Ако си щастлив, скрий се.
Ако си щастлив, скрий се. Не можеш да ходиш, обсипан с бижута, в квартал, пълен с просяци, както и щастието не може да оцелее в свят, пълен с нещастници.
Какво мислите за това?
Съвет илюстриран с аналогия
Това е интересно. Съветът, който се съдържа в тези две изречения (и чийто автор не ми е известен, за съжаление) е, според мен, до голяма степен резонен. За това, че не бива да се ходи обсипан с бижута в крайно бедни квартали смятам, че няма две мнения по въпроса. (Ако има - може да поспорим аргументирано.) А конкретно по въпроса дали може да оцелее щастлив човек сред нещастници, смятам че това е доста по-лесно, защото човек може да е щастлив за какво ли не - някои са щастливи, че имат дете (други - не), някои пък са щастливи, че са прочели някаква нова книги (за други това е някакво неразбираемо щастие)... Ето защо мисля, че не е крайно необходимо щастливите хора да се крият, ако са заобиколени от нещастни, защото това е много индивидуална ситуация - зависи от щастливия/щастливата и нещастните - за какви форми на щастие и нещастие се касае. Ако е нещо, което ще събуди завист у повечето - ясно, че е по-добре да се покриеш, но ако е нещо, за което на никой не му пука и/или няма да иска да ти навреди и/или няма да те подложи на присмех, тогава какво да се криеш?
Много още може да се задълбава, пояснява и обяснява, но нека приключа дотук.