Всеки си решава по колко езици и/или диалекти да учи едновременно. Според мен, обаче, не е добра идея да се учат езиците едновременно и ще изложа малко съображения.
Тези дни ми попадна резултат от изпит по китайски на един човечец, който въпреки многогодишното му учене на въпросния език (китайския официален - мандарин, известен още и като путунхуа/путунгхуа) се беше представил доста незадоволително (на ниво някой ученик от средно училище, който е учил езика 1 година, най-много 2 години). Причините за това ниско ниво са няколко (човекът не е от паметливите; дори често демонстрира смайващи паметови проблеми; освен това не учи китайския език нито много сериозно, нито много професионално; има ниска степен на организираност, както и ниско КПД като цяло за почти всичко в живота си, та няма как да се очаква, че ще е по-различно с езиковото му обучение по китайски), но една от тях, която е повлияла малко или повече за недоброто му ниво е това, че се беше раздвоил в един период да учи един от китайските диалекти - кантонския (известен още и като гуангдунгхуа/гуандунхуа/юею). Още тогава му споменах, че е по-добре първо да овладее поне на средно ниво китайския официален език, а после да се захваща с диалекти, но той си е твърдоглав и не се усеща (а, ако се усети ще минат месеци, години, дори десетилетия), та си продължи да си губи времето с кантонски думи, вместо да го беше вложил това време за учене на мандарински думи. Ще конкретизирам с някои примери - да речем, че не знаеш на литературен китайски думата "ти" и вместо да я научиш на въпросния литературен китайски, да я научиш на кантонския диалект. И понеже двата са по-различни отколкото примерно руски и полски или казахски и татарски, то това, че знаеш на кантонски "ней" ("ти") не ти върши работа, когато ти трябва мандаринското "ни"/"ний" ("ти"). Все едно някой чужденец, изучаващ български, вместо да учи литературните "аз", "той", да учи диалектните "я" и "он".
Изхождам от предпоставката, че всяко нещо, вкл. ученето на езици (и всякакво друго учене), си има количествени лимити (за запомняне - колко максимално някой може да запомни, за време - колко време максимално може да вложи за учене). Да си отнемаш от ресурса за ученето на главното с учене на второстепенно, третостепенно или направо - ненужно, си е нерационално. Ако има случаи, когато някой или някоя се стимулира с ученето на втори език или нещо друго паралелно и така достига до по-добри резултати - добре. Обаче в конкретния случай и в много други случаи не се получават така нещата. Така че, моят съвет е - учите ли китайски (или някой друг чужд език), не се раздвоявайте, разтроявайте и т. н. с учене на други езици, преди да сте достигнали до желаното от вас ниво.
Topic: Бележки за ученето на китайски език от Гесер Курултаев (Read 17879 times)