Трудно е (и за някои случаи - невъзможно) богатият да разбере как се чувства бедният
То е ясно като бял ден това, но все пак, понеже темата е за труизми и подобни неща, нека да го напиша, пък, току-виж, може и да се окаже полезно за някои от читателите.
Ами, значи, става дума за това, че богатите много трудно могат, а някои от тях и не могат да влязат в елементарното положение на беден човек, тъй-като винаги са били презадоволени и не знаят какво е нямането (немотията; бедността). Някои изобщо си нямат и идея, че има много голяма бедност по света. Съответно, такива богаташи, никога не могат да бъдат адекватни на проблемите на обикновения беден човек. На тях (богатите) нямането, чисто и просто, не им се е случвало (а и да им се е случвало преди, то вече е като някакъв далечен, смътен, избляднял спомен). Да речем (с примери), че не им се е случвало на богаташите, например, да изръсят жълти стотинки, за да дадат на някой инвалид-просяк, защото нямат повече, а им се е свило сърцето при вида му. Не им се е случвало да имат дилеми от рода на еди-какво си или храна, сметки за ток и парно или дрехи; или пък да боледуват, защото просто нямат пари за лекарства; или пък да работят извънредно, след което да се прибират пеша в най-големия дъжд/сняг, защото нямат пари за транспорт и да си рискуват здравето по този начин; или да стават в 3-4 часа сутринта, за да бият път пеша до някъде си, защото не могат да си позволят транспорта. Просто не им се е случвало нямането/немотията/бедността (или и да се е случило, вече е много далечно, както вече отбелязах). А, ако никога не ти се е случвало нямането/беднотията/немотията, то никога не можеш да разбереш нямащите, даже и да парадираш с леви лозунги, с дарения (които са примерно само 1% от месечния ти доход или по-малко) и по този начин да лицемерничиш дори пред самия себе си.
Разбира се, всичко това не е валидно за 100% от богатите и аз визирам тук само теоретичната трудност богатият да влезне в положението на бедните.