[MSL]

Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 2

(Продължение)

  Отговорът на въпроса "Кога е възможно съществуването на Добро и Зло?" е: "Тогава, когато имаме най-малко два субекта и въздействие под някаква форма, произтичащо от тях." (Трябва да се отбележи обаче, че в определен момент действие може да произтича и от външни по отношение на субектите причини, действащи на някой субект - напр. природни, които също толкова силно биха могли да помогнатили да навредят. Но, все пак, съществуването на повече от един субект е наложително). Под субект трябва да разбираме всяко мислещо същество до голяма степен. Всеки субект се определя като "добър" или "зъл" ("лош") по своите действия, които той е извършвал от появата си на този свят до момента, в който го определяме. Някой ще каже "Но това са крайни определения! "Добър", "лош", нима може да се залепи едно такова клеймо на който и да било? Все пак, всеки от нас е имал и грешки, и добри дела." Да, но все пак, като добър или лош може да се означи човек, извършил съответно повече добри или повече лоши дела. Нещо повече - съществуват дори хора с нищо добро зад гърба си (напр. затворници с по няколко присъди), както и чисти, обикновени хорица, без каквито и да било провинения (напр. честните монаси).
 Всеки, който е използвал правилно, разумно положителния и отрицателния елемент (компонент) е добър, прав. А да си добър или да си прав означава да си свързан по един или друг начин с Правдата (Справедливостта). Правда! Тази хубава дума е тъждествена на другата прекрасна дума Истина. Ето, посредством езика, ние виждаме връзката - добрият е този, който постъпва правилно в използването на положителното и отрицателното; който работи за Правдата, за Истината, за Справедливостта. Обратно - лош е онзи, използващ неправилно положителното и отрицателното, работещ за Неправдата, унищожаващ Истината и Правилността. Оттук идва и думата грешник (т.е. грещащ, неправилно постъпващ).
 Някои казват, че ако изчезнело Злото, не ще имало и Добро, то (Доброто) ще изгубело смисъл. Това може да се чуе от устата и на посредствени хора, и на авторитетни личности. Но аз смело мога да заявя, че това са глупости и то произтичащи от повърхностно, инфантилно и механично мислене - все едно да кажем, че ако няма черно не ще има и бяло. Но нека обосновем въпроса по-ясно. Ако ти си "човекът, постъпващ правилно" (добър) и си обкръжен от хора добри и зли, то тогава ще постъпваш с добрите положително, а с лошите отрицателно (обратното би било абсурдно). Ако някой постъпва абсурдно, то тогава той ще се отнася към Злото (злите) добре, а към Доброто (добрите) зле. И както виждаме Доброто може да се върши по два начина (които е желателно да са свързани по между си):
 1) Като използваме отрицателното по отношение на лошите
и
 2) Като използваме положителното по отношение на добрите.

 Да предположим, че един ден, както е записано в свещените книги на трите големи религии в света (Будизъм, Християнство и Ислям), Злото бъде унищожено. Тогава Доброто няма да изчезне, защото то ще се използва само по втория начин, т.е. то ще се запази във втория си вариант. Това ще рече, че отрицателният компонент не ще влиза в употреба, с изключение на случаите, когато някой се провини.  Ако вземем предвид идеалния вариант, че с помощта на Всевишния (в религиозния смисъл, за който пиша) въобще не ще има човек, който да се провини, който да предаде установения "Божествен ред" на земята, то тогава, действително, отрицателният компонент не ще влиза в употреба, тъй-като не ще има причини за това (Злото, лошите ще са вече Минало). Разбира се, това не ще означава, че Доброто ще бъде осакатено, напротив, напротив!...Именно това ще бъде най-висшето и най-светло Добро - необкръжено от Зло и съответно използващо само единия от компонентите си - положителния (Злото, лошите, както бе отбелязано, ще са вече само история). В днешно време ние живеем при абсолютно различни условия от тези на първобитно-общинния строй. Въпреки това, всеки един що-годе образован човек познава същността на този строй. И никой не може да твърди, че ако няма първобитно-общинен строй, не ще има и по-висш строй или, че не ще знаем какво е това "първобитно-общинен строй". В Идеалната, Божествена епоха, която може да дойде, Доброто не ще се изгуби, а хората тогава ще имат понятие какво е било това Зло от историята, например.
 Преди да обобщим, чрез схема, начините за извършване на Добро и Зло, искам да отбележа още нещо важно, което се схваща от повечето хора погрешно. Става дума за самите неща от рода на: унищожение, изтребление, убийство, неуважение и пр. Всеки или почти всеки ще каже "Това са лоши неща.", но това не е най-вярното твърдение. По принцип неща от този род, сами по себе си, са нито добри, нито лоши, те са просто неутрални. НЕКА ПОСОЧИМ НЯКОЛКО ПРИМЕРА:
 1) Унищожението, ако бъде "приложено" по отношение на белите дробове на даден човек, заслужаващ да живее, това е Зло и, разбира се, то, в случая, се явява органон на Злото. Така е, няма две мнения по въпроса. Но нима това е всичко? Не, защото ако унищожението бъде приложено по отношение на вируси нападнали същия този организъм, то това вече е Добро, защото се явява органон на Доброто.
 2) Да подложиш на изтребление високо-развити, кротки и хуманни хора е Зло. Затова и изтреблението в дадения случай е органон на Злото. Но да подложиш на изтребление престъпниците осакатяващи децата им, ограбващи родителите им и несправедливо унищожаващи ги, това вече е Добро.
 3) Да не уважаваш добрият човек, който ти носи радост и щастие е Зло. Но да не уважаваш лошия (лицемера, злодея и въобще безнравствения) е нещо наситина добро.
 Мисля, че няма нужда да изброяваме повече. Можем само да дадем три примера с обратния вариант:
 1) Ако обратното на "унищожение" е "поддържане на живота", о тогава да поддържаш живота на белите дробове на онова тяло е правилно, Добро е. Но да поддържаш живота на вирусите, които го убиват, е направо казано - Зло.
 2) Ако обратното на "изтребление" е "благотворно влияние", то тогава да влияеш благотворно на онези високо-развити, кротки и хуманни хорица е Добро. Но да влияеш благотворно на злодеите, на престъпниците е Зло.
 3) Тъй-като обратното на "неуважение" е "уважение", да уважаваш добрия човек е Добро, но да уважаваш лошия е направо едно голямо Зло.
 Ние виждаме колко точно е всичко това, но все пак, могат да възникнат спонтанно два въпроса:
- Нима добрият човек не трябва да използвасамо добрия компонент?
- А как, ако аз искам да съм добър човек мога наистина да отлича добрия човек от лошия човек, за да действам адекватно спрямо тях?
 Мисля, че на първия въпрос вече бе отговорено достатъчно изчерпателно - в настоящите условия, за да бъде човек истински добър, справедлив, той не трябва само да прави положително на добрите, но и отрицателно на злите (например не само да научиш някой как да си вади с честен труд прехраната, но и да сътрудничиш на полицията да залавя престъпниците, за да бъдат заловении и съдени). Едва, когато светът се оттърве от Злото, от неговите носители, добрият човек ще може да действа само положително и да не използва отрицателния компонент (няма да има нужда от това). Това е много добре изказано в легендата за Гесер-хан (разпространена сред тибетци, монголци, буряти, калмики и др.) Великият войн е добър, но той и народът му страдат от злите ханове. Гесер-хан знае,че да използваш оръжие не е приятно, но когато е срещу онези лоши ханове, е вече нещо съвсем друго. Едва, когато всичко идва на мястото си, Гесер-хан заключва всички оръжия, тъй-като в Новия свят, който той създавам те могат да бъдат само вредни за добрите. А кой иска да им вреди?
 На втория въпрос не може да се отговори обемно сега, защото това е обект на един друг разговор, но, накратно казано: за да отличаваме кой е добър и кой - лош, е необходимо да се вслушваме в истински-мъдрите (хора), да не се подаваме на чувствата, да познаваме видовете грешки (и да ги избягваме) и, най-вече, да се стремим да бъдем изключително трезво-мислещи, нормални хора.

 Следва...

[MSL]

Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 3

 (последна част)

 Накрая прилагам фигуративно същността на Доброто и Злото, като искрено се надявам всеки да я запази дълбоко в душата си:

1) S^a ----------->^- S^- = Добър резултат (Добро)
2) S^a ----------->⁺ S⁺ = Добър резултат (Добро)
3) S^a ----------->⁺ S^- = Лош резултат (Зло)
4) S^a ----------->^- S⁺ = Лош резултат (Лош)

Легенда:
S^a - въздействащ (активен) субект
-----------> - въздействие (+ - положително; - - отрицателно)
S⁺, S^- - добър и лош субект
= - "равно на"

 Синтезирана схема:
1. - -----> - -----> +
2. + -----> + -----> +
3. + -----> - -----> -
4. - -----> + -----> -

  Край.


  _{(Понеже с годините някои мои гледни точки са се доразвили/променили, при добра възможност може да допълня настоящото си виждане по тази философско-етична тема "Доброто и Злото".)}

[MSL]

А истината е само една.

  Става дума за кореспондентната теория за истината.

Истината по отношение на проблема "Добро-Зло" е също само една, т.е. те са само това, което са и всичко казано, излизащо извън тази "рамка" е вече не-истина, псевдо-истина, по отношение на тях.

Звучи тавтологично, но се има предвид кореспондентността на истината.
 

И така, за да разрешим правилно даден проблем (а проблемът има само едно истинско решение - правилното), ние трябва да разберем правилно значението на неговите символи и значението на техните конкретни проявления.

Смятам отдавна, че един и същи проблем е възможно да има и повече от едно правилно решение.
 

Ето, стигнахме до един важен извод - за да се прояви Доброто или Злото, едно от задължителните условия е да имаме най-малко два субекта. Субектът, сам по себе си, не може да бъде "добър" или "зъл", тъй-като той не може да въздейства на нещо, което го няма. Дори и неговото отношение към собсвения Аз не би могло да го определи като добър или зъл, ако не съществуват други. За да имаме добър и зъл, Добро и Зло, ние трябва да имаме някакво действие.

Склонен съм вече да приема и тезата, че човек може да е лош/добър към себе си и, че, например, самонавреждането е зло.

[MSL]

 

Отговорът на въпроса "Кога е възможно съществуването на Добро и Зло?" е: "Тогава, когато имаме най-малко два субекта и въздействие под някаква форма, произтичащо от тях." (Трябва да се отбележи обаче, че в определен момент действие може да произтича и от външни по отношение на субектите причини, действащи на някой субект - напр. природни, които също толкова силно биха могли да помогнат или да навредят. Но, все пак, съществуването на повече от един субект е наложително). Под субект трябва да разбираме всяко мислещо същество до голяма степен. Всеки субект се определя като "добър" или "зъл" ("лош") по своите действия, които той е извършвал от появата си на този свят до момента, в който го определяме.

  Отново добавям и подчертавам, че съм склонен да приема и тезата, че и само 1 субект е достатъчен - например самоунищожението е зло.
 
 

Някой ще каже "Но това са крайни определения! "Добър", "лош", нима може да се залепи едно такова клеймо на който и да било? Все пак, всеки от нас е имал и грешки, и добри дела." Да, но все пак, като добър или лош може да се означи човек, извършил съответно повече добри или повече лоши дела. Нещо повече - съществуват дори хора с нищо добро зад гърба си (напр. затворници с по няколко присъди), както и чисти, обикновени хорица, без каквито и да било провинения (напр. честните монаси).

  Теоретично може и да е така (за закоравелите престъпници и монасите, дадени като примери), но на практика не съм сигурен доколко биха се намерили такива чисти примери.

Всеки, който е използвал правилно, разумно положителния и отрицателния елемент (компонент) е добър, прав. А да си добър или да си прав означава да си свързан по един или друг начин с Правдата (Справедливостта). Правда! Тази хубава дума е тъждествена на другата прекрасна дума Истина. Ето, посредством езика, ние виждаме връзката - добрият е този, който постъпва правилно в използването на положителното и отрицателното; който работи за Правдата, за Истината, за Справедливостта. Обратно - лош е онзи, използващ неправилно положителното и отрицателното, работещ за Неправдата, унищожаващ Истината и Правилността. Оттук идва и думата грешник (т.е. грещащ, неправилно постъпващ).

  Мога да допълня и с думата кривда.
 

...Всевишния...

По онова време бях религиозен. По-късно реших, че няма достатъчно доказателства за наличието на неща, които проповядват религиите и, подхождайки научно, то не може току така да вярвам на недоказаности. В момента съм скептично-атеистично настроен, както подобава на един учен-философ. Ако се намерят доказателства, тогава, с удоволствие, бих повярвал отново.

Но да подложиш на изтребление престъпниците осакатяващи децата им, ограбващи родителите им и несправедливо унищожаващи ги, това вече е Добро.

  Вече съм привърженик на по-хуманните методи. Предпочитам качествено превъзпитание, отколкото смъртно наказание. По онова време бях привърженик на смъртното наказание, но вече не съм.

[MSL]

За това от какво зависи щастието

Смятам, че щастието е субектно, следователно то зависи от потребностите. За да е щастлива баба Мара, примерно, й трябва фураж за животните, 5-кратно увеличение на пенсията и още няколкодребни неща, да речем.
 За да е щастлив чичо Пешо, обаче, е нужно да има 2-3 коли, 4-5 апартамента и, да речем, любимият футболен отбор е шампион завинаги, както и да има яхта. Иначе няма радост!
 За да е щастлив, пък, някой истински влюбен, му стига само да му се отвърне на любовта и да няма много големи проблеми около него от типа на болести, смърт и т.н. Ако, след като е с любимата си, тя започне да има някакви претенции, то той ще е щастлив, ако тя спре да има такива претенции или пък, ако може, да й ги удовлетворява веднага и лесно. За да е щастливо едно котенце, пък, са нужни още по-дребни нещица... Та така - зависи щастието кой от какво има нужди, за да се почувства ОК, след удовлетворяването им. Ето защо - да, различно е, няма на 100% общовалидни условия.

[MSL]

Даже и да нямаме понятие за щастие, пак можем да сме щастливи

  Така си е. Дори и да нямаме понятие за щастие, пак можем да сме щастливи. По същия начин по който и даже да нямаме понятие за болка, то пак може да ни боли, безспорно.
 Малко повече пояснения:
 Ами просто не е нужно никакво осъзнаване на понятието или конструкта щастие. Може да ти е хубаво/щастливо в живота даже и да не си служиш с такава дума/понятие (щастие), а, когато си щастлив да си кажеш, например: "Ех, че ми е добре!".
 Смятам, че при животните също има щастие, обаче те, както знаем, нямат развити езици. Да речем има животни, които си служат само с около няколко десетки сигнала, които можем да мислим като "думи" и сред тях, примерно, може и да няма нито един, който да значи "Щастлив/-а/-о съм." Бебетата (човешките бебета) още преди да се научат да говорят и да имат понятия са щастливи или нещастни. Така че, мисля, това съвсем доказва моята теза, че може и да нямаме понятие за щастие, но да сме щастливи.

[MSL]

Просто и лесно не са едно и също

 Простото и лесното не са едно и също. Нещо може да е просто, но да е трудно. Може и да е сложно, но да е лесно. Разбира се, може да е сложно и да е трудно, както и да е просто и да е лесно.
 Това, което искам да подчертая е, че не винаги простото е лесно. Простото може и да е лесно, но може и да не е много лесно, а може и да си е направо трудно.

[MSL]

  Това е нещо, което ми направи добро впечатление. Аз отдавна смятам по абсолютно същия начин - http://www.seo-forum-seo-luntan.com/health/children%27s-right-to-health-is-above-parent%27s-right-to-make-%28wrong%29-decisions/msg19211/#msg19211
 Писах за него в линка по-горе, на английски. Става дума за едно решение на Хърватски съд.
 Защо смятам и аз, че правото на децата на здраве е над правото на родителите им да правят грешни/погрешни решения? Самоочевидно е, че решението за здраве е по-правилно и по-добро от решението да излагаш на риск от болест. А, в по-общия смисъл, не всички родители са достатъчно:
- образовани
- отговорни
- осведомени.
 Предполага се, че ако не в болшинството, то поне в повечето случаи (над 50%), държавата/правителството/компетентните служби и органи ще са по-наясно кое е добре и кое не е добре за живота и здравето на един човек, отколкото двамата му родители. Нещо повече - понякога по-правият/по-умният/по-отговорният/по-осведоменият родител не може да вземе превес в решенията в семейството. Например мъжът може да е много ерудиран, образован, отговорен, но ако глупавата му и/или безотговорна и/или необразована жена (по някакви причини) взема решенията в семейството, то е ясно, че е по-добре решенията да се предоставят на държавата/правителството/компетентните служби и органи.
 Тези мои оценки, разсъждения и убеждения произтичат от моята убеденост в технокрацията и меритокрацията - напр., ако имам математически или здравословен проблем, аз като нематематик и немедик, бих разчитал повече на заключенията/решенията на доказали се и заслужили математици и медици, а не на моите лични.

[MSL]

  

Няма пътешествия във времето и машина на времето,

защото "време" е просто човешко творение -

мярка на движението.

 Това е едно мое виждане на нещата, което го имам отдавна и съм го споменавал по-бегло преди на други места, но тези дни реших да го поразширя малко. Вече писах за него на английски тук, а сега ще го напиша, почти същото и на български в тази тема. Много обичам филми, свързани с пътешествие във времето. Тази концепция е, според мен, прекрасна и вълнуваща, когато става въпрос за литература, кино и други изкуства. Смятам, обаче, че по отношение на науката и реалността, тази концепция е погрешна и заблуждаваща. Сега ще изложа, накратко, защо смятам, че не просто няма пътешествия във времето и машини на времето, но и защо не може да има.
 Първо, да поясня, какво е това "пътешествие във времето"? Това е просто една концепция, една идея, според която, АКО пътува някой или нещо във времето, то той/тя/то/те се придвижват от един негов период до друг (да речем от 2014 година да се отиде до 3478 или пък до 1783 и т.н., т.е. "пътешествието" става или от настоящето към бъдещето или от настоящето към миналото). Това е измислено точно по аналогия с пътешествието между различни точки в пространството (например от България до Канада или от България до Индонезия и пр.) Сама по себе си, тази идея, у мен буди смях.
 А сега да видим пък какво е това "машина на времето"? Това е теоретично (направо казано - фантастично) изобретение, което е способ за "придвижването/пътешествието във времето". В научната фантастика, всъщност, има и други измислени (изфантазирани) способи за пътува във времето (да речем с четене на дневник, както беше в любимия ми филм "Ефектът на пеперудата"), но аз се спирам на т.нар. "машина на времето", просто защото е най-популярна и най-символична. Тази имагинерна машина ме разсмива двойно.
 Та ето и защо тези две неща (пътуване във времето и машина на времето) са, според мен, невъзможни:
 1. Не съществува такова нещо като материално/веществено време. Времето е нематериално/невеществено. То е ПРОСТО и САМО една мярка. Времето е измерване на движението на нещата (например - движението на Слънцето, движението на Луната, движението на пясъка и пр.) Ето защо и на света са се появили различни календари - слънчеви, лунни, слънчево-лунни...; ето защо и има различни видове часовници - слънчеви, водни, пясъчни... дори такива, при които се използва горяща свещ.
 2. Доколкото времето (ера, век, година, месец, седмица, час, минута, секунда и т.н.) е просто мярка за движението на материята (Слънце, Луна, вода, пясък, въртенето на Земята и пр.), то такива неща като "машина на времето" или "пътуване във времето" са невъзможни, защото не може да се пътува в мярка.
 Миналото е нещо, което се е случило/което е било и вече го няма, т.е. миналото не съществува. Бъдещето е нещо, което може да се случи (а може и да не се случи), т.е. нещо, което също не съществува. Единственото съществуващо е това, което е сега, т.е. настоящето. Самоочевидно е, че не може да се пътува от настоящето към миналото или от настоящето към бъдещето, понеже, чисто и просто, не може да се пътува от нещо съществуващо до нещо несъществуващо. По аналогия с пътуването в пространството - може да се пътува от Гърция до Гренландия, защото и двете съществуват, но не може да се пътува от Гърция до Невърландия (Neverland, на английски), защото последната просто е художествена измислица и не съществува реално.
 

Извод: просто забравете за пътуване във времето, машина на времето и други такива. Те са всички измислици, имагинерни и невъзможни.

П.П. Сетих се и да добавя нещо - за известните експерименти, при които при пътуване с голяма скорост "времето се забавяло". Така е - часовниците се забавят, следователно и процесите/движението се забавя вследствие от скорост, гравитация и пр., но това показва само и единствено забавяне на самото движение, на самите процеси, а не на някакво си материално/субстанциално време. Такова просто няма. От това, че ако някой пътува с много висока скорост, ще старее по-бавно от другите, които не пътуват с толкова висока скорост, не означава, че този човек "пътува във времето".

[MSL]

Субективно по форма, но обективно по съдържание

  Това съм го учил едно време, когато следвах философия в университета и досега често го използвам, при нужда. Става дума за субективно по форма, но обективно по съдържание. Ако за нефилософите може да звучи, до някаква степен, сложно, то искам веднага да поясня, че е доста просто и полезно за разбиране. Сега и ще го обясня тук.
 Всичкото човешко знание/информация, си е субективно, т.е. произхожда от хората, но някои информации са верни, а други са грешни - напр. на някой му се иска 2+2 да е равно на 10 и това е субективно, а който казва/знае/мисли, че 2+2 е равно на 4, тогава е обективен. Същият пример може да се даде и с друга област, различна от математическата. Да речем, ако някой смята, че Бразилия и Парагвай са в Азия, той бърка, а ако смята, че са в Южна Америка, той е прав. Значи субективната форма на знанието (това, че то се съдържа в главите ни, демек) може да бъде както обективна (т.е. вярна/адекватна) по съдържание, така и необективна (т.е. невярна/неадекватна).
 Харесва ми много уточнението на което ни е учил проф. Александър Андонов - субективно и субектно(това е точно свързаното и произтичащото от субекта/субектите). Та, в този контекст, субектната ни информация може да е субективна или обективна.

[MSL]

  Ето и една нова дефиниция, която създадох преди малко, на английски е и се отнася до симулакрумите: http://www.seo-forum-seo-luntan.com/philosophy/3-tier-simulacrum/msg24745/#msg24745

[MSL]

Относно успехите

  Определено съществува успех и неуспех. Успехът и неуспехът са конкретни и обективни (според съответните дефиниции, които имаме за тях - напр., ако смятаме закупуването на нов апартамент за успех и купим нов апартамент, то имаме постигнат успех, а ако не успеем да купим въпросния апартамент, то говорим за неуспех). В по-общ план се говори за успял човек и неуспял човек. Под това се разбира съвкупност (по-малка или по-голяма, според зависи) от различни успехи или неуспехи. Успехите (а и неуспехите) зависят от много обективни и субективни (външни и вътрешни) фактори. Дори успелите хора (каквото и да означава това) не са перманентно (постоянно) успяващи. Те също може да имат своите по-малки или по-големи неуспехи. Обратното е в сила също - т.нар. неуспели хора също може да имат своите по-малки или по-големи успехи в живота.
 Важно е да се знаят следните неща, според мен:

• 1. Колкото и да ни се иска успехът не е задължителен, т.е. не се случва винаги и при всеки, колкото и да се стараем, колкото и да го желаем.
• 2. Успехът, дори когато е постижим и постигаем, не винаги е една "възходяща линия". Има си понятия за това от рода на "(с) променлив успех", "с различен успех".

[MSL]

 

Защо за немонголоиден/нежълт чужденец е невъзможно да се приеме и да се почувства като 100% китаец

  Искам да напиша по темата "Защо нежълтите (немонголоидите) не могат напълно да се приемат за китайци днес" или по друг начин написано - "Защо за немонголоиден/нежълт чужденец е невъзможно да се приеме и да се почувства като 100% китаец".
 Преди години си мислех, че понеже в Китай има и някои бели или почти бели народности (напр. руско малцинство, татарско малцинство, таджикско малцинство...), то не е много трудно някои чужденец, принадлежащ към бялата голяма раса да се натурализира напълно в Китай и да се усеща като китаец (китайка) и да се признава от китайците за китаец (китайка). Това, както разбирам сега, години по-късно, е невъзможно, независимо колко добре владееш китайски език и колко си запознат с китайската култура, история, новини и т.н. (т.е. независимо от твоите езикови и други знания, свързани с Китай).
 За някои, които по принцип са си знаели (или просто са били убедени), че нежълт/немонголоид не може да стане напълно натурализиран китаец, това четиво няма да е нещо ново. Ново ще е за тези, които вярват, че даже и да не са жълти (монголоиди), то ако достатъчно обичат Китай и китайското, и знаят добре китайски език и култура, то ще могат да се китаизират дотам, че да се усещат китайци и самите китайци да ги усещат като такива.
 Ето ги и причините:
 1. Очевидно е, че в Китай няма черни (негроиди). Има по-тъмни (тъмно-жълти) китайци (и китайски малцинства), но точно черни (негроиди) китайци няма.
 2. Да, има някои европеиди или почти европеиди (европеиди с малко монголоидност) като споменатите по-горе руско малцинство, татарско малцинство, таджикско малцинство и някои членове на други малцинства (например някои уйгури, узбеки), но като процент те са малко, а и повечето от този малък процент живеят в северо-западен Китай, а не са разпръснати равномерно из целия Китай.
 2.1. Самите тези китайци (китайски граждани от нехански произход; най-голямата народност в Китай е народността хан) от много хан-китайци се смятат за "малцинства" (те са наистина малцинства), "некитайци" (което не е вярно, ако те имат китайско гражданство) или напрво "чужди". При това положение, в най-добрия случай (ако ти си европеиден или почти европеиден чужденец, желаещ да бъде китаец) може да те помислят китайци (понякога) за човек от някое северо-западно (синдзянско) малцинство - например да те помислят за уйгурин (уйгурка) или просто за синдзянец (синдзянка), защото много от китайците не са наясно какви точно малцинства има в Синдзян (лично съм срещал китайци, които не са чували за наличието на татарско малцинство в Китай, например).
 3. Дори и да има (в близката ти китайска среда - например колеги и/или съседи) хора, които са те приели за свой и/или за китаец (или полу-китаец), то повечето китайци, които срещаш извън този тесен кръг - хора на улицата, в супермаркета, на пазара, в градския транспорт, по градове и села, на летища и гари, и пр., те приемат за чужденец и съответно ти казват "Хелоу" ("Здравей" на английски) или "Хай" ("Здрасти"/"Мара" на английски), или "Привет" ("Здравей"/"Привет" на руски), ако си в район, където има руснаци и други граждани на Русия; деца, тийнейджъри, младежи, а и по-стари хора често подвикват, че си: лаовай/лаоуай ("чужденец" на китайски), Мейгуо-жен/Мейгуо-жън ("американец"/"американка" на китайски) или нещо друго, свързано с чужбина (например англичанин/англичанка, руснак/рускиня). Гледат те с жив интерес, сочат те с пръст... Всичко това, неизбежно, оставя впечатлението и го затвърждава, че ти си не-китаец, че те приемат като не-китаец, като чужденец. (Да те приемат така има и лоши, и добри страни, но това е съвсем отделна тема, която в случая не разглеждаме.)
 Предполагам, че това е ситуацията и в други държави, които са с население, съставено почти изцяло от една раса и, при това положение, Китай не е уникален в това отношение, но темата си струва, според мен.

[MSL]

Относно фамилните имена

  Някои от фамилните имена са свързани с традиционни професии или нещо друго - например "Ковачев"-"Ковачева" (съответстват на английското "Blacksmith" и "Smith", на руското "Кузнецов" и "Ковалёв" и т. н.) или "Шивачев"-"Шивачева" и т.н. Днес има нови професии - например уебмастър (повече за тази професия в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B5%D0%B1%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80), но няма фамилии, които са производни от тези професии - например "Уебмастъров"-"Уебмастърова". Следователно - наблюдава се една ригидност при фамилните имена (за разлика при личните).

[MSL]

За т.нар. непретенциозен комфорт

  Попаднах на словосъчетанието "непретенциозен комфорт" и реших да споделя малко размисли по темата за комфортите. Оказва се, че "комфорт" е субективно нещо. За някой даден комфорт може да е просто непретенциозен комфорт за друг и никакъв комфорт за трети. Да вземем за пример животът в малък апартамент - за някои независимо колко ще е хубав/красив, подреден, добре декориран, с хубав изглед и т.н., щом е малък, то никога няма да се почувстват в него комфортно, т.е. да го почувстват и определят като комфортен. За тях необходимо условие за комфортност при апартаментите е да са големи (а под "големи" пак всеки си има дадени определения - 5 стаи, 7 стаи, 100 квадрата, 150 квадрата, 200 квадрата и пр.)
 Самият непретенциозен комфорт също е нещо субективно, а оттам и - относително. За някой - печка, радио, интернет и топла супа може да са достатъчни за непретенциозен комфорт, а за друг - яхта, малък остров, морски дарове и маркови питиета!
 Това са примери от съвремеността. В бъдещето - кой знае - може за комфорт да се смятат летящи автомобили, пътувания до други планети, нови електроники или по-песимистично/по-регресивно (антиутопично) погледнато - чаша чиста вода, някаква храна годна за ядене...