[MSL]

Свръхочакванията относно Китай може да доведат до синофобия

  За начало ЧЕТИРИ ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ:
1. Срещал съм пряко или задочно (офлайн и онлайн) чужденци в Китай, които първоначално са си въобразявали какво ли не, а после тук започват да мрънкат, протестират, да се ядосват, а в по-тежките случаи направо да намразват китайското, китайците и самия Китай.

2. "Синофобия" означава "омраза към Китай и/или китайското и/или китайците".

3. Не всеки разочарован чужденец тук става синофоб, но така или иначе свръхочакванията относно Китай не водят до нищо добро в личен план - най-малкото водят до големи разочарования.

4. Не само за Китай, а и за всички останали държави се отнася, както и за хора и всичко към което имаш НЕОПРАВДАНИ ОЧАКВАНИЯ, СВРЪХОЧАКВАНИЯ.
 
  Преди време имаше един синолог (китаист; китаевед), който се подвизаваше над 10 години в Китай (така твърдеше). Вместо да покаже, ако не обич, то поне елементарно уважение към китайците, той (онлайн) ги обиждаше по най-долни начини, граничещи с елементарен расизъм, шовинизъм и простотия. Много го бяха разочаровали с нещо и безспирно бълваше злост и дивотия срещу тях в един форум, като не се ограничаваше само с тях, но и с български граждани имащи към оня момент брак с китайци (и китайки). Въпросният китаист-синофоб (каква комбинация само!) беше възмутил немалко от нас - истинските синофили (обичащи китайското), както и един китаец-българист, който беше възкликнал пред един общ познат: "Не знаех, че има и българи като този!"
 Мислех си понякога защо човек-китаист (синолог) може да стане китаист-синофоб (синолог-синофоб); отдавах го на това, че по време на следването му са му представяли само официални и/или идеализирани картини/разкази на Китай, китайското общество и пр. Беше по-възрастен от мен и сигурно по време на следването му не е имало още интернет, за да гледа реални клипове от Китай, да общува реално с китайци и, придобил само една, "книжна представа" ("учебникарска представа") за нещата, той си бе направил какви ли не свръхочаквания за Китай и китайците, та тук, на място, вече му беше избило разочарованието в истинска патология.
 Уви, скоро действителността ме опроверга - друг човек (който на времето живо се възмущаваше от въпросния синофоб), който имаше, СЪС СИГУРНОСТ, много предварителна информация за Китай, китайското общество, китайската политика, китайската култура (придобити от интернет, от срещите му с китайци, пребиваващи в България, от чатовете му с китайци от Китай, както и от редовните му беседи с мен - сигурно около 6000 часа съм му заделил да си говорим с него за Китай, да му отговарям на въпросите, които иска да узнае, да го предупреждавам самоволно за неудобствата в Китай, за опасностите в Китай и пр.) дойде преди години в Китай. В началото беше настроен толкова оптимистично (свръхоптимистично, направо граничещо с нереалност), че ме критикуваше, че съм бил много "черноглед" - например предупредя го за дадена криминална опасност (кражба на бъбреци в Китай) или здравословна опасност (хепатит в Китай; кучешка тения в Китай) - веднага почваше да се ядосва, да се подтиска, че съм му казал тези неща (а аз бях настроен за "Благодаря ти, че ме предупреждаваш!"); по същото време беше идеализирал и жените в Китай - като цяло и разни конкретни - не ми харесваше предупрежденията и напътсвията (например това, че в днешно време, след продължителното отваряне на Китай, интернетизацията и глобализацията, все повече има меркантилни китайки; все повече има неморални китайки и т. н.) и... познайте какво стана? Човекът от голям синофил, който харесва Китай, защитава китайците и т. н. САМ ЗАПОЧНА да говори често против тях, да ги нарича пренебрежително, да слага всички в един и същ (и то лош) калъп, да се зарича, че повече няма да иска да живее в Китай и въобще да се превръща в нещо като първия човек (макар и все още да не е достигнал онова истински-патологично ниво, където омразата към китайците, Китай и китайското се изливаше денонощно), защото не му се получават нещата така, както си ги е представял и, защото действителността в Китай не му пасва.
 Давам ви тези двамата като примери, но нещата никак не се изчерпват само с тях - същото явление съм го срещал и сред поляци, хора от Африка, корейци, западняци - всякакви чужденци като език, раса и култура в Китай. Някои са просто по-меки в реакциите си - някаква българка, стояла около 10 години в Китай беше просто казала, че вече се чувства "изморена от Китай" и ще се прибира. Други, обаче, започват да бълват "змии и гущери", все едно, че някой ги кара насила да стоят в Китай и, че идването им в Китайската Народна Република е най-голямото нещастие, което е можело да им се случи в живота!

Защо ви пиша всичко това

 Подтикна ме да го напиша един български вестникарски материал, в която се споменаваше за "свръхочаквания" и "не можем да правим чудеса" - в момента, в който прочетох тези неща, веднага се сетих за многото недоволни чужденци в Китай, които наистина идват със своите безпочвени свръхочаквания, а Китай си е просто Китай, а не чудотворец и не може да прави чудеса!
 Мотив да го напиша ми е и това - да предупредя всякакви надъхани български граждани, които си мислят, че животът им в Китай би бил много лесен - не е лесно:
 - всеки месец идва полицай в дома ви да ви провери и да ви снима, и да се разпишете на някакъв протокол (след като престоите известно време в Китай)
 - китайският език е с тонове и се учи за произнасяне по-трудно от нетоналните езици
 - китайските йероглифи са многобройни и трудни за запомняне, а още по-трудни за писане (не може да се сравняват дори и с най-трудната азбука на света)
 - някои китайци ще ви мразят и ще са агресивни към вас само, защото не приличате на тях и/или сте чужденци (ксенофоби има навсякъде)
 - някои други китайци пък няма да ви мрязят, но ще се страхуват от вас и/или ще ви избягват, просто защото не сте китайци като тях
 - някои китайци ще ви досаждат с постоянни поздрави и непоискано нарушаване на личното пространство, защото просто много обичат чужденци (ксенофили има навсякъде)
 - повечето, които срещате може и да не знаят какво е "България", ще ви приемат автоматично за американец (по-рядко за руснак, а понякога за друга националност - англичанин, французин, новозеландец; или за местна народност/местно малцинство - уйгурин, таджик, узбек, татарин, въобще, синдзянец/си-беец (на китайски, съответно - "新疆人" и "西北人")...)
 - много неща на които сте свикнали в България тук няма да ги има (примери за неща, които ги има в РБ, но ги няма в КНР - най-различни, но ето някои - няма порно по телевизията, няма порнографски вестници, няма порнографски списания; на повечето места няма боза, няма лютеница, няма салам, няма сирене, няма баници, няма дюнери, няма лимонада, няма българска ракия, няма българско вино, няма кебапчета, няма кюфтета...)
 - много малко китайци говорят български, трудно се намира китаец да говори руски, а английски макар и да се изучава доста, трудно може да се попадне на човек, който го владее достатъчно, за да се разберете (особено в по-малките градове, да не говорим за градчетата и селата), което значи, че знанието на китайски може да бъде буквално животоспасяващо (неведнъж съм казвал, че ако някой не знае китайски и няма до себе си преводач е най-добре да не ходи в Китай)
 - доста от китайските жилища са с лоша (или никаква) шумоизолация - на места може да чувате дори кога съседите си приказват, кога си пускат водата и кога ходят по нужда; да не говорим какво става, ако някой си мести стол или нещо подобно по пода в 3 през нощта (реален опит споделям, на човек живял в десетки и най-различни жилища из няколко китайски провинции - Хейлундзян, Ляонин, Джилин, Гуандун, Хайнан, както и за кратко в градовете Шанхай и Суджоу)
 - престъпност може и да няма толкова, колкото в някои други страни по света, но и не е съвсем без престъпления - всеки, включително чужденци, може да бъде окраден, ограбен, пребит, дори убит (има и такива случаи); във всяка държава си има по-дребни и по-едри престъпници.
 - в Китай има смъртно наказание.
 Това е само една малка част от нещата, които евентуално биха представлявали неудобство или истински кошмар за някои от хората, свикнали да живеят в България (а и на други места) и, които мислят че идвайки в Китай всичко ще им потече "по мед и масло". Затова най-добре е човек преди да тръгне за Китай (а и за която и да е друга страна) да я проучи много добре, да обмисли нещата много добре и да не се надява прекалено много, да няма свръхочаквания, да знае, че лесно няма на този свят (особено за хората, които не са много богати и не са с много власт).
 И още, за тези оптимисти-синофили, които са си въобразили, че може да станат "истински китайци": Защо за немонголоиден/нежълт чужденец е невъзможно да се приеме и да се почувства като 100% китаец.
 В заключение един много добър съвет на професорка (проф. Миланова): "Човек трябва да се познава добре и да знае какво и колко може да направи. Да има не само претенции, но и възможности. Трябва да знае какво да очаква, а не да се натоварва със свръхочакване и накрая да получи негативен отговор. А ако има проблеми, да потърси специализирана помощ. _{"Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=257611}

[MSL]

 Между другото, авторът живее в Китай от април 2004 година (почти 14 години вече, към днешна дата).

[boyanova6]

Интересен материал. Хареса ми, макар че аз няма да се местя да живея (или да пребивавам) в Китай или в друга държава.

Наистина човек трябва да познава мястото, където отива, а не да се хвърля на сляпо. Да знае, че не всичко е рози, ами си има и бодли и да си прави сметката дали може да преживее бодлите или не може. Защото ако не може, то поне да си спести разочарованието.

Присетих се и за друг аналогичен случай. В България навремето преди години имаше точно един такъв ореол на свръхнадценка на всички чужди държави. До степен да не се споменават "бодлите", т.е. възможните проблеми, съпътстващи живота в друга държава, които може да не са никак малко. Например САЩ. Много е било хубаво, ама разкош. Отиваш там и хоп, от раз ставаш милионер. По тв и медии се идеализираше жестоко, като се показваха само преуспелите българи, отишли в САЩ. И не само в САЩ, а и в други държави. Образът на свръхочакванията накара мнозина да се юрнат без грам подготовка какво ще заварят като стигнат.

После идва срамът на несправилите се. Реален случай с една жена, дето идвайки в България се хвалела с успеха си в чужбина, как си намерила много хубава работа и колко много печелила от нея, ама работа в офис, да не си помисли някой нещо. Да де, обаче един познат имал път на към въпросната чужда държава. И я видял тази жена. Проституира на някакъв заврян път. Толкова за преуспяването в чужденецията за всички, дето от кол и от въже решили, че само да стигнат до друга държава и от раз ще забогатеят и преуспеят. Пък колко миячи на чинии и на тоалетни умират от срам да си признаят как са "преуспели" и лъжат като си дойдат, също е ясно.

Един вид, човек трябва да си знае какво и защо прави, да проучва, да мисли и да внимава, преди да тръгне за чужда държава. А наистина, не да тръгне с едни свръхочаквания и после на място да псува, а като се върне в България и да лъже от срам, че е подведен от свръхочакванията си. Или пък другата крайност, да проклетосва чуждата държава.

Факт е, че и чуждите държави, като и България, си имат и розите, и бодлите. Непознаването на конюнктурата и свръхочакванията ми звучат като сериозна предпоставка, даваща шансове по-скоро за изреждане на всички бодли и твърде малко шансове за попадане на розите. =)

[MSL]

  Да, особена роля изигра и Западната пропаганда (преди 1989), например станции като "Свободна Европа" - хората не бяха виновни, че бяха подведени (поне не чак толкова виновни), но сега, когато има интернет и човек може да си намира дори конкретни клипчета от конкретни региони, да чете мнения на различни хора и пр., и да се хвърли със свръхочакванията, а после да му е крив целия свят - това вече си е от глупост и човек сам си е виновен.
 А темата за проституцията, правата на проститутките, дали това е професия, дали е законно, дали е морално - е обширна, но едно мога да кажа: По света много проститутки докарват повече пари отколкото жени с нормална работа. (Даже ще цитирам един съвременен български мислител/блогър Иван Стамболов-Сула, по смисъл, той беше писал във в. СЕГА, че "направо е обидно" проститутка да печели повече от добра лекарка, която спасява по десет живота седмично, но това е положението.)
 И за онова, че докато са в чужбинско се сърдят, а завърнали се в България се хвалят -  също е вярно - типичен "Бай Ганьо"-модел, който е чел книгата на Алеко Константинов, сигурно ще си спомни, че Ганьо в чужбина се гордееше, че е българин и гледаше на чужбината отвисоко, а като се завърна в България се гордееше, че бил къде ли не в чужбина и гледаше отвисоко не небилите там. (А това не е никак само българска или само балканска черта - всякакви такива ги има - например китаец в Англия да се хвали колко е с древна култура и как когато е имало китайски царства Великобритания даже не е съществувала, а после като се прибере в Китай да се хвали как бил на Запад и то в Европа, и то в Западна Европа, и то в Англия, та как там взел западно образование и научил много добре английския!...)

[MSL]

 Правя съвсем малък ъпдейт (опресняване) на темата - след ставащото напоследък в Китай (което аз лично наричам все по-голяма "импрераторизация"), не само свръхочавания, а въобще "някакви очаквания" е под въпрос.