксическа, това по-скоро значи, че е философска и добра, а не обратното, защото Макрс (и Енгелс) са едни от най-образованите и креативни хора живели някога на Земята (за тези, които не са чели нищо от тях, това може да е странно, особено, ако са промити от анти-комунизъм, анти-марксизъм и въобще да са жертва на днешни религиозни или либерално-еди какво си политическо мислене, за което е удобно народът да не познава истинските Маркс-Енгелс като учение). Аз лично също съм критикувал някои позиции на това учение - не съм догматик и не приемам нещо на 100% завършено-и-развито. Обаче с лека ръка да се казва, че нещо не е добро, защото е марксическо е ненаучно и не отговаря на истината. Ще им се на някои целият марксизъм-енгелсизъм, че и ленинизмът да не стават за нищо и, за съжаление, постигат това в съзнанието на все по-изпростяващите народни маси (в немалка тяхна част).
12) Защо се приема, че йероглифите са дело на най-гениалните умове на една нация? Има много гениални хора (или поне близко до онова, което означаваме с не-много ясното понятие за гениалност), които нямат отношение в разработването на йероглифи. Напротив - и средно-образован може да си измисли йероглиф или пък да промени наличен вече йероглиф. Имаме примери за такова творчество и днес (макар някои да смятат, че китайската йероглифика прави китайският език "мъртъв". Да, има и такава крайна теория, но със своите немалко добри основания.)
13) Опростяването на дадена писменост не е принизяване. То е чисто и просто напредък в нейното усъвършенстване, за постигане на нейната ИЗНАЧАЛНА цел - да дава грамотност ("четмо и писмо", а не само "писмо").
14) Да, има значение какви са "вродените дарби" на човек, но за много неща няма такива, а трябва да се учат. Например в началото, когато има само единици компютри в света няма как да има деца с вродена дарба за компютърна грамотност (то още няма даже разработени софтуеъри във вида, в който ги има днес и за които някои може да се каже, че са "надарени").
15) Култура и писменост. Културата е по-обемна - обхваща дори наука, философия и религии. Писмеността е само нейна част. Опростяването (усъвършенстването, фактически) на писмото, за да го направи на 100% четмо-и-писмо, каквато е изначалната му идея, спомага за по-голямото окултуряване на масите. Каква полза, ако имаш култура (например развита математическа теория), но надарен математически не може да се добере до нея, защото няма възможност да прочете за какво става дума в тази теория?! Същото се отнася и до другите сфери на културата - как да разбереш гениалността на Хегеловата диалектика (не говорим за идеалистическата й преобърнатост), ако трябва да научиш поне 3000 йероглифа за тази цел, а не си ги научил (а в същото време хора с няколко десетки букви са прочели дори всички Хегелови произведения)?
16) Когато заложим на масовостта културата може само да спечели, защото освен надарените и по-посредствените имат достъп до нея. Например преди време е имало в дадена държава само няколко философа, а сега има стотици. И от тези стотици някои са дори по-вещи и от най-големи древни философи.
А културата умира по-трудно, когато има повече носители. Как е по-вероятно да умре една култура - ако има само 1 носител или 1 000 000? Виждаме как измират езиците - колкото по-малко носители, толкова по-бързо измиране. Преди няколко години умрял поредният ескимоски език, когато почива последната негова носителка в едно руско селище. Ако този език беше говорен от цяла Русия, обаче? Дали щеше да умре? Ами не.
17) На Запад постигнатото в миналото е потребявано от все по-малко хора? Ами на Изток да не би да не е същото? Колко ли безчет пъти съм писал, че много от днешните китайци примерно тренират корейско бойно изкуство или MMA (СБИ), вместо традиционен китайски стил "ушу"; днешни китайци пишат по-зле йероглифи от разни западняци-китаисти; днешни китайци не са чували за ни един китайски философ и се чудят какъв пък е този Мо Дзъ, примерно... Това е общ процес, глобален, а не само на Запад. По принцип във всяка епоха само малцина са по-грамотните, но в днешно време, точно благодарение на НАУКА-ТЕХНИКА + опростена писменост, повече хора имат ВЪЗМОЖНОСТТА да станат "посветени" (т. е. просветени). И някои се възползват от тази възможност. Преди селянче, което иска да научи нещо може никога да не го научи, но сега с 1 телефон и уай-фай може да научи всичко, което си пожелае онлайн. Това е предимството, което и доказва, че опростяването, достъпизирането на писменост и знание, увеличава (като възможност) умните, просветените хора. (А това, че не всеки успява, и че болшинството си остава неграмотно или дори грамотните намаляват на някои места е свързано с личния избор, семейното възпитание, политическата обстановка и пр.)
18) Няма никакъв проблем и никакво противоречие в това да има различни степени на трудност в усвояването на културата. То затова и са създадени степени на образование - основни, средни, висши. Писмеността, обаче, като базова необходимост не бива да е нито елитарна, нито елитистка, нито елитаристична, нито елитна - писмеността е за всеки, "обществена собственост", а не "код само за посветени", не "тайнопис".
19) Опростяването не е прагматичен мързел, а е рационално, защото то осъзнава ИЗКОННАТА ЦЕЛ на писмеността - да е не само за писане, но и за четене - да бъде максимално овладяема, а на хора на 30 години още да се ровят за значение на йероглиф, при положение, че други хора - на 5 години вече могат да четат всичко (Да си припомним: "Всички букви зная,
мога да чета.
Те ще ми разказват
всичко за света." За цялото стихотворение:
https://bg.wikisource.org/wiki/Прозорче_към_света.)
20) Медицината не е писменост. Аналогията медицина-писменост не е полезна за постигане на истината в случая. Обаче дори и медицинските открития се опростяват на прост език, за народните маси, за да могат те да се възползват от тях - например за витамините може да се обясни и популярно. Медицински познания са необходими за масите (друг е въпросът, че няма достатъчно популяризатори). И още - една медицина написана с букви е много по-бързо овладяема от медицина написана с например с идеограми, които тепърва трябва да се учат. Толкова за медицината.
21) Приемствеността при йероглификата няма голям обективно-съдържателен смисъл. Кой ще реши дали промяната на даден йероглиф е по-приемствена, ако е направена случайно от някой селянин, целенасочено от някой мандарин или по революционна необходимост от някой комунист? Къде е мерилото за приемственост и кой казва кой точно субект е най-кадърен в промяната на даден йероглиф? Така или иначе, това си остава йероглиф (с всичките му препятствия за ограмотяването).
22) Доколкото йероглифите са само различна форма за предаване на едно и също съдържание (и "horse", и "ат", и "马" значат все "кон", на различни езици - различни форми, но едно и също съдържание), то няма някакво колосално значение това за мисленето и творчеството. Надценяване на йероглифите не води до нещо полезно. С тях или без тях - умните мисли са умни, а глупавите са глупави. Съдържанието на мисленето не се влияе толкова от формата му (макар и да има възможно влияние на форма върху съдържание, според диалектическия материализъм и това да не е изключено. Просто казвам, че се надценява.)
23) Имало трудности при превод от стари към нови йероглифи? Възможно е. Да го приемем за факт. Това какво показва? Ами показва това, че щом е по-лесно да се преведе нещо от старокитайски на български, отколкото от старокитайски на новокитайски йероглифи, то фонетичното писмо е за предпочитане! Много обичам, когато примерите сами се дават от опонента. :)
24) Трябва ли културата да може да се променя революционно или само еволюционно? Зависи за кой аспект говорим. Зависи дали има условия за назряла еволюция. Не може да се каже само "може/трябва" или "не може/не трябва". В случая с писмеността - доказано е, че революционните промени - прабългарски руни-глаголица-кирилица, китайски йероглифи-корейско писмо, китайски йероглифи-латиница и др. са били полезни (повече грамотен народ, ерго повече условия за напредък).
25) Промяната към добро не означава задължително "насилие". Слагането на положителни знаци (предикати) към нещо е добро, ако отговаря на истината (кореспондентната теория).
26) При религиите всеки може да си променя каквото си поиска - това няма значение, защото просто се променя един мит с друг (дали измислен дух във вид на гълъб лети от измислено противоречиво свръх-божество или лети не само от него, но и от измисления му непорочно заченат син - това няма никакво значение, защото е все митология, измислица, недоказаност). При писмеността, обаче, нещата са други - целта й е да може да служи на всеки човешки индивид да чете, да пише, да комуникира, да разбира. Колкото по-лесна, толкова по-добре. Човешкият живот е прекалено кратък, за да се запълва с нещо толкова необходимо и базово като писменост, когато тя вместо за години (и пак да не се овладее до край, както обикновено става при китайците, които никога през живота си не научават всички налични йероглифи), може да се овладее само за месеци (както го правят повечето хора в страните с фонетично писмо).
27) Доколко нещо е валидно в дадена система зависи от степента на ревизионизъм. Ако в един момент ревизионизмът го направи на 180 градуса, т. е. вече влиза в явни противоречия с оригиналната идея - ами не е валидно и няма как логически и етически да е валидно! Същата работа с писмеността - измислена с цел да служи на хората за комуникация, четене, писане... и да я усложниш до степен на "трудно за разбиране и още по-трудно за записване" си е доста "невалидно". Тази "невалидност" именно води у много хора до желание за промяна, понякога и осъществяване чрез виетнамска латиница, кирилица, корейско писмо, опростени йероглифи и дори хибриден опит в Япония с цели 2 азбуки, но все още използвани йероглифи.
Ако някой е прочел до края - браво! :)