Katya Sofronieva: Това, което в конкретния случай имах предвид, е следното:
Нещата, които ми казваш, са били ТВЪРДЕ ЯСНО И ЗАСТРАШИТЕЛНО ОСЪЗНАВАНИ години наред и са предизвикали дистрес, всеобемащо агресивен.
Обстоятелствата, поради които 'навлизането в живота' до този етап не е било осъществено, написах ти ги.
Казвам само, че още малко страх ще ме докара до...
Нямам нужда от страх, ужас и напрежение след целия път, по който минах и все още минавам и ми е нужно да се усмихвам, за да постигна дискутираните цели.
Просто съм такъв човек.
Не съм един човек - не може да се съди от една 'визия'.
Избирам подходящото и се нагаждам.
В ректората задържах това, което бях, но човек се променя, само аз си оставам хиляди натури.
Всяка е според ситуацията.
Много обичам да превземам разни нещица.
Така, че - страшно няма!
Не се познавам, но поне толкова си разбрах.
Me: Знаех си, че накрая нищо няма да излезне, но за разлика от останалите, които само те "приспиват" с добри думи, фалшив/необоснован оптимизъм и ти губят времето, аз ти казвам истината в очите: на много лошо положение си се докарала, скоро ще останеш без доходи, защото хората не живеят вечно, стъпи си на краката докато е още време, иначе оплакванията от : липса на нет, съседи, липса на транспорт, липса на баня, ще се допълват с много други оплаквания (в днешно време и на зъболекар да идеш пак се искат много пари!) Това 20 (ДВАДЕСЕТ!!!) години след дипломиране човек още да не е постъпил на работа или да не е почнал личен бизнес си е нещо УКОРИМО И ОСЪДИТЕЛНО, не е за прегръдки, не е лайкване! Цяла година се борих да те вкарам в правия път - спорт, диета, лека-полека излизане навън, свикване с нещата, търсене на работа. Виждам, че усилията ми се оказаха напразни. Страх ме е да си помисля за бъдещето ти! Много ме е страх, защото не виждам нищо добро при това положение. Жалко, че не успях, но то основно зависеше от теб. Е,... повече няма да подхващам темата, само при евентуални бъдещи оплаквания (безнетие, безлюбовие, безпаричие и пр. ще напомням за основанието). Наистина работата е много ненормална, тъжна, плащеща и обезверяваща! Но аз поне опитах с най-доброто, истинното и реалното. Уви, няма шанс.