[MSL]

Останалите в Приазовието прабългари са покорени през 567-568 г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е Гостун от рода Ерми. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море. Начело с вожда на оногундурите — Кубрат (Курт) от рода Дуло, през 632 г. те се освобождават от тюрките и създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Кубрат изпраща пратеници в двора на император Ираклий. Императорът дава на прабългарския кан титлата патриций и му изпраща скъпи дарове. Точните граници на Велика България трудно могат да бъдат установени. Съпоставени с писмени свидетелства, археологическите проучвания очертават следните граници: от река Днепър на запад до река Кубан на изток и от средното течение на река Дон до Азовско и Черно море на юг.

Кан Кубрат е не само силна личност, но и голям авторитет за прабългарските племена. Най-вероятно идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид се заражда при неговото управление.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5

[MSL]

Кубрат умира около 660-665 г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ". След него в продължение на три години управлява най-големият му син -Безмер. Византийските хронисти го наричат Батбаян или Баян.

Хазарите притискат Велика България още при управлението на хан Кубрат. След смъртта му синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият - Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Вторият син на Кубрат - Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България. Тази България съществува до 30-те години на XIII в., когато е разгромена от татаро-монголското нашествие, а по-късно, през 16-ти век завладяна от Иван IV Грозни, ( Велик княз Московски и т.н.), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 година.

Третият син — Аспарух, пресича реките Днепър и Днестър и през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) - земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и/или днешна Южна Бесарабия.

Известна част от прабългарските племена - утигурите и кутригурите остават в Панония след разгрома на хуните. В средата на VI век те попадат под властта на Аварския хаганат. През 631 г. избухва междуособна война за аварския престол между аварски и прабългарски кандидат, в която прабългарите претърпяват поражение. Част от панонските прабългари, водени от Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцеляват само около 300 души, които се заселват в Равенския екзархат в Северна Италия.

Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските прабългари, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на прабългарите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Кан Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Някои историци допускат, че заселването на куберовите прабългари в Македония води до създаването на военно-племенен съюз с местните славянски племена, насочен срещу византийците.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5

[MSL]

 Около 670 г. Аспарух преминава река Дунав с орда от около 30,000 прабългари. Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите. През 680 г прабългарите вероятно в съюз със славянски племена водят война с Византия, около делтата на р. Дунав. Предводителят на прабългарите хан Аспарух извоюва победа над Император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. След победата Империята сключва договор с кан Аспарух. Според този Договор прабългарите получават статут на федерати в по-голямата част от територията между Стара планина и р. Дунав заедно със населяващите я славянски племена и други народи. Не е изключено договорът да е включвал както други подобни договори и клауза за годишен "трибут" - данък или субсидия от Империята за федерата, своеобразен откуп на мира между тях и лоялността му да брани границата от други нашественици.

Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с Византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. По време на управлението на кан Крум (802-14) България се разраства на юг, населвайки територията на днешна София през 811 г. и днешен Одрин през 813 г.. Крум побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход и според преданието прави от черепа му обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да го завладее. Въвежда много строги закони.

Княз Борис-Михаил (852-889) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези, които не желаят да приемат новата религия, са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893), заради опита му да върне езичеството. Княз Борис I предприема този ход, за да обедини жителите на страната си които по онова време имат коренно различни религии. На българите е разрешено да имат собствен патриарх в Охрид. Борис приема учениците на Кирил и Методий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886 г.. В началото на 9 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.

По-късно Симеон I, синът на княз Борис I, приема титлата Цар на българите и василевс (император) на българи и гърци. Титлата василевс е призната от папата, но не и от византийския василевс. Неговата държава е наречена от някои историци Западна българска империя, за да се разграничи от другата прабългарска държава съществувала по това време - Волжка България. Времето на Симеон I е наречено Златен век на българската книжнина. Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя като след множество военни успехи си поставя за цел превземането на Константинопол. Приема се, че по времето на Борис и Симеон се претопяват и последните остатъци от прабългарите, като се образува един нов народ с българско самосъзнание, говорещ общ славянски език.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5

[MSL]

Отношения между прабългарите и завареното население

Естеството на отношенията между прабългарите и заварените в териториите на Балканите народи, и по-специално със славяните, е предмет на множество спекулации. На първо място, по това време Балканите не са били населявани само от славянски племена. Тук живеели немалко готи, келти, римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. По склоновете на планините обитавали пастири-траки, част от които били дори непокръстени. В градските центрове обитавали остатъци от византийско население, съставено предимно от романизирани и християнизирани местни траки и илири. Трябва да се подчертае, че ролята на завареното византийско, неславянско население при формиране на новата държава и до днес се премълчава и подценява под предлог за малобройността му, което е необосновано.

На територията на Мизия живеели севераните, славянско племе. На запад от севераните, в земите на днешна Централна Северна България и Северозападна България живеели множество други славяни, останали в историята с названието седем славянски племена. Техните имена не са запазени. Славяни живеели и в Тракия и Македония. Не би могло да се говори за съюз между българи и славяни на равноправна основа, каквато беше официалната историческа теза много години. Нито при аварите, нито при хазарите, нито при хуните преди това, нито при варягите след това не е налице такова равноправие в отношенията им с другите народи от техните държави. Най-вероятното е, че срещу подчинението им и плащането на данъци българският кан е позволил вътрешното самоуправление на завареното население, като го защитавал от външни нападения. Първоначално славяните не са били включвани в българската армия, а самоуправлението им най-вероятно е отнето при административната реформа на хан Крум. Има множество сведения за опити на засилване на властта на българите върху славяните и за масови преселения на славяни във Византия. Най-значимите са отбелязани именно в средата на 8 век и при управлението на Омуртаг.

Славяните са значително по-многобройни от прабългарите. От друга страна завареното ромейско население непрекъснато увеличава дела си с приобщаването на нови византийски територии към България. Също така междуособиците между прабългарите вероятно редуцират и без това ограниченият им брой. Това довежда до постепенното им претопяване в периода 7-10 век. Около 1000 г. от останките от прабългари, славяните и завареното население се формират българите. Техният език се класифицира като южнославянски, а не като тюркски, какъвто се предполага, че е бил езикът на прабългарите. След покръстването и приемането на славянския език за официален титлата кан се заменя с княз.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5

[MSL]

  Интересно и полезно е да се знае как се превежда понятието ПРАБЪЛГАРИ на различни езици. Както стана ясно прабългарите и българите са две свързани, но неидентични, различни неща. Разликата е горе-долу като тази между древните и съвременните египтяни. Та ето как наричат ПРАБЪЛГАРИТЕ в различните езици, според това, което виждам, към днешна дата, в Уикипедията:

Татарски: Bolğarlar (Bulğarlar). (Виждал съм го в татарски книги и сайтове с прилагателното ДРЕВНИ, т.е. "ИСКЕ БОЛГАРЛАР", напр., написано на Кирилица).
Азерски (азербайджански): Bulqarlar
Чешки: Protobulhaři
Чувашки ("ново-прабългарски", както го наричам): Пăлхарсем (протопăлхарсем, прапăлхарсем)

 Очаквайте продължение...

[MSL]

  Очаквахте ли продължението?  Продължаваме с прабългарите в различните езици.
 Прабългарите на немски са Protobulgaren или Ur-Bulgaren и Hunno-Bulgaren (което значи  "хуно-българи" и е термин, който смятам за адекватен, защото прабългарите според мен са били главното ядро на хуните).
 Прабългарите на английски са Bulgars или Proto-Bulgarians, (Protobulgarians, Bolgars, Bulghars...)
 Прабългарите на есперанто са prabulgaroj
 Прабългарите на китайски са 保加尔 или 保加尔人
 Прабългарите на турски са Ön Bulgarlar или Protobulgarlar
 Прабългарите на украински са булгари, болгари, протоболгари, праболгари, древні болгари, стародавні болгари.
 Прабългарите на шведски са protobulgarer.
 Прабългарите на сръбско-хърватски са Protobugari, Prabugari или Huno-Bugari
 Прабългарите на корейски са 불가르족
 
Хайде стига толкова за днес, че не са само прабългарите като задачи в живота. Следващия път пак.

[MSL]

  Ето и малко хумор от кандидат-студентските изпити за прабългарите от ludikalinki.com

"Всички би трябвало да знаем кои са Прабългарите и каква е била тяхната роля за създаването на Българската Държава.
За техния произходът се е дискутирало много в научните среди. Липсата на достатъчно исторически извори прави трудно тяхното класифициране към една или друга езикова и етническа общност. Съществуват различни хипотеци, че прабългарите са от угро-фински, хунски или татарски произход. Днес за меродавно се смята становището,че прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езикова и етническа общност. Първоначалните им поселения вероятно са земите на Централна Азия.
А какво мислят учениците или студентите по въпроса за Прабългарите или създаването на България? Как какво... измислили са невероятни бисери!

Прабългарите били скотско племе. Те водели номадски начин на живот, но вече заселили се на Балканите, започнали полуседнал начин на живот.
Прабългарите се препитавали предимно със земеделие, като лов и риболов.
През 681 г. е осъществен мирът, който гарантира появява- нето на една нова страна върху старата територия, наречена България.
681 г. е годината на старта на едно ново начало за славянското и прабългарското общества, които със съвместни усилия построили нейното начало.
Създаването на българската държава през 681 било утвърдено на Бузлуджанския конгрес.
Хан Аспарух спасил българите от византийския фашизъм.
България при Кубрат се простирала между Черно, Балтийско море и Северния ледовит океан, на изток стигала до Хималаите където осъществявали връзка с японците на китайска територия.
След смъртта на Тервел на престола се изредили няколко некадърници, които въобще не били достойни да управляват. Хан Телериг успял да вникне в душите на хората изтормозени от създаването на държавата. Той поискал имената и адресите на византийските агенти в България и ги избил до крак.
Прабългарите нападали тутакси, а бягали изневиделица.
Както виждате всеки има своя трактовка на историята "
http://www.ludikalinki.com/6turotiiki/veseli-citati/129-biseri-za-prabulgari

[MSL]

  Прабългарите и сексуалното от научна гледна точка в monitor.bg - http://www.monitor.bg/article?id=175333

[MSL]

  Прабългарите са тюрки. Спадали са към ЛИР-тюрките или Р-тюрките (може да се каже ЛИР-езичните или Р-езичните тюрки, доколкото става дума за онзи, особен тюркски ЛИР-език или Р-език, чиито единствен наследник днес е чувашкият или както аз го наричам ново-прабългарски език). Тюрки не е равно на турци, както също често отбелязвам заради спекулациите на недоучили/недоосведомени и пр. хора, които поставят знак на равенство между понятията турци и тюрки, турско и тюркско, турски и тюркски. В този смисъл прабългарите не са турци, но прабългарите са тюрки. Отделно са и алтайци, доколкото алтайските народи (към които спадат прабългарите) се състоят от тюрки, монголи (не само монголци, а и калмики, буряти и др. монголски народности), тунгусо-манджури, корейци и японци.

[MSL]

  Според мен, а и не само според мен (доста учени споделят или предполагат същото) прабългарите в своите до-християнски (в Дунавска България) и до-ислямски (във Волжко-Камска България - Булгария), в основната си част, са били тангристи (тенгристи). Доказателства за това са освен надписът на гръцки език с думата "ТАНГРА" и Османският документ, също и религията на най-преките потомци на прабългарите - чувашите (в случая - ЧАН-ЧУВАШИТЕ - това са чуваши-езичници, неприемали никоя друга религия, за разлика от болшинството останали чуваши, които са православни християни), която си е тангрическа.
 Ето и линк от rodenkrai.com, за да прочетете повече информация относно прабългарите и по-конкретно за религията на прабългарите:  http://history.rodenkrai.com/new/legendi/religiqta_na_prabylgarite.html

[MSL]

   Да е честит 24 Май на всички почитатели на ПРАБЪЛГАРИТЕ и на всички останали, които обичат Кирилицата.
 Всъщност, както съм споменавал и по-рано, прабългарите и Кирилицата са доста свързани.
 Смятам, че букви, които нямат аналози в гръцката (Л, П, Р, Ф...) или в латинската азбуки, са най-вероятно с прабългарски произход, особено като се има предвид, че има запазени прабългарски руни, които са идентични или много подобни на въпросните кирилишки букви. Това са Ъ, Ь (Ер голям, Ер малък - ЕР, ИР и др. на тюркските езици към които се числи и този на прабългарите, означава МЪЖ.), Ш (доста близка до китайската "планина" - ШАН и по графика, и по фонетика: 山.), Ж, Ц, Ч, Щ, Ю. А също и някои букви от по-старите варианти на Кирилицата и азбуката Глаголица, които вече не се използват.

[MSL]

  Противниците на научната, световно призната Алтайска теория за произхода на прабългарите често сочат като аргумент, че тюрко-алтайците (тюрките, към които спадат и прабългарите, но това не се приема от въпросните "анти-алтайски" люде) нямало как да не се с ирански произход, защото строели градове, а тюрките не правили такива неща. Да, ама не точно. Ето пример с Уйгурския хаганат, за който писах преди малко, че е "Хуъй Ху" на китайски език. Едновремешните уйгури са били също тюрки като прабългарите. И другото им общо е, че са съществували горе-долу по едно и също време с Първата Българска държава (Дунавска България) и по-конкретно от 8-ми до 9-ти век (742–848 г.) И в тези векове уйгурите са имали столица - град Орду Балик (http://en.wikipedia.org/wiki/Ordu_Baliq). Орду Балик е бил не просто голям град, но е и притежавал забележителна архитектура - многоетажни къщи, крепостни стени, цитадели, кули, храмове, военни и административни сгради, пазари и пр. Това се потвърждава и от исторически източник, и от археологически разкопки. Следователно прабългарите със способността си да строят градове не престават да са тюрки. Прабългарите са тюрки и това е то.

[MSL]

  Виждаме все по-често в българското интернет-езиково пространство думи, които обозначават народности и нации да се изписват с главни букви в началото, ДАЖЕ И КОГАТО не са в началото на изречението. Както сме учили в училище - главните (големи) букви се поставят в този случай, само ако даденият народ (нация) е в началото на изречението. Например: "Прабългарите са обект на тази тема." е добре. Но, ако "прабългарите" не са в началото на изречение, то следва да се изписват с малка буква, напр.: "Търся нови материали за прабългарите." или "Чухте ли за новото откритие, свързано с прабългарите?", или "В Хунската империя е имало прабългари и други тюркски народи, както и славянски, германски, фино-угорски, ирански...".
 Защо много хора допускат тази грешка? Както знаем от професор Любен Сивилов и от други философи - за едно и също следствие може да има различни причини (и обратно: една и съща причина да поражда различни следствия). И в този случай е така - някои пишат "прабългари" с главна буква по патриотични причини (независимо дали са или не са запознати с правилото за поставяне на заглавките в българския език); други пишат "прабългари"-те с главна буква под влияние на английския език, където имената на народите и нациите задължително се изписват по този начин, независимо от мястото на въпросните думи в изречението; на трети просто така им е скимнало, че е правилно и си карат така, по навик...Възможно е да има и друга причина или причини, които да ми убягват по време на този анализ. С това приключвам този пост, свързан с прабългарите.

[MSL]

  Всеки, който иска да е запознат със същността, с историята на прабългарите, трябва да е наясно и с хуните, и с хунну, най-малкото, защото прабългарите са били главното ядро, основата на хуните. За общото и различното между хуни и хунну вижте следния линк, в който също ще разберете как се пишат двете думи ("хуни" и "хунну") на китайски език:

http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/teeoto-ot-eta-a-akata/msg2192/#new

 

[MSL]

  Често в дискусии, особено по форуми се стига до агресия у по-радикалните фенове на прабългарите. Наскоро се случи следното в www. predpriemach.com, което копирах на ноутпадче и сега ще го представя и на вашето внимание:

Разочарования
 
Не знам за алънчо но ако продължаваш да наричаш нашите деди "прабългари" така хубаво ще те нахраня че ще ти излезе през всички отверстия
 
Ти да не си издънка на македонския славянин и българомразец Димитър Благоев, направо те копам:evil:
 
Запомни:
 
... щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род, и че тии последни преселения са били се пак от наши единородци българи, кои са били зели онова направление еще от Хиндистанското си преселение и от Бабилонските страни, дето се задържаха много време, и после в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя; а не че били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят странните историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи описатели или же имеющи и своя си цел.
 

Георги Раковски

  Там бях отговорил така:

"Заповядай на дискусия в темата там. ПРАБЪЛГАРИ е научна дума, казва се РЕТРОНИМ. Тя не цели да обиди дедите ни (на българи, македонски българи, кримски и казански татари, чуваши и др.), а цели само да не стават грешки с днешните, славяно-говорящи българи.
 Не отговарям на агресията ти, защото мисля, че е станало недоразумение - уверявам те, че употребявам ПРАБЪЛГАРИ с цялото си възможно уважение, обич и пр. на техен потомък, а и с интереса си на учен-философ и любител-прабългарист. Дори в университетите на БЪЛГАРИЯ има разлика между специалност БЪЛГАРИСТИКА и ПРАБЪЛГАРИСТИКА. Едното е за предците, а другото е за днешния български народ и култура.
 Поздрави на всички, които се интересуват от тематиката!
 Всъщност темата там за ПРАБЪЛГАРИТЕ е част от мой ОТМ-експеримент за колко време ще излезна на 1-ва страница само с писане по темата. "

 Когато имаме повече време ще поразнищим още подробности относно тези неща - Раковски, Благоев и т.н. тук.