[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Шестнадесета

"МОМЕНТЪТ" СЕ ИЗПУСКА ЛЕСНО

  По принцип е ясно, че нещата се намират в постоянно изменение и развитие (развитието може да е в положителна или в отрицателна посока; има прогрес, има и регрес, но това е една отделна тема). След като това е ясно, то още по-ясно е, че има подходящи моменти и неподходящи моменти. Някои от подходящите моменти са единствени. Каква е връзката с пикапа/съблазняването/любовта? Сигурно знаете поговорката, която казва (перифразирам я в по-културен вариант) "Който бил интимен с кака - бил! Тя вече се омъжи."
 Случва се (нерядко) човек да изпусне момент (удобен случай; точно време) и после никога да няма шанс отново. Ще ви дам пример с един запомнящ се случай от моя живот, който ми е за урок, а и който ще е за урок на всички останали. С една друга Елизабет (не тази от предишната глава) имахме многогодишна интернет-връзка, която започна по Айсикю, после се прехвърли на Скайпа, а по-нататък кой знае на какво ще се прехвърли. В един момент имаше много силни чувства, допадахме си в различни отношения (например по интереси относно синология, обич към красива природа, конкретно - коне и т.н.), стигнахме до там дори да се пожелаем физически (да, но не бяхме в една и съща държава, а после бяхме, но пък в доста отдалечени градове). Аз, въпреки че знам, че всичко тече и всичко се променя, не си давах сметка, че желанието й към мен ще се промени. Осъзнах го след някоя и друга година. Поканих я да посети нашия тропически рай (без конкретни уговорки докъде може да стигне срещата, макар и някои неща да се подразбираха, с оглед на досегашните ни отношения). Тя имаше финансовата възможност и, като че ли, отначало имаше и желанието. Но после просто промени дестинацията (вярно посети други места, но не и моето) и, макар и да не изясни защо ме отбягна, аз мисля, че се досещам и ще го синтезирам в няколко точки:

1. По времето, когато имаше най-много страст, чувство, емоция и привличане аз бях "рахитичен" - около 58 до 65 килограма, без кой знае каква мускулна маса. След няколко години (когато я поканих, а тя не дойде) вече бях не просто по-възрастен, но и по-едър (повече мускул, повече килограми). Отделно и по-често пусках брада. Показах й актуални свои снимки - ами не приличах на онова момченце от преди време - просто един мъж на средна възраст със своята сравнително-силна физика, сериозен вид.
 Рече ми, че съм приличал на "руски мафиот". Сигурен съм, че руските мафиоти са с най-различна външност и съм сигурен, че тя едва ли може да изброи и 5 руски мафиота. Но, по някакви нейни представи за руски мафиот аз съм бил изглеждал така - като руски мафиот...

2. Понеже винаги е била по-склонна към естетично-духовни възприятия, а не към едната само външност, предполагам че и друго я "изстуди" към мен - имахме неколкократни спора относно научното, научния метод, познанието, знанието. Психологически факт е, че (повечето) хора не обичат да им спориш и повече обичат тези, които се съгласяват с тях (даже и да се досещат, че може да не са искрени), отколкото тези, които ги критикуват (пък било то и приятелски). В тази посока беше и спорът ни относно веганизма (аз съм флекситарианец - като има месо ям, като няма - не ям, а и сам не търся много-много месо; отделно нямам нищо против вегетарианството, но не приемам веганство и фрутарианство), но него ще го сложа в последната, 3-та точка по-долу.

3. Твърдеше, че откакто станала веганка усещала у хората, които ядели месо (включително у флекситарианци като мен, които хапват от дъжд на вятър само) една неприятна миризма. Дали наистина усеща или е самовнушение - не знам. Но, съгласете си, почнеш ли да усещаш (или да ти се струва, че усещаш) неприятни миризми у някой, то много ясно, че на този някой няма да му се отвори парашутът с тебе. Аз имах подобен случай - с една Таня (не онази с детето, друга една Таня - по-малка). Нямах нищо против, че по външност отиваше към томбой и не беше достатъчно женствена, защото все пак имаше някакви отчетливи женски форми, имаше честно сърце, имаше и чувство за приятелство. Беше и доста по-млада от мен (а аз обичам основно по-младите, макар и да не съм отказвал и на по-стари, ако ме привлекат с нещо). Всичко изглеждаше точно с нея, но един път отиде в тоалетната на стоматологията и, не знам поради конкретна липса на тоалетна хартия или що ли, като се върна от тоалетната и пак тръгнахме рамо до рамо, като ме лъхна една миризма на лайна!... Не си е работа, казвам ви! Та тази случка ме "отстрани" от Таня, макар и да имахме някакви шансове за нещо повече от обикновени приятели (а повечето си мислеха, че не я искам заради външността! Не е така. Аз не съм толкова примитивен, че само да се ръководя от външности).
 Та и в този случай така - може да е повлияло най-много очакването, че ям ли месо, независимо къпя ли се, мия ли си зъбите, слагам ли парфюм, ще й мириша на лошо. (Само че по-късно тя си хвана приятел, който също не беше веган, та тази теория малко ме съмнява. Остава онова, че приличам на "руски мафиот" и, че не й пригласям, когато не съм съгласен.)
 Още съжалявам, че така се получи, но, както казах - остава като горчив урок да не изпуска човек моментите - видиш ли, че са готови - действай веднага, защото после може и да не са вече толкова готови!
 Потвърждавам и с един друг пример - една друга пък още повече ме искаше (направо да се женим искаше), но аз й отказах няколко пъти (по основателни за мен причини - беше лягала с хора, които не харесвам по онова време, а и беше доста отдалечена от мен, а аз не обичам да пътувам често на дълги разстояния). Въпреки, че й отказах брак, тя продължаваше да няма против поне за малка среща с приятно прекарване от интимен характер. И така, докато се стигна до момента, че не иска, понеже вече "започнала да уважава себе си и да се цени". Това ми напомня за един по-фрапантен случай, когато една Катя отказа сексуални контакти на тогавашния си интимен приятел, защото се била "върнала към Вярата"!
 Извод: ако наистина искате да сте с някой/някоя, то БЪДЕТЕ, ДОКАТО не е станало късно. А става късно, както видяхме, доста често, например:

- когато "кака вече се омъжи"
- когато заприличаш на "руски мафиот"
- когато някой вече се "цени и уважава"
- когато някой се върне към "Вярата"
- когато (тук може да се сложат още 1001 причини поне!).

 За успокоение - има и случаи, когато моментът отново настъпва - най-простият такъв - някой се жени, но после се развежда и отново може да е ваш. Да, но това не винаги се получава, така че - подходящите моменти не са за изпускане. Най-малкото, че след толкова време (когато пак има подходящ момент) може вече въпросният човек пък теб да не те привлича. Това е.

[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Седемнадесета
ПОЛЕЗНОСТТА НА ТОВА ДА УСВОЯВАМЕ ПОВЕЧЕ ЗНАНИЯ И/ИЛИ УМЕНИЯ

 
Винаги съм казвал, че умният човек може да се представя и на умно ниво и да слиза на по-просто (и дори - просташко) ниво, докато глупавият човек може да си стои само на неговото си - ниско, долно, просто или дори - просташко ниво. Една жена, която от самото начало нищо не е учила и е станала проститутка не може да бъде физичка или математичка, а една физизчка, математичка, философка и пр. може да си работи както и по професията, така и да бъде (ако поиска) проститутка.
 Преди години, когато бяхме в Либия една майка говореше на моите родители и на няколко други колеги там, че познавала много хора с добро образование (да не се бърка с "образувание"), които не изкарвали кой знае какви пари, докато един мъж, който бил дърводелец изкарвал 2-3 пъти повече и от най-образованите наоколо. Та, поради тази причина, видиш ли, не мислела да натиска сина си да учи и да се "мъчи" по колежи, институти или университети, ами след средното училище направо да се хващал и той за дърводелец, че да изкарвал повече пари. Тук много правилна и на място майка ми се включи с коментара: "Аз пък искам моя син да си завърши поне едно висше образование, а после, ако реши, нека изкара и курс за дърводелец или каквото там се плаща по-добре. Защото човек с образование може да работи и обща работа, и дърводелска, и каквато и да е, но и може да си работи по образованието. А този без образование - няма този голям избор."
 Ако някой още не е усетил, че всичко това има връзка с пикапа, да кажа, че има и да обясня веднага. Ето за какво иде реч (в няколко точки):
 1. Ако си образован мъж, то може да си намериш както образована, така и необразована жена, най-вероятно. Но, ако си необразован, тогава почти всички от образованите жени няма да са толкова привлечени към теб (а и необразованите също може да не намерят общ език с теб, ако си много необразован). Ето и да поясня - ако си биолог, то може с някоя биоложка да си говориш за ДНК, РНК, онковируси и т. н. В същото време може и с някоя необразована жена да си говорите за това как не можела да чете, как онзи там се напил, каква нова рокля видяла и т. н. Ако си, обаче прост човек, то с биоложката няма да може да си говорите за биология и ще може да говориш задоволително (евентуално) само с по-простите жени.
 Затова изводът е - по-добре образован, отколкото необразован, защото образованията може да го раздава добре и на образовано и на просто ниво, а простият може само на простото.

 2. Уменията. Тук положението е още по-очевидно. Един мъж, който умее да свири на китара има едно предимство пред мъжете, които не могат да свирят. Една жена, която може да готви вкусно, често се предпочита пред жените, които не са кадърни в готвенето. Същото може да се каже за пианистките, за каратистите, за уебмастърите, за балерините и пр.

 3. Обобщавайки за знанията/образоваността и уменията/способностите - по-добре е да ги имаш, отколкото да ги нямаш! Вярно е, че не винаги те се оценяват. Вече споменавах в предишна глава от тази е-книга, че за някои хора дори неща като философия може да са без всякаква стойност; отделно има и такива, които не се интересуват въобще мъжът/жената пред тях дали има знания, умения и пр., защото те искат само външност, "чувство", привличане на първосигнално, първично, животинско ниво, а не по-човешки, социални свойства и качества. В такива случаи и да имаш, и да нямаш дадено образование/знания и/или умение/способности - то все няма да те харесат. Само че, първо на първо, тези твои положителни качества може да се оценят от други и, второ на второ, сами по себе си знанията, уменията са ценност за теб и за твоя живот (все пак не всичко е пикап, междуполови отношения и любов на този свят). 
 Връщайки се на пикапа - наистина някои от вашите знания и умения може никога да не влезнат в употреба. Други обаче, изненадващо, може да ви докарат добри резултати. Познанията ми по китайски (и, въобще - синология), например, ме сближиха преди време с 2 жени, които също имаха такъв интерес (китаистика). Същото може да се случи (и се случва) на хора, които могат да свирят на цигулка, хора, които са вещи в археологията, хора, които са добри кулинари и, практически, всичко от този род. Така че, както казваше един преподавател по електроника и електротехника (Войников): "Трупайте знания! И още, и още!!!". Същото се отнася и до уменията, бих допълнил аз.

[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Осемнадесета
ЗА ЗАВЪРЗВАНЕТО НА РАЗГОВОРИ ПО ЕСТЕСТВЕН НАЧИН

 
Ясно е, че започването на един пикап се нуждае от тема за разговор. Има много изтъркани начини - например "Не сме ли се виждали някъде?"/"Изглеждаш ми познато."/"Сигурен съм, че сме се виждали някъде!" или пък "Колко е часът?" и разни от сорта. За някои може и да не са изтъркани, ако още не са им ги "прилагали". Наистина, има си и такива хора, които се учудват и на най-малкото - например "Знаеш ли, че китът не бил риба?!" За такива някой стар и изтъркан подход може да е съвсем нов и уникален. Само че ние няма да се занимаваме с това ниво, а ще разгледаме едно друго, което е с по-малко риск. Имам предвид, че използвайки стари, изтъркани, клиширани методи за пикапиране може да донесе неуспех, понеже някои хора (познавайки ги и омръзнали им) може да се подразнят от тях. Защо да се подразнят? Ами по 101 причини - омръзнали са им и/или им звучат/изглеждат фалшиви/неестествени и пр.
 Най-добрият начин е естественият (или максимално доближаващ се до естествените). Доброто му е в това, че вие самите не се чувствате неестествено и (много или малко) напрегнати; отсрещната страна също не би трябвало да се чувства неловко, раздразнено и пр. негативно. Да започвам направо с реалните примери от моя опит. Не е казано да ги копирате (защото всяко едно копиране създава клишета; "оклишава", изтъркват се и могат да почнат да носят обратните, нежелани ефекти).
 Имаше някакъв проблем с една заключена врата при едни банкомати. Вътре заключеният беснееше, че не може да излезне. Бяха се насъбрали хора. Имаше и полиция. Чакаха някой да отключи вратата. И журналистка се появи. Зяпащите се увеличиха. Сред тях зърнах и една по моя вкус. Тя се чудеше на глас какво става. Понеже бях там по-рано съвсем естествено можех да й обясня какво става. Разменихме си контакти след още малко приказки по темата.
 Един път на плажа беше хубава августовска вечер. Не щеш ли - появи се светулка. Аз обичам светулките. Хващал съм доста едно време (след това винаги ги пускам, защото не обичам да обивам животни, ако не са вредители от сорта на комари, мухи, хлебарки...). След като я хванах въпросната светулка (а тя беше единствената наоколо) веднага отидох до група красиви девойки насядали наоколо и им показах светулката. Беше им интересно наистина. Използвах случая да ги питам как се казва тя на техния език. След това преминахме на други теми (къде работят, аз с какво се занимавам и т. н.) Накрая дадох на тази, която най-много ми обърна внимание една визитна картичка от най-новите си.
 В един от парковете имаше група танцуващи. Имаше и зрители като мен. По едно време се появиха две жени. Едната ми се стори сравнително-красива и привлекателна физически, и като човек. Музиката беше основно ориенталска. По едно време прозвуча по-различна песен. Разпознах я като румънска. Какво по-естествено от това, когато гледаш/слушаш танци и музика да поговориш за песента, която звучи в момента. Седнах до въпросната привлекателна жена и я питах дали знае тази песен от къде е. Тя предположи, че е от Синдзян, Северозападен Китай, но аз й казах, че е от Румъния, Източна Европа. Жената се оказа разговорлива и сама подхвана други теми. Накрая сигурно поне 5-6 теми общо обсъдихме. Дадох й визитка. Осъществихме контакт. (Тази случка е полезна не само да покаже колко е добре да се намират естествени начини за завързване на разговор, но и да покаже, че наистина повече познания са в полза. В случая това, че разпознавам румънски език ми даде предимство пред тези, които не го разпознават.
 А като става дума за познания/умения и музика - сещам се за една случка във влак от столицата към провинцията, където оперен певец беше събрал симпатии и овации на цяло купе жени на млада и средна възраст.)
 Разбира се не винаги е лесно да се намери най-адекватно и най-естествено какво да се каже. В някои ситуации това е лесно - например в музея сте и гледате една и съща древна статуя или стара монета - няма нищо по-естествено от това да се заговорите за този обект, който гледате и двамата в момента. Е, в други е по-трудно - например човекът се е "заровил" в мобилния си телефон - тогава, в някои случаи, даже е нежелателно да се опитвате да го/я заговаряте. (Но аз съм имал и такива случаи, с което и декларирам, че не е нещо невъзможно.)
 Така че - представяйте си и оттренирвайте мисловно всякакви ЕСТЕСТВЕНИ разговори/теми в различни места и ситуации (например спирки, гари, библиотеки, превозни средства, плажове, паркове, градинки, асансьори и т. н.) Ще ви е от голяма полза.

[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Деветнадесета
КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ НАТРУПВАНИЯ, КАЧЕСТВЕНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ, МЯРАТА, ТОЧКАТА НА НАСИЩАНЕ И ВСЕ В ТОЗИ ДУХ

 

  Има едно просто диалектическо (философско) правило (закон), че количествените натрупвания (като преминат една "точка", наречена "мяра") и водят до качествени изменения. Примерно, ако ти падне един косъм не си плешив, ако ти паднат два косъма - пак не си плешив, но ако ти изпадат много косми от главата - от един момент нататък вече си плешив. Друг пример - капка по капка - вир става; вир по вир - язовир.
 Мечо Пух бил казал "Колкото повече - толкова повече." В случая нека да кажем - "Колкото повече - толкова по-добре."
 Сигурно някои от вас са чували и за "точка на насищане".
 Стига толкова увод в тази глава - да си го кажем направо - повече опити = повече шансове за успех.
 Реален случай от преди много години. Имало един студент, който се отличавал с не много добър външен вид, най-меко казано. Другите му колеги, обаче чували, че постоянно имал успех в сближаването с жени на неговата си таванска стая под наем (значи не е бил и много богат). Пита ли го откровено да си каже - къде е разковничето? Той отговорил, че просто постоянно опитвал/канил. Например като поканел 100 жени, то от тях поне 1 или 2 се съгласявали. Ето ви го, значи, и конкретния пикап-пример за преминаване на количество в качество, за "точка на насищане" и от сорта. Опитвал човекът с много. И след много опити - все с някоя ставала работата!
 Някои може и да не разбират какво се говори и/или да се чудят защо става така. Ами ето още малко пояснения и то с жив пример от моя опит. Един ден бях решил да попикапствам, притиснат от самота, скука и отчаяние по различни въпроси (например финансово-икономически въпрос). Отначало реших да се запозная с привлекателна млада жена в автобуса на път за един голям парк с плаж (за който ставаше дума в първа глава). Тя отказа да приеме визитната ми картичка. Ако се бях озадачил и отчаял, с това и щях да си остана. Аз, обаче, не се разстроих и продължих напред. Слезнах няколко спирки по-рано, за да се разтъпча (за здраве). Видях друга, още по-привлекателна да седи на пейка под дърво. Въпреки, че си гледаше в телефона някакво сериалче, прие визитката ми. След това се оказах пред нов хипермаркет на една известна световна верига. Имаше промоции, томбола. Влезнах да се възползвам. Пред млечни продукти дадох 2 визитни картички на рекламиращите жени. Те приеха с усмивки. По-късно - на една млада и секси какичка, която промотираше някакви соленки. Тя направо подскочи от радост и БЛАГОДАРИ, че съм й дал визитната си картичка. Трогнах се. Накрая в парка дадох на една жена (за която вече споменах в предишната глава), с която се заговорихме за музика и др. теми. Тя прие с желание и наистина осъществи много сериозен контакт с мен. След това на една студентка (или поне приличаше на такава) - прие сдържано и учтиво. Накрая и на онази със светулката на плажа (спомняте си от предишната глава), която също прие положително.
 От всички тези (7 на брой) две ме потърсиха. Да предположим, че ако бях дал само на 5 или по-малко - нямаше никой да ме потърси; нямаше да съм преминал "точката на насищане". Да го опростим с игра на зарче. Ако искаш да ти се падне "6" и хвърлиш зарчето само 1 път, то няма много голяма вероятност да ти се падне това "6" (вероятността е 1:6). Но, ако го хвърлиш това зарче повече пъти - 5, 10, 12, 23, 30..., то все някога ще ти се падне "6".
 Опитвайки да завързвате запознанства с повече хора, вие всъщност увеличавате шанса си да попаднете на някой/някоя, който/която да ви хареса/да прояви интерес. Хората, както знаем, имат различни вкусове, разлини начини на реагиране, различни потребности. Хората са различни. Опитвайки повече в цялото това различие, вие сте по-близо до намирането на точния/търсения от вас човек! Просто и ясно, нали?
 

[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Двадесета
ВЪОБЩЕ НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ХОБИТО, ЛИЧНИТЕ ЦЕННОСТИ И ОТ ТОЗИ СОРТ

 
Дойде времето да поговорим и за нещо много важно - толкова важно, че понякога само то (единствено то) може да ви реши проблема с намирането на партньор. В смисъл, че то си е често необходимо условие, но понякога е и достатъчно (единствено и достатъчно) условие. За кое говорим? Ами за хобито, за някоя лична ценност и от сорта. Още някой да не е разбрал? Веднага пояснявам с примери и ще разберете всички:

1. Чайлд-фрий (доброволно бездетни; не искат деца, даже и да могат да имат деца).
 Една жена не харесваше (а и нямаше как да харесва) мъже, които искат деца. Казваше, че може да се обвърже само с такъв като нея (който не иска никога да има деца). Оплакваше се, че няма нито един такъв около нея. Обяснявали й, че "ако намери идеалния мъж, то ще иска деца", а тя отговаряла: "Моят идеален мъж е мъжът, който не иска деца."
 Е, представете си, че сте единственият мъж наблизо, който не иска деца. Най-вероятно тази жена доста ще ви хареса.

 2. Вегани (не искат да консумират всякакви животински продукти - дори яйца, кашкавал, сирене).
 Представете си човек-веган. Убеден веган. И вие също сте като него/нея. Това, ако не ви спечели веднагически харесване от негова/нейна страна, то поне ще ви издигне доста високо в неговите/нейните очи.

 3. Изкуство, интелектуални занятия, чужд език и от сорта.
 Внимателните (и паметливи) читатели сигурно си спомнят за това, че има хора, които искат умни, отдадени на изкуство (напр. литература, живопис и пр.) партньори. Представете си, че сте единствения човек някъде, който обича да рисува. След няколко години срещате човек от другия пол, който също обича да рисува. Няма ли това да е в много голям плюс да го харесате?
 Вече съм споменавал преди и случаи с рядкостта на синофилията (хора, които обичат Китай, китайска култура, китайски език и пр.). Срещнехме ли се двама синофили от различен пол, определено се получаваше един или друг вид връзка.
 Дори хобито/интересите/ценностите на някой/някоя да не са толкова редки (както едно време беше при нас със синофилията/синологията), то пак има голямо значение това дали си съвпадате. Е, много ясно, че не винаги, ако срещнете цигуларка и вие също сте цигулар, тя ще се впечатли особено. Много ясно, че не винаги, ако вие сте математичка и срещнете математик, той ще се трогне особено. Обаче значението си го има. В повечето случаи върши добра работа (ако не веднага, то поне - в последствие. Например може някоя и да не оцени, че имате общи интереси, но по-късно да осъзнае, че с Вас може да си говори за повече неща, отколкото с някой случаен там).
 Хайде сега и да обобщим какво е добре да се прави/да се може, при положение, че хобито/интересите/ценностите са от значение. Ами нека да е с подточки:
 а) Уважавайте въпросното хоби, интереси, ценности. Ако не можете да ги приемете (камо ли да ги усвоите), то тогава просто не си губете много-много времето. В повечето случаи започнеш ли да спориш за нещо от голяма важност за другия и да го критикуваш, унижаваш - нещата не отиват на добър край. Да речем някоя обича кучета и иска да си има 3 кучета вкъщи, а вие почвате да й разправяте какви кучешки тении има, как кучетата вонят и хапят, и пр. Ами сигурно няма да я привлечете, въпреки и да имат някои достойнства.
 б) Учете, както и преди казах и трупайте повече знания и/или умения. По този начин си увеличавате шансовете да попаднете на човек, който има същите и ги обича.
 Примерно тренирате кунгфу. След години намирате момиче, което иска да учи кунгфу и е възхитено от вашите кунгфу-способности.
 Друг пример - пеете добре. След време се намират жени, които се прехласват по вашите гласови данни, по вашия репертуар.
 Последен пример - просто сте бодибилдър. Ако не по тялото ви, поне някои ще се прехласнат по това, че и те обичат фитнес и от сорта.
  Та, ОБОГАТЯВАЙТЕ СЕ (говорим за духовно и интелектуално обогатяване, а също и за физическо - мускули, релеф, ала-бала; не че, ако можете и финансово да се обогатите е лошо, напротив!) и се опитвайте, ако не да приемате (защото не сте длъжни да приемате всичко), то поне да уважавате (ако прецените, че си струва) хобитата, интересите и идеите на тези, към които се чувствате привлечени.

[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Двадесет и първа
ЗА "ТЕНЕКИИТЕ"

 
Става дума не за истински тенекии, а за идиоматичния израз "Вързаха ми тенекия" (с най-различните му разновидности от рода на "Вързаха й тенекия", "Вързаха му тенекия", "Върза му тенекия" и т. н.) Ако някой не го е чувал, ще го обясня - това е да имаш уговорена среща с някой/някоя и човекът да не се появи на срещата.
 Преди години на една телефонна конферентна линия (през доинтернетната/прединтернетната епоха) имаше чести уговорки за срещи между момчета и момичета; между мъже и жени. Случваше се (и то нерядко) да не се появи някоя (или някой) на срещата. Като производно на "вързаха ти тенекия" някои се правеха на оригинални и злорадстваха с "Дрънка ли тенекията?", "Дрънчи ли тенекията?".
 Човек и добре да живее, все ще му вържат някоя тенекия. Защо? Ами нередовни хора, сър! Та какво да се прави, че поне като ви вържат тенекия, то тя да не дрънчи. Казано по по-нормален начин - как да минимализираме отрицателните ефекти от това, че сме отишли на среща, а този или тази не се е появил.
 На мен по-рано често ми се случваше да ми вързват тенекии (примерно на 10 уговорени срещи се случваха около 3 или 4 "тенекии"). В последно време - по-рядко, но, колкото и да е рядко, все е неприятно. Да, но след като придобиеш известен опит с тенекиите, то започваш да мислиш по въпроса и, ако мислиш креативно, то може да минимализираш отрицателните ефекти. Ето и тези, за които се сещам (и съвети как да ги преодоляваме без много-много проблеми):

 1. Избирайте оптималното място.
 
 Оптималното място за среща с човек, който потенциално може да ви върже тенекията, е това място, което може да ви е от полза и с човека и без него. Едно е да си уредите среща пред някое далечно кино, където освен да гледаш филм, нищо друго не може да правиш. Съвсем друго е да си уредите среща в центъра на града или в някой парк, например. Защо? В първия случай - ако освен киното няма нищо и не ви се гледа филм, то буквално губите време не само за чакане, но и въобще. Във втория случай (централно място, парк и др.), то след като никой не дойде, то поне може да продължите сам/сама и да свършите нещо полезно за себе си - например, ако сте на центъра (централно място; централна улица), поне може нещо да си напазарувате за вкъщи и/или да се разходите. Ако ли пък сте в парка - може да се поразходите и/или да поспортувате, да се насладите на нещата в парка, да помедитирате... С една дума - излизането ви няма да е напразно.

 2. Не се навътряйте с пари.

 Независимо дали сте бедни, средна класа, богати, много богати, милиардери..., то да се пести, обикновено, е полезно за личните ви финанси. Даже и да не обичате да пестите и/или да предпочитате да купувате, защото така държите лично да стимулирате икономиката, то едва ли ще ви е приятно, ако се навътрите с някакви разходи (покупки) за някоя/някой, която/който ви е вързал тенекия! Не е ли така?
 Затова ето какво и предлагам от моя опит: не резервирайте предварително маси в ресторанти, хотелски стаи и пр. (освен, ако резервациите не са безплатни). Не купувайте предварително подаръци. Ако много държите да подарите букет, например, то може да го купите (или поръчате) след като срещата се състои, след като сте сигурни, че човекът е вече дошъл. В този смисъл, пак се връщаме и на оптималното място - може да изберете среща на място, където има достатъчно магазини, ресторанти, барчета, мол/молове и т. н., та след като вече срещата ви е със сигурност започнала да се поразходите малко и пътьом да купите някое подаръче (роза, букет, сувенирче, златно бижу... според бюджета и желанията ви), както и да изберете мястото, където искате да прекарате повече време - кафене, барче, ресторант, игрална зала, кино и пр., каквото предлагат наоколо.
 
 3. Не се ядосвайте.

 Има една максима: "Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите." Може и да не е винаги така, но в случая с тенекиите е абсолютно вярно. Той/тя не дошла (или дошъл/дошла, но не ви харесал/харесала, та се изнизал/изнизала тихомълком), а вие да страдате заради това?! Хайде, няма нужда! В случая важи и друга позната максима: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще." Вие сте направили каквото е трябвало - отишли сте на срещата в уреченото време и на уреченото място. Нямате грешка. Нямате и резон за ядосване или за страдания. В повечето случаи вината въобще не е ваша - този/тази, който/която връзва тенекията го прави по различни причини. Някои от тях (които може да се явяват и в комбинации):

- забравят, че имат среща. Липса на достатъчно интерес и/или лоша памет.

- изниква им нещо друго, но ги е срам да се обядят (или не са възпитани, че трябва да ви се обадят, за да предупредят да не си губите времето).

- в последния момент започват да се срамуват и/или страхуват. Особено по-неопитните и/или тези с психологически (или психически) проблеми.

- в последния момент размислят, защото вече имат връзка и са решили да не изневеряват; "проговаря им съвестта".

- наистина идват на срещата, но гледат отстрани или просто минават да ви огледат. Ако не им харесате (защото не са ви виждали преди това или защото разглеждате не както на снимките, които сте пращали, или не както на видеовръзката), то решават да не се натоварват с една безсмислена среща и просто си заминават.

- толкова зле с ориентацията, че не могат да намерят мястото, за което сте говорили.

 Както виждате - в никакъв случай проблемът не е във вас (или поне не в почти всички случаи), особено ако сте се явили на точното място, в точното време и сте били нагласени/спретнати, чисти и пр.
 
 Може още много да се говори по това, но няма особена нужда. Важното бе казано.

[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Двадесет и втора
ВЪРХУ НЯКОИ ПОНЯТИЯ ОТ ПОПУЛЯРНИЯ (НЕНАУЧНИЯ И ПОЛУНАУЧНИЯ) ПИКАП

 
Някои, които са чели книги, сайтове, форуми от популярния (нашумелия/разпространения) пикап сигурно са обърнали внимание (и даже са се учудили), че досега аз не съм използвал разни термини, жаргони и откровени простотии, които те са свикнали да виждат, преди да се "докоснат" до тази пикап-научна "книжнина". Дойде време да покажа, че въпросните думички, термини, понятия и простотии са ми познати, НО доколкото те произхождат от направления в пикап-а, които са ненаучни или само донякъде научни (полунаучни), то аз не ги включвам в моя инструментариум, но пък мога да ви запозная с тях и да ги анализирам от по-високо ниво (философско-антропологично, психологично и пр.)
 Започваме с един сериозен (като обем) списък, който и е насочен върху някои понятия от популярния (ненаучния и полунаучния) пикап:
 1. 1 set (one set). Една/сама жена. Има се предвид жена, която е излезнала сама (или за кратко е оставена сама от приятелките си).
 В ненаучния и полу-научния пикапски мироглед такива жени (излезнали сами) се считат за "лесни", "излезнали да си намерят някой", но това съвсем не е задължително. Много от жените просто излизат сами по най-различни други поводи и поради други причини: в последния момент приятелите й са се оказали всички заети; просто в момента не й е до приятели, камо ли до запознанства с нови мъже и пр. Разбира се, сама жена е по-лесна от гледна точка на това, че няма да се притеснява от приятелките си, няма да се съобразява толкова с мнението на своята група, няма да има евентуални доминиращи я приятелки, които да попречат с нещо; самият пикапьор също няма да има толкова задръжки, притесняния или съобразявания с другите наоколо, обаче и тук има едно голямо "НО" - някои притеснителни жени, когато са сами ще са по-трудни или невъзможни за заговаряне, в сравнение, когато са с някой друг, защото само в обркръжението на други свои приятели, роднини, познати се чувстват досатъчно сигурно, за да се запознават с нови хора (вкл. мъже).
 Някои съветват като видиш сама жена, веднага да се впуснеш в разговор, за да не те изпреварят. Това може да е добра идея, само ако наистина има толкова голяма конкуренция и наистина е в стила на разни други да тръгват и да заговарят. Ако няма такива неща, то едно такова светкавично впускане, у много жени, може да остави неприятно впечатление, дори някои да се стреснат и/или да си мислят, че така правиш с "всяка срещната" (а всъщност почти никой мъж не предлага на всяка срещната, а само на тези, които му харесват).
 Уместен съвет е, че когато попаднеш на сама жена, то трябва да очакваш, че може и да не е излезнала навън сама - всеки момент може да се появят нейни приятели и приятелки. Вярно е това. Дори и гадже или съпруг може да се появи. Ето още една причина човек да не е толкова прибързан, а и да е подготвен за появата на други (нейни познати, приятели, гадже, съпруг).

2. 2 Second Rule; two second rule. Правилото на 2-те секунди. Това била "техника", която се свежда то това след като свърши да приказва жената, да изчакаш 2 секунди, за да си сигурен, че наистина е свършила да говори. Безспорно човек да е добър слушател и, особено да е културен - да не прекъсва, е нещо, което се цени и от мъже, и от жени. Това правило, обаче, е малко смешно - представете си, ако някой, с който разговаряте всеки път ви замълчава за две секунди. Това би докарало неестественост, странност в разговора. Да не говорим, че някои въобще не знаят как да отчетат две секунди, ако не си гледат часовника (или смартфона). Така че, просто се уверете, че не прекъсвате, че изслушвате и, че разговорът тече нормално - дали ще замълчите 1, 2 или 3 секунди - не е от значение - в повечето пъти, от смисъла и контекста, се разбира дали човек е приключил с изречение, въпрос, изказване.

3. 2 steps forward, 1 step back (или "Push and Pull"). "2 крачки напред, 1 крачка назад" (или "Бутни и дръпни"). Това няма общо с книгата на В. И. Ленин "Една крачка напред, две крачки назад (Кризата в нашата партия)" ("Шаг вперёд, два шага назад (Кризис в нашей партии)"). Тук става дума за това "да загубиш битка, за да не изгубиш войната", за тактика и стратегия, демек се говори. Всъщност, нищо ново, нито толкова необикновено - идеята е, ако човек бъде подложен от жената, която желае, на някакви тестове/проверки, да не се отказва лесно - да си понесе някое малко поражение,но да продължи напред без да се отказва и обезверява; да се докаже като постоянен. Както казах - нищо ново и кой знае колко оригинално - става дума за едно балансирано поведение. Това, естествено, не е никаква гаранция за успех, защото колкото и да е рационално и правилно, то може да бъде преценено по различни начини от различните жени - за някоя може да е идеално, но друга да го прецени като слабост или обратното - като супер нахалност; на трета може въобще да не й направи никакво впечатление, да не промени нищо.

4. Email Close (или "@close"). Имейл-сближаване или @сближаване. Това е да получиш доброволно (истински) имейл на човека, който харесваш. Малко остаряло и остаряващо понятие, предвид че някои вече не ползват (или все по-рядко ползват) имейл-комуникация.
 На мен лично ми харесва да пиша писма. Едно време много писма съм писал. Спомням си, че имаше моменти, когато на обява за запознанства от 2 вестника съм получавал по 300-400 писма и съм си писал с по 20-30 наведнъж (останалите ги предоставях на мои приятели със сходен светоглед, интереси и социално положение). По-късно и имейли обичах да пиша. Така може по-добре да се опознае човек, по-романтично да се подходи. Да, но не е за всеки, особено в днешно време.

5. Number Close (или #close). Номер-сближаване (телефонен номер, демек) или "#сближаване". Това значи да получиш телефонния номер на човека, който си харесваш или да си размените телефонни номера.
 Това много се надценява от доста хора. Мислят си, че като някой им е дал истинския си телефонен номер, то значи са "хванали Господ за шлифера" и "работата е опечена". Уви, не е така. Някои си дават телефона просто, защото не придават голяма важност на това. Други - просто от любезност. Трети - само за едното чисто приятелство или познанство. Четвърти - за да се оттърват по-бързо от вас. Пети - защото ги е страх да откажат, макар и да не искат да ви го дават. Има доста обяснения на въпроса "Защо тя/той ми даде телефонния си номер?". И не всички обяснения или отговори са "Даде го, защото много ме хареса."
 Аз лично предпочитам да осъществявам комуникация по по-опосредствани начини - чрез чат програмите (а по-рано - чрез имейли). Така може по-спокойно, по-обстойно да се разменя информация, да се опознава човека, а и е (в повечето случаи) от взаимно удобство.
 Акцентирам, че книгата се пише през 2016 година и, напълно вероятно, в бъдеще може да има по-други начини за комуникация, които в момента не са ни известни. Та, ако някой чете книгата след много години, да не се чуди защо си говорим само за имейли, телефони, чатове и сайтове.
 
 6. "101". Това идва от "единица" и "нула"; "има" и "няма". Сигурно се сещате, че идва от електрониката. Това е подход, който според определени пикап-теории комбинира заинтересоваността с безразличието. С други думи - "Бъди непредсказуем/непредсказуема!". Да, но това не винаги сработва. За някои може да е много интересно да си имат работа с някой или някоя, които играят по този начин, но за други това може да е признак на:
- непостоянство
- странност
- психичен проблем
- несериозност.
 Да се твърди, че "101" е начинът, е все едно да се твърди, че всички хора обичат зелен цвят или, че всички хора обичат да ядат свинско месо. Ясно е, че има различни хора и, че ако за някои може такова поведение да е "печелещо"/"спечелващо", то за други да е точно обратното.

7. "What if" pain (или "Regret pain"). Тези може да ги преведем като "Ами ако" болка (или "Съжаление-болка"). Става дума за това, че някои не се осмеляват да опитат запознаване с харесвания от тях човек, понеже мислят, че ще ги отреже и много ще ги боли. После, обаче, започвали да се питат "Ами ако пък не ме беше отрязал?", "Ами ако ме беше харесала?" и пр., та започвали да съжаляват, че не са опитали. Тази болка била, според някои, по-голяма от другата (да си опитал и да са ти отказали; да си опитал и да не се е получило).
 Аз смятам, че зависи от хората кой коя болка ще я преживее по-силно/по-болезнено. Има и хора, които въобще няма да се върнат назад във времето (в спомените си), че да съжаляват, да си задават въпроси и да се замислят какво е можело да стане.
 Разбира се, ако трябва да се избира да опиташ или да не опиташ, аз подкрепям теорията, че е по-добре да се опита. "Така поне ще си наясно.", както обичаше да съветва един психолог, когато ставаше дума за това.

8. "7 Hour Rule" ("Правилото на 7-те часа"). Накратко - средно толкова време (7 часа) било необходимо, за да накараш една жена да се отпусне и да има физическа (полов) контакт. Глупост, ако питате мен. Някои и с месеци няма да поискат. Други направо искат да го правят едва след брака. А има и такива, които и след няколко минути вече са готови. Всичко зависи от конкретните хора, тяхната култура, възпитание, лични норми.

9. "Approach Anxiety" (или "AA"). С една дума - "притеснение/страх/срам от заговаряне/запознанство". Ясно е, че много ги е срам/притесняват се/страх ги е да се заговарят/запознават с непознати, даже и да ги харесват. По този въпрос бе отделено огромно внимание в 1-ва глава на книгата.
 Ама защо така; защо го има това? Ами, защото някои така са се родили - плашливи, срамливи. Други път така са ги възпитали. Трети си имат култура на поведение, която повелява, че не е възпитано да заговаряш непознати. Четвърти - просто нямат опит, даже и да нямат културни и емоционални пречки... Всякакви ги има.
 
10. "Average Frustrated Chump" ("AFC") -- това е обидно и просташко, според моята ценностна система. Може да се преведе като "Среден/обикновен фрустриран/объркан глупак". Дори и да има хора, които попадат точно в такава дефиниция - да са ординарни и фрустрирани, и глупави, то е напълно несправедливо такова едно клеймо да се слага върху всички, които не са добри в пикапа, не са запознати с него или не им върви в любовта. Въпрос на култура/възпитание.
 Аз не използвам такива термини, но в контекста на това тук, ще кажа, че много от набедените за такива, защото, примерно имали, твърдо социално-обусловени идеи какво работело в пикапа/свалянето/привличането/съблазняването и по този начин постигали точно един обратен ефект. Това е невярно, защото при много хора, и от двата пола, това не само сработва, но и се очаква да бъде единственият начин, който ще се приеме от тях като работещ (особено при социално обусловените по същия начин).
 Такива нямали контрол върху любовния си живот и просто чакали тези, които сами ще ги изберат/харесат. Това е също незадължително-вярно. Самият контрол при големите свалячи е често една илюзия или полу-илюзия, защото няма някой, който само с поведение/психология/"техника" да може да контролира някой. Всеки си е автономен, индивид и си прави каквото си ще.
 Да се наричат "АФЦ", "AFC" и пр, всички, които не са запознати с пикапа (а то това даже не е и единно направление, защото има в днешно време всякакви пикап-"гурута", които залагат на различни системи/теории), е не само обидно и просташко, но и тъпо (и догматично). Такива понятия/клейма не показват истинска реалност. Има дори хора, които не са чували за никакъв пикап, а са по-добри в него. Те избягват клеймото, което тук критикува, с едно друго и по-малко негативно - "натурални", "природни", "естествени" (на английски - "naturals").

11. "Alpha Female Of Group" (или съкратено "AFOG"). На български - "Алфа жена на група". Сигурно смисълът е ясен за много от вас, но да разясним за останалите, все пак.
 "Алфа" е първата буква на гръцката азбука (Чували сте ги поне началните - "Алфа, бета, гама, делта...", а тези, които си спомнят/учат математиката знаят и повече - например "пи", "епсилон" и др. В други науки също се ползват гръцки букви - напр. във физиката, икономиката и други). Следователно с "алфа" се означава главния, ръководния фактор в групата. Има и по-неформален израз на английски - "Mother Hen" (майка-кокошка, т.е. квачка). Все става дума, в случая, за девойка или жена, която е водещата в дадена група.
 Някои смятат, че е важно тя да се привлече на ваша страна, да се спечелва, да се съобразявате с нея. Аз мисля, че това зависи от конкретната група. В някои няма такава водеща фигура (или има 2-3); отделно не всяка друга жена в групата толкова чак ще се влияе от нея.
 Много е индивидуално това. Да речем, че се опитваш да спечелиш алфата. А тази ("бета" или "гама") в групата, която ти харесва реши, че се сваляш с алфата, че си женкар и/или подмазвач, и си развали мнението за тебе?! Какво става тогава?
 Ето защо мисля, че универсален подход към алфите няма, а и не мисля, че винаги е необходим подход към тях.

 12. "Accomplished Introduction" (съкратено - "AI"). Върху това няма да се спирам подробно, нито пък ще се мъча да му давам някакъв превод - ще го обясня набързо с представяне/рекламиране. Състои се в това да имаш добро представяне (реклама). Ясно е, че може да се прави по различни начини и да е както реалистично, така и не толкова, та дори и да включва големи лъжи. Въпрос на етика и морал.
 При някои може и да върши работа. При други - не. Например, ако някой каже за вас, че сте интелигентен човек с познания по езици и имате голяма фирма, занимавате се с поло и пр., това може да се хареса на дадена жена, а друга да не го хареса; трета - да се почувства неловко и пр. Същото е и с рекламите по телевизията - на някои им харесват, на други - не им харесват, трети ги игнорират, и т. н.
 Въпрос на избор.

(Следва)

[MSL]

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Двадесет и трета
"ПРОСТО ПРЕСТАНИ ДА СИ ОТБЛЪСКВАЩ, ПРЕДИ ДА МИСЛИШ КОЛКО ДА СИ ПРИВЛЕКАТЕЛЕН!"

Продължавам тази книга с една важна точка (която е не просто "поредната гледна точка", а нещо с много обективен заряд).
 Някой пита жена: "Какво да направя, за да съм по-привлекателен?", а тя му отвръща: "Просто престани да си толкова отблъскващ!"
 Схващате ли? Тук става дума за това, че някои мъже просто имат някои отблъскващи черти. Може да са привлекателни (да имат достатъчно привлекателност, т.е. достатъчно други привлекателни черти), но да отблъсват, поради това, че имат някакви неприемливи, погнусяващи дори качества.
 Представете си някой достатъчно красив (според историческите и местните/културните стандарти) и достатъчно привлекателен мъж (в редица други аспекти - например не е беден (ако това е проблем за конкретните жени), не е глупав (ако това е проблем също, защото за някои жени умността не е предимство, а може дори да е нещо като пречка и недостатък. Лично съм имал случаи да чувам разни анти-интелектуални женски изказвания като: "Не може ли да си по-малко умен?", "Много умен човек не е за мен - лесно ще ме излъже нещо!", "Умните са толкова скучни - нещо като зубрачите в даскало!" и пр.), но да има нещо отблъскващо повечето хора около него! Най-лесният пример е примерно този човек да е плешив (ако почти всички намират плешивостта за отблъскваща - на някои места е така, на други - не толкова) или пък, ако е много дебел (същата работа - на някои места не е голям проблем да си дебел или много дебел, ама на други не е така). Е, в тези случаи, човек първо е по-добре да поработи върху този ГЛАВЕН, ОСНОВЕН, да го наречем, проблем, а чак тогава да почваш да подобряваш (да "ъпгрейдваш") другото. Ако може да си послужим с поговорка - ето тази: "На гол тумбак - чифте пищови!" Т.е. първо трябва да се погрижиш за по-належащите неща - например да имаш дрехи да облечеш, да имаш храна да се нахраниш, да имаш вода да се изкъпеш и измиеш (за да не смърдиш, за да не си "смърдел"), а чак тогава да мислиш какво още има за подобряване!
 Може би, вече знаете, че хем не обичам да ви губя времето, хем не обичам да съм останал недоразбран. Затова - ето и още един пример, за по-сигурно, че тези, които не са разбрали, ще разберат като го прочетат: Ако си някакъв, който постоянно повишава тон и се кара, който е конфликтен, а това плаши и отблъсква жените наоколо, то първо трябва да поработиш върху успокояването и усъвършенстването на собствения си характер, а чак след това да мислиш за други по-незначителни и по-маловажни подобрения подобрения. Защото даже и да ги изпълниш/постигнеш всичките - то, ако продължаваш да си конфликтна личност и да те мислят за неуравновесен, жесток, опасен и пр., то пак няма да имаш добър резултат с жените. (Същото се отнася и до жените. Нали си спомняте, че аз поначало смятам, че тези пикап-съвети тука са валидни и за двата пола: всяка жена трябва първо основните си проблеми да реши, а след това да мисли за по-маловажните от тях и за подобрения.)