Ето и моите философски и полуфилософски мнения от преди доста години. Бях ги писал на друго място (в друг форум, където получих несправедлив бан) и бих искал да си ги имаме и тук, в нашия си форум, защото няма нищо по-логично от това своето творчество да си е при своя форум, а не само да стои по чужди форуми, особено пък ако там си получил бан!
Ето и според каквото се е запазило (и с някои редакции, които ще си направя тук, за да са по-правилни и издържани постовете ми; все пак имам какво да подобря след толкова много време на учене и опит):
1. Ами те двете половинки са еднакви. Така, че няма смисъл да се пита: "Коя половина?". То този преподавател направо жива конкуренция на Буридановото магаре направил с този въпрос... :)
2. Детето по презумпция казва, че 8 трябва да се разполови. Т.е. да го превърнем в "4 + 4". А АРИТМЕТИЧЕСКИ Е ВЯРНО, че
4 + 4 = 8. Нали? Вярно е аритметически и това, че
2 х 4 = 8, нали? ДАЖЕ ПОСЛЕДНОТО МУ СЕ ВИКА В ОСНОВНОТО УЧИЛИЩЕ - "Проверка" на това дали
8 : 2 = 4!
ПОНЕЖЕ, ако имаме 8 овце и ги разделим между двама овчаря, наистина, ще си останат 8 овце, само че на 2 различни места по 4. В ПРИРОДАТА НИЩО НЕ СЕ ГУБИ. :)
3. Общо взето мислиш правилно, но последното ти изречение няма особена стойност. Като имаш 8 (1+1+1+1+1+1+1+1) или (2+2+2+2) или (4+4) или..., то както и да го делиш, стигнеш ли до ИСКАНОТО "две равни части" НЯМА НАЧИН да не стигнеш до ЧЕТВОРКИТЕ и то точно до ДВЕТЕ ЧЕТВОРКИ. -------> Н-Е-О-Б-Х-О-Д-И-М-О-С-Т !!! Само за миг да стигнеш до нещо различно :
а/ (1+1) + (1+1) + (1+1) + (1+1)
б/ 3 + 5, и пр., то значи си стигнал НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ, но не и В ЦЕЛТА ( ДВЕ РАВНИ ЧАСТИ), защото при а/ имаме РАВНИ, НО ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЧАСТИ, а при б/ ДВЕ, но НЕРАВНИ ЧАСТИ!!!
"ДВЕ ЧАСТИ" и то "РАВНИ" могат да са НЕ-ЧЕТВОРКИ при нещо друго - да речем при 10 или при 25 МИЛИОНА! Но, когато ги ИЗИСКАМЕ ПО ОТНОШЕНοЕ НА 8, няма как да не намерим НЕОБХОДИМИТЕ ЧЕТВОРКИ.
Може да го наречеш "ДЕТЕРМИНИЗЪМ", "ФАТАЛИЗЪМ" или "ПРОМИСЪЛ" ;), но си е така, както ти го казах.
4. Да взема да отговоря :)
"Какво става когато от 8 извадите 4?"
По принцип не става нищо особено, но, зависи - ако сме в първи клас и го правим на контролно, може да станат много неща, особено, ако сбъркаме. :)
" Ето: "8-4"... Къде се дяват извадените от вас неща (при това 4-ри неща)?"
а/ Неееее, няма НЕЩА тук. "4" е само "предикат" и абстракция.
б/ Все пак може да се помисли къде се дява ИЗВАДЕНОТО "НЕЩО".
За да отговорим на този АБСТРАКТЕН ПРИМЕР, може да си позволим някои по-конкретни примери:
- Петърчо имал 8 ябълки и изял 4, колко са му останали?... ( 8 - 4 = х )
- Петърчо имал 8 ябълки и дал на Марийка 4. Колко са му останали? (8 - 4 = х)
(ЗАДАЧА СЪС ЗВЕЗДИЧКА):
- Петърчо срещнал 8 циганина, които искали да му вземат парите, но убил 4. Колко роми са останали живи?
Пояснявам, че не съм имал нищо анти-ромско (анти-циганско), нито пък анти-хуманно. Против насилието съм, пацифист съм. Просто пародирах съдържанието на някои задачи по математика и исках да се получи малко по-увлекателно за читателите давайки пример с криминална ситуация.- Петърчо имал 8 лева, но похарчил 4 за храна, колко пари са му останали? ...
СЛЕДОВАТЕЛНО, СПОРЕД КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ И ОБЕКТ, 4 може да бъдат изядени, дадени, ликвидирани, похарчени и пр. Т.е. сега да минем пак към някакви по-общи категории : ИЗВАЖДАНЕТО, МИНУСЪТ илюстрира всякакви АНИХИЛАЦИИ, ПРЕХОДИ И ПРОМЕНИ.
Та, на въпроса, изваденото нещо се дява в НЕБИТЕТО или, конвенционално, в ИНОБИТИЕ. САМИЯТ МИНУС показва ОТНЕТОСТ/ОТНЕМАНЕ/ЛИШАВАНЕ. Следователно ние с тези "4 неща" не правим нищо, освен да КОНСТАТИРАМЕ ЛИПСАТА ИМ и да вървим напред.
5. "На жена, която 10 години се бори с мизерията, й дават Н хиляди лева, които да изхарчи за себе си. Жената се връща разплакана след 4 часа ходене по магазини, без да е изхарчила стотинка, дори и за градски транспорт."
Хм, отделен случай е (ако е въобще реална случката). Я дай на някой циганин дето не 10 години, ами 40 години се е борил с мизерията Н не хиляди, а просто Н-стотин лева, да видиш дали ще ходи разплакан!
Тук също пояснявам - давам пример с беден човек и циганин в добрия смисъл - в случая, че би задоволил потребности и би бил щастлив. Естествено не казвам, че всички бедни цигани са с един и същи темперамент и характер. Главното което имах предвид е, че бедни хора (а много от бедните са цигани) биха се радвали, а не биха плакали, ако имат пари. Ето и аз - беден съм, в момента, а ако имам пари ще се радвам, няма да плача!"Когато не са надзиравани, робите не копаят тръстиката. Същото го правят и много хора в съвременните офиси."
Ами резонно е.
"интересни са тези житейски примери. Нека обаче огледаме нещата и размислим защо жената с Н хиляди лева е по-свободна от жената без тях."
Това е ТОЛКОВА САМООЧЕВИДНО, ЧЕ ВСЯКАКВО ОБЯСНЯВАНЕ, СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ СИ ИМАМЕ ВРЕМЕ С ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ЗНАЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПАРИТЕ.
6. Има някои неща, които наистина ме карат да се удивя на креативността на философския ум - "Свободата като не-морална категория!". Добро е, насочва към мислене... Ноооооооооооо, други неща като: "svobodata e iluziya, koyato sazdavame kato reaktziya na useshtaneto za prinuda, ako nyamame tova useshtane, ne mislim za svoboda.", ми звучат също като :
"Гладът се появява, когато не ни дават да ядем, ако си нямаме проблеми с яденето, то въобще не мислим за глад."
"Жаждата е реакция на усещането, че са ни спрели водата преди 48 часа и не сме се запасили с минерална вода. Ако нямаме това усещане, не мислим за жажда."
"Сексуалното желание е илюзия, която създаваме като реакция на усещането за това, че "не ни пускат", ако ни пускат, нямаме често такова желание, че даже може и да стигнем до периоди на асексуалност, фригидност и пр."...
С ДРУГИ ДУМИ - всеки знае, че ни ЛИПСВА ТОВА, КОЕТО НЯМАМЕ. Ако имаме как ще ни липсва? И, без да съм чел книгата, предвид такива "ПРОЗРЕНИЯ" си мисля - не пишат ли някои философи САМО, за да вземат пари? /
Това си го мисля вече и не само за някои философи./
7. Ooooх, Скинър ли е това? Извинявай, но аз съм го виждал само на кирилица и, честно казано, за срам или не, не знаех, че така му е името в оригинал, най-малкото си го преставях само с едно "ен". Човекът си има оригинални идеи, не оспорвам. Обаче конкретният пасаж, лесно озадачава търсачите на нещо ново и качествено.
Аналогиите, които дадох, разбира се, че не са напълно коректни, откъм релацията им със СЪЗНАНАНИЕТО, но ставаше дума, че е същото по отношение на това, че като НЯМА НЕЩО, е естествено да ни липсва, да си мечтаем за него и пр., независимо дали е свобода, чист въздух или пържени картофки със сирене.
8. Даже според Павлов, ако се не лъжа, това беше "инстинкт за свобода".
Всъщност от етологията знаем, че някои животинки не са много мераклии за свободен живот, но други, например лисиците, определено, поставени в клетки, не могат да си намерт място и голяма част от времето си прекарват в търсене на изход.
9. " за свобода (по-точно за "степени на свобода") се говори и в механиката :-), но това говорене за "свобода" е доста по-различно от говоренето за свобода при хората. За машините не казваме, че имат свобода на избор, но за хората сме склонни да мислим именно по този начин."
Машините са си машини, това е вярно.
"Не съм убедена, че можем да говорим за свободен избор при животните, поне нямаме достатъчно свидетелства за това."
А, защо да няма? Пред очите ни са. Дай на една домашна котка месо и хляб и гледай как си избира месото. Остави я после на "пост и молитва" 10 дена, след това й дай само хлебец да видиш как, като няма ИЗБОР, ще яде каквото има. 90% от хората, които познавам ще направят същото. /
Примерът е за самоочевидното (че "АКО оставиш котка гладна, ТО..."), НЕ призовавам никой да оставя котки или други животни, които има да гладуват! Против съм, от малък, всякакво безсмислено насилие и всякакво ненужно причиняване на болка на животни!/
"Примерите на поведение, което ни изглежда свободно (като опитите на лисицата да се измъкне от клетката) могат спокойно да се интерпретират съвсем в духа на Скинър - като реакция на принуда. А Скинър твърди, че нямаме достатъчно свидетелства и за наличието на наистина свободен избор и при хората."
Т.е. от неговата си гледна точка може и да няма, но пък, ето че дори тук "подобието" с лисицата проличава, което значи, че от нашата, по-обективна да я наречем от Скинъровата гл. точка, свобода и стремеж към нея си има.
"Тезата му е много силна, съзнавам, и социално неприемлива, но това само по себе си не означава, че е невярна."
Определено по такива мотиви не може да я определим като невярна, но къде забеляза сила в такава една теза?
"Последното трябва да се докаже, а не просто да се отхвърля на базата на позоваване на емоции и морални норми."
С пълна сила важи и казването ти за "силата" на тезата. Въх... извинявам се за тавтологията!
"Извън темата - ще отсъствам няколко дни и няма да мога да участвам в дискусията (ако тя продължи) до понеделник."
Няма никакви проблеми. Какво са за философията няколко дена? Има хора с Аристотел полемизират, въпреки, че е живял векове назад и е починал, пък ние с някой дето е жив и не е на линия само няколко дена ли няма да полемизираме?
10. Далаят прави много добра разлика между двете неща и, започвайки да отговаря илюстрира това с усмивчица ":)" (емотиконка). Колкото до мотивацията (поставено сериозно или несериозно някое питане), тя има значение, но, защо пък, когато, така и така, си поставил интересен казус за размишление (по съдържание) да го пренебрегваме заради формата му (риторична)?
Отделно Далаят би се радвал да има повече нови теми, за да не се налага да намира интересни неща само в риторичните въпроси на "застаряващи" топици. //
"топици" = "теми"; в ед. число - "топик" = "тема". Просто чуждица от английското "topic". Аз не съм за чуждиците. Даже тук, в този форум, си имаме тема за български думи за някои чуждици и заемки.11. Много ценя диалектиката. Едно от забележителните неща там е твърдението, че причината определя следствието, а то, на свой ред, влияе на причината. Смятате ли, че това е закон?
12. Да, разбира се, има случаи. Най-простото май беше, ако вода кипне на огъня и го загаси. :) :Р
13. Определено тонът ти е неуважителен и не бих се впуснал в дискусия с теб. Ако цениш критичността, изпробвай я върху себе си.
Ако някой, по някаква малка вероятност, е проявил фриволност от твоя тип, да поясня, че примерът е "патент" на Брутян - философ, който, повярвай, разбира доста повече от теб от причини и следствия. Чуваш го за първи път? Ами не се учудвам.
14. "Какво става с това консултиране? Има ли люде да си дават парите за таквиз работи или се бачка ей така - за слава? Странно и интересно."
"Странното" и "интересното" по принцип са субектогенни категории. За един дивак например може да е странно, че самолетът лети без да размахва криле и да е интересно, че вечер има светлина и без слънце, когато светнеш някоя крушка. Фактът, че нестранни и нормални явления като философското консултиране, ти се струват "странни" и "интересни" говори за не особена развитост на ЦНС-то ти, но какво да се прави? Всеки според възможностите си. Както виждам ти дори не си чел Брутян в една съседна тема, държиш се грубо във философски форум, така че...
15. Артъре, позволи ми да се усъмня, че предвид склонността ти да се заяждаш темата е провокирана от тебе, а сега се правиш на съпричастен към Юнуз!
16. So what? You can type SOME English! LOL! Not a big deal, dude! I am able to type 6!
А ти си просто един полиглот, ама не в естествения, а в смисъла на креатурата ти - "Юзър", дето беше нарекъл Юнуз по този нелеп начин.
17. "Аз пък предпочитам интериорните блондинки пред екстериорните такива."
Проблемът в твоя случай е, че, дори и да изходим от изчистения вариант на анекдотичната блондинка, поставяйки го като потенциална реалност в една психологема от типа на : "Ти я срещаш и тя те поглежда.", нямаш даже формални шансове да събудиш някакво предпочитание от нейна страна.
18. Я се сети водата колко състояния има и дали е мокра при всяко едно от тях.
Я се сети, дали, ако ти не се сещаш за нещо, то обезателно не съществува? Нали не си солипсистче ? :)
19. :) /
Усмивчица просто./
20. Странгер!!! :)))) /
Стана ми смешно от така транслитерираното "Stranger", което се произнася приблизително като "стрейнджъ"/"стрейнджър": [ˈstreɪndʒə(r)]/
[ˈstrendʒɚ]./
Апропо, да ти отговорим на въпроса, но първо уточни какво разбираш под "мокър"! Ако, случайно, е способността му да намокря - очевидно да. В контекста на сюжета - спорно е дали това може да се определи като "ДЪЖД", доколкото беше виртуален такъв. А, от гледна точка на реалността по производството на филма, може би някой запознат ще ни каже дали са ползвали комютърна обработка или са използвали класическия пожарникарски маркуч :)
21. Артърчо, все пак да напомня с една съветска песничка:
"Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое портфель без фель
Это все равно что медведь без ведь
ο конечно если трамвай без вай
Это что угодно только вовсе не трамвай
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое луна без на
Это все равно что земля без ля
ο конечно если лимон без мон
Это что угодно только вовсе не лимон
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое зима без ма
Это все равно что каток без ток
ο конечно если игра без ра
Это что угодно только вовсе не игра
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись не глотать слова"
Ще поясня, че споменаването на "лимон" в песента не е това, поради което е поставена тук. Основно имам предвид СПИНОЗА. Хайде, съгласно него, да се опиташ да ми кажеш - ЛИМОН, БЕЗ ВИТАМИН ЦЕ И КИСЕЛИНА, ОСТАВА ЛИ СИ ЛИМОН?
21. Добре, Артъре, хайде, кажи сега дали според тебе това е закон и, дали въобще, е възможно?
22. Мерси (искрено) за отношението! Предпочитам несъгласен, дето пише, пред съгласен, който си мълчи :)
И така:
"причината за кипване на водата е, че, най-общо казано, температурата на водата е достигнала точката на кипене."
Това според мен е голяма онтологическа, дори, конкретно - физическа, тавтология. Причината за кипене на водата била, че температурата й била достигнала точката на кипене! За да разберем какво се крие зад това изречение, да го опростим:
"Водата кипи, защото става толкова топло, че да кипи."
Кипенето е движение (бързо движение, най-общо). Температурата, откакто откриха, че няма топлород, е просто различна степен на движение на частиците. Т.е. излиза, че казваш :
ПРИЧИНАТА ЗА БЪРЗОТО ДВИЖЕНИЕ НА ВОДАТА Е, ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО Й (температурата) Е ДОСТИГНАЛА ТОЧКАТА НА БЪРЗО ДВИЖЕНИЕ.
Т.е. КИПИ, ЩОТО КИПИ.
Да, ама каква е ПРИЧИНАТА ДА КИПИ? Кое е направило ДВИЖЕНИЕТО НА ЧАСТИЦИТЕ ТОЛКОВА БЪРЗО, КОЕ Е НАМАЛИЛО ПРИВЛИЧАНЕТО МЕЖДУ ТЯХ?...
ОГЪНЯ!!!!!!! Значи Георг Абелович Брутян е прав.
-
Брутян.
"Наличието на огън е условие за възникване на причината."
КАКТО ВИДЯХМЕ, самият огън е ПРИЧИНАТА. Кипенето е СЪСТОЯНИЕ на водата. А пряката му причина е ОГЪНЯ (В този случай! Ако имахме случай на кипнала вода от лава или нажежена стомана, тогава причината ще е друга, но ЗА ТОЗИ ПРИМЕР-ТАЗИ ПРИЧИНА!)
"причината за загасването на огъня би могло да бъде, най-общо казано, отсъствието на кислород, елемент необходим за горенето. Заливането на огън с вода е условие за възникването на такова отсъствие."
Което не променя ситуацията, че огънят "сам си е направил" да няма как да гори, понеже е залят от задвижената от него водица. (Иначе няма да спорим, че в самата вода пак си има кислород И ПРИ МНОГО ВИСОКИ ТЕМПЕРАТУРИ, АКО ПУСНЕШ ВОДА, ТЯ ЗАПОЧВА ДА ГОРИ, т.е. разделят се водорадът и кислородът, и става опасно! Пожарникарите го изучават това и си имат специални способи за гасене на пожари, чиято температура надхвърляше някакви си стотици градуси - 700 ли, 800 ли, 500 ли, не помня!!!). /
Това го бях гледал в някакъв филм, но по-късно се разтърсих за повече информация и гледам, че има вече доста повече информация по въпросите от преди: та, доколкото разбирам, наистина водата не винаги била подходяща за гасене на пожари, но бе било, защото се разпадала на водород и кислород, а по други причини - ето някои източници за повече информация - reddit.com/r/askscience/comments/3gyizf/is_there_a_temperature_at_which_water_will_ignite/, physicsforums.com/threads/can-water-be-flammable.388918/. Длъжен съм да внеса уточнението, защото вече разполагам с малко повече информция по въпроса, но пак не бих казал, че напълно ми е ясно./
"По този начин, Далай, се различава условие от причина."
Ако изключим този пример, абсолютно съм съгласен. Даже и основание от причина се различава, както ни е учил Александър Андонов, да ни е жив и здрав!
"Иначе в най-спекулативен смисъл, разбира се, че следствието определя причината, доколкото и причината и следствието са моменти от взимодействието и в този смисъл, ако следствието не се получи, то причината няма на какво да бъде причина и не може да бъде мислена като причина."
Това ми харесва, понеже подкрепя диалектиката, а и много философски е казано "не може да бъде мислена като причина", но какво да кажем за възражение от сорта (бих искал да чуя вашите мнения, аз съм вземал отношение към тях на други места):
- Причина и следствие са често разединени времево и няма как следствието да окаже влияние на причинилото го, ако последното отдавна го няма, примерно.
Това вярно ли е и, ако е вярно, какво да правим с този диалектически феномен? Броим ли го за закон или не?
Мерси!
23. А, не е точно така, хубава дискусийка завързахме за причина и следствие, заповядай да си кажеш гл. точка, защото мисля, че ще добавиш нещо интересно, съдейки по постовете ти до сега.
24. Ами без ограничения. Всяка една такава е добре дошла, макар че предпочитам да изхождаме от една ежедневна парадигма, за да не се натоварва допълнително и без това сложния въпрос.
25. "Искам да кажа, че причината за кипването на водата е нейната температура. По-специално - еди коя си температура. Която може да бъде достигната от своя страна по различни начини - причини, ако щеш."
За мене температура е просто движението на частиците. Т.е. нещата се припокриват. Иначе, че може да има различни причини - разбира се. КАКТО НИ Е УЧИЛ ГОСПОДИН ЛЮБЕН СИВИЛОВ - "Едно и също следствие може да има различни причини."
"Моля те, Далай, помисли малко върху това, че водата кипи при различна температура. Зависи от надморската височина и налягането общо взето."
Правилно, това е комплексът от условия. Но ние разглеждаме само един пример, подразбиращ се като кипнала вода, примерно в Сф., а не на Мусала. :)
"Иначе - любопитно е какво е говорил Александър Андонов за причина и основание - сигурно това, което е казал Хегел, а?"
Оооо, А. Андонов не може да се пресъздаде, той трябва да се чуе. ;)
26. "а не, причината за кипването на водата определено е някой, който е сложил тенджерата върху огъня и е съобразил, че температурата на огъня ше промени температурата на водата, ако дистанцията между двете субстанции се намали достатъчно, за да стане взаимодействието между тях възможно :)))"
Тука вече излизаме, мисля, извън конкретния пример : "Кипнала вода гаси огън.".Ако вървим по този път, ще трябва да кажем, че "всъщност" причината са родителите му, които са го създали и... ще стигнем до Дарвин, че и до Големия...
/имам предвид "Големия взрив"./Иначе ми хареса хумора. :)
27. Зависи в контекста на кое говорим? Дъждът там трябва да се дефинира първо.
28. "нашата симпатична човешка цивилизация е шизоидна по дефиниция, константен преход, шифт между една сетивна и една серебрална матрица
виждаме, че земята е плоска
но знаем, че е кръгла"
Не, това е просто диалектика на ВИДИМОСТ и СЪЩНОСТ. Няма нищо шизоидно.
"във втората серия, в чистилището, нео боледуваше и изстрадваше младежкия си екзистенциализъм, екзистенциалната си депресия, в който сетивната матрица се възприема като майа, илюзия, а серебралната - като извънматрична, обективна истина :)"
Той Нео си страда по принцип. ;) Както казваше един - "И на мен да ми дадат толкова много пари за една роля и аз ще играя, че страдам!" :) Иначе сериозно - мисля, че лирическият му герой определено си беше образ в развитие, но то при такава динамична сюжетност, няма как.
"колко детинско :)
защото земята е кръгла, но и плоска, и метафизичния раздор престава да бъде тегуба и проблем, когато се научим да сърфираме междуматрично без да падаме в софистичните дупки :))))"
Тука малко не разбрах замисъла ти, но искам да потвърдя, че няма никакви раздори от какъвто и да е порядък, камо ли - метафизически, ако сме наясно с диалектиката на ВИДИМОСТ-ЯВЛЕНИЕ-СЪЩНОСТ ОТ ПЪРВИ ПОРЯДЪК-СЪЩНОСТ ОТ ВТОРИ ПОРЯДЪК И ПР. Това са РаЗЛИЧНИ СТЕПЕНИ в ОНТОЛОГИЯТА и, НАЙ-ВЕЧЕ, В ГНОСЕОЛОГИЯТА.
"проблема, или метафизичния конфликт, се появява при postdialetheism-a, когато се пръкват философите, люде невежи, които постановяват че земята не може да бъде и двете, и плоска, и кръгла :)"
Това може да го твърди само човек, незапонат с ДИАЛЕКТИКАТА. Няма начин да си чел ЛЕНИН-МАРКС-ЕНГЕЛС-ХЕГЕЛ и да си стоиш на ниво "а ла Аристотел".
"а колко разбираемо и непоболяващо е било сложното преди този псевдопрогрес:
"Ние стъпваме и не стъпваме в същата вода"
᾿We step and do not step into the same rivers; we are and we are not’
Heraclitus "
МНОГО СИ ПРАВ - ПОНЯКОГА И
ХЕРАКЛИТ + ЛАО ДЗЪ са достатъчни, за да разберем тези прости неща!
29. Е, то радостта си е лесно-постижима. Без никакъв намек за личните ти качества, само като бегло примерче, някой, примерно си се чувства радостен, понеже е пил 3 водки и са му платили мезето в кварталната кръчма. Та викам радостта да я оставим.
Аристотел точно с това го отъжествих, с едно класическо "Закон за изключеното трето", който си има своите приложения и валидности, но само в определени рамки, контексти, условия и пр. По същия начин както Нютоновите положения важат на (и до) определено ниво, после... трябва да излезнем малко извън Нютон.
" никак не е трудно да си "а ла Аристотел" в днешен ден "
То МНОГО ТРУДНИ НЕЩА ИМА НА ТОЗИ СВЯТ, но дали ТРУДНОСТТА е самодостатъчност, самоцел или нещо от сорта?
Не, че е аргумент, ама аз като изключа проф. Ради Радев, който смяташе, че Аристотел е най-великият човек на всички времена и е "много несправедливо Христос да е по-популярен от Аристотел", досега не бях срещал втори, който да омаловажава героите на диалектиката за сметка на ученик на Платон, но,...
А относно "ефективната причина" - определено доста ефективно ще е това - казва му се "регрес". ;)
Разбира се, тук не му е мястото, но би ми било много интересно да прочета кратка съпоставка на това къде диалектиката бърка, а метафизиката тържествува. "Метафизика" си ползвам в Енгелсовия смисъл, накратко:
1. Гледане на всичко като състояние на безжизненност. 2. Гледане на действителността като пребиваваща в статично състояние. 3. Гледане на всички явления като изолирани едно от друго. 4. Признаване само на нови конфигурации на дадените елементи. 5. Описване на света като непротиворечащ.
30. Ами това може да е един от вариантите. То нещата са както при дадена система. Да речем, понеже в момента е модерно да се дават примери с Интернета - "Вселедствие на какво ми спира интернетът? Дали заради модема (само)?"... Надявам се разбираш за какво говоря.
31. Може и да е имало такива случаи в историята, но такова твърдение е опростенческо. Обществото е по-сложно, по-висше и, дори, по-хаотично, и приспособимо от един биологичен организъм, което го прави не задължително подвластно на "младост, старост...". Ако твърдим, че всяко общество минава през такива етапи просто сме в един механицизъм и фатализъм.
32. Ами, Ясен/-е, явно тя си има някакви субективни критерии, аз си имам други (вероятно не съвпадат, ако вземем да сравняваме), но това не е съществено в случая. Визира се някакъв регрес, а в първия и основен въпрос - "Кога едно общество загива?" мисля, че всички сме еднозначни като понятие и едва ли ще има две мнения. Загиването си е загиване. :)
33. Ами аз, също така реминисцентно, се сещам за класическия пример от училище за загиването на обществото на Аварския хаганат и последвалото "сатори" /
в смисъл на "просветление"/ от страна на хан Крум, дето въвел прословутите си ЗАКОНИ. /
Имам предвид Крумовите закони: https://bg.wikipedia.org/wiki/Крумови_закони./
34. Това, че няма строги критерии не значи, че нямаме достатъчно нагледни исторически и съвременни примери за регреси и деградации, които може да се обозначават с различни думи като "загниване".
35. "Hello, ще се включа след снимките на едно филмче. Само накратко: да не бъркаме красотата с мъдростта. Поетите, в някой случаи пишат красиво но това по никакъв начин не означава мъдро. Или даже умно. За мъдростта се иска нещо много повече от навързването на думи. Иска се определено отношение на тези думи с това, което обикновено наричаме свят (и не, не става въпрос "само" за физическия свят)."
How are you doing ? ;) Всичко, което казваш е абсолютно вярно, но, не бива да се изхожда от предпоставката, че : "Хегел е поет". Това просто не е вярно. Отворете която и да е енциклопедия и ще видите, че човекът е бил философ. Колегата за поета го е казал образно или ентимематично, но в никой случай не е имал предвид, че Хегел е само и единствено поет.
"А постигането на мъдростта е това, което (се опитва да) (на) прави философията. В този смисъл, да Хегел разбира се е поет. Но според някой, като мен например. Макар и да е супер различен "поет" от Фуко например. Или Дерида, лека им пръст. Дали може светът да се окаже в такова отношение, което да демонстрира Хегел като философ а не просто като поет? Да, може. Тогава ще си посипя косата с пепел кротко в кухнята и ще запо4на да го 4ета отново. Дотогава - не, благодаря. А и не вярвам да стане."
АМА МОМЕНТ, СЕГА! ТОВА, ЧЕ НА ХЕГЕЛ КАРТИНАТА НА СВЕТА НЕ Е ОБРАЗЦОВА, НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ОТХВЪРЛЯМЕ ЦЯЛАТА МУ ФИЛОСОФοЯ, БАРАБАР С РАЦИОНАЛНОТО ЗЪРНО НА ДИАЛЕКТИКАТА. Т.е. заради ИДЕАЛИСТИЧЕСКАТА ОНТОЛОГοЯ, НЕ МОЖЕ ДА ОТХВЪРЛИМ ДИАЛЕКТИЧЕСКОТО, което е обективно-действащо и ПРОНИЗВА ЦЯЛОТО БИТИЕ на ниво МИСЛЕНЕ-ОБЩЕСТВО-ПРИРОДА-ВСЕЛЕНА...
"ПС Не мисля че достатъчно добре се оценява "нивото на Аристотел". Така както си говорим и татаринът и чуждоземеца го използвате. Така, че малко повече уважение към собсвения си начин на мислене :)."
Нивото на Аристотел е оценено и предъвкано в световната история на философията до болка. Никой не отрича геният му (за онова време) и почините, които е направил. ОТДЕЛНО доста обстойно са се занимали хората и с грешките му. Така че Аристотел е много, до болка, разработван.
Изречението: "Така както си говорим и татаринът и чуждоземеца го използвате. " ми е неясно, така че няма да се спирам на него.
Колкото до уважението към собсвения начин на мислене, би било редно да има такова, само ако и когато мисленето ни е диалектично. В противен случай не може да се проявява уважение и да се себевеличаем. Най-прост пример - ако не мислим нещата в развитие как бихме могли да се себеуважаваме?
36. Dude, I luv your English. ;) And about the "абсолютна истина" си прав. /
Заигравка с английския - в превод "Пич, обичкам твоя английски. ;) И относно... "/ Аз, както сигурно се досещате, подкрепям Ленин в теорията за истината и, съответно, бягам от догматизми, така че оценявам и твоето отношение в тази насока.
"Ако забеляза съм си оставил вратичка по-горе, но го направих от любезност а не защото наистина вярвам в нейната наложителност."
Ееее, много комплицирано, аз мисля, че ако се държим философски и възпитано, според най-общи рамки, това е достатъчно за диалога. Много съм прагматично насочен спрямо дискусиите, така че, няма проблеми (поне спрямо мен) даже и да не си много любезен. Стига да даваш повече "инфо" от себе си, понеже, не е четкане, но харесвам начина ти на разсъждение формално, методологично, че даже, понякога и съдържателно :)
""Хегел е поет" не е предпоставка а заключение на аргумент (който може и да не присъства в звършен ви в горния постинг но не ми се и иска да започваме войни върху Хегел)."
Ъхъ. Точно и аз това имах предвид - на ЕНТИМЕМА приличаше.
"Твърдението, че е философ явно напълно игнорира моето обяснение на философията като активност по постигане на мъдростта, която едновременно трябва да е вързана по определен начин с (това, което наричаме) "свят", не разбирам добре това игнориране."
Е, нима Хегел е съвсем инкохерентен и неадекватен на света!? Човекът даже за полицията и за костите на динозаврите пише, т.е. доста информиран и адекватен на ставащото е бил, без да ползва интернет (сигурно не е имал пари да се включи, кой знае?! ;) )... Разбира се, не е бил абсолютно точен и меродавен за всичко (лично мое мнение е, че се дъни в заключенията си за стойността на китайската мисъл), но си е "вързан" по доста "определен начин" с това, което си наричаме ние "свят".
"Енциклопедиите не са особено достоверен източник понякога даже и за етикети."
Щом им нямаш вяра, попитай тогава някои от преподавателите си : "Хегел поет ли е или е философ?", съветвам те, да не е преди да си си взел изпитите, понеже иначе е малко рисковано. ;)
"Накратко, всички тези люде, които, налепени с каквито и да е етикети, най-често "философ", са произвели нищо друго освен (промишлени количества) думи някак навързани, които няма грам смислена връзка с начина, по който светът е, не би трябвало да бъдат всъщност приемани за философи по горната формулировка."
Много бих се радвал да ми посочиш поне един етикиран като философ, който съвсем е некохерентен към света и не можем да му намерим в изреченията нищо релевантно на света. Не мисля, че ще успееш.
"И за да завърша аргумента аз, въпреки едногодишното си младенческо увлечение по стила на Хегел преди десетина години не бих го приел за философ, каквито и постинги да повлече това :). За споменатите французи още по-малко."
Лошото не е, че не приемаш безспорни философи за философи, а, че личните ти критерии се "дънят", понеже имаме достатъчно примери в творчеството им на точно обратното в това, което им вменяваш за коронен недостатък.
"Аз не оспорвам картината на Хегел като не-образцова, аз въобще я оспорвам като откъсната от света. А иначе тя сама за себе си има много образцови, според мен поетически качества."
А МЕТОДЪТ НЕ Е ЛИ ДОСТА СВЪРЗАН СЪС СВЕТА?
"Израза "рационалното зърно на диалектиката" е наистина страшно сладък."
Ами такъв си е :)
"Тази рационалност обаче, така формулирана се крепи на вражеската Аристотелова класическа логика и ми се струва за уместно този, който твърди, че има рационално зърно в диалектиката да бъде така добър да стигне до него и да го формулира БЕЗ да използва вражески прийоми."
ИМАХ ПРЕДВИД, ЧЕ САМАТА ДИАЛЕКТИКА Е РАЦИОНАЛНОТО ЗЪРНО. ПРОСТИЧКО КАЗАНО: Картината му, поради своята идеалистичност може да е на времена дори шизофренична, но ДИАЛЕКТИКАТА му е РАЦИОНАЛНА. А Аристотеловите неща са просто "by the way" /
англ. "между другото"/, приеми ги като епифеноменални с оглед на този въпрос и няма да имаме проблеми.
"Щото другото си е як чийтинг и не прави добро впечатление на евентуалните последователи."
Както са казали Диалектическите материалисти - това си е въпрос на практиката. Ако някой последовател се съмнява в чийтинг /
от английското "измама; лъжа; лъжене; мамене"/, да заповяда да каже кой диалектически закон му се струва "out of order"/
англ. "неработещ; повреден; не в ред"/ и ще го засипем с "армия" от примери, след което, може да стане последовател на нещо друго. ;)
37. Няма такива работи. Страхът е психологическо и биологично явление. А философията е форма на културата. Да се каже, че философията я било страх е, все едно, да се каже, че на философията й се спи или й се... прави някаква "физиология".
Ако ли пък се касае до отделните й носители - може. Може някои студенти да се страхуват от семиотиката, особено, преди изпит. Но страхуват се или не, все тая. Все ще има скъсани, понеже за поправителните сесии също трябват хора, нали така? /
Лека шегичка, но някои сериозно това си го приказваха при нас - нямало как да няма скъсани, дори и всички да са перфектно подготвени, защото на поправките трябвало да има кой да се явява... Не съм проучвал въпроса допълнително, не знам нищо конкретно. Аз лично на поправки не съм ходил./
38. А не само те, не само те. Те философите са си частен случай. Просто некохерентните лесно минават за луди (с повече или по-малко основание).
39.
/Относно "Нищото нищува"/: Един възможен отговор е, че това е ТАВТОЛОГИЯ. И после обясняваш на даскала какво е тавтология. После казваш какво е нищото. След което казваш и, че не може да нищува, защото то си е нищуване само по себе си. Примерно! Това е, ако даскалът цени оригиналните отговори и/или, ако си му любимка/любимец. В последния случай каквото и да напишеш, в рамките на културното, все ще минеш метър. Защото даскалите се подчиняват и на психологически закони, дори и да са философи. /
Това е като лека шегичка. Всъщност само с "любимост" няма как да се надява даден ученик да мине и да успее. Трябва си учене и полагане на усилия./
ДРУГ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР е да почнеш да говориш за Сартр, Хайдегер и пр., като задължително кажеш, че подобна тематика се разработва в България от хора като Александър Андонов, да речем... и тогава, ако даскалът харесва тоя тип есета, пак връзваш добрата оценка (нали за това става дума в крайна сметка или?...)
По тая логика, може и да направиш КОМБИНАЦИЯ от двата варианта - ти си кажи мнението, а и кажи кой какво е казал по въпроса, доколкото ти е известно. По тоя начин няма как да не просвириш поне по една от струните на даскаловата душевност (в случай, че човекът не е изморен и наистина чете какво сте писали, разбира се).
Поздрави от един друг даскал. :)
40. Разбирането, езикът и всички гносеологични неща въобще не бива да се обвързват с половата принадлежност. οма случаи на:
-Мъж разбира жена
-Жена разбира мъж
-Мъж разбира мъж
-Жена разбира жена
-Мъж не разбира жена
-Мъж не разбира мъж
-Жена не разбира мъж
-Жена не разбира жена.
От всички възможни и ежедневно-актуализиращи, случващи се комбинации по-горе ясно съзнаваме, че разбирането не зависи от пола.
Умът няма пол.
(Следва...)
Topic: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години (Read 40816 times)