[Nadia]

Дали любовницата е виновна?

Ето ви един материал за размисъл дали любовницата е виновна.

Е, тя – любовницата, какво е виновна?

„Тя не е виновна, не я мрази, мъжът носи цялата отговорност в ситуацията“ е най-често срещаната реплика на приятелка към приятелка, която току-що е разбрала, че съпругът или приятелят й има паралелна връзка, повтарям – паралелна връзка, а не мимолетна изневяра след пиянска вечер с момчетата.

Пълното оневиняване на любовницата е логично само в случаите, когато тя е занзибарка, а съпругът на приятелката ви – примерно шуменец и са се срещали в Цюрих на работни конференции. Тя изобщо не е знаела, че той е женен, има семеен дом и в родината си е горд собственик на клишето „любяща съпруга и две прекрасни деца“. Той е покрил тази част от живота си с тъмно наметало, няма Фейсбук и нямат общи познати, от които занзибарката да разбере истината.

При модерния начин на живот, този сценарий е възможен, разбира се, за не повече от два месеца. В 99 процента от случаите на паралелна връзка, другата жена е напълно наясно със семейния статус на любимия и единственото, за което се тормози е дали от поддържаща роля ще заиграе главна. Изобщо не я вълнунва, че клетата съпруга бели повече лук за кюфтетата, отколкото е необходим, за да има оправдание за напиращите сълзи, когато дойде време за вечеря. Тя го кара да избира или се тръшка за по-хубава кола, докато готви с мили очи.

Освен това, да знаете, че тази реплика се произнася най-вече от жени били вече в сходна ситуация, свирили на втората цигулка и опитващи да се оневинят, пред най-важния съдник – себе си.


Втората цигулка често се възприема като диригент на оркестъра, но единственото, което ръководи е собствения си път към греха.

Натоварването на мъжа с цялата отговорност и свалянето й от крехките рамене на „горката“ друга жена води до пълна виктимизация на жените, нарежда ги във втора категория хора, излъгани, употребени и използвани, а Негово Величество се превръща в тотален господар на Вселената, който прави каквото си пожелае и реди лего човечета в сложни конструкторни схеми.

Много съжалявам, че ще му сваля короната, но това изобщо не е така.

Ако намирате за резонен въпроса „е, тя – любовницата, какво е виновна?“ значи слагате знак за равенство между съпруга-лъжец и ало-измамника и между любовницата и наивната пенсионерка, която си дава всичките спестявания.

Нито палавият съпруг е толкова хитър, колкото е циганинът от „Левски“, нито секс-зайчето му е толкова глупаво. Не се заблуждавайте, дори и любовницата да се вие.

Когато детето ви се опитва да вземе чужда играчка на детската площадка му казвате да я върне и му обяснявате, че постъпката му е грешна, нали? Правите го дори, когато другото дете видимо няма особен интерес към собствеността си и тя отдавна му е омръзнала.

И стига с това фалшиво широкоскроено „никой на никого не принадлежи“, щото на съпруга ви му викате „мъжа МИ“, когато говорите за него.

Представете си, че в магазин за парфюми до вас идва симпатичен непознат мъж и ви подава лъскава опаковка, казва ви, че точно този аромат много ще ви отива и иска да ви го подари. Вие, без въпроси, го прибирате в чантата и излизате от магазина. Алармите свирят и вие от щастлива от жеста жена се превръщате в обикновена крадла. Сега си мислите, че да вземеш нещо от непознат в магазин, без да провериш дали е платено и да си излезеш е адски глупаво, нали?

Е, точно толкова глупава е и всяка любовница на женен мъж, ако в главата си я оневинявате за връзката й.

„Ама тя му е повярвала, като й е казал, че не обича жена си, че са си омръзнали, че не прави секс с нея, че нищо не е като преди, че само тя му дава радост в живота“. Това са част от аргументите на защитниците на тезата „само мъжът е виновен“. Само че мъжът ще е виновен, ако вместо доброволен секс, връзката им е представлявала около 100 изнасилвания, предшествани от отвличане на улицата с кърпи хлороформ. Останалото е осъзнат избор.

Паралелната връзка е избор на двама души, не грешка, така че не обяснявайте глупости, не давайте тъпи съвети и оставете излъганата жена да мрази, когото си поиска.


От https://www.diana.bg/e-tya-lyubovnitsata-kakvo-e-vinovna/

[MSL]

 Всичко е относително - онези полигамните с по няколко съпруги (или обратното - полиандрия - с повече от един съпруг) практически имат нещо доста повече отколкото в случаите "мъж с любовница" или "жена с любовник".
 Има и т. нар. отворени връзки, където и двамата си имат любовници и даже знаят за това. Там въобще не се говори за понятие "вина".
 Има и полиамористи, където пък "вина" съвсем е нещо неуместно. (Повече за полиаморията в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F).
 Когато, обаче, става дума за традиционен брак и връзка (само между един мъж и една жена), там вече понятието "любовници" и понятието "вина" имат смисъл и са разбираеми.
 Да, съгласен съм, че в днешно време много (или повечето) от любовниците са нясно, че мъжът е обвързан. Не мога да кажа (а и сигурно никой не може да преброи) с точност колко, така че онези споменати 99% са просто предположение. Ако аз бих предполагал в проценти бих дал по-нисък процент от сорта на около 80%, но това не е толкова съществено сега.
 Там за клетата съпруга, която белила повече лук... Принципно съм съгласен, но и искам да уточня, че има и съпруги на които въобще не им пука - даже и да си нямат любовници те самите, просто са толкова отчуждени от мъжете си, че нямат нищо против това положение. Ситуацията може добре да се характеризира именно с онова "видимо няма особен интерес към собствеността си и тя отдавна му е омръзнала." от текста по-горе.
 За любовниците, които искали да стават съпруги - не мисля, че всички искат това. Доста искат просто това положение, което е, защото получават пари, без да работят и да си дават зор. Има и някои, които просто не искат сериозно обвързване. Просто отчитам, че има различни видове любовници, защото и самите хора са различни.
 Не бива да смятаме, че всички жени (и мъже), които оневиняват любовниците са "били вече в сходна ситуация, свирили на втората цигулка и опитващи да се оневинят, пред най-важния съдник – себе си.", защото едно такова оневиняване може да се получи по съвсем естествен мисловен, интелигибелен път (а доколко такова едно заключение е вярно, е отделен въпрос).
 Относно "греха". Ами това е религиозно понятие. Дали е, обаче, правилно/грешно може да е етичен въпрос. Мой личен отговор е, че има случаи, когато просто бракът е неизбежен, но половинката не дава почти нищо в него, при което положение една любовница би била решение на този проблем - даже конкретизирам - представете си, че няма начин да се разтрогне брак, но в него няма нежност, уважение, страст... Е, как да се задоволи тази потребност (от уважение, нежност, страст и пр.), ако не с любовница/любовник? Нещата не са винаги "еднопластови" и "еднопосочни".
 Вярно е, че натоварването на мъжа с цялата отговорност и свалянето й от крехките рамене на „горката“ друга жена е лошо. Това си е направо сексистко (дискриминационно спрямо пола). Отговорността, грешките и пр. нямат пол.
 А за това "че не обича жена си, че са си омръзнали, че не прави секс с нея, че нищо не е като преди, че само тя му дава радост в живота" даже и някои да лъжат за него, в доста ситуации (бракове) е точно така (или подобно). Доста хора живеят в брак, просто защото така е по-добре, а не защото обезателно има както преди обич, любов, разбирателство и пр.
 Вярно си е, че в повечето случаи говорим за осъзнат избор и, че паралелната връзка е избор на двама души. Дали е грешка или не зависи от контекста и от резултатите, както и за понятието за конкретната грешка.
 А от мразене полза няма.