Може би тук им е точното място...
"Без религия не би имало морал"
Написано от Борислав Станимиров
В спор, за доказване на правотата на религията, религиозни хора (а понякога и нерелигиозни) често използват аргумента, че без религия не би имало морален кодекс сред хората. Че бихме се избивали, изнасилвали и бихме вършили какви ли не зверства, ако не беше религията. Ако не беше Бог.
Да започнем с дефиницията на морал. Това е кодекс на поведение, който се счита за определящ за квалификацията на действия като добри и зли. Тази проста дефиниция ни казва, че моралът е нещо, което е изцяло в ръцете на обществото. Не моралът определя обществото, а обществото определя морала. Цайтгайстът на едно общество непряко указва какво е добро и какво е зло. В наши дни, например, измъчването на хора, не е морално. А някога е било. В наши дни робовладелството не е морално. А някога е било.
Съждението "без религия не би имало морал" може да се интерпретира по три начина.
Първият е, че светите книги - единствената дума от самия Бог, според вярващите - са източник на морал и те са за хората учебниците по държание. Без да спазваме написаното в светите книги, ние бихме били неморално и зло общество. А спазваме ли написаното в светите книги? Според мен контактуваме с жени по време на месечният им цикъл, не убиваме хора, ако правят секс през това време. Не е неморално ако жена поучава мъж, не е неморално жена да заема началническа длъжност. Не е морално да се убиват децата, които не слушат родителите си. Не е морално да изгаряме неверниците. Има още десетки примери и от Библията, от Корана и от други по-непопулярни свети писания, които ни "учат на морал". "Морал", който, от съвременната ни гледна точка, считаме за нелеп или жесток. Това е така, защото моралът ни сега е наш продукт. Той се е променил от времето на писането на тези книги. Той е еволюирал. Да, в срещените книги пише неща, които и сега също ни харесват. Например "не убивай" (с прилежащите му в книгите десетки изключения), "не кради" (с още много изключения) и други. Все пак, никой в наши дни не спазва стопроцентово "моралът", описан там. Това което правят хората, които твърдят, че черпят морал от тези книги, е да избират. И те избират на базата на обществения морал, който така или иначе съществува в тях. Никъде в свещените книги не пише "този и този стих са с по-малко тежест". Не, еднакво голямо извращение е да ядеш ракообразни и да разбойничестваш, убиваш и изнасилваш. Никъде в свещените книги не са описани едни от най-важните морални ценности за съвременното ни общество. За равенството между половете. За равенството между расите. За човешките права. Това са все нови неща,
но са залегнали дълбоко у нас. Те са направени от нас, скоро. Не са от две хиляди-годишни книги.
Втори начин да интерпретираме заглавието е, че независимо от книгите, които са продукт на хора - а хората могат да грешат - моралът у нас е пряко вложен от Бог. Хората, като божествено дело, са надарени с морал, независимо дали са вярващи и дали четат свещените книги. Тук можем да кажем само: "Много нескопосана работа, Боже". Хората са едни от малкото животни, които се избиват помежду си. Те са единствените животни, които съзнателно подлагат други, даже и от собствения си вид, на мъчения. Не е необходим Бог, за да обясним добрите дела на хората. Сред много животни съществува сътрудничество. В светлината на еволюцията, сътрудничеството и вършенето на дела, които подпомагат обществото, с цената на усилия от страна на един индивид са полезни. Това прави видът стабилен. Почти всеки сложен организъм се бори не само за собственото си оцеляване, а и за това на целия вид. За това има стада. За това има редица други форми на сътрудничество: предупреждаване, "животински детски градини"... За това животните не убиват други от собсвения си вид. Лесно се показва, чрез взаимоотношенията на различни видове животни, на маймуните и особено на шимпанзетата, че фундаменталната форма на това, което наричаме морал е еволюирала. Още по-лесно се показва, ако разгледаме човешката история. Моралът се е променил, а религиите не са.
Третият начин да се интерпретира съждението е, че независимо дали съществува Бог, и какво пише в книгите, религиите подтикват хората към морални действия, с това, че плашат потенциалните злодеи със ад и следсмъртни вечни мъки за душата. Нека хората, които рационализират моралът си по този начин се замислят, дали ако знаеха, че не ги чакат гореспоменатите мъки, биха убивали, изнасилвали, крали, разбойничествали. Биха ли?
Няма никаъв паралел между религиозността и склонността към престъпничество. Добрите хора са добри и без религия, злите хора са зли и със религия. Бихме могли да кажем, че религията едно от малкото неща, които могат да подтикнат добри хора да вършат зли дела. Едва ли свещениците, лидери в светата инквизиция, до един са били злодеи и мъчители. Много от тях, най-вероятно, просто са вярвали че с делата си помагат на обществото и го спасяват от "проклетите вещици". Атентаторите в лондонското метро са били хора със семейства. Приживе те са се грижели за тях и са ги обичали. Религията, обаче ги е заслепила до такава степен, че да се самоубият и убият десеки хора, вярвайки че помагат на Аллах и исляма. Има и много други подобни примери, в които именно религията подтиква хората към неща, които, от съвременна, или просто външна гледна точка, изглеждат отвратителни и жестоки.
Религията не е източник на морал. Някои хора оправдават делата си с религия, но преценката дали са добри или зли идва от вън. Идва от нас. Идва от обществото, от което сме част.
---------------------------------------------------------------
"За свободата на избора и люлчината песен на религията"
Написано от Марияна Илиева
Религията безспорно е феномен в човешката история. Повсеместността и, от една страна, а и многото и лица със сигурност пораждат въпроса защо я има и защо владее умовете на голяма част от хората дори и днес, когато знанието разкрива все повече и повече от мистериите, вероятно породили вярата в свръхестественото.
Потребна ли ни е такава вяра? Как да намерим всеки за себе си отговор на този въпрос?
Свободен ли е човекът днес, повече от всякога, да избира нагласата си по отношение на света – да премисля потребността си от вяра (религия), да избира тази вяра, ако се нуждае от такава, да я изповядва безпроблемно където и да е по света? А свободен ли е щом отхвърли потребността от религиозност, да се чувства комфортно където и да е по света?
Направих личния си избор по този въпрос в атмосфера на никаква принуда, но възприемайки и следвайки нагласите на родителите ми. А и всичко, което ми даде срещата с науките още в детството, ми показа, че най-силният двигател на света е човешката любознателност. Можеше обаче да последвам нагласите на родителите на моите родители – моите вярващи баба и дядо. Ако не се бях опитвала да мисля....
Видях как децата на моя приятелка – полякиня нямат шанса да опознаят отношението и нагласата към религиозна посветеност дори на своите собствени двама родители, нито пък на хора с различно мислене, за да могат едва след това да направят своя избор. Те всяка сутрин бяха принуждавани още на 5 годишната си възраст да коленичат край неоправените си креватчета и да отправят молитвите си към Бога на майка им, въпреки нерелигиозността на техния баща!
Видях как децата на мой първи братовчед въпреки неговия личен атеистичен избор бяха задължително въведени в лоното на майчината им църква.
Понесох масирана атака над моето собствено семейство - включително над мен, съпруга ми, 7-годишната ми дъщеря и едва ли не над 8-месечното ни бебе, от страна на представители на секта, решили, че трябва да ни «спасяват» от собствения ни избор!
Непрекъснато контактувам с хора, които успяват да помирят своята научна подготовка с религиозните си виждания или може би по-скоро със спомена за натрапения им избор в детството под формата на «добро възпитание» или «национални традиции».
Чувам, че в едното от кварталните ни училища е изграден параклис, изографисан от самия директор на училището; че на родителите на децата от началните класове там се предлага доброволно да приемат въвеждането на задължително избираема дисциплина «Вероучение»....
Виждам как в цял свят, както и у нас, дори празниците за хората се определят от преобладаващата религия! А има ли световен празник на атеизма, сиреч – на тържеството на разума?
Ще се върна към въпроса за свободата на избора - със или без религия. Защото в нашата реалност калъпът на традицията и люлчината песен на религията почти са довели тази свобода до степен на нищожност.
---------------------------------------------------------------------------
"Но това е просто теория"
Написано от Борислав Станимиров
Религиозните хора често упрекват науката в недостоверност и даже в неправдоподобност. Поради незнание, неразбиране, първична, неинформирана интуиция, но по-често поради предубеждения, сляпа вяра в свещените книги, или "свещените" хора, те често отхвърлят наложили се научни теории с думи като "това не може да е вярно", "това противоречи с личната ми вяра и не мога да го приема", и "та това е просто теория".
Наистина най-честата причина за автоматичното отричане на научни твърдения е непознаването им. За съжаление, то много често е придружено с нежелание за запознаване с тях. Все пак независимо от причината, отхвърлянето им може да е лесно и безболезнено, но то не прави твърденията грешни. А публичните изяви против тези твърдения, без каквото и да е разбиране, са направо обидни (често и смехотворни) за цялото научно общество. Огромен би бил списъкът на изказвания на религиозни хора против някоя научна теория, които са били гротескно грешни, показващи неразбиране на елементарни основи от тази теория, както и неподкрепени от каквито и да е смислени доказателства. Заслужава споменаване твърдението, че бананът, с формата си, удобна за човешката ръка, с дръжката си, удобна за белене от човек, с богатите си хранителни стойности за човека е доказателство, че това е растение, създадено от Бог, и е просто невъзможно да бъде продукт на еволюцията. Тези хора звучат като човек, седнал на маса за покер, който получава от раздаването четири еднакви карти, пляска с ръка по масата и крещи "Магаре!". Подлагането на научна теория на съмнение изисква разбирането и, както и налични сведения, които да опровергават нейните твърдения. В въпросът не е какво ни харесва и какво не, а какво е вярно и подкрепено от доказателства.
Ако един човек реши за себе си, поради личните си убеждения, да не "вярва" в научна теория, той ,естествено, има това право. Това, което не бива да прави обаче, е да спори с твърденията на тази теория и да се бори да я заличи. Опитите да се постигне това са огромна загуба на време и ресурси за защитаващата страна. Често се случва организирането на дебат, между религиозна страна, която твърди че има "доказателства, опровергаващи теорията" и научна страна, която защитава въпросната теория. След представянето на "доказателствата" винаги, в 100% от случаите, без изключение, се оказва, че те са празни приказки, на незапознат човек, който се води не от сведенията, а от емоцията. Думи като "моето твърдение е също толкова "теория", колкото вашето", са често срещани.
Теория във всички области на науката, с изключение на математиката, е най-силният статут, който едно обяснение може да има. Теорията не е просто случайна хипотеза, която някой произволно е изказал. Вече сме говорили за това как не всяко твърдение е абсолютно равносилно на всяко друго. Теориите в науката са обяснения, които са логически изведени от експерименти и наблюдения, предсказват резултатите на бъдещи експерименти и наблюдения, и са опровержими, в случай че тези бъдещи резултати не съвпадат с очакванията. Стъпките за формирането на една теория са прости. Първо, според начални сведения, било то от експерименти или от наблюдения, се формира хипотеза, която ги обяснява логически, и/или с помощта на други, съществуващи и утвърдени теории. Хипотезата трябва да може да бъде проверена с бъдещи експерименти или наблюдения. После, получават се нови сведения, които съвпадат с предсказаните от хипотезата. Постига се консенсус сред специалистите, че алтернативни хипотези (ако съществуват) са отхвърлени. Тогава първоначалната хипотеза се издига в теория. Благодарение на научния метод - най-мощносто средство в ръцете (или може би в ума) на човека - можем да твърдим, че за всяка смислена цел в не строго научен разговор, съждението "Х е теория" е равносилно на "Х е истина". Наистина можем да сме сигурни, че ако Х е научна теория, то тя е подкрепена от огромно количество доказателства.
Понякога сведенията и доказателствата за теорията стават толкова много, толкова убедителни и толкова лесно достъпни, че всички забравят, че това е "само теория". Почти всеки не би се и замислил, че теорията, че Земята, на която живеем, е сферично тяло, тежащо шест хиляди секстилиона тона, в орбита около звезда, също сферична, тежаща около триста и трийсет хиляди пъти повече, може да не е вярна. Предубеждения, неразбиране и емоции, все пак са причината десетки хора да бъдат изгорени на клада за поддържането и.
В науката няма място за лично мнение и чувства. Чувствата може да са подходящи, когато става въпрос за мотивация или общуване, но са неприложими за фактите. Фактите не се променят от чувствата ни към тях. Когато емоциите и безпочвената вяра водят разсъжденията, се постига обратният ефект. В науката сведенията водят до приемането и отхвърлянето на хипотези, а в религията хипотезите водят до приемането и отхвърлянето на сведения. Е, кое е по-достоверно?
------------------------------------------------------------------------------
"Глинена вяра"
Написано от Таня Владимирова
"Трябва да ви кажа истината. Когато става въпрос за простотии – големи, първокласни простотии, шампионът на всички времена по лъжливи обещания и преувеличени твърдения – това е Религията! Помислете за момент. Религията е убедила хората, че има един невидим човек, живеещ на небето, виждащ всички, какво правят, всяка минута и всеки ден. И този някой има специален списък от десет неща, които не иска да правите! И ако случайно направите някое от тях, той има специално място, на което да ви прати, пълно с огън, дим и мъчения, на което вие ще крещите, ще се задушавате и плачете, до края на дните си. Но, иначе... Той ви Обича!"
Джордж Карлин
Някои психолози твърдят, че човек има нужда от вяра. Те казват, че тя е нещо като малко моторче, което го движи напред. Захранва го с оптимизъм, който го кара да мисли положително. А мисленето определя поведението на човек. И така системата се затваря. Моторчето се върти. Човек се развива, открива и създава нови технологии, достига далечни планети... И именно тук се намесва великата илюзия. Илюзията, че тази нужда прави Религията необходима. Необходима, защото именно тя ни учи на вяра! О СВЕЩЕНА ПРОСТОТА!
Ключът тук е вяра без никава мисъл. Не е нужно да мислите - това ще ви разконцетрира и накара да тръгнете в грешна посока. Просто вярвайте! Вярвайте в това, че някой седи и ви наблюдава денонощно. Не, няма начин това да не ви доведе до положителни мисли (и никакви мърсотии под одеалото – той вижда и това)! И да, оптимизмът определено се поражда от твърдението, че човек е нодостоен, лош и изваян от недостатъци. А ако си ударите и по няколко камшика на голо или се съгласите да се опашете с експлозиви и да пийнете кафе в съседния парк, мисля че няма шанс да не вземете великото учение със шест.
И не забравяйте задължителната вяра в спасението. Спасението е нещо като диплома за вяра. Скъсат ли те на защитата – няма спасение за теб! Никакви бонбони и подаръци за коледа. Дишаш и вярваш, молиш се на тоз, дето гледа за това, че си човек и плюeш в кафето на шефа, защото теб вярата те извисява и няма начин да те накажат за това. Вечерта може да понабиеш жената, но нали ще те спасяват – няма проблеми. Велико нещо е религията, ей! Без нея вярата щеше да е безсмислена нужда на човешкия индивид, която, съчетана с мислене, го кара да открие, че планетата земя е кръгла. Нямаше да имаме велики истории за чичковци, разделящи водата или възкръсващи. Нямаше да има изгарания на хора, обвинявани във вещерство, самовзривяващи се типове по метростанции и самолети, кацащи в небостъргачи.
От това има нужда човек. Учение, което да твърди, че той е глинено нищожество, да го учи да вярва. Да прикрива всички направени гнусотии с това, че те е трябвало да станат, защото някакъв летящ дядка е решил това. Да те оставя да убиваш, просто защото ако се молиш и поднасяш заклана коза всяка вечер, ще бъдеш спасен. Спасен от какво?!
Признавам, аз съм човек. И може би лош човек, бягащ от своето спасение – невярващ или "неверник", така, както великият учител – религията – учи. Не искам да се спасявам. Не искам да вярвам, че съм недостойна. А като имам нужда от летящи килимчета и хора, живеещи в облаците, обикновенно чета приказки. Имам голямо въображение, и големи надежди. И понякога не забравям да мисля, докато вярвам, че аз съм една от щастливките, живеещи на тази планета. Затова, моля ви – оставете ме неспасена ...
--------------------------------------------------------------------------------------------------
"Псевдогени: останки от славно минало"
Написано от Kалин Наров
Широко разпространено заблуждение е, че биологичната еволюция е прогресивен процес, явление, при което новите форми са по-съвършени и сложни от предходните. Според тази представа, биологичната еволюция често се изобразява като стълба, в чиято основа се намират най-просите организми (бактерии, протисти) и, придвижвайки се към върха, организмите се усложняват – появяват се първите многоклетъчни организми, след това първите организми с тъкани и органи, с поведение, и накрая, на върха, стои човекът в цялото си величие и блясък.
В действителност обаче, явленията в живата природата далеч не са толкова праволинейни и тенденциозни, а опростяването на структури и функции в хода на еволюцията е широко застъпен процес. В последните две десетилетия се установи, че това с все сила важи на молекулярно ниво, у всички досега проучени организми.
Отдавна е известно, че гените са централни носители на наследствеността. Всеки ген представлява участък от ДНК, който съдържа информацията за синтеза на полипептидна (белтъчна) верига или некодираща протеин (белтък) РНК молекула. Пътят от информацията, съдържаща се в ДНК (т.е. гените), до синтеза на функционално активен протеин, се нарича генна експресия. В този процес, посредници между ДНК и белтъците са РНК молекулите (информационни РНК-и – презапис на гена за конкретна полипептидна верига върху РНК; рибозомни РНК-и – участват в структурата на рибозомите; транспортни РНК-и – къси РНК молекули, които са посредници в трансфера на информация от информационна РНК към изграждащата се полипептидна верига, именно транспортни РНК-и носят аминокиселините (това са градивните единици на белтъците), нужни за синтеза на конкретна протеинова верига в рибозомите; и не на последно място – няколко класа РНК-и с регулаторни функции).
През последните десетилетия, при изследване геномите на различни видове, са открити особени структури, наречени псевдогени. Това са гени, които в резултат на натрупани мутации са се превърнали в нефункциониращи участъци от ДНК. Необходимо е обаче да се направят няколко уточнения. Първо, псевдогените са неактивни копия на гени, с непроменена функция, които се намират заедно с тях в генома. Второ, под "нефункциониращи" се има предвид, че псевдогените не кодират функциониращ протеин, като повечето от тях дори не се превеждат в РНК. В известен смисъл, псевдогените са молекули-фосили, намиращи се в генома на всички изследвани досега видове: от бактерии до бозайници, включително и човек.
Псевдогените са структури, които в миналото са били функциониращи гени. Тогава възниква въпросът, "Как интактни гени се превръщат във фосили, и как е възможно естественият подбор да не отстрани такива елементи от генома, т.е. как отборът е "позволил" тези гени да "оцелеят” досега?". Поставеният въпрос очевидно е многокомпонентен и изисква такъв отговор. По отношение на възникването на псевдогените, това може да се осъществи по два механизма. Някои от псевдогените се формират при дупликация на изходен ген: едното от копията продължава да изпълнява функциите на гена - предшественик (поради силното селективно действие на естествения подбор), а другото е свободно да мутира в по-голяма степен, с по-висока скорост, тъй като е "невидимо" за отбора, то не е необходимо за организма. Когато мутациите засегнат критични участъци от допълнителното копие, то може да се превърне в псевдоген.
В редки случаи обаче, допълнителното копие не остава "незабелязано" от отбора. Това се наблюдава, когато то, изменено от случайни мутации, придобива нова функция, увеличаваща шансовете за оцеляване на организма. Тогава новото копие се подлага на положителен отбор и се запазва активно.
Голяма част от псевдогените се формират при явление, наречено ретротранспозиция – информационната РНК на даден ген се копира обратно в ДНК (обратна транскрипция) и ДНК копието се интегрира на ново място в генома, например в друг ген, като често по този начин прицелният ген се поврежда. Не прицелният ген обаче е псевдогенът в случая, а самото копие на ДНК. Защо? Поради факта, че е копие на РНК, този "нов ген" не притежава критично-важни елементи за собственото му функциониране, т.е. такива псевдогени не могат да се транскрибират в РНК (с малки изключения). И отново, тъй като са копия на непроменени гени, тези псевдогени са "невидими" за естествения отбор и се запазват в генома.
За гените с все сила важи изразът "Или използваш даден ген или го губиш!". Гени, които поради една или друга причина не са вече необходими, дегенерират и се превръщат в псевдогени, след което настъпва момент, при който някогашните псевдогени дотолкова "ерозират", че вече дори не могат да се разпознаят като останки на гени!
След краткото описание на механизмите за образуване, ето и няколко интересни примера за псевдогени в природата.
Способността за възприемане на цветове при животните, се дължи на присъствието на протеини, наречени опсини. При гръбначните животни има няколко типа опсини, като всеки се кодира от определен ген. Много от приматите в групата Catarrhini (приматите в Африка и Азия, вкл. и човекът, но без лемурите и др. Prosimii) експресират в ретината 3 различни опсини: SWL (максимум на поглъщане в синята част от спектъра), MSW (максимум на поглъщане в зелената част от спектъра) и LWS (максимум на поглъщане в червената част от спектъра). Такива животни притежават трихроматично зрение. Маймуните от група Platyrrhini (южноамериканските примати), както и Prosimii (лемури, лорита и др.) имат два опсина – SWS и MWS/LWS, т.е. те притежават дихроматично зрение. Всеки от тези белтъци се експресира върху отделен тип колбичка. От физилогични и молекулярно-биологични изследвания се знае, че първите бозайници не са възприемали много от цветовете. Това не е и било нужно, тъй като те са водели нощен начин на живот. По-древните предшественици на бозайниците обаче са притежавали много добро цветно зрение. Това се доказва от факта, че SWS, MWS и LWS, а също и други, допълнителни опсини, са открити у миноги, костни риби, гущери, птици и др. Повечето бозайници обаче притежават един SWS ген и един MSW/LSW ген. В еволюцията на някои от приматите, генът за опсин MWS/LWS търпи дупликация, и така се формират двата гена за MWS и LWS. Tова събитие дава възможност на тези примати, включително и човекът, да възприемат богато разнообразие от цветове.
Но да се върнем към псевдогените. У някои маймуни от Platyrrhini, като сем. Aotidae, SWS-генът се е превърнал в псевдоген – натрупал е множество мутации, една от които води до преждевременна терминация в синтеза на полипептидната верига. Маймуните от тази група водят нощен начин на живот, и очевидната причина, поради която естественият отбор е позволил "загубата" на този ген е, че генът е станал ненужен. В тъмнината на нощта възприемането на цветове е изключително трудно. Поради това SWS постепенно дегенерирал и загубил своята функция.
Подобна дегенерация на SWS (но в различни участъци) се наблюдава при много дълбоководни риби; лемури, активни през нощта; китове; някои гризачи и други.
В генома на човека също са установени много псевдогени. Например при човек, а и останалите бозайници, способността за възприемане на миризми се дължи на експресията на гени за олфакторни (обонятелни) рецептори (ORGs) , разположени в клетъчната мембрана на специализирани рецепторни клетки в участък от носната лигавица. В генома на мишката (Mus musculus), както и в този на човека, има приблизително 25 000 гена. Гените за олфакторни рецептори формират най-многобройното генно семейство и при двата вида. В мишката това семейство наброява около 1 400 гена, всичките функциониращи. При човек, броят на тези гени е приблизително същият, но с тази особеност, че повече от половината не функционират, т.е. повече от половината са псевдогени – повече от 700! Обърнете внимание на следните стойности: при човек над 50% от ORGs са псевдогени; при останалите хоминиди това число е приблизително 33%; при Cercopithecidae (африк. и азиатски майнмуни) около 29%; а при гризачите, лемурите и южноамер. маймуни, около 18% от ORGs са псевдогени. Moже да са направи заключението, че колкото по-добра способност за възприемане на цветове имат бозайниците, толкова по-голям процент от техните ORGs не функционират. Приматите с трихроматично зрение имат по-ограничен спектър от разпознаваеми миризми, в сравнение с дихроматите, поради по-голямата редукция в броя на активните ORGs, което пък е резултат от отслабване на отбора върху тези гени.
Освен ORGs, при човека има множество други примери за псевдогени. Например генът MYH16 кодира миозин, който се експресира специфично в темпоралните мускули (отстрани на черепа) при много бозайници. Темпоралните мускули имат важна роля за движението на долната челюст в процеса на хранене, и са особено добре развити при животните, консумиращи твърди и жилави храни. Но при човека, както може би се досещате, MYH16 е псевдоген. След като ранните хора преминали към друг режим на хранене, с по-меки и термично-обработени храни, необходимостта от добре развити темпорални мускули отпаднала, а от там отпаднала и необходимостта от този тип миозин. Важно е да се поясни, че дегенерацията на MYH16, и на псевдогените като цяло, не е насочен, стимулиран от някаква цел процес, а постепенно натрупване на повреди, които ако бяха настъпили в нужен ген, биха били веднага остранени от естествения отбор.
Сред големите генни семейства на имуногобулините и глобините при гръбначните животни, също има псевдогени.
В някои случаи, превръщането в гени-фосили може да обхване цели каскади от гени. Така например, при повечето дрожди основен източник на въглерод и енергия е глюкозата. При недостиг на глюкоза обаче, дрождите активират метаболитен път за усвояване на галактоза. Този процес включва четири последователни стъпки, всяка катализирана от определен ензим. Всеки ензим се кодира от даден ген. Целият процес се намира под контрола на още три гена. Общо 7 гена са необходими за усвояването на галактоза при недостиг на глюкоза. При дрождите от вида Saccharomyces kudriavzevii, които обитават бедни на галактоза почви в Япония, всичките седем гена, така необходими за галактозния път, са изключително повредени – от тях са останали едва разпознаваеми парчета, т.е. и седемте са се превърнали в псевдогени!
Природата, както винаги, предлага и още по-фрапиращи случаи! Бактерията Mycobacterium leprae, причинител на лепрата, е еволюционно близка до друга познайница – Mycobacterium tuberculosis, която, както ясно говори името, е причинител на туберкулоза. М. tuberculosis притежава около 4 000 функциониращи гена в генома си и само 6 гена-фосили. За разлика от нея, M. leprae, която е облигатен вътреклетъчен паразит, притежава около 1 600 интактни гена и приблизително 1 100 гена-фосили. От изложеното следва, че M. leprae е изгубила около 2 000 гена в хода на еволюцията при адаптирането си към вътреклетъчен, паразитен начин на живот!
През последните години се установява, че някои "псевдогени" са функционално активни. Част от тях контролират функцията на информационни РНК, например. Но тъй като по дефиниция псевдогените са гени, чиито протеини не се експресират (или ако има синтез, то полипептидната верига е с абсолютно различна аминокиселинна последователност или твърде скъсена), фактът, че тези "псевдогени" имат все пак някакви функции, налага необходимостта те да не се класифицират като псевдогени, а като съвсем нормални информационни единици.
В заключение може да се добави, че е любопитно как привържениците на интелигентния дизайн и креационистите биха обяснили присъствието на нефункциониращи гени (у някои видове с хиляди!) при всички организми, които според техните представи, са "разумно и предвидливо построени от всемогъщ създател, като всеки елемент, всяка структура си има предназначение".
Е, както видяхме в действителност, не всички структури функционират и имат предназначение.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Опровергайте съществуването на Бог"
Написано от Борислав Станимиров
Често повдигана тема от религиозните хора, които искат да оправдаят вярата си, е опровергаването на Бог - доказателство, че Бог не съществува. Обикновено в духа на "Аз не мога да ти докажа, че Бог съществува, но ти пък не можеш да докажеш, че не съществува. ", като понякога се стига до "Заради предното твърдение, атеизмът се базира също толкова на вяра, колкото самата религия." Опровергаването на Бог наистина е невъзможно, но... не е и нужно.
Тази теза изхожда от презумпцията, че всяко твърдение е равно по сила на всяко друго. Естествено това не е вярно. Не е необходимо всяко едно твърдение да бъде опровергано, а да бъде доказано. Съдебната система на свободните държави работи така и ние сме щастливи с нея. Ако бъдете обвинени в престъпление, не трябва да доказвате невинността си, а обвинителите трябва да докажат виновността ви. За щастие не могат да ви вкарат в затвора само за това, че нямате алиби. Иначе едно престъпление би имало милиони заподозрени. Науката работи така и ние сме щастливи с нея. Ако имате нова научна теория, трябва да покажете какви експериментални или изследователски резултати са ви подтикнали към изказването и. Иначе, за щастие, никой няма да ви обърне внимание и да пилее усилия и пари в развиването и или опровергаването и. Ако опонентът ни се замисли, ще види, че ако изключи религията, самият той мисли по подобен начин за света. Има редица твърдения, които сатирично илюстрират безсмислеността и неинтуитивността на тезата за Бог. Едно от най-популярните е Чайникът на Ръсел. То гласи, че има порцеланов чайник, който се върти в орбита около слънцето между орбитите на Марс и Юпитер от няколко милиарда години. Това твърдение е също толкова недоказуемо за съвременната наука, колкото съществуването на Бог. В наши дни няма как да проверим това невъобразимо огромно пространство за нещо толкова малко като един чайник. За това той не съществува. Нарочно използваме толкова силен израз. Ако трябва да бъдем педантични, бихме могли да кажем, че шансът да съществува е толкова микроскопичен (но все пак има шанс: както атомите биха могли да се наредят в планета, така, но с много, много, много по-малка вероятност биха могли да се наредят и в чайник), толкова микроскопичен, че мисълта той да повлияе на живота ни е просто абсурдна. Това всъщност е и дългият начин да кажем, че нещо не съществува. Следователно, накратко, научно погледнато Бог не съществува.
Ако, все пак, детайлизираме общото "Бог" до християнската троица, еврейския Яхве, или мюсюлманския Аллах, нещата стоят по различен начин. Повечето им характеристики и предполагаеми деяния, описани в свещените книги, могат да бъдат опровергани. Например, съществуването на който и да е от тях е обвързано с логически парадокси. И тримата претендират за всемогъщие (омнипотентност), което е логически невъзможно. И тримата претендират както за всезнание (омнисценция), така и за свободна воля у хората, създадени от тях, което също е логически невъзможно. Създаването на хората и животните за дни също се оказва грешно твърдение, както ни показва теорията на еволюцията. Ноевият ковчег, раждането от девственица, шест хиляди годишната земя... има десетки.
Философски и логически необикновеното твърдение че съществува Бог има нужда от необикновени доказателства, особено в светлината на гореспоменатите пропуски на религията, които напомнят на приказката за лъжливото овчарче. Поради липсата на необикновени (или каквито да е) доказателства, единственото правилно действие е да не вземаме под внимание теорията за Бог; по същия начин, по който не вземаме под внимание Чайника на Ръсел или всяко едно налудничаво твърдение, което може произволно да хрумне на всеки един човек. Въпреки че не можем педантично да покажем, че той не съществува, за всяка една практическа цел това е така. Не се изисква никаква вяра за да отхвърлим безпочвените хрумвания на хора от каменната ера. Това е просто в синхрон със здравия разум.
--------------------------------------------------------------------------------
"Облогът на Паскал"
Написано от Борислав Станимиров
Облогът (или гамбитът) на Паскал е често повдигана тема в религиозните спорове. Той представлява следното твърдение:
Бог или съществува или не. Ако той не съществува, няма значение дали сме вярвали в него или не. Смъртта ще си е смърт. Ако, обаче, има Бог, и ние не сме били вярващи, ще бъдем подложени на вечни мъчения в Ада. За това, естествено правилно е да вярваме. Само така няма какво да загубим.
На някои хора се струва, че това твърдение подкрепя вярата в Бог. И наистина, на пръв поглед залагаме на нищо или рай, срещу нищо или ад. Лесен избор, нали?
Е, изборът е лесен, но не този, който Паскал защитава. Вижда се, че твърдението е цинично, до известна степен меркантилно, неточно, и, във всеки случай, доста далеч от "духовното", което използват религиозните хора, а много близо до материализма, който отричат. Бихме могли направо да си кажем, че е грешно.
Паскал някак си априори решава, че религията е ясна. Неутрално погледнато това е безпочвено и, даже, нагло допускане. Защо Християнството (което без съмнение се защитава тук) да е по-вероятно от Исляма или Юдаизма или която и да е от хилядите религии, появявали се на земята? Ако Ани, например, вярва в Исус, а Борис не вярва в никой Бог и Ислямът се окаже истината, и двамата ще идат в един и същи ад, нали? Това, че някой вярва в един Бог, не значи, че ще избегне ада на друг.
Имената, които ползваме - Християнство, Ислям - са недостатъчни, за да се види детайлът и разделението на стотици деноминации на всяка една широко практикувана религия. Всяка от тези деноминации смята, че другите ще идат в Ада. Със следващата история можем доста добре да илюстрираме какво всъщност е положението:
Един човек, разхождайки се вечер, минава по един мост и вижда друг човек, който очевидно смята да се хвърли през моста и да се самоубие.
- Спри! Не го прави! - казва първият.
- Защо? - пита другият.
- Е, има толкова много неща, заради които си струва да живееш.
- Какви?
- Ами... религиозен ли си или атеист?
- Религиозен.
- Аз също. Католик ли си или Протестант?
- Протестант.
- Аз също! Епископален или Баптист?
- Баптист.
- Еха! Аз също! От Баптистка църква на Бог или Баптистка църква на Отеца?
- Баптистка църква на Бог.
- Хаха. И аз! От Оригиналната Баптистка църква на Бог или от Реформираната Баптистка църква на Бог.
- Реформираната Баптистка църква на Бог.
- И аз! От Реформираната Баптистка църква на Бог, реформация 1879 г. ли си или от Реформиранта Баптистка църква на Бог, реформация 1915 г.?
- Реформираната Баптистка църква на Бог, реформация 1915 г.
Тогава първият човек възкликва:
- Гний в ада, еретична свиньо! - и го бута през моста.
Не е кой знае какво преувеличение. До ден днешен Протестанти и Католици се избиват едни други в Ирландия, всеки убеден във Рая, който го очаква и Ада, който очаква другия. Та къде са сведенията за това коя религия да изберем? Някои хора твъдят, че ги имат. Ясно е обаче, че за незаинтересования наблюдател такива няма, а всички религии и деноминации са с равен шанс за вярност. Та, ако за момент бъде допуснато, че и шансът нито една религия да не е вярна е равен на останалите (а това не е така), се вижда, че от двете страни на залога има не 0 и 1/2, а 0 и 1/10000. Две доста близки числа.
"Но, добре" - може би ще каже Паскал - "все пак даже и едно на милион да беше, шансът е по-добър от нула". Това вече е меркантилното и търгашеското в случая. Да заложи живота си, за да спази задгробната си кожа. Защото не е вярно, че при избора на религия не се губи нищо. Човек губи именно живота си. Вместо да го използва, за да се радва на света, да открива тайните на вселената, да обогатява познанията си, да е щастлив и доволен през краткия момент, в който може, той се заробва с ограничаващи мисълта суеверия, които пречат на развитието на личността, пречат на развитието на човечеството, пречат на свободата на словото и мисълта, създават вражда за повърхностни разлики в мнението и потискат почти всяко поле за изява. Залага живота си за шанс по-малък от 1/10000. Ако религията се окаже грешна, всяка минута, прекарана във вяра, молитва, църква... е просто пропиляна. Това не си струва.
Все пак обратно към това 1/10000. За да го получим допуснахме, че има 9999 религии (а те са повече) и равен по вероятност с тях атеизъм. Атеизмът, обаче, не е равен по вероятност със другите религии. Има много начини, по които може да бъде подхваната тази вероятност, но ако използваме само философия и аритметика, без да навлизаме в същината на научния метод за доказателствата, можем да покажем, че той има поне 50% шанс за вярност. Причината е проста. Той отхвърля всички религии, без да дава преференции към която и да е. Към 9999 религии може да бъде добавена нова, със също толкова доказателства. Ето я:
Светът и вселената са създадени от Летящо спагетено чудовище. Трябва да вярваме в него и да се молим да бъдем докоснати от Неговия макаронен крайник.
...и още една, и още една... до безкрайност. А атеизмът отхвърля всички наравно. Щом от едната страна може да бъде прибавяно до безкрайност и тя продължава да бъде еднакво противоположна на другата, това значи, че двете страни са равнопоставени. Ако филсофът Паскал можеше да прочете това, щеше да види, че залага единствения си живот за микроскопичния шанс да получи рай.
Циничността на твърдението обаче не приключва дотук. То допуска, че великият, всеможещ, всевиждащ и все [поставете произволно деятелно причастие тук] Бог може да бъде излъган с едно просто заявление. Когато един човек не вярва в Бог, той прави така заради липсата на доказателства. Някои хора мислят, че е хубаво да се вярва за много повече причини от едно просто спасяване на задника (на душата) си. Някои хора искат да вярват, но просто не могат, защото могат да мислят. Ако твърдението на Паскал цели да убеди тях, то много принизява Бога, когото защитава. Ако такъв човек попадне пред хипотетичния Бог и каже "Ето, Боже, аз ходих на черква, палех свещи, молех се", всевиждащият Бог би трябвало да отговори "Но ти не вярваше. Ти правеше това заради малкия, според теб, шанс да спасиш душата си. Сега си озадачен, че религията ми все пак се оказа вярна, но щастлив за това, че си я спазвал. Обаче религията ми иска вяра, а не лицемерие."
В крайна сметка гамбитът на Паскал е един остарял аргументативен похват, който няма как да се защити в наши дни. Религията не е нещо, което се подразбира. Ограниченията на религиозността не си заслужават на фона на пълното удоволствие от живота. Вярата не е нещо, което се постига с желание за вяра.
------------------------------------------------------------
"Златната среда е правилното решение"
Написано от Борислав Станимиров
Аргумент, често изказван от слабо религиозните хора, които искат да се разграничат от фундаменталистките вярвания е този, че между атеизма и фундаментализма единствено "златната" среда е вярното решение. Заемането на (привидно) умерена позиция е широко използвано и хвалено от Аристотел и играе важна роля в неговата теория на етиката. Привидно, това е едно полезно и безболезнено решение. Привидно...
Ако спорът е за това, дали религията е вярна или не, заемането на "балансирана", средна позиция е безсмислено. Също толкова, както ако спорим дали две по две е четири или седем, заемането на позицията, че е пет и половина. Съществува тенденция да се смята, че ако има спор между две крайни твърдения, вярното е винаги някъде по средата. Самите медии се държат така, като че ли "умереното" или "центристкото" мнение са винаги по-добрият избор от страстно и твърдо защитаваните идеи, независимо дали тези идеи са рационални или верни. Марк Върнън в "Гардиан" пише, че едва ли не споровете между религиозни и нерелигиозни трябва да се игнорират, защото те биха накарали хората да вземат нечия страна. Ужасно, нали?
Абсурдно е да се смята, че нещо, което е или вярно, или не, може да бъде решено със заемането на средна позиция. Пък и какво значи да се заеме средна позиция с религията? Да се отхвърлят някои елементи на догмата, но да се оставят други? Тук обаче липсва каквото и да е основание да предпочетем някои неща пред други. Ако разгледаме християнството, да вярваме ли в това, че светът е на 6000 години? Да позволяваме ли на жените да говорят? Да убиваме ли непослушните деца с камъни? Няма някакво обяснение от религията, което да ни кара да отхвърлим именно тези неща. Но това е и друга тема...
"Златната" среда е още едно твърдение, което, изведено от контекста на религията, става много трудно за защитаване. Ако предложите на борците за освобождение на Бъглария умереното решение всеки ден - от понеделник до четвъртък - да сме свободна държава, а от петък до неделя да сме пак част от Османската империя, те биха ли приели? Или може би по-доброто е северна България да бъде свободна, а южна - не? Реално съществувало предложение от годините преди гражданската война в САЩ, известно като Компромисът от 1850-та е било: "за да се спрат тези дрязги и спорове около робството, нека със закон се определят определена бройка щати, в които да няма робство, а останалите да си продължат по старому". Ако сте роб, това не е особено приятна новина. Любопитно, но и самата Библия съдържа пример за това как средното решение може да бъде абсурдно. Това е притчата за Соломон, в която две майки претендират за едно дете. Царят решава да бъде неутрален и предлага да съсече детето с меча си, и да даде на всяка майка по половин дете.
Това, което трябва да се смята за важно при вземане на решение, било то крайно или центристко, са аргументите и доказателствата, които подкрепят едната или другата страна на въпроса. Само те трябва да накланят везните. Ако има достатъчно убедителни такива, в която и да е от двете посоки, вероятно центристкото решение е удачно. "Златната" среда не е валиден аргумент. Заемането на средна позиция само заради самото заемане на средна позиция е нелепо действие, което почти винаги само ще създаде нова крайност спрямо по-рационалната и по-добре аргументираната от двете предишни.
Topic: Атеистично (Read 3352 times)