[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 70
"Аномалии"

- Абе, Куро! - викна бай Петър, - Нямаше ли да е по-добре директно да се ометем оттук?! Защо към луната? Октид-келешите ще нападнат всичко наоколо!
 - Така е, но това ми хрумна първо. А и тези роботи заслужават нашата подкрепа, трябва да сме готови да помогнем! - рече Кяпутен Куро, което учуди някои от екипажа, защото по-скоро беше оставил впечатление на много прагматичен и на не толкова помагащ, а гледащ по-бързо да свърши работата за Чикибой.
 - Уйки, ти какво ще кажеш? - включи се Питка, за която вече беше ясно, че гледа на Уйки като на най-знаещият, можещият и въобще не мислеше, че друг може по-добре да командва в критични (а и сигурно във всякакви) ситуации.
 - Мисля, че щом вече сме се запътили към този естествен спътник на Арбот, трябва да отидем там, а после ще видим. Не трябва да променяме курса. - каза Уйки, с което фактически се съгласи с Куро.
 - Нашият А-кораб е добре екипиран с оръжия, но с цялата тази орда от Октиди с Ини-кораби, с на Сиси народа и със сините войнствени извънземни, не мисля че можем и 1% да им навредим. - даде някакво експертно мнение Лиан.
 - Божкеее, направо ще си умрем тук... - почти проплака Спаска, на която наистина напоследък стресът й избиваше по този начин.
 - Е, успокой се! - включи се някакси несвойствено и Бияна, - В краен случай Куро или друг ще ни отвори спиралодупка и ще се спасим.
 - Ако въобще има време да отвори спиралодупка! - каза мрачно и превъзбудено Сиси, - От октиди не разбирам, но само сусоните и голите сини ще ни пребият за кратък отрязък от време!
 - Положението не е никак розово! Октиди, а и тези, за които Сиси казва, които са хем опасни, хем вече техни подчинени, макар и условно "съюзници".
 - Може и "партньори" да им казват, знаеш ли?... - направи асоциация с някои земни геополитически реалности бай Петър.
 - Прилуняваме се. Внимавайте. Не говорете излишни неща. Съсредоточете се. - каза Кияна. Прозвуча им като Суши. Малко вече правеха разлика Кияна ли говори или Суши. След дългият й престой на Чикибой тя сигурно беше прихванала доста от техните начини на изразяване и светоглед дори. Определено никак не беше същата Кияна, която познаваха.
 - Така е. - веднага потвърди най-прочикибойския субект тук (Кяпутен Куро).
 - Я!... Тук няма железа, тенекийки, чаркове... - заизброява бай Петър. Ена и Шики също се взряха през илюминаторите. Наистина нямаше нищо такова.
 - Ама това си е почти копие на нашата Луна! - рече бай Петър.
 - Не точно. Виж - камъните мърдат. Я... вериги от камъни мърдат. - прояви наблюдателност внук му.
 - Стига, бре! - намести очилата си бай Петър, - На главната планета железария, тук "каменна епоха"!
 - Прилунете се, където ви е най-удобно. - каза роботски глас от въпросната арботска луна.
 - Тези тук са по-неформални. - отбеляза бай Петър. Прилуниха се и... нищо. Чакаха 20-30 минути, никой не дойде. Най-сетне отново се чу познатият роботски глас:
 - Можете да останете колкото пожелаете.
 - Пък и гостоприемни, бе!... - пак отбеляза бай Петър.
 - Тук всичко ли е от камък, дори роботите? - попита Уйки, който отново искаше да даде каквото може от себе си, за да се постигне победа на Октид, макар и това да изглеждаше невъзможно.
 - Много добър въпрос, драго органично същество! - отвърна роботът.
 - Тц-тц-тц, пък и любезни, бре! - рече бай Петър, който май беше най-много запазил самообладание от всички.
 - След като Арбот беше усвоен от роботи с метална форма, при колонизацията на околните спътници, планети, астероиди, комети и други тела, те използваха местните подходящи материали за изработване на следващите поколения роботи. Ние сме на основата на камъни, на минерали и всичко, което се намира тук. На диамантената планета пък, всички роботи са от диамант.
 - Ох, на дядаааа!... - рече замечтано бай Петър, - То само един робот от диаманти да си имаш на Земята, ехеее...
 - Няма значение материалът от който може да бъде изработен даден робот. - продължи с образователната информация местният лунен арботски робот.
 - Това е прекрасно! - похвали ги Уйки, - А сериозно и математически погледнато срещу един такъв обединен флот от най-висш тип съставен от 3 органични, но високо-агресиви и/или високо-технологични същества, може ли да се справите с тях?
 - Както вече ви е осведомил Арбот-1, официалните разчети са за около 100%.
 - Да. А фактическите, неофициални разчети какви са? - попита направо Уйки.
 - Долавям съмнение в способностите ни. - каза роботът.
 - Извинявам се, но предвид това, което видяхме... допускане на военно-космическа капсула до повърхността и едва след това защита с... варели... правим обосновано предположение, че може да имате сериозни проблеми с тези.
 Лунният началник-робот замълча за момент. Явно изчисляваше отговора си. След това направо им почука на една от А-корабните врати и влезна при тях. Напомняше на ходеща скала.
 - Издялкаха ме набързо, сигурно нямам естетически издържан според вашите органични представи вид, но за роботите това не е важно, защото за нас нямат значение естетическите чувства и усещания.
 - Имам чувството, че си говорим с камък. - каза Спаска.
 - Спаске, остави чувствата на страна. Тоя ни обясни, че те нямат значение. - усмихна се Уйки добродушно.
 - Влезнах при вас, за да поговорим по-насаме и по-откровено. - каза местният, лунен началник-робот.
 - Много оценяваме такива индивиди; откровени! - каза искрено и сериозно Нико.
 - Спечелили сме много битки и войни срещу органични създания през цялата си история, но този път нещата изглеждат различни. Въпреки това, ние ще победим. Защо ще победим? Защото разбираме, че от една страна вие сте по-прави и по-неагресивни от тях, а от друга страна, зад вас стои органично-развито същество от друг тип.
 - Има предвид Суши и Чикибой. - поясни Куро.
 - Ама те също ли са органични същества?! - учуди се Сиси.
 - Аз мислех, че са чиста енергия. - добавиха в един глас Ена и Шики.
 - Не са. - каза Кияна, - Те са като нас, но са с много по-дълга еволюция и са достигнали до това ниво, което на нас може да ни се струва чисто енергийно, призрачно, ангелско дори, но са органични.
 - Ооооооо, такава била работата. - казаха Пешовците.
 - И как конкретно мислите да спечелите тази важна за вероятно цялото съществуващо битие война? - попита Уйки, който пак, отново, за пореден път изяви страха си, че Октид може да покори всичко и всички.
 - Отначало ще използваме наличните защитни средства. А в края... - не можа да довърши изречението си роботът, защото в същия момент на луната му се стовариха няколко военни кораба на коалицията Октид-Сини голи-Сусони.
 - Не ви знаем къде сте, но се предавайте, че никой няма да остане жив! - прозвуча познат синьо-гол извънземен стил.
 - Ужас... - разтресе се Сиси, която още имаше кошмари с тези същества.
 - Не се безспокойте. Вижте какво става навън! - увери ги скалата-робот. Всички погледнаха навън, но бяха силно озадачени, а някои дори обезспокоени, когато видяха, че тукашните роботи атакуват всички с камъни, скали, отломки от астероиди. Лиан, Бияна, Шики, Ена, двамата Пешовци, Спаска - всички бяха зинали в учудване. Тази война приличаше на битка на носорози с врабчета или нещо от сорта.
 - Ние ще се оправим, гарантирам на 100%. Пълни 100%, а вие може да се отправите към съседната луна; тъкмо е на добра дистанция в момента. Докато премигнете 20-30 пъти и сте там. Тази органична напаст още не е достигнала дотам, а аз ще се включа в битката.
 - Много ни беше приятно! Разговаряш почти като органичен. - каза Нико.
 - Ние сме от второ поколение. Затова наподобяваме органичните. На другата луна са от трето поколение. Те не наподобяват, понеже са продукт на идеологичната линия, че като не комуникираме с органични, няма защо да им подражаваме. Но, все пак, ще се разберете и с тях. Отлитайте, а аз отивам да хвърля ей-онази скала по тези! - рече скалистият робот и се изниза бързо от А-кораба.
 - Не искам да ви плаша, но не отива на добре тази работа! - каза Лиан, позовавайки се на целия си военен корпусен и космически опит. Суперкотката изсъска притеснено. Едва сега всеки си спомни и за нея, горкичката.
 - Уау! Тази луна е с растителност!!! - заяви малкият Пешко очевидното. Приближаваха се към луна, която беше развила (или запазила) удивителен растителен свят. Кацнаха тук. Веднага ги посрещна някакъв робот, който пък беше изграден от органична материя.
 - Ей, вие местните роботи няма да спрете да ни изненадвате! Значи имало и органик-роботи?! - почна пръв малкият Петър.
 - Само обвивката или формата. - каза той, беше от трето поколение, лаконичен робот. Нищо повече не продума. Явно трябваше само да му се задават въпроси, за да е активен.
 - Как мислите да се противопоставите на заплахата на тези 3 чисто-органично изградени враждебни и навреждащи сили? - попита Уйки.
 - С наличните органични средства за противопоставяне. - отвърна местният лунен робот с органична (растителна) обвивка.
 - Ясно, ясно... на съседната луна беше с камъни, тук ще е с "дървье". - позова се на литературния земен класик бай Петър.
 - Вече разбрахме, че в крайна сметка, вие ще победите. - намеси се отново Уйки и попита как точно ще стане това.
 - Ако не победим с наличните средства, в мига, в който се установят по 100% от нашите владения, ние ще се саморазрушим, което ще доведе и до тяхното разрушение. - каза роботът и хвърли в шах всички на А-кораба.
 - Аномалии!!! - викна Уйки... а това не беше никак едносмислено на А-кораба. Повечето веднага се досетиха, че той говори за пространствените аномалии...

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 71
"Аномалии" 2

  - Какво си се развикал?! - сряза го ядосана Кияна, която видя, че Уйки пак нещо изкрейзва на темата за пространствените аномалии и се притесни, че може да налети на Нико, - Веднага го изкарайте оттук! Спаске, Лиане, Шики!
 Спаска, Лиан и Шики любезно придружиха Уйки навън, докато той оживено ръкомахаше към Нико с "Сега е моментът! Дай най-доброто от себе си! Спри ги с пространствените аномалии!"
 - Какво ще правим сега? - попита бай Петър.
 - Аз мисля... - започна Кяпутен Куро, но Кияна го резна и него:
 - Няма какво да мислим. Получихме всичко тук, а вече става опасно! Трябва да се евакуираме и да продължим с мисията си за Доброто, Бялото, Чикибой.
 След като тя (и фактически Суши) бяха показали на какво са способни, никой не помисли да не се подчинява - някои като Сиси и Пешовците се зарадваха, че ще се евакуират, други като Куро приеха нещата, но с лека неохота. А-корабът се вдигна бързо и се отдалечи на прилично разстояние от което ясно се видя, че различните по размери и вид кораби на октидите, произведени в Ини, тези на сусоните и тези на сините започнаха да се настаняват по планетите на роботите. Последните обаче не се шегуваха, че ще се самовзривят, за да не оставят възможност на тези агресивни органични същества да ги превземат. Арбот обяви, че започва обратно броене, след което ще последва мощен и задружен ядрен взрив.
 - Блъфират! - не повярва на всичко това главнокомандващия цялата космическа армада октидски генерал Октю.
 - Генерал Октю! - влезна при него Ини-сътрудник отговарящ за разузнаването и подслушването, - Това не е блъф. Преди малко един от роботите е споделил с Уйки, че наистина ще се саморазрушат! Дайте заповед за евакуация!
 - Уйки е тук! Харкунците са тук?! - разяри се помощника и пръв приятел на генерал Октю, който се казваше Октидю.
 - Разпространете информацията до всички кораби! - заповяда Октю, - Сусони, сини, октиди и Ини-сътрудници! Напускане на планетите на 50%! Всеки четен номер кораб остава долу, всеки нечетен излита на безопасно разстояние и се групира около нас, тук, близо до Арбот!
 Това беше зловеща и безжалостна стратегия. Октидският генерал Октю беше готов да пожертва половината от всички свои подчинени - октиди, сусони, сини извънземни и Ини-сътрудници, но да види дали наистина арботите ще се самоунищожат!
 - Я!... Напускат масово... - гледаха отдалече какво се случва в тази Арботска слънчева система от А-кораба и коментираха.
 - Това е истински апокалипсис! - промълви Куро, - Да видиш как цял един свят загива!
 - Това са машини... - промълви отчаяно и посърнало Уйки, който след като беше спрял да крещи "аномалии" го бяха върнали с обещанието да се държи нормално, - Това са машини и поне не изпитват болка, не изпитват чувства. Но какво ще стане, когато всичката тази сган на Октид и подчинените им продължат да унищожават всичко ЖИВО по пътя си? Колко болка, страх, ужас ще изпита Битието?
 При тези думи някои се разчувстваха и отрониха искрени сълзи - Спаска, Ена, Кияна и... Нико. Сърцето му не можеше да понесе всичко това.
 - Ще опитам! Не знам как, но ще започна да искам аномалии... - рече той и това вече втрещи всички, които не очакваха от него, че и той ще почне да говори за пространствените аномалии.
 - Жълти! Чувате ли ме? Искам пространствена аномалия, която да накаже тези агресори!
 Нищо не се случи - жълтите не го чуваха или не се намесваха, дори и да го чуваха. В същото време, обаче, тъкмо като беше си довършил изречението за агресорите, започнаха взривове по всички планети, луни дори на кометите, които бяха сравнително близо по това време. Арботите наистина се взривяваха и убиваха себе си и тези октиди, сини, сусони и инийци, които бяха останали край тях. Само главната планета - Арбот, остана без взривове.
 - Не им стиска да се самоубият до края! - възтържествува Октю, на който загубата на половината армада явно не му беше направила някакво емоционално впечатление. Радваше се, че е победил и, че е на път да отбележи голяма славна победа над голяма слънчева система, населена от роботи. Само че му беше рано да се радва. Арбот започна да се приближава до тях.
 - Браво! Планетата на роботите може да се движи самостоятелно! - изсмя се злобно и подигравателно Октю, - Жалко, обаче, че няма да може да се придвижи достатъчно близко до нас, защото е пълна огнева мощ, ние ще я разпилеем на парчета, преди да ни е докоснала!
 Октидю започна да дава команди до всички кораби да стрелят по Арбот така, че да се разпилее на парчета. Ини-корабите на Октид, сините и сусоните се подготвиха за атака. И тогава се случи неочакваното!!! Всички те, както се бяха скупчили по заповед на Октю попаднаха в пространствена аномалия! Не можеха да помръднат! А Арбот се приближи без проблеми до тях, след което се разнесе мощният саморазрушителен ядрен взрив... И нищо не остана...
 - Лелеее, ужасия!... - не можеше да повярва на очите си Питка.
 - Браво! Браво, Нико!!! - стискаше юмуци и пипала Уйки, който най-после се наслади на мощта на пространствените аномалии, използвани срещу най-големите му врагове - октидите.
 - Те просто ме чуха!... - не можеше да повярва Нико.
 - Приближава се друга голяма армада! Трябва да изчезваме! - предупреди Лиан. Беше прав идваха много други кораби. Отдалечиха се преди да видят кои са. Не им трябваше повече стрес за днес.
 А това бяха корабите на Харкунската царска дъщеря.
 - Удивително!... - не можа да скрие възторга си тя.
 - Права сте! - потвърди генерал Уйо.
 - Всичко това... всичко това... - не можеше да намери думи от вълнение Пишомир.
 - Нико... - каза царската дъщеря..., - Той наистина може! Той наистина ще е нашето спасение!
 - Значи, все пак, Уйки беше прав за това. - каза Пишомир.
 - Не ми припомняй за това същество!!! - заповяда му царската дъщеря и Пишомир се сви, и се прибра в корабната канцелария, където го бяха натоварили с различни рапорти за писане.
 - Нико ще бъде наш! - каза твърдо генерал Уйо.
 - Дано да е така! - отвърна сурово царската дъщеря.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 72
"И сега какво?"

  Всичко това, което се случи: самоунищожението в стил "камикадзе" на Арбот, унищожаването на толкова много октиди и техните Ини-кораби, както и унищоважаването на толкова сини извънземни плюс сусони... просто надмина и най-смелите очаквания, най-смелите представи на много от тези на А-кораба. Той, в момента, се рееше из Вселената на принципа "случайност". Такъв режим му бяха задали - "Лети си, по "Случайност", ама малко по-далеч от царската дъщеря на Харкун и от войнствените октиди с техните подчинени!"...
 Време беше за малко релаксация, за малко почивка.
 - Ние няма ли да изостанем с ученето? - попита Бияна, която май не разбираше много-много от времето. Нико й обясни:
 - Тук често пътуваме с високи скорости. Когато се движим с високи скорости, докато за нас минава малко време, на Бо, което се движи около Звездата с доста по-малка скорост, минава много време.
 - Е, ами значи, че вече сме закъснели за училище!!! - каза Бияна.
 - Закъснели сте. И сега сами си решете дали да се появявате там или да продължите задачата, мисията тук! - каза Кяпутен Куро.
 - Аз няма как да не продължа мисията. - отвърна Кияна. Можеше ли да каже друго, след толкова много обучение в Чикибой, а и след зависимостта й от Суши?
 - Ами родителите ни какво ще кажат?! - попита на свой ред Ена.
 - Аз нямам родители, - напомни Нико и продължи, - Но ако, казвам "ако" всичко се нареди добре, то може в един момент да се появим като Победители на Бо, заедно с извънземни и Корпусът да ни признае, родителите и всички на Бо да разберат защо сме се отклонили за малко!
 - Браво, Нико! - възхити му се Кяпутен Куро, който си мислеше същото.
 - Абе... принципно да, но... познавайки Корпуса... - изпадна в откровение Лиан.
 - Ами... то и на Земята, като се замисля... - добави старият Петър, а после продължи, - Обаче, ние си имаме по-наболял проблем.
 - Какъв?! - зачудиха се повечето на А-кораба.
 - Е, ами... облога с Питка! Ставаше дума, че ако едните спечелят, е моя, ако другите... пак ще си остана на сухо!...
 - Ох... да, бе! - включи се Питка, - Октидите не победиха, арботите също не победиха.
 - Реми! - отбеляза малкият Пешо, - Равен резултат!...
 - На равно завръшиха, равен мач... да... - отвърна бай Петър...
 - Няма победа - няма услуга! - каза Питка решително.
 - Ама ти така го каза, все едно, че въобще не те привличам! - рече дядо Петър тъжно.
 - Абе,... - започна Питка и в същото време нещо така се трясна в А-кораба, че всички изпопадаха.
 - ТОВА НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ! Дори и виртуалните амортисьори не проработиха! - извика паникьосан Кяпутен Куро.
 - Октидите? Царската дъщеря? Кой? - ошашавена питаше Ена.
 - Всичко може да е, не се шашардисвайте! - отвърна хладнокръвно Уйки. Гледаха го и му се чудеха - този въобще плаши ли се някога и от нещо?!
 - Спаске! Литни мойто момиче навън да огледаш, че нищо се не види тук. - предложи бай Петър, който нищо не можеше да види от компютрите. А-корабът веднага разбра за какво става дума, прехвърли Спаска в окрития космос. Тя започна да оглежда и после се върна уплашена!
 - Ама навън, там... там има огромен кораб!!!
 - Ами защо нищо не виждаме тук?! - започнаха да се безспокоят много от останалите.
 - Не знам... Много огромен! Все едно колкото всички онези, които ги изтрепаха арботлиите на куп. Голямо нещо!
 - А-кораб. Дай картина, сурова картина на обстановката. - рече Кяпутен Куро. А-корабът се извърна с лице към онова, което беше уплашило Спаска, а след това махна всякакви електроники от люка и тогава всички видяха огромния кораб.
 - Е, това вече е нещо мощно!!! - зина малкият Пешо.
 - Имаме ли връзка? - включи се Лиан, който си беше навехнал ръката от падането.
 - ДАЙТЕ МИ Я ТАЯ ИДИОТКА, БЕ! ДАЙТЕ МИ Я!!! - ревна някакъв от грамадния кораб. Е, имаха връзка.
 - Коя да ти дадем? - попита бай Петър, - Че ние тук имаме много.
 - КИЯНААААА! ИСКАМЕ КИЯНА!!!
 - Аааа, тя тази не е от идиотките! Объркали сте се. - отвърна бай Петър.
 - НЕ СЕ ПРАВИ НА ИНТЕРЕСЕН УЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! - ревна онзи от грамадния кораб.
 - Кияна! Познаваш ли ги тези?! - попита Ена. Кияна стоеше и гледаше спокойно. По едно време обаче очите й пламнаха в омраза.
 - Познавам ги. Тренираха ме чикибойците с тях.
 - Ало, - каза Уйки, - Сега разбрахме, че Кияна е била ваш спаринг-партньор. Защо сте й толкова ядосани?
 - АБЕ, БЕГАЙ СЕ БЕ, УРОД!!! ИСКАМЕ Я ТАЯ! ИЗБИ НИ МНОГО НАРОД!!! ПРЕДАЙТЕ Я ЗА УНИЩОЖЕНИЕ!!! ИЛИ ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕТЕ!!! ААААААААААААААААААааааааа! - ревна много сърдито онзи.
 - Е, добре де, не може ли просто да избягаме? - попита тихичко Ена.
 - Може, но може да ни държат на мушка. - обясни й Кяпутен Куро.
 - Аз НЯМА да бягам от тези. Готова съм да отида там!!! - каза решена Кияна.
 - Кияна. - доближи се до нея Нико, който не знаеше още какви неща би могло да научи за престоя й в Чикибой, - Ти наистина ли си убивала техните хора? Чикибойците ли те накараха?
 - Това беше тренировка. Пратиха ме да се обуча на бой. Убихме много от тези.
 - Убивала си невинни хора, ей-така, заради тренировката? - погледна я с полуизумен вид Лиан.
 - Не невинни. Виновни бяха.
 Нико се отдалечи за момент, а после се върна въоръжен и даже с щита, който предпазва от много оръжия.
 - Идвам с теб!
 - Но вие може да загинете там! Тези са огромен кораб, сигурно имат поне 300 000 души персонал! Дори всички тук не можем да победим толкова много хора! Съмнявам се дори и Суши да се включи доколко ще може да се справите. - каза тревожно Куро.
 - Опааа... - рече Уйки, който беше открил нещо.
 - К'во бе? - погледна го Шики.
 - Няма да има нужда да ходят. Ние ще се справим с тези нервни олигофрени сами. - каза радостната новина Уйки.
 - Ама какво, какво откри? - заобиколиха го всички. Само Кияна стоеше решена да отиде и да се бие с тези.
 - Защо виждаме този огромен кораб, когато гледаме с невъоръжено око, а когато А-корабът го прекарва като изображение през електрониките си не го виждаме? Защото това е просто една голяма симулация.
 - Лелееее! Вярно, бе! А аз се чудех кой може да направи чак такъв огромен кораб. - плесна се по челото Пешко.
 - А къде е истинският кораб или каквото и да е, което симулира това? - попита Шики.
 - Ей там! - посочи Уйки зад някакъв бавно реещ се астероид. Всички се вгледаха и видяха някакъв много малък космически кораб с размери само около 1/20 от тези на А-кораба. Уйки наистина имаше добър ум и добро зрение.
 - Локализирахме ви! Хванахме измамата ви! - каза им Куро.
 - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕеееееееееееееееееее! СТИГА, БЕ!!! - развика се онзи и вече щеше да се разплаче, - ТАЯ ИДИОТКА НИ ИЗБИ МНОГО ХОРА! СПРАВЕДЛИВО Е ДА НИ Я ПРЕДАДЕТЕ!!!
 - Избихме тези, които имаха фабрики за производство на месо от себеподобни! Те убиваха толкова много от вашите. Ние просто сложихме край на това! - каза истината Кияна.
 - ЧОВЕКОЯДЦИ ЛИ? Ееее... Добре, извинявайте тогава. - казаха онези, разбрани хора се оказаха и отпрашиха.
 - И сега какво? - попита Нико, но никой не му отговори.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

 Глава 72 беше продължена (току-що). Казвам го за тези, които следят историйката. Вчера прекъснах ненадейно, но сега я довърших. Може да видите (по-горе).

[boyanova6]

Хубаво продължение! Хареса ми!  Чакам още от същото! 

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 73
"Там, където даже октиди не ходят!"

  - Сега може да опитате там, където даже октиди не ходят. - чуха всички роботен глас. Всеки, който имаше оръжие го извади, насочи го по посока на гласа и скоро стерсираните им погледи преминаха в ококорени погледи, защото забелязаха, че чуждият роботен глас беше на някакъв малък робот, около "метър и половина с вдигнати ръце", който се приближаваше към тях на колелца, бавничко.
 - Ама ти как оцеля, бе, мойто момче? Нали всички се само-... самоизкамикадзихте?! - попута учуден бай Петър, който разпозна веднага, че това е някакъв оцелял арботски робот.
 - И как успя да проникнеш тук? - викна му Лиан.
 - Движи се на колелца. - подсмихна се малкия Пешо.
 Роботът спря пред тях, защото все пак никой не го изпускаше от мушката. Не можеха да му се доверят, а и повечето се страхуваха да видят неканен робот на А-кораба, още повече, когато се предполагаше, че те са се самоунищожили във войната си с Октид. Уйки, най-невъзмутимо, се приближи към роботът, погали го по овалната главица с пипало, пък му рече:
 - Създание от изгубения свят на сингулярност, как така само ти оцеля и как влезна тук?
 - Изчислих, че моето самовзривяване ще увеличи силата на взрива само с приблизителните 0,0000487%, а шансът, ако се самооткажа и продължа съществуването си да увелича интересното за мен са 10¹⁷ пъти по-големи, от преди, когато цялото време прекарвах на Арбот и наоколо. Избрах си вашия А-кораб.
 - Ти си робот. Не може да имаш неща, които са ти интересни и емоции! - усъмни се Кяпутен Куро.
 - Аз говоря за това, което би могло да е в мой интерес. "Интерес" равно на "полезно".
 - Просто машинката си има добре-развита програма за оцеляване. - усмихна се Уйки докато оглеждаше роботът от главата до петите (по-точно - от главата до колелцата).
 - А какво е станало с програмата му за подчинение на вида, на командването? - попита основателно Нико.
 - Много просто, - веднага отвърна роботът, - Реших да я игнорирам като остаряла, дефинирах я като "вирусна" и я блокирах. Така в момента аз съществувам, а останалите не съществуват. Ако преформулирам на ваш език: "Аз оживях, другите не."
 - Значи си предател!!! - изтърси Бияна.
 - Или просто високоосъзнат робот, който не иска да се "похарчи" толкова лесно! - каза бай Петър.
 - Може да се гледа на това по много начини. - отвърна им Уйки, който наистина си беше харесал роботът с неговата нестандартност, а и предвкусваше някаква негова полезност.
 - Каквото и да е, - намеси се делово Кияна, - Ако Суши не разреши, няма как да остане с нас. Знаете, че ние сме се посветили на мисията на Доброто, Бялото...
 - Чикибойското! Знаем... - добави бай Петър, който беше вече научил това клише отдавна и му беше втръснало.
 - Суши отговори, - каза Кияна, с което за пореден път доказа, че чикибойците могат да контактуват бързо и телепатично, - че роботът трябва да премине пробен срок при нас.
 - Ще го премине, много е сладък! - потупа го нежно по гърба Уйки и го поведе да го избърше от прахоляка в който беше потънал, след което роботът се оказа, че дори е цветен, съставен от различни цветни метали.
 Няколко часа по-късно роботът обясни как минал всички защити на А-кораба, защото софтуеърно микрокомпютърната му система била много по-напреднала, доколкото можа надгради (ъпгрейдна) А-корабния компютър, а след това вече всички започнаха да се интересуват от него, защото си личеше, че това е най-революционният, най-напредничав робот от всички арботски роботи съществували някога и някои искрено се радваха за него, че е оцелял.
 - А-корабният кюмпютър - рече Спаска и точно така го каза "кюмпютър", - да не ми се разсърди нещо, но този Роботчо е много по-знаещ.
 - А-корабният компютър не може да се сърди. - успокои я Кяпутен Куро.
 - Аз също си мислех нещо такова. - каза Шики, - Затова искам да попитаме Роботчо той да преизчисли курса на А-кораба, за да е по-сигурно, че няма се натъкваме на октиди и на харкунци.
 - Аз вече ъпгрейднах А-компютърър ви. - каза Роботчо, - Изчисленията и преизчисленията, които ще направя ще са само с 0,16% по-добри от неговите.
 - Е все е нещо! Мен даже и с толкова да ми вдигнат пенсията, пак ще се радвам! - рече дядо Пешо.
 - Какво е "пенсията"? - попита Роботчо, който си личеше, че иска да учи.
 - Ние нали имахме връзка със Земния интернет? - сети се малкият Пешо, - Я направо се включи там да разбереш за пенсиите.
 Пешко му даде да се включи към лаптопа и Роботчо за има-няма 10 минути изчерпа цялата настоящна земна интернет информация! Това беше донякъде полезно, защото след този Роботчов ъпгрейд той се похвали, че може да прави изчисления с 0,17% по-добре, а и вече знаеше неща като "пенсия", "педикюр", "пеерас" и т. н.
 - Много съм нетърпелива! - каза Ена, - Какво ще покажат новите изчисления?
 - Какво толкова може да покажат 0,17% по-точни изчисления? - беше скептичен и неразвълнуван Шики.
 - Всичко може да покажат! Великолепна идея беше това! - беше оптимист Уйки и се оказа, че има право.
 - Предишните изчисления въобще са изхождали от погрешна предпоставка да се движите на случаен принцип, избягвайки двете главни за вас опасности. Аз преформулирах задачата.
 - Много обича да преформулира този робот. - забеляза Спаска, която имаше набито ухо.
 - След преформулацията нещата са такива: Вместо да се движите на случаен принцип и да бягате, може да отидете в Галактика, където даже октиди не ходят.
 - КАК?! Как знаеш поговорката от Харкун "Там, където даже октиди не ходят."? - извика Уйки.
 - Случайно я формулирах. - обясни с равния си и безпристрастен роботски глас Роботчо.
 - И защо не ходят? Това сигурно ли е? - попитаха един след друг Лиан и Шики.
 - Ето, вижте сами това. - изобрази холографска картина Роботчо. Тя показваше динамично голяма част от Вселената, а октидските нашествия бяха изобразени като малки овални петънца, които се движеха, щъкаха насам-натам и се установяваха по най-различни планети, комети, спътници.
 - Как е възможно толкова бързо да напредват?! - не можеха да повярват на очите си много от присъстващите.
 - Аз ви говорех, говорех, но вие трудно схващахте, бавно разбирате силата и мощта на октидите. Преди бяха доста лесни за контролиране, преди да се заимат с тези нови техники. А сега техниките плюс тяхната сила и тяхното лесно размножаване са заплаха за много светове. - рече невъзмутимо, неизненадано, но и с трудно подавяна тъга Уйки.
 - Е, все пак да не забравяме, че повечето планети са ненаселени и всеки може да ги завладее като просто кацне на тях. - прояви скептицизъм Куро, за който октидската мощ беше пеленаче в сравнение с тази на чикибойци и на плашипутарници.
 - Това обаче е интересното за вас. - каза Роботчо и посочи една голяма галактика, която се отличаваше не само със своята големина, а и с това, че октиди, които приближаваха там или я заобикаляха отдалече или отиваха до някакъв пункт там, след което пак си омитаха крушите.
 - Защо избягват това?! Много интересно! - попита Нико.
 - Всичко е възможно. Например да има нещо, което избива октидите. - рече Куро.
 - Да, но в такъв случай ще избие и повечето от нас. - отбеляза Уйки, - Отделно, те не биха се приближавали чак толкова там, ако знаят, че е опасно за тях. Има нещо друго...
 - Но аз знам тази галактика! - подскочи като убодена Сиси, - Това е нашата съседна галактика!!!
 - Значи сусоните живеете съвсем наблизо там? - попита Куро.
 - За нашите скорости - да. Посещавали сме покрайнините й. Там живеят много и различни раси. Не може да ходим там!
 - Стига, де. Не може да е по-лошо отколкото това, с което сме се сблъсквали досега: ташлари, паякообразни пирати, октоподообразни изчадия... - започна да изброява Пешко.
 - Повярвай ми!!! МОЖЕ! - каза ужасена Сиси.
 

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 74
"Там, където даже октиди не ходят!" - 2

  А-корабът се приближаваше към онази интересна, голяма галактика, където "даже октиди не ходят".
 - Забеляза ли, че роботът, когато се появи точно това каза? Първите му думи бяха "Сега може да опитате там, където даже октиди не ходят"! - каза Питка на Уйки. Уйки се замисли за момент, почти се усмихна и отиде при Роботчо, който се занимаваше с изследване на А-корабните механизми.
 - Роботче, ти като се появи заяви, че може да отидем там, където даже октиди не ходят. А после след преформулирането и изследването на нещата пак каза, че може да отидем там. Знаеше ли предварително нещо?
 - Не. Предположение. Обикновено. След това предположението ми се потвърди. - беше бърз в отговора си Роботчо.
 Уйки го сграбчи в силния си захват и му каза отчетливо:
 - Много ми харесваш, но ако се окаже, че си инсталация на Октид, ти ще си първото същество, което ще унищожа!!!
 - Може да ми сканирате всичката памет и ще видите, че не съм имал пряк контакт с нито един от вида на октидите. - каза Роботчо неподвижно и невъзмутимо.
 - Ще те наблюдавам! - каза му Уйки сериозно и го остави да си върши работата.
 - Това наистина е невъобразимо! - говореше леко-възпланенена Ена, - Видяхте ли как тези превземат с такава лекота толкова много пространство?! А изглеждаха за всички нас в началото някакви флегматични, меки, безопасни.
 - Когато се размножаваш бързо и когато повечето космос е ненаселен това не е странно. - опитваше се да охлади атмосферата Кяпутен Куро, който участваше в разговора с нея, заедно с Шики, Сиси, Лиан, Бияна, Пешовците и Спаска.
 - На мен това не ми прави впечатление. - каза Лиан, - По-интересно ми стана защо, все пак, няколкото октидски кораба, които се доближават до тази галактика се насочват все към една и съща точка, а след кратко там си заминават, както се вижда, без никакви проблеми и продължават заедно или по отделно към други дестинации.
 - Сигурно онази точка е Предупредителят. - каза Сиси, която изненада всички с това, че имало там и някакъв "Предупредител".
 - Все повече се радвам, че в екипа ни има човек с толкова богат космически опит като Сиси. - похвали я бай Петър.
 - Какво предупреждава? - попита Петър Пикапът.
 - Предупредителят е доброволен пункт от едни космати същества, които го поддържат и привикват с мирни сигнали всеки да мине там, да се запознае с тази галактика и да не припарва там.
 - И вие какво? Уловихте сигналите, отидохте там и се отказахте след като ви ужасиха с информацията за тяхната галактика? - попита Уйки, който се приближи към групичката им.
 - Когато и ти чуеш, и ти ще се откажеш! Не знам защо въобще отиваме там да си губим времето! - беше категорична Сиси.
 - Кияна... какво казва Суши? Ще може ли вече да почне войната между Доброто и Злото, и да не ходим на това опасно място? - попита Спаска, която се беше излегнала, но слушаше какво си говорят. Кияна пък, която се беше загледала безизразно в космическите простори само каза: "Не. Все още Чикибой не е готов да започне войната. Ние трябва да продължим със събирането на енергията и да се пазим от изтребване."
 - Е, то нали точно това и аз казвам! Да се пазим от изтребване!!! - каза нервна Сиси, - Затова ви казвам, там е много опасно, но явно искате сами да чуете и да ви настъхне цялото тяло!
 Знаеха си я Сиси, че е склонна да се плаши от време на време, но от друга страна я знаеха, че не се плаши лесно, а се плаши само когато има основание за това. Лиан започна истински да се притеснява и да се замисля що за ужасно място е голямата галактика.
 - Ето ги и сигналите! - обади се Питка, която следеше нещата в близост до Роботчо. Всички се скупчиха и видяха - на всякакви езици и по всякакъв начин - аритметичен, геометричен, двуизмерен и триизмерен, косматите доброволци казваха преди да се навлезе в пределите на тази галактика всеки да се отправи към техния пункт за съдбоносно-важна информация.
 - Я чакайте малко, имам идея! - каза Кияна. Това много учуди всички, защото след като тя беше вече под контрола и прякото напътствие на Чикибой никой не очакваше да чуе от нея нещо толкова лично, толкова автономно. Тя така го изрече сякаш си беше чисто нейна идея и в тази работа нямаше пръст Суши или нещо друго. Нико, който най-много беше следил и изучавал израженията й също видя в нея голяма част от онази предишна, истинска Кияна - весела, мила, жива и оптимистична. Още преди да я попита той или който и да било друг каква й е идеята, тя изприпка до Роботчо и му каза да изчислят заедно с бордовия А-компютър, според наличната им информация, колко общо космически кораба досега са влизали в тази галактика и колко от тях са излизали.
 - Прекрасно хрумване! - възхити се Кяпутен Куро, който също се чудеше защо пък да ходят до онзи пункт, ако може направо да си влезнат тук. Явно Кияна имаше предвид същото - да влизат направо и да не ходят да се информират.
 - Ще спестим малко време, което май в момента и без това не ни е толкова нужно. - отбеляза Уйки, който също бързо схвана за какво иде реч.
 - Да, да... - отвърна им Кияна, която чакаше анализа, - Ако повечето от влезналите тук са се завърнали, може би, няма страшно.
 - Ама вие вярвате ли си?! - обади се Сиси, която непоколебимо беше на позицията, че тук не трябва да се преминава и на сантиментър. Не знам какво ще покажат числата, но мога да се обзаложа, че и 10 процента от влезлите никога не са излезли.
 - А останалите 90 процента и кусур са останали в ей-тая галактика, защото им е хубаво, например! - засмя се бай Петър досущ като късния Тодор Живков.
 - Резултат готов. - казаха в един и същ глас А-компютърът и Роботчо, - От последните 97312 решили да навлезнат в галактиката само един се е завърнал.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 75
"Разделението"

Новината за незавърналите се като голяма процентност сериозно смути много от тези на А-кораба, но особено Бияна и Лиан, както и Сиси, която и преди беше чувала ужасии за точно тази Галактика.
 - Ама вие нещо да не послъгвате? - попита си откровено и прямо Ламята Спаска, която на съвсем доброволни начала литна до пункта на косматите предупредители. Те наистина бяха космати същества, поне колкото земните шимпанзета, но за разлика от тях, изключително интелигентни, умни, много приятелски настроени, а също и ведри същества.
 - Галактиката ни е голяма. Виждате, - казаха те, - има място за всеки. Не си я пазим за нас, но просто се изморихме да виждаме трагедия след трагедия из нашата Галактика. Особено ни е тежко за външно-галактически същества като вас, които идвате тук с надежда за по-добър живот или с вяра, че ще се укриете от нещо по-лошо. Смеем да твърдим, че по-лошо от тук няма.
 - Ама вие не сте лоши, така ми изглеждате! - каза им Спаска и беше напълно откровена.
 - Е, колкото и да е нескромно, да,... ние не сме лоши, но от лошотия избягахме по краищата на Галактиката, за да предупреждаваме наивните и незапознати. Всеки е свободен да се движи тук, но ние просто трябва да предупредим. Наш дълг е.
 - Добре, че поне има такива като тях, да избягат накрая и да си посветят живота на предупреждението, на това да спасяват останалите! - просълзи се Сиси, когато разбра какво са казвали косматковците.
 - Е, след всичко това, явно е по-добре да не ходим там. - каза Лиан и си му личеше, че абсолютно не желае да припарва и на сантиметър в тази ужасяваща Галактика, където даже октиди не стъпват.
 - Трябва да сме супер ненормални, за да влезнем в такова ужасно място! - подкрепи го Бияна.
 - А на вас по-приятно ще ви е да се разхождаме следвани от октидите ли? - намеси се Уйки, който явно предпочиташе, поне засега, прикритието на тази Галактика.
 - Я и аз да кажа нещо, по-скоро - да повторя нещо! - намеси се Кяпутен Куро, - Преди съм ви казвал, поне един път, доколкото си спомням, че тук всеки е свободен да напусне когато пожелае. Борбата на Доброто срещу Злото трябва да е доброволна!
 - КАЗАЛ СИ, КОГАТО СИ БИЛ РЪКОВОДИТЕЛ ТУК! - веднага светна Кияна, т. е. Суши. Ясно беше, че Суши не пуска никой да се самоотлъчва.
 - Аха... - само каза Лиан и се отдалечи с някакъв "пъклен план" в главата си. Бияна го последва. Сиси остана като в ступор. Всички се събраха да пообсъдят нещата, макар че то какво обсъждане, след като Суши беше направо заповядал да отиват в тази опасна Галактика и нямаше какво да му се противопостави? Да, но Лиан си имаше явно своя план. Викна почти незабелязано Роботчо при себе си и му обясни:
 - Преди време ми сложиха нещо да ме блокира от едни други. Искам да ми го махнеш, защото искам да съм свободен да избера.
 - Той трябва да избере, да направи сам своя избор! - добави Бияна.
 - Останалите дали ще са съгласни? - попита Роботчо.
 - Ееее, не! Точно ти, който избра свободния собствен избор въпреки другите роботи?! Моля те! - почти проплака Лиан.
 - Знаеш, че моята изчислителна мощ е много велика, нали? Искаш ли да изчисля дали при теб шансът е по-добър, ако продължиш с тези или ако ти махна онова и продължиш с другите?
 - Много добре предложи, но колкото и да е по-зле там, аз искам да съм там, а не тук! Знам, че там може да умреш и то бързо, но знаеш ли кое е доброто там? Че е винаги бързо! Поне аз така го усетих, когато чудовищната черна сила ме стискаше за гърлото! А тук! Тук може всичко - може да умреш бавно и мъчително, може да умреш внезапно, дори когато не знаеш... Това е опасно място! Разбери ме, ако можеш да разбираш органични неща като нас!
 - Ще ти помогна, но да знаеш, че съм ти предложил преди това да направиш по-информативен, по-изчислен избор.
 - Ще знам! - каза твърдо Лиан.
 - И аз ще знам! - подхвърли Бияна, която неизвестно дали заради Лиан и/или заради уплахата, но поиска да го последва.
 - Приготви се. - каза Роботчо и започна да вади от себе си какви ли не метални джунджурии и кинкалерии. То беше някакво чудо да помисли дори човек, че някакъв такъв полу-ретроробот може да надвие Чикибойска фина блок-технология, но.... в края на краищата, Роботчо успя. Успя! И тук стана интересното. Колко "интересно", доколко и за кого, вие сами преценете: Веднага след като роботът сне защитата, тутакси около Лиан се появиха черни плашипутарници. Да, плашипутарници (в множествено число), а не само онзи. И ето тук стана нещо, което за някои може да е зашеметяващо - тези плашипутарници нямаха кой знае колко общо с онзи гадния, измъчващ, страшен плашипутарник - тези бяха някакси едни сервилни, мазни. На техния фон "белият" и "добрият" Суши си беше истински садист! След няколко любезни думи и покана Лиан с Бияна да се присъединят към Плашипутар, то и двамата веднагически избраха тази опция. Съвсем леко ги смути новината, че Плашипутар е вече в комбина с... Октид! Октиди и плашипутарници! Аха-а-а-а! Ето защо с такава "полусветлинна скорост" октидите превземаха нови светове. Но, какво от това? Тези, новите, плашипутарници заменили стария плашипутарски "отговорник" на Лиан, бяха толкова предразполагащи, че на фона на неизвестно-колко-опасната Галактика плюс решението на Лиан да не стъпва там за нищо на света, предопределиха нещата на сто процента! Конкретно, черна мъгла обви Лиан и Бияна, които бавно се понесоха над главите на всички, а скоро и преминаха А-корабния таван, след което като черен лъч изчезнаха.
 - Опалянка! Тези се изнизаха! - усети нещата бай Петър.
 - Ще ги спрем!!! - обади се Суши, очите на Кияна светнаха, не се знаеше дали Суши ще се материализира всеки момент. Стана страшно!...

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 76
"Навлизане"

  Станалото станало! Край. С двама повече или с двама по-малко (с Лиан и Бияна или без Лиан и Бияна) трябваше да се продължи нататък. Суши дори счете за ненужно да се материализира и да се бие с плашипутарниците. Представяте ли си? Каза им (чрез Кияна), че просто тези двамата ще ги остави да си заминат (да си отлетят) със "злото", но ако още някой опита нещо такова, то направо да счита, че е мигновено умрял или умряла!
 Това беше донякъде очаквано от всички, а и малко или повече се подразбираше, защото чикибойците не възнамеряваха да се отказват от екипа си.
 А-корабът навлезе в новата, непозната и страшна галактика.
 - Дядо, какво мислиш, че ще се случи тук? - попита малкият Пешо.
 - Дядовото, честно казано, мисля че ще го ядем същия дебел, чепат и голям както навсякъде досега, докато Чикибой (демек Доброто, Великото, Бялото) не реши да започне големия кьотек...
 Шики беше прегърнал Сиси и не я пускаше от прегръдките си. Искаше тя да е спокойна и защитена, а и искаше, ако стане нещо неприятно, тя да е прикрита от мощното му, мускулето тяло. Би предпочел да умре преди нея, с нея, вместо нея... каквото и да станеше, не би дал своята Сиси да си отиде преди него!
 Спаска и супер-котето се бяха сгушили. Вече, съзнателно, не знаеха доколко са наиситна ламя и доколко супер-коте... Беше ги страх, а и с основание, защото А-корабът се движеше в напълно нова галактика, където октиди не смееха да пристъпят, а някакви местни, космати прнедупредители от аванпоста им махаха тъжно и дори бършеха сълзи...
 - Погледни това! - каза Кяпутен Куро на Нико, - Може да е последното значимо, което виждаме тук. Космати, развити същества плачат за нас, искрено...
 - Аз също, за малко, да заплача за Бияна. - призна си Нико с почти насълзени очи.
 - Все още? - попита Куро, макар и да не се учудваше толкова.
 - Да... Все още,... по-скоро, все някак... - отвърна му изповедалчески Нико, докато гледаха отдалечаващият се аванпост.
 - Всъщност, не е чудно... - намеси се Ена, която се доближи до тях двамата да съзерцава отдалечаващите се познати неща и след като се огледа внимателно за Кияна (Шики) добави шепнешком - При положение, че Кияна стана такава кукла на конци!...
 - А ти, Куро, вярваш ли, че някой ден, ако Чикибой победи Плашипутар, навсякъде и навред всички галактики във Вселената ще настъпи добро, хармония, щастие? - попита Нико някак вяло и отпуснато.
 - Вижте... - намеси се Уйки, който явно не искаше да стои сам с Питка, нито със Спаска и суперкотката, нито с Шики и Сиси или пък с Роботчо, който беше зациклил в режим "Те избраха - аз помогнах! Свбодна воля, свещен избор!!!", и добави, - Според мен може да настъпи нов ред и нова хармония, но щастие няма да има за всички!
 - Да не прозвуча тъпо, но виж, виж!!! Каква хубава планета има пред нас! - извика Питка, която дори заподскача от щастие. Това не бе чак толкова свойствено за нея и обра погледите на всички.
 - Е, нека да се припланетим тук. - каза Куро, огледа се дали няма възражения от страна на Кияна/Суши, но тя беше седнала в поза "лотус" със затворени очи, та явно нямаше да има възражения и всички се зарадваха, че намериха (и то точно в началото на тази опасна галактика) нещо толкова красиво, обитаемо и, поне външно, спокойно.
 А-корабният компютър не изчисли никакви неприятности, но по едно време спря...
  - За първи път засича!!! - отбелязаха няколко от екипажа.
 - Спокойно. Няма проблеми. Слизайте по-бързо. - потвърди Роботчо.
 - Момченце!... - сграбчи го отново Уйки, - Пак ти казвам много, много, ама много да внимаваш!!!
 - Надушваш нещо неприятно, а? - попита го Сиси, преди да слезне от А-корабът, който вече се бе припланетил.
 - ДА! - кимна Уйки, който наистина беше взел силно да се съмнява в качествата на Роботчо.
 - Смятай, че си прав!... - отвърна тя и насочи личното си оръжие към главата, показвайки че е готова да се гръмне всеки момент, защото ужасът не я напускаше в тази Галактика. Точно тогава, Питка, която беше останала последна, зад Уйки, се притисна нежно и безпокойно до него:
 - Страх ме е тук! - каза тя. Уйки се обърна към нея. Взря се с грозното си и необичайно лице към нея и отговори: - Да, знам! И мен!!!
 Това го чу само Питка. Ако някой от останалите бе чул, че дори Уйки се страхува, това би било ужасно обезверително, защото всеки смяташе, че Уйки е практически безстрашен.
 Всички лека-полека се изнесоха навън. Изучиха планетата с различни практични и електронни способи. Обезопасиха се откъм непознати вируси, микроби и какво ли не от микросвета на тази външно-изглеждаща райска планета; посветиха месец за иследване на отрвовите и опасностите тук.
 - Представяте ли си?! Тук няма нито една фауна, нито едно животно! Само свеж въздух, растения, дъвета, цветя... Боже, толкова е красиво! - каза един ден Ена и се обърна към Роботчо да му благодари едва ли не, че е изчислил добре тази спокойна планета, когато компютърът на А-кораба отказа, но роботът го замени. Той обаче леко се изви назад и отвърна:
 - Вече мина месец откакто живеете спокойно тук! Това обаче е началото на края. Скоро ще има край на този ваш "рай"! Изчислих, казах! Време е да отлитате!
 - Кога?! - извикаха почти всички, които почти бяха повярали, че в тази галактика и на тази планета не е толкова лошо (или поне, че ще има оазисче на което да заживеят дълго).
 - Не исках да ви отнема това време на относителна наслада! Трябваше да си починете. Ако ви бях казал какво предстои, нямаше да кацнете тук, защото според други мои изчисления повечето от вас щяха да кажат, че ще продължаваме напред!
 - И какво предстои? - попитаха ужасени в един глас Сиси и Питка, които бяха чули това.
 - Вулкани и земетресения, и гигантски вълни!
 - Кога?! - попитаха в един глас Куро, Шики, Уйки и Нико, които зарязаха заниманията си с някакви дървета и дотичаха насам.
 - След около 2 минути! - отвърна спокойно, по роботски, Роботчо... и всичко наистина започна след толкова - вулканични изригвания от всякакви вулкани, земетресения, гигантски вълни... А това, че А-корабът бе на над километър разстояние бе повече от смущаващо!...

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 77
"Неизчислимост"

Уйки и Кяпутен Куро в една и съща секунда се сетиха да повикат А-кораба. Той автоматично започна да се приближава, а всички бягаха към него. Спаска реши да литне и да помогне на по-бавните, но я удари тежък камък от току-що изригнал вулкан по едната глава, която припадна, взе да се влачи и Спаска трябваше сама за себе си да се грижи. Земята се разлюля, започнаха да се образуват процепи, още няколко вулкана изригнаха, огромни дървета се строполяваха, а на хоризонта се зададе най-гигантската вълна.
 - Цунами! - възкликна Куро, който беше виждал много японски рисунки и снимки на цунамита, но това беше толкова високо и обемно, че създаваше усещането "от земята до небето".
 - Шики! - викна Сиси и го предпази от друг летящ камък с изгаряща лава. Шики остана невредим и я хвана за ръка, за да бягат по-бързо към А-корабът който се показа вече на отсрещния хоризонт. Същото правеше Уйки с Питка. Имаше някаква перверзна усмивка на лицето на Уйки, който едва ли не се съревноваваше с Шики кой ще бяга по-бързо и не показваше никакъв страх от ставащото около него. Съвсем на другия полюс беше Ена, която се чувстваше супер шокирана, не можеше да бяга бързо и Нико с Кияна я дърпаха, но дори Спаска с припадналата глава в ръце, без да може да лети, ги изпревари. Зад тях беше само Роботчо, който помогна с побутване Ена отзад, но той беше сравнително-муден и с нищо не увеличаваше скоростта, а по-скоро служеше за подпорка някой да не падне по гръб.
 Нико се извърна назад да види какво става с Пешовците, които въобще не се виждаха.
 - Петър и Петър! Къде сте? - провикна се той. Куро също се спря и също ги повика. Роботчо замръзна и рече. Изчислих, че преди малко са пропаднали в онзи трап, който е дълбок достатъчно, за да пропадат докато не ги извадим с А-кораба.
 - Ужасно! - изквикаха Кияна, Нико и Куро. Останалите вече се качваха в А-кораба, който беше пристигнал. Всички се качиха там, последен се тътреше Роботчо, но малко преди да се качи и той, поредния летящ камък с лава го удари непоправимо! Само главата му остана що-годе цяла и се търкулна в А-кораба. Последният бързо се насочи по команда на Куро към трапа, за да извлече с притегателен лъч Пешовците. През това време върху А-кораба се стовариха и камъни, и скали, и лава и даже няколко силни цунами-удара, но защитите му бяха достатъчно силни срещу тези природни катаклизми. Най-сетне всички бяха вътре, дядо Пешо почти беше получил микроифаркт и го лекуваха с каквото имаше на А-кораба като възможности и щеше да се оправи, но  същото не можеше да се каже за Роботчо, който почти беше забравен от всички, а няколкото които сетиха за него дори не искаха да доближават останалата от него глава, защото ги беше много яд, че такава мечешка услуга им е направила тази машина!
 Уйки се приближи пръв към Роботчовите останки. След това го последваха Куро, Нико, Кияна и Шики.
 - Нямам шанс за поправка. След малко угасвам. - изрече Роботчо очевидното.
 - Не можа да изчислиш, че ще те удари това, а всичко толкова добре изчисляваше? - попита малкият Пешо, който тъкмо се беше появил и той да погледа последните минути на Роботчовия "живот".
 - Неизчислимост (по Тюринг) и непълнота (по Гьодел). Ти ще ме разбереш. - изказа нещо Земно Роботчо и угасна.
 - Не всичко може да се изчисли. Дори Роботчо не можа да изчисли собствената си смърт. - каза тъжно Куро.
 - Знам го, бе! Знам го, че не може. - въздъхна бай Петър.
 - Ти пък откъде си знаел? - попита Уйки, който явно беше надценявал изчислителната мощ на робота, но той Уйки си беше такъв - вечно се надяваше на чудеса, които ще помогна за победа на Октид.
 - Да, наистина. Защо не си ни казвал, ако си знаел? - попита и Нико.
 - Ами, защото мислех, че си го знаете, че машинката завалията не е перфектен.
 - Ама как разбра? - полюбопитства и Сиси.
 - Преди време, - заразказва бай Петър, - когато го накарах за изчисли кои числа ще се паднат от Тотото и той ми каза, че това било неизчисляемо, непредвидимо, защото нямало последователност в случайността. Е, това съвършен робот ли е, ако не може едни числа от Тотото да ти каже?!
 - Ех, дядо Пешо, дядо Пешо... - махна с ръка внукът му и се засмя.
 - Казах ли ви? Аз казах ли ви? - викна ядно Сиси, - Казах ли ви, че тук ще е ужасно и Предупредителите не лъжат!
 - НЕ МРЪНКАЙ! - светнаха очите на Кияна. Суши се беше появил, - Важното е, че А-корабът е успял да извлече енергия докато е траел катаклизмът, която е много ценна за Доброто!
 - Ама ние можеше да умрем. - простена Ена.
 - Колатерални щети! На война е така. - каза равнодушно Суши и напусна Кияна, която оклюма изморена.
 - На какво чудо попаднахме, не е за разправяне! - прошепна тихичко, като на себе си малкият Пешо, - Донякъде започвам да разбирам Лиан и Бияна. 
 - Даже не си го и помисляй! - каза му Кяпутен Куро, - Суши е много строг, но е от страната на Доброто. Плашипутарниците са черно, тъмно зло, което ще ти се стори с пъти по-зле и от 1000 Сушита!
 - Не бъди толкова сигурен! Тук сме повече от добре! - чу се познат глас. О! Това беше Лиан, който се обаждаше по игличката нейде от Плашипутар, може би.
 - Лиане, ти ли си, бе? - засмя се Шики, - Избяга като последен страхливец, пък уж си от Корпуса. Ха-ха!
 - Мълчи, Шики! - викна Нико, - Бияна! Бияна къде е, как е?
 - Ами никак не мога да се оплача, добре сме си. - каза и тя. Не вярваше никой, че ще се чуят отново с Бияна и Лиан. Това, обаче не продължи дълго, защото Куро каза, че няма какво да си кажат, а Суши отново се включи, дори се материализира при тях, издаде нервен вик, след което блокира игличките на всички, измъкна ги от тях дистанционно, а после им заби по една нова игличка.
 - НИКАКВИ КОНТАКТИ С ПРЕДАТЕЛИ, СЛУЖЕЩИ НА ЗЛОТО! - извика Суши и дори удари по един "дистанционен шамар" на тези, които си бяха позволили да контактуват с Лиан и Бияна - Шики, Нико и Куро. Последният, фактически, беше на мнението на Суши, но и той го отнесе.
 - Куро, брате, и ти го отнесе! - рече бай Петър, - Пък сте на едно и също мнение със Сушо.
 - Просто попадна под ударите на правилото "Никакви контакти с Плашипутар". - засмя се хладно Уйки.
 - Ама той искаше просто да преустанови контакта... - замисли се за момент Питка, - Защо го бият?
 - Защото се е обадил, а като го набият показват, че за никой няма да има милост дори и при формално нарушение! - вникна във военната дисциплина на Чикибой Уйки и въздъхна, че му липсват неговите войници, защото и той точно по такъв начин раздавал правилата, дисциплината.
 - Да, никак не се съмняваме за теб, че и ти така правиш... - държеше се за бузата Нико и още не можеше да стане от пода, където го бе отвеял дистанционният шамар на Суши.
 - Погледнете го от добрата страна, имаме си нови иглички. - каза ведро Куро, който едва ли не се радваше, че е получил плесник, който не го беше съборил на пода, защото Куро беше як, но му беше разбил носа и лицето му беше кърваво.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 78
"Ърбън"

  Отново Нико беше сполетян от чувствата си към Бияна, но тези чувства отдавна не бяха онази възхитителна и омайна любов, а по-скоро смесицата от гняв, обида, огорчение, разочарование, тъга и една малка или по-голяма липса. Гняв, защото беше избрала всичко да направи срещуположно на неговите избори - Нико искаше тя да е с него, а тя избра да бъде с Лиан; Нико остана верен на екипа на бялото и доброто, а тя избра черното и злото... Обида. Това чувствто отдавна се беше настананило у него и просто все повече се разгаряше, докато най-накрая не се разпламтя, когато тя не само остана с Лиан, но и избяга при плашипутарниците. Огорчение от нея, че не отвърна дори с частица любов на любовта му, но и доста по-голямо огорчение от себе си, че не е успял да стане това, което тя би харесала. Разочарование - това беше най-опустошителното чувство, което здраво и безмилостно показваше, че тя не е това, за което я е мислил, става това, за което той никога не би си помислил и никога няма да стане онова, което би искал. Тъга - една стара познайница, която сега вече още повече се беше загнездила в сърцето му, придобила просто един нов оттенък с името "Бияна"... и, накрая, липса липсваше му малко, а сега, когато Суши им прекъсна връзката завинаги, знаейки че дори няма да може да я чуе повече, тя му залипсва повече. Старата, изпитана "рецепта", когато Бияна му залипсва вместо да се измъчва с тези мисли, да се обърне към Кияна и да се отдаде изцяло на общуването си с нея, този път не работеше, защото тя все си стоеше някъде наоколо полунеподвижна, застинала, безизразна дори. Приличаше на всички на нещо като марионетка, зомби, робот - просто една бледа сянка на предишната Кияна.
 Депресивните мисли на Нико се разсеяха мигновено, когато пред тях изникна голяма планета на която имаше условия за живот. Даже с просто око се забелязваха 2 зони - една зелено-синя природна и една сива, запушена и задимена.
 - Там е доста ърбън! - каза Пешо Пикапът и беше прав, защото краткото сканиране на усъвършенствания А-корабен компютър показа точно това - градски зони с много индустриално производство и хуманоидно население.
 - Много ми е залипсвал градския пейзаж. - сподели бай Пешо.
 - Ще е интересно да видим какви са им градовете. - отвърна и Шики, но Сиси го перна по рамото с отрезвяващото "Ти да не забрави предупредителите какво ни казаха за тази Галактика! Не искам да слизаме там!"
 - Но мястото е едно от малкото годни за живот наоколо, а и скоро няма да видим друга планетна система! А-корабът има нужда от релаксация, както и ние.
 - Корабът има нужда от енергия, за Чикибой. - изказа недоизказаното Уйки, който вече беше чудесно прозрял какво е най-важното за чикибойците и не искаше да си прави илюзии. На него илюзии и не му бяха необходими, защото той не се страхуваше от нищо, освен от вероятността Октид да завладее цялата Вселена и двете им познати измерения.
 - Ти не се страхуваш от нищо, нали? - викна нервно Сиси, която постоянно си беше в настроение "нервна", откакто навлезнаха в тази галактика.
 - Страхувам се само от това Октид да не завладее всичко! - каза Уйки и я погледна в очите прямо и ядно, - Ако това се случи с това измерение, а вие видяхте, че те окупират почти всичко до което се докоснат, това ще се случи и с нашето измерение, което е много по-просто и по-ограничено!
 - Еййййй, как не се бяхме сетили досега! - викна радостно малкият Петър забравил за ърбън-гледката пред себе си, - Ние просто може да се измъкнем от тази Галактика и със спиралодупка да отидем в трето измерение!
 Тази идея беше толкова велика, че всички се ококориха, зинаха от учудване, с изключение на Кияна и Куро. Уйки също погледна усъмнен и невярващ кой знае колко. Преди да продължат по темата, обаче нещо гигантско изскочи, направо подскочи, от природната синьо-зелена зона на планетата, отвори уста и ги погълна! Бяха попаднали в някакво гигантско животно!!! Корабът се спусна по вътрешностите му и се сблъска с няколко старопогълнати октидски кораби!
 - Ето защо и почти никакви октиди не се връщат обратно, ако влезна тук. - каза Уйки запазил самообладание на фона на всеощия ужас, който разтресе всички, включително и безизразната студена Кияна.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 79
"Ърбън - 2"

- До всички кораби! До всички кораби! Има ли оцелели? - попита Уйки. Сигналът на А-кораба моментално достигна до всички кораби, само от 2 се обадиха оцелели октиди, които звучаха изморени, гладни и измъчени.
 - Ще трябва да им помогнем! - каза Ена.
 - Да, разбира се! - съгласи се Уйки, - Аз затова и ги попитах кои са още живи, за да им помогнем да умрат! Огън по тези!!!
 Още преди да отменят командата, А-корабът с мощните си оръжия простреля и взриви октидските кораби.
 - Какво правиш, бе?! Ти луд ли си? - блъсна го Кяпутен Куро и се опули насреща гледайки гърмящите и взривяващи се кораби. Уйки се хилеше перверзно и повтаряше колко е хубаво да гледа умиращи октиди!
 - Не се карайте! Не е моментът за караници! - каза им Кияна, - По-добре да помислим как да се измъкнем оттук!
 - Аз вече предложих, - напомни малкият Петър нещото, което от целия този шок всички бяха забравили, - Със спиралодупка да отидем в друго измерение; не в това нашето, не в Харкун, а някъде на трето място.
 - Ти забрави, че за тези преходи се иска много енергия. Не можем да прокараме целия А-кораб през спиралодупка!
 - Енергията трябва да се пести. - кимнаха Уйки и бай Петър в един глас, защото и двамата бяха уловили отдавна "генералната линия" на Чикибой.
 - И още нещо, - добави Кияна, - Докато бях там, при тях, чикибойците ме обучаваха по география на измеренията. Харкун е най-близкото и най-подобно на нашето измерение. Затова и енергията до Харкун, която се използва при спиралодупчения феномен, е малка. Останалите измерения са по-далечни, много по-енергоемки и много по-различни.
 - Преди време Фуши, вечна му памет, ми показа едно такова друго измерение. - припомни си с лека тъга Кяпутен Куро.
 - Ти си ходил и до трето измерение? - удивиха се Нико, Ена, Шики и Пешовците, които мислеха, че Куро, както тях, се е подвизавал само тук и из Харкун.
 - Да, но само веднъж. Беше като кратко обучение от страна на Фуши. Трябваше да видя каква голяма грешка може да е това да объркам посоката при отварянето на спиралодупка. Оказвайки се в някакво трето измерение не само може да похабиш всичката си енергия и да няма с какво,  да няма как да се върнеш обратно, но може и директно да умреш!
 - Ама как? Защо директно? - полюбопитства Уйки, който си правеше моментална сметка да има как да прати всичкия Октид на едно такова пътуване и директно да унищожи всичките октиди до крак (по-точно казано "до пипало")!
 - Зависи от измерението, обясни Куро, но може да е ужасно. Представете си, че попадате в измерение, където нямате никаква твърда материя, няма и въздух. Реете се в "празното", няма какво да дишате... умирате.
 - Ти в какво измерение беше? - попита оживен Петър Пикапът.
 - В някакво много неприятно. Всичко беше червено-оранжево или някаква подобна светлина, много шумно, различни звукови вълни се пораждаха и ме заглушаваха - всичко блестеше силно в очите, всичко беше пронизващо неприятно ушите, температурата също не беше ниска. Фуши беше с мен, даде ми специална визия с помощта на неговата сила да погледна на нещата през чикибойски очи. Тогава започнаха да се открояват някакви фигури. Приличаха на "бутилка на Клайн", както казваме в Земната математика или на "странната повърхнина", както е известен на науката на Бо. Нямаше нищо живо. Едно чисто физично измерение с доста странни физични закони. Вероятно можех да загина, ако нямах Фуши до себе си. Всичко беше толкова изтощаващо и объркващо за едно същество от това измерение или от Харкун. Когато пипах някои от тези "бутилки на Клайн", ако мога да ги нарека така, те бяха нещо средно между пух, желе и вода.
 - А близна ли ги? Какви бяха на вкус? - попита Уйки.
 - Не! Ти пък! За какво ми е да им знам вкуса? - погнуси се Куро само като си представи нещо такова.
 - Другарят Уйки явно е по фундаменталната наука и би ги близнал, защото при науката всичко е важно. - каза бай Петър.
 - И това е вярно, - призна Уйки, но добави, - Аз наистина щях да ги оближа, за да разбера какъв е вкуса на тези страннотии.
 - Ти самият си една голяма страннотия! - засмя се Питка.
 - Права си! - опита се да я оближе Уйки с дългия си език, но тя се дръпна разсмяна.
 - Хубаво си хортувате, - намеси се Спаска, която беше с една бинтована глава, - Но май забравихте, че сме в някаква гигантска змия, червей или нещо такова. Не го знам дали прилича на бутилка на Клайн или на бутилка на дядо Мраз, но тук сме като в плен.
 - Да го накараме да ни повърне! - предложи Питка.
 - Ами правилно, защо не! - каза Кяпутен Куро и зададе задачка на А-корабния компютър да изясни анатомията на гигантския звяр и да изчисли как да го накарат да му прилошее, преди да бъдат храносмлени евентуално. А-ха да започне процесът и се чу някакво разтърсване, усетиха нещо като земетръс и скоро се подаде някаква светлина. Съществото само беше започнало да повръща! Избълва много неща от устата си. А накрая погнусено сякаш от собствената си повръщня промърмори нещо нечленоразделно, но А-корабният компютър направи анализ на този говор, който по-скоро беше емоционален, отколкото логически и разшифрова информацията за екипажа като "Пак гърмя в мене, пак повръщам!"
 - Да. Изгърмяните октидски кораби са свършили работата. - каза Куро.
 - Няма смисъл да ми благодариш! - потупа го по рамото ядно Уйки.
 А-корабът беше изповръщан, заедно с какво ли не, в природната, неурбанизирана зона на голямата планета. Можеше да останат тук, но фауната беше наистина стряскаща - множество огромни, агресивни животни; всякакви отровни животни и много плашещи с ужасния си, за представите на Земята и на Бо вид. Дори ламята Спаска изглеждаше като манекенка на фона на всичките тези "изроди", които се мяркаха наоколо.
 - Ех, ех, ех... ненапразно ни предупреждаваха... - клатеше глава Сиси.
 - Ами ще ходим в ърбан-зоната! - подкрепиха я Шики, Пешовците и Уйки.
 - А то там да не мислите, че ще е по-добре? - попита ги Куро, - Видяхте колко е запушено и какъв смог има.
 - Куро, онези предупреждаващите си познават територийката, - каза бай Петър, - и ни казаха, че тук изборът ще е между "трън" и "глог", но тези тръни тука с изроденяшките си лица и мутри ми идват в повечко, та... айде да опитаме в урбанизираната зона, няколко дни, колко му е, докато корабчето ни не се налапа с енергия, а после да се омитаме отново в открития космос.
 Предложението беше единственото най-добро за което се сетиха. Прие се. Изненадващо, оказа се, че местните хуманоиди - едни такива като хора, но със сива кожа и без много окосмяване, с със съвсем леко-издължени глави и малко по-дълги пръсти - не бяха много агресивни към новодошлите. Знаеха, че не са сами във Вселената, имаха някакъв опит с контакти, макар и редки, с други цивилизации.
 - Яяяяяяяя! Яяяяя! - зарадва им се още като ги съзря да вървят пеша към първата градска зона някакъв местен младеж. - От малък не съм виждал "извънредни".
 Личеше му, че се радва, но почти всеки беше в готовност да използва оръжието си, ако нещо станеше не както трябва. Още преди да кажат каквото и да било, този им махна да го следват:
 - Айде, че ще закъснеем за големия купон! Идвайте с мен!
 - Какъв купон?! Какво става? - не разбра Питка.
 - Нямаме друг по-добър от местните, по-добре да го последваме. - отвърна Куро, който вече покашляше от мръсния въздух, а не беше като да нямаше опит със замърсен въздух из японските мегаполиси.
 - Как въобще дишате този отвратителен въздух? - попита Ена местния.
 - Това е част от нашия ърбън стайл! - каза той едва ли не със задоволство.
 - Нямате ли технология за пречистване на въздуха? - поинтересува се Нико.
 - Не разбирам технологиите. - каза си простосърдечно местният и продължи да ги води към някакъв концерт. Имаше много фенове, истински фенове, които очакваха музикалните си идоли. Това в комбинация с факта, че тук знаеха, че не са сами във Вселената и, че ги бяха посещавали същества поне от местната им галактика, рязко снизи момента на изненадата от вида на "извънредните", както ги нарекоха тук Куро, Шики, Ена, Нико, Кияна, Сиси, Пешовците, Уйки, Питка и ламята Спаска.
 Музикантите излезнаха. Не им приличаше музиката на нищо от това, което някога бяха чували нито в Харкун, нито на Земята, нито на Бо. За всички това по-скоро беше същинска какафония, но вече бяха в тълпата и се опитваха да се приспособят, доколкото можеше.
 - Ърбън стайл! - викна един от главните изпълнители и няколко от техническата част на концерта донесоха огромни маркучи-тръби по които избълваха срещу публиката заводски пушек!!! Жива отрова за всеки нормален бял дроб! Навалицата обаче възприе с екстаз това обгазяване. За Куро и компания, обаче, това беше твърде много и те започнаха да се отдалечават от въпросния концерт.
 - Еййййййй, май не сте му свикнали тука! - извика им техният познат, - Разходете се, аз после ще ви намеря!
 - Тук населението сигурно не е много гъсто, щом този е сигурен, че ще ни намери. - отбеляза Куро.
 - А-компът изчисли, че гъстотата е около 35 индивида на квадратен километър. - каза малкият Пешо.
 - Аха, ясно, ясно... - отвърна разсеяно Куро, който вече се беше замислил по следващата тема от престоя им тук, а тя беше как да е най-сигурно, че ще оцелеят.
 - И тук не е много по-чист въздухът, в сравнение с мястото на концерта. - оплака се Ена, докато вървяха по някаква главна улица и от време на време обираха по някой поглед от случайни минувачи.
 - Да... - покашля се бай Петър, който наистина се чудеше дали няма да припадне от тази запушеност и запрашеност, - И все млади особи.
 - Тук стари няма. Едно време е имало такива стари като вас, но вече няма. - каза им местният познаник, който ги беше догонил.
 - Чакай, бе! Ти не беше ли на концерта? - попита го Нико.
 - Ами той свърши!
 - Много кратки при вас?
 - Защо? Тук са по толкова дълго. Пеят малко, кефиме се на пушилката, защото сме яко ърбън стайл и толкова.
 - Заради тази пушилка умирате рано! - опита се да му даде малко знание по екология и биология Сиси, но този се оказа осведомен.
 - Така е. Едно време, когато не е имало толкова ърбън, хората са живели дълго. А сега - кратко. Всеки умира млад. Така е супер.
 - И какво му е супер да умреш млад? - попита бай Петър.
 - Ами не се мъчиш в старостта. - каза местния и си личеше, че беше много убеден в теорията си. Изненадващо, обаче, изникна група от местни полицаи и всички бяха помолени любезно да отидат в местния полицейски участък. Настаниха ги в камион, който работеше с някакъв двигател, който произвеждаше син пушек.
 - Тази миризма ми е любимата. Успокоява ме... - облегна се удобно местният, който не изглеждаше много притеснен, че ги водят вкупом в местната полиция.
 - А ние защо въобще се съгласихме? - попита Сиси, докато си беше сложила влажен парцал на носа, опитвайки се да не диша.
 - Защото не искаме да прекараме времето си тук бягайки и биейки се. - каза й Куро, - Надяваме се да се размине с добро.
 - Но как ще се размине с добро?! - не повярва Сиси и понечи да му каже пак как Предупредителите са казали, че тук цялата Галактика е негодна, но Куро я прекъсна с:
 - Знам какво си мислиш, но нека предположим, че тук много от чуждите за тази планета не са се задържали заради голямото замърсяване на въздуха и, че няма други проблеми.
 - То само този е достатъчен! - възроптаха дядо Пешо и още няколко, които наистина си стискаха носовете и/или правеха гримаси на отвращение от цялата тази задименост. Камионът ги опушваше със синия си пушек допълнително, сякаш не им стигаше цялата пушилка наоколо. Покрай тях се нижеха еднотипни сгради, блокчета, блокове и огромни заводи, фабрики, които бълваха тоновете си пушек, сажди и прах. Почти навсякъде се носеще различна химична миризма, на времена буквално-задушаваща, а шумът от различните стругове, резачки, бургии и други инструменти беше влудяващ.
 Най-сетне пристигнаха в кабинета на някакви местни висши полицаи. Състояха се от екипи по трима, незнайно защо - такъв им беше редът.
 - Пушек с дъх на сяра? - предложиха им някакви местни цигари. Само Уйки прие да опита.
 - Сега ще трябва да ви поканим в нашия затвор. Само за 2-3 денонощия. - казаха полицаите.
 - И сега ли трябва да се подчиним? - попита Сиси, а Кяпутенът трескаво мислеше какво да правят.
 - В затвор, без да сме виновни за нещо? - отреагира Уйки преди още Кяпутен Куро да се беше произнесъл.
 - Направили сте. Пропагандирате срещу индустриализацията. Това е голямо престъпление тук! - обясни единият от тримата полицаи.
 - Но понеже сте нови, само 2-3 денонощия. После, ако пак пропагандирате срещу индустриализацията, ще бъдете арестувани за повече време. - каза им спокойно вторият.
 - При трето нарушение, ще ви поканим да бъдете осъдени на смърт. - заяви им третият още по-спокойно.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 80
"Ърбън - 3"

Уйки се озъби враждебно, защото не искаше да влиза в арест за 2-3 денонощия. Шики също за малко не посегна да ги удари, но Кяпутен Куро и бай Петър ги подхванаха, казаха им да не се гневят за нищо и всички поеха към огромна, запушена килия.
 - Оставяме ви отворени прозорците, за да влиза малко дим. - казаха им, мислейки си, че и за тях димът е много хубаво нещо. След като ги оставиха сами Уйки веднага скочи затвори всички прозорци, защото вече кашляше от дима и се беше променил като цвят дори.
 - Какво ти е? - хвана го за лицето съчувствено Питка.
 - Октидската част от мен не може да диша правилно... Октидите са израснали в много екологично-чиста среда. Нямат имунитет към толкова много гадни фини прахови частици. - каза той.
 - И за нас не е никак добре тук. - рече малкият Петър.
 - Ще трябва да се махнем при първа възможност оттук. - заключи Капутенът.
 - И да отидем при природната незамърсена част и пак да ни погълне нещо? - ококори се смутена Сиси, която най-много имаше поносимост към дима и не й личеше да й се отразява зле по никакъв начин.
 - Нямах предвид това. Имах предвид да напуснем планетата въобще. - отвърна Куро и погледна към Кияна, за да види дали чикибоецът Суши няма да се възпротиви, но от Кияна не се получи нито съгласие, нито възражение. Тя си стоеше седнала и безизразна в медитативен вид.
 - Абе, цялата работа си е е... - започна изречение бай Петър Полисексът, но не можа да го довърши, защото 2-ма от висшите полицаи и охраната мъкнеха някакъв огромен извънземен (извънпланетен) екземпляр, който също беше арестуван за "антииндустриална пропаганда". Чуваше се неудържимата му кашлица и храчкоотделяне, а те му говореха почти ласкаво:
 - Хайде, не се отпускай! Ще седиш тук 2 денонощия само. После като излезнеш не приказвай пак глупости, че това запушване ще ни избиело всички и, че не било полезно!
 Чуваше се как буквално влачат кашлящото и храчещо същество, което по-скоро беше за болница, а не за арест. Едвам го довлачиха, защото хем беше тежко, хем се беше отпуснало полуживо-полуумряло и когато го хвърлиха при останалите с думите: "Ето още един от вашите!" веднага се отдалечиха, а в килията всички замръзнаха на място, когато видяха, че това е октид! Беше някакъв офицер. Той се изправи за секунда, след което се опита да направи крачка напред, но се закашля отново и падна безпомощен точно в скута на "най-големия фен на октидите" - Уйки! Уйки го погледна с отвращение и малко преди да го затръшне на пода, за да го убие октидът каза:
 - Гигантска биологична единица ни зашемети кораба с един-единствен удар с опашка. Паднахме и всички умряха. Аз само избягнах смъртта... добрах се до тук... димът, пушекът... убиват ме. Казах им, те ме сложиха тук и... умирам!... - и умря! Умря още преди Уйки да го тръшне на пода. Уйки само го пусна долу без видима емоция, безизразен, но след секунда стана замислен и се загледа към прозореца...
 - Не знам дали и аз няма да умра, докато излезнем оттук. - промърмори той.
 - Аз ще ида да поговоря с тях, може да разберат. - каза ламята Спаска и още преди някой да е успял да реагира, тя направо отнесе решетъчната врата на килията и тръгна към стаята на висшите полицаи.
 - Спаске!!! - ококори се Ена и няколко от останалите.
 - Я! Ама те умрели! - чу се да казва Спаска и долетя по коридорите веднага.
 - Как умрели?! Избити ли? - учуди се Нико.
 - Не, бе! Паднали и умрели.
 - БЪРЗО, БЪРЗО! Всички да излизат! Противогази носим! - нахълтаха някакви от местна "химическа защита" и обясниха, че имало авария в някаква фабрика, която изтровила много хора. За Спаска нямаше подходящ противогаз, но тя каза, че ще си поеме въздух и ще може да издържи няколко часа без да диша!
 На улицата беше суматоха. Някои хора припадаха, не успели да се доберат до противогази. Вятърът скоро отвя повечето от отровните газове, но това не промени пораженията - много невинни жертви.
 - Няма как да останем тук, в този ад! - каза Куро и всички се отправиха към А-кораба. Уйки едвам ходеше, запушването тук почти го беше разболяло.
 За щастие се добраха до А-кораба и излетяха. Той беше насъбрал енергия в задоволително количество. Всички бяха добре, освен Уйки, който беше на системи и с кислородна маска, но се очакваше да се оправи.
 - Сега разбрахме защо и тук не може да оцелеят октидите. Ако не ги изяде нещо, то ще умрат от замърсяването на въздуха. - каза Питка очевидното.
 А-корабът продължаваше своето пътешествие из тази страшна галактика. Всички се чудеха на какво друго лошо място може да се натъкнат.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

[boyanova6]

Супер! Очаквам продължението с нетърпение!

[MSL]

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 81
"Най-развитите в галактиката"

- Въпреки нашия висок научно-технически потенциал и нашата, хм, бяла, висша, добра и прочието подкрепа от Чикибойците, хм, за малко не пукнахме там. - изказа се бай Петър правдиво.
 - Ако не бяха отреагирали от химична защита... - отвърна Нико, който също осъзнаваше колко на косъм бяха.
 - Направо си бяхме пукнали за малко! - каза нервно Сиси и посочи Уйки, който още се влачеше с някакви системи в ръката и не се беше оправил, - А той почти пукна!
 - Всички щяхме да измрем от отровата, вярно е. - каза си експертното мнение и Куро.
 - Без мен, защото аз мога да не дишам дълго време, но аз какво щях да правя без вас?! - попита простодушно Спаска.
 - Яка набутвация тук, хора! - каза с прискърбие малкият Петър.
 - Ами дайте да измислим нещо, де! - предложи Питка.
 - Дайте да дадем! - изсмя се Нико, - Ти измисли нещо, ако има нещо за измисляне.
 - Много ясно, че има! - отвърна Питка.
 - Е, кажи тогава, де! Предложи варианти. - рече Ена, която се беше затлачила от спомени за Бо и й липсваше всичко - и широките дворове на учебното заведение, и големите му сгради, и заведенията, дори на Шики фитнеса и сградата на Корпуса. Имаше чувството, че никога повече няма да види всичко това.
 - Вариант първи: отиваме при нея - посочи тя Кияна, която си стоеше седнала в един ъгъл и съзерцаваше нищото - и се свързваме с онзи белия командир, Суши, и му казваме, че така не се издържа, не ни се умира, глупаво е!
 - Много е глупаво!!! - подкрепи я емоционално Сиси, но това не помогна за нищо, освен Куро да се ошашави и да ги смъмри да мълчат.
 - Куро е прав. - обади се и Шики най-после, - Суши си го каза ясно, че ще се чака тук, ще събираме енергия и... ако оцелеем, като мине войната, ще се оправим.
 - Дай друг вариант. - подсмихна се бай Петър.
 - Вариант втори: махаме се от тази проклета галактика!
 - Дори и Чикибой да одобри това, - каза Куро, - То попадаме на стария проблем - навсякъде октиди, които на всичко отгоре са в съюз с Плашипутар. При едно пряко противопоставяне А-корабът няма да ни помогне с нищо. Плашипутарниците даже може да проникнат тук по всяко време, ние нямаме средства да им се противопоставим. Това е 100% сигурна смърт. Тук имаме някакъв шанс да оцелеем. И досега го правим. Оцеляваме. Дори енергия събираме.
 Естествено, може да се реем из междугалактическите пространства, но това нито ни спасява от риска да попаднем на октидски кораби и на плашипутарници, нито може да стоим дълго там без ресурси. Трябват ни планети наблизо, за да се запасяваме от време на време. Ние не сме съвсем самодостатъчни. А-корабът също не е самодостатъчен.
 - Дай нататък! - подкания я бай Пешо отново.
 - Вариант трети: да намерим в тази галактика най-развитата им планета! Ако са най-развити, сигурно при тях ще е най-малко опасно.
 Тази идея на пръв поглед не беше толкова зле.
 - Аз съм живяла дълго и според както съм видяла, да ви кажа, че най-развитите може и да са най-лоши. - такова заключение изказа Спаска.
 - Ама защо? - не разбра Питка.
 - Защото може да са развити технически, научно... но да не са доразвити морално.
 - А и какво е моралното? За тях може да е морално да ни изядат, защото ставаме за ядене, а те са гладни. И кое е по-моралното - те да умрат от глад и ние да останем живи или те да не умрат, а ние да им станем храна! - додаде бай Петър нова порция акъл.
 - Извън морала, - каза си мнението и Кяпутен Куро, - Аз мога да ви кажа, че ако попаднем на закони, на право, които са неочаквани за нас, то може без да искаме да ги нарушим, както и стана на последната планета и тогава, дори и да са морални по нашия морал, какво? Можем да бъдем осъдени дори на смърт.
 - Цялата работа е като една лотария. - рече Пешко, - Дали следващото на което ще попаднем е развито или не, все може да има неочаквани закони, отрови, враждебни чудовища и каквото се сетите. Така че, аз съм "за" идеята на Питка, като е гарга, да е рошава. Дайте да намерим най-развитата планета в тази галактика и да се отправим натам. Поне и да умрем, ще сме видели най-развитата планета в най-шибаната галактика!
 - Ммм-да. - поклати в съгласие и трите си глави Спаска, - А после може да видим, ако сме живи, и най-неразвитата планета в най-шибаната галактика.
 - Чудя се... - доближи се Сиси до Спаска, - Ти една личност ли си с 3 глави или сте 3 личности с 1 тяло.
 - Отде да знам, мойто момиче?! - отвърна Спаска, - Аз, ако мисля чак за такива неща, ще хвана мигрена!
 - Спаска е фактически динозавър, който се състои от 3 еднояйчни сиамски близнака. В самото начало са били 3 личности, но понеже динозавърът живее много дълго време, 3-те глави, 3-те мозъка, 3-те личности дотоколкова са свикнали с това, дотолкова са се уеднаквили, че вече се възприемат като едно цяло и ламята Спаска има завършена, единна, хармонизирана личност. - обясни нещата Кяпутен Куро.
 - Я! Ама аз вярно, че съм динозавър!!! - присети се Спаска, - Бях забравила. То колко години минаха оттогава!
 - И как ще търсим най-развитата планета тук? - попита Питка, която наистина се надяваше там да й е добре.
 - Няма как по друг начин, освен с анализа на А-корабния компютър. - каза Уйки, който с труд се влачеше напред-назад, само и само да успее да се подобри след газовите поражения.
 Зададоха на компютърът да търси. Това, което той успя да намери, обаче, беше един друг край на тази опасна галактика, където имаше, както се и очакваше пост на предупредители с почти същия размер като онзи, който ги посрещна, когато навлезнаха за първи път тук. Тях трябвало да се попита, защото нямало достатъчно данни в базата на компа, за да намери кои са най-развитите. След няколко часа ускорен полет А-корабът достигна до тази покрайнина на галактиката, където беше създаде постът.
 - Напускате ли?! - засмяха се и се зарадваха от сърце косматите мили предупреждаващи същества, - Честито, че сте оцелели! Разказвайте на другите, които са се запътили насам да не идват! Нека спасим колкото се може повече животи!
 - За съжаление няма как да напуснем, сложно е. - отвърна Кяпутен Куро. Това потопи предупредителите в тъга. Всички си помислиха, че виждат за последен път тези същества в А-кораба.
 - Какво искате? - попита едно, което се беше просълзило.
 - Най-развитата планета в Галактиката коя е? - попита Питка, като авторка на идеята.
 - Нашата. - отвърнаха скромно предупредителите.
 - Еееее, че супер!!! - заподскача Сиси от радост.
 - Да, вие сте добри същества. При вас сигурно е добре? - попита Шики.
 - Да... Има, обаче, няма как да влезнете там. - казаха те.
 - Ама защо? - попитаха в един глас почти всички от А-кораба.
 - Ами, защото ще ви убият. Ние не допускаме никой на нашата планета.
 - Ама как така?! - не повярваха на ушите си Пешовците и Нико.
 - Ами, за да останем най-развитите не пускаме външни, недоразвити, защото ще ни дръпнат в развитието си назад, ще ни унищожат... горе-долу така си представяме нещата. Изолационисти сме.
 - Има логика. - заключи Куро, който не искаше да разисква галактическата политика и попита: - А коя е втората по развитост планета и там пускат ли?
 - Там пускат. Всички пускат... Това е 82376-К90. Ще ви пуснем координатите.
 - Е, значи виждате ли? Може да се пускат и чуждоземци, пък да си е развито, нали? - попита Пешко, който се чудеше на изолационизма им и връзката с развитието.
 - Пускат, защото ги ядат. Те там са канибали, всеядни. Може да бъдете изядени и то съвсем законно по законите на 82376-К90. - отвърнаха с равен тон предупредителите, които в душите си бяха отписали вече като живи тези същества в А-кораба и ги смятаха за обречени независимо къде ще попаднат.
 

СЛЕДВА

Връзка към следващата част.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.