Описах три типа хора, които пречат на кой да е обществен строй да има човешко лице, а именно: Вайчовци, психопати и фанатици.
Да видим къде са разположени тези три типа хора при феодализма. Имаме монарх, феодали, крепостни селяни и роби. Феодализмът е тръгнал от идеята, че всичко е на монарха и монархът решил да изкарва пари от това като дава тази земя на феодалите, ведно с най-слабите и беззащитните икономически и всякак през онези времена, а именно крепостните селяни. Монархът допуска робството и безогледната уксплоатация, допуска убийствата, готов е на всичко, само и само да взема пари.
Т.е. имаме начело на феодалната държава един монарх-Вайчовец-психопат.
Вайчовци и психопати са и самите феодали. Те вземат от монарха при нехуманните условия земя и обикновени хора. Тези същите феодали са и робовладелци. Понеже е трудно Вайчовец и психопат да се разбират не само с обикновените хора, но и със себеподобните си, често пъти монархът и феодалите са в груби отношения. Властта на монарха може да е дестабилизирана от феодалите, но не и същността му.
Към цялата картина добави фанатиците, които четат библията, а там има доста текстове, според които робството е нещо нормално и според които Вайчовците, психопатите и фанатиците са винаги прави.
Фанатизмът има изражение най-вече в лицето на църквата, която все казва на другите как да живеят, как да дишат, включително шегата настрана, но има запазени данни, че е казвала и кога секс да правят и прочие и като паразит, също прибира пари, по онова време от данъци, от убийства на невинни по обвинения в служба на дявола и други удобни обвинения.
Сега да си представим, че с някаква магическа пръчка сме премахнали от феодализма всички Вайчовци, психопати и фанатици. Как би изглеждал феодализмът без тези три типа паразитни създания?
Да помечтаем. Един монарх, който смята, че има властта над всичко, но не иска да печели от никой, а иска добро управление и понеже не е слънце да огрее навсякъде, възлага управлението на феодали. Те също не са лица, обвързани с алчност и психопатия, следователно полу-робските и робските взаимоотношения никога не се появяват. Ролята на феодалите би се превърнала в нещо като местна администрация и не повече. Църквата не би съществувала. Хората не биха живели в заблуди и в мачкане от фанатиците. Това би дало възможност на науката да се развие с много големи темпове, когато няма кой да гори на клада хората от типа на онзи, дето казал, че все пак Земята се върти. Липсата на ограбеност на труда от монарх, феодал, липсата на фанатици и наличието на правото на свобода и на мисълта включително, биха довели до един феодален строй с човешко лице.
Или поне на мен така ми се струва. =)