[MSL]

                           

Черноризец Храбър

   Знаете ли кой е Черноризец Храбър? Доста дълго време българите, а и въобще всички по Земята не са знаели, че е съществувал, преди науката да го открие (К. Ф. Калайдович).
 Ето и информация за Черноризец Храбър:

"Черноризец Храбър (на старобългарски: Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.

Биография
 
Черноризец Храбър (буквално «храбър монах», въпреки че «Храбър» може да е собствено име) е работил в Преславската книжовна школа в края на 9 и началото на 10 век. За него няма биографична информация, но името му често се смята за псевдоним, използван от някой от другите изявени представители на школата или дори от самия цар Симеон I. Автор е на апологичния трактат „Сказание о писменех“, което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само За буквите.

Черноризец Храбър (както и редица други древни български автори) е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът "За буквите" се появява в печатен вид в т.нар. «Острожски буквар» на Иван Федоров (Острог, 1578) без споменаване на автора и под заглавие «Сказание, как составил св. Кирилл Философ азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык»; повторно е напечатан също в буквар (Вилно, 1621). През XVII и XVIII в. текстът на трактата се препечатва многократно, но все под анонимна редакция: варианти се изработват в Москва (1637), Санкт Петербург (1776) и Супрасъл (1781).

Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намерил т.н. «Лаврентиевски сборник» (български ръкопис от 1348 г., от времето на цар Иван-Александър), където намерил списък, съдържащ по-стара редакция на произведението със заглавие: «О писменехь чръноризца храбра». Калайдович я публикувал в забележителната си книга «Иоанн, экзарх Болгарский» (М., 1824) с палеографически снимки.

"За буквите" е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма, които са изградени в завършен полемически стил и които дават значителна представа за епохата. Основно застъпено в това най-популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и на техните поддръжници в България.

Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като монаха (носещ черна риза) Храбър. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои по-романтични историци са предполагали, че това е литературен псевдоним на цар Симеон Велики от времето когато е монах, преди да заеме престола, ползван и по-късно от него. Вероятната причина за създаването на „За буквите“ е Преславският църковно народен събор от 893 г., на който славянската азбука и славянобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел след като е освободен от монашески обет.

Според проф. Трендафил Кръстанов Йоан Екзарх и Черноризец Храбър са една и съща историческа личност.

Творчество

В литературата съчинението на Черноризец Храбър се причислява към ораторската проза, като апология, но съчетана с публицистична полемика, където позицията на автора е оформена под формата на дискусия, която е остро противопоставена на идейните му противници. Авторът уверено разрушава догматични тези, сред които, че между славянската и гръцката азбука има принципна разлика по отношение на възникването им и че гръцкото четмо има предимства пред славянското. Храбър напада триезичниците, като говори за равноправието между хората и възможността за усъвършенстването на всяко човешко същество. Това е доказателство за демократичното мислене в България през тази закостеняла епоха, както и за трудната политическа обстановка, с която Храбър е трябвало да се справи – едновременно да убеди византийците в правотата на българската християнска културна независимост и в същото време да утвърди важната роля на Империята в контактите ѝ със славянската култура, без които християнството няма да се наложи и институционализира в необходимия си средновековен модел.

Сред полемическите аргументи:

    „Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския, а сирийския, на който е говорил Адам..“
    „Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви.“

Признателност

Днес името на средновековния писател носят улици във Велики Преслав, София, Варна, Велико Търново, Русе, Враца, Монтана, Перник и други градове. На него е кръстен Варненският свободен университет, както и много училища из цялата страна."_{http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D1%86_%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%80}