[MSL]

  Ето и малка добавчица към написаното по горе - едно интересно китайско име, което срещнах случайно днес: 申由甲.

[MSL]

 Една добавка към темата. Както вече го формулирах в заглавието на поста: Важното е да не се отказваш, когато учиш китайски език.
 Това (важното е да не се отказваш) се отнася до ученето на всеки друг език (а и до ученето на всичко извънезиково). Това, което го прави по-свързано с китайския език е не друго, а трудността на изучаването му. "Трудно" (и, съответно, "трудност") са субективни понятия, както вече бе отбелязано (защото за някой кореец или японец, ученето на китайски би било по-малко трудно, отколкото ученето на китайски за някой исландец или българин). Но, да речем, че от гледна точка на повечето хора в света, които не знаят китайски език, ученето му е трудно. (Спомням си едни тайландки на плажа в Саня, които само като видяха как се пише едно китайско име /общо 3 китайски йероглифа/ и казаха, че това е много трудно; знайно е, че тайландците не пишат с китайски йероглифи, а си имат собствена тайландска писменост - за повече информация относно тайската писменост: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82).
 Та, аз следвайки това правило, че важното е да не се отказваш, когато учиш китайски език, напоследък научих думи като "медия", "благотворителност" и др., а днес уча това: 烬. Този йероглиф е дзин (така се чете приблизително на китайски - за по-точно изговаряне, пининът му е "jìn", ако някой има нужда да е наясно с това.) Значението на 烬 е нещо изгоряло; пепел.
 Захванеш ли се с китайския - голямо учене пада. Защо ли? Ами, защото това не са само нови думи - това са нови произношения (всяка дума е с тонове, не е само да знаеш къде се слага ударението, както в повечето други езици), това са нови йероглифи (понякога йероглифите се повтарят и не е нужно да учиш нови, но, все пак - това са, ако не нови йероглифи, то поне нови комбинации от йероглифи.)
 Ако на някой нещо не му е ясно по тази статия/по този пост - моля да пише, за да поясня колкото се може по-скоро!
 Друго, засега, няма. Аз тука си уча 烬 и това е.

[MSL]

Относно писането, печатането и набирането на китайските думи и текст

  Това го знаят поне малко напредналите и поне малко изучавалите китайски език, но за човек, който не е запознат, може и да е новост, та да кажа.

 

Няма главни букви (йероглифи) и няма разстояние между думите в китайския

 Сигурно това ще е едно от нещата, които ще изненада неизучавалите китайски език (а и едно от нещата, които ще им се сторят като голяма трудност при изучаването на китайския) е, че китайците не използват главни "букви" (т. е. главни йероглифи), а освен това не поставят интервали (разстояния) между отделните думи в изречението. Ето как би изглеждало нещо такова на български: За пример вземаме китайското изречение "他为什么没有来？" се изписва/набира/печата като "тойзащонедойде?", а на български правилното е "Той защо не дойде?" (с главна буква и с разстояния/интервали между отделните думи).
  Това е по темата от мен.

[MSL]

  Как е на китайски "Един пояс, един път" (и как е на други езици).

[MSL]

Превод от китайски на български

  Да вметна искам тук (ако досега не сте чели и не сте го знаели това), че превод от китайски на български е по-лесен, отколкото обратното (превод от български на китайски). По принцип това се отнася до всеки един чужд език - много по-лесно е да разбираш смисъла на някое изречение на китайски език и да го преведеш дори по няколко начина правилно на български, отколкото едно български изречение да го преведеш дори само по един правилен начин на китайски.
 Ето защо превод от китайски на български може да направи всеки с някакво средно ниво на китайския език, но добър превод от български на китайски може да прави само човек, който владее китайския език на добро ниво. (Естествено трудността варира според тематиката, стила и пр., но винаги е по-лесно да разбереш нещо на чужд език и да го пресъздадеш на родния, отколкото да "нацелиш" добър превод от родния език на чуждия).
 Изключения има ли? Според мен пример за изключение може да са идиомите - тях еднакво трудно ще ги преведете и на китайски, и на български, ако не сте ги учили.

[boyanova6]

 申由甲

Наистина интересно се е получило изписването. Стана ми любопитно как се произнася и евентуално дали това китайско име значи нещо?

[boyanova6]

За още нещо се замислих. Примерно една страница текст на български колко би излязла като обем текст, ако се напише преведена на китайски (приблизително и да речем, че текстът не е някой специфичен). Китайският текст как ще е, дали ще е по-малко от страница или ще е повече от страница? И това ми стана любопитно. Не мога да преценя с китайското писмо как ще се случат нещата от към обем.

[MSL]

申由甲

Наистина интересно се е получило изписването. Стана ми любопитно как се произнася и евентуално дали това китайско име значи нещо?

  Произношението е "лесно" - точното, според китайската латиница (наречена "пинин"), е "shēn yóu jiǎ" (приблизително изговаряне: "Шън Йоу-дзия"). За значението - не знам. (Питах офлайн 1 човек и гледах онлайн няколко - също не знаят. Явно не е нещо много известно в самия Китай.)
 Ще използвам мястото да напомня на останалите (особено на няколко заядливи китаисти, които хвърлят по едно око на писаниците ми), че аз съм: 1. От малък синофил (харесващ Китай), но не съм професионален синолог (китаист). 2. Самоук китаист си останах, защото когато исках да влезна китаистика, за лош късмет, се оказа НУЛЕВА ГОДИНА (без прием); а и имаше само 5 бройки за цялата България, та не беше сигурно дали ще влезна дори и да не бе нулева годината. 3. Все пак, като човек от ранно детство усвоявал знания за Китай и като човек живял в КНР около 14 години, мисля че имам доста знания по темата Китай и китайски език, надхвърлящи значително нивото на средното познание по света.

[MSL]

За още нещо се замислих. Примерно една страница текст на български колко би излязла като обем текст, ако се напише преведена на китайски (приблизително и да речем, че текстът не е някой специфичен). Китайският текст как ще е, дали ще е по-малко от страница или ще е повече от страница? И това ми стана любопитно. Не мога да преценя с китайското писмо как ще се случат нещата от към обем.

 Хубав въпрос. Като цяло, ще е по-кратко, защото китайските йероглифи са по-малко обемни от азбуките. Пример с думи и с изречение:

1. "Демокрация" (10 букви) = "民主主义" (4 йероглифа).
2. "Народ" (5 букви) = “人民” (2 йероглифа).
 Ако приемем, грубо, че един йероглиф заема място колкото две букви, то пак китайското си остава по-кратко. Да не говорим за това, че всичко се пише слято (както съм писал по-рано): Например "Аз искам" на китайски се изписва като ”我要“ ("азискам") (няма заглавки и всичко е слято).
3. Ето и примерно изречение: "我爱妈妈。" (4 йероглифа, няма интервали) = "Аз обичам мама." (12 букви + 2 интервала).
 Така че, общо взето, обем от една страница на български, горе-долу, ще да излезне около 1/2 до 1/3 страница на китайски. На 100% сигурно е, че винаги китайският текст ще е по-кратък от българския, руския, английския, монголския, виетнамския и всякакви останали, които си служат с азбуки. (Отново припомням защо: думите са по-кратки, няма интервали между отделните думи.)

[MSL]

 Няколко думи за изучаването на китайски в предучилищна възраст. Днес разбрах, че, когато ставало дума за английски за деца в предучилищна възраст, голяма част от родителите били настроени скептично. Според мен не навсякъде е така (са така), но английският си е английски - с изключение на граматиката, английският, е по-лесен (за повечето чужденци по света), отколкото китайския - английският не е тонален, английският няма йероглифи и т. н.; английският е и по-разпространен, поне в днешно време, отколкото китайския. Затова и казвам, че английският си е английски и едва ли е трудно, за повечето родители по света, да осъзнават важността му и дори да бъдат убедени, че ранното му изучаване в предучилищна възраст би било от полза за децата.
 За китайския, обаче, ми е думата. Смятам, че ако се започне в предучилищна възраст, също би било много по-добре, отколкото да се започне по-късно. Разбира се, преподаването му трябва да е съобразено с нивото на учениците - да се преподава от най-простото към по-сложното, да се преговаря постоянно, да се набляга на съществените неща. Най-важното е да няма претоварване (както спрямо самия език, така и спрямо цялостната програма - винаги ми е било чудно как някои родители записват децата си, примерно, на шах, английски, цигулка, баскетбол и танци, и после очакват във всички тези сфери детето да напредва добре!) В случая - ако ще се учи китайски, то нека да се учи като чужд език само китайски, а по-късно да се започне и с втори чужд език, а не наведнъж няколко чужди езика, защото, пак казвам, китайският е ТРУДЕН (и това е така за повечето чужденци по света, с изключение, примерно на японците, които пишат с подобна писменост и имат много китаизми или на корейците и виетнамците, които също имат много китаизми в езиците си).

[MSL]

 Доста чужденци (особено неизучавалите китайски) имат трудност с чуването/разбирането и запомнянето на китайските имена - да, те са кратки (между 2 до 4 йероглифа), но китайският език е тонален, а и като китаец/китайка/китайче произнесе името си бързо, то доста чужденци няма да го запонят това име. Една от причините (но не единствената) много китайци да си имат (сами да си избират) по някое западно име е тази - за чужденците е по-лесно да ги запомнят по този начин - напр. изучаващите английски китайци имат английски имена (никове) като "Джейсън", "Дейвид", "Питър", "Джесика", "Мери" и т. н. (някои избират просто английски думи, които да им служат за име - напр. лично съм срещал "Нейчър"/"Nature" - "Природа", "Фиш"/"Fish' - "Риба" и др.); тези пък изучаващи руски може да си избират руски имена - "Катя", "Иван" и пр. Има и малка част китайци-българисти (изучавали/изучаващи български език), които си имат български имена - напр. има един, който използва "Павел".
 Да се върнем, обаче, на самите китайски имена - бележката, която искам да оставя тук е, че, от личен опит, съм установил, че дори и някое име да ви се струва трудно за запомняне, то ако ви го напишат (поне на пинин, ако не сте добре с йероглифите), то като го погледнете, прочетете и преговорите няколко пъти, ще го запомните. (Това си важи и за всякакви други имена, а и думи - като ти е написано и го прочетеш няколко пъти, като го преговориш, то ще го запомниш по-лесно, отколкото ако само ти го изговорят веднъж).

[MSL]

Китайско радио, китайска телевизия, китайски интернет в помощ на изучаването на китайския език

  Преди време, когато дойдох в Китай, дълго време нямах телевизор и не гледах китайски телевизии (с изключене на няколкото пъти, когато се налагаше да живея по хотели или спорадично, по време на обяд/вечеря в някое заведение, където имаше пуснат телевизор). Двама ученика ми бяха на гости в Тунхуа веднъж. Като видяха, че няма телевизор в квартирата, която ми бяха дали, докато преподавах в близката голяма детска градина, тези двама ученика отбелязаха, че ако имам телевизор и гледам китайска телевизия, то според тях, бързо ще напредна в изучаването на китайския език. Тази теория аз съм я чувал и по-рано, та те просто ми я припомниха и аз си казах, че ще си направя експеримента по-натам, когато заживея на по-постоянен адрес и си купя телевизор. За първи път по-редовно започнах да гледам китайска телевизия в Харбин, а след това, почти навсякъде, където се местих из Китай (бил съм на над 20 места - Пекин, Тунхуа, Чанчун, Харбин, Учан, Далиен, Джану, Йендзи, Гуанджоу, Джухай, Шанхай, Суджоу, Маомин, Сини, Хайкоу, Саня, Дунфан (Басуо), Чънмай, Динан, Боао, Цюнхай и няколко села (като Тиенду и др.)) Ето и какво ми направи впечатление:
 1. Докато китайският ми (първите няколко години) не беше толкова на ниво (защото аз съм го учил самостоятелно само с радио-уроци и от книжки на времето), то телевизията не ми беше много полезна.
 2. Когато обаче, в днешно време, нивото е доста по-добро (да речем, че мога да разбирам 90%+ от китайската реч, мога да говоря що-годе разбираемо, макар и с някакъв северо-западен акцент и мога да разчитам навярно около 80%+ от йероглифите на новокитайски и доста от старокитайските), то гледането на телевизия (както и слушането на радио) значително помагат усвояването на нови думи, изрази, фрази, изречения. Дори и като гледам/слушам разсеяно (докато върша нещо онлайн или докато си спортувам вкъщи), то получавам почти ежедневно някакво ново знание, когато е пуснат телевизора в стаята. Примерно днес научих, че една ряпа се казва "水果萝卜" (приблизително изговаряне: "шуъйгуо луобо").
 Относно радиото - почти същите впечатления мога да споделя (не, че слушам често, но се случва понякога в автобуса и понякога вкъщи; купих си един малък радиоприемник, по времето когато често ни спираше ток тук, за да има какво да слушам, когато няма нито интернет, нито телевизия).
 За интернета - това е широко понятие - онлайн-речници, видео-клипове, филми, музика... всичко. Зависи как ще го използваш този интернет (и, по-конкретно, китайския интернет) - мога само да кажа, че е със сигурност, на 100% полезен, за изучаването на китайския език, на всякакво ниво, по много начини.
 Да обобщя - колкото по-напредвате в изучаването на китайския език, толкова по-голяма полза има от слушането на китайско радио, гледането на китайска телевизия и използването на различни китайски материали онлайн. До този извод съм достигнал посредством индивидуалния си опит.

[boyanova6]

MSL, стана ми любопитно. Какви са по-известните китайски имена? Като се замисля и май не зная нито едно.

[MSL]

 Не съм гледал статистики и не бих могъл да ги подредя точно по известност/разпространеност, но определено тези са често-срещани (и съм сигурен, че си ги чувала повечето, но просто не се сещаш в момента): Ли (като Брус Ли), Чан (като Джеки Чан), Ма (много от носителите й са китайски мюсюлмани (нещо като българските мюсюлмани - помаците, ако направим такава аналогия)), Дзан (много от носителите й са манджури), Лиъу (на кантоски - "Лау", като Анди Лау), Гуо... Да добавя и интересната (с цели 2, а не само с 1 йероглиф като по-горните) фамилия - Оу-ян (欧阳).

[MSL]

  Някои може да очакват, че "чужд език" е просто "чужд език"; че "китайският за мен е просто един друг чужд език" и да си мислят разни работи от рода на "Аз научих испански за 2 години, значи и китайския ще го науча за 2 години!"... Тези неверни и твърде оптимистични мисли могат да доведат до разочарования. Ето и как стоят нещата:
 1. Китайският не е индо-европейски език, а е сино-тибетски. Това значи, че ако примерно може бързо да научавате езици като испански, руски, румънски, английски и др., просто защото са сходни малко или повече с българския език, то това не се отнася до китайският, който не е сходен с българския.
 2. Едно е да учиш нещо като испански, примерно, където има много идентични или сходни думи с българския и, където писмеността може да се овладее за по-малко от седмица, а друго е с китайските думи и йероглифите. Много лесно се запомня, например че "луна" е "luna" на испански, но не е толкова лесно да се запомни, че е "月亮" на китайски, което на пинин е "yuè liàng" (и приблизително се изговаря "юелян^г").
 3. И преди е ставало дума - китайският език е тонален (с тонове). Ако при други езици просто запомняш ударения, тук се запомнят 5 тона (4 тона + 1 нулев тон) и думите се произнасят трудно (за несвикналите с тоналните езици).
 4. Граматиката може и да не е от трудните, но си има особености, което не я прави най-лесната граматика на света.
 5. Йероглифите, макар и опростени, са доста на брой и повечето са трудни за запомняне.
 Така че, ако вече сте научили няколко европейски езика (или индо-европейски) и си мислите, че със същата скорост ще научите и китайския език, то най-вероятно се заблуждавате (освен, ако не сте някой много езиково-надарен субект, за който китайският не би бил "никакво предизвикателство").
 От опит казвам, че дори и алтайски езици (напр. татарски, чувашки, башкирски, казахски и др.) се запомнят по-лесно, отколкото китайския.