[MSL]

 Ами чатя тук с една студентка, която казва, че се притеснявала за изпитите си утре в един ВУЗ, та моята гледна точка се синтезира в това: (давам на китайски и на английски почти дословни цитати, без да претендирам за перфектен английски и още по-малко - за перфектен китайски; важното е, че се разбираме!):

Don't worry! After a certain graduation, there are not many people, who care about the tests you past. If you haven't own company, your income will be almost the same; an average. For example, look me: I'm a philosopher, I can use a few languages, etc., but my salary was the same as my other ex-colleagues (a common Canadian worker, an Australian journalists, etc.)
The bosses don't like to pay. They doesn't care much about your major, knowledge, university. So, to be honest, if you haven't money, if you haven't a company, if you haven't rich parents and if you haven't a rich husband, then probably you will be poor all the time. (So -- worrying about the tests isn't useful.)

别担心！ 毕业后没有那么多人关你的考试. 如果你自己没有公司，你的工钱是差不多一样的。看我：我是哲学家，我会几种语言，等等，但是我的以前的同事们（普通的加拿大工人，澳大利亚记者， 等等)' 的工资跟我的是一样的。老板们不太爱付钱。他们（老板们）不太关你的专业，你的智力，你的大学。所以，说实话：如果你自己没有钱，没有公司，没有富有的父母，没有富有的老公，你大概一直是个穷人。（所以担心考试--没有用。）

Сега ще направя и едно преводче на български, за тези, които не разбират добре нито английски, нито китайски: "Не се тревожи! След като се дипломираш няма да има много хора, които да ги е еня за твоите изпити. Ако ти самата нямаш фирма, заплатата ти ще е почти една и съща. Виж ме: философ, използващ няколко езика и пр., само че предишните ми колеги (канадски работник, австралийски журналист и др.) вземаха същата заплата като мен.
 Шефовете (работодателите) не обичат много-много да дават пари за заплати. Те (шефове; работодатели) не се интересуват много от твоята специалност, знания/познания, завършен университет. Така че, да си кажем правичката, ако ти самата нямаш пари, нямаш фирма (бизнес), нямаш богати родители, нямаш богат съпруг, то най-вероятно ще си останеш завинаги бедна. (Така че притесненията за изпитите са безполезни.)"
 
 Това е синтезирана мисъл - разбира се, че има нюанси, изключения и пр. Например някои работодатели много залагат на завършения ВУЗ, други - на опита (стажа) и пр. Основната ми мисъл е, че по-добре с ВУЗ, отколкото без ВУЗ (макар че завършен колеж или университет не ти осигурява автоматично добра работа, камо ли забогатяване), но престараване и притесняване за конкретните изпити и оценки си е излишно натоварване на психиката, което не е добре за здравето. Аз, примерно, съм се притеснявал за изпит по "Философия на Средновековието и Ренесанса". Взех го успешно. Някои го взеха по-добре от мен, някои го взеха по-зле, някои даже не го и взеха. И сега мислите ли, че някой от тези, които ще иска да му работя нещо ще ме пита "Абе, младеж, ти колко си изкарал на изпита по "Философия на Средновековието и Ренесанса"?", а? Едва ли ще има работодател, който да знае, че аз съм учил точно такава философия, камо ли да се интересува аз на този изпит 4-ка ли съм изкарал, 3-ка ли, 5-ца ли... Добре че още по онова време ми просветна, че много-много файда от оценки няма и затова не съм се явявал на поправки за по-високи оценки - всички изпити съм ги вземал успешно (от един даже бях освободен с отличие), но ако не съм имал 6-ца, то въобще не съм се притеснявал и да се тормозя да ходя пак! Даже и единственият път, когато имах 3-ка, пак не съм си и помислял за поправка, защото просто ми е било добре, че съм минал изпита! Накрая завърших с общ успех над 5-ца (и под 6-ца, както се подразбира), което не е никак лошо, но и с 3-ка да бях завършил и с 6-ца да бях - това по никакъв начин нямаше да окаже (и да оказва) влияние върху кариерата ми, работите ми, заплащането ми и съдбата ми (жизнения ми път).

[MSL]

Роботизацията

  Навлизането на роботите в живота е непрестанно. Ежегодно прочитам за случаи на роботизация в нови сектори. Роботите (роботизацията) си има и привърженици, и противници; има и хора, които въобще не се интересуват от нея, разбира се.
 
 

Роботизацията е изцяло положително явление само при комунизма

 Моето мнение по въпроса е, че наистина, когато дадена фирма или частник могат да заменят работниците си с роботи, то те (фирмите, частниците, капиталистите) най-вероятно ще го направят, за да спестят пари от заплати, да избегнат различни отговорности като застраховки и взаимодействия (разправии, например) с персонал. Това (заменянето на хората, работещите) с роботи (или всякакви други неща) при капитализма оказва влияние върху безработицата. Следователно, само в едно (истинско) комунистическо общество, където всичко е обществена собственост (ресторантите - общи, магазините - общи и т. н.), роботизацията ще е единствено положително явление, понеже ще дава повече свободно време на хората (по-малка заетост), които не се нуждаят от заплати (пари), понеже при комунизма всичко трябва да е безплатно.
 Ето и пример за по-голяма разбираемост: Ако имаме 100 души и само 2-ма от тях имат бизнеси (например фабрики, ресторанти, фирми), то 98 човека ще работят на/за 2-ма. Ако двамата решат, че могат да роботизират (автоматизират, компютъризират) изцяло производството си, то 98 остават без работа (ако роботизацията и/или автоматизацията и/или компютъризацията е/са частична/частични, то част от тези 98 ще останат без работа и следователно без заплати, без пари, без средства за съществуване!)
 Да вземем и комунистическият вариант - 100 души и всичко е тяхно, общо. Те работят в различните фабрики, ресторанти, фирми наоколо и изработеното/произведеното си е пак тях, т.е. всичко е обществена собственост. Ако тези 100 човека си роботизират/автоматизират/компютъризират всичко и не им се налага да работят, те няма да пострадат от недоимък, защото пак изработеното/произведеното от роботите/автоматите/машините/компютрите ще е обществена собственост, обща, делена по равно, достъпна безплатно (и свободните хора от труд ще могат да се отдават на повече култура, наука, спорт, развлечения и пр., т.е. за тях това ще е една безпроблемна свобода.)
 Редактирам, само за да добавя една проста и много добра илюстрация за капитализъм-социализъм: (Източник: http://www.theblaze.com/wp-content/uploads/2012/02/capitalism-or-communism.jpg.)

[MSL]

Идеалната жена

  Идеалното е, по принцип, несъществуващо, затова, ако не за идеалните, то поне нека поговорим за добрите жени.

Каква е добрата жена

 Безспорно много от младите жени искат да се развият и да бъдат колкото се може по-добри, да са колкото се може "по-истински", по-успешни и т.н. Обаче какво правят за тази цел много (да не кажа и "повечето") от тях? Залагат на развитието на външността си: фитнес, тен, гримове, дрехи, обувки, бижута, аксесоари дори - не чак толкова нужни пластични операции.
 Те забравят (или никога и не са знаели), че жената (и човекът въобще) не е само тяло и външност. Аз нямам предвид така наречените "душа" и "дух". Това са религиозни понятия, недоказани научно, затова и аз не искам да задълбавам в тях. Аз говоря в смисъл, че човек не е само тяло/външност, но и ум/мислене/психика/познания/поведение. В този научно-материалистически смисъл.
 Грижата за външността (фитнес, миене, къпане и пр.) е важна, но още по-важна е грижата за мозъка (ума; мисленето; знанията; етиката и етикета; поведението...). Затова и е добре, когато младите жени (а и не само те, защото човек се учи и развива, докато е жив) в свободното си от занятия/работа/задължения време отделят време да учат малко повече за (примерно): Хегел, Ленин и др. (философия), Реноар (изкуство), английски, испански, китайски, японски и др. (чужди езици)... Също е добре да отделят повече внимание на местните и световни новини, да понаучат малко геополитика... Всичко това - лека-полека, стъпка по стъпка. Не е казано да се пресилва човек, но все пак, да се учи къде малко, къде повече, защото само чар (чаровност), красота, сексапил не са достатъчни за пълнотата на една жена. Има и други необходими неща като: познания, начина на поведение (етикет и етика), достойнство и пр. (Ако става дума за жена със съпруг и/или дете/деца, тогава вече нещата се усложняват с възпитанието на децата, готвене и друга къщна работа, независимо от това дали е поделена или не със съпруга и/или децата...)
 Така че, в заключение, може да се каже, че идеалната (или - добра) жена е тази, която е хармонично развита. Хармоничното развитие предполага, образно казано, човек да е развит не само в 1-2 отношения: не може да си хармонично-развит, ако само знаеш това и онова, а си затлъстял/-а и не можеш да сготвиш едно ястие. Или пък да си прекрасна в тялото и готвенето, примерно, а да нямаш елементарно понятие от хигиена и познания за действителността (елементарни частици, атоми, молекули, микроорганизми, животни, хора, политическа и икономическа ситуация, културни и научни събития, държави, свят, Слънчева система, галактика, космос...).
 Това е положението.

[MSL]

Удоволствията

Относно различните предикати на удоволствието

  Реших да попиша за различните удоволствия. По-точно казано - за някои различни удоволствия, защото не мисля, че може да изчерпам напълно всички видове удоволствия. Целта ми е, чисто и просто, да се спра на някои интересни комбинации от прилагателни (предикати) със съществителното "удоволствие" - например "съмнително удоволствие" или пък "опасно удоволствие". Мисля че така обяснено е ясно за всички от вас, които бихте чели нещо такова по-философско четиво.
 Започвам, без някаква определена систематизация.
 

Съмнително удоволствие

Съмнително удоволствие е нещо, което може и да не е удоволствие (т.е. да се предполага, че е удоволствие, поради липса на достатъчно информация, но да се окаже, че не е). Също така, съмнително удоволствие, може да е такова (понятието "съмнително удоволствие" да се употребява за такова удоволствие), което е субективно (например яденето на чесън за някои е удоволствие, а за други - напротив).
 

Опасно удоволствие

Опасно удоволствие е лесно за разбиране. Мисля че дори не се нуждае от примери.
 

Философско удоволствие

Това удоволствие може да се разбира и като професионално удоволствие и като по-разширено. Предпоставя доста тълкувания. Едно от добрите и адекватни според мен е, че философското удоволствие е удоволствието от изучаването на (и заниманието с) философия.
 

[MSL]

"Майките им" и "бащите им".

  С узаконяването на еднополови бракове на различни места по света все повече ще има еднополови двойки, които ще имат деца (осиновени или по друг начин, все едно). Та все повече и ще има изрази от рода на: майките му, майките й, майките им, бащите му, бащите й, бащите им.

[MSL]

Пари-свобода

  Слагам един линк към моя статия относно връзката пари-свобода.

[MSL]

Както има затвор защо да няма и неговата противоположност

(анти-затвор, "отвор" или както и да се нарича то.)

  От много години съм го мислил това, а един път даже съм го и дискутирал с колега (философ) една вечер на път към един приятел в краен квартал. Става дума за наказанието и поощрението, за "тоягата и моркова" (това е една метафора). "Тоягата" (наказанието) е ясно - затвор. А защо да няма и негова противоположност (независимо как ще се казва: анти-затвор или, ако щете - "отвор")? Това противоположно на затвора нещо да е поощряващо, възнаграждаващо, а и колкото се може по-масово (а не рядкост от рода на ордените, например); да се дава на хората, които са се показали като добри граждани, добри членове на обществото. Една от идеите какво да бъде това е - безплатни почивки, но конкретните му форми не са толкова важни. Важното е някой ден то да се осъществи по някакъв начин.

[MSL]

За истинското богатство

  Искам да поговорим за истинското богатство (става дума за материалното, паричното, а не за разни духовни богатства).
 Дълги години живеех под наем (издавал съм сигурно пари колкото за половин апартамент, но нямаше как, защото нито имах пари за апартамент, нито получавах наследство). Най-сетне, след тези поредни години даване на "грешни пари", получих достатъчно пари и закупих желания апартамент. Живях така няколко години, поех си малко въздух от наемите, докато не се оказа, че шумът тук става от непоносим по-непоносим (напълни се със съседи отвсякъде, а преди това имаше обикновено само по 1 съсед и не се усещаше дискомфорт). Това бе и основната причина да поискам да продам апартамента и да купя по-нов и/или по-голям, добавяйки малко спестявания от банката. Дотук добре, но се случи нещо, което ме убеди в две неща:

• Инвестирането в недвижима собственост не е най-доброто инвестиране.
• Богатството във всеки един момент от времето е това, което към този момент е ликвидно.

 Ето и как се убедих: Оказа се, че цените са паднали и продавайки сега го продавам на по-малка или по-голяма загуба. Сравних с обяви за продажби наоколо - наистина, няма шега, всички продават доста по-евтино от преди! Намалих от началната му цена (на която го купих тогава) около 25%! Една четвърт по-евтино хич не е шега работа. Обаче и това не помогна, защото вече няколко месеца почти никой не идва на оглед (пък и от дошлите няма никаква полза, защото се пазарят за още по-евтино, направо за "без пари" и на голяма загуба да го продавам или просто не им харесва, което е напълно естествено). Следователно в момента (а може и да се окаже, че не само в момента, но и вбъдеще или завинаги) този апартамент е непродаваем. Е, какво като струва (струваше) много пари? Сега аз мога ли да ги получа тези пари? Не. Мога ли да получа поне 75% от това, което похарчих? Пак не! Е, още ли някой мисли, че инвестирането в недвижима собственост е толкова сигурно, удачно? Ами то не само, че в момента част от парите "отидоха на кино"; "изгоряха", но и въобще не може да се продаде, а продаде ли се ще е на загуба голяма и пак няма да стане бързо. В същото време, мисля си, ако това беше злато, акции или нещо друго поне по-бързо можеше да се продаде и парите да влезнат в движение.
 Така че, да повтора пак: личното богатството във всеки един момент е това което, към този момент е ликвидно.
 Някой да е несъгласен?

[MSL]

Противоположности, видимости…

(От "САЙТЪТ НА ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ
Наука, философия, друго…", 8 май 2010 г.)



Движение-Покой.

Покоят е относителен, част от движението е.

Бяло-Черно.

Бялото е всички цветове заедно отразени, а черното е нито един от тях, липса на отражение, тъмнина.

Всичко-Нищо.

Всичкото е съвкупността от наличните неща без изключение. А нищото просто не е, то е неналичност, нула.

[MSL]

Банах-Тарски изхождат от погрешна предпоставка…

Също от  "САЙТЪТ НА ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ
Наука, философия, друго…", 8 май 2010 г.":

Извадки от споровете ми с привърженици на тезата, че от една топка може да се направят 2 други, напълно еднакви с нея, както доказали Банах и Тарски, мислейки си, че нещата са безкрайни:

1. Аааааааааааа, значи с реални топки не ставало! Ами и аз това си мисля, то ако ставаше така, щеше да става и с луканката. Вземаш една луканка, нярязваш я и после от нея слепваш 2 нови, идентични на нея луканки…И no more hungry. Да, ама не става, защото нещата са крайни.

Запознат съм с постулата, че в една линия, примерно, имало безкрайно много точки, защото “точката била безкрайно малка”, но на такива неща за “безрайната делимост на нещата в дълбочина” не вярвам, особено след като физици, а и философи казват, че на едно ниво няма материя, а почва само енергия. Знам, че точката не е материален обект, но я смятам за нещо атомарно и крайно.

Да си жива и здрава, че ми обясни, че не става дума за истински, а само за идеално-въображаеми геометрически топки, че бях взел сериозно да се замислям как да направим номера и с луканката, щото и тя се състои от “безкрайно много точки”

2. И така…Накрая може да се окаже, че е като с топките на Банах и Тарски - на теория става, щото приели, че имало безкрайно частици (де да имаше от една топка не две, а МИЛИОНИ топки можеше да се направят!), ама на практика - ядец!…

3. Ваня, мерси, но искаше ми се и да разбера дали ти не си на същото мнение като мене, че нищо не е делимо до безкрайност, че Атомизмът в класическият му смисъл е правилен и, точно затова, от една топка не може да се получат две нови еднакви, поради което и от една луканка или лютеница също не могат да се получат две еднакви. Ако нещата бяха делими до безкрайност и съдържаха в себе си безкрайно-много точки то не една, а още безброй много индентични топки биха могли да се направят от една-единствена. Да, ама не става, защото в един момент стигаме до енергия, а не до материални, безкрайно много точки…
Иначе то Лилито сладко било, а аз да не знам…така и можеше да си умра непросветен. А той Ленин си го е казал : “Да се учим, да се учим и пак да се учим!”…

[MSL]

 

Относно миналото

  Да разгледаме миналото. Според мен (и не само според мен) времето е просто една човешка мярка на движението на материята, а не някакво "вещество", "вместилище", "измерение", в което може да се пътува.
 Какво е миналото? Някои смятат, че то съществува като някакво паралелно настояще, където нещата си се случват пак, и пак, и пак... За други пък то въобще не съществува. Аз съм на мнение, че няма паралелни светове; също така и съм на мнение, че миналото го е имало (т.е. било е, а вече не е). При положение, че времето е само мярка за движението на материята (като под движение се разбира всякакво развитие и изменение, а не само просто физическо движение), то минало означава нищо повече от това къде се е намирала Земята, Слънцето, Слънчевата система, Галактиката (и каквото друго там се движи), когато са ставали разни неща. А те са ставали и това лесно се доказва.

Как се доказва, че миналото е било (че е ставало; че го е имало)

 Както писах вече, миналото се характеризира (определя) с това, че е било, станало. Как се доказва това? Лесно и по доста начини. Някои от начините:

1. Следите, които са останали. Например някой е нарисувал преди много години рисунка в пещера. Тя е останала. Това е вид следа.

2. Снимките. Снимаш нещо. Остава като свидетелство, че нещото е било тогава еди-какво си, еди-къде си.

3. Видео. (Или различните филми.)

  Научно-техническият прогрес ни предоставя повече възможности за доказване, че миналото го е имало, ако за някой паметта не е достатъчно доказателство.

[MSL]

Взаимонуждаещите се наука и философия

  За някои философията е наука, за други - не е наука, а за трети е форма на културата (заедно с наука, религия и пр.) Аз я приемам като форма на културата, различна от науката, но и, донякъде, като наука (поне по форма, защото се изучава, вкл. в колежи, институти, университети, а не само в училища).
 Ето и част от чат по темата, от вчера:

- 15:23:50
без връзка с предишните неща, но ти някога беше казвал, че само на научно-проверени теории се доверяваш. Няма лошо, и аз съм съгласен, но трябва да направим уточнението, че говорим за безпристрастна наука. Не за псевдонаука каквато правят ... тук (а сигурно и не само тук, а вероятно дори и по принцип), а също и не за платена наука, която е пристрастна да изопачава резултати, защитавайки интересите на една или друга група хора/гилдия/корпорация.

- (Моя отговор) 17:10:17
То затова е философията: първо да видим дали ПОНЯТИЯТА (изходна база) са верни. Например преди ти четеше някакъв, който наистина имаше диплома за физика, НО изхождаше от ИЗМИСЛЕНИ понятия и правеше НЕВЕРНИ заключения (това в лъженауката - измислят си някакви "нови полета", "нови взаимодействия" и вече те залъгват като в религията, че ако си позитивен, значи ще ти върви, а ако не ти върви, значи не си бил достатъчно позитивен.)
 Второ - самите данни (тук вече е по-трудно, но най-малкото може да се види количеството дали е достатъчно - не може например на база 1000 изследвани да знаеш за цялото човечество. А това често се пренебрегва.)
Трето - интерпретацията на данните (важно е да се познават всякакви логически грешки, например).
Четвърто - сравненията с досега откритото, с наличното, със "здравия разум"; верификацията и фалсификацията (това е метод за проверка на истинността, а не в смисъла на "фалшифициране").
Пето - наистина да се знае кой има полза от това, кой спонсорира изследванията, каква е биографията на изследователите (например зависимости, склонности).

 Най-доброто е, че има научен закон/етика за ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТТА на резултатите. Т.е. то може някой или някоя да публикува глупост, НО ако после седнат още 5-6 колеги и НЕ МОГАТ да възпроизведат същия резултат, а получават друг/други, то явно тя се е издънила! Така ВИНАГИ разбиват на пух и прах разни екстрасенси - слагат ги в лаборатории и ги карат няколко пъти да направят едно и също. Ако могат - значи окей (и пак трябва да се следи добре, да не стане като онази, която пускала незабелязано кристалче сол и лъжела, че влияе на микроорганизмите с "енергия", а те шавали, че им ставало солено.)

 Та, само с наука не може, трябва си и МИСЛЕНЕ (философия), което пък се подобрява от науката (когато не е фалшива), и така нещата в културата/познанието са свързани и навързани.

- 17:11:34
Да... и - да не ти е нахалост писаното - това е екстра да го сложиш на твоята страничка, може да е полезно на някой...

- 17:13:20 (Мой отговор)
Ами то не е доизпипано за страничка, ама може да се сложи с уточнението, че е полупрофесионално и за общата публика (понеже има колеги, които ако седнат за това ще напишат поне 1 книга с 300 страници.)

- 17:16:00
така е, но казаното си е добро за практическа употреба... че на някой дето има нужда може да не му се чете цяла книга

- 17:18:49 (Мой отговор)
Ще го турна след малко...

 

[MSL]

За понятието "жертвите на либерализма"

  Днес разбрах, че унгарският премиер Виткор Орбан е употребил понятието "жертви на либерализма". Съгласен съм, че има основание за използването и въвеждането на такова понятие. Може някой ден да влезне в учебниците по история, а и не само там.

[MSL]

За мечтите, мечтаенето/мечтането, мечтаното и т. н.

  Става дума, че мечтаем обикновено за неща, които нямаме. Ако ги имаме не ги мечтаем (може да ги мислим, но това е различно). Ето и по темата от един скорошен чат. Да се самоцитирам: "А идеализмът е за мечтатели, които (както знаем от психологията) мечтаят, защото не им е добре. Човек на който му е добре, обикновено, не мечтае. Може да има планове, ама не и мечти, надежди кой знае колко... Идеализъм, мечти - чуеш ли - значи по-скоро е някой или някоя, които не са добре... Ако си гладен - мечтаеш да се наядеш. Ако има 100 милиона ПЛАНУВАШ нещо или ПРАВИШ нещо, защото мечтите са реалност."

"Ето по-простичък пример: мечтаеш за идеално момиче. Ако го имаш до себе си - няма да мечтаеш, а ще си правите нещо готино или ще си направите планче утре на кой остров или на кое казино да отидете, на коя опера. Схващаш ли разликата между мечтателство и възможности? /Трябва да сме благодарни на психологията, че е отрила такива неща./"
 Уточнявам, че надежда и мечта не са едно и също и за надеждите беше употребено в по-свободен и неточен смисъл (ясно е, че в чатовете не сме толкова стриктни в изказа, а някои даже и в правописа, но това си е отделен въпрос).
 Така че, пак да добълня и дообясня тук: мечтател или мечтателка са хора, които са с дадена липса - независимо каква е липсата - някои си мечтаят да са богати, защото са бедни; други си мечтаят за мир, защото има много войни и си нямат спокойствие; трети мечтаят за любов, защото са самотни или неудовлетворени... мечтае се за нещо, което не е налично спрямо времето на мечтаенето; мечтаното (обекта на желанието, това за което се мечтае) е някаква възможност (но не и действителност).

[MSL]

Относно реалността и потенциалността на въпросите

  Въпросите (неща от типа на "На колко е равно двеста плюс седем?", "Кога е избухнала Кримската война?", "Колко е разстоянието между Земята и Луната?", "Обичаш ли личи?" и т. н.) са реални, съществуващи, но не всички. Една част са просто потенциални (може да засъщестуват, в бъдещето, а може и да не засъществуват). Пример - през 1810 година въпросът "Къде е роден президента Румен Радев?" още не е съществувал, а и не е можело да съществува, защото тогава дори и да е имало човек, който се казва "Румен Радев", то не е имало български президенти, както и още не е имало държава България (защото през 1810 българските земи са под властта на Османската империя). Така е и с бъдещите въпроси, които в момента не съществуват, но по-натам, ще започнат да съществуват.
 Потенциалността на въпросите се заключава в това, че те могат да започнат да съществуват, но може и никога да не се появят на бял свят. Ето един имагинерен пример: Да речем, че през 2044 година се появи машина за лекуване на всички болести (да я наречем "Панацея 2044"). Ще се появят много въпроси за нея - кой я е изборетил, кога е изобретена, от колко енергия се нуждае, как действа, на какви принципи и т. н. Да, но някои потенциални (възможни) въпроси може никога да не се появят (защото никой не се интересува или защото никой не се е сетил за тях) - например "Колко тежи "Панацея 2044" с точност до милиграма?" или пък "Защо "Панацея 2044" не започне да се прави във всички цветове на дъгата?"
 Въпросите не са уникален случай - същото - за реалността и потенциалността - важи и за отделните думи. Пример - имам една дума на ум. Ако не я споделя, тя ще остане потенциална - неизказана, ненаписана, като в бъдеще може някой да я напише/каже, а може и да не я  (хубав пример е думата нуждология" (наука за нуждите), която ми попадна преди малко, проверявайки дали някой вече не я е създал - видях я в материал на Волен Войнов "НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА"). Това е потенциалността във философски смисъл. Така че, думата до момента, която имам на ум, е била просто потенциална, но не реална; не-съществуваща; несъществуваща. Сега ще я напиша тук и тя ще стане реална, "реализирана", "осъществена", съществуваща, налична: думата е извънземнознание (в смисъл на нещо като космология + астрономия + уфология + екзобиология, примерно).