Katya Sofronieva: А може би не е страшно нахвърлящото се върху теб, а само 'щрихите', в които ти го възприемаш.
Имаш миг, за да го прегърнеш.
Или миг, за да се сражаваш с него.
Или миг, за да загубиш свяст и да избягаш от себе си в друг свят на сенките.
Край.
Епохе.
Шаржирано леговищно мечостъпково изказване.
+
Най-сетне поех дъх от себе си без чуждата нищост агресивно да ме отравя.
Тази отровност беше станала фатална.
Какъвто и да е пътят ми, каквото и да се случва, ще продължавам да се боря за изличаване на следите от Нищото върху ми.
То е всезнаещо и агресивно.
Добре дошла ми е тази победа.
Може би не поредната, а по рода си единствена най-важна, както всяка друга предишна и бъдеща.
Само с Бог.
Me: Повярвай ми, в твоя случай Е страшно и не промениш ли нещата към по-качествен, деен и борбен живот, ще става още по-страшно! След малко ще пиша и в детайли!
+
Ама то ТОЧНО това е проблемът при теб, бе, Кате! (И само аз имам доблестта и отговорността да ти го кажа, доколкото виждам, защото всичко друго, което виждам като отношение към теб от приятели, псевдоприятели и познати е: 1) Мълчание и неразбиране, 2) Нерелевантни на състоянието ти изказвания/постове, 3) Непомагащо с нищо "съчувствие" и "успокоения")! НИЩОТО ти е проблемът - толкова години едно НИЩУВАНЕ - нито на работа, нито личен бизнес, нито задомяване (в личен дом), нито кариера. ДОКОГА?! /Ето аз съм човек много по-беден от теб, като имущество, а и с почти толкова нещастна съдба откъм роднини - повечето починаха/ и виждаш как НЕПРЕСТАННО опитвам това-онова, БЕЗСПИРНО се боря с беднотията, НЯМАНЕТО, НИЩОТО! (А богове няма доказани, НО ДОРИ истински-вярващите като ДЯДО ДОБРИ ежедневно се трудеха по техния си начин - отива да проси, после дарява пари и то на ПРЕКЛОННА ВЪЗРАСТ!) Ти си още сравнително-млад човек, имаш възможности да направиш нещо повече отколкото това да стоиш в интернет и да споделяш философски мисли (които повечето от нефилософите ти гарантирам, че не разбират и на 10% и затова и нямаш почти никакъв отклик като напишеш нещо професионално.) Този "модус операнди" ("начин на живот") - застоял, не носещ капитал, неразвиващ достатъчно физиката и здравето, НЕ ВЕЩАЕ нищо добро!!! Ти трябва (независимо как, незасивимо с каква помощ, ако трябва дори квалфицирана) ДА ИЗЛЕЗНЕШ ОТ ТОВА НИЩО (нищоправене, нищуване), за да се добереш поне до една средна, минимално-средна среда на съществуване... Ех... сигурно пак само си губя времето и няма да има полза от всичко написано, ама ми е жал и ме е яд, че наистина вярвах, че поне ще можем да се видим (а то как да стане, ако човек не може да си купи билет, защото не ходи на работа и/или въобще не иска да опитва да излиза)?!... Дано поне още 1 човечец види реалния проблем и ти даде съвет, вяра и кураж (в правилна насока, а не подкрепящ изолацията и самоунищожението ти)! Знам, че практически няма кой да ти помогне (повечето народ е егоист и/или само псевдоалтруистично настроен, колкото да те използва за това-онова), но ти можеш да си помогнеш сама, ако поискаш да излезнеш от фаталната си настояща и мнима "зона на комфорт". Иначе... пак казвам, помисли как ще продължиш един ден, когато останеш напълно сама? Ден за ден съществуване, без мислене (И ПОДГОТОВКА!!!) за бъдещето, е против собствените ти интереси.