Цън Цон Не съм много съгласен
Човек, ако не иска да се самонатоварва, няма смисъл и собствен бизнес да прави, защото товага самонатоварването ще е 100 пъти повече.
А и не казвам, че е лошо да прави това, което му е по длъжностна характеристика - лошо е да прави само това, което му е по длъжностна характеристика. Винаги ще се намери някой, който ще се труди повече и когато дойде време за повишение, получава по-трудилият се - това е нормално. А ако някой иска да си кара на самотек - никой не го спира. Аз просто не обичам такива хора и не искам такива хора около мен поне. Аз ако трябва да почистя пода, ще избърша и масите, ще измия чашите, ще полея и цветята, за теб не знам
+
А и да знаеш, че един собственик на фирма по принцип е на 4-то място по йерархията, когато идва време да разпределя приходите. 1-ви са държавата, после банките, после служителите и ако нещо остава - евентуално е за него
Не мисли, че служителите са робите - 99% от случаите собствениците са робите в една фирма.
Костадин Емилия Серафимови: Г-н Цън Цон, Вие оглавявате идеалната фирма. Не е за вярване, че в България ще се намери втора такава.
Kamen Ivanov: Понеже темата е актуална, още малко мисли по нея
Ако работниците трябва да се 'сещат' за работните си задължения, то в един момент каква е ползата от шефа? - само да ходи нагоре-надолу да приказва и да разпределя парите? В краткосрочен план, и за много малка организация този подход може и да работи, докато на работника съвсем не му писне и изчезне яко дим при първа възможност. Освен това, в днешния технологичен век, в ерата на фирмените обучения, и все по-тесните специализации, характеристиката на почти всяка длъжност е лесно да се формализира и необходимостта работникът да се сеща за задълженията си говори за посредствена организация на работния процес.
И още: днес предизвикателството е повече за предприятията и не толкова за служителите: един прецизен в работата си служител в повечето случаи има достатъчно голям избор от работодатели и винаги може да си намери по-добра оферта, да не говорим за крайности като "ама това ти трябваше да се сетиш че ти влиза в работата и трябваше да го свършиш". Днес очакваме работодателят да е образован, да има ценз, ерудиция, да предоставя добра работна среда с ясно формулирани задължения на всяка от страните, да си разбира от работата, да обучава, да обсъжда подробностите, да е внимателен, а вече и парите са спомагателен, а не основен фактор който може да задържи един служител. Започне ли се със селските номера - до време е, и то кратко. А има и още едно разпространено схващане че 'важен бил крайният резултат'. И затова днес все още виждаме пазара наводнен с некачествени стоки и услуги в лъскави опаковки, колкото да се продадат добре - да има резултат за шефа (краткосрочен).
Цън Цон: Kamen Ivanov, Да приемем, че има два вида фирми - големи предприятия, където работят предимно роботи и не се иска повече от по-голямата част от служителите и малки и средни предприятия, където един върши работа като за 5-ма. Всеки си избира къде повече му допада. Няма смисъл да сравняваме ябълки с портокали. Но никой не може да ме убеди, че полагането на повече усилия е минус. В един момент като дойде време за съкращения - все си мисля, че най-посредствените си отиват първи, видял съм го стотици пъти.
Kamen Ivanov: Цън Цон, Ако човек прави собствен бизнес дали ще се самонатовари зависи от естеството на бизнеса и уменията на човека да си планира нещата. В голяма част от случаите ще се самонатовари 100 пъти повече, но в много от случаите просто ще си разпредели времето и средствата правилно. Дори когато се самонатовари ще има увереността че прави правилното нещо срещу съответното заплащане защото сам си е шеф и знае че няма как да бъде уволнен или наказан за това което (не) прави. Освен това трябва да се прави разлика между конкретно свършена работа и откровено сервилничене на шефа. И тук не коментираме некадърни служители - ясно е, че неорганизиран човек нито ще може да прави собствен бизнес добре, нито да е добър като нает работник. Говорехме дали наетият работник трябва да прави само нещата които му влизат в длъжностната характеристика - ами да, трябва! Защото нещата в длъжностната характеристика са краен брой, а списъкът на неизброените може да е безкраен и работникът може никога да не намери правата си. Освен това, за всяка допълнителна работа следва да се договори допълнително заплащане - днес никой на никого не работи безплатно. Като свърши работното време забравя за проблемите в офиса, вдига си шапката и се прибира. И точно когато има длъжностни характеристики и има ясни критерии кой какво трябва да върши няма как да се говори за "по-трудил се". Иначе става нерегламентирана конкуренция, което е много демотивиращо.
+
Цън Цон, Споделям мнението ти за малките и големите фирми - точно затова ако отново работя в малка фирма ще е само тази която сам съм организирал. Това дето един върши работата на петима е най-лошото за служител.
Me: Цън Цон, привет отново! Ами, самонатоварването за себе си не е като самонатоварването за експлоататора (началникът, който взема добавената стойност за себе си) - едно е аз да се самонатоваря и да взема 100 пари за себе си, а друго е за шефа и тези 100 пари да ги вземе той. В единия случай аз съм "+ труд + 100 пари", а в другия "+ труд - 100 пари". Психологически е стимулиращо да работиш повече с идеята да е за тебе, а не за този, който хем те командва, хем ти взема част от труда за себе си (а дали ще те повиши или не си остава един голям хикс, т. е. несигурно). В случая Мария за усърдието си, претоварването си в извънработно време, верността си към компанията и честността си е получила нищо стимулиращо, а другата - заради самоинициативността й, получила доста. Не е честно! И ТОВА Е ПРИЧИНА ДНЕС много шефове да се оплакват, че ЛИПСВА РАБОТНА РЪКА. Защото Мария може да си вземе шапката и да отиде при шеф, който ще я повиши само за това, че е била: незакъсняваща за работа, коректна, изпълнителна, честна. Това е въпрос на ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАБОТНИКА и въпрос на разбиране на ЧОВЕШКАТА ПСИХОЛОГИЯ - че всеки ще изчезне при по-добрия шеф, ако ти не го стимулираш (освен, ако не си монополист, но монополистите, засега, слава богу, са все още малко и обикновените хора имаме повече избор, когато някой шеф не ни дава заслуженото). --- Конкретно - ние сме възпитани в комунистически дух: следваме повелите на Партията, на дружинната ръководителка, на отрядния председател: Като ни кажат "Само пода", ние си знаем "Само пода", защото всяка самоинициативност НЕсъгласувана с шефа води да РИСК. И ако някой ми плаща малко, аз ще бърша само пода, а ако ми плаща много, тогава вече може да го ПОПИТАМ ПЪРВО дали е съгласен, защото много началници просто ще се ядосат, че пипаш там, където не ти е работата. Съветвам и останалите да се съобразяват с това, поне с оглед на трудовата психология - защото всеки шеф е просто ОТДЕЛЕН индивид със собствени: идеали, ориентация, ценности. Ето, ти казваш, че обичаш самоинициативните, които на своя глава действат, но други не обичат "всеки войник да си имам мнение, защото тогава армията загива".
/Голям дебат се получи, ама лошо няма - темата е приятна. Ще пиша, когато мога./
+
Цън Цон, не е точно робство, а "наемен труд". Да, в началните етапи работодателят (експлоататорът на наемен труд) може да е на минус. По-натам обаче, при фиксирани работни заплати, лъвският пай остава за него, а не за работниците. Защото те просто не са с дялово участие. Едно е всички приходи да се делят поравно, а друго е отношението работодател-работник. Например един ресторант изкарва 100 000 и 50 000 отиват за данъци, наем, реклама. Останалите 50 000 дали ще се поделят поравно между собственик, готвач, сервитьорка и касиерка? Едва ли... Нали виждаме какво става - големите фирми може да си купуват други фирми, дялове, какво ли не, а служителите получават заплатки и се радват дори на някакво малко повишенийце от 20 лева, с което нищо не могат да направят. Капиталистическата система е ясна от векове - работникът няма възможностите на работодателя си по принцип, защото работникът взема например 5% от приходите, а работодателят му прибира поне 30%. Това са азбучни истини, едва ли някой ще ги оспорва, ама нали си приказваме сега приятелски - лаф да става.
+
Цън Цон, полагането на повече усилия е "нож с две остриета" - много зависи от психологическия-и-културен профил на шефа. Един шеф ще го оцени, друг - ще го приеме като прекалена самоувереност и "скършване на хатъра", а трети просто ще го подмине без внимание. Това, че Мария даже е работила вкъщи и не си е доспивала, за мен, ако бях шеф, щеше да е достатъчно основание да я повиша. Все пак с години е била вярна, самоотдадена и си е гледала ТОЧНО работата, била е балансирана и си е знаела границите. Но, ето, за други се оказва, че Мария не заслужава! Извод: много зависи от КОНКРЕТНИЯ шеф и най-добре човек да търси капитал и сам да си е шеф, а не да зависи от прищявките (от случайността) на някой друг. И да, това е вярно - най-посредствените си отиват като има съкращения, но ДЕФИНИЦИЯТА (определението) кой е посредствен и кой не е пак зависи от шефа. За мен Мария е по-добрият работник отколкото новачката, която си позволява самоинициативи БЕЗ ДА МЕ Е ПИТАЛА. Както казваше един познат: "Работникът ми носи сандвич без да съм му казвал! Хубаво, ама ти първо си свърши работата пряката бе, после се подмазвай със сандвичи!"... Това е, всеки шеф е индивидуален и е риск човек да е много самоинициативен, защото колкото повече самоинициативност, толкова повече риск от грешки. А за съкращенията - така стана, че скоро няма да има кой да съкращават, защото хорат бягат при по-добрите: свят широк, работа/шефове много. Затова добрият шеф си кътка и се грижи за работника. Ама всеки си знае. Дано някой ден и ние се оттървем от мизерията и да станем работодатели/шефове/експлоататори... та да видим как са нещата от първа ръка.
Лек ден и успехи!
Костадин Емилия Серафимови: Kamen Ivanov "Днес очакваме работодателят да е образован, да има ценз, ерудиция, да предоставя добра работна среда с ясно формулирани задължения на всяка от страните, да си разбира от работата, да обучава, да обсъжда подробностите, да е внимателен, а вече и парите са спомагателен, а не основен фактор който може да задържи един служител."!!! Ето, това е истината! Но как у нас да е така, като работодателите са просто едни назначени по шуробаджанашка линия чорбаджии? Сигурно има и изключения, колкото да се потвърди това правило.
Цън Цон: Geser Kurultaev, Човек, имам чувството, че говорим на различни езици
1. Ако проявяваш инициативност и не се оцени, много ясно, че повече няма да го правиш. Но в никакъв случай идеята не е да спреш да го правиш, а да намериш правилния човек, към когото да го правиш. Добрият шеф ислужител се срещат, не се намират.
2. Трябва да се спре гледането в паницата на другия и да се смята колко взима той, защото това е едно от най-големите недостатъци в България. Чистачката гледа готвача, готвачът - сервитьора, сервитьорът гледа управителя, управителят гледа собственика... Толкова ли е трудно да се приеме, че всеки взима каквото взима поради някаква причина, независимо каква е тя. И да си съгласен и да не си - такъв е животът. Ако на някого не му харесва, да почне свой бизнес, за да види, че като служител и като шеф, вижда едно и също нещо по тотални различен начин.
3. А когато дойде времето ти да си шеф, ще ги говорим пак дали ще предпочетеш Мария или Виктория.
За историята, която написах, не гледаш голямата картинка - ти си се съсредоточил в това, че Мария идва навреме на работа и работи от вкъщи, значи е добър служител, но не се питаш добре ли върши работа и изобщо върши ли някаква работа. Защото и аз мога да работя по 20 часа на ден, но накрая нищо да не свърша. Не обръщаш внимание и на факта, че за едно посещение на делегация не може да накара шефа си да е спокоен, че може да разчита на нея, защото това е целта - един да знае до колко може да разчита на другия.
Понеже си фен на Китай - Джан Ма казва, че едно от универсалните критерии, по които мери дали един служител е добър или не, е в това дали му спестява нерви. В историята по-горе Мария не спестява нерви и не решава проблеми, това го прави втората. Извинявай, аз ако трябва да казвам 1 по 1 на един служител какво да прави - ми то по-добре аз сам да си го направя, за какво ми е той. Добрият служител трябва съветва шефа си какво да прави, а не обратното.
А ако един служител не може да разбере какво иска шефът му, трябва да поработи върху коефициента си на емоционалност. Ако не му харесва съм съгласен, но да не може да разбере - това е проблем на служителя, не на шефа му.
Kamen Ivanov: Цън Цон,
1. "гледането в паницата на другия" изобщо не е само българска болест, а и не е болест изобщо.
Нормално е в дадена организация, за труд в сходно количество и качество да се получава сходно възнаграждение.
В една организация колкото и да се крие информацията за възнагражденията почти винаги
изтича информация и става ясно кой колко взима и срещу какъв труд - и когато
разликите са фрапиращи мотивацията за работа умира от раз.
2. При наемане на работници обикновено има входен тест/интервю, за да се преценят уменията
на работника и квалификацията му. Работодателят щом веднъж е наел Мария, и я е държал толкова време на работа, това потвърждава че тя има нужната квалификация за конкретната длъжност и най-вече се потвърждава, че полза от работата на Мария има.
След като работодателят е забелязал проблем с това как тя си върши работата е трябвало да го изясни веднага с нея, а не да я държи в неведение, с пасивно отношение и да се възползва от труда й. Дотук всичките грешки са на работодателя, а не на бедното момиче.
3. По въпроса с нервите: ама за какви нерви говорим?
На работното място за нерви изобщо дума не може да става - нормално е когато се върши някаква работа
да възникват свързани с това проблеми, и на тях трябва да се реагира спокойно и професионално.
Ако има работници или шефове нерваци - много лошо!
И разбира се, да не черним само конкретния шеф - Мария също има грешка, и това е нейното прекомерно търпение.
Трябвало е да постави въпроса със заплатата най-много след няколко месеца след постъпването си. За съжаление това е често срещана грешка поради наивност - и този проблем се лекува с много горчив опит.
Kamen Ivanov: Костадин Емилия Серафимови, Времето на тези полека-лека отминава.
Цън Цон: Kamen Ivanov И с теб почнахме да говорим на разлини езици
Цън Цон Ами ние просто си говорим, лаф да става. А и покрай лафа тук-там се промъкне и нещо полезно
Костадин Емилия Серафимови: Kamen Ivanov Никога няма да отмине.Шуробаджанащината, връзкарството и партизанщината са здраво вкоренени в нашите географски ширини, а и не само.
Me: Костадин Емилия Серафимови, съгласен съм с вас. Това дори е познато и като "непотизъм" и има своите корени в биологичната същност на човека. Разбира се на места като Сингапур е овладяно повече, отколкото на други места. Другият проблем е необразоваността на много от началниците/собствениците - виждал съм хора, които ръководят успешни бизнеси (например има си верига от магазинчета и ресторантчета), но тези хора не знаят елементарни неща като къде е Исландия, какво е "молекула" или кой е Джън Хъ (респ. Колумб), каква е разликата между либерализъм и социализъм, какво е "емпатия"... Към това като (ако) прибавиш и нечовешко отношение към работника (напр. обектно, а не субектно отношение - да го третираш като обект, а не като човек с неговите нужди, очаквания, разбирания), тогава вече нещата са лоши, НО нали са си богати и докато има много свободна работна ръка или роботи, то ще може да продължи бизнесът им. Та, който си има пари - все ще се оправи, а за пролетария (нямащия нищо) и работника (зависещ от заплатите си) - оправията е трудна до невъзможна.
Me: Цън Цон, нормално е - един от големите западно-европейски философи на 20-ти век бе казал, че най-трудното нещо за човеците е разбирането. Много рядко има истинско взаиморазбиране и съгласие. Не очаквам и ние да имаме такова - най-малкото сме от различни класи - аз съм един обикновен наемен и самонает работник, а ти си собственик - всеки гледа нещата от своя класов ъгъл; другото е КОНКРЕТНИЯ ОПИТ - ти си попадал на повече ситуации, където се цени самоинициативата, а аз на такива, където се санкционира самоинициативата - например "Решил си да дадеш бонбони на децата?! Ами някои от тях, ако имат диабет?! НЕ РЕШАВАЙ САМ НЕЩАТА, СЛЕДВАЙ САМО НАРЕЖДАНИЯТА!" (Имам поне десетки такива примери и затова най-добродушно съветвам хората да внимават със самоинициативите, защото има 3 варианта: а) да се харесат, б) да не се вземат под внимание, в) да НЕ се харесат.) Просто нещата трябва да се гледат цялостно и да се преминава от "видимост" (явление) към "същност", а същността бива "същност от 1-ви порядък", "същност от 2-ри порядък" и пр. Лесно е да се каже, че например "Който се учи, той ще сполучи.", но при един по-внимателен поглед, както ни е учил Мерджанов по логика, това се оказва НЕзадължително вярно - просто има УЧИЛИ, НО НЕСПОЛУЧИЛИ.
Затова и не трябва на такива притчи еднозначно да им се слага "медал" като "Абсолютно вярно!", защото не всеки шеф е като шефа на Мария и при друг шеф тя можеше да е повишената, а не онази, която дори може да се приеме за натегачка (от шефа и колектива) и/или да бъде дисциплинарно уволнена за неспазване на процедури, нареждания и т. н. Конкретно сега: 1) М-да. Бива, но в рамките на нормалното (да не се претоварваш и да увредиш здравето си за хатъра на работодателя, защото само 1 живот живеем + да се пита този началник с какво око гледа на самоинициативностите, за да не стане някой фал.), 2) Паницата на другия е общочовешко. Аз работя с китайци от 2004 година и тук дори много колеги клюкарстват по темата за заплатите, отделно има и такива, които откровено завиждат, че някой получава повече от тях, независимо че го е заслужил. Това са си човешки неща и не зависят от раса, култура - семейното обучение и самообучението може да повлияят на това. Донякъде и е неизбежно - все пак е биологично обусловено - опити с примати доказват, че дори те сравняват и се мотивират/демотивират от това. 3) ПОЧВАНЕТО НА БИЗНЕС БЕЗ НАЧАЛЕН КАПИТАЛ Е ХИМЕРА! Как да почна, дори и да имам прекрасни идеи за ресторант + фризьорски салон + (обща идея с приятел) за фитнес-салон, когато НИКОЙ не иска да се включи с капитал, а аз имам само 2000 лева спестени!?! Как да рискуваш с високо-лихвените заеми от фирми и банки?! Това е много лесно да се каже - ама човек с 800 лева заплата, която отива на 90% за сметки, храна, ток, вода и пр., няма как да почне бизнес, а това много от капиталистите и бизнесмените, които вече са си опекли работата не го разбират! И аз, и Камен от години се борим за финансиране по всякакви начини и от къде ли не, но никой не дава, а който иска да даде - няма достатъчно пари! Това ни е много болна тема и поне на мен лично ми е омръзнало да съм хем толкова образован и знаещ, хем да съм с колосален опит, хем да съм беден, защото нямам начален капитал поне за едно малко ресторантче (а в същото време разни по-необразовани от мен западняци, корейци, японци и др. ИМАТ, просто защото са намерили ПАРИ.) Трагично е! 4) Когато и АКО дойде време аз да съм шеф, ще си предпочета точно Мария, защото не искам НИКАКВИ ИЗНЕНАДИ и обичам нещата да са под АБСОЛЮТЕН контрол. Отделно, бих се радвал един ден да направя ВСИЧКИТЕ СИ РАБОТНИЦИ акционери, за да спра да ги експлоатирам и да делим всичко по равно! Но аз съм частен случай. Говорим за ОБЩОТО - голямата картина е точно това, че този частен случай с Мария не е представителен за всички началници. Ето и Камен, с който често спорим за други неща, също го е оценил така - работниците трябва да си знаят строго задълженията и да не рискуват, АКО не им е казано; така няма и те да се преработват, защото ние сме първо Хора и трябва да имаме към тях субектно, а не обектно отношение. Джак Ма често е критикуван за това, че не разбира бедните и се е превърнал в един едър капиталист. Конкретно за нервите - Мария за мен е по-спестяваща нерви, защото прави точно каквото й се каже и ще направи всичко, което й се каже. А Викторията най-много някой ден да обърка нещо на високо равнище, щом не се допитва и да ме вкара в затвора. Ето така аз виждам нещата. И това с коефициентите на емоционалност е бошлаф работа - някои шефове са шизоидни, други са циклоидни - при тях това не работи; а да не говорим колко много ще се засегне някой, ако види, че се опитваш да го учиш. Вече над 20 години все работя за шефове - който иска да ми повярва. Свободна воля.
Лек ден!