Благодаря за бързото включване! Да, ти с икономическата и психологическата си подготовка може много да помогнеш в изготвянето на бизнес-план (това нещо е необходимо дори, когато става дума за много по-прости начинания като сергия за краставици на пазара или наемане на магазин за продажба на цветя; а тук говорим за нещо със "средна сложност" като хранителен бизнес - много ясно, че трябв сериозно планиране на: наем, данъци, ток, вода, разрешителни,някакви средства за реклама в първите дни, както и нещо заделено за непредвидени разходи... сигурен съм, че има и елемент в добрите бизнес-планове, за които вие сте учили, който аз в момента пропускам или дори не знам. Всъщност, тук повечето от малките и успешни ресторантчета въобще не си дават зор с такива неща и правят една бърза, груба сметка на нещата, НО аз съм "ЗА!" бизнес-плановете, така че - определено, ще може да се допитам до теб, ако въобще се намерят хора). По последното (дали ще се намерят хората), аз съм скептичен (това го предлагам не толкова, защото вярвам, че ще се намерят достатъчно умни и желаещи хора от тези, които аз познавам, а да опитам, защото "от опит глава не боли.")
1. Една част от тези, които познавам не са достатъчно ентусиазирани от идеята, защото те са свикнали "на работа и вкъщи"; на държавна или частна заплата, че така им било по-"сигурно" и по-"спокойно". А това, че постоянно се жалват от колеги, началници и ниски доходи са за тях просто "подробности". Не им е бизнеса по душа въобще и едва ли от такива и 1% ще се намерят да участват в начинанието.
2. Друга част са по-бизнес разбиращи и дори бизнес-ориентирани, само че на тях им се струва, че това с храната не е добра идея и доста неща ги "стопират" (някой можело да се опари, примерно и да подаде в съда, че си е изгорил езичето и устничките - разни такива неща са ми давали като контра-аргументи, не се шегувам). В същото време такива хора не се боят да правят/участват бизнес с неща, които примерно струват стотици хиляди левове и, ако нещо такова се изгуби, открадне, счупи, то предполагам, че проблемите ще са много по-големи, отколкото ако някой се опари с пица (със суши не знам как ще се опари).
3. Беднотията - имам хора, за които съм сигурен, че с желание ще се бръкнат в джоба да инвестират нещо, но това са хора, които като си платят сметките за месеца и остават само с пари, колкото да не умрат от глад. От тях, в един по-напреднал етап на бизнеса, може да се вземат примерно по 10-20 лева, които ще г дадат от сърце, но за съжаление, такива пари много-много не помагат в случая.
4. Разни други "препятствия" - разни ще си кажат "Ама то това е ЧАК в Китай." (за тях САЩ, Канада и дори Австралия им звучат по-близко географски, макар Китай да е само на 3 държави разстояние от България и на двойно и тройно по-малко километри като отдалеченост от въпросните западни страни)... други ще си помислят, че бизнесът е много рисковано нещо (което е донякъде вярно, понеже всеки бизнес, по определение, е дейност, която съдържа и риск)... трети просто ще ги домързи да поразпитат, защото "Къде сега да се занимавам в този студ?!", та така...
Ако трябва да залагам - слагам 10:1 (десет към едно), че няма да се съберат достатъчно желаещи (а оттам и достатъчно пари), но, както казах - пиша, предлагам и то само веднъж, за да си знам, че "и това опитах", и да не ме е яд някой ден, че съм изпуснал този шанс. Ще изчакам, примерно, 1 седмица и ще пиша колко (и дали въобще някой) са се обадили да проявят интерес.
На мен ми се иска едно несиметрично участие (на всеки според възможностите в момента - 3-ма да дадат по 500 лева, 10 да дадат по 100 лева, 20 да дадат по 50 лева, 5-ма да дадат по 20 лева и т. н., та и аз като извадя няколко хиляди спестявания в банката + малко участие на хора от Китай около мен тук, да може да стигнат парите и да няма неприятни изненади, но... както казах - скептичен съм в момента).
С китайците положението е подобно - ако си мислите, че всички обичат да правят бизнес, защото в чужбина виждате все китайци, които правят ресторанти, магазини, салони и др., то е погрешно. На място, в Китай (Сингапур и др. места, където преобладават китайците), лесно се забелязва, че хората са си хора навсякъде и си има както бизнесофили, така и бизнесофоби - разни ми говорят, че си им е добре да си ходят да си слугуват на шефовете, на заплата, и не им се разправя с какъвто и да е бизнес; други вече си имат бизнеси и не искат да правят точно ресторан; трети ми развиват теории как нямало да стане, защото нямам опит (това, дето съм работил в китайски ресторант не било достатъчно; знанията ми по науките пък съвсем били нерелевантни) - "любимият ми случай" е с една китайка, която ми разви теорията, че за да успея, трябвало да работя от най-ниското ниво в ресторанта - мияч на чинии и чистач, през сервитьор, готвач, мениджър и чак тогава да стана собственик (само дето охраната на ресторанта пропусна да спомене, но то сигурно това се подразбира!
), та щом не съм преминал практически по всички стъпала на ресторантската йерархия - нямало да успея, тъй да знаете! Това е все едно като някой да твърди, че ако човек не е сял, поливал, копал, пръскал и брал грозде, то не може да има магазин за продажба на грозде; или пък, че ако не си сглобявал коли и не си механик, то не може да си шофьор на лек автомобил... Та - нямам си късмет с намирането на съдружници за ресторант, а бизнесът си е наистина добър - особено в Китай с толкова много клиенти (които за друго може и да не дадат пари, но за храна - задължително! В Китай, ако някой не знае, един от поздравите за "Как си?", който дори доминира над "Как си?" е, "Яде ли?"/"Нахрани ли се?"/"Ял ли си?".)
Искам да покажа и успешни чужди ресторанти в Китай, че се сетих, че имам снимки! Заповядайте:
1. Новозеландски (от Нова Зеландия) ресторант в Китай с внушителното име "Малката хуя"/"Little Huia" ("
хуя" е новозеландска птица, която май вече е изчезнал вид):
,
.
2. Някакъв друг ресторант ("The Gili"/”德格里“), не помня каква чужда кухня предлагаше - май австралйска (съдейки по 2-та бумеранга) -
.
3. Български ресторант в Китай на същата улица "Vanca's"/"保加利亚风味餐厅"/"Bulgarian Cuisine"-
,
,
,
,
.
Е, щом те могат, защо ние да не можем?
Topic: Зов за БИЗНЕС, за да няма по-късно "зов за помощ"! (Read 3436 times)