[MSL]

Лесно навлизане на чужди думи - факт (отдавнашен)

  Преди дни ми попадна, че имало изненадани, че кюфте не било българска дума (смятат, че е турска, но всъщност е иранска и в българския може и да е дошла през турски, но има ирански/персийски произход). На много езици думата звучи по подобен начин (ето и списък - https://en.wikipedia.org/wiki/Kofta#Naming).
 По време на престой в Либия, сред различни български граждани, установих колко лесно много от тях започват да си добавят в речника либийски (арабски) думи, което ставаше на три нива:
 1) най-разбираемото - когато няма българска дума за съответното нещо - например за един местен вятър - "гибли". ("Утре ще има гибли.") Някои го побългаряваха на "гибла". От езикова гледна точка, тук става дума за заемка (дума, която обогатява езика, защото няма за нея родна дума).
 2) за майтап или по навик, започваха да използват местна дума за нещо, което може да се назове и с българска дума:  "койс" (добре), "матрона" (старша сестра) и пр. От езикова гледна точка тук става дума за чуждица (дума, която замърсява езика, защото ненужно замества вече съществуващи родни думи).
 3) абсолютно некритично и без нужда някои почваха да си използват думи като "мудир" (началник, шеф), "флюс" (пари) и др., за които има познати, лесни и утвърдени български думи, т. е. отновно става дума, от езикова гледна точка, за чуждици.
 В днешно време, не е нужно човек да ходи да наблюдава български общности в чужбина, за да се убеди, че навлизането на чужди думи е много лесно - едно дете играло с дядо си на някаква игра. По едно време му казало: "Дядо, прикривай ме, аз отивам да либерейтна онова, далечното село." (Тук става дума за глагол-чуждица, идващ от английското
liberate [ˈlɪbəreɪt], /приблизително произношение - "либърейт"/, значещо "освобождавам", т. е. "Аз отивам да освободя онова, далечното село.")
 В днешно време доста думи с чужд произход се приемат като "родни" - много хора не биха усетили чуждия произход на думи като тези: физика, литература, философия, математика, граматика, материализъм, идеализъм, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, театър, кино, компютър...
 

Положението не е такова само с българския език

 Положението е същото дори и с езици, които са сравнително-пуристки - например в китайския думата за "ябълка" (苹果 - пинг-гуо) е със санскритски произход; думата за "лъв" (狮子 - шъ-дзъ) е с персийски произход и пр. Очевидно тези думи са навлезнали преди много години. В днешно време, обаче процесът продължава - 拜拜 (бай-бай) = довиждане, чао; 摩托 (мо-туо) = "мотор"; 麦克风 (май-къ-фънг)  = "микрофон"... Глобализация.