Как и защо едно време много хора четяха книги
Може, условно, да разделим историята на четенето (на книги) на тези етапи:
1.
Безкнижен. Няма книги. (А и да има, в по-късните епохи, то книгите са в единичен или малко екземпляри, не стигат за населението (а и то, в по-голямата си част, не може да чете).)
2.
Ранен книжен. Книги има. Все още голяма част от хората не са грамотни да четат и/или не са в състояние да се доберат до книгите (липсват на местата, където живеят или са скъпи за тях),
3.
Среден книжен (
за който искам и да поговорим) - книги има, достатъчно достъпни, на приемливи цени, а хората са в по-голямата си част грамотни; търсят и четат книги много от тях.
4.
Късен книжен - днешният период от историята - книги има, но има и е-книги (електронни книги); някои хора четат, други - не четат; трети четат само онлайн-книгите (е-книгите/електронните книги); някои са неграмотни и не могат да четат.
Днешният (късен книжен период) ви е ясен - много хора не четат; някои дори са неграмотни и не могат да четат; тези, които могат да четат и искат да четат може да предпочетат да четат просто нещо друго - вестници, онлайн статии от Уикипедия и пр. Четящите книги са три вида: четящи традиционните книжки книги, четящи само е-книги и четящи всякакви книги. Да не пренебрегваме и аудио-книгите, които са много полезни за слепи и/или заети хора!
Тук искам да се спрем на средния книжен период, който можем да наречем, донякъде - "Класически книжен период".
Изнасям малко факти, които ще ви помогнат да придобиете представа за него (ако сте от по-младите поколения; средните и възрастните поколения си го знаят). Аз съм "тийнейджър старша възраст" 
, та имам спомени от "онова време", когато много се четеше. Защо много се четяха книги тогава?
Защо много се четяха книги тогава? Отговорът е просто:
а) Нямаше интернет. Нямаше и мобилни телефони/смартфони. Съответно нямаше е-книги, нямаше сайтове, нямаше социални мрежи (напр. Фейсбук), нямаше онлайн-енциклопедии (напр. Уикипедия). Само с телевизия, радио, книги, списания и вестници можеше да се развличаме информационно. Ще ми се да добавя и писането на книжни писма (епистоларното общение), но това е малко по-странична тема.
б) Като бяхме на почивка, често в стаята нямаше нито телевизор, нито радио. Като нямаш и компютър, нито някакъв смартфон (даже обикновен телефон), какво ти остава, освен да четеш нещо - вестник, списание, книга или да пишеш писмо? (Разбира се, можеше да си приказваш с някой, ако почивате там заедно, да играете на нещо - например шах, белот, "Не се сърди човече" и пр., но това е отделна тема).
Спомням си още как на една почивка баща ми ни четеше на глас романа "
Угрюм-река" и до края на почивката го изчете.
Сигурен съм, че ако в днешно време изчезне някакси интернетът, то мнозина от хората отново ще започнат да четат книжни книги (както и списания, вестници и пр.) Защо? Давам веднага приме от времето, когато още бях учащ (в гимназия и после в университет) - по онова време малко от нас имаха компютър вкъщи а компютър + интернет си беше само за привилегировани. Още си спомням по онова време как един гост от Пърт (в Австралия) каза, че там почти вече нямало интернет клубове (интернет зали), защото почти всички си имали домашен компютър с интернет. Тогава на много от нас това ни се струваше невъзможно - заделяхме по 1-2 лева да ходим за по 1-2 часа в обществените интернет клубове (интернет зали), където можеше за малко да разгледаме някой сайт на любимци, да початим, да поиграем някои игри, да напишем по някой имейл (електронно писмо; е-писмо). По онова време точно започна явлението да не се четат толкова книги - все повече неграмотни деца, както и все повече предпочитащи вместо да четат книги да стоят в нет-залите/нет-клубовете (имаше някои, които даже и да нямаха пари, просто бяха кибици - стояха зад някой и го гледаха как играе или просто четяха какво си чати)! Та, точно по онова време - когато все по-малко от малките и юношите (тийновете и младежите) четяха,
аз попаднах на една много интересна случка: На едни съседи им спряха тока (за дълго - не можеха да си го платят). Караха на свещи. Дъщеря и майка бяха в това семейство. Дъщерята (една Дидка) не блестеше с някакви научни или литературни способности, нито пък се открояваше с библиомански наклоности, ОБАЧЕ, след като им спряха тока за дълго, то майка й сподели, че "Дидка се научи да чете книги!" Естествено, нали? Няма ток, няма компютър, камоли интернет, има само свещи за през нощта и книги. Когато си вкъщи и нямаш нито радио, нито телевизия, нито интернет (да припомня, че смартфони тогава нямаше), то ако нямаш пари дори за списание или вестник, ами ще посегнеш и към книгата!
Ето и още
интересно инфо от по-ранен период, който аз едвам си спомням, защото съм бил в предучилищна възраст и рядко са ми попадали тези все още "недъгави книги". Калин Донкове споделя, че едно време издателите не са поддържали собствени книговезници и романите (главно) са отивали в книжарниците
необрязани и
на коли. Сигурно много от вас не могат да си го представят! Аз съм попадал само на
частично-необрязани книги. Не мога и аз да си представя
изцяло необрязана книга! Но наистина така е било. Сега ОЩЕ ПО-ИНТЕРЕСНОТО - Преди да се прочете, книгата е трябвало да се "разреже" (защото печатната кола не е минавала под "гилотината" и страниците са били съединени там, както е сгънат печатният лист.) За удобство, по онова време, мързеливите (или, бих казал аз, изобретателните) любители на книгите (библиофили) са разрязвали страниците постепенно, според прочетенето. (Така, следващия път, когато са продължавали да започват да четат, са разбирали докъде са прочели.) Това е било нещо като единственото предимство на онези издания (В много градски домове можело да се види
ножът за разрязване на книги и писма. Разрязването впрочем говорело много за притежателя на книгата. Донков казва, че е чувал с презрение да се говори за граждани, на които в библиотеката половината книги са "
неразрязани". Това обаче означавало, че книгата е напълно запазена, от друга страна). Любителите и ценителите, казва Калин Донков, предпочитали яки, обрязани, добре подшити и подлепени издания с дебели корици.
С онези стари книги се случвали всевъзможни "приключения", които, гледани от днес, изглеждат съвсем невинни, но тогава са изнервяли много хора (включително и мен, на няколко пъти, но не толкова често, защото бях ученик по-времето, когато книгите вече бяха с по-добро качество). Калин Донкове казва, че не е било пречка да започнеш нова книга, ако началото й е откъснато или затрито, защото просто в хода на сюжета лесно се ориентираш за пропуснатото. Липсата на заглавието и автора също не било проблем - стига само текстът да е увлекателен. Понякога такава злополучна книга криела приятна изненада - колата с началото се оказвала просто преместена навътре и всичко си идвало на мястото.
Понякога тя била добавена просто след последната страница и пъхната там небрежно и безотговорно! Понякога ги нямало самите последни страници!!! (
Това наистина е най-лошото - напомня ми лично на две случки - една по-скорошна, и една по-отдавнашна: 1. По-скорошната - китайка чете е-книга. Стига до интересно място и книгата... "свършва" с информацията "Ако искаш да продължиш четенето, плати си!", 2. По времето, когато бях в Либия. Нямахме телевизор (родителите ми бяха решили да спестят малко пари, вместо да гледаме арабски канали на не много разбираем за нас език, макар че бяхме понаучили поне около 2000 думи говорим либийско-арабски диалект), нямахме радиоточка, имахме радиоприемници, които хващаха разни италиански, малтийски, гръцки и др. радиостанции, нямаше смартфони, нямаше компютри, нямаше интернет; четяхме много български книги от една библиотека в град Аджедабия (в Либия), където завеждащ беше началник БГ-клуба Жельо.
Бях много се увлякъл по една книга Мадрапур (на Робер Мерл: https://bg.wikipedia.org/wiki/Робер_Мерл).) Четях я бавно и напоително. На няколко пъти майка ми, недоволна от нещо в моето поведение, ме заплаши, че ще ме лиши от дочитането на книгата. "Може 2 странички да ти останат накрая, но няма да те оставя да я дочетеш!" - заплашваше ме тя, което беше нещо като аналог на "2 дена без телевизия!", когато наказваха по онова време родителите децата. Но, да продължа за времето, което е хванал доста по-възрастният Калин Донков, той казва, че тогава по-опитните измежду тях първо обръщали да видят дали краят на книгата си е на мястото. Обаче, това е важното и поучителното - страстта ни към четенето по онова време пренебрегвала дори това! Самият К. Донков пише, че е чел книги, които били изгубени до средата. Представяте ли си въобще това? Четеш книга, увличаш се (почти сигурно, щом си стигнал вече до средата й) и... край! Няма повече!!! Донков пише, че още си спомнял удоволствието, когато след време му попадали цели и непокътнати тези книги (които преди е можел да прочете само наполовина). Съпреживявам го, определено.
Някои от тези книги се четяли направо "всенародно" - от цялото семейство или, да речем, от цялото предприятие. Такова било времето,
книжовно. Много хора, все още, си спомнят тичането до книжарниците за закупиване на някоя рядка или дългоочаквана книга/списание - напр. книгата "Отнесени от вихъра", списанията "Дъга" и "Чуден свят", и други.
Topic: Как и защо едно време много хора четяха книги (Read 846 times)